Решение № 73 от 5.11.2010 г. на Административен съд - Силистра по дело № 109/2010 г.

Производството е по реда на чл. 49, ал.2 от ЗКИР, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А.Г.В., с ЕГН: ••••••••••, ••• против Заповед № РД-18-14/17.03.2010 на Изпълнителен Директор на АГКК гр. София, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. •••, общ. •••. Претендира за отмяна на заповедта в обжалваната част. Ответникът по жалбата - Изпълнителен Директор на АГКК, гр. София, чрез адвокат Д., ангажира писмен отговор по смисъла на чл. 163, ал.2 от АПК /л.58-60/, с който оспорва жалбата по подробно изложени мотиви и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Представя допълнителни писмени доказателства в подкрепа на възраженията си. Заинтересованата страна – Р.Д.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Настоящият състав на Административен съд - Силистра, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице, участващо в административното производство, против администра-тивен акт, подлежащ на съдебно обжалване – чл. 43, ал.2 от ЗКИР, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спор в настоящето производство е законосъобразността на графичното изобразяване на границата между поземлени имоти с идентификатори ••• – спрямо който жалбоподателят се легитимира като собственик съгласно приложеното извлечение от кадастрален регистър и ПИ с идентификатор ••• – вписан като собственост на заинтересованото лице Р.Г., тъй като за тази граница бил налице висящ съдебен спор. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Със Заповед № РД-16-20/08.07.2008 год. на Изпълнителния Директор на АГКК-София (л.8 по делото) е открито производството по създаване на КК и КР за землището на с. •••, общ. Силистра. Съответно със Заповед № РД-18-14 / 17.03.2010 г. е одобрена ККР за землището на с.•••. Видно от приетото на л. 9 по делото извлечение от ДВ, бр.72/08.09.2009 год. и от приетите на л. 10 и 11 по делото извлечения от в. „Монитор” и в.”Телеграф” от 10.09.2009 г. приетите КК и КР са надлежно съобщени на заинтересованите лица по реда на чл. 46, ал. 1 ЗКИР, във вр. с чл. 35, ал. 3 ЗКИР. Границата между двата имота е отразена като непрекъсната линия, с означени символи за материализирана на място ограда съгласно правилото на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 3 / 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В административната преписка не се съдържат писмени доказателства за възражение за така отразената граница. Не се съдържа и удостоверителен документ, издаден от съд, за висящ спор по повод на процесната граница. В съдебно заседание жалбоподателят представя призовка за насрочено адм.дело № 1627 / 2010 г. пред ВАС със страни – жалбоподателят и община Силистра, решение № 1 / 30.05.2009 г. по адм.дело № 1 / 2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд, допълнително решение № 2 / 03.11.2009 г. по адм.дело № 1 / 2008 г. по описа на СОС и жалба против допълнително решение № 2 / 2009 г. В съдебно заседание е приложена и заповед № 1551 / 09.11.2006 г. на кмета на община Силистра за допълване/поправка/ на кадастралния план, одобрен със заповед № 2 722 / 31.12.1967 г., която заповед е процесна по горецитираните дела. В съдебно заседание от 02.09.2010 г. са протоколирани изявленията на страните по делото, че на самото място процесната граница е материализирана с ограда от бетонова основа и мрежа и местоположението й е такова от поне 30 години. Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът извежда следните правни изводи: Спорът е концентриран върху въпросите – има ли отношение по делото висящия съдебен спор за законосъобразността на заповедта за частично изменение на предходна заповед за допълване/поправка на кадастралния план от 1967 г., при положителен отговор, каква е правната последица, спазени ли са административно-процесуалните и материалните разписани правила при изчертаването на границата? Съдът, при спазване правомощията за служебна проверка на оспорения акт, следва да прецени материалната компетентност, формата и целта на закона съгласно изискванията на чл. 146 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК. По смисъла на чл.24, ал.1 от ЗКИР поземленият имот е част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост. Съгласно приложимата към процесния казус разпоредба на чл. 43, ал.2 от Наредба № 3 / 2005 г.”когато има спор за границите на поземлен имот, те се заснемат според съществуващото им положение при спазване на изискванията по ал.1 и се изобразяват в кадастралната карта с условен знак за спорна граница – прекъсната линия. Наличието на спор за граница се удостоверява с документ, издаден от съда.” Настоящата съдебна инстанция извършва проверка за законосъобразността на оспорения акт въз основа на фактите, събрани и послужили на административния орган за формиране на правните изводи. Т.е. липсата на въведен в административното производство факт за висящ спор за граница, при това получил релевантност поради установяването му чрез способа, посочен в подзаконовия акт, а именно, чрез „документ, издаден от съда” е довела до неотносимостта на твърдяните пред съда факти за висящ спор. След като административният орган не е бил уведомен по надлежния ред за посочения факт, то този факт не би могъл да бъде включен в обхвата на преценка и да е отправна база за формираните от органа правни изводи.Недопустимо е съдът тепърва да установява факти, въз основа на които да извършва преценка за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение Изпълнителният директор на АГКК-София е процедирал законосъобразно, заснемайки процесната граница при условията на чл. 43, ал.ал.1, т.5 от ЗКИР и чл.14, ал.1 от Наредба № 3 / 2005 г. Хипотезата, при която процесната граница би могла да се отрази не като непрекъсната, а като пунктирна, т.е. спорна граница, описана в разпоредбата на чл. 43, ал.2 от Наредба № 3 / 2005 г. не е приложима в случая поради липсата на представен пред АГКК документ, издаден от съда за висящ спор за граница. Суспензивният ефект на процесната жалба, т.е. възпиращ изпълнението на оспорената заповед ефект, е постигнат с обжалването на административния акт. Но наличието на висящ спор не означава, че част от земната повърхност няма да бъде означена. Максималният ефект, и то при установен по надлежния ред спор за граница, е изчертаването на същата граница, но с условен знак за спорна граница. Но, както бе изложено, въпросът за висящността на спора, е несвоевременно въведен в съдебното производство, поради което се явява и неотносим към процесното дело. За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че в обхвата на съдебна преценка би могъл да се въведе и фактът за спор за процесната граница, то от текстовата част на Заповед № 1551 / 09.11.2006 г. на кмета на община Силистра, на която се позовава жалбоподателят и от приложените извадки от оспорената КК/л.61/ и кадастралния план от 1967 г./ л.62 / е видно, че тя е насочена към следния резултат: от имот ••• се образуват четири имоти със съответни планоснимачни номера като границата между процесните имоти не е променяна. В тази връзка неоснователно би се явило искането за отразяване на границата като спорна. Отделен е въпросът, че жалбоподателят разполага с правна възможност да поиска промяна на ККР по реда на чл. 53 от ЗКИР при постановяване на съдебно решение, което съдържа информация за основни кадастрални данни. Но това производство не се разпростира до решаване на спор за материално право/ претенцията на установяване право на собственост спрямо успоредна ивица на процесната граница/, нито до спор за отмяна на заповедта за допълване/поправка на кадастралния план на с.••• от 1967 г. – висящ по друго производство. Правомощията на съда са ограничени до следната проверка – приложен ли е съответно материалния закон въз основа на фактите, наведени пред и събрани от административния орган. Обобщавайки гореизложеното, следва, че ответникът е процедирал законосъобразно, съобразявайки се с предписаните правила на чл. 43, ал.1, т.5 от ЗКИР „границите на поземления имот се установяват приоритетно от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР и чл. 14, ал.1 от Наредба № 3 / 2005 г., доуреждаща законовата материя. При служебната проверка съгласно чл. 168 АПК, съдът съобрази, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, и в кръга на неговата компетентност, и при спазване на законовата процедура. Спазени са административно производствените правила, поради което и акта се явява законосъобразен. Целта на закона е спазена, тъй-като ЗКИР цели да обедини, възпроизведе и съхрани основните данни за местоположение, граници и размери на недвижимите имоти според данните, посочени в чл. 41 от ЗКИР. В процесния случай данните, послужили за изработване на оспорената заповед са съществуващите карти, планове, регистри, одобрени по реда на отменения ЗЕК на НРБ, отменения ЗТСУ… Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 149, ал. 2 от ЗКИР, административен съд гр. Силистра