Решение № 7 от 17.2.2025 г. на Районен съд - Царево по дело № 20/2025 г.

Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „К. М.“, ЕИК ••••••••••••, с адрес: град П.•••••••••, представлявано от К. Г. М., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат Т. В. К.-П., вписана в Адвокатска колегия - Бургас, с личен номер ••••••••адрес на адвокатска кантора: гр. Б.•••, срещу Наказателно постановление № 801752- F795793/ 11.12.2024 г. на Директор на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Валутния закон, вр. чл. 2 от Наредба № 4/ 08.08.2003 ва МФ, на ЕТ „К. М.“, ЕИК 102027399, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева, на основание чл. 18, ал. 4 от ЗЗШОС. В с.з. за жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП. В с.з. за АНО, редовно призовани се явява юрисконсулт. Пледира се за потвърждаване на НП. Разпита се актосъставителя. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: На 12.09.2024 г. при извършена проверка на дейността на жалбоподателя, че на мястото на което е следвало търговеца да извършва дейност като обменно бюро- ул. „••• било установено, че помещението е празно и неизползвано от много време. В последствие, било установено, че принтера и компютъра на обменното бюро са намират на ул. „•••, където се намирала сграда с помещения за отдаване по наем. С оглед на така установеното, актосъставителя съставил против жалбоподателя АУАН с № F795793/ 29.10.2024 год. Препис от акта е връчен на жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП, в което нарушението е описано по същия начин и му е дадена същата правна квалификация, като за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Валутния закон, вр. чл. 2 от Наредба № 4/ 08.08.2003 ва МФ, на ЕТ „К. М.“, ЕИК •••••••, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева, на основание чл. 18, ал. 4 от ЗЗШОС. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда са следните: Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпрос за вината не може да бъде изследван, тъй като санкционираното лице е търговец- правно образувание- и не може да има субективно отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. В конкретния случай с процесното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че за това, че извършва търговска дейност като обменно бюро, без да е вписан в публичния регистър. На първо място следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се установи категорично, че жалбоподателя е извършва търговска дейност като обменно бюро. На адреса на ЦУ на НАП, е бил върнат в оригинал Удостоверение № 598/ 22.01.2004 г. и приложенията към него с нарочно писмо. На следващо място, жалбоподателят не е бил уведомен от НАП, за служебно заличаване на извършено вписване в публичния регистър на лице, извършващо дейност като обменно бюро, което е в нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Така, според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Валутния закон, сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Редът за вписване в публичния регистър е регламентиран с Наредба № 4 за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, която и в сила от 26.08.2003 г. Тази наредба с § 7 от ПЗР отменя Наредба № 3 от 2002 г. за условията и реда за регистрация и изискванията към дейността на обменните бюра. В случая, Удостоверението на жалбоподателя е издадено на 22.01.2004 г. а Приложение № 2 към него е от 21.06.2004 г. т.е. вписването е извършено по реда на Наредба № 4, която вече е била в сила. През 2012 година изцяло се променя редът за вписване в публичния регистър на обменните бюра, като вписването се извършва не от министъра на финансите, а от Националната агенция за приходите към министъра на финансите. В $ 5 от ПЗР на Наредбата се предвижда, че лицата, на които е издадено удостоверение, както и лицата, които са подали заявления за регистрация по реда на Наредба № 3 от 2002 г. за условията и реда за регистрация и изискванията към дейността на обменните бюра и им е издадено временно удостоверение за регистрация, са длъжни: 1. в 3-дневен срок от влизане в сила на тази наредба да приведат дейността си в съответствие с изискванията на глава трета; 2. в 3-месечен срок от влизане в сила на тази наредба да представят в Министерството на финансите документите по чл. 6. ал. 3. т. 1. 4 - 12. В $ 6 от ПЗР на Наредбата се предвижда, че лицата, вписани в регистъра на обменните бюра по реда на Наредба № 3 от 2002 г. за условията и реда за регистрация и изискванията към дейността на обменните бюра, се вписват служебно в публичния регистър по тази наредба след представянето на документите по чл. 6. ал. 3. т. 1.4 - 12. В случай на непредставяне на тези документи вписване не се извършва, като издадените удостоверения, временни удостоверения и приложения към тях се отнемат и подлежат на връщане в Министерството на финансите. В § 30 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра се предвижда, че издадените по досегашния ред удостоверения и приложения са валидни до настъпване на обстоятелствата за издаване на нови. Според чл. 16 от Валутния закон контролът върху дейността на обменните бюра се осъществява от органите на Националната агенция по приходите. В настоящия случай едноличният търговец е бил вписан публичния регистър при действието на Наредба № 4 от 08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, който факт се установява с Удостоверение за регистрация на обменно бюро № 598/ 22.01.2004 г. и Приложение № 2 към него от 21.06.2004 г. Видно от съдържанието на Приложение № 2, по упълномощаване от Министъра на финансите, длъжностно лице по регистрация е удостоверило, че към 21.06.2004 г. в публичния регистър на обменните бюра е вписан ЕТ „К. М.“ ЕИК ••••••• с адрес на пункта за обмяна на валута: град П.•••. Поради тези причини, на основание § 30 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, удостоверението на ЕТ „К. М.“ и приложенията към него са валидни, до настъпване на обстоятелствата за издаване на нови. През 2012 г. ЕТ „К. М.“ е представил пред органите на НАП изискуемите чл. 6, ал. 3, т. 1, 4-12 от Наредбата документи. Документите са били изпратени своевременно чрез пощенски оператор. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата следва да има писмено уведомяване за отказа или за заличаването на вписването, като е предвидено уведомяването да може да се извърши и на посочения от лицето електронен адрес чрез използване на квалифициран електронен подпис, което в случая не е налице. В случай на служебно заличаване на валидно вписано удостоверение, компетентните държавни органи са длъжни да уведомят заинтересованото лице за настъпилото ограничение в правата и възможностите му. Нещо повече, по силата на § 6 от ПЗР на Наредба № 4 от тях се е изисквало много по- активно поведение, насочено към реално отнемане на издаденото удостоверение за вписване в специалния регистър. Регистърът на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, предвиден в чл. 3, ал. 3 от ВЗ действително е публичен, т.е. всички заинтересовани субекти могат да извършват справки по него относно вписаните в регистъра лица, но конкретно условията и реда за вписване в този регистър, по силата на законовото препращане в чл. 3, ал. 5, се определят в Наредбата. В нея е регламентирана както процедурата по вписване в регистъра, въз основа на подадено писмено заявление по образец и изискуеми документи, така и (чл. 11, ал. 5) съставянето на Удостоверение за вписване и приложения към него, един екземпляр от които се изпраща на вписаното лице, а също и задължението (чл. 10, ал. 2) заявителят писмено да бъде уведомен за отказа за вписване, или за заличаването на вписването. В случая, на санкционирания търговец, не е бил известен факта на извършената служебна дерегистрация, което да го принуди да съобрази поведението си с това обстоятелство. Предвид факта, че дружеството не е било уведомено за служебното заличаване от регистъра, то няма извършено нарушение и наложената с обжалваното наказателно постановление санкция е незаконосъобразна /в този смисъл Решение № 256 от 16.01.2024 г. по к. адм. н. д. № 982/2023 г. на XIII състав на Административен съд - Хасково, Решение № 956 от 01.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 929 / 2023 г. на XI състав на Административен съд - Хасково, Решение № 952 от 01.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 880/2023 г. на XI състав на Административен съд - Хасково и др./. На следващо място, в АУАН и в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на твърдяното нарушение, което представлява нарушение на чл. 42. ал. 1. т. 3 и чл. 57. ал. 1. т. 5 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП /в този смисъл Решение № 319 от 09.04.2009 г. по н.а.х.д. 409/2009 г. на Районен съд Бургас, XIII с-в, Решение № 1558 от 06.11.2023 г. по адм. н. д. № 4050 / 2023 г. на Районен съд - Варна и др./. На следващо място, в наказателното постановление невярно е посочено, че срещу АУАН не е направено възражение и наказващият орган не е разследвал релевантните факти и обстоятелства, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Видно от материалите по делото, в законоустановения 7-дневен срок в ТД на НАП Бургас са депозирани писмени възражения срещу акта с вх. № ИТ-00-9245 от 04.11.2024 г. Тези възражения включват позоваване на факти и обстоятелства, както и аргументи, които са от съществено значение за изясняване на случая. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, по наведените възражения от страна на жалбоподателя изобщо не са били обсъдени и не са били изложени мотиви защо административно наказващия орган ги счита за неоснователни. В този смисъл, като не е бил извършен подробен анализ на доказателствата по административно наказателната преписка и не е било извършено допълнително разследване, не е изпълнено задължението по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Така за жалбоподателя отново е възникнало затруднение да организира своята защита /в този смисъл Решение № 1558 от 06.11.2023 г. по адм. н. д. Ns 4050 / 2023 г. на Районен съд - Варна/. В контекста на горното съдът намери, както че в случая са допуснати процесуални нарушения водещи самостоятелно до отмяна на атакуваното НП, така и че, административно наказващият орган не е изпълнил своята основна задача в процеса– да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение по сочения състав, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно. Мотивиран от горното, съдът