Решение № 12248 от 8.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 637/2025 г.

Производството е по реда на чл.8, ал.3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) във вр. с чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на «Уакс тех» ЕООД против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-223/28.04.2022г. на заместник-председател на Държавна агенция «Държавен резерв и военновременни запаси» (ДАДРВЗ). Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като жалбоподателят не бил задължено лице по чл. 23 ал.2 от ЗЗНН. Излага доводи за нарушение принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като изпълнение на разпореждането ще доведе до непропорционално големи затруднения. Сочи немотивираност на обжалвания акт. Моли да се отмени оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Заместник-председател на Държавна агенция «Държавен резерв и военновременни запаси» оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Претендира разноски. СГП не изпраща представител и не взема становище по жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК приетите по делото относими писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: През 2021 г. дружеството-жалбоподател е доставило от вътреобщностно придобиване 196 933 кг полурафиниран парафинов восък в твърда форма, който продукт попада в т. 3.4.22 от Приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008. Съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН всяко лице, което е внасяло/осъществило вътреобщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Процесният административен акт е издаден вследствие на проведена процедура по чл. 12 от ЗЗНН и във връзка с Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица за периода 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти. С процесното разпореждане на дружеството са определени 34 490 тона нефтопродукти от вида "котелно гориво", които същото следва да създаде и съхрани за извънредни ситуации. Така определеното количество не е спорно между страните. Според т. 1 на § 2 от ДР на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, този закон въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.) и Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите (ОВ, L 263/57 от 22 октомври 2018 г.). Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗЗНН регламентира за кои категории нефтопродукти се създават, съхраняват, обновяват, ползват, възстановяват и контролират запаси за извънредни ситуации по реда на този закон, а именно: автомобилни бензини; газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; котелни горива; газ пропан-бутан. Законът прави разлика между запасите за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и целевите запаси по чл. 2, ал. 2, които принципно са част от запасите за извънредни ситуации, но са различни по вид и са в задължение единствено на Държавно предприятие "Държавна петролна компания" - чл. 2, ал. 3 от ЗЗНН. По аргумент за противното запасите за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗЗНН са поставени в задължение на "задължените лица". Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, "задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на РБългария, а съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, "икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава - членка на Европейския съюз и е задължено, и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава - членка въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН е регламентирано, че всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация, подробно посочена в точки от 1 до 6 в цитираната разпоредба. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗНН в случай, че нивата на запасите за извънредни ситуации са били определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на територията на страната /както е в случая/, категориите задължени лица се определят съобразно ал. 2 и 3 на същата разпоредба. Съответно нормите на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 императивно определят всяко лице, което е внасяло и/или осъществявало ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 или тежки горива през предходната календарна година, като задължено да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Въз основа на посочената нормативна регламентация и с оглед на безспорно установеното от доказателствата по делото, че "УАКС ТЕХ" ЕООД през 2021 г. е извършвало внос и осъществявал ВОП на полу-рафиниран парафинов восък с 3 % съдържание на парафиново масло, който продукт е включен в т. 3.4.22 на Приложение А глава 3.4 - "Нефт /суров нефт и нефтени продукти/" от Регламент (ЕО) № 1099/2008/, "Парафинови восъци" притежава всички характеристики на парафинов восък получен от нефтопродукти, поради което следва да се приеме, че процесната стока представлява енергиен продукт съгласно горепосочения регламент, "УАКС ТЕХ" ЕООД има качеството на задължено лице по см. на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН във вр. с § 1, т. 10 от ЗЗНН, с възникнало задължение по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната. Именно в качеството си на задължено по смисъла на ЗЗНН лице "УАКС ТЕХ" ЕООД е подало Справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН в ДА ДРВВЗ, при декларирани като осъществени ВОП на енергийни продукти по Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008, полу-рафиниран парафинов восък. При прилагането на разпоредбата на чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН (според която на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла /в т.ч. базови масла/, битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива), и с оглед доказаното извършване на внос осъществяване на ВОП през 2021 г. от дружеството на полу-рафиниран парафинов восък - енергиен продукт по т. 3.4.22. "Парафинови восъци" на Приложение А глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008, правилно и законосъобразно с обжалваното разпореждане на Заместник-председателя на ДА ДРВВЗ на "УАКС ТЕХ" ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. Във връзка с възраженията на жалбоподателя /че дружеството не извършва дейност по внос, съхранение и продажба на горива, нито притежава необходимото за такава дейност материално-техническо оборудване, нито изискващите се закона разрешителни и лицензи/, следва да се отбележи, че приложимата нормативна регламентация не обвързва качеството на задължено лице по ЗЗНН, съотв. възникването на задължението за създаване и съхраняване на запаси за извънредни ситуации, с предмета на регистрираната/упражнявана основна дейност на търговеца или с неговите икономически, технически и технологични възможности - релевантно е единствено дали търговецът е внасял и/или осъществявал ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, като според вида на енергийния продукт - предмет на вноса, съотв. на ВОП, законът регламентира вида на нефтопродукта на запасите за извънредни ситуации, които следва да бъдат определени на задълженото лице. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно начина на изчисление на определените запаси, видът на определения за запас нефтопродукт и приложената методика. Според приетата по делото повторна експертиза нивото на ЗИС е правилно определено като ползваният алгоритъм е съобразно приложимите формули. В настоящото производство следва да се съобрази и Решение от 30.04.2024 г. на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22. Съгласно решението Член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, изменена с Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г., трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации за всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (CE) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, изменен с Регламент (ЕС) 2019/2146 на Комисията от 26 ноември 2019 г. Напротив, те могат да изпълнят вмененото им с член 3 задължение за поддържане на запаси за извънредни ситуации, като поддържат запаси за извънредни ситуации, състоящи се само от някои от тези категории продукти. Членове 3 и 8 от Директива 2009/119 допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4, при което вносът, осъществен от икономическия оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение A към Регламент №o1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие, че посоченото задължение е пропорционално. С оглед на така постановеното от СЕС, процесният акт е издаден в съответствие с приложимото национално законодателство, в рамката зададена от общностното право.Актът е издаден от компетентен орган съгласно Заповед РД 10-150 от 29.05.2017г на председателя на ДА „ДРВВЗ“ с която е делегирал на зам председателя на ДА ДРВВЗ да издава актове от вида на процесния. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна. Противно на доводите в жалбата, съдът намира, че административният акт е издаден при спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити /чл.59, ал.2 от АПК/. Разпореждането е мотивирано с констатациите в него. Наличието на мотиви, извън проверявания акт е изцяло допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Изложеното в документите по административната преписка представлява юридическия факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. По отношение на съответствието на акта с целта на закона настоящата инстанция намира следното: Съгласно т. 90 от решението на СЕС е допустимо налагането на задължение на икономическия оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от него дейност дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за оператора, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. Жалбоподателят обосновава твърдения, че дружеството не извършва дейност по продажба и съхранение на акцизни петролни продукти и тежки горива, за които се иска отделна и специална регистрация и лиценз, както и че същото няма подсигурено оборудване и складова база, където да съхранява котелното гориво. Изпълнението на задълженията по обжалваното разпореждане щели да доведат до непропорционално големи затруднения за дружеството, тъй като "този процес не е по логистичните, организационни и финансови възможности на "УАКС ТЕХ" ЕООД и е свързан с разходи, които са и непропорционално тежки, което противоречи на целта на закона". Пред касационната инстанция е представено и прието като доказателство уведомление за влагане по чл. 36, ал. 2 от ЗЗНН от "Сакса" ООД, от което е видно, че "УАКС ТЕХ" ЕООД е вложило извънреден запас от котелно гориво в размер на 34 490 тона с дата на влагане 01.01.2023 г. в склад находящ се в [населено място], [жк], [улица], т.е. видно от това уведомление дружеството е изпълнило задълженията си по разпореждането още към началото на 2023 г. Според задължителни указания на ВАС дадени с Решение № 305 от 14.01.2025г по адм д 3076/ 2023г представеното доказателство за изпълнение на задължението по процесното разпореждане обаче, не може да обоснове извод за спазване на принципа за съразмерност прогласен в чл. 6 от АПК. Както бе посочено по-горе съгласно решението на СЕС е допустимо налагането на задължение на икономическия оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от него дейност дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за оператора, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. /т. 90 от Решението на СЕС/. Съгласно т. 86 от решението запитващата юрисдикция следва да оцени пропорционалността на задължението като извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, съгласно насоките посочени в т. 87-т. 90 от решението. Според т. 88 от Решението на СЕС от 30.04.2024г по съединени дела С-395 / 22 и С-428/22 запитващата юрисдикция следва също така да вземе предвид обхвата на съответните задължения във връзка с продължителността на изискуемото съхранение, количеството нефтопродукти, които трябва да се съхраняват, и възможностите за наемане или дори за придобиване и препродажба на запаси в срока на задължително съхранение. Обстоятелството, че вмененото задължение по отношение на запасите е ограничено във времето за предварително определено количество, също би могло да е в подкрепа на извод, че тези задължения са пропорционални. Съгласно т. 89 от цитираното решение на СЕС, тази юрисдикция следва да отчете и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да съпостави тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. При съблюдаване принципа на пропорционалност, и извърши цялостна преценка на релевантните обстоятелства съгласно насоките посочени по-горе от Решението на СЕС, съдът приема, че е спазен. Съгласно този принцип на пропорционалност, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни е тези цели. Запасите имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси, като по този начин се гарантира обществената сигурност. В случая, не се накърнява принципа за пропорционалност и не се надвишава необходимото за постигане на целите на закона, защото преди всичко вмененото на жалбоподателя задължение е за срок от една година; /т. 88 изр второ от Решението на СЕС/. Също така макар дружеството да не извършва дейност по продажба и съхранение на акцизни петролни продукти и тежки горива, за които се иска отделна и специална регистрация и лиценз, поради което и за да продаде след края на едногодишния срок горивото е длъжно да се регистрира, то финансовите последици за него не биха били значителни, тъй като може свободно да се разпореди с него, вкл да го продаде, като средствата от реализацията са за самото дружество. По същите съображения не се възприема възражението, че заплащането на акциза върху обема горива, които подлежат на съхранение би увеличило финансовото бреме върху задълженото лице. След изтичане законоустановения срок, на създадените запаси отпада качеството запас за извънредни ситуации и дружествата могат свободно да се разпореждат с тях, което важи и относно продажната цена, средствата от която постъпват по сметка на дружеството. Възражението, че следва да създаде и съхрани за извънредни ситуации продукт, който е в пъти по-скъп от продукта с който оперира се противопоставя на насоките в т.90 от Решението на СЕС според които е допустимо налагането на задължение на икономическия оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от него дейност дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за оператора. Несъмнено видно от представените пред настоящата инстанция финансови ставки оборотът на дружеството е намалял, но единствено от тях не може да се установи със сигурност, че влошаване финансовото положение на дружеството е именно и само следствие възлагането на задължението за създаване на ЗИС с процесното разпореждане. Тоест, не може да се изведе извод, че единствено и само процесното разпореждане е довело до влошаване финансовото положение на дружеството-жалбоподател. Същото може да се дължи на много фактори, не само на вмененото задължение за създаване на запаси. Няма данни, че влошаване финансовото състояние на жалбоподателя произтича единствено от разпореденото с процесния акт за създаване запази за извънредни ситуации. След като дружеството е създало определения запас, съществува, то с процесното задължение обективирано в обжалваното разпореждане не е застрашено икономическото му състояние, не е засегнато конкурентното му положение. /т. 89 от Решението на СЕС/. Не без значение е и, че определените запаси за извънредни ситуации, могат да бъдат собственост както на жалбоподателя, така и да са му предоставени по договор за заем. Съхраняването на 34 490 тона котелни горива е възможно временно да е затруднило дейността на „Уакс Тех“ ЕООД, както във финансово /индиция за което са представените пред настоящата съдебна инстанция отчети за приходите и разходите и счетоводни баланси/, така и в организационно отношение /с оглед твърденията, че няма подсигурено оборудване и складова база, където да съхранява разпореденото количество котелни горива/, но засягането не е в степен, която да е в противоречие с принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Разпореждането, както и неговото изпълнение, не засягат права и законни интереси на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която то е издадено, тъй като определените нива на ЗИС са в точно установените от закона количества, като няма възможност за намаляването им. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или различни законосъобразни възможности (по смисъла на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК), които да са по-благоприятни за оспорващия и чрез които да е възможно постигането на целта на закона. В случая продължителността на изискуемото съхранение, количеството нефтопродукти, които трябва да се съхраняват определено при спазване изискванията на чл. 12 ал.4 от ЗЗНН не сочат на значителност на финансовата тежест за оспорващото дружество.Аргумент в полза на този извод е и, че не са налице данни във връзка с разходите по изпълнение на оспореното разпореждане дружеството да се е налагало да ползва кредитен ресурс. Евентуална загуба от нереализиран оборот и печалба от търговската надценка при продажба, след приспадане на обичайните разходи за дейността на дружеството не следва да се приема, че създава значителна финансова тежест за оспорващото дружество, тъй като се посочи, че определените нива на ЗИС са в точно установените законови количества. Факта, че дружеството е формирало запаса за извънредни ситуации означава, че финансовите му средства са били достатъчни за изпълнение на това задължение. След като дружеството съществува, макар и финансово затруднено, то не е налице значителен риск за икономическо оцеляване на конкретния икономически оператор, респ. не може съществено да засегне неговото конкурентно положение. /т. 89 от Решението на СЕС/. Следователно не е налице признак за непропорционален характер на задължението.Липсата на значителен риск е признак, че задължението е пропорционално. Не е налице непропорционална и нетърпима намеса, която да накърни в значителна степен гарантираните права на дружеството-жалбоподател. Процесното разпореждане е в съответствие с целта на закона, постановено в съответствие със ЗЗНН. Не е налице несъразмерност и прекомерност на засягането на оспорващото дружество във връзка със задължението за поддържане на запаси, което задължение, както се посочи, произтича от разпореждането на ответника, постановено в съответствие със ЗЗНН и Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г., която директива страната е задължена да спазва като страна, член на ЕС. Количеството и вида запас за извънредни ситуации е определено правилно. Няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при определяне на количествата запаси и няма неправилно прилагане на материалноправните разпоредби от страна на ответника. Изпълнението на задълженията, произтичащи ЗЗНН е ангажимент на страната по Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 04.09.2009 г., налагаща задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. По изложените съображения, оспореното по делото разпореждане е законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Относно разноските: С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Ответникът претендира разноски, поради което му се дължат по арг от чл. 143 ал.3 АПК в размер общо на 1732, 50 лв. съгласно списък на разноските представен при първоначалното разглеждане на делото пред АССГ, включващи депозити за вещи лица, държавна такса по касационното оспорване и 100 лв. юриск възнаграждение в минимален размер, определен съгласно 143 ал.3 АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ разноски. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 АПК, съдът