Решение № 4939 от 27.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10545/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 07044/22.05.2023г. на ЧСИ Т.В.-Н., подадена от К. Й. Ж., конституирана като длъжник по изп.дело №20147910401265 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. срещу Постановление за отказ от прекратяване на изп.дело от 16.05.2023г. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп. производство. Сочи се, че извършените след смъртта на длъжниците изпълнителни действия, както и исканията за извършване на такива, нямат никакво значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи се и, че не е установено по изп.дело, че К. Й. Ж. е приела наследството на починалите длъжници. Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за неоснователна. Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна тъй като по делото не е изтекъл период по-дълъг от две години между всяко извършено изпълнително действие и/или искания на взискателя за извършване на такива. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Постановление за отказ от прекратяване на изп.дело от 16.05.2023г. съдебния изпълнител е приел, че производството не подлежи на прекратяване на нито едно от заявените от К. Й. Ж. основания, а именно, че не е приела наследството оставено от С.С. Ж. и от Й.Й.Ж., както и че е настъпила перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прието е, че К. Й. Ж. е приела наследството, оставено от С.С. Ж. с конклудентни действия - продажба на наследствен имот. Също така е изразила воля по изп.дело в качеството си на наследник. Изложени са доводи за липса на срок по-дълъг от две години между молбите на взискателя за извършване на изп.действия. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок. Съгласно указанията по т. 10 от ТР 2/2015 г. не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ и в този смисъл изпращането на покана за доброволно изпълнение и призовки за принудително изпълнение до длъжника не представляват изпълнителни действия, освен в хипотезата, в които призовките са част от съдържанието на определен изпълнителен способ /аргумент от чл. 449, ал. 2 и чл. 450, ал. 2 ГПК по отношение насочването на изпълнението върху движими вещи/. Изп. дело №20147910401265 е образувано на 05.12.2014 г. въз основа на молба от същата дата, в която взискателят възлага на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, както и да определи начина на изпълнението. На 06.01.2015г. са изпратени запорни съобщения до банки в страната, като е наложен запор на сметки без авоар, което представлява и първото същинско изп.действие спрямо длъжниците С.С. Ж. и Й.Й.Ж.. Видно от изп.дело от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД са подавани молби с посочване на изп.действия както следва: молба с вх. №02212/01.02.2016 г. (73 лист), молба с вх. №03273/07.03.2017г. (91 лист), молба с вх. №02062/05.03.2019 г. (95 лист), молба с вх. №00438/20.01.2021 г. (130 лист), молба с вх.№10111/15.09.2022 г. (140 лист), като с всяка молба са посочвани различни изп.действия и съответно са предприемани такива. От датите на входиране на молбите се установява, че липсва период по-дълъг от 2 години между отделните молби. Установява се, че С.С. Ж. е починала на 28.05.2017г., а Й.Й.Ж. е починал на 23.04.2018г. С постановление от 14.03.2019г. като длъжник е конституирана К. Й. Ж.. Съгласно чл.432, ал.1 ГПК изпълнителното производство се спира при смърт на длъжник. За времето на спиране на изп.производство не се извършват изп.действия и взискателя няма задължение да посочва такива, поради което и времето през което изп.дело е спряно не може да доведе до прилагане на последиците на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Видно е, че с молби, подавани в срокове по-кратки от 2 години, след възобновяване на производството, взискателя е искал извършване на изп. действия спрямо новия длъжник, поради което както по отношение на първоначалните длъжници, така и по отношение на новоконституирания такъв няма периоди по-дълги от две години, в които взискателя да не е искал извършване на изп.действия. При тези факти съдът намира, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл в нито един момент след образуване на изпълнителното дело и до постановяване на обжалвания отказ, тъй като течението му е прекъсвано многократно с предприемането на изпълнителни действия и с подавани нарочни молби, от страна на взискателя, с посочване на изп.действия, които се иска да бъдат предприети, като резултатността на предприетите действия е без правно значение, тъй като не може да се приравни на бездействие. По отношение на твърдението за липса на приемане на наследство, Съдът намира, че по изп.дело са на лице доказателства за приемане на наследството, оставено от С.С. Ж. с конклудентни действия. По отношение на наследството, оставено от Й.Й.Ж. действително не са на лице данни за приемането му изрично или с конклудентни действия. На основание чл.429, ал.2 ГПК Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. В случая няма данни за определяне на срок за приемане на наследството или изричен отказ от такова, но това нарушение на съдебния изпълнител не може да бъде основание за прекратяване на изп.дело в частта по отношение на задълженията на Йордан Желев. Поради изложеното жалбата следва да се отхвърли. Така мотивиран, съдът