Решение № 261967 от 24.3.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 3867/2020 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ). В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени вреди от действия на органите на прокуратурата – прекратяване на наказателното производство след повдигане и поддържане на обвинение в престъпления по чл. 225в, ал. 1 от НК и чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК. В доказателствена тежест на ищцовата страна е установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от ищцата вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие от страна на представители на ответника. Не се спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление от 08.11.2010 г. на прокурор при СРП срещу Л.К.И. е било образувано наказателно производство, а с постановление от 17.08.2011 г. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК. Взета й е мярка за неотклонение „подписка“. За първи път делото е внесено в съда на 09.11.2011 г., но образуваното НОХД № 5273/2011 г. е било прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, включително ограничаващи правото на защита на Л.И.. Последвали са нови обвинителни актове, като още седем пъти в продължение на шест години - от 2012 г. до 2018 г., са образувани съдебни производства. И. е била обвинявана не само за извършено престъпление по чл. 225в, ал. 1 от НК, но и за престъпление по чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК. Действително, обвинение по документното престъпление е било повдигнато с изготвения на 27.09.2012 г. обвинителен акт. Производството по това дела е било прекратено с влязло в сила постановление от 14.05.2015 г. По внесения в СГС на 14.01.2014 г. обвинителен акт съдът е постановил присъда на 29.09.2014 г., с която е признал Л.К.И. за виновна в извършено на 18.01.2010 г. в качеството й на лекар – специалист невролог към „ДКЦ ХХІ V София” ЕООД престъпление по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК и е наложил наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева. С присъдата Л.И. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК. Тази присъда е била отменена от състав на САС с решение от 10.03.2015 г. Последвали са още пет обвинителни акта, с които ищцата е била привлечена към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 225, ал. 1, пр. 1 от НК. Всяко от образуваните НОХД № 75/2016 г., НОХД № 1591/2016 г., НОХД № 1268/2017 г., НОХД № 3640/2017 г. и НОХД № 5199/2017 г. е било прекратено от съда и върнато на прокуратурата, все поради съществени процесуални нарушения. След прекратяване на НОХД № 5199/2017 г. от състав на СГС, който е препратил към дадени указания от предходни съдебни състави, с постановление от 18.05.2018 г. прокуратурата е прекратила наказателното производство поради несъставомерност на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 225, ал. 1, пр. 1 от НК. Постановлението е влязло в сила на 12.06.2018 г. Съдът приема за доказано деянието, от което ищцата твърди да са й причинени вреди – образуване на наказателно производство за деяние, което се е установило, че не представлява престъпление. Ищцата следва да докаже и претърпяване на описаните в исковата молба вреди и наличието на причинна връзка между тях и обвинението в извършване на деяние, за което се е установило, че не осъществява признаците на наказателно-правен състав. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС). Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с уронване на доброто име на ищцата, изживян стрес, психически дискомфорт и влошаване на здравословното й състояние, невъзможността да полага труд пълноценно поради незаконосъобразно повдигане на обвинения. Събраните по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена промяна в начина на живот на ищцата. Св. М.разказва, че познавала ищцата от около 30 години. С И. работили в едно здравно заведение, като М.била медицинска сестра. Свидетелят познава ищцата като добър специалист невролог. По характер И. била ведра и весела. Знае за воденото срещу ищцата наказателно дело. През януари 2010 г. повикали И. за справки и тогава я снимали, едва ли не като масов убиец. Наказателното преследване продължило около десет години. През това време ищцата се чувствала смазана, плачела и имала проблеми със съня. Появили се колебания в кръвното й налягане и изпадала в депресия. Проблемите, които И. имала, се разчули сред колегите и пациентите й, които лично питали свидетеля вярно ли е, че И. е подведена под наказателна отговорност. За определен период от време ищцата останала без работа. Негативно настроение имало от страна на главния лекар д-р Лазарова, която искала да уволни И.. Към момента ищцата все още не се възстановила. Споделяла с М., че се чувства затормозена, не може да спи, приема антидепресанти и вдига високо кръвно. Психическата травма се отразила зле и на здравословно състояние на И., която не могла да се отърси от спомена за случилото се. До окончателно приключване на наказателното производство се е стигнало след многократно внасяни в съда обвинителни актове. Въпреки подадени от прокуратурата протести, въззивните състави са потвърждавали прекратителните определения на първоинстанционния съд, мотивирани с допуснати съществени процесуални нарушения – предимно неяснота и двусмисленост на обвинението и нарушено право на защита на обвиняемото лице Л.И.. От образуване на наказателно производство срещу ищцата до окончателното му приключване са изминали седем години и шест месеца. През този период И. се е явявала многократно за разпити и в провежданите открити съдебни заседания. Неминуемо това се е отразило на психическия й комфорт, пораждайки у нея негативни емоции, стрес и чувство на обида. То е подсилено и от характера на обвинението, свързано с упражняваната от нея професионална дейност на лекар. Неизбежно вестта за наказателното преследване е станала достояние на широк кръг от хора – не само сред колегите, но и сред пациентите и това е породило естествено, човешко съмнение за достоверност на обвиненията. Неоснователно повдиганите и поддържани обвинения са накърнили доброто име на ищцата в обществото и професионалните среди, както и достойнството и самочувствието й. От особено значение е обстоятелството, че с присъда от 29.09.2014 г. И. е била призната за виновна по част от повдигнатите й обвинения. Престъплението по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а присъдата е отменена от въззивния съд. Само по себе си постановяване на осъдителна присъда е унизително за ищцата и я е поставило в положение на изолация от околните, в състояние на непрекъснат стрес и страх от неоснователно осъждане. Депресивните състояния, в които е изпадала, са влошили отношенията й с околните. При това на И., освен обвинение в престъпление по чл. 225в, ал. 1, пр. 1 от НК, през 2012 г. е било повдигнато обвинение и за документно престъпление. След постановяване на оправдателна присъда и последвалата й отмяна от САС с решение от 10.03.2015 г., с постановление от 14.04.2015 г. на прокурор при СГП в тази част наказателното производство е било прекратено. Ответникът е направил възражение за погасителна давност на вреди, причинени от повдигане на обвинение в престъпление по чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК, което съдът намира за неоснователно. От 14.04.2015 г. до датата на подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото производство – 11.05.2020 г. не са изминали пет години. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. До 11.05.2020 г. петгодишният срок не е изтекъл, поради което съдът следва да съобрази и вредите, намиращи се в причинна връзка с повдигане на обвинение в престъпление по чл. 319, пр. 1, алт. 1 от НК. Наказанието, което се предвижда за извършване на това престъпление е лишаване от свобода до три години или пробация, поради което то също не е тежко. То говори обаче за особена настоятелност от страна на прокуратурата да повдига и поддържа обвинения срещу Л.И., всяко от които се е оказало неоснователно. Без да се е стигало до съдебен акт по съществото на обвиненията – влязла в сила оправдателна присъда, продължителността на наказателното производство е извън разумния срок. Обвиненията не представляват фактическа и правна сложност, не са изисквали ангажиране на многобройни доказателства и комплексни експертни познания, за да се извърши своевременно разследване и изготви ясен, последователен и съответен на доказателствата обвинителен акт. Продължителността на наказателното производство се дължи основно на упоритостта, с която прокуратурата е внасяла обвинителни актове, неглижирайки предходни указания на съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза. В подкрепа на твърденията в исковата молба са гласните доказателства – разпит на свидетеля М., както и медицинската документация, удостоверяваща проблеми в здравословното състояние на И.. За наличие на причинна връзка между описаните в исковата молба заболявания и повдигане на обвинение от ответника е изслушана съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещите лица е, че през 2010 г. е диагностицирана артериална хипертония с повишаване и понижаване на стойностите. Вещите лица са изключили пряка причинно-следствена връзка между това заболяване и действията на представители на ответника. Въпреки това, периодът на воденото наказателно производство е спомогнал, чрез причинения на ищцата психо-емоционален стрес, за отключване на това заболяване. Наказателното преследване не е причина и за надкамерната тахикардия при И., но то е спомогнало за зачестяване на пристъпите от нея. Същото се отнася и за исхемичната болест на сърцето. Липсва каквато и да било причинна връзка между воденото наказателно производство и хроничния нефрит, който имал бактериална генеза; хроничната вертебробазиларна недостатъчност и централния отоневрологичен синдром; дисковите хернии в шийния отдел и гръдния сегмент на гръбначния стълб и дисковите протрузии в лумбалния отдел. Пряка причинно-следствена връзка между физическото състояние на И. и повдигането и поддържането на обвинение в извършени престъпления липсва. Установява се, че някои от оплакванията на ищцата имат дълга давност. Някои от тях обаче – артериална хипертония, надкамерна тахикардия и исхемична болест на сърцето са спомогнали за влошаване на здравословното състояние на И.. Преживеният стрес е повлиял негативно на здравния й статус, като честотата и тежестта на оплакванията са се повишили. Не се доказа и че трудовото правоотношение, с което Л.К.И. се е намирала с ХХІV ДКЦ е било прекратено именно поради образуваното срещу нея наказателно производство. От приетото по делото заверено копие на трудовата книжка е видно, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на 07.06.2014 г. От влязлото в сила решение от 18.05.2011 г. по гр.д. № 8397/2010 г. по описа на СРС, 77 състав се установява, че на Л.И. е била наложено наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № РД-15-009 от 04.02.2010 г., като съдът е отхвърлил искането на ищцата за неговата отмяна. Гражданското производство се е развило в периода 2010 г. – 2013 г. и претенцията за отмяна на наложено наказание също е повлияло върху здравословното състояние на ищцата. При съобразяване на всички тези обстоятелства, особено тежкото и продължително накърняване на достойнството и доброто име, в което ищцата се е ползвала като лекар в професионалните среди и сред пациентите (така показанията на свидетеля М.), влошеното качество на живот в личен и физиологичен план и преживеният стрес от явяване пред държавните органи (на които И. е оказвала пълно съдействие) обосноват определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Тази стойност е обусловена и от периода, през който по отношение на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ – с постановление от 17.08.2011 г. до отмяната й с постановление от 01.10.2013 г. За около две години И. не е имала право да променя местоживеенето си и е била задължена да се явява при призоваване. Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. До размера от 10 000 лева предявеният от ищцата иск е основателен и доказан. За горницата до 140 000 лева претенцията подлежи на отхвърляне. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на прекратителното определение т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС), или 12.06.2018 г. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна такса. Ищцата е заплатила 10 лева държавна такса, която ответникът дължи да й заплати. Разноските за експертиза се дължат съразмерно на уважената част от иска, или 28.57 лева. В настоящото производство ищцата е била защитаван от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.06.2019 г. На адв. К. Г. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 371.14 лева от 5 196 лева, съразмерно на уважената част от иска. Така мотивиран, съдът