Решение № 222 от 29.1.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 446/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с §8 от ПЗР на АПК. Образувано е по жалба на З. А., гражданка на [държава], родена на [дата]год., в [населено място], [държава], притежаваща паспорт №[номер], издаден на [дата], подадена чрез адв.Н. И. Г., член на АК - [област], с адрес на практиката: [населено място] •••, [улица], [адрес], в която жалба е посочено, че е против: „Отказ за издаване на индивидуален административен акт на Община Кърджали, с адрес: [населено място], •••, [улица]“. В жалбата се сочи, че на 16.09.2024 год., жалбоподателката З. А., гражданка на [държава], родена на [дата]год., в [населено място], [държава], притежаваща паспорт №[номер], издаден на [дата], подала Заявление за издаване на акт за раждане на ••• - В. И. или документ, удостоверяващ, че същият е роден в [населено място], [община], през [година], но липсва съставен акт за раждане, чрез пълномощника си - Р. В. Т., редовно упълномощена с Пълномощно №[номер]/[дата], на ••• нотариус, с район на действие - [населено място], [държава]. Сочи се също, че към посоченото заявление са били представени удостоверение за наследници и копие от страниците на семейните регистри, с печат „Вярно с оригинала“ и печат на кметството на [населено място], удостоверяващи, че действително посоченото лице е родено през [година] в [населено място], [община], както и че данни за домакинството му се пазят в семейните регистри, находящи се в кметството. На следващо място се сочи, че на 21.10.2024 год., жалбоподателката, чрез пълномощника си - Р. Т., получила писмо, в което била уведомена, че във връзка с искането й с Вх.№661/16.09.2024 год., се отказва издаването на копие от акт за раждане или респективно удостоверение, че липсва съставен акт за лицето, който да отбелязва дата, година и месторождение и като причина за отказа било посочено, че регистрите по гражданско състояние (актове за раждане) в общината, започват от 1914 година. Жалбоподателката А. заявява, че в законоустановения 14-дневен срок подава настоящата жалба, считайки че атакувания отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, който засяга правната й сфера и правата й, в качеството й на наследник на В. И., като твърди, че отказът е незаконосъобразен и необоснован. Излага съображения за това, като счита на първо място, че от представените документи, несъмнено се установява, че лицето, за което се иска акт за раждане, е родено в [населено място], [община], което обстоятелство не се оспорвало нито от жалбоподателя, нито от Община Кърджали. Твърди, при това положение, че многократно други общини на територията на Р. България издавали документ, който свидетелства за горните факти, но удостоверявали, че акт за раждане на лицето не е съставен, а в настоящия случай, от община Кърджали изрично отказвали предоставянето на такъв документ, което жалбоподателката счита, че е необосновано и неправилно. На следващо място в жалбата се излага довод, че след като безспорно бил установен между страните фактът на раждане на ••• на жалбоподателката в Р. България, този факт с правно значение следвало да бъде удостоверен с документ - акт за раждане, съставен по надлежния ред, а именно - от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, където това събитие се е случило или пък издаване на документ - удостоверение, удостоверяващо, че лицето е родено в съответното населено място, носило е съответните имена, годината, а ако е известна и датата на раждане, но не му е бил съставен акт за раждане. Сочи се, че жалбоподателката има правен интерес от установяването на факта на раждането на ••• и издаването на документ, който да засвидетелства за това, във връзка с придобиване на българско гражданство, на основание чл.15 от ЗБГ. Предвид гореизложеното и отчитайки липсата на правно основание за отказ, моли съдът да допусне разглеждането на жалбата като основателна и като вземе предвид компетентността на настоящия съд, легитимността на жалбоподателя и правния му интерес от издаване на искания документ, да отмени постановения отказ, с даване на задължителни указания на Община Кърджали „за съставяне на липса на съставен акт за гражданско състояние (!?!) на В. И..“. Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката З. А., гражданка на [държава], родена на [дата]год., в [населено място], [държава], не се явява и не се представлява. Преди насроченото по делото, за датата 23.12.2024 год., открито съдебно заседание, на 19.12.2024 год., е депозирана писмена защита, в която е посочено, че се подава от З. А., чрез адв.Н. И. Г. от АК – [област], в която е заявено, че се поддържат съображенията за неоснователност и незаконосъобразност на отказа, изложени подробно в жалбата и към която писмена защита са приложени и писмени доказателства, за които е направено искане да бъдат приети по делото. Изложени са и доводи в подкрепа на жалбата. Тази писмена защита е докладвана в съдебното заседание, проведено на 23.12.2024 год., но съдът счита, че не следва да я обсъжда и да я взема предвид, тъй като същата не е подписана нито от посочения в нея пълномощник на жалбоподателката - адв.Н. И. Г. от АК – [област], нито от самата жалбоподателка З. А.. Ответникът по жалбата – секретар на Община Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк. О. А., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Заявява, че поддържа съображенията, изложени в обжалвания писмен отговор. Сочи, че е неоспорим фактът, че от представените документи и от регистрите на община Кърджали става ясно, че лицето е родено в [населено място], [община], но предвид хронологията на нормативните актове, съдържащи разпоредби за имената на български граждани, чрез направена справка от Главна дирекция „ГРАОН“, административно било невъзможно издаването на акт за раждане, поради което община Кърджали се е произнесла с писмен отказ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. По делото преди съдебното заседание – на 12.11.2024 год., е депозиран и писмен отговор по жалбата от община Кърджали, чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт О. А. /л.26/, в който същият заявява, че след като се е запознал със съдържанието на жалбата, счита, че същата е процесуално допустима, но че по същество неоснователна. Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства и с оглед на тях и на действащата нормативна уредба, приема за установено от фактическа страна следното: По допустимостта на жалбата: Безспорно е, че в случая, жалбоподателката З. А., чрез пълномощника си Р. В. Т., упълномощена с нотарилано заверено пълномощно /л.10-л.12/, е поискала извършване на административна услуга, а именно: издаване на копие от акт за раждане или удостоверение за липса на съставен такъв, за лицето В. И., за което твърди, че е ••• и наследодател, според приложеното към жалбата Решение №••• от ••• год. на ••• съд – [населено място] /л.16-л.17/, с което са удостоверени законните наследници на лицето В. Г., починал на ••• год. Безспорно, че с писмо с Изх.№94-00-5624 от 10.10.2024 год. на секретаря на община Кърджали /л.7, л.8/, изрично е отказано издаването на исканите от жалбоподателката удостоверения. При това положение, съгласно разпоредбата на §8 от ПЗР на АПК, така постановения от административния орган отказ да бъде извършена тази административна услуга подлежи на обжалване по съдебен ред по реда, по който подлежат на обжалване индивидуалните административни актове или това е реда, предвиден в чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Към жалбата е приложена разпечатка от интернет страницата на куриерска фирма „Еконт експрес“ – за проследяване на пратка /л.9/, с номер на пратката [номер], като разпечатката е видно, че тази пратка е доставена на датата 21.10.2024 год., като в жалбата се сочи, че това е датата, на която от пълномощника на жалбоподателката е получен оспорения отказ. От страна ответника по жалбата не са представени в настоящото производство каквито и да са доказателства за това, на коя дата и по какъв начин е връчен този отказ на пълномощника на жалбоподателката, а не се и оспорва, че посочената в приложената разпечатка дата на доставяне и съответно посочена и в жалбата дата – 221.10.2024 год., е датата на получаване на отказа. Отделно от това, в същия не е указано, подлежи ли на обжалване, пред кой орган, респ. до кой съд може да се подаде жалба и в какъв срок. При това положение и съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, съгласно която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В настоящия случай, жалба е подадена на датата 29.10.2024 год., не по регламентирания в закона ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо в деловодството на Административен съд - Кърджали, при което следва да се приеме, че жалбата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването на отказа, т.е. подадена е в срок. Така, независимо от обстоятелството, че вследствие на бездействието на административния орган - ответник по жалбата, не може да се установи с категоричност, кога е получен писмения отказ от пълномощника на жалбоподателката, съдът в настоящия съдебен състав счита, че следва да се приеме, че жалбата е подадена в установения от 14-дневен срок, макар и не по предвидения в закона ред, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: От представената от община Кърджали преписка е видно, че пълномощникът на жалбоподателката – Р. В. Т., е подала Заявление №661 от 16.09.2024 год. до кмета на община Кърджали /л.28/, в което същата е посочила, че иска да й бъде издадено копие от акт за раждане или документ за липса на акт за раждане, за В. И., като в заявлението е вписано, че това лице е родено през [година], в [населено място], от майка Ш. и баща И./И./. По преписката е представено и Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението с Вх.№581 от 08.10.2023 год., подадено от пълномощникът на жалбоподателката – Р. В. Т., до кмета на община Кърджали /л.29/, за лицето В. И., като в искането, в графата за ЕГН е вписано: „[година], [населено място], [община]“, както и е посочено, че се иска издаване на „Акт за раждане или липса на съставен такъв“, а като приложен към искането документ е посочено, че се прилага извлечение от семейния регистър. Това извлечение/страница/ от семейния регистър, за което се твърди, че е от семейните регистри на [населено място], [община], находящи се в кметството на селото, е приложено като доказателство към жалбата до съда /л.20/, като видно от същото, на тази страница са вписани данни за четири лица, като първото от тези лица е вписано с имената В. И./изписани В. И./, роден в [населено място]/изписано Я./, [околия] К, с вписана година на раждане – [година], семейно положение – [семейно положение], положение в домакинството – •••. Тук следва да се отбележи, че посоченото име на селото в това извлечение от семейния регистър, а именно – [населено място], е било името на [населено място] по това време, което може да се установи и от раздел „Справочник – Азбучен указател на старите имена на населените места в Царство България 1878 – 1944“, на интернет страницата - [интернет страница]. Следва да се посочи също, че видно от приложеното към жалбата окончателно Решение №2019/969 от 25.09.20219 год. на ••• съд – [населено място] /л.16-л.17/, което е било приложено и към Искането за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението с Вх.№581 от 08.10.2023 год., с това окончателно решение са удостоверени законните наследници на лицето В. Г., починал на [дата], като в същото е посочено, че след смъртта си същият е оставил няколко законни наследници, в т.ч. и ••• З. А., т.е. в същото е признато за установено, че жалбоподателката З. А. е ••• и законна наследница на лицето В. Г., починал на [дата]. Така, по повод искането/което всъщност е заявление/ с Вх.№661/16.09.2024 год. до кмета на община Кърджали, е издадено и писмото с Изх.№94-00-5624/10.10.2024 год. на секретаря на община Кърджали /л.7, л.8/, адресирано до Р. В. Т. от [населено място] - пълномощник на жалбоподателката З. А. и в което посочено, че във връзка с това искане с Вх.№661/16.09.2024 год. до кмета на община Кърджали я уведомяват, че от приложените от нея документи е видно, че лицето В. И. е роден през [година] в [населено място], но че в община Кърджали регистрите по гражданско състояние (актове за раждане) започват от 1914 година и поради това следва да откажат исканите от нея със заявлението удостоверения, т.е. това писмо обективира обжалвания отказ за издаване на исканите удостоверения. При това положение, при проверката за законосъобразност на обжалвания отказ, съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че същият е незаконосъобразен. Както бе посочено и по-горе в настоящото решение, съгласно разпоредбата на §8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Издаването на удостоверение за раждане, респ. на копие от акт за раждане, представлява административна услуга и по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията, тъй като е от значение за удостоверяването на факти с правно значение за физическо или юридическо лице, поради което в случая са приложими съответните разпоредби на Раздел I от Глава V от АПК – „Производство по издаване на ИАА”, както и на Раздел І от Глава Х от АПК – „Производство по оспорване по съдебен ред на ИАА”. В случая, със заявлението/искането/ с Вх.№661/16.09.2024 год., подадено до кмета на община Кърджали, се иска издаване на копие от акт за раждане на посоченото лице, какъвто акт за раждане безспорно не е съставен предвид годината, в която се сочи, че е родено това лице – В. И., а именно – през [година] Ясно е, че актът за раждане представлява акт за гражданско състояние, каквито са още актът за сключване на граждански брак и актът за смърт/чл.34, ал.1 от ЗГР/. Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията/чл.35, ал.1 от ЗГР/, като те са официални писмени документи, в които, по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт/чл.2, ал.2 от ЗГР/. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗГР, в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл.1, ал.2/раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, като съгласно чл.4, ал.1 от с.з., вписването в регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието, а съгласно ал.2 на същия текст, вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗГР, регистрите на актовете за гражданско състояние за цялата община се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри - актове за раждане, граждански брак и смърт - поотделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга. В оспореното писмо/отказ/ с Изх.№94-00-5624 от 10.10.2024 год. на община Кърджали ясно е посочено, че в община Кърджали регистрите по гражданско състояние (актове за раждане) /вероятно се имат регистрите на актовете за гражданско състояние/ започват от 1914 год., т.е. преди тази година такива регистри не са съществували. Следва да се отбележи, че само няколко години след освобождението на България от Османско иго, с Указ от 10.12.[година] се утвърждава Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията/ЗЗРЖУ/, като първоначално съгласно този закон, регистрите по гражданско състояние са се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите, които са се задължавали да отбелязват в особен регистър всяко раждане, женитба и смърт. Реално, действието на Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията/ЗЗРЖУ/ се отразява едва след въвеждане на официални регистри по гражданско състояние през 1892 год. – 15.12.1892 год., когато ЗЗРЖУ възлага на общинските съвети дейността по регистрацията на населението, но влиза в сила от 01.01.1893 год., т.е. актовете за гражданско състояние са въведени от 01.01.1893 год. със Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 год. Фактическите регистри обаче започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията/ПЗРЖУ/ от 24.03.1893 год. Следва да бъде пояснено, че Законът за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията е основният нормативен акт, даващ начало на всички бъдещи нормативи, касаещи гражданското състояние на лицата, като законът е регламентирал съставянето на регистри за регистрация на населението. Регистърът се е състоял от актове по гражданско състояние, които се въвеждат законово от 01.01.1893 год., като регистрите по гражданско състояние се водят след влизане в сила на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 год., като така за първи път се въвежда официална документна форма за доказване на случило се събитие по гражданско състояние/раждане, женитба, смърт/. Преди да се въведат актовете по гражданско състояние, ражданията, женитбите и умиранията са се доказвали чрез свидетели и писмен документ. Законът за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията е отменен със Закона за лицата от 01.01.1908 год. Така, предвид сочената от жалбоподателката година на раждане на лицето В. И. – [година] и при описаната по-горе нормативна уредба е ясно, че към тази година – [година], не само в [околия], а и никъде в България, не са се съставяли и не са водени регистри по гражданско състояние, като официална документна форма за доказване на случило се събитие по гражданско състояние/раждане, женитба, смърт/, като такива регистри са въведени няколко години по-късно – от 24.03.1893 год. Нормата на чл.88, ал.3, изр.1/първо/ от ЗГР регламентира, че въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове, но предвид изложеното по-горе е пределно ясно, че няма как за това лице – В. И., за което се сочи, че е родено през [година], да има съставен акт за раждане, от който, на жалбоподателката З. А. да бъде предоставено заверено копие, каквото искане е било заявено от нея чрез пълномощника й Р. Т.. Следва да се добави, че по същата причина, на жалбоподателката няма как да бъде издадено и удостоверение за раждане на това лице, т.к. според нормата на чл.88, ал.1 от ЗГР, въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават документи по утвърден образец, съответно съгласно т.1. - от акта за раждане - удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение и дубликат - всяко следващо). Ясно е, че при липса на съставен акт за раждане на това лице, то няма въз основа на какво да бъде издадено такова удостоверение за раждане. Предвид това съдът намира, че отказът да бъде издадено копие от акт за раждане, респ. удостоверение за раждане на лицето В. И., е правилен и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби на закона. Следва само да се добави, че разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗГР регламентира, че при унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни, заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред, като това обаче следва да стане в нарочно производство по реда на Глава петдесета „Установяване на факти“/чл.542 – чл.548/ от ГПК, пред съответния местно компетентен районен съд, но не и настоящото съдебно административно производство. Съдът в настоящия състав обаче, намира, че не е била налице пречка да бъде уважено второто, алтернативно направено искане в подаденото заявлението с Вх.№661/16.09.2024 год. до кмета на община Кърджали, а именно – да бъде издадено удостоверение за липса на съставен акт за раждане на посоченото лице. В писмото с Изх.№94-00-5624 от 10.10.2024 год., обективиращо оспорения отказ, е посочено, че от приложените от пълномощника на жалбоподателката документи е видно, че лицето В. И. е роден през [година] в [населено място], т.е. от страна на длъжностното лице/лица по гражданското състояние в община Кърджали, тези факти се признават. При това положение съдът намира, че в случая може да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, на основание чл.24, ал.2 от Закона за гражданската регистрация. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци/приложения към Наредбата/ за данните, поддържани по чл.25 от Закона за гражданската регистрация, като посочената разпоредба на чл.3, ал.2 от същата Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. обаче регламентира, че по изключение могат да се издават удостоверения и в друг вид, в свободен текст, когато исканите данни не могат да бъдат удостоверени с удостоверение по утвърден образец. При това положение и след като от длъжностното лице/лица по гражданското състояние в община Кърджали то е следвало да се издаде удостоверение в свободен текст, в което да бъде удостоверено, че лицето В. И. е родено в съответното населено място, в случая - в [населено място], [околия], сега [населено място], [община] и годината на раждане, за която е прието, че е [година] /макар в представеното извлечение/страница/ от семейния регистър, за което се твърди, че е от семейните регистри на [населено място], община Кърджали, да е вписана друга година - [година]/, а ако е известна и датата на раждане, както и да се удостовери, че за това лице не е бил съставен акт за раждане, като може да се посочат и причините за това. При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от З. А. се явява доказана и основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, писмо с Изх.№94-00-5624/10.10.2024 год. на секретаря на община Кърджали, обективиращо отказ за удостоверение за липса на съставен акт за раждане на лицето В. И., роден през [година] в [населено място], [околия], сега [населено място], [община], е незаконосъобразно и като такова, следва с решението по настоящото дело да бъде отменено. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, следва да се произнесе по същество по подаденото заявление от З. А., чрез пълномощника й Р. В. Т. от [населено място], [ЕГН], при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, т.к. такива не са претендирани от жалбоподателката. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд