Решение № 8356 от 11.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 71/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по жалба от С. Г. Л. чрез адвокат Г. Л. срещу Решение № 2153-21-316/18.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-210/13.02.2019г. от С. Г. Л. срещу разпореждане [номер]/7 от 18.01.2019г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – [населено място], като неоснователна. В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно е изчислен осигурителният доход като в него не е включена посочената в УП-2 №130/29.10.2018г. изд. от „Хранителни стоки“ АД сума, при изрично посочване в УП - „спазен е параграф III и чл. 96 от ППЗП внасяно е ДОО в/у цялата сума“, която е получил на длъжността „продавач“. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и преписката да се изпрати на административния орган с указание за ново произнасяне по жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, като моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък. Представя подробни писмени бележки. Ответникът - Директора на ТП на НОИ София град, чрез юрк. М. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представя писмени бележки. Административен съд София-град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по Заявление за отпускане на пенсия № 2112-21-2751 от 17.07.2018г., като с разпореждане [номер] от 30.07.2018г. на жалбоподателя С. Г. Л. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ със срок до 01.05.2019г., в минимален размер до определянето му по реда на КСО. С последващо разпореждане от 07.08.2018г. е определен действителният размер на пенсията. Със Заявление № 2121-21-451 от 02.11.2018г. С. Л. е поискал да му бъдат зачетени осигурителен стаж и осигурителен доход, придобити преди пенсионирането, за периода от 18.08.1987г. до 14.10.1988г., като е представил образец УП-2 № 130/29.10.2018г., издаден от „Хранителни стоки“ АД, и образец УП-3 № 131/29.10.2018г., издаден от „Хранителни стоки“ АД. С оглед на депозираните доказателства, с разпореждане [номер]/1 от 04.01.2019г. е постановен отказ за преизчисляване на пенсията, като в мотивите е проследена правната уредба, касаеща работата по втори трудов договор до 01.01.2000г., и са посочени правните основания да не бъдат зачетени осигурителният стаж и осигурителният доход, представени със заявлението от 02.11.2018г. Разпореждането е обжалвано, като е постановено Решение № 2153-21-36/12.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ София – град, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Решението е връчено на 21.02.2019г., и като необжалвано е влязло в законна сила. Със Заявление вх. № 2113-21-11849 от 28.12.2018г. на С. Г. Л. е подадено искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С обжалваното в настоящото производство разпореждане [номер]/7 от 18.01.2019г. на длъжностно лице по ПО исканата пенсия е отпусната по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 на КСО. С жалба № 1012-21-210/13.02.2019г. С. Л. е обжалвал разпореждането от 18.01.2019г., но административният орган не е образувал производство по чл. 117 от КСО, а е отговорил на лицето с писмо с изх. № 1012-21-210#1/19.02.2019г. Последва подаване на жалба № 1012-21-1532/30.08.2019г. до АССГ от С. Л. срещу разпореждането от 30.07.2018г. за отпускане на лична пенсия за ИОЗ и писмото от 19.02.2019г. В тази връзка е постановено Определение № 3957/02.06.2020г. по адм. д. № 10186/2019г. по описа на АССГ, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата срещу разпореждането от 30.07.2018г. и писмото от 19.02.2019г. и е прекратил производството, както и е изпратил по подведомственост на Директора на ТП на НОИ София – град жалба № 1012-21-210 от 13.02.2019г. на С. Г. Л. срещу разпореждане [номер]/7 от 18.01.2019г. на длъжностно лице по ПО за произнасяне по реда на КСО. С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-21-316/18.12.2024г. Директора на ТП на НОИ София - град е приел, че видно от образци УП-2 № 130/29.10.2018г. и УП-3 № 131/29.10.2018г., издадени от „Хранителни стоки“ АД, спорните осигурителен стаж и осигурителен доход са за периода от 18.08.1987г. до 14.10.1988г., през който, съгласно образец УП-3, лицето е работило на 4-часов работен ден. Претендираните стаж и доход в „Хранителни стоки“ АД са по втори трудов договор и по отношение на тях приложимо право се явява Правилникът за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги, утвърден с ПМС № 35 от 05.06.1987г. Прието е, че в случая жалбоподателят е работил по основаните си трудови правоотношения при пълно работно време, от което следва, че по силата на цитираната императивна норма по втория си трудов договор с „Хранителни стоки“ АД е следвало да се осигурява само за трудова злополука, а не и за пенсия. В тази връзка, полученият от „Хранителни стоки“ АД доход не се явява осигурителен по смисъла на закона и не следва да бъде зачитан в пенсионното производство. Периодът в „Хранителни стоки“ АД правилно не е зачетен и като осигурителен стаж, тъй като съгласно чл. 96, ал. 5, изречение второ от приложимия Правилник за прилагане на Закона за пенсиите – ППЗП /отм./, не може да се зачетат за трудов стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период. Посоченото правило за забрана за зачитане на повече от календарното време се съдържа и в чл. 39, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета след отмяната на ППЗП. В тази връзка, в хипотезата на зачетен осигурителен стаж при пълно работно време – в календарната му продължителност, не следва да се зачете и осигурителен стаж в „Хранителни стоки“ АД. Така решаващият административен орган достигнал до извода, че предявената от С. Л. жалба следва да бъде отхвърлена, а атакуваното разпореждане, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Проведено е надлежно оспорване по административен ред на оспореното разпореждане. Решение № 2153-21-316/18.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ София - град, е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ – София град, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б."а" КСО и в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 КСО. разпореждане [номер] от 18.01.2019г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – [населено място], е издадено от компетентен орган- длъжностно лице ПО, в НОИ ТП София град, Дирекция „Пенсии“. Същото е в писмена форма и съдържа правни и фактически основания, поради което е обосновано и мотивирано и не се констатират нарушения на административните правила, обосноваващи неговата незаконосъобразност. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния орган. Спорът по делото е правен и е относно обстоятелството следва ли полученото трудово възнаграждение на жалбоподателя за работа по втори трудов договор за периода 18.08.1987г. – 31.12.1987г. да се включи в осигурителния доход за тригодишния период 01.01.1985г. - 31.12.1987г., участващ при изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията. Видно от представеното по делото разпореждане [номер]/7 от 18.01.2019г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване на С. Л. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 - 2 на КСО. Размерът на пенсията е определен от ИК - 0, 932, изчислен от осигурителния доход на жалбоподателя за избран от него тригодишен период преди 01.01.1997г. – 01.01.1985г.- 31.12.1987г. /9827, 00 лв./, за удостоверяването на който е представен образец УП-2 №005/15.07.2018г., издаден от НИПИ КУЛТУРА ООД и от осигурителния му доход за периода от 01.01.1997г. до 18.05.2018г. вкл. /103625, 71 лв./. Спорните правоотношения през посочения период са се уреждали от Наредбата за използване на труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство, приета с ПМС № 69 от 29.12.1984г., обн. ДВ, бр. 3 от 1985 г., в сила от 15.01.1985 г., отм., бр. 48 от 23.06.1987 г., и от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги, утвърден с ПМС № 35 от 5.06.1987 г., обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 г., отм., бр. 99 от 16.11.1999 г., в сила от 16.11.1999 г. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата в случаи като този на Л. работниците и служителите е трябвало да се осигуряват само за трудова злополука, като по силата на чл. 7, ал. 5 от същата наредба полученото по това правоотношение възнаграждение не се взема предвид при определяне на размера на пенсията. Следователно фактът дали по втория трудов договор са били внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни случаи вместо дължимите само за трудова злополука, е без правно значение. Тези подзаконови разпоредби са в съответствие с чл. 11 ЗП , който има предвид средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които по силата на нормативните актове за общественото осигуряване са правени задължителните осигурителни вноски за всички осигурителни случаи, а не и доходи, за които не е съществувало такова нормативно задължение. Според чл. 34, ал. 1 от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи. Когато по основното си трудово правоотношение работниците и служителите са били заети за част от законоустановеното работно време, за работата по втория трудов договор се осигуряват за всички осигурителни случаи. Според втората алинея на същия текст паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по общественото осигуряване на работниците и служителите по ал. 1, изречение първо, които са осигурени само за трудова злополука, се изчисляват от трудовото възнаграждение за основната им работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не се вземат предвид. В алинея трета на чл. 34 от Правилника изрично е казано, че паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по реда на общественото осигуряване за работниците и служителите по ал. 1, изречение второ, които за работата по втория трудов договор са осигурени за всички осигурителни случаи, се изчисляват от сбора на възнагражденията по двата трудови договора при условията и по реда, определени в дял III от Кодекса на труда от 1951г., Закона за пенсиите и правилниците за прилагането им. Предвид обстоятелството, че през процесния период Л. е работил по основен трудов договор в пълно работно време в НИПИ КУЛТУРА ООД, то е лице по чл. 34, ал. 1, изречение първо от правилника и за него е приложима втората, а не третата алинея на този правилник, поради което правилно органите на НОИ са изчислили пенсията му за спорния период от трудовото възнаграждение за основната му работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не са взети предвид. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 267 от 11.01.2016г. по адм. д. № 5045/2015г., VІ отд. на ВАС, Решение № 9063 от 11.07.2017г. по адм. д. № 10767/2016г., VІ отд. на ВАС. В тази връзка, полученото възнаграждение от „Хранителни стоки“ АД не се явява осигурителен доход по смисъла на КСО и не се включва при изчисляване размера на личната пенсия за ОСВ, дори да са внесени недължимо осигурителни вноски за всички осигурителни случаи. Недължимо внесените осигурителни вноски по втория трудов договор не пораждат осигурителни права, тъй като те се явяват платени без правно основание, поради което не могат да породят за оспорващия право за преизчисляване или увеличаване на определената му пенсия.