Решение № 4041 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С решение № 3230 от 28.10.2024 г., постановено по настоящото дело, е отменено решение № 66 от 08.03.2024 г., постановено по АНД № 20235510201517/2023 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № ГБО-0079 от 09.02.2023 г. на заместник-председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и ЕТ „С. 2000 – С. К.“, ЕИК 123519585, е осъден да заплати на ДАМТН направени разноски по делото в размер на 150 лева. Със същото решение (№ 3230 от 28.10.2024 г., постановено по настоящото дело) делото е внесено за разглеждане в съдебно заседание за събиране на писмени доказателства. Предмет на производството по чл. 227, ал. 2 от АПК по настоящото дело е жалбата на ЕТ „С. 2000 – С. К.“, ЕИК 123519585, против НП № ГБО-0079 от 09.02.2023 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН. Жалбоподателят ЕТ „С.2000 – С. К.“ – касатор в настоящото производство, чрез пълномощника си адв. В. С., в представена писмена защита моли обжалваното НП да бъде отменено, като навежда доводи за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Претендира за направените разноски за всички съдебни инстанции. Административнонаказващият орган – заместник-председател на ДАМТН – ответник в настоящото производство, чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и претендира за юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена – моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание предлага обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Административен съд Стара Загора, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и становищата на страните, намира за установено следното: Жалбата против НП е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното НП № ГБО-0079 от 09.02.2023 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН въз основа на акт за установяване на административно нарушение ( АУАН) № Р-ЮЦБ-004 от 02.12.2022 г., на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за чистота на атмосферния въздух – ЗЧАВ („Лице, което разпространява твърди горива за битово отопление без регистрация, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв.“), на жалбоподателя ЕТ „С. 2000 – С. К.“ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ („Забранява се разпространението на твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1“), изразяващо се в това, че на 02.11.2022 г. в обект „магазин“, находящ се в с. Копринка, община Казанлък, [улица], ЕТ „С. 2000 – С. К.“ в качеството му на „разпространител“ по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ („Разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление“) на 02.11.2022 г. е разпространявал чрез продажба твърдо гориво за битово отопление – въглища, без търговецът и обектът да са вписани в „Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива“ по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ („Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор създава и поддържа публичен регистър на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива“). Съгласно чл. 43а, ал. 1 от ЗЧАВ актовете за установяване на нарушенията по чл. 34, 34а, 34б, 34в, 34г и 42 се съставят от длъжностни лица по чл. 30б, ал. 1, препращащ към чл. 30а, ал. 1 – председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица, а НП се издават от председателя на ДАМТН или от оправомощено от него длъжностно лице – 43а, ал. 3 от ЗЧАВ. По делото е представена заповед № А-406 от 16.06.2022 г., с която председателят на ДАМТН е оправомощил длъжностни лица от Главна дирекция „Контрол на качеството на горивата за битово отпление“ в ДАМТН да издават АУАН по чл. 34, ал. 3 – 9, чл. 34б, ал. 3 – 5 и чл. 34г от ЗЧАВ, сред които е и длъжностното лице, съставило процесния АУАН – Н. Д. Н. на длъжност инспектор в Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отпление – Южна Централна България“. Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от председателя на ДАМТН и регистрирана в деловодната система на агенцията от длъжностното лице Весела Димова, за което обостоятелство то също я е подписало с КЕП – под номера и датата на заповедта. В настоящото производство по чл. 227, ал. 2 от АПК от ответника е представена и съответно беше приета като писмено доказателство справка от доставчика на КЕП, с които заповедта е била подписана от нейния издател и от регистриралото я в деловодната система длъжностно лице – „Информационно обслужване“ АД, според която КЕП са били валидни към датата на подписване на заповедта. С оглед на изложеното съдът намира, че АУАН е бил съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 43а, ал. 1 от ЗЧАВ. По делото е представена и заповед № А-757 от 07.11.2022 г., с която председателят на ДАМТН е оправомощил издателя на обжалваното НП – М. М. П. на длъжност заместник-председател на ДАМТН, да издава НП по съставени актове за установяване на административни нарушения на изискванията на ЗЧАВ, предвид което съдът намира, че НП е било издадено от компетентен административнонаказващ орган по чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ. Първоначално НП е отменено на процесуално основание с решение № 168 от 27.06.2023 г. по АНД № 188/2023 г. на Районен съд Казанлък, което пък е отменено с решение № 277 от 12.12.2023 г. по КАНД № 242/2023 г. на Административен съд Стара Загора, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд – постановилият решението, отменено с постановеното по ностоящото дело решение № 3230 от 28.10.2024 г. Въпросът за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП е разрешен с решението, постановено в първото по ред касационно производство – № 277 от 12.12.2023 г. по КАНД № 242/2023 г. на Административен съд Стара Загора, в което изрично е прието, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна. Тези указания са задължителни и за настоящия състав на Административен съд Стара Загора по аргумент на чл. 224 от АПК, респективно – доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаване на НП и в частност на изискванията за формалната му изрядност са неоснователни, като не е необходимо да бъдат отделно и отново обсъждани. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните по делото доказателства. Между страните няма спор, че жалбоподателят извършва търговската си дейност в магазин, находящ се в с. Копринка, община Казанлък, [улица], както и че към датата на извършване на проверката жалбоподателят и стопанисваният от него търговски обект не са били вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ, а и от приложеното към делото Удостоверение № Р-0451 от 10.11.2022 г. на председателя на ДАМТН се установява, че същите са били вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ след проверката – на 10.11.2022 г. Приети са като писмени доказателства заверени копия на цитираните в акта и НП протокол за проверка, фактури, декларация за съответствие на качество на твърди горива, сертификат, фискален бон и 2 бр. декларации от продавач-консултанта в магазина на жалбоподателя към момента на извършване на проверката, от съвкупната преценка на които се установява, че през периода 21-24.06.2022 г. жалбоподателят е закупил 6000 кг въглища – „твърди горива, използвани за битово отопление“ по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЧАВ, пакетирани в чували от по 25 кг, от които 3675 кг. при проверката са били в наличност (складова наличност) в проверявания обект, а 625 кг. са били продадени в магазина предходния ден – на 02.11.2022 г. При така установените факти и обстоятелства съдът намира за доказано извършването от жалбоподателя на вмененото му административно нарушение. Въпреки гореизложеното обаче, НП е незаконосъобразно. Количеството въглища, чието разпространяване е установено при процесната проверка – предмет на извършената продажба на 02.11.2022 г., е сравнително малко, като при това, доколкото не са налице доказателства в обратна насока, става въпрос за еднократно осъществена сделка (действително в магазина на жалбоподателя е установена и складова наличност на въглища в количество, което е по-малко от закупените от него в предходните месеци, което сочи, че е много вероятно той да е осъществявал и други продажби на въглища освен установената при проверката, но става въпрос единствено и само за предположение, доколкото категорични доказателства в тази насока не са събрани). Освен това, целта на ЗЧАВ е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности – чл. 1. Именно поради това законодателят е създал регистрационния режим, за нарушаването на който е санкциониран жалбоподотелят. В случая обаче, видно от съдържанието на ПИП, при проверката в търговския обект на жалбоподателя е било установено, че намиращите се в него въглища от същата партида, от която са били и продадените на 02.11.2024 г., отговарят както на изискванията за опаковане и за етикитиране, така и на изискванията за качество. Следователно от конкретното, формално по своя характер нарушение не са произтекли и не биха могли да произтекат последици, несъответстващи на преследваната от закона цел, т. е. вредни такива. На следващо място: 8 дни след извършване на нарушението, 7 дни след извършване на проверката и 22 дни преди съставяне на АУАН нарушението е било отстранено – жалбоподателят и стопанисваният от него търговски обект са били вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност и с факта, че се касае за първо нарушение, обуславят извод, че конкретното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което представлява маловажен случай по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Вярно е, че при всяко нарушение на просто извършване, каквото е процесното, засегнатите с него обществени отношения са елемент от състава му, именно поради което то е общественоопасно – извършването му е съставомерно, но това не означава, че такова нарушение по дефиниция не би могло да представлява маловажен случай, ако и от него да не са настъпили други (извън засегнатите обществени отношения) вредни последици, какъвто с оглед на гореизложеното е случаят. Напротив, именно защото последните не са съставомерни – не са елемент от състава на нарушението на просто извършване, настъпването на такива или липсата им може и следва да бъде отчетено като отегчаващо, съответно като смекчаващо отговорността обстоятелство, което с оглед на неговата тежест (вида и/или размера на вредните последици) или пък преценно в съвкупност с останалите налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства би могло да обоснове маловажност на извършеното нарушение. В това се изразява и различието им с т. нар. „резултатни“ нарушения, при които липсата на включен в състава им вредоносен резултат би довела до липсата въобще на нарушение, поради несъставомерност на извършеното деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а не до маловажност на случая. Ето защо, когато законодателят прецени, че засягането на обществените отношения с простото извършване на дадено нарушение само по себе си е достатъчно общественоопасно, за да бъде санкционирано с предвиденото за него наказание, независимо дали са настъпили или не други вредни последици, той изрично изключва възможността за квалификацията на това нарушение като маловажно – например чл. 29 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 189з от Закона за движението по пътищата. Не такъв обаче е разглежданият случай. Нещо повече: от значение за тежестта на нарушението е не само значимостта на засегнатите с извършването му обществени отношения, но и степента на тяхното засягане, която в случая, видно от изложеното по-горе, е незначителна. По тези съображения съдът намира, че като не е приложил чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразно НП и същото следва да бъдат отменено, като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При този изход на спора и своевременно направеното за това искане на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в производствата по АНД № 188/2023 г. на Районен съд Казанлък, КАНД № 242/2023 г. на Административен съд Стара Загора и АНД № 1517/2023 г. на Районен съд Казанлък, възлизащи общо в размер на 3 900 лв. – по 1300 лв. на инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждание за един адвокат съобразно представени разписки, т. е. в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което обуславя неоснователност на възражението за прекомерност, направено от ответника. За производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не ангажира доказателства за действително направени разноски, поради което такива не му се дължат. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 227, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от ЗАНН