Решение № 269 от 3.6.2015 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 499/2014 г.

Гр.Враца, 03.06.2015 год.

Врачанският окръжен съд търговско отделение в

публичното заседание на 05.05.2015 год. в състав:

Председател: Радослава Симеонова

в присъствието на:

прокурора секретар Н.П.

като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова

гражданско дело N499 по описа за 2014 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

` С искова молба вх.№5346 от 28.07.2014 год. И.Ц., гражданин на Република Австрия, с ЛН: •••••••••• чрез адв.М.-••• е предявил срещу „ В. 2005 ” ЕООД, ЕИК: 106596939, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, •••, представлявано от управителя Г.Д.Е., обективно съединени искове за собственост на движими вещи, съединени с искове за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикация на вещите, а ако те не са налице или са повредени напълно или частично тяхната равностойност в размер на 30 608.73 лв.

Ищецът твърди, че е собственик на: 1. трактор марка” STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. с А.В. в качеството на продавач, с нотариална заверка на подписите рег.№234/2014 г. по регистъра на В.Х.-обществен нотариус в Република Австрия от 17.06.2014 год., за сумата от 7000 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 13 690.81 лв., 2. трактор марка „ STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло/червено, придобит по споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството на продавач, с нотариална заверка на подписите рег.№352/2014 год. по регистъра на Б.Ф.-обществе нотариус в Република Австрия от 20.06.2014, за сумата от 6 500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 12 712.89 лв., включваща и цена на шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, модел SM -400, описан по т.4/закупен същия ден и от същия продавач/, 3. товарна машина със задвижване на всички колела марка” ALPINE ” с рама №7031, двигател № SU 218 UE 680 /227, жълт цвят, придобита по силата на договор за покупко-продажба от 14.01.2005 год. с Г.Е. в качеството на продавач, с нотариална заверка на подписите рег.№601/2014 год. по регистъра на д-р К.Д.-обществен нотариус в Република Австрия от 18.06.2014 год., за сумата 1500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 2 933.75 лв., 4. мотокар, без повдигащо устройство, придобит по силата на споразумение за покупко-продажба от 16.06.2007 год. с К.М. в качеството му на продавач, за сумата от 150 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 293.37 лв., 5. шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400, жълт цвят, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството му на продавач, с нотариална заверка на подписите рег.№351/2014 г. по регистъра на Б.Ф.-обществен нотариус в Република Австрия от 20.06.2014 г., 6. челно товарно устройство за трактор марка “STEYER”, модел 190, придобито заедно с трактор марка “STEYER” 190, рама №190/9214, двигател №190/9181 по силата на договор за покупко-продажба от 20.06.2006 год. с Ф.Р.- представител на „Лагерхаус/Техникцентер ООД и КО”КГ в качеството на продавач, към който е издадена фактура № 799707 от 20.06.2006 год. на стойност 1800 евро общо, от които 500 евро за челното товарно устройство с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 977.91 лв.

Ищецът поддържа, че така закупените движими вещи е предал на В.Х.М., баща на съпругата му до намиране на купувач, с уговорката, че последният има право да ги полза, във връзка с дейността му като земеделски производител.Тази дейност последният упражнявал основно, като съдружник и управляващ ответното дружество”В. 2005”ЕООД, поради което движимите вещи са държани в базата на същото, намираща се в стопанския двор на бившата консервна фабрика в с.Д..След смъртта на М. в края на 2013 год. ответното дружество отказало да върне движимите вещи на ищеца, оспорвало правото му на собственост и поддържало, че са собственост на търговеца.Ищецът подал жалба до РУП-Враца, заведена с вх.№2815/30.01.2014 год. и на управляващия ответното дружество бил съставен предупредителен протокол.

Моли съда да постанови решение, с което да признае правото му на собственост върху движимите вещи и осъди ответника да му предаде владението им, съединен с искове за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикация на вещите, а ако те не са налице или са повредени напълно или частично тяхната равностойност в размер на 30 608.73 лв.Моли при уважаване на исковете да присъди деловодни разноски включително адвокатско възнаграждение.

Правната квалификация на правата претенидарни от ищеца е чл.124 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС, вр.с чл.59 от ЗЗД.

С гореизложеното ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на исковете за собственост и съединените с тях искове за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикация на вещите, а ако те не са налице или са повредени напълно или частично тяхната равностойност в размер на 30 608.73 лв., поради което съдът приема, че исковете са допустими. Предявени те иск ове са допустим, доколкото са налице положителните и липсват отрицателните процесуални предпоставки.

Ответникът в подадения писмен отговор е оспорил предявените искове изцяло, като поддържа, че всички твърдения изложени в исковата молба от И.Ц. са абсолютно неверни.Признава, че до смъртта на починалия съдружник В. М., чийто зет е, а и тъй като живее в Р.Австрия е намирал и закупувал земеделска техника по поръчение на съдружниците за целите и нуждите на дружеството и със средства на дружеството.Тези отношения продължили за период от около няколко години, като поради влошени отношения между съдружниците са преустановени.

На основание чл.193, ал.1 ГПК е оспорил изцяло съдържанието и датата на сключване на сделките, обективирани в договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. с А.В. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№234/2014 г. по регистъра на В.Х.-обществен нотариус в Република Австрия от 17.06.2014 год., с който ищецът се легитимира за собственик на трактор марка” STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, придобит за сумата от 7000 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 13 690.81 лв. и споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№352/2014 год. по регистъра на Б.Ф.-обществен нотариус в Република Австрия от 20.06.2014, с което ищецът е закупил трактор марка „ STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло/червено за сумата от 6 500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 12 712.89 лв., включваща и цена на шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, модел SM -400, описан по т.4/закупен същия ден и от същия продавач/.

Навежда довод, че притежава трактор сходен на първия, описан в исковата молба, но той е с двигател 3813 и не е идентичен с посочения от ищеца.Придобит е по силата на Договор за покупко продажба на МПС за сумата от 7000 евро от продавача А.Щ., като е закупен от „В. 2005”ООД, представлявана от В. М., заприходен е като актив на дружеството и е намерил счетоводно отразяване в документацията на търговеца.

По отношение на втория трактор се легитимира за собственик със Споразумение за покупко-продажба от 03.04.2013 год., според което Щ.К. е продал на ответното дружество, процесната движима вещ за 5 500 евро.

Твърди, че ответното дружество притежава тези два трактора, но те са придобити от търговеца, чрез управителя В. М. с договори за покупко-продажба, владеят се само от търговеца и са заприходени като активи на дружеството ответник и са заведени в инвентарната книга.Навеждат се доводи, че не са идентични с описаните в исковата молба.Позовава се на ЧМР за доставката им, на която в полето за „изпращач” е посочено името на И.Ц., а в полето „получател” е посочено „В. 2005”.

Относно товарна машина със задвижване на всички колела марка” ALPINE ” с рама №7031, двигател № SU 218 UE 680 /227, жълт цвят, придобита по силата на договор за покупко-продажба от 14.01.2005 год. с Г.Е. в качеството на продавач, с нотариална заверка на подписите рег.№601/2014 год. по регистъра на д-р К.Д.-обществен нотариус в Република Австрия, за сумата 1500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 2 933.75 лв. е взел становище, че е закупена за сметка на дружеството от ищеца по поръчка на същото.Владяна и ползвана около 7 години, през 2012 год. се е повредила, паркирана е в базата на ответника и не е в движение.Позовава се на придобивна давност на основание чл.80 ал.1 от ЗС.

Относно мотокар, без повдигащо устройство, придобит по силата на споразумение за покупко-продажба от 16.06.2007 год. с К.М. в качеството му на продавач, за сумата от 150 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 293.37 лв.се позовава на придобивна давност, както и на обстоятелството, че също е закупен по поръчка на ответното дружество и със средства на съдружниците.Според ответника става реч за части от мотокар, закупени с намерение да се закупят още такива и се сглоби действащ мотокар, но това така и не се случило.Именно поради това не е отразен като ДМА в инвентарната книга на ответното дружество.Позовава се и на придобивна давност.

Относно шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400, жълт цвят, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството му на продавач, с нотариална заверка на подписите рег.№351/2014 г. по регистъра на Б.Ф.-обществен нотариус в Република Австрия твърди, че такава движима вещ не е придобивана от ответното дружество, никога не е доставяна в базата на ответника и към настоящия момент няма налична такава машина в ответното дружество.

Относно челно товарно устройство за трактор марка “STEYER”, модел 190, придобито заедно с трактор марка “STEYER” 190, рама №190/9214, двигател №190/9181 по силата на договор за покупко-продажба от 20.06.2006 год. с Ф.Р.- представител на „Лагерхаус/Техникцентер ООД и КО”КГ в качеството на продавач, към който е издадена фактура № 799707 от 20.06.2006 год. на стойност 1800 евро общо, от които 500 евро за челното товарно устройство с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 977.91 лв.твърди, че се намира в базата на дружеството, не се използва и се съхранява до поискването му.

С отговора се оспорва и евентуалния иск.Изложени са съображения, че макар да се претендира стойността към момента на придобиване, това не е действителната стойност на вещите, тъй като са употребявани и това се е отразило на тяхната стойност, поради което този иск се оспорва и по основание и по размер.

При така изложените позиции и след изслушване на страните в с.з, съдът прие и допълни доклада си, че безспорни обстоятелства по делото няма, тъй като страните спорят по всички обстоятелства.С представените от ищеца писмени доказателства той е обосновал доводите си.С представените от ответника писмени доказателства той също е обосновал доводите си.

В исковото производство по чл.108 от ЗС, съгласно приетото с Решение № 152 от 13.09.2014 год. постановено по реда на чл.290 от ГПК, по т.д.№950/2009 год. на ВКС, ІІ-ро отделение, в тежест на ищеца е да докаже, по безспорен начин, че е собственик на спорната вещ, че ответникът я владее.В негова тежест е доказването на верността на съдържанието на оспорените договори за придобиване на двата трактора.

В тежест на ответника е да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта.

Съдът указа на ищеца, че не сочи достатъчно доказателства за идентичността на описаните в исковата молба вещи и тези които ответникът твърди да са негови.

По делото са допуснати, съдебно- техническа, съдебно –счетоводна и графическа експертизи, като заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и се възприемат от съда, като обективни и верни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Чрез представените договори, ищецът се легитимира за собственик на: 1.трактор марка” STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. с А.В. в качеството на продавач и И.Ц. в качество на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№234/2014 г. по регистъра на В.Х.-обществен нотариус в Република Австрия, с дата 17.06.2014 г. В договора е отразено, че покупната цена е за сумата от 7000 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 13 690.81 лв.Тя е изплатена на две части: 1000 евро на 05.02.2013 г. и 6000 евро платени на 23.03.2013 год.Установява, се още от представения в превод документ издаден от Областна дирекция на полицията Фелдбах, че процесния трактор е описан на 03.12.2012 год.и негов собственик към този момент е Щ.А.. Представен е документ с дата 05.02.2013 год.с продавач Щ. и купувач А.В., установяващ продажбата на процесния трактор за сумата 7000 евро.Документът е представен без превод.В последното с.з се представи за констатация в легализиран превод.По искане на ответника да бъде представен в оригинал по реда на чл.183 ГПК, ищецът заяви, че тъй като е сключен с трето лице за правни спор не може да го да представи.

2.Ищецът се легитимира за собственик на трактор марка „ STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло/червено, придобит по споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№352/2014 год. по регистъра на Б.Ф.-обществе нотариус в Република Австрия с дата 20.06.2014 год. В договора няма отразена цена.Ищецът твърди, че е платил сумата от 6 500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 12 712.89 лв., включваща и цена на шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, модел SM -400, описан в т.5 от исковата молба/закупен същия ден и от същия продавач/.Установява се от представеното Свидетелство за регистрация, че собственик е бил Карл Щари и тракторът е отписан на 19.10.2009 год.

3.Ищецът се легитимира за собственик на товарна машина със задвижване на всички колела марка” ALPINE ” с рама №7031, двигател № SU 218 UE 680 /227, жълт цвят, придобита по силата на договор за покупко-продажба от 14.01.2005 год. с Г.Е. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№601/2014 год. по регистъра на д-р К.Д.-обществен нотариус в Република Австрия, от 18.06.2014 г., за сумата 1500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 2 933.75 лв., като в договора е отразено получаването на сумата.

4.Ищецът се легитимира за собственик на мотокар, без повдигащо устройство, придобит по силата на споразумение за покупко-продажба от 16.06.2007 год. с К.М. в качеството му на продавач и И.Ц., в качеството му на купувач, за сумата от 150 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 293.37 лв.

5.Ищецът се легитимира за собственик на шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400, жълт цвят, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството му на продавач и И.Ц. в качеството му на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№351/2014 г. по регистъра на Б.Ф.-обществен нотариус в Република Австрия с дата 20.06.2014 год.

6.Ищецът се легитимира за собственик на челно товарно устройство за трактор марка “STEYER”, модел 190, придобито заедно с трактор марка “STEYER” 190, рама №190/9214, двигател №190/9181 по силата на договор за покупко-продажба от 20.06.2006 год. с Ф.Р.- представител на „Лагерхаус/Техникцентер ООД и КО”КГ в качеството на продавач, към който е издадена фактура № 799707 от 20.06.2006 год. на стойност 1800 евро общо, от които 500 евро за челното товарно устройство с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 977.91 лв.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му са разпитани свидетели и тримата бивши работници на „В.-2005”ЕООД за установяване на обстоятелства за появяване на машините в стопанския двор на дружеството, ползвани ли са и от кого, какво е местонахождението им към настоящия момент и в чие владение са.

От тези показания се установява, твърдението, че ищецът е зет на В. М., бивш съдружник в ответното дружество към настоящия момент –покойник.Според техните показания, действително ищецът е съдействал на ответното дружество за снабдяване с употребявана техника, като през 2012г. м.април съдружниците оти шли в Австрия и тогава купи ли три трактора и инвентар - плугове. Тези трактори б или купени през 2012г. и б или употребявани и б или марка "ЩАЙЕР".

През 2013г., с тяхна помощ от един ТИР били стовар ени двата трактора - "ЩАЙЕР" и косачка, като В. М. им каза л, че са на зет му, ще бъдат на съхранение в двора на дружеството и каза л, че мо гат да се ползва т.

Ищецът И. си идва л от Австрия поне по два-три пъти в годината, на по-големите празници, идвал във фирмата и започва л да си оглежда машините. За фадромата, която се счупи ла, той си взел данни, за да си купи части от Австрия, за ремонта. От него зна ели, че двата трактора "ЩАЙЕР", косачката, фадромата, малкото тракторче "ЩАЙЕР", са си негови.

Когато идвал във фирмата, никой не го е спирал, тъй като знае ли, че е зет на „ шефа ”. В. не е правел забележки на И. защо е там, не е имало проблем. Другият съдружник Е. не идвал често във фирмата.

Когато са напусна ли дружеството тези машини, за които у с т ановяват, че са на И., б или там, в двора на дружеството - в с.Д., в стопанския двор - трактора б ил в работилницата, а другите машини б или под един навес, където б ила и цистерна с гориво. Свидетелите установяват, че документи не са виждали.

1.Ответникът се легитимира за собственик на трактор марка” STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3813, придобит по силата на договор за покупко-продажба без дата, по силата на който „В.-2005”ООД, представлявано от В. М. е закупило от Щ.А. процесния трактор за сумата от 7000 евро.

2.Ответникът се легитимира за собственик на трактор марка „ STEYER” 8130-Н, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло/червено, придобит по споразумение за покупко-продажба от 03.04.2013 год. от Щ.К. за сумата 5 500 евро.

Представя и международна товарителница изготвена на 03.04.2013 год., в която са описани процесните вещи, а така също и шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400.

По искане на ответника, с оглед позицията му в правния спор и с оглед доказване на твърденията му са разпитани свидетели, които са без отношения с дружеството.

Те също установяват, че ищецът И. е зет на бившия съдружник В. М. и живее в Австрия, но според тях той рядко си идва л, само когато бил в отпуск и дружеството не е имал о никакви разправии с н его., както и обстоятелството, че двамата съдружници са ходили в Австрия, за да закупуват машини.

Ответното дружество "В.-2005" разполага с трактори, с плугове, с косачки и зная т, че тракторите ги купува л на В. зет му - от Австрия, тъй като той там работ ел и има възможно с т да ги намира по-евтини. Тези машини не б или нови, но б или годни за работа. Косачка та, фадромите, тракторите, плугове - все от там са ги вземали. К огато през 2013г. докара ли /те има ли два трактора/ още два трактори, марка "ЩАЙЕР", като предишните, В. казал, че са доволни от предишните и че са по-евтини и затова са закупили същата марка, и че са по-здрави. Тези трактори са с надписи, като едното е сериен номер, а другият надпис е с колко конски сили има.

Те б или в базата, и В. каза л че тези трактори са на "В. 2005". Единият трактор работе л и го кара л Любен /един от свидетелите на ищеца/, със сеялка.

Имало и фадрома в базата, от десетина години, но гумите й били спаднали и там си сед яла на плаца, развалена.

Под металния навес има ло трактор, демонтиран, и В., казвал, че ще го възстановяват, за да го ползват.

Установяват, че имало и косачка, в склада, червена на цвят, качва се на трактор. Във всички случай техниката се заплащ ла от "В. 2005", документите за доставката б или на нейно име и тя се ползва ла от "В. 2005", защото б ила в двора.

Установяват, че двамата съдружници В. и Г. се раздели ли и В. оти шъл във фирма "ЧЕХАГРО" и там оти шли и работниците, които б или освободени от "В. 2005".

При Г. остан ал а някаква част от земята и се работи и сега продължава да се работи. "В. 2005" не е прекъсвала дейност.

При така установеното по-горе, съдът служебно допусна съдебно-техническа експертиза, за установяване идентичността на движимите вещи предмет на исковете и тези намиращи се във владение на ответника.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда съдебно техническа експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява че процесната селскостопанска техника не е регистрирана в КТИ по реда на Наредба №7 от 23.03.2010 год. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи, в сила от 01.05.2010 год.и издадена от Министерство на земеделието и храните.

Трактор марка” STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. с А.В. в качеството на продавач и И.Ц. в качество на купувач и действителна стойност към момента 11 139 лв. и трактор марка „ STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло/червено, придобит по споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач и действителна стойност към момента 9280 лв.са идентични с тези притежавани от ответника.

Товарна машина със задвижване на всички колела марка” ALPINE ” с рама №7031, двигател № SU 218 UE 680 /227, жълт цвят, придобита по силата на договор за покупко-продажба от 14.01.2005 год. с Г.Е. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач, с действителна цена към настоящия момент 2 187 лв.вещото лице приема за идентична с находящата се при ответника, без да е категорично излагайки съображения за това.

Мотокар, без повдигащо устройство, придобит по силата на споразумение за покупко-продажба от 16.06.2007 год. с К.М. в качеството му на продавач и И.Ц., в качеството му на купувач, с действителна цена към настоящия момент 210 лв., вещото лице не може да установи идентичност с намиращия се при ответника, тъй като не може да се използва по никакъв начин и реалната му стойност е като вторични суровини.

Шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400, жълт цвят, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството му на продавач и И.Ц. в качеството му на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№351/2014 г. по регистъра на Б.Ф.-обществен нотариус в Република Австрия с дата 20.06.2014 год. с действителна цена към настоящия момент 1486 лв.Вещото лице е констатирало, че косачката находяща се при ответника е червен цвят, а не жълт, както е отразено в договора и това е оригиналното оцветяване на този модел.Поради това и липсата на други данни за идентификация, то приема че не може да бъде установено по безспорен начин, дали косачното устройство е идентично с това описано в исковата молба.

Челно товарно устройство за трактор марка “STEYER”, модел 190, придобито заедно с трактор марка “STEYER” 190, рама №190/9214, двигател №190/9181 по силата на договор за покупко-продажба от 20.06.2006 год. с Ф.Р.- представител на „Лагерхаус/Техникцентер ООД и КО”КГ в качеството на продавач, към който е издадена фактура № 799707 от 20.06.2006 год., с действителна стойност към момента около 60 лв.Вещото лице не установява по безспорен начин идентичността на претендираната от ищеца и намерената при ответника движима вещ, тъй като липсват достатъчно данни за това.

Установява се от заключението на вещото лице по слушаната съдебно-счетоводна експертиза, че при извършената проверка в счетоводството на ответника, не са му представяни първични счетоводни документи доказващи предаването на парични средства в брой или по банков път на ищеца И.Ц. за закупуване на земеделска техника по поръчка на В.-2005 ЕООД.

За придобиването на трактор марка” STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. с А.В. в качеството на продавач и И.Ц. в качество на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№234/2014 г. по регистъра на В.Х.-обществен нотариус в Република Австрия, с дата 17.06.2014 г. на вещото лице е представен Договор без дата с А.Щ., съгласно който последният продава на В. 2005 ЕООД за сумата от 7 000 евро платена в брой на купувача при предаване на вещта.Тракторът е заведен в счетоводството на ответника, със счетоводна статия №12/03.04.2013 год.по дебита на счетоводна сметка Транспортни средства.

За придобиване на трактор марка „ STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло/червено, придобит по споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач, с нотариална заверка на подписите рег.№352/2014 год. по регистъра на Б.Ф.-обществе нотариус в Република Австрия с дата 20.06.2014 год.се представя споразумение за покупко-продажба от 03.04.2013 год. с Щ.К., съгласно който последния продава на В. 2005 ЕООД трактора за сумата от 5 500 евро платена в брой от купувача при предаване на вещта.Тракторът е заведен в счетоводството на ответника, със счетоводна статия №11/03.04.2013 год. по дебита на счетоводна сметка 205 Транспортни средства.

Двата трактора са доставени съгласно международна товарителница/ЧМР/ в базата на В. 2005 ЕООД на 05.04.2013 год.В същата товарителница е описана и косачка марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400.На вещото лице е представен и договор за покупко-продажбата й с Щ.К. на стойност 500 евро.Тя е заведена в счетоводството на ответника със счетоводна статия №13/03.04.2013 год. по дебита на счетоводна сметка 206 Стопански инвентар.Отразено е че е заплатена в брой по кредита на сметка 501 Каса.В представената инвентарна книга за 2013 год. е записана под инвентарен номер 20640.

За придобиване на товарна машина със задвижване на всички колела марка” ALPINE ” с рама №7031, двигател № SU 218 UE 680 /227, жълт цвят, придобита по силата на договор за покупко-продажба от 14.01.2005 год. с Г.Е. в качеството на продавач и И.Ц. в качеството на купувач, на вещото лице не са представени документи.В инвентарната книга за 2013 год. под инвентарен номер 20513 е вписана, заведена с година на придобиване 2006 год. и отчетна стойност 8 000 лв., като е отписана през 2013 год. от инвентарната книга на дружеството, въз основа на протокол от 09.10.2013 год.на съдружниците в дружеството за разпределяне на активи.

За останалите вещи не са представени първични документи за заплащане на цената им. Счетоводството на ответника е водено съгласно изискванията на приложимото законодателство по отношение на трактор марка” STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, трактор марка „ STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло/червено и косачка марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400 и фадрома Алпине.Същите са осчетоводени при придобиването им по дебита на счетоводна сметка 205 Транспортни средства и 206 Стопански инвентар, движението им е намерило отражение в Справката за нетекущите /дълготрайни/активи към 31.12.2013 год. и същите са посочени по тяхната балансова стойност в актива на баланса на В. 2005 ЕООД. Към 31.12.2013 год. в балансова статия „Съоражения и други”.

С протоколно определение от 17.02.2015 год.на основание чл.193, ал.2 от ГПК, съдът постанови да се извърши проверка на истинността на Договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. между ищеца и А.В. и Споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. между ищеца и Х.Л., като оспорени от ответника като такива с недостоверна дата.

На основание чл.183 от ГПК задължи ищеца да представи на съда за констатация оригиналите на Договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. между ищеца и А.В. и Споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. между ищеца и Х.Л..

Доказателствената тежест е за ищеца, който следва да докаже достоверността на датата.

На основание чл.190 ГПК задължи ответника да представи в оригинал регистрационните талони на:

1. трактор марка”STEYER”8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 05.02.2013 год. с А.В. в качеството на продавач, с нотариална заверка на подписите рег. № 234/2014г. по регистъра на В.Х.-обществен нотариус в Република Австрия, за сумата от 7000 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 13 690.81 лв.;

2. трактор марка „STEYER”8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател № 611.87-6047, цвят: бяло червено, придобит по споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 год. с Х.Л. в качеството на продавач, с нотариална заверка на подписите рег. №352/2014 год. по регистъра на Б.Ф.-обществен нотариус в Република Австрия, за сумата от 6 500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 12 712.89лв., включваща и цена на шайбов косачен механизъм марка ”VELGER”, модел SM -400, описан по т.4 /закупен същия ден и от същия продавач/;

3. товарна машина със задвижване на всички колела марка ”ALPINE” с рама №7031, двигател №SU 218 UE 680/227, жълт цвят, придобита по силата на договор за покупко-продажба от 14.01.2005 год. с Г.Е. в качеството на продавач, с нотариална заверка на подписите рег. №601/2014 год. по регистъра на д-р К.Д.-обществен нотариус в Република Австрия, за сумата 1500 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ за едно евро 2 933.75 лв.

Ищецът е оспорил като автентичност подписите за продавач и купувач, положени върху представените от ответника Договор за покупко-продажба на МПС между А.Щ. и „В.-2005” ООД с предмет трактор марка ”STEYER” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател № 3813, както и споразумението за покупко-продажба от 03.04.2013 год. между Щ.К. и „В.-2005” ООД с предмет трактор марка „STEYER”8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател № 611.87-6047, цвят: бяло червено и е поискал откриване производство по оспорването им по реда на чл.193 ГПК.

Ответникът е заявил, че ще се ползва от представените доказателства.

С оглед наличието на два договора, с различно съдържание за процесните машини, съдът прие за допустимо, относимо и основателно искането.

На основание чл.193, ал.2 от ГПК, съдът постанови да се извърши проверка на истинността автентичност подписите за продавач и купувач, положени върху представените от ответника Договор за покупко-продажба на МПС между А.Щ. и „В.-2005” ООД с предмет трактор марка ”STEYER”8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3813, както и споразумението за покупко-продажба от 03.04.2013 год. между Щ.К. и „В.-2005” ООД с предмет трактор марка „STEYER”8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №611.87-6047, цвят: бяло червено.

На основание чл.183 от ГПК задължи ответника да представи на съда за констатация оригиналите на оспорените документи.

В с.з от 24.03.2015 год., адв.М. представи Договорът от 05.02.2013 г., м ежду И.Ц. и А.В. в качеството на продавач в оригинал, а отделно от него, с исковата молба е представен друг договор от 05.02.2013 г. между А.Щ. и А.В. за същата вещ, за доказва н е правоприемството по отношение на собствеността на тази вещ между последното вписано като собственик лице, съгласно регистрационен талон и ищеца (л. 9 от делото), също в оригинал.

С оглед на констатацията, че в делото е налице по т. 1 към исковата молба доказателство, което съответства на представения оригинал на договора между ищеца и твърдяното за продавач лице, адв.П. оттегли иск ането за констатация, тъй като касае друг договор. Във връзка с вмененото задължение за доказване истинността на представените от ответника договори, пълномощникът на „В. 2005”ЕООД, представ и за констатация сключен договор за придобиване на същия трактор 8170 А, марка Щайер и то сключен между А.Щ. и "В.-2005" ЕООД, тоест между продавача на продавача по договора с ищеца и търговеца ответник.

Представ и в оригинал договор за покупко-продажба на мотор но превозно средство между А.Щ. и "В.-2005" ЕООД, представлявано от В. М. и споразумение за покупко-продажба от 03.04.2013 г. между Щ.К. и "В.-2005" ЕООД в оригинал за констатация.

От страна на адв.М., пълномощник на ищеца се изрази становище, че представения договор за покупко- продажба на МПС между А.Щ. и "В.-2005" не е в оригинал изяло. Част от него представлява цветно ксерокопие и включително и частта с подписа за продавач. По отношение на споразумението не направи възражения, и заяви, че отговаря на представеното по делото.

Сезира съда с искане за допускане на съдебно-криминалистическа експертиза, която след като извърши проверка на представения в с.з. в оригинал договор за покупко-продажба на МПС между А.Щ. и "В.-2005" ЕООД да даде заключение автентичен ли е оригинала, има ли в него части, които да представляват цветно копие и подписът на "продавач" върху договора на А.Щ. оригинален ли е или също е част от цветното копие. Съдът уважи това доказателствено искане.

Вещото лице установи, че в представения му за изследване Договор за покупко-продажба на трактор марка ”Щайер”8170А, сключен между А.Щ. и „В. 2005” ЕООД-Враца, част от реквизита в средната част на документа/ръкописният текст, започващ с думите” FIRMA VICTORIA 2005” цифровият текст „7000 евро” и подписът за „Купувач”, е изпълнен с пишещо средство химикалка.Останалият ръкописен текст от документа представлява цветно копие и е изготвен с помощта на мултифункционално устройство, което използва за печат мастиленоструйна технология.

В последното проведено по делото съдебно заседание, съдът с протоколно определение от 05.05.2015 год. прие, че Документът представен по делото - договор сключен на 05.02.2013 г. между Щ. и В. на този етап не следва да се изключва от доказателствения материал, тъй като той не е оспорен от ответника в установения от закона срок. Не е открито производство по оспорването му и с оглед формирана практика на отделни състави на ВКС, в които се приема че в тази хипотеза документът не се изключва от доказателствен материал, а се преценява с оглед всички доказателства и съдът с решението си се произнася по този въпрос, не следва да уважава искането за изключването му от доказателствен материал.

По искането на адв.М. за изключване от доказателствения материал, договора за покупко-продажба на трактор марка Щайер 8170А, сключен между А.Щ. и "В. 2005" ЕООД, съдът прие, че д оговорът е оспорен относно неговата вярност и автентичност и съдът следва с решението си да се произнесе по това оспорване и ако с оглед заключението на в.л. приеме, че договора представлява неверен документ, със самото решение ще го изключи от доказателствения материал и заедно с копие от решението е длъжен да го изпрати на прокуратурата.

При така установената фактическа даденост, съдът приема следните правни изводи:

Ищецът е удостоверил подписите върху договорите легитимиращи го като собственик на тракторите, при което се доказва, че съответните частни документи изхождат от лицето, чийто подпис нотариусът е удостоверил.При удостоверяване на подписа се удостоверява и факта, че в деня на удостоверяване на подписа частният документ е съществувал.Те имат достоверна дата от датата на заверка на подписите. Автентичнността на подписите върху тези договори не е оспорена, поради което не е оборена и формалната им доказателствена сила, като частни диспозитивни документи, съдържащи изявления за прехвърляне на правото на собственост в полза на ищеца И.Ц..

Във връзка с откритото производството по чл. 193 ГПК относно достоверността на датите на договор за покупко-продажба от 05.02.2013г. между ищеца и А.В. и споразумение за покупко-продажба от 23.03.201 Зг., следва да отбележа, че достоверността на тези писмени документи е ирелевантна към предмета на спора, защото не е налице конкуренция между правата на ищеца и ответника, черпени на едно и също основание, от едни и същи праводатели. В хода на съдебното дирене, ответникът представи сключени от него писмени договори за покупко-продажба с други лица, по отношение на автентичността на които, беше открито производство по чл. 193 ГПК, по което ответникът не проведе нужното доказване на установяване на истинността им. Отделно от това, нито според българското право, нито според правото на Република Австрия, писмената форма на договора за покупко-проджаба на земеделска техника не е поставена като условие за действителност на сделката. Неоспорим факт е обаче, че ищецът доказа постигнато съгласие с предишните собственици на спорните движими вещи за закупуването им. Доказа се и правоприемството между последните вписани собственици в регистрационните талони на двата трактора SEYER и продавачите на ищеца. За установяване на тези факти, ищецът представи договор за покупко-продажба между А.Щ. и А.В. с предмет трактор STEYER 8170А, модел 397.35 с номер на рама и двигател идентични с тези на закупения от ищеца такъв трактор, както и фактура № 436/09.03.201 Зг. издадена от „Лагерхаус/Техникцентър ООД и Ко“ КГ на Х.Л. за доставка на трактор STEYER 8130, модел 377.20/1, с номер на рама и двигател, отговарящи на закупения от ищеца такъв. Представени са и споразумение за покупко-продажба от 30.11.2012г. между А.Щ. и А.В., споразумение за посредничество между А.Щ. и „Ландмашнен-Тракторе Сервиз за МПС-та“ от 03.04.2012г., преводно нареждане за сумата от 5 500 евро от 07.12.2012г., ЧМР товарителница № CZ 0019773, потвърждение за закупуване на трактор STEYER, издадено от „Райфайзен- Лагерхаус“. От съвкупната преценка на тези неоспорени в съответните прекпузивни срокове писмени доказателства, може да се изведе единствено възможния и обоснован извод, че праводателите на ищеца са били собственици на прехвърлените му трактори, поради което надлежно са прехвърлили притежаваното от тях субективно право на собственост върху ищеца. Представените в заверени копия и показани в оригинал регистрационни талони на описаните в исковата молба трактори, представляват официални удостоверителни документи и доказват с обвързваща съда материална доказателствена сила, че посочените в тях лица са били собственици на тези трактори, без значение, че се касае за документи, съставени в чужда държава. Самия факт, че ищецът разполага с оригиналите на регистрационните талони, които са необходими за регистрация на тракторите в КТИ е поредното доказателство, че е техен собственик и че е придобил правото на собственост върху тях, от последните техни собственици.

Като допълнително основание за придобиване на собствеността върху двата трактора, е и придобивния способ уреден в чл. 78 ЗС.Бяха доказани и материалните предпоставки на този придобивен способ, тъй като видно от ЧМР- товарителницата, представена от ответника с отговора на исковата молба, двата трактора са се намирали във владение на ищеца към 03.04.2013г., когато са предадени на превозвач за транспортирането им към България, а владението върху тях е придобито на възмездно основание, като ищецът се явява добросъвестен владелец. Това е така включително и по отношение на трактор STEYER 8130, въпреки че в споразумението за покупко-продажба на същия не е посочена заплатената за него цена, защото този факт не се оспорва от ответника.

Същевременно ответникът също претендира, че е собственик на процесните два трактора STEYER по силата на представените по делото договор за покупко- продажба без дата между А.Щ. и „В.-2005“ ООД и споразумение за покупко-продажба от 03.04.201 Зг. между Щ.К. и „В.-2005“ ООД. По отношение на тези писмени документи съдът открито производството по чл. 193 ГПК за оспорване на автентичността на подписите за продавач и за купувач върху тях, като в съответствие с правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК разпредели доказателствената тежест за установяване на истинността им върху ответното дружество. В тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства. Обстоятелството, че бяха представени оригиналите на тези договор и споразумение, само по себе си не доказва, че подписите върху тях са автентични и изхождат от лицата, сочени за техни автори. Нещо повече, дори се установи с помощта на вещото лице по назначената съдебно- криминалистична експертиза, че договорът за покупко-продажба на трактор STEYER 8170А не представлява оригинал, тъй като част от него (засягаща и подписа на продавача) представлява цветно ксерокопие, изготвено с помощта на мултифункционално устройство използващо за печат мастиленоструйна технология. Съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК, съдът извършва проверка на оспорените писмени документи, чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Нито едно от тези доказателствени средства не беше ангажирано от страна на ответника за установяване автентичността на подписите върху оспорените документи. При това положение, съдът приема, че ответникът не е доказал истинността на споменатите писмени доказателства и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК следва да изключи същите от доказателствения материал и да постанови изпращането им на прокуратурата заедно с препис от решението. Обстоятелството, че процесните трактори са били заприходени в ответното дружество въз основа на тези документи е ирелевантно относно истинността им. Напротив, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетовдна експертиза се установи, че осчетоводяването на тракторите е извършено именно въз основа на тези неистински документи, ползвани като първични счетоводни документи, поради което колкото и редовно да е водено счетоводството на ответника като вписвания по отношение на тези трактори, неоспорим факт е, че договорите за закупуването им са неистински. Правно ирелевантно за настоящия спор е кой, кога и как е предал договорите, кое лице и по какъв начин е извършило счетоводните записвания във „В.-2005“ ООД относно тракторите, след като първичните счетоводни документи, въз основа на които са осчетоводени тракторите, са неистински. Следва да отбележа, че способите за придобиване на вещни права са numerus clausus, и са изчерпателно изброени в чл. 55 и чл. 77 от ЗС. Сред тях липсва осчетоводяването на дадена вещ като актив на определен стопански субект, какъвто се явява в случая „В.-2005“ ООД, поради което защитната теза на ответника в смисъл, че тракторите са надлежно осчетоводени при него, начислявани са им амортизации и са включени в инвентаризацинната книга на дружеството още през 2013г. е правнологически неиздържана. Доказателствения характер на редовно водените търговски книги съгласно чл. 55 от ТЗ, се преценява в отношенията между търговци за установяване на търговски сделки. Настоящия случай не е такъв и редовното водените счетоводни книги на ответника не могат да бъдат ползвани като доказателство за придобиване на право на собственост върху процесиите движими вещи. Освен това вещото лице М.Ж. при разпита му, заяви, че счетоводните книги на ответника са редовно водени като счетоводни записвания във връзка със заприхождаването на двата трактора STEYER, но в основата на тези счетоводни записвания, стоят неистински първични счетоводни документи - договор и споразумение, което не позволява формиране на извод за редовно водена счетоводна отчетност. Напротив, използването на неистински документи за обосноваване извършването на определени счетоводни записвания води до точно обратния извод, а именно, за нередовност на търговските и в частност счетоводни книги на ответника.

Не се доказа и възражението на ответника, че процесиите два трактора STEYER и останалите движими вещи като цяло, са били закупени по поръчка и за сметка на „В.-2005“ ООД, в изпълнение на съществували между него и ищеца мандатни отношения. За установяване съществуването на такива отношения между страните, ответникът ангажира гласни доказателства, които са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се обсъждат при постановяване на решението. Съгласно цитираната разпоредба от ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., какъвто договор именно цели да докаже ответника с помощта на събраните гласни доказателства. С молба-становище, представена в първото по делото съдебно заседание ответникът изрично се противопостави на събирането на гласни доказателства, тъй като се касае за доказване на договор за поръчка на стойност над 5 000 лв. Това е така, тъй като в конкретния случай, стойността на договора за поръчка представлява стойността на изпълнителните сделки, за които се сключва, а без съмнение поне тази за закупуване на двата трактора STEYER са за стойности, над установения от ГПК максимум. Отделно, от показанията на св. А.В. и Г.Я., не може да се приеме за доказано по безспорен начин съществуването на твърдените от ответника мандатни отношения между него и ищеца. И двамата свидетели нямат преки и непосредствени впечатления за време и място на постигане на такава уговорка. Не се изясни от къде знаят за наличието на такава уговорка. Показания им в по-голямата си част са в противоречие с показанията на доведените от наша страна свидетели М.Т.Ц., Л.В.П. и П.Т.Т., които от своя страна са били работници в ответното дружество и ежедневно са били базата на същото в с. Д.. Последните пък заявиха, че лично от съдружника В. М. знаят, че конкретно процесиите вещи не са били закупени за „В.-2005“ ООД и, че са лична собственост на ищеца. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се доказа, че в ответното дружество липсват доказателства за предаване на суми в брой и/или по банков път на ищеца за каквото и да било, поради което остава абсолютна загадка твърдението на ответника, че процесиите машини са закупени за сметка на „ В.-2005” ООД.Липсата на предадени суми за закупуване на каквото и да било за сметка на ответното дружеството е достатъчно, за да опровергае напълно тезата за сключване на изпълнителни сделки от страна на ищеца. От допълнителните обяснения на вещото лице М.Ж. при разпита му, се изясни, че в счетоводството на ответното дружество няма други първични счетоводни документи освен представените по делото договор и споразумение за двата трактора STEYER, както и непредставен по делото договор с Щ.К. за косачка марка WELGER модел SM 400, доказващи плащане на цената за тези вещи от страна на „В.- 2005“ ООД. Няма съставени разходно касови ордери, квитанции или други документи удостоверяващи плащането в брой на цената за двата трактора и косачката, защото за останалите спорни вещи, на експерта не са представени никакви първични документи за заплащане на цената им. Няма и не се доказа възлагане от ответника към ищеца за закупуване именно на конкретните спорни вещи, поради което дори да се приеме, че се доказва съществуването на мандатни отношения за закупуване на подобни вещи за сметка на „В.-2005“ ООД, не може да се приеме за доказано, че спорните вещи са били закупени именно в изпълнение на задълженията на ищеца като довереник по такива мандатни отношения. Следователно твърдението на ответника за закупуване на вещите за негова сметка остана недоказано.

Относно представената с отговора на исковата молба ЧМР товарителница, в нея фигурира името на „В.-2005“ ООД като получател, тъй като не е имало по какъв друг начин да бъде обозначено мястото на разтоварване.

При внимателния преглед на този документ се вижда, че срещу получател са посочени имената на В. М. и под тях е изписано наименованието на ответното дружество с изписан адрес в с. Д.. Няма никакви индиции, че В. М. е посочен като представляващ дружеството, а отделно от това, адреса за разтоварване не съвпада с официалния адрес на управление на дружеството към онзи момент - •••. Вещите са били разтоварени в базата на дружеството, намиращата се в бившата консервна фабрика в с. Д.. В тази връзка недоказано остана и твърдението на ответника, че превозът на двата трактора и косачката е заплатен от него. Според вписванията в кл. 16 от ЧМР товарителницата, превозвач е бил ЕТ „Д.-И.П.“, на представител на който стои подпис в кл. 23. Същевременно ответникът представя фактура, издадена от „Спътник 96“ ЕООД за същия превоз, както и банково извлечение за заплащането и, без да сочи доказателства за превъзлагане на провоза от това лице на действителния превозвач, отбелязан в товарителницата.

Процесните вещи са закупени лично от ищеца, заплатени са от него и са изпратени към България за съхранение и продажба, със съгласието на тъстът на ищеца, В. М. да ги ползва. В този смисъл са и показанията на свидетелите М.Ц., Л.П. и П.Т..

Също така, твърдението на ответника за закупуване на товарна машина ALPIN по негово поръчение се опровергава и от факта, че същата е закупена през месец януари 2005г., а „В.-2005“ ООД е учредено с решение на ОС-Враца от 08.08.2005г.

Следователно не може да се приеме за доказано по безспорен начин наличието на мандатни отношения между ищеца и ответното дружество, както и твърдението на ответника, че именно в изпълнение на тези отношения, ищецът е закупил процесиите вещи. Най-сигурното доказателство в тази насока би било наличието на данни, че цената за вещите е заплатена от „В.-2005“ ООД, каквито не бяха установени по делото. Изнесеното от св. Я., за заплатена сума от Г. Е. на В. М. не доказва, че тези средства са предадени в последствие на ищеца, нито че са му предадени за закупуване на процесиите вещи.

Не се доказа и възражението на ответника за придобиване по давност на процесиите движими вещи. Придобиването по давност на вещни права върху вещи предполага установено владение, което е непрекъснато и необезпокоявано, и изтичане на определен период от време, който по отношение на движимите вещи е 5 години. Владението, според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Признаците трябва да са кумулативно дадени: обективен (corpus) - упражняване на фактическа власт върху вещ и субективен (animus domini), намерението (съзнанието), че вещта принадлежи на владелеца. Намерението за своене е факт от вътрешния психически свят на физическите лица, който подлежи на доказване във всеки конкретен случай. В настоящия случай, ответникът е юридическо лице, което не съществува в обективния свят, а представлява (сдружение на физически лица), на което правото признава правосубектнността му, за да може да участва в гражданския оборот като равнопоставен субект с физическите лица. Юридическите лица нямат самостоятелно съществуване. Те изразяват своята воля чрез физическите лица, участващи в органите на управление. При дружествата с ограничена отговорност, това са управителите. От събраните гласни доказателства, не се доказа по безспорен начин, ясно изразено намерение по отношение на ищеца за своене на процесиите вещи от страна на „В.-2005“ ООД. Свидетелите М.Ц., Л.П. и П. Т., които са били работници в ответното дружеството през периода от учредяването му до м. септември 2013г., обясниха, че на И.Ц. по никакъв начин не е ограничаван достъпа до тези вещи и при всяко свое посещение в с. Д., е наглеждал вещите си и се е интересувал от състоянието им. Това е ставало дори в присъствието на управителя Г. Е., който не се е противопоставял по никакъв начин на действията на ищеца. И тримата свидетели заявиха, че лично В. М. им е споделял, че процесните вещи са на зет му (ищеца), който ги купувал и ги изпращал за съхранение до намиране на купувач, с уговорката, че М. може да ги ползва. Същото знаят и от И.Ц., когото познават и с когото са се виждали при всяко негово идване в с. Д. пред отпуските и ваканциите. Същевременно от свидетелите на ответника, А.В. заяви, че няма преки наблюдения и не е в състояние да отговори дали И.Ц. е идвал или не в базата на ответното дружеството и какво е правил там, а В. М. му е споделял, че доставяните употребявани машини и прикачен инвентар са купувани от И.Ц. от Австрия, но без да уточнява дали са купувани за дружеството, или ги е купувал за себе си. Другият свидетел на ответника - Г.Я. пък, сподели, че изобщо не познава ищеца.

При анализа на свидетелските показания се налага извода, че ответникът не проведе пълно и главно доказване, по начин, създаващ сигурно убеждение в съда, че процесните вещи са се намирали в негово владение за период, повече от 5 години. Липсват категорични и безспорни доказателства установяващи намерението за свое, изразено по явен начин, чрез конкретни действия спрямо ищеца, от които да се съди, че на последния е било показано по недвусмислен начин, че ответникът владее вещите като свои. Като такива не могат да бъдат приети и действията по заприхождаване на процесните вещи в счетоводството на ответното дружеството. Ищецът не е съдружник в същото, няма достъп до счетоводните документи и за пръв път от представените по настоящето дело счетоводни документи разбира, че вещите му са били записани като актив на „В.-2005“ ООД. Ето защо тези документи на практика са му непротивопоставими. При това положение, възражението за придобиване по давност на част от процесните вещи не следва да бъде уважавано.

По отношение на шайбовия косачен механизъм марка VELGER, модел SM- 400, твърдението на ответника, че такъв не се намира при него, не е закупуван и не е доставян беше опровергано напълно от свидетелските показания на М.Ц., Л.П. и П. Т., представената с отговора на исковата молба ЧМР товарителница, в която фигурира този косачен механизъм, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при извършване на която на вещото лице е бил представен договор за покупко-продажба на такава косачка с Щ.К.. Действително видно и от протокола за извършен опис от ЧСИ В.Й., процесната косачка не е била намерена в държане на ответника, но по делото е приложена преписка № 20355/15.08.2014г. по описа на РУ „Полиция“ - Враца, в която се съдържат обяснения от лицето, от което е иззета косачката, че същата му е била предоставена за временно ползване лично от Г. Е. - управителя на „В.-2005“ ЕООД. Също така, видно от представената от ответника инвентарна книга за 2013г. под пореден № 40 е вписана косачка S 400 с година на придобиване април 2013г. Освен това, в дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК, управителят на ответното дружество заяви, че има заприходен такъв косачен механизъм, но с друг цвят. Съдът приема, че не цветът на вещта е от значение за идентификацията й, а марката и модела.

Относно челното товарно устройство за трактор марка STEYER, модел 190, ответникът е направил признание на факта, че собственик на същото е ищеца, както и, че се намира в негово държане.

Доказано беше и твърдението на ищеца, че ответникът владее, респективно държи процесиите вещи.От изложеното в отговора на исковата молба става ясно, че ответникът владее вещите, считайки се за техен собственик. Доказателство в подкрепа на този факт е и представения протокол за опис от ЧСИ В.Й..

От твърдяното в отговора на исковата молба може да се приеме, че ответникът владее процесиите вещи, с изключение на челното товарно устройство като собственик, тоест основанието за владението им е, претендираното право на собственост. Ответникът обаче, не доказа, че е собственик на вещите, поради което за него не е налице годно правно основание за упражняване на владение върху тях.

Писмените доказателства, с които ответникът се легитимира за собственик на: трактор марка”STEYER”8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3813, придобит по силата на договор за покупко-продажба без дата, по силата на който „В.-2005”ООД, представлявано от В. М. е закупило от Щ.А. процесния трактор за сумата от 7000 евро, трактор марка „STEYER”8130-Н, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател №61 1.87-6047, цвят: бяло/червено, придобит по споразумение за покупко-продажба от 03.04.2013 год. от Щ.К. за сумата 5 500 евро.и международна товарителница изготвена на 03.04.2013 год., в която са описани процесните вещи, а така също и шайбов косачен механизъм марка” VELGER ”, МОДЕЛ SM -400, са сключени при неспазване на предвидената от закона форма, поради което не са основание годно да прехвърли собствеността и ответникът следва да се счита за недобросъвестен владелец.Съгласно чл.80 ал.1 ЗС, движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

По делото е безспорно, че ответника владее процесните трактори и останалите движими вещи. В разглеждания случай от събраните доказателства се установява, че той е експлоатирал тракторите, а и останалите движими вещи, предмет на спора, отразил ги е счетоводно и съдебният състав приема, че е манифестирал отношение към тях като към свои.

Общото между легалните определения на владение и държане, съдържащи се в двете алинеи на чл. 68 ЗС, е че и при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ, но докато при владението субективното намерение е да се държи вещта, като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта, са две: обективна - да се упражнява, фактическа власт върху вещ и субективна - намерението, с което се упражнява фактическата власт.

В процесния случай посочения субективен елемент от състава на владението е налице и съдът приема, че дружеството ги е държало като свои.

Спорен е въпроса, касаещ третата предпоставка на ревандикационния иск-дали има основание за това владение.

С Решение №254 от 10.01.2012 год. на ВКС по гр.д.№1119/2010 год., ІІ г.о постановено в производство по реда на чл.290 ГПК, а като такова, задължително за съда се прие, че същественото при изменението на чл.78, ал.1 ЗС от 31.10.1997 год., е че се въведе изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността върху тях се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.С посоченото законодателно изменение е установено изрично ново изключение от правилото, че придобилият добросъвестно и възмездно владението на движима вещ става неин собственик.Това изключение е самостоятелно и отделно от изключението, предвидено в чл. 78, ал.2 ЗС.С него противоречието между интереса на собственика и интереса на добросъвестния владелец, придобил владението от несобственик се решава в полза на собственика, съобразно принципа „никой не може да даде това, което няма”.

Сделките, с които са придобити тези вещи не са породили вещнотранслативен ефекет и ответника не е придобил собствеността върху процесните трактори, нито по реда на чл.78 ЗС, нито по чл.80 ЗС.Следователно държи без основание и следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението им.

Това обуславя основателността на предявения ревандикационен иск.

При горните съображения, съдът приема, че ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване доказа, че е собственик на процесните движими вещи, че ответникът ги владее, но това владение е без правно основание. Ревандикационният иск е доказан и следва да се уважи.При този изход на правния спор, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на сумата 3879.35лв., съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК.

Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД