Решение № 279 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 60/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 233 от 13.12.2024 г. постановено по АНД № 20241630201403 по описа на Районен съд – Монтана, с което е изменено Наказателно постановление № 005790/03.10.2024 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите, с което на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, [улица], за нарушение на чл.11, ал.1, т 5, т.12 и т.21, във вр. с чл.27, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, е наложена имуществена санкция в размер на 5000, 00лв., която „имуществената санкция“ е намалена до размер от 3000, 00лв. /три хиляди/ Касационният жалбоподател „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, представлявано от Е. К. П., чрез пълномощник адв. Н. И. Н. - АК [област], Адвокатско дружество „К. и съдружници“, седалище и адрес гр. София, [улица], ет. 5, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради липса на мотиви, както и несправедливост на наложеното наказание. В жалбата и по съществото на делото излага доводи, че в обжалваното решение липсва обсъждане на възраженията им по отношение неправилно посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението. Счита, че предвид обстоятелството, че процесният договор е подписан с КЕП от потребителя, като по този начин същият е изразил приемането на предложените от страна на кредитодателя условия, за място на евентуалното нарушение е следвало да се приеме седалището на дружеството жалбоподател намиращо се в гр. София. Като аргумент за това сочи и обстоятелството, че договорът е подписан от името на дружеството жалбоподател също чрез КЕП, поради което твърди, че наличието на съществен порок, като НП не отговаря на формалните изисквания на неговата редовност, съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Твърди се, че както е посочено още във възражението срещу АУАН, договорът е подписан не от кредитен посредник, а от служител на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от разстояние и чрез използване на КЕП. Л. Б. Б. А., посочено от АНО като кредитен посредник, е в трудово правоотношение с жалбоподателя с длъжност „Консултант продавач на Стокови кредити“, в която връзка по делото е представен трудов договор между Б. Б. А. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД № 712/02.11.2021г., като то няма качеството на кредитен посредник. От друга страна касаторът твърди, че НП е незаконосъобразно поради липса на съставомерно поведение от обективна и субективна страна по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗПК, тъй като тази разпоредба на закона не е относима и приложима спрямо процесния за делото договор за стоков кредит, който е сключен от служител на кредитора. Счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на въззивния съд за наличие на осъществен състав на нарушение по смисъла на чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като при сравнителен анализ на разпоредбата от закона с текста на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. З от Общите условия към Договора е видно, че те са идентични, т.е. потребителят е информиран и запознат със своите права и възможността да поиска от кредитора посочената в чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК информация. Твърди, че тази разпоредба от закона не въвежда изискване тази информация да се съдържа изрично в общите условия или договора, а същата следва да се представи на потребителя при поискване от негова страна. Също така заявява, че тази информация е неразделна част от договора и се съдържа в самия договор още към момента на подписването му в изрично изведена таблица с наименование „Погасителен план към договора“. Касаторът излага съображения и за неправилност и необоснованованост на изводите на въззивния съд за наличие на осъществен състав на нарушение по чл.11, ал.1, т.21 вр. чл.27, ал.4 от ЗПК. Твърди, че при сравнителен анализ на тези разпоредби от закона с текстовете на чл.3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, както и чл. 4, ал. 7 от Общите условия към Договора за стоков кредит, е видно, че тяхното съдържание е идентично, т.е. потребителят е информиран и запознат със своите права изцяло и съответно с изискванията на закона. Поради това, счита че административно наказателното обвинение по отношение на тази разпоредба е явно необосновано и недоказано. Счита също така, че са налице предпоставки за определяне на твърдяното формално нарушение като маловажен случай, тъй като са налице смекчаващи обстоятелства (съгласно дефиницията по § 1, т. 4 от ЗАНН), а наказващия орган не е представил доказателства за твърдените от него отегчаващи обстоятелства. Възразява, че въззивният съд при извършване на служебната всеобхватна проверка по отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не е разгледал и приложил относимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН спрямо конкретния казус. В касационната жалба се излагат и възражения, че налагането на санкция в размер на 3000, 00 лв. за претендираното нарушение се явява явно несправедливо, тъй като реално не е налице нарушаване или застрашаване на правата на кредитополучателя като потребител. Касаторът, счита че дори да се приеме, че от твърдените действия е настъпила вреда за потребителя, респективно полза за касатора, то счита, че тя би била в максимален размер на дължимата лихва по отпуснатия кредит, която се равнява на 80, 97 лв. Счита, че въззивният съд при постановяване на обжалваното решение не е съобразил принципа на пропорционалност и съразмерност на наказанията установени с правото на Европейския съюз, а също така и дали наложената имуществена санкция не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от законодателството цели. Моли за отмяна на оспореното въззивно решение, ведно с измененото с него НП. В условията на евентуалност претендира маловажност на нарушението. В съдебно заседание касатора не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв. Н. И. Н., който поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на въззивното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък. Ответника по касационната жалба Председателя на Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт С. П., която в писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на твърдените касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице основанието на чл. 28 от ЗАНН, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна въззивната инстанция е установила, че на 21.03.2024 г. длъжностни лица на РД за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП - В. Б. Ц. и И. А. Л. извършили проверка в офис на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, находящ се в магазин „Зора“ в гр. Монтана, [улица]. В хода на проверката са изискани от представител на кредитора последните сключени в офиса в гр. Монтана договори с потребители за предоставени стокови кредити, както и други документи. При проверката е съставен Констативен протокол № К-2773311. На 02.04.2024 г. с писмо вх. № М-03-134 са получени изисканите документи. След преглед на предоставените договори и документи служителите на КЗП установили че на 20.12.2023г. - кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключил с потребител Договор за стоков кредит № 5956758/20.12.2023 г. с Общи условия, като свързан договор за кредит за придобиване на стока от продавача „Зора-М.М.С.“ ООД, в стопанисван от него офис, находящ се в магазин „Зора“ в гр. Монтана, [улица]. Предвид неясна информация относно кредитния посредник по този договор е извършена още една проверка в офиса на кредитора отразена в Констативен протокол № К-2773331/30.04.2024 г. като му е изискано да предостави становище, в което да посочи кой е кредитен посредник при сключване на горепосочения договор. След повторно изпращане на изисканите документи се установило, че процесният Договор за стоков кредит № 5956758/20.12.2023 г. с Общи условия, като свързан договор за кредит за придобиване на стока от продавача „Зора-М.М.С.“ ООД, не съдържал адреса/седалището на кредитния посредник, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, както и правата на потребителя. Служителите на КЗП приели, че с това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.27, ал.4 от ЗПК, поради което съставили АУАН № 005790/08.05.2024 г. В законоустановения срок кредиторът депозирал възражения по съставения му акт. Въз основа на съставения акт и като приели депозираните възражения за неоснователни е издадено оспореното Наказателно постановление № 005790/03.10.2024 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите. Районният съд е счел въззивната жалба за частично основателна, като с решението си е възприел, че в административнонаказателното производство са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Приел е, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Съдът е изложил мотиви, че от материалите по делото се установява, че дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, съответно за него важат правилата на Закона за потребителския кредит при предоставянето на тази финансова услуга. Въззивният съд е приел, че от установената по делото фактическа обстановка безспорно се установява административното нарушение по чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 от ЗПК, като това бездействие на кредитора според районния съд се доказва от съдържанието на сключения Договор за стоков кредит № 5956758/20.12.2023 г. приложен към административно наказателната преписка. По отношение на твърдението във въвзивната жалба, че договорът не е подписан от кредитен посредник, а посредством КЕП от главния директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съдът сочи, че в договора изрично е посочено като кредитен посредник лицето Й. Ц. Й., без другите данни задължителни съгласно ЗПК. Възраженията, че договорът е подписан и от лицето Й. Ц. Й., но не като кредитен посредник, а като служител на банката, за което се предоставя и трудов договор, въззивният съд приема за несъотносими предвид съдържанието на договора и отразеното в него, за кредитен посредник - Й. Ц. Й.. По отношение на възражението, че правата по член 11, т. 21 във връзка с чл. 27, ал. 4 от ЗПК са идентични с посочените Общи условия на договора на стоков кредит, районният съд отбелязва, че предоставените заверени два вида Общи условия - стр. 67 до стр. 70 от административно наказателната преписка и съответно стр. 98 до стр. 107 от преписката, приета и приобщена като доказателство по делото. В първите е видно че действително са направени препратки към цитираните разпоредби на ЗПК, но същите не са подписани, което практически възпрепятства съдът да установи, че с тези Общи условия е било запознато което и да било конкретно лице. Районният съд с счел, че препратките сами по себе си не гарантират, че подписалото договора лице действително е запознато с права и задължения си при сключване и разваляне на договора за стоков потребителски кредит. Излага също и, че във вторите Общи условия - стр. 98 до стр. 107 от делото са със положен подпис и дата - 21.03.2024 г., като в тях не е налице препратка към разпоредбите на член 27 от ЗПК, поради което намира, че същите също не съответстват на разпоредбата на чл. 11, т. 21 от ЗПК. По отношение на твърдението, че е спазено изискването на чл.11, т. 12 от ЗПК, а именно че е наличен погасителен план по договора, районният съд отбелязва, че в преписката са налични три договора за потребителски стоков кредит под един и същ номер - стр. 63 - договор за стоков кредит, стр. 72 обобщени данни за стоков кредит и стр. 88 - стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. И трите са със един и същ номер и с един и същ потребител от една и съща дата. Единствено в първия договор е наличен погасителен план. В същия обаче не е налице положен подпис от страна на потребителя и следователно не може да бъде възприет за достоверен от страна на съда. Въззивната инстанция е възприела и, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 45, ал. 1 ЗПК, като в случая дружеството жалбоподател не е санкционирано със санкция в минимално предвидения размер, а му е наложена имуществена санкция в размер на 5000, 00 лева. Изложени са съображения, че в обжалваното НП АНО не е посочил причините поради които определя наказание над предвидения в санкционната разпоредба минимум, поради което намира, че са нарушени правилата за индивидуализация на определената имуществена санкция и същата следва да бъде намалена до минималния предвиден размер. Излагат се и мотиви, че в конкретния случай не може да се обсъжда приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като макар да не са настъпили вредни последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, поради което и възраженията на касатора са неоснователни. Събрани са необходимите и относими писмени и гласни доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията изложени в жалбата и са формирани правни изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Не са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, тъй като в случая установеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за приложението му. С оглед отново въведените доводи в касационната жалба, следва да се посочи, че в националното законодателство съдържанието на договора за потребителския кредит е уредено в чл. 11, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, където в двадесет и седем точки лимитативно е посочено какво следва да съдържа. В нито една от тези разпоредби не е поставено изискване в срочния договор за кредит погасяването на главницата чрез последователни вноски да е уточнено под формата на погасителен план. В АУАН не е повдигнато обвинение и с последвалото го НП не е наложено наказание за това, че в договора за потребителски кредит не е посочен погасителен план, с каква част от вноската се погасява главницата. В посочената за нарушена разпоредба на чл.11, ал.1, т.5 от ЗПК е отразено изискване за предоставяне на информация за адреса/седалището на кредитния посредник, а в чл.11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана информацията, която потребителят във всеки един момент от погасяването на главницата по срочен договор следва да получи, като законодателят е използвал термина „при поискване“, т.е. тази информация при това в пълен обем, следва да бъде представена на потребителя само при поискване от негова страна и то безвъзмездно. Оспорващото дружество е наказано за това, че в „Предмет на договора“ не е посочена именно информацията, която при поискване потребителя има право да получи, като извлечение по сметка под формата на погасителен план, съдържанието на погасителния план с направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение дружеството - касатор не е изпълнило задълженията си в обема визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 12, т. 21 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган. Очевидно е, че в типовите документи не са ясно и недвусмислено посочени правата на потребителите, произтичащи от чл. 27 от ЗПК, както и условията за тяхното упражняване. Независимо, че част от посочената информация се съдържа в Общите условия към договора, същото е без значение, тъй като законът изисква процесните реквизити да бъдат изрично съдържащи се в самия договор, което в случая не е налице, поради което и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Относно нарушението на чл. 11, ал. 5 от ЗПК безспорно е, че договорът е подписан от кредитен посредник, Търговско дружество: „Зора - М.М.С.“ ООД (102208), ЕИК 121839316; Име на магазин: Зора - Монтана (106261), но липсва информация за адреса/седалището, който съгласно Търговския регистър е в [населено място], Индустриална зона [община], [улица]. Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПК продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. Действително тази разпоредба урежда отношенията между продавача на стоката и потребителя, като по договора между тях кредиторът не е страна. Тази норма обаче предоставя на продавача възможност да действа в зависимост от действията на кредитора – "не е длъжен да достави стоката на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит". Ето защо неслучайно в чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК се предвижда, че в договора трябва да се съдържа и информация за правата на потребителя по чл. 27 ЗПК. Тя обаче също липсва, поради което правилно АНО и въззивният съд са приели, че дружеството е допуснало нарушение и на тази разпоредба. Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП като законосъобразно по отношение на диспозицията на всяка от административно наказващите разпоредби и изменено досежно санкционната част. По делото е налице надлежно упълномощаване със заповед за съставяне на АУАН на л. 22 от делото, докато компетентността на АНО произтича от законовата разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗПК, което води на извода за издаването АУАН и НП от компетентен орган. Налице е конкретно описание и на мястото на нарушението в обект - офис на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в гр. Монтана, [улица], магазин „Зора“, определящ компетентния съд да разгледа жалбата, поради което и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Неоснователни са възраженията на касатора относно липсата на събрани в хода на въззивното производство доказателства, тъй като видно от проведеното съдебно следствие по делото са изслушани устно и непосредствено свидетелите и са приети и огласени събраните писмени доказателства по делото. Районният съд е изложил подробни и законово обосновани мотиви и при спазване на принципа за разкриване на обективната истина е постановил своето решение, поради което възраженията на касатора и в тази насока касационният състав намира за неосноваителни. В допълнение може да се обоснове, че твърдението за приложение на чл. 28 от ЗАНН е неоснователно. Доколкото ЗПК регулира отношенията между кредитодател и потребител – кредитополучател и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите, като процесното нарушение не покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици, които биха могли да настъпят от същото. Освен това не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касационната инстанция намира, че процесното нарушение не се явява и малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, тъй като освен формално, с нарушението се ограничат правата на потребителя като същият не е изрично запознат със своите права и задължения по сключения договор за стоков кредит, което е съществено нарушаване целите на закона. Като е изменил размера на наложената административна санкция, определяйки го в неговия законов минимум, районният съд правилно е взел предвид смекчаващи обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт. При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63б, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл.63б, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,