Решение № 863 от 6.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 6628/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от адв. А. Т.- САК, пълномощник на Й. С. Т. срещу наказателно постановление /НП/ № СОА24-РД11-167/ 23.02.2024г., издадено от И. З. П.- зам. кмет на Столична община, с което на Й. С. Т., ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗАНН. В жалбата се оспорват фактическите констатации, изложени в АУАН и НП. Иска се отмяна на НП. В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят не се представлява. Представя молба, с която е изразено становище по съществото на спора и с която се иска отмяна на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Представя списък с разноските и договор за правна защита и съдействие. Претендира разноски в размер на 400 лева. Въззиваемата страна редовно призована не се представлява. Депозира стонивище по съществото на спора, с което моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 003159 от 23.09.2023г., на А. К. Ц., на длъжност инспектор К.П. при „Център за градска мобилност“ е установено, че на 26.07.2023г. в 14.30 часа Й. С. Т. е паркирала собственият си лек автомобил марка „••••• •••••“, с рег. № •••••, на ул. “•••• ••••“ № 75, върху тротоара на място неопределено за паркиране на ППС, като възпрепятства преминаването на пешеходци, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗдВП. Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” 50 (петдесет) лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗАНН. В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а също и тези приложени по преписката не се установява фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, съответно НП. Вярно е че в хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителя от чийто показания се установява, че той е съставил процесния АУАН в присъствието на свой колега. Също така е вярно обаче, че в хода на административно- наказателното производство е било депозирано възражение, вх. № Ж-485/ 31.07.2023г. с което жалбоподателката Т., сочи че на процесната дата собственият и лек автомобил е бил управляван от С. Л. Т. с ЕГН •••••••. В хода на административно- наказателното производство не са били събрани доказателства в противовес на това твърдение, поради което то внася съществено съмнение по вмененото нарушение от гледна точка на материалния закон. С оглед горното съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не се установи по категоричен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. При този изход на делото на основание чл. 65д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от представените писмени доказателства/договор за правна защита и съдействие от 17.09.2024г./ жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. С оглед на това съдът следва да осъди Столична община да заплати на жалбоподателя 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство. С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд