Решение № 241 от 4.12.2008 г. на Административен съд - Враца по дело № 157/2008 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 49, ал.2 от ЗКИР. Образувано е по постъпила жалба от Ц.Ч. в качеството й на управител на “Д•” ООД –, със седалище и адрес на управление: •••, с която се оспорва Заповед № РД - 18- 89/ 11. 12. 2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, за одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй в ЧАСТТА й за по поземлен имот с идентификатор № 37798. 507. 6. С жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради пороци във формата на акта и поради наличието на разлика в площта от кадастралната карта и документа за собственост. Оспорващият в с.з. се представлява от управителя на дружеството и адв. Д., като поддържа жалбата и искането описано в нея. Ответникът по жалбата: Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/ изпраща препис на издадения административен акт и комплектована преписката към него, като в с. з. не се представлява и не изпраща становище по съществото на спора. Заинтересованата страна: С.М.В., М. П.Д. и Е.Д.Д., чрез своя проц. представител адв. Д.Г. възразяват срещу жалбата, като считат издадения административен акт за правилен и законосъобразен. Заинтересованата страна: Т.Д.П. и В.В.И. не се явяват и не ангажират становище по делото. Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното: Със заповед № 300-3- 2/ 15.01. 2004 год. на изп. директор на АК - София е открито производство по създаване на КК и кадастралните регистри (КР) за землището на гр. Козлодуй, обл. Враца. От данните по делото е видно, че КК и КР са приети с протокол от 06. 10. 2006 год. на Службата по кадастъра- Враца. По делото е приложен протокол № 06-10/ 01- ККР от 12. 03. 2007 год. на АК във връзка с разглеждане на писмени възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Козлодуй. Предмет на настоящето производство е Заповед № РД- 18- 89/ 11. 12. 2007 г., с която на основание чл. 49, ал.1 от ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Козлодуй, обл. Враца в частта й за ПИ с № 37798. 507. 6. Дружеството жалбоподател е записано, като собственик на поземлен имот с П.И. с идентификатор 37798. 507. 6 по скица № 6/ 12.02. 2008 год., издадена от СГКК гр. Враца към кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) с адм. адрес – ул. ”Г.Д.”№ 8. В описания документ е посочена площ на имота 1797 кв. м. Към точка собственост е посочена площ 2190 кв. м. от правото на собственост по нотариален акт № 102, том. 2, дело 692 от 11.12. 1995 год., издаден от РС гр. Козлодуй. От гореописания нотариален акт № 102/ 1995 год. за покупко- продажба на недвижим имот е видно, че „Д.•”ООД е собственик на дворно място с площ от 2190 кв. м., съставляващо планоснимачен № 1683, кв. 149 по плана на града. Продавачите по маркирания договор са се легитимирали, като собственици с нотариален акт № 92/ 1973 год. и нот. акт № 158/ 1981 год. за цялата площ от 2190 кв. м., която по действащия по това време план е била очертана в парцели – ІV, VІІІ, и ІХ в кв.150 по плана на гр.Козлодуй. Удостоверение № А- 243/ 29. 09. 1995 год., издадено от Община Козлодуй сочи, че имот № 1683 в кв.149 по действащия план на гр. Козлодуй от 1982 год. е идентичен с имот състоящ се от парцели ІV, VІІІ и ІХ в кв.150 по плана от 1956 год. и имотите описани в нотариален акт № 92, том V, дело № 507/ 1973 год. и нот. акт № 158, том. І, дело № 345/ 81 год. Издадена по време на сделката е скица от 20. 09. 1995 год. на имот пл. № 1683 в кв. 149 по плана на града, която показва, че площта на имота е 2190 кв.м. Различна площ в размер на 1820 кв. м. е отбелязана в скица № 325/ 16. 02. 2004 год. на Община Козлодуй. За изясняването на спорните обстоятелства във връзка с оплакванията и съображенията на жалбоподателя по делото е назначена СТЕ. Депозираното експертно заключение, както и това по дадената допълнителна задача (както и дадените подробни обяснения към тях) на В Л - инж. Л.А. не са оспорени от страните и са приети по делото. Вещото лице посочва, че границите на имот с № 37798.507. 6 по одобрената кадастрална карта не съответстват на правата на собственост на „ Детекс ” ООД върху имота съгласно приложените по делото документи за собственост. На следващо място се посочва, че при изпълнението на КК са отразени съществуващите граници по плана от 1982 год. и състоянието на място. Експертът в с.з. от 30.09.2008 год. уточнява, че одобрената карта на гр. Козлодуй отразява границите на имота на място и е съобразена с границите на имота по плана от 1982 год. който е влязъл в сила и не е обжалван. Тази кадастрална карта отразява правилно границите на имота, които ООД е придобило, но не отразява площта на имота по документа за собственост, която не е измерена, а е вписана като сбор от документите за собственост на предишните собственици, които са издадени при регулацията от 1956 год. Имот №1683 е 1820 кв.м. тъй като е измерван многократно с графични модели. Това твърдение кореспондира с изложението в жалбата и приложените към нея трасировачни карнети с изпълнител “ Геоконсулт ” ООД. Вещото лице сочи, че в одобрената КК са нанесени границите на имот № 1683. Площта на имота от документа за собственост е записана по стари документи, които не са съобразени с площта по план от 1982 год. Експерта обобщава, че КК отразява границите на имота, които могат да се видят на място, като отразява също и кадастралните граници по плана от 1982 год. Видно от Заповед № 396/ 12.12. 2001 год. на Кмета на Община Козлодуй по молба от 04. 09. 2001 год. на „Д.•” ООД се отказва поправка на кадастралния план на П.И. пл. № 1683, кв. 149 по плана на гр. Козлодуй. Жалбата на дружеството срещу тази заповед е отхвърлена с решение № 2/ 2003 год. по адм. дело № 23 по описа за 2003 год. на Окръжен съд гр. Враца. Постановеният съдебен акт е оставен в сила с решение № 2831/ 29.03. 2004 год. по адм. дело № 407/ 2004 год. на ВАС. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – изпълнителния директор на АГКК. Същата е издадена в писмена форма и с посочено правно основание чл.49, ал.1 от ЗКИР. Издаденият акт се позовава на Протокол № 06-10 от 06.10.2006 год. на „Службата по кадастъра” гр.Враца. С оглед горното се явява неоснователен довода на жалбоподателя, че заповедта не е издадена в съответната форма в нарушение на чл. 59, ал.2 т.4 от АПК. Според представените документи по делото е спазено е предвиденото в закона административно производство по чл.46- 49 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 2 ЗКИР определя кадастъра, като съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред, а съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралният регистър за урегулираните поземлени имоти се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове и друга документация, одобрени по реда на отменените ЗЕКРБ, ЗТСУ и др., или са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления, като данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и актовете от които те черпят правата си се набират от източниците по ал. 2 на същия член. Заповедите, като процесната, издадени на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, нямат конститутивно, а само констативно действие, като предназначението им е да отразят актуалните данни за всеки конкретен имот. АК е задължена да събира, в процеса по изготвянето на кадастралната карта, актуални данни и да извършва замервания. За действителна площ на имота от 1820 кв. м. по делото между страните няма спор. Според доказателствата по делото, вкл. скица № 325/ 16. 02. 2004 год. и заключението на вещото лице тази площ отговаря на площта на имота от преходния план от 1982 год. и на реалната му площ на място. По делото е представен влязъл в сила адм. акт (потвърден с Решение по адм. дело № 407 от 2004 г. на ВАС) - Заповед № 396 от 12.12. 2001 г., която показва, че няма грешка в кадастралния план на поземлен имот с пл. № 1683, кв. 149 по кадастралния план на гр. Козлодуй, одобрен със заповед 1542 от 06.10. 1982 г. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 б. "в" ЗКИР границите на поземлените имоти, предмет на кадастъра се установяват от изображението върху одобрена кадастрална карта, т. е. като основа за изработване на кадастралната карта, одобрена по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР се ползва действащият влязъл в сила кадастрален план. По делото е безспорно, че оспорената граница е идентична с границата между имота на оспорващата и съседните й, така както е отразена по действащия, влязъл в сила кадастрален план от 1982 г., което сочи на законосъобразност на издадената заповед в тази й част. Поради гореизложеното с оглед вярното отразяване на реално съществуващите граници и ситуираните граници в плана от 1982 год. заповедта за имот 507. 06 е законосъобразна. В тази връзка развития от оспорващия довод за незаконосъобразност на акта, поради наличието на разлика в площта от кадастралната карта и документа за собственост е неоснователен. Ситуираните граници на имота от приетата КК отговарят на реално съществуващите. Кадастралният план отразява съществуващите на място граници на имотите и няма конститутивно действие. Изложените съображения по делото потенциално сочат за наличие на спор за материално право между собствениците на имот 507. 6 и тези на имот 507. 12, касаещо близо 400 кв. м. терен. В административното производство не се установява собственост, а при наличието на спор за границите на поземлените имоти на същите се установяват по общия исков ред ( чл.43, ал.3 от ЗКИР). Едва след блогоприятен изход от такъв спор е възможно провеждане от страна на заинтересованото лице на процедура по чл. 53 от ЗКИР. Във връзка с горното оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазена процедура и фактическите обстоятелства, установени със съответните документи. Предвид гореизложените съображения, съдът намира обжалвания административен акт за законосъобразен, а подадената срещу него жалба за неоснователна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът