Решение № 8145 от 7.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 636/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на делото е жалбата на Н. Г. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Варна, [улица], и Т. П. Ц., [ЕГН], от [населено място], общ. Вълчи дол, депозирана чрез адв. С. П. Г. от ВАК, против мълчалив отказ на Кмета на Община Вълчи дол по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх.№ РД-9400-С-57/23.02.2024 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 32442.501.181, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в [населено място], общ. Вълчи дол, с площ 665 кв.м. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Посочва се, че съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК, административният акт по чл. 21, ал. 3 от АПК следва да бъде издаден в 7-мо дневен срок, считано от датата на постъпване на искането, т.е. в най-късно на 01.03.2024 г., но това не е сторено и от страна на административния орган е формиран мълчалив отказ, считано от 02.03.2024 г., като до завеждане на жалбата в съда услугата не е извършена. С тези доводи моли съда да отмени така постановения мълчалив отказ и да върне преписката на административния орган със задължителни указания да се произнесе по така подаденото от жалбоподателите заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № РД-9400-С-55/20.02.2024 г. и заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за посочения поземлен имот. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Кметът на Община Вълчи дол, в съдебно заседание чрез пълномощник адв. Н. С. от ВАК, счита жалбата за неоснователна. Излага съображения, че в случая не е налице мълчалив отказ, доколкото в издаденото на жалбоподателите удостоверение от 06.02.2024 г., което са представили в областна управа-Варна, е посочено, че в разписните листи в Община Вълчи дол са налице вписвания за собствеността на процесния имот, за който е подадена молбата-декларация за обстоятелствена проверка, поради което тези лица са заинтересовани и са уведомени за производството. Поради тази причина счита, че жалбата за неоснователна и преждевременно подадена. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Началото на административното производство е поставено със заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № РД-9400-С-57/23.02.2024 г. от адв. С. П. Г., в качеството й на пълномощник на Н. Г. К. и Т. П. Ц., до Кмета на Община Вълчи дол за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 32442.501.181, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в [населено място], общ. Вълчи дол, с площ 665 кв.м. Заявлението е подписано от пълномощника, като са представени и два броя пълномощни, съгласно които Т. П. Ц. и Н. Г. К. са упълномощили адв. С. Г. и адв. Т. Г.. Към молба-декларацията са приложени: актуална скица за ПИ с идентификатор 32442.501.181; удостоверение за данъчна оценка изх.№ 5307000002/03.01.2024 г.; удостоверение № ОП-24-9400-67(1)/16.02.2024 г. от Областен управител на област с административен център Варна, с което жалбоподателят е уведомен, че ПИ с идентификатор 32442.501.181 за периода от 01.06.1996 г. до изготвяне на писмото няма съставен акт за държавна собственост; както и удостоверение с изх. № РД08-01-144/06.02.2024 г. от Дирекция „УТОС“ при Община Вълчи дол, в което е посочено, че ПИ с ид.№ 32442.501.181 по КККП на [населено място] отговаря на УПИ VІІІ-181 в кв.37, засяга част от УПИ VІІ-173 в кв.37 и част от уличната регулация между о.к.52, о.к.51, о.к.49 и о.к.47 по предходен кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 4500/07.12.1934 г., имотът не е записан в актовите книги като общински и няма съставен акт за общинска собственост, няма данни за отчуждавания и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., няма данни за предявени реституционни претенции, в разписните листи, съхранявани в Община Вълчи дол за УПИ VІІІ-181 в кв.37 е записан И. С. без документ за собственост, за УПИ VV-173 в кв.37 е записан Б. М. М. с нот. акт № 82, том І, дело № 128/1969 г., както и удостоверение за наследници на Г. К. Ц.. В срока по чл.57, ал.2 от АПК не е налице произнасяне от компетентния административен орган по подаденото от адв. С. П. Г., в качеството й на пълномощник на Н. Г. К. и Т. П. Ц., поради което по тяхната жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Вълчи дол е образувано настоящото съдебно производство. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата (наименувана молба) е подадена от лице с активна процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана административна услуга, която не е била реализирана. Мълчаливият отказ административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици. Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален административен акт по критериите на чл.21, ал.3 от АПК. Отсъствието на поисканата заверка на молба-декларацията по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк, личен и непосредствен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срок. Заявлението за извършване на поисканата административна услуга е подадено на 23.02.2024 г., т.е. срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 01.03.2024 г. (аргумент от чл.57, ал.2 от АПК), поради което срокът за обжалване е до 01.04.2024 г. (вж. чл.149, ал.2 от АПК). По делото не са ангажирани доказателства, че искането на жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл. 30, ал.1 от АПК, респективно, че ответника е уведомил заявителите да отстранят недостатъците на искането. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 18.03.2024 г., т.е. в регламентирания в чл.149, ал.2 от АПК едномесечен срок. С оглед горното оспорването на Н. К. и Т. Ц. съдът счита за процесуално допустимо. С оглед горното, неоснователно се твърди от ответника чрез пълномощника му в открито съдебно заседание, че жалбата е преждевременно подадена. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Според § 2, т. 2, буква „в“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за администрацията административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 3 от АПК, вр. § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК. По аргумент от чл.170, ал.2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за издаване на индивидуалния административен акт. В конкретния случай поисканата административна услуга съществува в списъка на Община Вълчи дол за административно обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране на ответната страна за произнасяне. Исканата административна услуга е по повод бъдещо производство по чл.587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, вр. чл.79 от Закона за собствеността (ЗС), с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които е и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено (вж. чл.86 от ЗС). Следователно заверката на молба-декларация е част от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на собственост на молителя. Административният орган (кметът на общината) не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията, но не и преценка за основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярят по нотариалния акт не е собственик. При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, кметът, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молба-декларацията. Същото той следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молба-декларацията следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това кметът на Община Вълчи дол е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката следва да се изпрати на ответния административен орган на основание чл.173, ал.2 от АПК за произнасяне по подаденото от Н. К. и Т. Ц. заявление вх.№ РД-9400-С-57/23.02.2024 г. съгласно изричните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. На основание чл.174 вр. чл.57, ал.2 от АПК съдът определя срок за извършване на исканата административна услуга от 7 (седем) дни от влизане в сила на решението. В допълнение следва да се посочи, че неправилно кметът на Община Вълчи дол се позовава на разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК. Цитираната разпоредба гласи, че извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Административното производство за извършване на административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка няма заинтересовани лица, поради което неправилно административният орган е забавил произнасянето си, за да уведоми останалите лица, които евентуално биха имали собственически претенции върху имота. Както вече беше посочено правата и задълженията на кмета на общината се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията. От представените по делото доказателства се установява, че директорът на Дирекция „Устройство на територията и общинска собственост“ е издал удостоверение, в което изрично е посочено, че имотът не е общинска собственост и няма издаден акт за общинска собственост, същото е издадено още на 06.02.2024 г.(л.7 от делото) и това е било единствената проверка, която е следвало кметът да извърши по подаденото заявление. Извършването на всякакви действия извън справката в актовите книги за общинските имоти е без правно основание и е незаконосъобразно. При този изход на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на съдебно-деловодни разноски е основателна. По делото са представени доказателства за платена държавна такса от по 10 лева за всеки жалбоподател и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 31.05.2024 г. в размер на 1000 лв., поради което съдът намира, че следва ответникът по делото да бъде осъден да заплати сума в размер на 1020 лева. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Варна