Решение № 584 от 11.4.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 124/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на Началник група в РУ– Нови пазар при ОД на МВР– Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт В.Д., против Решение № 17/06.02.2025г., постановено по АНД № 531 по описа за 2024г. на Районен съд– Нови пазар. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление НП № 24-0307-000317/23.05.2024г. на Н. Г. РУ Нови пазар, към ОДМВР Шумен, с което за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 50 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 1 месец на ответника по касация Е. К. Д. от [населено място]. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение изразяващо се неизпълнение на законови задължения като участник в ПТП. Не споделя решаващото становище на районния съд за погрешна квалификация на деянията. С оглед на това, моли за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП, като на касатора бъдат присъдени и разноските за две инстанции. Алтернативно претендира отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на районния съд, който да упражни правомощието си да преквалифицира простъпките на лицето. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от главен юрисконсулт С., която заявява, че поддържа касационната жалба. В пледоарията по същество и в писмени бележки излага подробни аргументи, обосноваващи искането за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Поддържа искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответната страна - Е. К. Д. от [населено място], се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима и основателна и моли за решение в този смисъл. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: На 10.03.2024г. около 01: 00 часа, в Община Каспичан, по път III-7003 Дулово – Шумен, при км 38+632 между [населено място] нива и [населено място], водачът управлявал лек автомобил [Марка] модел „Логан“, с регистрационен номер [рег. номер], собственост на трето лице, в посока към [населено място], като не съобразил скоростта си на движение с пътните условия, с видимостта и приближаващ ляв завой, в следствие на което изгубил контрол над управляваното от него МПС, което се преобърнало и излязло в ляво по посока на движението си извън пътното платно и се блъснало в земна повърхност, в резултат на което възникнало ПТП с материални щети. След осъществяване на произшествието водачът напуснал мястото на произшествието, оставяйки автомобилът. По подаден сигнал, нарушителят бил установен и по отношение на същия бил съставен АУАН № 1151924/10.03.2024г. в негово присъствие, който му бил връчен без изложени възражения. В акта като нарушени били посочени разпоредбите на чл.20 ал.2 и на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, като относно нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в несъобразена скорост, в следствие, на която е причинено ПТП с материални щети, производството е било прекратено с мотивирана резолюция и изпратено по компетентност на прокуратура. На 23.05.2024г. Началник група в РУ Нови пазар към ОДМВР Шумен, издал процесното наказателно постановление, въз основа на посочения по-горе АУАН, с което на жалбоподателя, на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, били наложени административни наказания „глоба“ в размер от 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. В НП е посочено, водачът е напуснал настъпилото ПТП, без да изпълни задължението си като участник в ПТП, а именно не е уведомил контролните органи и е напуснал местопроизшествието. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия. Така постановеното решение обаче е неправилно. При гореизложената фактическа обстановка съдът приел, че вменените на водача Е.Д. нарушения са били неправилно квалифицирани. По отношение на визираното в НП деяние, съдебният състав посочил, че в АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, която разпоредба съдържа три хипотези, които установяват различни задължения, при различни обстоятелства и предпоставки, като актосъставителят не е посочил конкретна хипотеза, с което е нарушен чл.42 т.5 от ЗАНН. Нарушението в НП словесно е описано като напускане на събитието без уведомяване на органите на МВР и е подведено под същата законова разпоредба. Но напускането на местопроизшествието и уведомяването на съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, е въздигнато като задължение към участниците в ПТП в чл.123 ал.1 т.3 буква „в“ от ЗДвП, визираща хипотеза на липса на съгласие между участниците относно обстоятелствата в произшествието, но позоваване на тази норма в НП няма, както и няма друг участник в произшествието. В унисон с изложените съображения на районния съд, настоящата инстанция намира, че нарушенията, приписани на санкционираното лице, са неправилно и непълно квалифицирани от наказващия орган. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства сочи по еднозначен начин, че на описаните в акта и в НП дата и място ответникът по касация е управлявал автомобил, чужда собственост, за който сочи в обясненията си дадени по досъдебно производство № 96 от 2024г. по описа на ШРП, че е таксиметров автомобил взет под наем. При предприемане на завой на ляво автомобилът се преобърнал в ляво извън платното. Механизмът на настъпване на ПТП-то е установен от органите на МВР, като е изобразен и в схемата на произшествието, част от изготвения Протокол за ПТП № 1845912/10.03.2024г. Доколкото по делото се установи по безспорен начин, че водачът на процесното МПС е самокатастрофирал и няма други участници в ПТП, то извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност, но не на основание чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, така както е сторил наказващия орган, а на основание чл. 123 ал.1 т.3 б.„а“ от ЗДвП. Относимата към нарушението разпоредба предвижда задължение за водача да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, което следва да се стори чрез уведомяване на контролните органи на ПП при ОД на МВР. В случая водачът е бездействал след произшествието, след като непосредствено след настъпването му е свалил регистрационните табели на автомобила и е прибрал свидетелството му за регистрация, които действия са затруднили идентификацията на собственика, който е претърпял щети и самото установяване на самоличността на водача. Противно на решаващия извод на въззивната инстанция, че пропускът да бъде уточнена коя от трите хипотези на чл.123 ал.1 т.3 е налице, налага отмяна на НП, настоящият състав на Административен съд – Шумен счита, че въззивният съд е следвало да извърши преценка дали са налице основания за преквалифициране на деянието на водача, съблюдавайки изричните разпоредби на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. При липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В случая съставът на Районен съд– Нови пазар с обжалваното решение е приел, че при издаване на НП е допуснато нарушение и го е отменил, без да извърши необходимата преценка налице ли са основания за изменение на НП, като преквалифицира нарушението, визирано санкционния акт. Тъй като санкционната разпоредба за нарушения по чл.123 от ЗДвП е една и съща, а именно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, първоинстанционният съд, действащ като въззивна инстанция е следвало да измени наказателното постановление, като преквалифицира вмененото нарушение като такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. С упражняването на това правомощие на районния съд не се нарушава правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което се е защитавало по отношение на описаните в акта и в наказателното постановление юридически факти. Касационният състав взе предвид задължителните указания по т.2 от ТР № 8/16.09.2021г., тълк. д. № 1/2020г. на ВАС, сочещи, че в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Доколкото с това правомощие разполага първата съдебна инстанция по аргумент от посоченото тълкувателно решение и съгласно уредената вече изричната уредба в ЗАНН– чл.63 ал.7 т.1, вр. с ал.2 т.4 от ЗАНН, то обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да извърши преценка налице ли са основания за преквалифициране на описаното в акта и в НП деяние. По аргумент от чл.226 ал.3 от АПК, по направените деловодни разноски в настоящото касационно производство следва да се произнесе съдебният състав на въззивния съд при постановяването на акта си относно основателността на жалбата против процесното наказателно постановление. Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Административен съд - Шумен