РЕШЕНИЕ

№ 3971

гр. Варна, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110102757 по описа за 2023 година С влязло в сила Решение № 3861/28.11.2023г. по делото е допусната делба между П. Д. Д., ЕГН •••••••••• с адрес ••• и Г. Д. Г., ЕГН •••••••••• с адрес •••, на следните недвижими вещи: І. Недвижим имот -УПИ IX-502, кв.56 по ДРП на с. Старо Оряхово, одобрен със заповед № 1569/15.04.1964г., представляващ дворно място с площ от 740кв.м. при граници: УПИ VIII-502, път, УПИ Х-502, като придобит на основание прекратена СИО и договор за покупко- продажба от 16.04.2002г.; ІІ.Недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90кв.м. на адм. адрес •••, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово, придобит на основание прекратена СИО и въз основа на реализирано право на строеж, учредено с договор от 03.07.1986г, при квоти: ½ ид.ч. за П. Д. Д. и ½ ид.ч. за Г. Д. Г., на основание чл. 34 от ЗС.

Приета за съвместно разглеждане е заявената от съделителя Г. Г. претенция за възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК в негов дял на едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90кв.м. на адм. адрес •••, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово, придобит на основание прекратена СИО и въз основа на реализирано право на строеж, учредено с договор от 03.07.1986г, в рамките на делбеното производство.

За съвместно разглеждане e приета заявената от съделителя Г. Г. претенция за осъждане ответника П. Д. да заплати на ищеца по претенцията сумата от 12 331.50 лева, представляваща ½ част стойността, с която се е увеличил делът на ответницата в съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от ищеца в едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90кв.м. на адм. адрес •••, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

П. Д. изразява становище за неоснователност на искането за заплащане на обезщетение, което поддържа и с подадените писмени бележки. Сочи, че подобренията са извършени преди фактическата раздяла на двамата бивши съпрузи, поради което е налице съвместен принос. Евентуално твърди, че същите са извършени без знанието и при изричното й несъгласие. Сочи, че периода на извършване на разноските е недоказан, като в условията на евентуалност релевира и възражение за погасяване на вземанията по давност.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалния представител на Г. Г. отправя искане за извършване на делбата по реда на чл. 353 от ГПК, като жилищната сграда бъде разпределена в негов дял. Моли за уважаване на осъдителните претенции в цялост.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С постановеното в първа фаза на производството решение са допуснат до делба процесни недвижими имот – УПИ и едноетажна жилищна сграда при равни квоти между съделителите.

Видно от приложеното като доказателство по делото Решение № 9000/19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 5661/2021 г. по описа на ВРС, П. Д. Г.а и Г. Д. Г. са сключили граждански брак на 12.08.1985 г. Същият е прекратен с развод по силата на цитираното и неподлежащо на обжалване съдебно решение на дата на неговото постановяване – 19.07.2021 г. С прекратяването на брака бездяловата и неделима съпружеска имуществена общност се прекратява и се трансформира в обикновена дялова съсобственост, съгласно разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 СК.

От приложените титули за собственост, а именно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 117, том 111, per. № 5091, дело № 200 от 16.04.2002 г, описа на нотариус Диана Янкова Стоянова - нотариус с район на действие - Районен съд - гр. Варна, вписан под № 192 в Регистъра на Нотариална камара на Република България и договор за отстъпено право на строеж от 03.07.1986 г., с който на Г. Д. Г. е отстъпено право на строеж върху парцел /УПИ/ XVIII - 505, находящ се в кв. 63 по плана на с. Старо Оряхово за изграждане на жилищна сграда, се установява, че по време на брака си двамата са придобили процесното делбено имущество въз основа на възмездни транслативни основания.

Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ на вещото лице инж. Т. О., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, е, че двата недвижими имота – УПИ и жилищна постройка са реално неподеляеми. Стойността на на УПИ IX-502, кв.56 по ДРП на с. Старо Оряхово, одобрен със заповед № 1569/15.04.1964г., представляващ дворно място с площ от 740кв.м. при граници: УПЙ VIII-502, път, УПИ Х-502 възлиза на 20 000 лева, а едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90кв.м. на адм. адрес •••, находища се в парцел ХУШ-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово на 42 000 лева.

Стойността на извършените разходи за СМР към момента на извършването им възлиза на 20 500 лева, а към датата на изготвяне на заключението - 30 600 лева. Увеличената стойност на имотите е 25 200 лева, от които 9 100 лева в дворното място и 16 100 лева в жилищната сграда. Пазарната стойност на жилищната сграда с подобренията възлиза на 42 000 лева, а без подобренията на 25 900 лева.

От ангажираните по искане на ищеца, свидетелските показания на свидетеля П.К. се установява, че се познава с Г. Г., който живее през няколко къщи от неговата. Г. и съпругата му се разделили през 2014-2015 година, като от тогава свидетелят не е виждал П.. От няколко години работи по къщата – покрив, фаянс, теракоти, бетони, мазилка и зидария. Като съберял пари Г. поетапно правил ремонти до пролетта наминалата година. През 2014 г.-2015 г. е направил ремонт на покрива – сменяли едната страна калкана и прехвърляли на другата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. В тази аспект налице е пълна обвързаност на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, съпоставен с обектите, определение от експертно становище, във втората фаза, относно за евентуалната поделяемост и обособяване на дялове в натура с оглед на което становище съдът ще базира изводите си относно законосъобразния способ, по които следва да се извърши делбата.

Макар с пледоарията си в хода на устните състезания съделителят Г. Г. да поддържа искане за извършване на разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, доколкото не е направил изричен отказ от претенцията си за възлагане, същата подлежи на разглеждане по същство.

За да бъде уважено искането за възлагане, намиращо правната си квалификация в процесуалната разпоредба на чл. 349, ал.1 ГПК, е необходимо делбеният имот да бъде жилищен, което е било СИО, прекратена с развод или смъртта на единия съпруг, , а на другия съпруг следва да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и да няма собствено жилище.

Съгласно граматическото тълкуване на нормата на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца представлява минимално изискуема предпоставка за извършване на възлагането, произтичаща от защитата на интереса на децата, без наличието на която искането не може да бъде уважено. Видно от решение № 900/19.07.2021 г. по гр. дело № 5661/2021 г. по описа на ВРС, с което е утвърдено споразумението по чл. 51 от СК за прекратяване на брака между страните, не е налице произнасяне относно родителските права, тъй като родените от брака деца към този момент са били вече пълнолетни. Поради липса на посочената кумулативно изкускуема нормативна предпоставка за уважаване на искането за възлагане, същото следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С оглед на този решаващ извод, приложение намират останалите определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба; теглене на жребий по чл.352 ГПК; разпределение по чл.353 ГПК и извършване на публична продан по чл.348 ГПК.

Ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК.

За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН, неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти.

При осъществяването на преценката за начина, по който следва да бъде извършена делбата на сградата, следва да бъдат взети предвид няколко обстоятелства – съществува ли възможност от допуснатата до делба сграда да бъдат обособени няколко самостоятелни реални дяла, както и дали така обособените самостоятелни дялове съответстват на броя на съделителите, т.е. съществува ли възможност всеки съделител да получи при извършването на делбата реален дял в индивидуална собственост. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравностойни (решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І г.о. на ВКС). Ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК, като в този смисъл са решение № 140 от 24.03.2011г. по гр.д. № 373/2010г. на І г.о., решение № 74 от 25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на ІІ г.о., решение № 29 от 21.02.2014 по гр.д. № 561382013г. на ІІ г.о., решение №118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на II г.о. на ВКС и др. В настоящия случай, предмет на делбата са два недвижими имота, което позволява всеки от двамата съделители да получи в реален дял самостоятелен недвижим имот. Следва обаче да бъде съобразен и размера на дела на всеки съделител от съсобствеността, доколкото извършването на делбата чрез теглене на жребий е възможно по аргумент на т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, само когато до делба са допуснати имоти, които не се различават един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.

В настоящия случай недвижимите имоти не са еднородни – налице е различие в техния вид и предназначение, в размера и в стойността им, както й в размера на увеличената стойност, вследствие на извършените от Г. Г. подобрения. При посочената фактическа установеност, разпределението на допуснатите по делба имоти, когато за всеки съделител има имот, следва да се извърши от съда, без да се тегли жребий, поради наличието на съществено неудобство по смисъла т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. Или в хипотеза като настоящата, при която броят на реално обособените дялове е равен или по-голям от броя на съделителите, но са налице пречки делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, съдът следва да извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, като разпредели реално обособените дялове от допуснатите до делба имоти между съделителите, независимо от обстоятелството, че стойността, вида и предназначението им е различно.

Това е така с оглед задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2021 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, съобразно което в закона отсъства при разпределение по чл. 353 от ГПК дяловете да се формират от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност. Добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на този способ - еднородност на имотите, противоречи на чл. 353 ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение - реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата.

Разликите в стойността на реалните дялове, както и техния вид и предназначение, следва да бъдат взети предвид при извършването на преценка кой имот в чий дял да постави, като се съобразят и гореизложените предпоставки, касаещи ползването на имота и извършените в него подобрения. При съблюдаване на същите и като се съобрази, че от свидетелските показания на свидетеля на П.К. се установява, че понастоящем жилищната сграда се ползва от Г. Г., който в периода от 2014 г. – 2015 г. до пролетта на 2024 г. поетапно е извършвал ремонти в нея, справедливото ликвидиране на съсобствеността по реда на чл.353 от ГПК налага тя да бъде разпределена в негов дял и изключителна собственост. Респективно урегулираният поземлен имот следва да бъде разпределен в дял на другия съделител П. Д.. За да се определят сумите за уравнение на дяловете следва общо да бъде остойностено допуснатото до делба имущество. Въз основа на това да се определи стойността на делът на всеки съделител. След като се съпостави стойността на делът на съделителя, със стойността на разпределените му на основание чл. 353 ГПК имоти и ако тази на разпределените надвишава стойността на притежавания дял, съобразно разликата се определя сумата, която следва да се заплати за уравнение на дяловете.

С оглед заключението на СОЕ средната пазарна стойност на урегулирания поземлен имот възлиза на 20000 лева, а на жилищната сграда 42000 лева, или общо двата дяла са на стойност от 62000 лева, като всеки от съделителите притежава ½ част от нея, възлизаща на 31000 лева. Поради изложеното, за уравняване на дяловете Г. Г. следва да заплати на П. Д. сумата от 11 000 лева.

По отношение на претенцията по сметки по реда на чл. 346 от ГПК следва да се посочи, че по същността си тя представлява осъдителен иск, чиито предмет произтича от отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства.

В конкретния случай се претендира стойността, с която се е увеличил делът на съделителката Д. в резултат от сторените в съсобствената вещ подобрения. Същите съставляват парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на съсобственика-ищец и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на останалите съсобственици. Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т. е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ - ППВС № 6/74 г., т. 6. Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае запазването им. Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил – решение № 520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г.о. Облигационните отношения между съсобствениците във връзка с направени от някой от тях разноски за общата вещ почиват на един от водещите принципи в обективното гражданско право, а именно на недопустимост на неоснователното обогатяване. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на неговия дял той не може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник.

Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК. Ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици искът е с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените разходи. Ако подобренията са извършени без съгласието на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, т.е. отговорността е до размера на обогатяването – по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота. В този смисъл е и константната каузална практика на ВКС, обективирана например в решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г., решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., решение №461/12.05.86г. по гр.д. №570/85г. на ВС и т. н., която се споделя от настоящия съдебен състав. Ако подобренията са извършени въпреки противопоставянето на съсобственика, отношенията се уреждат по правилата на чл. 59 от ЗЗД.

В конкретния случай, с оглед твърденията на ищеца по претенцията, че разноските са направени без знанието на ищцата, в качеството му на владелец на своите идеални части и държател на нейните такива, претенцията следва да се квалифицира по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, като отговорността на ответника е за припадащата се част до по-малката стойност, измежду увеличената цена на имота и извършените разноски.

По релевираното като главно възражение на ответницата, че разноските са недължими, тъй като са извършени преди фактическата раздяла, следва да се изясни, че съдебната практика е последователна относно разбирането че когато фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това имущество от другия /ТР № 35/1971г. на ВС Р № 43/05.04.2013г. по гр.д.№ 802/2012г. II гр.о. Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот - съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла защото чрез тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за извършените подобрения, или разноски в имота - съпружеска имуществена общност след трайна фактическа раздяла /която изключва приноса на другия/ или след развода е платил само единия съпруг, другия се обогатява за негова сметка, защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда на чл. 346 от ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от стойността на подобренията и необходимите разноски.

В настоящия случай обаче от свидетелските показания на свид. Кондов се установява, че фактическата раздяла се е осъществила на 2014 г.–2015 г., като ремонтът на жилищната сграда е започнал по същото време 2014-2015 г. от покрива на къщата. Поради изложеното, съдът намира, че установените със СТЕ разноски действително са осъществени след разялата на страните и не е налице съвместен принос, което обосновава принципната възможност да се претендира обезщетение за процесния период.

При този решаващ извод на разглеждане подлежи евентуалното възражение за погасяване на задължението вследствие на изтекла погасителна давност. За законосъобразното му извършване следва да бъдат съобразени разяснените от ОСГК на ВКС задължителни постановки, дадени с ТР №85 от 02.12.1968г. по гр.д.№149/1968г., в смисъл, че ако съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, който държи частите на останалите съсобственици, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици. Според приетото в ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., само за вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба. Както се сочи в мотивите към ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., т.VI.13, приложение и в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира правилото на чл.114, ал.1 ЗЗД, като с оглед особеностите, с които се характеризират правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил подобренията, и собственика на имота, в тези хипотези с оглед общия смисъл на закона и справедливостта следва да се приеме, че изискуемостта на вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент, а именно от момента на прекъсване на владението. За останалите случаи обаче в т.VII e прието, че запазва действието си вече посоченото по- горе ТР №85/1968г. Следователно в останалите случаи на извършени подобрения в съсобствен имот, когато извършилият подобренията съсобственик има качеството „държател“ спрямо идеалните части на другите съсобственици, приложение следва да намери общото правило на чл.114, ал.1 ЗЗД, а не предвиденото в т.VI.13 на ППВС №6/1974г. изключение.

Предвид изложените съображения, петгодишната погасителна давност за претендираните обезщетения започва да тече от датата на извършване на разноските, което обосновава извод за основателност на възражението на ответника по претенцията. Единственото доказателство относно периода на извършване на строително-монтажните работи са ангажираните чрез разпит на П.К. свидетелски показания, от които се установява, че покривът е ремонтиран 2014 г.-2015 г., като в този период са започнали и останалите ремонтни дейности. Действително свидетелят заявява, че част от тях са осъществявани поетапно и до пролетта на тази година, но ищецът по претенцията не е установил конкретни разноски, респективно подобрения, извършени в период, попадащ извън рамките на петгодишната погасителна давност. Гореизложената фактическа установеност не позволява формирането на друго обоснован решаващ извод, освен че претенцията е погасена по давност, и като такава следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид последния, в полза на ответната страна по претенциите П. Д. следва да бъдат присъдени сторените-съдебно деловодни разноски в размер на 200 лева за заплатен депозит за експертиза. Предвид осъществяването на безплатна адвокатска защита, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на адв. Т. подлежи на присъждане дължимото възнаграждение в размер на 1500 лева.

По отношение дължимите в полза на бюджета държавни такси: Всеки един от съделителите дължи осн. чл.8 от ТДТГПК държавна такса в размер на 4% от стойността от 31 000 лева на дела си в съсобствеността - или дължимият размер за всеки от тях възлиза на 1240 лева. Ищецът по претенцията по сметки дължи и държавна такса в размер на 4% от цената на същата, възлизаща на 493.26 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът