РЕШЕНИЕ

№ 284

гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20225300900452 по описа за 2022 година Искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал.2 от ЗКСД и чл. 86 от ЗЗД. „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 133А, твърди, че на 30.10.2014 г. между нея, в качеството й на кредитор, и ответника Г. М. С. ЛН •••••••, роден на •••••••••• г., •••, паспорт № •••••••, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 78233, 20 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив. Твърди също, че ответникът е допуснал просрочие на кредита, в резултат на което дължи на ищеца сумата 108 281, 41 лева - главница. Претендира ответника да бъде осъден да заплати посочената суми, ведно с договорна лихва, в размер на 5 753, 55 лева, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 02.08.2022 г.; лихва за забава в размер на 199, 00 лева, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 02.08.2022 г. вкл.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2022 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства. Ответникът Г. М. С., представляван от назначения особен представител адв. Я. С. Т., съдебен адрес: •••••••••, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключване на договора за кредит, както и реалното предоставяне на сумата по него, усвоена изцяло от ответника. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗКСД и ЗЗД. Излага твърдение, че Общите условия към договора не са преведени на английски език, а кредитополучателят не е разбирал български език към датата на сключването му, поради което намира че са нарушени разпоредбите на чл.17, ал.3 и чл.18, ал.3 от ЗКСД, а договорът е недействителен, на основание чл. 17, ал.6 от ЗКСД. Твърди че конкретни клаузи от Общите условия, а именно чл.10.2; чл.17.1 и чл.17.2 са нищожни поради противоречие с императивни правни норми - чл.17, ал.4, чл.18, ал.3; чл.19, ал.2 и чл.24, ал.1 от ЗКСД. Ето защо, претендира исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: По делото са приети като доказателства: договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен между страните на 03.10.2014 г., ведно с Общи условия; Нотариално заверена декларация за истинност от преводач; Погасителен план от 30.09.2021 г.; Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС и италиански паспорт; 10 бр. Уверения на Медицински университет - гр. Пловдив: Уверение 099/19.09.2014г., Уверение № 74754/26.09.2014г.; Уверение № 352/09.02.2015 г.; Уверение № 013/03.09.2015г.; Уверение № 437/18.01.2016г.; Уверение № 138/19.09.2016г.; Уверение № 392/10.02.2017г.; Уверение № 026/12.09.2017г.; Справка съгласно чл. 366 ГПК за размер на парично задължение за кредитна сметка № 11/22147704 от 03.08.2022 г.; Извлечение от разплащателна сметка с IВАN: ••••••.; Извлечение от кредитна сметка •••••••г. Така приетите доказателства установяват, че на 03.10.2014 г. между страните е подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът е кредитор, а ответника - кредитополучател. Негов предмет е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233, 20 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база – чл.7 от договора. Съгласно чл. 3, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата за съответния семестър. В договора е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява – чл. 5, като в същата клауза е предвидено, че кредитът се погасява по банковата сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи. Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца. С чл. 11 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Според чл. 12 кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. Върху договора е отбелязано, че текстът му е преведен от преводача М.Т.А. от български на английски език на ответника. Ищецът представя общите условия към договора, носещи подпис на ответника, върху които не е отбелязано, че са преведени на английски на ответника. Според чл. 10. 2 от същите, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. С чл. 17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. С чл. 18. 1 са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита – чл. 18.2 от ОУ. Съгласно изпратено от МУ – Пловдив писмо с вх.№ 27237/19.10.2023 г. /л.50/ Г. М. С., •••• се е обучавал в МУ от 2014 до 2020 г. като същият се е дипломирал на 13.10.2020 г. с диплома •••••. Ищецът представя издадените от МУ Пловдив Уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД за правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и летен/ от курс на обучение в редовна форма по посочената по – горе учебна програма от треди до 6 курс включително. Видно от съдържанието на уверенията, във всяко едно от тях, съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 ЗКСД, е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г. От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр ответника за периода от 03.10.2014 г. до 03.08.2022 г. и от изслушаната по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице П. Т., която като компетентна и безпристрастна, съдът кредитира изцяло, се установява, че чрез заверка на банковата сметка на ответника, кредитът е усвоен на 10 вноски, общо в размер на 78 233.20 лева, представляващи левовата равностойност на 40 000 евро, заплатени такси за обучение, по сметка на Медицински университет - Пловдив. Датите на преводите съвпадат със зимните и летни семестри по приложените уверения на университета. Ищецът представя погасителен план, който не е подписан от страните и няма данни да е преведен на английски или италиански език. Между страните не се спори, че ответникът е заплатил общо 1301.16 лв., с които е извършено погасяване на главница в размер на 629.23 лв. и договорна лихва в размер на 671.93 лв. /Таблица 4.1. – лист 107/. При тези данни от правна страна изводите на съда са следните:

Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата на чл. 430 от ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и на правилата за договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател – физическо лице. Съдът приема, с оглед целта и вида на обществени отношения, предмет на ЗКСД, указани в чл. 1 и чл. 2 от този закон, че правилата му, уреждащи начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита, са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите, за да им гарантират правото на достъп до образование като форма на държавна политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция по всеки един договор – при неплащане на кредита сумата се погасява от държавния бюджет чрез плащане от министерство на образованието. Поради това към тези договори се препраща с чл. 17, ал. 5 от ЗКСД към защитата на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП. Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми са нормите на: чл. 17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени изискванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато преди сключването му банката не уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи; чл. 19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива уговорки са нищожни; чл. 20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процента пункта и уговорка за по – висока лихва е нищожна; чл. 21 ЗКСД, според който максималният размер на кредитите за плащане на такси за обучение се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план, и всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. чл. 23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до изтичане на едно година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност; чл. 24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10 – годишен срок, считано от края на гратисния период; чл. 25 от ЗКСД, даващ право на предсрочно погасяване като уговарянето на плащане на такси, комисиона или лихва в случаите на предсрочно погасяване на задължението е нищожна.

Безспорно се установи, че след сключване на договора и въз основа издадени по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от МУ – Пловдив уверения, ответника, за периода от 2014 г. до 2020 г. ежегодно е записвала зимен и летен семестър на редовно обучение по специалност "медицина", въз основа на което ищецът е извършвал плащане на месечни такси за обучение от по 7823.32 лв. всяка в този период, в месечната им равностойност от 4000 евро. Общо платената и следователно усвоена за плащане на такси за обучение сума по кредита е 78233.20 лв., представляващи левовата равностойност на 40 000 евро – по сметка на МУ – Пловдив. Съобразно правилото на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗКСД, страните са уговорили, че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период банката начислява лихви по кредита. От цитираните уверения на МУ – Пловдив се доказва, че датата на последния държавен изпит за ответника е 30.09.2020 г., посочвана винаги във всяко едно уверение като документ със съдържание по чл. 10, ал. 3 ЗКСД. Това означава, че гратисният период е изтекъл на 30.09.2021 г. и след тази дата, на 28–мо число, се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него. Като взе предвид изложения императивен характер на нормите на ЗКСД, съдът приема, че ищецът е нарушил правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, защото въпреки уговорката в чл. 5 от договора, между страните не е постигнато съгласие и не е подписан погасителен план, съдържащ информация за начина на изплащане на кредита след изтичане на гратисния период, т. е. след 30.09.2021 г., за срока на договора от 120 месеца. Подписан между страните погасителен план в изпълнение на чл. 5 от договора и на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД реално няма, а представения такъв не носи какъвто и да е подпис, нито превод на английски език. По делото не се твърди и не се доказва в резултат на поведението на коя от страните се е стигнало до това и има ли или не неоказано от някоя страна съдействие. Резултатът от това е, че не е ясно какво се дължи като месечна вноска и оттук има ли забава и ако да – на вноски с какъв размер и за какъв период. Т.е. твърдението на ищеца за забава на ответника при погасяване на кредита е недоснователно, защото не доказва падеж и размер на просрочените вноски. Налага се извод, че не се доказва фактическия състав на упражненото потестативно право от кредитора за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми чрез отправено изявление с исковата молба, защото не се доказва има ли настъпил падеж и оттук има ли просрочени вноски и в какъв размер са. По - същественото допуснато нарушение обаче е на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКСД, на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, защото банката с чл. 11 от договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според които – чл. 10. 2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В резултат на това, след гратисния период, размерът на главницата не е равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на банката за този период, и оттук договорна лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Т. е. след гратисния период се връща както сумата, ползвана за плащане на такси за обучени и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й. ЗКСД забранява по тези договори уговаряне и плащане на нещо друго с чл. 19, ал. 2 ЗКСД, според който, само това, което е предоставено като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси - чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД. Законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора. Фактът, че с чл. 10, ал. 2 от утвърдения между министъра на финансите и министъра на образование типов договор за кредитиране на студенти и докторанти /общодостъпен в интернет/ е предвидено изтеклата за гратисния период лихва да се капиталицира, не поражда позитивна правна норма с такова съдържание, която да може да преодолее забраната на императивните правила на цитираните по – горе норми от ЗКСД. Типовите договори по образец по чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД, се сключват между банките и министерството на образованието, а не между студент и банка. С типовия договор не могат да се направят законодателни промени в защитните норми на ЗКСД като се изменят, защото такава делегация не е дадена от законодателя в чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД. Ето защо, съдържанието на тези типови договори не могат да дадат право на банките да нарушат чл. 17, ал. 4, чл. 19, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД при сключване на договори по този закон с физически лица. Нарушение е допуснато и с чл. 17. 2 от общите условия, който предвижда трети вид лихва за плащане – неустойка за забава, в размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта /общо 17 %/. Това е лихва, която не фигурира в договора, и за нея няма разписани ясни правила, приети от кредитополучателя. Банката може да уговори със студента обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид като част от съдържанието на договора, ясно и разбираемо, по което страните са постигнали съгласие като са материализирали волята си в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и тълкуване на чл. 21 от ЗКСД, който, определяйки максимална лихва от 7 % по договора, не индивидуализира вида на лихвата – само възнаградителна, или и за забава. Не на последно място, съображение за посочените нарушения на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД е факта, че ищецът при сключване на договора го е превел на английски на ответника, според изричното изписване върху него, но не е превел на английски общите условия, поради което съдът приема, че преди и при сключване на договора на кредитополучателя не са били известни по съдържание общите условията и в частност правилата за капитализиране на изтекли лихви към главницата и за размера на неустойката за забава, поради което преди сключване на договора банката не е уведомила ответника за всичките му условия. Доказателства в тази насока липсват. Полагане на подпис без превод, какъвто е направен за договора, води на извод, че съдържанието на общите условия не е било узнато от кредитополучателя към момента на подписване на договора. Поради констатирано противоречие на чл. 10. 2 и чл. 17. 2 от общите условия с правилата на чл. 18, ал. 3, чл. 17, ал. 4, чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, които според съда са императивни с цел защита на обучаващото се лице, ползващо кредита, съдът приема, че тези уговорки са недействителни по смисъла на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Ответникът като лице, ползвало кредит като студент за плащане на семестриални такси, дължи на банката само 7 % на годишна база договорно възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от 78233.20 лв. за целия срок на кредита от 120 месеца плюс гратисния период. Изтеклите от 03.10.2014 г. до 30.00.2021 г. /когато изтича установения гратисен период/ договорни лихви, се дължат за плащане като договорно възнаграждение, а не като част от главницата. Върху посочената сумата не може след 30.09.2021 г. да се начислява договорна лихва от 7 % на годишна база, защото тя не е главница по кредита по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД. Изтеклите през гратисния период възнаградителни лихви би следвало да се плащат като такива - така, както страните са уговорили, без други начисления върху тях. Констатираната недействителност според правилото на чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от ЗКСД, води до недействителност на целия договор, а не на отделни клаузи. В ЗКСД нищожност на отделни клаузи и неприлагането им указват само чл. 19, ал. 3 – тогава, когато се иска получаване на обезпечение от кредитополучателя и трето лице, и когато се уговаря плащане на такси, комисиони и други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, и чл. 20, ал. 2 – при уговорена лихва над 7 % на годишна база. Тъй като в случая е налице специално правило за недействителност по чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от ЗКСД, целият договор е недействителен и кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи, което правило е различно от това по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за нищожност само на отделна клауза, не и на целия договор, съдът приема, че следва да се приложи специалното правило. Ето защо, съдът приема за недействителен процесния договор като по него ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която е 78 233, 10 лв. Доколкото обаче нормата на чл. 17, ал. 7 от ЗКСД е реституционна, подобна на тази по чл. 34 и чл. 55 от ЗЗД, и урежда последиците при констатиран недействителен договор за кредитиране на студенти, а ищецът е предявил иска си на договорно основание, без да е направил искане за връщане на дадено по недействителен договор за кредитиране на студенти, искът на договорното основание следва да се отхвърли като неоснователен, защото по делото се доказа, че сключеният договор е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД във вр. с чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Дори да не се приеме това тълкуване на съда като се направи извод за недействителност на отделни клаузи, а именно само на нормите на чл. 10. 2 и чл. 17. 2. от общите условия, поради което по договора след изтеклия на 30.09.2021 г. гратисен период да се дължат усвоената главница от 78233, 20 лв., възнаградителна лихва за гратисния период и възнаградителна лихва от 7% на годишна база върху главницата от 78233.20 за срока от 120 месеца, считано от 30.09.2021 г., до изплащането й или до 28.09.2031 г., то искът пак следва да се отхвърли като недоказан поради липса на изискуемост на заявените вземания. Това е така, защото страните не са подписали погасителен план и оттук не са уговорили как следва да се връщат дължимите суми на падеж по размер.

Липсва правно основание съдът да замести волите им по изготвяне на погасителен план по правилото на чл. 131, ал. 3 от ЗЗД, защото това право не е предоставено на трето за правоотношението лице – законът в чл. 24, ал. 2 от ЗКСД казва, че погасителен план се изготвя по уговорка на страните. Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗЗД, ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен избора, той принадлежи на длъжника. Според чл. 131, ал. 1 от ЗЗД, ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора. В случая, ако се приеме, че ответникът като длъжник не се е явил пред ищеца, за да подпишат погасителен план и оттук да определят размер на 120 месечни вноски с договорения падеж 28 – мо число на месеца, в срока до настъпване на първия падеж 28.10.2021 г., правото да изготви погасителен план е преминало върху ищеца като кредитор. Същият е упражнил това право като в счетоводството си е изготвил погасителен план. Той обаче не отговаря на условията на договора, защото в същия подлежащата на погасяване главница е 108910.64 лв., а не 78233, 20 лв., съответно начисляваната лихва от 7 % на годишна база не е върху задължение от 78233, 20 лв., а върху друго по вид и размер задължение, и няма уговорка на колко вноски и с какъв падеж ще се връща изтеклата лихва. Ето защо съдът приема, че така изготвеният погасителен план не отговаря на условията на договора и на нормите на ЗКСД, не го кредитира и въз основа на същия не може да приеме наличие на просрочие и оттук обявяване на всички вземания за предсрочно изискуеми. В резултат дългът няма конкретен по размер падеж на месечни вноски, а крайната дата за погасяване на задълженията 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период /чл. 2 от договора/, т. е. 28.09.2031 г., не е настъпила. Вземането не е изискуемо. При неизискуеми вземания кредиторът не може да упражни правото да обяви целия договор за предсрочно изискуем, защото липсва неизпълнение на задълженията на кредитополучателя – ответникът не е изпаднал в забава. По тези съображения заявените искове не са доказани по основание и следва да се отхвърлят. Ето защо, съдът