Решение № 19 от 12.2.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 40/2023 г.

производство по несъстоятелност на „Б.“ ЕООД и едновременно с откриването на производството, длъжникът е обявен в несъстоятелност. Началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2018г. С това решение - Г. Я. К., е назначена като временен синдик на несъстоятелното дружество. Решение №27/14.03.2022г. на Софийски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. С Определение №212 от 17.05.2022г. по т.д. №225/2021г. на Софийския окръжен съд Г. Я. К. е назначена за постоянен синдик на „Б.“ ЕООД - в несъстоятелност. С Определение №365 от 18.09.2023г. т.д №225/2021г. на Софийския окръжен съд за постоянен синдик на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност е назначена З. Ц. Л.. С определение от 17.11.2023г. е конституиран „К.” ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца-синдик З. Ц. Л. на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност. Третото лице помагач „К.” ЕАД е взел становище, че исковете са основателни. По делото не се спори, че без формално сключен договор между „Е.” ЕООД, като изпълнител и „Б.“ ЕООД, като възложител са извършвани транспортни услуги. По делото се представиха преписи от Фактура №6000035338/09.11.2021г., фактура №••••••••••/10.12.2021г., фактура №6000035592/29.11.2021г., фактура №6000035694/30.11.2021г., фактура №6000036015/29.12.2021г., фактура №6000036008/23.12.2021г., фактура №6000035429/16.11.2021г., фактура №6000035580/26.11.2021г. По делото се представиха Платежно нареждане от 24.03.2022 г. за сумата от 5758, 80 лв., с което се погА.ват задълженията на „Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) по фактура №6000035338/09.11.2021г.; Платежно нареждане от 11.04.2022г. за сумата от 1927, 39 лв., с което се погА.ват задълженията на „Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) по фактура №••••••••••/10.12.2021 г.; Платежно нареждане от 05.04.2022г. за сумата от 4 266, 27лв., с което се погА.ват задълженията на „Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) по фактура №6000035592/29.11.2021г. и Фактура №6000035694/30.11.2021 г.; Платежно нареждане от 20.04.2022 г. за сумата от 3970, 20 лв., с което се погА.ват задълженията на „Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) по фактура № 6000036015/29.12.2021 г.; Платежно нареждане от 14.04.2022 г. за сумата от 4 126, 92 лв., с което се погА.ват задълженията на „Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) по фактура № 6000036008/23.12.2021 г.; Платежно нареждане от 25.03.2022 г. за сумата от 3 425, 60 лв., с което се погА.ват задълженията на „Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) по фактура № 6000035429/16.11.2021 г.; Платежно нареждане от 30.03.2022 г. за сумата от 3 154, 46 лв., с което се погА.ват задълженията на „Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) по фактура № 6000035580/26.11.2021г.; От заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприе, се установи, че задължението на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност към „Е.” ЕООД по Фактура №6000035338/09.11.2021г., фактура №••••••••••/10.12.2021 г., фактура № 6000035592/29.11.2021г., фактура №6000035694/30.11.2021 г., фактура № 6000036015/29.12.2021г., фактура №6000036008/23.12.2021г., фактура № 6000035429/16.11.2021г., фактура №6000035580/26.11.2021г. е във връзка с предоставени транспортни услуги /спедиция/ през периода ноември - декември 2021 г. и възлиза на обща стойност 27 074, 84 лв. Задълженията са възникнали към датите на тяхното издаване, преди 14.03.2022г. - дата на откриване на производството по несъстоятелността и обявяване на длъжника в несъстоятелност. Видно от представените платежни нареждания и извлечения от счетоводната система на „Е.” ЕООД по сметка 411 Клиенти, партида на „Б." ЕООД, задължението по процесиите фактури на стойност 27 074, 84 лв. е погасено чрез плащания по банков път от „Б.“ ООД в полза на „Е.” ЕООД Плащанията са извършени по сметка на „Е.” ЕООД в „У.” с IBAN: BG90 UNCR 7000 1522 •••• от сметка на „Б." ООД в Българска банка за развитие с IBAN: BG97 NASB 9620 10•••• и Банка ДСК с IBAN: BG92 STSA 9300 0020 •••. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Искът по чл.646, ал.1, т.1 ТЗ е допустим и основателен. Искът е предявен от синдика на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност в кръга на правомощията му по чл.649 ал.1 ТЗ. За основателността на иск по чл.646, ал.1, т.1 ТЗ следва да се установят следните кумулативно доказани факти: изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; изпълнението е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; изпълнението да не е по установения от закона ред; По делото се доказа, че задължението на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност към „Е.” ЕООД на стойност 27074, 84 лв., за транспортни услуги, извършени, през периода ноември - декември 2021 г., платена чрез банкови преводи от 24.03.2022г., 25.03.2022г. 30.03.2022г., 05.04.2022г., 11.04.2022г., 14.04.2022г. и 20.04.2022г., е за транспортни услуги и е възникнало преди датата на решението за откриване на производство 14.03.2022г. на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност. Изпълнението чрез банкови преводи в периода от 24.03.2022г., 20.04.2022г. плащания е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 14.03.2022г. По отношение на последния елемент от фактическия състав- изпълнението да не е по установения от закона ред. Съдът приема, че с Решение №27/14.03.2022г. по т.д. №225/2021г. на Софийския окръжен съд, освен откриване на производството по несъстоятелност длъжникът „Б.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, като са прекратени правомощията на органите на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, лишени са от правото да управляват и се разпореждат с имуществото от масата на несъстоятелността и е назначен временен синдик. Ето защо изпълнение на задължение на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност валидно може да се осъществява единствено от синдика с имущество от масата на несъстоятелността. Не се спори между страните, а се установява и от представените платежни нареждания и заключението по ССЕ, че плащанията на задължението чрез банковите преводи е осъществено от „Б.“ ООД. Ето защо плащането от „Б.“ ООД на задължение на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност към „Е.” ЕООД не е осъществено от синдика, съответно извършено по установения от закона ред. И тук следва да се отговори на възраженията на ответниците „Е.” ЕООД и „Б.“ ООД дали изпълнението следва да е от длъжника, респективно с вещ или право от масата на несъстоятелността на длъжника и да я уврежда. В нормата на чл.646 ал.1 ТЗ не е изрично отразено, че изпълнението на задължението следва да е извършено от длъжника, съответно с имущество от масата на несъстоятелността, за разлика от ал.2 на чл.646 ТЗ, където това изрично е формулирано. За хипотезите на чл.646 ал.1 т.2 учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността и т.3 сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, действието следва да е извършено от длъжника, тъй като само органи дружеството, различни от синдика могат да ги извършат. По отношение на т.1 на чл.646 ал.1 ТЗ изпълнение на задължение след датата на решението за откриване на производство, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност законодателят не е поставил изискване плащането на задължение на длъжника да е извършено от длъжника. Поради това изпълнение, извършено от друго лице, ако попада в хипотезата на посочените нормата факти, води до предвидените в чл.646 ал.1 т.1 ТЗ правни последици. И тъй като се доказа възникване на задължение на стойност 27074, 84лв., за транспортни услуги, извършени, през периода ноември - декември 2021 г., платено чрез банкови преводи от 24.03.2022г., 25.03.2022г. 30.03.2022г., 05.04.2022г., 11.04.2022г., 14.04.2022г. и 20.04.2022г. преди РОПН, платено след РОПН, плащанията са в нарушение на посочената разпоредба и са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност. Въпреки, че не е ощетена масата на несъстоятелността, не се променя размера или основанието на задължението, не се променят привилегиите, тежести или обезпечения при осъществен фактически състав на нормата на чл.646 ал.1 т.1 ТЗ изпълнението е нищожно. Последица от това нищожно плащане на чуждо задължение са предвидени в нормата на чл.34 ЗЗД „Е.” ЕООД дължи връщане на платеното на „Б.“ ООД и чл.648 ТЗ „Е.” ЕООД става кредитор за дължимата сума на стойност 27074, 84 лв., стойността на транспортни услуги, извършени, през периода ноември - декември 2021 г. Ето защо този иск следва да се уважи. По отношение на иска с правно основание, чл.34 ЗЗД и чл.649 ал.2 ТЗ на синдика на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност срещу „Е.” ЕООД за присъждане на сумата на стойност 27074, 84 лв., задължение, платено чрез банкови преводи от 24.03.2022г., 25.03.2022г. 30.03.2022г., 05.04.2022г., 11.04.2022г., 14.04.2022г. и 20.04.2022г. Искът е допустим, но неоснователен. Искът е предявен от синдика на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност в кръга на правомощията му по чл.649 ал.1 ТЗ. Съдът споделя аргументите на ответника „Е.” ЕООД, че не следва да се уважава иск срещу „Е.” ЕООД да плати на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност сумата 27074, 84 лв., тъй като сумата не е платена от „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност. Ето защо следва да се отхвърли обусловения иск по чл.34 ЗЗД и чл.649 ал.2 ТЗ да се осъди „Е.” ЕООД да заплати на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност сумата 27074, 84 лв., които са извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност от „Б.“ ООД, погА.ване на задължения на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност към „Е.” ЕООД, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, направени не по установения в производството ред, чрез банкови преводи от 24.03.2022г., 25.03.2022г. 30.03.2022г., 05.04.2022г., 11.04.2022г., 14.04.2022г. и 20.04.2022г. По отношение на разноските. Предвид уважаването на иска по чл.646 ал.1 т.1 ТЗ, по който ответник е „Б.“ ООД не му се дължат разноски, чл.78 ал.3 ГПК. Тъй като осъдителния иск е отхвърлен на основание чл.649 ал.6 ТЗ ответното дружество „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност следва да понесе дължимата държавна такса в размер 541, 50лв. (27074, 84 лв./4 по 4% по 2 иска). По изложените съображения Софийският окръжен съд