Решение № 1837 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2860/2024 г.

Производство по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на НАП срещу решение № 1404 от 10.11.2024 г., постановено по АНД № 2303 по описа на Районен съд Пловдив, ХVІ н.с., за 2024 година, с което е отменено наказателно постановление № 752260-F721785 от 29.01.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.101 от Закона за хазарта на „Казино Централ“ ООД, ЕИК 202036563, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], офис 9, представлявано от управителя М. Ф. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за хазарта (ЗХ), като е предупредено дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според касатора съдебното решение е неправилно поради неправилно тълкуване и приложение на закона, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя се остави без уважение по съображения, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на жалбата. Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения: За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че е извършено административно нарушение по чл.38, ал.1 ЗХ, че при съставянето на АУАН и при издаване на процесното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и са обективирани всички съставомерни признаци на административното нарушение, съответно че липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество, но въпреки всичко това процесният случай според районния съд разкрива белези на маловажен по смисъла на § 1, т.4 ДР ЗАНН, защото са налице смекчаващи обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид – в наказателното постановление е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, т.е., не се касае за системно нарушаване на установения правов ред, обективно липсват настъпили значителни вредни последици, както и липсват данни за предходно санкциониране на дружеството за други административни нарушения с влезли в сила наказателни постановления и за прилагане на чл.28 ЗАНН по отношение на дружеството, както и предвид факта, че промяната в обстоятелствата по издадения лиценз не е била съществена, тъй като са касае за една машина, деинсталирана от игралната зала, а дружеството е предприело незабавни постъпки за отстраняване на нарушението и на същия ден след извършване на проверката е депозирало искане за извършване на промени в издадения лиценз. Прието е, че за наказващия орган са били налице основанията на чл.28 ЗАНН и в съответствие с духа на закона е било достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на повторно нарушение ще му бъде наложено наказание. Според районния съд наказващият орган е подходил формално и не е преценил всички факти и обстоятелства около нарушението, като по този начин е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да се отмени и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН се предупреди нарушителя. Решението е неправилно. Въз основа на установените факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи за доказаност на вмененото административно нарушение, извършено от служители на санкционираното дружество. Страните нямат спор по фактите относно извършването на нарушението, включително самото дружество не оспорва неговото извършване. Следователно нарушението и нарушителят са установени по безспорен начин, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както правилно е приел районният съд. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма. В тях описанието на административното нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички индивидуализиращи го белези и въз основа на това описание наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинено и в пълен обем да реализира правата си. Съответно правилен е изводът на районния съд, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Правилно е квалифицирано нарушение и правилно е определена санкционната норма, а определеният от наказващия орган размер на имуществената санкция е в минималния размер, предвиден в чл.101 ЗХ, и напълно съответства на целите на чл.12 ЗАНН и на критериите по чл.27 ЗАНН. Основателно е възражението на касатора за неправилно приложение на на чл.28 ЗАНН от страна на първостепенния съд. Както посочва това и касаторът, касае се за формално нарушение, във фактическия състав на което няма вредоносен резултат, поради което не може да бъде основание за третиране на нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, защото и в процесния случай са се осъществили всички елементи от фактическия състав на нарушението на чл.38, ал1 ЗХ. Именно изхождайки от легалното определение на маловажен случай по смисъла на § 1, т.4 ДР ЗАНН, следва да се приеме, че доколкото фактическият състав на нарушението на чл.38, ал.1 ЗХ няма предвидени като елемент от състава вредни последици, то за да бъде квалифицирано нарушението като маловажно, трябва да се търсят други смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност на неизпълнението на задължението от съответния вид. Такива други смекчаващи обстоятелства в случая липсват, като нито едно от изброените в първоинстанционното решение не може да бъде определено като смекчаващо обстоятелство – нито броя на машините, нито моментът на подаване на заявление за извършване на промяна в обстоятелствата, вписани в лиценза на дружеството, което заявление е подадено едва след проверката. От друга страна, не може да се направи категоричен извод за липса на вредни последици за фиска в конкретния случай, тъй като органите по приходите са били лишени от възможността да извършат проверка и контрол на процесния игрален автомат преди самото деинсталиране и изтриването на данни от паметта на машината. Водим от всичко изложено, съдът намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 160 лева (2 х 80 лева) на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,