Решение № 374 от 27.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 299/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК във вр. с чл. 624а вр. с чл. 623, ал.6 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№471/23.01.2025год. на „ Максима Трейд“ ЕООД срещу Разпореждане № 141 от 08.10.2024год., постановено по т.д.№ 50/2024год. на Окръжен съд- Ямбол, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на „ Камион Импекс ГмбХ“ със седалище и адрес на управление в гр. Хагеноу, Федерална Република Германия въз основа на неприсъствено решение по дело № 7 О 123/22 г. от 16.11.2022год. на Областния съд Шверин, Федерална Република България и Удостоверение за европейско изпълнително основание – съдебно решение от 16.11.2022год. на Областен съд Шверин по реда на Регламент / ЕО/ № 805/2024год. на Европейския парламент и на Съвета от 21. Април 2004год. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания срещу „ Максима Транс“ ЕООД гр.Ямбол за следните суми: 26 744.00евро, заедно с лихва в размер на 9 процентни пункта над основния лихвен процент на Европейската централна банка, считано от 31.08.2022год. Във въззвната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане и неправилно и необосновано, поради постановяването му в несъответствие с изискванията на Регламент / ЕО/ № 805/2024год. на Европейския парламент и на Съвета от 21. Април 2004год. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания и в нарушение на чл. 406, ал.1 от ГПК. Поддържа се също така, че постановеното от Областен съд Шверин неприсъствено решение е постановено в нарушаване на правото на защита на ответника, който не бил уведомен както за започване на производството, така и за неговия ход и край. Сочи се, че редът за връчване на книжа за водени дела по реда на горепосочения регламент не бил спазен, а и вземането, което било предмет на иска, не било безспорно между страните. Разсъждава се, че целите на регламента не можели да бъдат постигани с накърняване на правата на длъжника –ответник, че използването му не следва да поражда произвол и да накърнява процесуалните правила на ответната страна, която се намира в друга държава членка. Неприсъственото решение било постановено при нарушаване на правото на защита на ответника, който не бил уведомен за воденото дело, нито за последствията от него, както и не му била дадена възможност да изрази становище във връзка с вземането, което се претендира срещу него. Излагат се доводи за недължимост на присъденото в молба на „ Камион Импекс ГМбх“ вземане, както и такива за липса на представителна власт на пълномощника на молителя за подаване на искане до съда за издаване на изпълнителен лист. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като недопустимо, неправилно и необосновано. Изложеното във въззивна жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя в с. з. като доводи в подкрепа нейната основателност се излагат в представена писмена защита. При уважаване на жалбата се прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна- „ Камион Импекс ГмбХ“, чрез адв. Н. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с изложени доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че при издаване на обжалваното разпореждане са съобразени всички законови изисквания относно издаването на изпълнителен лист въз основа на чл. 624а от ГПК. Посочва се, че в това производство българският съд няма компетентност да изследва решението, въз основа на което е издадено удостоверението за европейско изпълнително основание. Посочва се, че жалбоподателят не може да се позовава на липса на представителна власт на пълномощника на молителя в производството по чл. 624 а от ГПК и на последиците от нея. По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно и обосновано. При отхвърляне на въззивната жалба се прави искане за присъждане на разноски. Към писмения отговор се представя пълномощно, установяващо учредена на адв. Н. представителна власт за процесуално представителство на Камион Импекс ГмбХ пред всички съдилища на територията на Република България, както и потвърждение за процесуалните действия, извършени от адв. Н. по т.д.№ 50 по описа на ОС-Ямбол от 2025год., както и по изп.дело № 1495/2024год. по описа на ЧСИ И. Х.. Изложеното в писмения отговор се поддържа от процесуалния представител на ответника в проведеното пред САС съдебно заседание, в което се прави отново искане за присъждане на разноски. Процесуалните представители на двете страни заявяват възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК. Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал.1 вр. с чл. 623, ал.6 вр. с чл. 624а, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: На 07.10.2024год. пред ОС- Ямбол е подадена молба от адв. Н. като пълномощник на „ Камион Импекс ГмбХ“ със седалище и адрес на управление: гр.Хагеноу, Германия за издаване на изпълнителен лист срещу „ Максима Транс“ ЕООД за присъдени суми с влязло в сила неприсъствено Решение от 16.11.2022год., постановено по дело № 7 О 123/22год. на Областен съд Шверин, а именно сумата от 26 744 евро, включително лихва в размер на 9 процентни пункта над основния лихвен процент на Европейската централна банка, считано от 31.08.2022год. Към молбата са приложени препис от цитираното съдебно решение с превод на български език и удостоверение за европейско изпълнително основание –съдебно решение, с превод на български език, пълномощно и актуално извлечение от 20.11.2023год. от търговския регистър касателно Камион Импекс ГмбХ., заверено с апостил и с превод на български език. Искането на Камион Импекс ГмбХ е уважено с обжалваното в настоящото производство разпореждане. Разпореждането е правилно. Искането по чл. 624а от ГПК за издаване на изпълнителен лист се прави въз основа на Регламент / ЕО / № 861/2007год. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес. В чл. 20, т.2 от цитирания регламент е посочено, че за иницииране на процедура по изпълнение е необходимо кредиторът да представи на съда по изпълнение препис от решението, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, както и препис от Удостоверение /сертификат/ за европейско изпълнително основание /УЕИО/, което да отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила. В случая молителят е представил изискуемите се съгласно чл. 20, т.2 от регламента документи, а именно решение от 16.11.2022год. по дело № 7 О 123/22год-. на Областен съд Шверин, Германия и Удостоверение за европейско изпълнително основание от 30.01.2023год., които отговарят на изискванията за доказателствена сила (автентичност и достоверност). Твърдения за наличие на пороци в представените пред ОС-Ямбол документи не се съдържат във въззивната жалба, а и не се констатират и в настоящото производство, за да бъде поставено под съмнение тяхната автентичност или истинност. Същите се явяват редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което правилно съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на молителя. Както бе посочено по-горе, проверката, която извършва сезирания съд по искане за издаване на изпълнителен лист по чл. 624а от ГПК е формална. Извън обхвата на тази проверка е правилността на изпълняемото решение, което не може да бъде предмет на преразглеждане в държавата –членка по принудителното изпълнение, включително и от настоящия съд, (в този смисъл изрично Член 21, § 2 от Регламента). С оглед на това не следва да бъдат разглеждани наведените във въззивната жалба оплаквания за извършени процесуални нарушения при разглеждане на делото пред Областен съд Шверин и липсата на основания за постановяване на постановеното от този съд неприсъствено решение. По същите съображения не подлежат на обсъждане и оплакванията имащи отношение към предмета на спора, разгледан от съда в Шверин и неоснователността на исковата претенция, уважена с решението му. Действително, от доказателствата по делото е видно, че молбата по чл. 624а от ГПК е подадена от адв. Н. като пълномощник на Камион Импекс ГмбХ и представеното към нея пълномощно /стр. 24 от делото / не удостоверява надлежно учредена представителна власт в производството по издаване на изпълнителен лист. Липсата на такава е поправена с представеното към писмения отговор на въззивната жалба „ потвърждение на процесуални действия“ и пълномощно. С последното адв. Н. се легитимира като пълномощник на Камион Импекс ГмбХ както в производството пред ОС-Ямбол, така и в настоящото производство, като упълномощаването му е извършено от К. Ц. –Управител на Камион Импекс ГмбХ, съгласно представеното пред ОС-Ямбол официалното извлечение от търговския регистър при Районен съд Шверин, Германия. Поради изложеното правилно ОС-Ямбол съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на молителя. Разпореждането е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, Камион Импекс Гмбх има право на разноски за настоящото производство. Такива се претендират в размер на 1 271.29 лева /равностойността на 650 евро/ за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Представеният към писмения отговор на въззивната жалба документ на чужд език, без надлежен превод, не може да бъде зачетен като доказателство за извършено плащане от Камион Импекс ГмбХ на адвокатско възнаграждение за осъществено по настоящото дело процесуално представителство. Дори и да се приеме, че документът съставлява фактура, то тя единствено индивидуализира задължение, но не съставлява доказателство за плащането му. А както се посочи, представянето й на чужд език, без надлежен превод на български, не може да обоснове извод, че същата е издадена във връзка с извършената по делото правна услуга и то от упълномощения адвокат- в случая адв. Н.. Дори и на чужд език е видно, че фактурата е издадена на адвокатско дружество, за което няма данни да е страна по упълномощителната сделка. С оглед на това тя не доказва заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното представителство по делото. Предвид на горното, искането на въззивника за присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство е неоснователно. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав