Решение № 1950 от 3.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 683/2023 г.

Производството е образувано по жалба на А. В. А., [ЕГН], с адрес [населено място], община Петрич, област Благоевград, п.к.2850, [улица], вх. А, против Решение № ПИ-224/22.06.2023 г. на директора на ТД на НАП-[населено място], с което е оставена без разглеждане жалбата на А. В. А. срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-012-0000037/02.06.2023 г., издаден от Б. Й., на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, офис Благоевград, с който е отказана отмяна на обезпечителната мярка, наложена с Постановление № [рег. номер]-022-0026631/20.04.2021 г., а именно възбрана върху недвижими имот – апартамент, с КИД 56126.602.1306.1.13, с площ 90.98 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.13, с данъчна оценка 17 071, 30 лв. и е по реда на чл.197, ал.2 ДОПК. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като незаконосъобразно е бил наложена възбрана върху единствено жилище – апартамент с КИД 56126.602.13.06.1.13, с площ 90.98 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.13. Релевират е и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът – Директорът на ТД на НАП-[населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Административен съд – Благоевград, като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства, намира за установено следното: Срещу оспорващото лице А. В. А. в ТД на НАП-[населено място] е било образувано изп.д. № 1100000016/2010 г. за принудително събиране на публични вземания в размер на 23 525, 50 лв. към 13.06.2023 г. За обезпечаване на установени и изискуеми публични задължения по делото в общ размер на 14 274, 35 лв. публичният изпълнител при ТД на НАП издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0020317 от 28.03.2018 г. на основание чл.200 ДОПК и чл.201, ал.3, чл.202, ал.1 във връзка с чл.195, ал.1-3 ДОПК, с което е наложил обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ЮРОБАНК И Е. Д. БЪЛГАРИЯ АД. /л.42/ За обезпечаване на установени и изискуеми публични задължения по делото в общ размер на 23 557, 77 лв. публичният изпълнител при ТД на НАП издал и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0026631 от 20.04.2021 г. на основание чл.200 ДОПК и чл.205, във връзка с чл.195, ал.1-3 ДОПК, с което е наложил възбрана върху апартамент с КИД 56126.602.13.06.1.13, с площ 90.98 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.13, с данъчна оценка 17 071, 30 лв. /л.37/. Актът бил връчен на деклариран електронен адрес: [електронна поща] с IP адрес 83.228.21.110 на 22.04.2021 г. /л.38/. На 11.05.2021 г. и 01.07.2021 г. са постъпили плащания по дълга в общ размер на 320 лв., разпределени с Разпореждания от 12.05.2021 г. и 12.07.2021 г. На 28.07.2021 г. в 12: 00 е извършен опис на възбранения имот в [населено място], [улица], ет.5, ап.13, подробно обективиран в Протокол с изх. № [рег. номер]-028-0002004/28.07.2021 г. На описа е присъствало задълженото лице А. А., като възражения не са направени. На 02.11.2021 г., 30.11.2021 г., 18.01.2022 г., 01.03.2022 г., 20.05.2022 г. и 09.12.2022 г. са постъпили плащания по дълга в общ размер на 2 200 лв., разпределени с Разпореждания от 03.11.2021 г., 01.12.2021 г., 19.01.2022 г., 02.03.2022 г., 05.07.2022 г., 15.12.2022 г. На 15.05.2023 г. е подадено искане за отмяна на обезпечителна мярка върху недвижимия имот, наложена с Постановление с изх. № [рег. номер]-022-0026631/20.04.2021 г. като публичният изпълнител е установил, че липсват регламентираните основания за отмяна на основание чл.208, ал.2 ДОПК. Констатациите му са били обективирани в Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 ДОПК с изх. № [рег. номер]-012-0000037/02.06.2023 г., връчен на 06.06.2023 г., по електронен път на електронен адрес на адв. К./л.11/. По жалба на А. А. срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 ДОПК с изх. № [рег. номер]-012-0000037/02.06.2023 г. /л.8-9/, Директорът на ТД на НАП издал Решение № ПИ-224/22.06.2023 г., с което действията на публичния изпълнител по изп.д. № 1100000016/2010 г. по налагане на възбрана върху апартамент с КИД 56126.602.1306.1.13, с площ 90.98 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.13, са потвърдени. Актът е съобщен на оспорващото лице по електронен път на 05.07.2023 г. /л.6/. На 10.07.2023 г. А. А. депозирал жалба срещу Решение № ПИ-224/22.06.2023 г., въз основа на което е образувано настоящото производство. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Постановлението за налагане на обезпечителна мярка на публичен изпълнител при ТД на НАП-[населено място], офис Благоевград, с която на жалбоподателя е наложена възбрана върху апартамент с КИД 56126.602.1306.1.13, с площ 90.98 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.13, за обезпечаване на изискуемо публично вземане в посочен по-горе размер, е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП-София, офис Благоевград и в установената писмена форма. Постановлението е обжалвано в срок пред териториалния директор на НАП-[населено място], компетентен да се произнесе по жалбата съобразно чл.197, ал.1 от ДОПК, който с Решение № ПИ-224/22.06.2023 г. я оставил без уважение. Налагането на обезпечителни мерки е едно от заложените в чл.12, ал.4, т.1 ДОПК правомощия на публичния изпълнител. Обезпечението представлява едностранно властническо правомощие, изразяващо се в забрана за извършване на разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника имущество. Като всяко властническо правомощие, ограничаващо длъжника от ред негови права, обезпечението се налага при стриктно спазване на определена в закона(ДОПК) процедура, предпоставки, срокове и органи. В чл.195 от ДОПК е визиран общ принцип, че на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено, като обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание, а длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение. В разглеждания случай се установява, че спрямо оспорващото лице – А. В. А. има образувано изп.д.№ 1100000016/2010 г. за принудително събиране на публични вземания в размер на 23 525, 50 лв. Липсата на доброволно плащане от страна на длъжника, както и значителния размер на задължението, правилно е било преценено от публичния изпълнител, като обстоятелства затрудняващи събирането на задължението. При тези случаи разпоредбата на чл.198, ал.2 ДОПК задължава публичният изпълнител да обезпечи вземането чрез повече от една мярка. С оглед изложеното съдът намира, че публичният изпълнител, налагайки възбрана върху притежаван от длъжника единствен имот е съобразил изцяло закона. В жалбата се твърди несеквестируемост на възбранения имот – апартамент с площ 90.98 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.13., предвид специалната разпоредба по чл.198, ал.3 ДОПК. Тук следва да се отбележи, че оспорването е насочено срещу действие по налагане на обезпечителна мярка, а не по принудително изпълнение. По правило, възбраната означава, че определена недвижима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Възбраната цели да обезпечи успешния изход на изпълнението на парични притезания върху недвижим имот, като запази физическата цялост и принадлежност на възбранената вещ към имуществото на длъжника. Предпоставка за възбраната не е несеквестируемостта на имота, защото несеквестируемостта е пречка да бъдат продавани вещите, които са опора за съществуването на длъжника и на неговото семейство. Налагането на възбрана върху несеквестируем имот не ограничава възможността той да бъде ползван по предназначението му, а само осигурява запазването на тази вещ в патримониума на длъжника.Така че, възбраната на несеквестируем имот е с цел да се осигури възможността на взискателя да се удовлетвори от него, ако длъжникът реши да се разпореди, тъй като разпореждането ще доведе до отпадане на несеквестируемостта. Ето защо, тук разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 ДОПК, с която жалбоподателят като собственик на единственото жилище на длъжника се противопоставя на действията на публичния изпълнител по налагане на възбраната, не намира приложение. Касае се за две различни производства - обезпечително и изпълнително и цитираната норма ще намери приложение едва в един бъдещ момент, ако се стигне до принудително изпълнение на установените публични вземания. Аргумент за горното е и обстоятелството, че в субсидиарно приложимия ГПК установените в чл.316, ал.3 (стар) ограничения не са възпроизведени в новия чл.393, ал.2 от ГПК. По тези съображения, съдът не обсъжда доводите на страните относно това възбраненият имот несеквестируем ли е или не. При наличието на имот към момента на налагане на обезпечителната мярка, публичният изпълнител законосъобразно е упражнил правомощията си по обезпечаване на публичното вземане спрямо длъжника А. В. А. чрез налагане на възбрана на недвижим имот - – апартамент с площ 90.98 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.13, съобразно разпоредбата на чл.195, ал.1, във вр. с чл.205, вр. с чл.198, ал.1, т.1, пр.1-во ДОПК. При тези данни, съдът намира, че не са налице посочените от жалбоподателя основания за отмяна на обжалваното Решение № ПИ-224/22.06.2023 г. на директора на ТД на НАП-[населено място], с което е оставена без разглеждане жалбата на А. В. А. срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-012-0000037/02.06.2023 г., издаден от Б. Й., на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, офис Благоевград Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК на оспорващия следва да се възложат сторените от ответника разноски в минимален размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, във вр.с чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Благоевград,