Решение № 2870 от 6.8.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 9976/2021 г.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени искове от С. С. П., ЕГН•••••••••• с адрес: ••, чрез адвокат С. В. И. от ВАК със съдебен адрес: •• срещу Н. И. И., ЕГН •••••••••• с адрес: ••. Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане за главница в общ размер 13516, 84 евро по неформален договор за заем сключен през месец септември 2017г. в сила на 23.11.2017г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност и в следната поредност: да осъди ответницата Н. И. И. да заплати на ищеца С. С. П. сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане за главница в размер на 13516, 84 евро получена без основание с оглед развалянето на договора за поръчка сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, и в условията на евентуалност да осъди ответницата Н. И. И. да заплати на ищеца С. С. П. сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане за главница в размер на 13516, 84 евро получена без основание с оглед липсата на договор за заем, въз основа на които е получена сумата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност да осъди ответницата Н. И. И. да заплати на ищеца С. С. П. сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане на главница в размер на 13000.84 евро, с която ищецът е обеднял, а ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.59 от ЗЗД. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сторените по делото разноски. Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: Ищецът С. П. и ответницата Н. И. са установили и поддържат близки отношения, считано от средата на 2016г. до настоящия момент. В периода от м.11.2017г. до м. 08.2020г. ищецът е предоставил на Н. И. сума в общ размер на 13516.84 евро, равняващи се на 26436.64 лв. по фиксирания курс на БНБ. Сумата е предоставена по искане на ответницата с цел финансиране покупката на лек автомобил, при следните обстоятелства: Към момента на запознанството им, а и понастоящем, ищецът работи, като морско лице, а ответницата е служител на „М. П. Л." ЕООД. В края на месец септември 2017г. последната е споделила с ищеца желанието си да закупи лек автомобил. Желанието било провокирано от факта, че като служител на лизингова компания ответницата можела да ползва определени привилегии при покупка на автомобил, изразяващи се в отстъпка от крайната цена и по-благоприятни условия за изплащане за лизинга. Поради тази причина Н. И. е заявила намерението си да се възползва от преференциите и да закупи автомобил на изплащане. В тази връзка последната е помолила ищеца да й предостави заем в размер до 26 000 лева, с които да финансира покупката. Тъй като не е разполагал със спестявания в такъв размер ищецът е изразил възможност да предостави еквивалента на исканата сума в евро, на части, заделяйки от месечното си трудово възнаграждение. Ответницата, от своя страна, се е задължила да върне средствата при поискване, с условието да и бъде предоставен разумен срок, в който да набави необходимата сума за погасяване на дълга, а в случай на евентуална последваща продажба на автомобила се е задължила да върне незабавно всички получени пари. Предвид близките взаимоотношения, които двамата са имали по това време, ищецът се е съгласил да заеме средства на ответницата, с които последната да си закупи кола. В изпълнение на тази договореност С. П. е предоставил на Н. И. сума в общ размер на 13516.84 евро. Част от сумата е предоставена по банкова сметка, водена на името на ответницата в „У. Б." ЕАД. Средствата са преведени, чрез отделни нареждания на обща стойност 11 242, 12 евро, както следва: 308.48 евро на 23.11.2017; 1028.28 евро на 15.01.2018; 307.69 евро на 02.04.2018; 514.14 евро на 23.04.2018; 514.14 евро на 10.07.2018; за 512.82 евро на 21.08.2018; 153.85 евро на 28.09.2018; 1025.64 евро на 05.11.2018; 153.85 евро на 04.01.2019; 153.85 евро на 01.02.2019; 1028.28 евро на 30.04.2019; 1025.64 евро на 04.07.2019; 1028.28 евро на 29.07.2019; 1025.64 евро на 25.11.2019г.; 1025.64 евро на 25.11.2019; 512.82 евро на 03.01.2020; 153.85 евро на 03.02.2020 и 769.23 евро на 26.06.2020. През месец октомври 2019г. между ответницата и „М. П. Л." ЕООД е сключен договор за лизинг на МПС марка „Рейндж ровър" с ДК№ ••. По искане на ответницата останалата част от средствата са преведени по сметка на лизингодателя „М. П. Л." ЕООД с цел погасяване на задълженията й по упоменатия договор. Сумата е изплатена в периода 12.2019 - 08.2020г. (вкл.), чрез отделни преводни нареждания на обща стойност 2274.72 евро, както следва: 245.64 евро на 18.12.2019; 246.79 евро на 03.01.2020; 302.56 евро на 11.02.2020; 246.15 евро на 02.03.2020; 246.15 евро на 07.04.2020; 246.79 евро на 07.05.2020; 246.67 евро на 02.06.2020; 247.3 евро на 08.07.2020; 246.67 евро на 03.08.2020. Считано от м. януари 2021 ищецът е изисквал многократно от ответницата да му върне заетата сума, но от нейна страна не е последвало изпълнение. На 01.04.2019г. до Н. И. е отправена писмена покана за връщане на заема в месечен срок считано от получаването й. Поканата е отправена чрез препоръчана пощенска пратка /телепоща/ със заверено съдържание под изх.№ 1/01.04.2021г. Същата е връчена лично на адресата на 02.04.2021г., което се удостоверява от известие за доставяне ИД PS9000 03I77XM. В рамките на предоставения срок, а и до настоящия момент не е налице изпълнение на задължението за връщане на заемната сума, което обуславя правен интерес за ищеца от предявяване на иска с правно основание 240 ЗЗД за връщане на предадената сума. В случай, че не се установят твърденията, относно възникнало между страните валидно правоотношение, породено от договор за заем и съответно съдът счете главния иск за неоснователен то моли, въз основа на изложените твърдения, в условията на евентуалност да разгледа и уважи претенция за връщане на посочената сума поради получаването и от ответницата без основание, евентуално да разгледа и уважи претенция за връщане на сума в размер на 6000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 13516.84 евро, претендирана за имуществено изравняване поради неоснователно обогатяване на Н. И. със същата сума и обедняването на ищеца с нея.Навежда подробни съображения и фактически твърдия към заявеното искане за изменение в становището си, даденото с отговора на насрещния иск. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата със съдебен адрес: •••, чрез адв. Е. С. от ВАК, депозира отговор на исковата молба и предявява насрещен иск. След като се запознава с изложените от ищеца обстоятелства, на които същият основава претенциите си, счита, че исковата претенция е нередовна. Съгласно твърденията му общият размер на главницата от 13 516, 84 евро са били предоставени с общо 27 броя банкови преводи, всеки от които на различна стойност, изходящи от неговата банкова сметка и постъпили съответно по нейната банкова сметка или по банковата сметка на „М. П. Л." ЕООД. В случая и трите предявени в условията на евентуалност искове в размер на по 6 000 евро всеки от тях са частични такива, като не се сочи как е формирана стойността от 6 000 евро - дали тя е формирана от първите, от последните или в различни части от всички банкови преводи. Това в значителна степен затруднява защитата й. Това е така, тъй като за всеки от излъчените от ищеца банкови преводи е налице различно основание, поради което моли производството по делото да бъде оставено без движение и съдът да даде изрични указания на ищеца да конкретизира кои извършени от него банкови преводи са обхванати в предявените като частични искове с правно основание чл. 240, чл. 55 ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД, всеки от които в размер на по 6 000 евро. Наред с горното, счита, че исковата молба е нередовна и поради незаплащане на дължимата държавна такса - съобразно обстоятелствената част на исковата молба, счита, че се касае за отделни претенции за възстановяване на част или на целия размер на всеки един от излъчените от ищеца банкови преводи - т.е. за неопределен към момента брой искове от общо 27 бр. излъчени банкови превода за различни по стойност суми, като съобразно правилата на ГПК държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лв., се дължи върху цената на всеки от исковете. Така направените възражения относно нередовността на предявените искове съдът намира за напълно неоснователни. С оглед наведените твърдения е налице относима правна квалификация на исковете и събрана държавна такса, съобразно изискванията на закона. По основателността на исковете. По иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД: Оспорва изцяло претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер от 6 000 евро, представляваща част от предоставен й от ищеца и подлежащ на връщане заем в общ размер на 13 516, 84 евро. Оспорва твърденията в исковата молба, че с ищеца са установили и са поддържали „близки" отношения от средата на 2016 г. до завеждане на делото, като „заемът" - общо в размер на 13 546, 84 евро й е бил предоставен на части, за период от почти 3 години! - от м. 11/2017 г. до м. 08/2020 г., за да си закупи лек автомобил. Сочи, че така изложеното категорично не отговаря на истината, а и противоречи на всяка нормална житейска и икономическа логика. Излага, че със С. се познават отпреди повече от 10 години. През м. Декември 2015 г. той усилено започва да търси контакт с нея, звъни й и пише през различни електронни платформи - Viber, Messenger, WhatsAppq по електронна поща. На 06.08.2015 г. внезапно пред очите й почива баща й и в този период, през който С. очевидно желае да установят по-близки, интимни отношения, тя все още преживява загубата, затворена е в себе, не желае да комуникира почти с никой, още по-малко с човек, който не е от най-тесния й приятелски кръг. Въпреки това С. е упорит, продължава да я ухажва, а и неговото внимание и става приятно, той успява да разсее мрачните й мисли и с времето започва по-често да отговаря на съобщенията му. През Януари 2016 г. дори излизат няколко пъти на среща. Отношенията им се задълбочават, допадат си и започват интимна връзка. С. работи като техническа поддръжка на кораб и около две седмици след началото на връзката им заминава. Връща се в началото на март 2016 г., ходят заедно на почивка, после отново замина на път. През цялото време, докато го няма, поддържат връзка - във всеки един момент, когато има възможност /т.е. има обхват на телефоните и интернет/ си пишат и се чуват. И двамата са обхванати от еуфорията на тази нова любов, щастливи са, затова че са се открили и се радват на връзката си. Още тогава заговарят за общото НАС, за деца, усещат се като сродни души и са сигурни, че именно другият е човекът, който всеки един от тях е търсил досега и с който иска да прекара остатъка от живота си. Тогава е на 38 г., а С. - на 34 г. възраст, в която всеки от тях се чувства съвсем готов да създаде семейство, да има деца и да им се отдаде напълно - съответно още тогава започват с опитите да си имат бебе, а С. пожелава да заживеят заедно. Когато той се връща от път през лятото 2016 г. тя все по-често започва да преспива у тях, а почти всеки уикенд двамата ходят на къщата, която нейното семейство има в с. Дуранкулак. Всяко негово заминаване на път е много тежко и за двамата, липсват си. Тя го чака да се върне с нетърпение, чака с нетърпение и бебето, за което не спират да мечтаят и да опитват. Пишат си всеки ден и всяка вечер. Посреща го. Изпраща го с тъга. И пак, и пак, и пак. За жалост и бебето не идва. За определен период от време С. си остава по-дълго време в България, а после го изпраща на работа в Румъния, след това в Холандия. През това време и той, и тя постоянно пътуват - той се връща за по ден-два в България, когато има възможност, тя ходи при него. Разходите за пътуванията им, за вечери, за хотели докато са заедно, поемат общо. Той иска да я зарадва, да разсее нарастващото напрежение помежду им от това, че тя не забременява. Иска да й прави подаръци, но тя трудно си харесва каквото и да било. След повече от половин година неуспешни опити да забременее, започва да си прави изследвания. Предполага, че причината е у нея, а и той отсъства по-често - по-лесно е тя да се изследва първа. Тестовете, които прави, не показват да има сериозни проблеми, но въпреки това бебето не става. Затова в средата на 2017 г. заедно решават да проведе изследване, което лекарите силно препоръчват - хистеросалпингография или т.н. „цветна" снимка - рентгеново изследване с цел визуализация и установяване състоянието на фалопиевите (маточните) тръби и тяхната проходимост. Самата процедура за нея е физически болезнена и изключително неприятна като преживяване. За щастие резултатите от изследването са добри няма никаква физическа причина да не може да забременее. Въпреки това по някаква причина, вероятно по внушения, които идват от семейството на С., всички смятат, че проблемът е в нея. Стресът се увеличава, защото и двамата много искат дете. Стига се до там да проведат сериозен разговор дали да се разделят или да продължат заедно напред и да бъдат семейство с дом и дете. Продължават заедно с надеждата, че всичко ще се нареди и след като се успокоят и двамата голямото щастие най-накрая ще ги споходи и всичко започва отначало. Любовта отново е с тях. Той е добър, грижовен, любвеобилен. Споделя му през ноември 2017 г., че е била в мола и си харесала чанта и ботуши, а предстои намаление „черен петък". Той се зарадва, че най-накрая си е избрала нещо и й праща 600 лв. да си купя подарък, а тя му връща снимка с новите си чанта и ботуши. Малко след началото на 2018 г. С. се премества да живее при нея, в бащината й къща в ••. Междувременно с нея се свърза строителна фирма, която й прави предложение да съборят бащината й къща и на нейно място да построят жилищен блок, в който да получат апартаменти като обезщетение. Това е сериозна крачка, която със С. подробно обсъждат. Тъй като в къщата живеят също майка й и сестра й, със С. обсъждат дали двамата да излязат на квартира сами или да наемат голям апартамент и да живеят заедно всички, за да може той да си спестява пари, а тя да не е сама, когато него го няма. Заедно избират втория вариант. Наемат много голям апартамент, така че на всички да бъде комфортно в •• срещу месечен наем в размер на 400евро. Със С. си избират частта от апартамента, която ще ползват и се разбират по какъв начин ще бъде заплащан наема. През цялото време докато са живели заедно са били като едно семейство. През цялото това време все ответницата не спира да ходи по лекари и изследвания, защото бебето все не става. По общо съгласие избират всички прегледи и процедури да правят в Майчин дом. Разходите за прегледи, изследвания, манипулации, лекарства, въпреки че са в името на тяхното дете е поемала преимуществено тя. Манипулациите, които ответницата предприема се отразяват на общото й физиологично състояние. С. също се подлага на изследвания, като резултатите от изследванията са много лоши и от същите се установява, че причината да не може да забременее не е само у нея. На С. му назначават лечение, но същото е без резултат. Всички специалисти са на мнение, че единственият вариант ответницата да забременее от него е по изкуствен път. В началото на 2019год. започват процедура по инсеминация, свързана с много и травмиращи манипулации. Колкото и да е силна и уверена в себе си, в тях и в това, което иска да се случи, подготовката за тази процедура и самата тя се отразяват смазващо на психиката й. Единственото, което я води напред и й дава сили да продължи е любовта й към С. и желанието и да го дари с това, което и двамата искат повече от всичко - дете от тяхната плът и кръв. Подлага се на множество болезнени и крайно неприятни манипулации - измерване дълбочината на матката, множество кръвни и микробиологични изследвания, както и самата инсеминация. За да бъде успешна процедурата, всичко е трябвало да се случва в точно определени ден, час, дори минута, а задачата им е допълнително усложнена от това, че освен с нейната овулация, следва да се съобразят и с работния график на С., което внася допълнително напрежение. Налага се да промени начина си на живот и въпреки, че е изключително активен човек, след всяка процедура трябва да лежа със седмици и да не излиза. След инсеминацията, която след трудното планиране, успяват да направят през април 2019 г., С. отново заминава, а тя остава сама в очакване на резултата. Помни 11.05.2019 г. - денят, в който тестът й за бременност е положителен - не е изпитвала по-голяма радост. Веднага съобщава на С.. И двамата са във възторг. Макар, че ги делят хиляди километри, сърцата им ликуват заедно. Въпреки, че и до този момент винаги са се усещали като едно цяло, като едно семейство, три дни по-късно - на 14.05.2019 г. - С. иска да официализират връзката си - иска да се омъжи за него. Макар и по имейла, защото обхватът и връзката с интернет постоянно се губят, това предложение стопля душата й. Започват да планират - дата, пръстени, гости, ритуал - всичко, което изисква една сватба. Приятелите им също разбират, радват се за тях, подкрепят ги. Радостта им не продължава дълго - оказва се, че бременността е тубарна /извънматочна/. На всеки 48 часа след диагнозата трябва да си прави прегледи и изследвания, за да се наблюдава растежа на плода и къде точно се намира. Най-голямото притеснение на лекуващия лекар е, че плодът няма да слезе до матката и ако застане на ръба на маточната тръба и тя се спука, може да се наложи да отстранят матката, което ще доведе до това никога да няма деца, а не е изключено дори да загуби живота си от кръвозагуба. Със С. силно вярват, че чудото ще се случи, затова продължава да прави изследвания, да ходи при различни специалисти, разполагащи с най-добрата апаратура. На ден е стигала до 5 прегледа при различни лекари. Кошмарът, през който преминава тогава, не може да се опише с думи, но вярата и любовта й към С. не й позволяват да се откаже. В края на май, началото на юни 2019 става категорично ясно, че тази бременност не може да бъде запазена. Лекарите не й позволяват да чака повече и я прекъсват медикаментозно. Чувството на загуба и празнина в този момент са неописуеми. Непрестанно плаче, чуди се с какво са сбъркали, с какво са виновни, за да бъдат наказани по този начин. Мъките продължават - след приема на медикаменти трябва отново на всеки 48 часа да й бъде правено изследване, което категорично да покаже спад в човешкия хорионгонадотропин (ЧХГ) хормон и да даде сигурност, че бременността е била успешно прекъсната - и така няколко седмици. Сутринта на 19.06.2019г. преди да тръгне за работа чувства дискомфорт последван от силна болка в носа. Изгубила е съзнание и при падането си ударила лицето в стената. Майка й я открила на земята в коридора и започнала да я свестява. Извикала бърза помощ, но те отказали да дойдат. Завела я до леглото, но при всеки опит да застане в седнало положение, отново е губела съзнание. В краткото време, в което е в съзнание, успява да се свърже с най-добрата си приятелка Д. За щастие тя отива за минути и заедно с друг техен приятел - К., който я свали на ръце от 5 етаж и я закарва в болница. Не си спомня пътя до там, казват и, че многократно е губила съзнание. Спомня си, че на входа на Майчин дом я очаква д-р Х., която вече е събрала екип. Не си спомня нищо повече. След това от разказите на близките й и от медицинската документация разбра, че след като са я приели, отново е изгубила съзнание. Направила е много голям вътрешен кръвоизлив. Часове наред лекарите са се борили за живота й. След като са успели да я стабилизират, са я оперирали по спешност, като са отстранили изцяло лявата й маточна /фалопиева/ тръба. Възстановяването й е дълго, болезнено и трудно - следват многобройни изследвания, стойностите на хемоглобина й са като на нежив човек, няма сили да се изправи, камо ли да ходи. Голяма част от тялото й е придобила синьо - черен цвят от ударите при падането и кръвоизлива. Носът й е размазан от удара в стената. На моменти й прилошава точно, както при кръвоизлива. Положението е особено тежко, когато това се случва нощем - тогава се налага заедно със сестра си или с приятели да посещава спешния кабинет на УМБАЛ Св. Марина, защото знае, че там има денонощно работещ ехограф. Отнема й близо два месеца да се възстанови. Щом се почувства малко по-добре през август 2019 със С. подават документи за получаване на безвъзмездна финансова помощ за провеждане на ин витро процедура пред Центъра за асистирана репродукция към Министерство на здравеопазването. През м. октомври 2019 са одобрени. И борбата започва отново. Страхува се ужасно всичко, през което минава да не се повтори отново, но си казва, че трябва да продължа напред, че не трябва да се предава, че не трябва да предава С.. Кошмарът с безбройните прегледи, лекарства и манипулации продължава, но желанието й да дари любимия човек с дете е още по-силно. Налага се да приема множество лекарства в различна комбинация и дозировка и в точен час. Всяка сутрин и правят по 2 или 3 инжекции в корема. През ден си прави кръвно изследване относно нивата на хормоните и след него - гинекологичен преглед. Притеснява се, дали прави всичко, както трябва, дали не пропуска нещо. Междувременно продължава и да работи. До този момент наистина е преживяла много изключително неприятни прегледи, манипулации, оперативни интервенции, болки и страдания, но подготовката за отделяне на яйцеклетките от яйчниците й е непоносима, рухва на операционната маса. Има и малко усложнение и затова я оставят малко повече в болницата, за да бъде под наблюдение. Следва трансфера на вече оплодените яйцеклетки. След него отново трябва да лежи със седмици и да приема лекарства. След дълго чакане, през първата - втората седмица на март 2020 идва време за теста за бременност - отрицателен. Този резултат ги натъжава, но не ги отчайва. В страната е обявено извънредно положение, последвано от извънредна епидемична обстановка. С различни и множество заповеди на Министъра на здравеопазването са налагани различни по вид и интензитет противоепидемични мерки. Въпреки тази несигурност, почти незабавно - още през април 2020 подават отново искане пред МЗ, за да бъдат одобрени и финансово подпомогнати за провеждането на втора продедура инвитро. Същевременно положението и развитието на епидемията в страната и в световен план се мени динамично. За известен период от време инвитро процедурите са изобщо преустановени. Започването на процедурата е ограничено със срок. Одобрение получават през май 2020, но работният график на С. поради пандемията също постоянно се променя - работодателят го уведомява, че трябва да замине, а в следващия момент затварят границите и той отново си остава вкъщи. Решават все пак да изчакат: заминаването му и веднага, след като се върне да направят инвитро процедурата, тъй като крайният срок за това е през май 2021г. През август 2020 г. С. замива за Ангола и само след около месец - в средата на м. Септември 2020 г. я уведоми по телефона, че се разделят, защото ако не са заедно той ще се чувства по-добре и ще може да си прави каквото си поиска. Отначало изобщо не може да повярва, че се случва подобно нещо. Струва й се, че сънува, че това е поредния кошмар, от който ще се събуди всеки момент и отново ще почувства любовта и подкрепата му. След първоначалния етап на отричане идва дълбокото отчаяние от абсурдната и безизходна ситуация, в която е изпаднала. Постепенно осъзнава, че в крайна сметка е посветила на този човек последните и поради това най-ценни години от живота си, в които би могла да има дете, родено от нея, нейна плът и кръв. Дава си сметка, че С. с лекота й отнема възможността да бъда майка, да усети онова неописуемо чувство, за което само е чувала от приятелките си - майки, да даде нов живот, да държи в ръцете си малко, беззащитно същество - нейното дете и да знае, че е за него целия свят, отнема й възможността да има пълноценно семейство и да отглежда заедно с любимия човек детето им, да се грижат за него, да наблюдават първите му крачки, да чуе първото „мамо", да усети прегръдката от малките ръчички около врата си. Действително никой медицински специалист, никога не е могъл да даде гаранция, че втората или третата или която и да е ин витро процедура би била със сигурност успешна, но дори и в този случай е щяла да знае, че ЗАЕДНО са направили всичко, което е зависело от тях, щяла да продължи да споделя живота си с любим човек, който да е минал през всички трудности заедно с нея и да знае, че я обича и подкрепя независимо от всичко - ЗАЕДНО - в радост и мъка, в болест и здраве, в богатство и бедност. Но НАС и ЗАЕДНО вече няма и единствено виновен за това е С.. Кога точно С. се е върнал от път така и не разбира, но й се обажда в началото на Декември 2020, че иска да си прибере багажа от общото им до този момент жилище. Отива в първата събота след разговора им и събира всичките си дрехи и обувки, както и всички вещи, които счита за свои - влагоабсорбатор, парна ютия /която мисли, че й е „подарил"/, сет /комплект/ с подправки, телевизор, принтер, микровълнова фурна, комплект ножове, водолазно оборудване, всякакви работни и технически инструменти, свързани с работата му, както и всякакви други вещи, които той прецени, защото му казва, че може да вземе всичко, което поиска и счита за свое. По повод изложените в исковата молба твърдения относно „желанието" й да си закупи лек автомобил, моли съда да има предвид следното: Преди повече от 15г. претърпява ПТП в гр. Варна, м. Траката на главния път Варна-Златни пясъци, за което вина има другия участник в движението. В резултат на катастрофата тя, майка й и сестра й, които са пътници в автомобила, не получават телесни увреждания, като основно има щети по автомобила, който шофира, но страшно се изплашва, както за нейния, така и за техния живот. В продължение на почти 10-12 години от този инцидент спира да шофира. Когато се налага да пътува - предпочита да се вози с приятели или ползва обществен транспорт. Разказва на С. за това нейно преживяване, но след като отношенията им се задълбочават, той настоява тя да започне отново да сяда зад волана. Убеждава я, че трябва да преодолее този свой страх и да продължи напред. Постепенно я кара да започне отново да шофира, но това се случва единствено, когато излизат заедно с неговата кола и той е употребил алкохол. Тя самата нито е искала, нито е имала необходимост да притежава и да управлява автомобил. Единственият й досег с автомобила на С., когато той отсъства и колата е паркирана пред тях е да я припалва от време на време, за да не пада акумулатора. Когато започват да излизат С. притежава л.а. Мицубиши Аутлендър с peг. № В ••РХ, година на производство 2008. Автомобилът не е нов и съответно се налагат различни ремонти за него. Обикновено те се случват докато С. е на път - тя трябва да се погрижи колата да е в изправност, напълно отремонтирана и готова за път, за да може, когато се върне да разполагат с нея и да пътуват, където поискат, а не С. да губи от почивката си за обслужване и ремонт на автомобила. Част от тези ремонти е заплащала за своя сметка, за други, на по-значителна стойност той е превеждал пари по банковата й сметка, с които да плати. В един момент - през пролетта на 2019 г. - С. решава, че иска да си закупи по-нов и по-хубав автомобил. Харесва Land Rover Range Rover Evoque, като едно от най-важните условия е колата макар и да е употребявана, да е на малко години. Оказва се, че това са скъпи автомобили, още повече с точните характеристики и оборудвани с допълнителните екстри, на които С. много държи. Цените на подобни автомобили варират между 35 000 и 60 000 лв. Тъй като отново трябва да замине, тя е натоварена със задачата да издири автомобил, точно такъв, какъвто той иска. Не без значение е и обстоятелството, че както тогава, така и сега тя работи за М. П. ЕООД и покрай работата си има наблюдения върху пазара, както на нови, така и на употребявани автомобили. Търсенето продължава дълго - разменят десетки имейли с обяви. Обсъждат дали той да не изтегли потребителски кредит за тази кола, но после решават, че вместо да теглят кредит, той може да се възползва от лизинговите схеми, които М. П. предлага. Ако лизингът е на нейно име, условията ще са преференциални, затова решават формално тя да бъде вписана като лизингополучател по договора. Най-накрая С. харесва автомобил, уточнява всички допълнителни аксесоари по него, организира поръчката, ремонтите, обслужването и на 07.10.2019 г.ищцата сключва с М. П. Л. ЕООД от свое име, но за сметка на С. Договор за отдаване на употребяван автомобил на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост за л.а. Land Rover Range Rover Evoque, модификация Dynamic 5 dr Двигател 2, 2 T 34 15 OPS Automatic цвят Zanzibar при условия, посочени подробно в Договора. Около две седмици след подписване на договора за лизинг автомобилът й е предаден с Приемо-предавателен протокол, като в рамките на седмица са издадени 2 бр. пълномощни - съответно към С. и към нея /тъй като, макар и формално, тя е лизингополучател по договора/ за управлението на автомобила на територията на страната и в чужбина. С. трябва да плаща вноската по лизинга и той го и прави до м. септември 2020год. с директен превод по банковата сметка на М. П. Л. Съответно автомобилът се е ползвал изключително и преимуществено от него, а ответницата отговаря за опазването и обслужването му, когато С. отсъства, както и за организацията на всички текущи задачи по този автомобил, като за своя сметка плаща и застраховката Гражданска отговорност и Автокаско. От м.септември 2020год. С. спира да плаща лизинговите вноски. Както при всеки един наемен договор и при лизинговия, неплащането на наемна /лизингова/ вноска води до изпадане на наемателя в неизпълнение и съответно наемодателят /лизингодателят/ има правото да прекрати договора и да получи обратно отдадената вещ без да дължи връщане на полученото до прекратяването на договора. В един момент, освен емоционално смазана, ответницата се оказва и в положение да изплащам лизинговите вноски в размер на приблизително 500 лв. месечно по договор за лизинг на автомобил, който не е искала, както и допълнителни 300 лв. месечен наем за наем на жилище, далеч по-голямо и скъпо от нуждите, които има. В такива договорни отношения, по които да е лично задължена пред лизингодателя и наемодателя, никога не би встъпила и подобни задължения не би поела, ако не беше С. и връзката й с него. Въпреки непосилността на това финансово бреме за известен период от време, с помощ от приятели и от семейството си, все пак успява да покрива тези задължения. Когато С. се връща - при единствената им среща при изнасяне на багажа му от вкъщи -той пожелава да му прехвърли правата по лизинговия договор, но поставя ултимативно условие, това да се случи при същите параметри, при които договорът е сключен с нея. Обяснява, че той не е служител на М. П. и тези преференциални условия за него са неприложими, но С. не иска и да чуе. Иска да му даде колата, но е видимо крайно емоционално нестабилен, тя се изплашва, не знае какво може да се случи, а носи отговорност за този автомобил, затова и отказва. Той така и не я търси повече, за да уредят въпросите относно колата. Вноските по лизинга и всички други съпътстващи разходи, които са неминуеми при обслужването на такъв автомобил, стават непосилни за нея, затова на 13.07.2021 г. сключва тристранно споразумение с М. П. Л. ЕООД, по силата на което прехвърля всички нейни права и задължения, произтичащи от договора за лизинг на трето лице, което съответно се задължава за изплащането на всички лизингови вноски по договора. Предвид всичко изложено по-горе, твърденията на ищеца, че сумата от 13 516, 84 евро представляват предоставен й от него заем за период от близо три години категорично не отговарят на истината. Помежду им никога не е било постигано подобно съгласие. Не е искала от него пари на заем по никакъв повод, нито той й е предлагал такъв, съответно не се е задължавала да връща каквито и да било получени от него „на заем" средства. Това, че парите не са и дадени в заем, е видно и от посочените от самия ищец основания за всеки един от банковите преводи - в 18 от платежните нареждания, с които суми са нареждани към нейната банкова сметка като основание е вписано единствено „превод", а не заем, а 9-те платежни нареждания с получател на превода М. П. Л. ЕООД е записано, че представляват месечна вноска по договора за лизинг, но въпреки наличието на достатъчно място в банковия формуляр, не е посочено, че тези вноски се правят от нейно име или за нейна сметка. Това е така, тъй като С. е бил с ясното съзнание, че именно той дължи тази вноска за автомобила, който той е избрал и той е ползвал. В исковата молба изрично се твърди, че „договорът за заем" бил „сключен през м. септември 2017" и бил „влязъл в сила" на 23.11.2017 г., като изрично се посочва и стойността му - 13 516, 84 евро. Същевременно е направено искане за допускане на гласни доказателства чрез разпита на свидетели, с чиито показания да бъдат установени обстоятелствата, при които бил сключен договора за заем и действителната обща воля на страните по повод предаването и връщането на сумата. Счита, че гласните доказателства в този случай са категорично недопустими, предвид запретата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба свидетелски показания са недопустими, в случаите в които се отнасят за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. От друга страна договора за заем е реален договор, т.е. той възниква със самото предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя и в този смисъл е налице трайна практика, че свидетелските показания са допустим, когато предаването на заемната сума е установено с писмени доказателства, а гласни такива са необходими за установяване на действителната воля на страните и конкретните уговорки по условията на заема. Случаят обаче не е такъв. Към момента на сочената от ищеца дата на сключването на договора за заем-м.септември 2017год., а дори и към момента на влизането му в сила 23.11.2017год. с годни доказателствени средства, а именно с писмени доказателства е установено предаването на едва 308.48евро, които при това не са й били дадени в заем, а с дарствено намерение да си купи подарък за Коледа предстоящото намаление „черен петък" на следващия пден-24.11.2017год. Т.е. с поисканите гласни доказателства ищецът цели установяването на сключен през м.септември 2017год. договор за заем на стойност 13 516.84евро, за които липсват писмени доказателства да са и били предадени в брой или по банков път нито през м.септември 2017год., нито към 23.11.2017год., поради което счита, че това доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение като недопустимо. По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД: В условията на евентуалност, в случай че главната претенция с правно основание чл. 240 от ЗЗД бъде отхвърлена е предявен иск в същия размер, за връщане на получената от ответницата сума при начална липса на основание. Оспорвам така предявения иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Оспорва твърденията, че по банковата и сметка е постъпила сумата от 11 242.12евро с общо 18 броя банкови превода.За всеки от преводите направени по банковата й сметка е налице основание, а именно: -банков превод от 23.11.2017 г. на стойност 308, 48 евро е извършен с дарствено намерение-средства които С. й дава, за да си купи подарък за предстоящите след месец Коледни празници; -банков превод от 15.01.2018 г. на стойност 1 028, 28 евро - една част от изпълнение на морален дълг на С. - средства, дължими домакинство, предвид, че той се нанася да живее при нея, от същата сума и е изпратил, за да плати от негово име и на поръчани от самия него стоки, доставени му чрез Спиди и Еконт; -банков превод от 02.04.2018 г. на стойност 307, 69 евро е извършен с цел покриване на припадащата се на С. по постигната договорка помежду им част от наетото от тях жилище, а именно - 300 лв. - част от първоначален депозит в общ размер на 800 лв., дължим при сключване на договор за наем от 02.04.2018 г. и 300 лв. - част от наем за м. април 2018 г. в общ размер на 800 лв.; -банков превод от 23.04.2018 г. на стойност 514, 14 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от три месечни наема на общото им жилище за м. май, юни и юли 2018 г.; -банков превод от 10.07.2018 г. на стойност 514, 14 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечния наема на общото им жилище за м. август 2018 г. -300 лв., 150 лв. - за водолазно оборудване /тежести за водолазен колан и котва - съгласно кореспонденцията им по WhatsApp от 08.09.2018 г./, а с остатъка от сумата заплаща за извършен ремонт на личния автомобил на С. - Мицубиши с per. № В •• в автосервиз С. С. Р. ЕАД; -банков превод от 21.08.2018 г. на стойност 512, 82 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечния наема на общото им жилище за м. септември 2018 г. - 300 лв., а остатъкът е за покриване на заплатени от нея разходи за ремонт на личния автомобил на С. - Мицубиши с per. № В 4960РХ /съгласно кореспонденцията ни по WhatsApp от 21.08.2018/; -банков превод от 28.09.2018 г. на стойност 153, 85 е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечния наема на общото ни жилище за м. октомври 2018 г.-300 лв. -банков превод от 05.11.2018 г. на стойност 1025, 64 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечния наема на общото ни жилище за м. ноември и м. декември 2018 г. - 600 лв., поръчка за закупуване подарък за рождения ден на малкия му племенник - С. - видеоигра - PlayStation на стойност 500 лв., а с остатъка заплаща ремонти на л.а. Мицубиши per. № ••, разходи за преминаване на годишен технически преглед на същия автомобил, както и заплаща стойността на новогодишен куверт по повод предстоящото посрещане на Новата 2019 година, което планират да отпразнуват заедно /съгласно кореспонденцията ни от WhatsApp в периода 17-21.11.2018 г./; -банков превод от 04.01.2019 г. на стойност 153, 85 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечния наема на общото ни жилище за м. януари 2019 г. - 300 лв.; -банков превод от 01.02.2019 г. на стойност 153, 85 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечния наема на общото ни жилище за м. февруари 2019 г.-300 лв.; -банковите превод от 30.04.2019 г., 04.07.2019 г.г. и 29.07.2019 г. на обща стойност - 3 082, 20 евро са извършени за покриване на дължимата от С. част от месечните наеми на общото ни жилище за м. март, април, май, юни, юли и август 2019 г. -1 800 лв., а остатъкът е употребен за покриване на част от всички сторени медициниски разходи за изследвания, АГ прегледи, предписани й лекарства, процедура по инсеминация, за медикаментозното прекъсване на бременността й по медициниски показатели /извънматочна бременност/, последвалите изследвания по повод тази интервенция, както и за последвалата операция, поради настъпилите усложнения - масивен и застрашаващ живота й кръвоизлив и проследяването на състоянието и лечението й след това /съгласно кореспонденция по e-mail/; -банковите преводи от 25.11.2019 г. и 03.01.2020 г. на обща стойност 2 564, 10 евро са извършени за покриване на дължимата от С. част от месечните наеми на общото ни жилище за м. септември, октомври, ноември, декември 2019 и м. януари 2020 г., 1 500 лв.с които е заплатен остатъка от разходи във връзка с автомобила, отдаден на лизинг; -банков превод от 03.02.2020 г. на стойност 153, 85 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечния наем на общото ни жилище за м. февруари 2020 г.; -банков превод от 26.06.2020 г. на стойност 769, 23 евро е извършен за покриване на дължимата от С. част от месечните наеми на общото ни жилище за м. март, април, май, юни, юли и август 2020 г. С голяма част от средствата по описаните по-горе преводи е погасила лични задължения на ищеца - дължима цена за поръчани от него стоки, разходи за ремонти на личния му автомобил - Мицубиши, както и за допълнително оборудване и ремонт на лизинговия автомбил Land Mover Range Rover Evoque c per. № ••, ползван от ищеца - като извършвайки тези разходи е действала по изрична поръчка на ищеца, за което е дала и съответния отчет. Във връзка с това твърдение - за установяване на мандатното правоотношение и отчетната сделка е представила писмени доказателства, а така също е формулирала и изрични доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и за снабдяване с документи, намиращи се у трети, неучастващи по делото лица. Всички останали банкови преводи - общо 9 бр. в периода 18.12.2019 - 03.08.2020 г. са направени не по нейната банкова сметка, а по сметка на трето лице - М. П. Л. ЕООД. Т.е. тези суми не са получени от нея, като само на това основание исковата претенция по чл. 55 ал. 1 предл. Първо от ЗЗД се явява неоснователна. Видно от самите платежни нареждания [авизо/ самият наредител - ищецът- е вписал като основание погасяване на месечна вносна по Договор за лизинг № 2SOU-112199 - т.е. макар и не тя да е получателя на тези плащания, то същите са извършени на посочените в банковите документи основания /а не при липсата на такова/ и размерът им изцяло кореспондира с дължимата лизингова вноска по същия договор за лизинг. Наред с всичко изложено по-горе, предвид обстоятелството, че в периода, в който са извършени всички банкови преводи, за които ищецът в условията на евентуалност твърди, че са без основание, със С. са поддържали интимна връзка, като наред с това са били и във фактическо съжителство на семейни начала, планирали са /по негово предложение/ сключването на граждански брак и раждането на общо на двама им дете, живели са в общо домакинство и всички приходи и разходи са възприемали като „общи" за тяхното „семейство". Горното по безспорен начин се установява от многобройната разменена помежду им кореспонденция, а и ще установи допълнително с гласни доказателства. Само въз основа на тези факти и връзките между тях, счита, че в конкретния случай С. съзнателно е превел исковата сума по нейната сметка, а така също и по сметка на М. Ф. Л. ЕООД, с цел покриване на разходите на общото им домакинство, респ. фактическото им семейство, в което към този момент са били налице отношения, характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи. Според нея безспорно се налага извод, че извършените парични престации са мотивирани от чувства на обич, загриженост, човечност, хуманност и проява на отзивчивост, характерни и необходими, би казала задължителни, във взаимните отношения между мъж и жена, които са в установени, фактически сложили се съпружески отношения, с присъщите на семейството /в юридическия смисъл/ отношения, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. Ето защо, превеждайки сумите по банковата и сметка или по сметка на М. П. Л. ЕООД за погасяване на вноски за общо отдадения им на лизинг автомобил, предвид, че е била жената, с която С. съжителства, той съзнателно е изпълнил личен нравствен дълг и морално задължение към семейството им и това се явява достатъчно основание, оправдаващо настъпилото разместване на имущественото благо. Именно поради това даденото не следва да се присъжда обратно. По евентуалния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД: Тази претенция също се явява изцяло неоснователна по всички съображения, подробно изложени по т. III. 1 и т. III.2 от настоящия отговор. Съгласно цитираната разпоредба, искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и би бил основателен, ако ищецът при условията на пълно и главно доказване установи, че тя се обогатила без основание за негова сметка, като в този случай би му дължала връщане на онова, с което се е обогатила, но до размера на обедняването. На първо място, както подробно е описала по-горе, всяко от постъпилите по банковата и сметка плащания, са извършени от ищеца с основание - било то с дарствено намерение предвид близките интимни отношения помежду им, било за покриване на общи техни разходи за наем на жилище, медицински разходи за лечение на инфертилитет и асистирана репродукция, за изпълнение на поръчки, които самият ищец и е възложил - за ремонти на МПС - негова собственост, за закупуване на различни стоки, изпращани до нейния адрес при условията на наложен платеж или при съзнателно изпълнение на нравствен, морален дълг на С. към „фактическото" му семейство. Съвместното съжителство във всяко едно домакинство е многолико, разходите са различни, многообразни и многобройни. Нормалната житейска логика изключва вероятност който и да е да помни и да може да пресъздаде в детайли всеки един сторен в ежедневието си разход, а това не е и необходимо. Безспорен е фактът, че със С. са били във фактическо съжителство, че са планирали да имат общо дете, че той пожелава да се омъжи за него и че впоследствие сам, по своя инициатива и без да е дала какъвто и да било повод, прекратява връзката им. Ето защо счита, че С. напълно съзнателно е подтикнат от усещането за нравствен дълг и съобразно морала е извършил всеки един от паричните преводи по банковата и сметка. Досежно средствата, заплатени по сметка на М. П. Л. ЕООД за покриване на дължими месечни вноски по договор за лизинг за л.а. Land Rover Range Rover Evoque c per. № •• счита, че основанието по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД отново не е налице. Действително съгласно договора за лизинг, формално тя е поела задълженията за изплащане на лизинговите вноски, но в случая е действала като скрит пълномощник именно на ищеца, тъй като единствено по негово желание и настояване за автомобила е сключен договор за лизинг. Като формален лизингополучател по договора е вписана тя, единствено поради факта, че е служител на лизинговата компания, поради което може да се възползва от преференциални условия по лизинга. Действителния ползвател на лекия автомобил винаги е бил ищецът. Това безспорно се установява, както от водената помежду им кореспонденция по WhatsApp, Messenger и e-mail, така и от факта, че именно името на С. е посочено в пълномощното за управление на автомобила на територията на страната и чужбина. Видно от приложените към настоящия отговор писмени доказателства С. лично е предал/приел автомобила от автосервиз, поради наложил се ремонт. Доколкото основната природа на лизинговия договор е на договор за наем на вещи, то лизинговата вноска е своего рода наемна вноска срещу която се предоставя правото на ползване на лизинговата вещ. От сключване на договора за лизинг до м.август 2020год. ищецът е ползвал лизинговата вещ, респективно дължи и лизинговите вноски за същата. В противен случай е ползвал автомобила безвъзмездно, което би довело до неговото обогатяване от това, че е спестил разходи за наемни/лизингови вноски. Ето защо не счита, че е налице обедняване на ищеца с размера на платените по сметка на М. П. Л. ЕООД лизингови вноски, още повече, че в случай, че беше нает автомобил от същия клас от рент-а-кар компания, месечната наемна вноска би била в размер много по-висок от заплатените от ищеца суми по сметка на лизинговата компания.Не без значение е и факта, именно поради причина, че тя няма нито желание, нито нужда от притежаването на такъв автомобил, на 13.07.2021год. - много преди датата на която й е връчена настоящата молба, лизинговият договор между нея и М. П. Л. ЕООД е прекратен с произтичащите от това последици. С оглед гореизложеното намира, че всички заявени от ищеца искове са неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Счита, че ищецът й дължи обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, причинени й от поведението на С. и това, че той я изоставя без да е дала повод за това и не спазва обещанието си да бъдат заедно, да се ожени за нея, да бъдат едно семейство, каквото и да се случи. Макар и претърпените от нея болки и страдания да не могат да бъдат измерени, счита, че следва да бъдат справедливо обезщетение от ищеца по делото, като намира, че паричния им еквивалент възлиза на 35 000лв. Предявяване насрещен иск за сумата от 17 000лв., представляваща частичен иск от 35 000лв., като претендира и лихва от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане. Насрещния иск ответницата аргументира със подробни фактически твърдения, които се повтарят с изложените такива в отговора на исковата молба. Същите в най-общ план са в насока, че с ответника са били във фактическо съжителство на семейни начала и последният с поведението си съзнателно е карал да манифестира връзката им пред обществото, от което може да се заключи по недвусмислен начин, че проектират да продължат и занапред съжителството си и да сключат брак за което получава и изрично предложение в отправена й имейл кореспонденция от 14.05.2019год. Ответникът по насрещния иск депозира отговор. Оспорва изцяло насрещния иск. Не оспорва, че имат връзка с ищцата от около пет години, от които фактически само две са били заедно. Твърди, че той също има искрени чувства към ищцата, желае да имат дете и създадат семейство. Сочи, че по време на връзката им поема пълната финансова издръжка и всички разходи на ищцата, включително на процесния автомобил, който само той изплаща до деня на раздялата им. Постоянно и дава големи парични суми, особено преди да тръгне на път по море, постоянно и прави подаръци, на нея лично, както и на семейството и, финансира екскурзии и почивки и др. Към днешна дата е убеден, че ищцата никога не е имала чувства към него, нито я привлича физически като сексуален партньор. Сигурен е, че единственото, което я е привличало в него са високите доходи, сумите които и дава, издръжката, подаръците на нея и семейството й, разбира се и автомобила който изплаща изцяло с негови средства. Излага, че ищцата по насрещния иск предпочита повече време да е без него, противи се на желанието му да се среща с близки и приятели. Не изпитва към него естествено сексуално отношение, с оправдание, че нещата ще бъдат пълноценни след сключване на брак.В момента в който следва да се прави ремонт на жилището й, същата заявява, че няма финансова възможност и иска той да поеме всички разноски по извършването му само с негови средства.Казва му, че това което прави докато е на път в смисъл на сексуални връзки „си остава там" и тя няма да му прави проблеми за това.При заявеното от негова страна, че прекратяват връзката си, ищцата не се трогва и заявява, че няма проблем да я прекратят.При раздялата им иска и процесния автомобил, който е заплащан само с негови средства до тогава. Тогава ищцата му заявява, че след като договора е на нейно име, автомобила не е негов, а неин и няма значение кой плаща вноските. Счита, че единственият мотив за обвързване на ищцата с него е финансовият, а желаното дете, което той също много иска е било средство за дългосрочното му обвързване и превръщане в постоянен финансов източник. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск. Ответникът по насрещния иск депозира и становище в което е изразил отношение към отговора и заявил изменение на иска, чрез въвеждане на ново допълнително основание в условията на евентуалност. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв.И. поддържа исковете и отговора на насрещния иск. В хода по същество на делото процесуалния представител на ищеца моли съда да постанови решение с което да уважи иска и отхвърли насрещния иск. В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител адв.С. поддържа отговора на исковата молба и насрещния иск. В хода по същество на делото моли съда да отхвръли предявените от ищеца искове и уважа предявения насрещен иск. Процесуалния представител на ответницата депозира писмени бележки. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Като писмени доказателства по делото са приети приложените към исковата писмени документи, както следва: преводни авиза с №№: 304FTRO17327ZKEN от 23.11.2017 за 308.48 евро; 304FTRO180151Q10 от 15.01.2018 за 1028.28 евро; 304FTRO180924PGH от 02.04.2018 за 307.69 евро; 304FTRO181135DTT от 23.04.2018 за 514.14 евро; 304FTRO181918JQ1 от 10.07.2018 за 514.14 евро; 304FTRO181233ALBV от 21.08.2018 за 512.82 евро; 304FTRO18271CHE8/28.09.2018 за 153.85 евро; 304FTRO18309E1VV от 05.11.2018 за 1025.64 евро; 304FTRO19004FOD5 от 04.01.2019 за 153.85 евро; 304FTRO19032GGRK от 01.02.2019 за 153.85 евро; 304FTRO19120J24M от 30.04.2019 за 1028.28 евро; 304FTRO19185KUSE от 04.07.2019 за 1025.64 евро; 304FTRO19210LLSL от 29.07.2019 за 1028.28 евро; 963FTRO19329AQ6Y от 25.11.2019 за 1025.64 евро; 963FTRO19329B8MJ от 25.11.2019 за 1025.64 евро; 963FTRO20003A52F от 03.01.2020 за 512.82 евро; 963FTRO20034AV1А от 03.02.2020 за 153.85 евро; 963FTRO20178A6M7 от 26.06.2020 за 769.23 евро; 963FTRO19352ALR8 от 18.12.2019 за 245.64 евро; 963FTRO20003AITE от 03.01.2020 за 246.79 евро; 963FTRO20042A26X от 11.02.2020 за 302.56 евро; 963FTRO20062B15N от 02.03.2020 за 246.15 евро; 963FTRO20098ACCB от 07.04.2020 за 246.15 евро; 963FTRO20128BB8B от 07.05.2020 за 246.79 евро; 963FTRO20154A47M от 02.06.2020 за 246.67; евро 963FTRO20190ALT2 от 08.07.2020 за 247.3 евро; 963FTRO20216AY1J от 03.08.2020 за 246.67 евро; препоръчана пратка/телепоща изх. №1/01.04.21 на „Български пощи" ЕАД; разписка №1 за приета на тел епоща и известие за доставяне на препоръчана пратка ИД PS9000 03I77XM. В хода на производството по делото по искане на ищеца към доказателствения материал по делото са приети платежни нареждания за направени плащания от 18.03.2020г., от 16.04.2020г., от 04.06.2020г., от 19.11.2019г., от 18.03.2020г. и от 04.06.2020г. Като писмени доказателства по делото са приети представените с отговора на исковата молба и насрещния иск, с изключение на тези от лист 211 до лист 300 по делото, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото, а именно: Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 07.10.2019 г., ведно с Поръчка № 2SOU_l 12199/07.10.2019 г.; Фактура № 0012141157/24.10.2018 г. на стойност 11, 40 лв., издадена от М.-П. ЕООД с получател Н. И.; фактура № 2000331099/08.10.2019 г.; Приемо-предавателен протокол от 21.10.2019 г.; Погасителен план; Пълномощно № L11792/22.10.2019 г. и Пълномощно № L12006/28.10.2019 г. ведно с превод на турски език; Вътрешни правила за закупуване на нови и употребявани автомобили от служители на групата компании на МОТО-ПФОЕ; Тристранно споразумение от 13.07.2021 г.; Фактура № 0012141157 от 24.10.2018г.; Фактура № 0012142459 от 24.08.2019; Фактура № 0012142571 от 17.09.2019 г.; Фактура № 0012142714 от 18.10.2019 г.; Фактура № •••••••••• от 23.10.2019 г.; Фактура № 0012142745 от 25.10.2019 г.; Фактура № 0122171961 от 13.11.2019 г.; Фактура №0122171975 от 14.11.2019г.; Фактура № 0122172290 от 29.11.2019 г.; Фактура № 0122172323 от 03.12.2019 г.; Фактура № 0122173581 от 13.03.2020 г.; Фактура № 0122173581 от 13.03.2020г.; поръчка №052_01_0002367 от 25.02.2020г.; Протокол за приемане на автомобили, които не са в движение или оставени на съхранение от 24.02.2020г.; Фактура №••••••••••/10.04.2020 г.; Фактура № 0122174388 от 01.06.2020 г.; Фактура № 0012143616 от 25.06.2020 г.; Фактура № 0122175692 от 11.09.2020 г.; Фактура № 0122176484 от 09.11.2020 г.; 2 бр. Полици за сключени застраховки ГО и 2 бр. полици за застраховка Автокаско ведно с доказателства за заплащане на дължимите застрахователни премии по същите; Договор за покупко-продажба на МПС от 25.01.2019 г.; Заповед № РД-03-48057-43424 от 16.10.2019 г.; Епикриза от 19.06.2019 г., издадена от МБАЛ „М. д.-В." ЕООД; Епикриза за извършена асистирана репродукция № F-0007/25.02.2020 г., издадена от АМЦСМП „М. д." ЕООД; Заповед № РД-03- 51680-46757 от 19.05.2020 г.; резултати от лабораторни изследвания – 45 листа; ехографски снимки от извършени ехографски прегледи – 7 листа; фискални бонове за платени изследвания и манипулации – 1 лист; рецепти за лекарства – 4 листа; резултат от ехографски преглед – 2 листа; амбулаторен лист №000059 от 11.01.2019г.; медицинско направление; ехографски снимки; резултат от образно изследване; амбулаторен лист №000817 от 28.05.2019г.; резултат от медицински изследвания – 7 листа; амбулаторен лист №000814 от 22.07.2019г.; амбулаторен лист №000925 от 12.08.2019г. амбулаторен лист №5180 от 12.08.2019г.; резултат от медицински изследвания – 7 листа; кореспонденция в АБВ – 16 листа; договор за отдаване под наем от 02.04.2018г.; приемо-предавателен протокол за състоянието на имота и прилежащите мебели и вещи към договор за наем от 02.04.2018г.; анекс №1 от 01.03.2019г. към договор за отдаване под наем от 02.04.2018г.; анекс №2 от 01.03.2020г. към договор за отдаване под наем от 02.04.2018г.; анекс №3 от 02.09.2020г. към договор за отдаване под наем от 02.04.2018г.; разписки за получен наем по договор за отдаване под наем от 02.04.2018г. – 32 листа. В хода на производството по делото са приети следните ангажирани от ответницита писмени документи: Удостоверение с рег.№328200-22529 ф/16.11.2022год. на МВР, Гранична полиция, относно записи на данни за преминаване през ГКПП на Република България на ищеца в периода от 01.01.2018год. до 30.09.2020год., Извлечение за открити сметки на ответницата/л.480/, ведно с извлечения на движението по тях/л.481-483/; Служебна бележка изх.№174/10.11.2022год./л.487/ и счетоводна справка по договор 2SOU_112199. По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ – ца по комплексната съдебно-медицинсска и психологична експертиза. Заключението на ВЛ-ца съдът цени като обективно и компетентно дадено. От заключението се установява следното: С цел търсене на причина за неуспешни опити за забременяване ищцата е подложена на следните изследвания и манипулации: • 14.06.2017г. изследване на секрет от маточната шийка за наличие на генитални инфекции • 24.06.2017г. кръвен тест за определяне нива на полови и щитовидни хормони • През 2018г. е извършенахистеросалпингография - рентгено контрастно изследване за визуализация на маточната кухина и проходимостта на маточните тръби. Изследването е свързано с дискомфорт, а при наличие на непроходимост на маточните тръби често процедурата е силно болезнена. До два дни след манипулацията се наблюдава генитално кървене и дискомфорт. По данни на ищцата процедурата е била болезнена и неприятна. Нормалната анатомия и физиология на маточните тръби са необходими за много репродуктивни функции като транспорт на сперматозоидите, транспорт на яйцеклетката, оплождане, хранене и първи етапи в развитието на ембриона. [Zafarani F, Ghaffari F, Ahmadi F, SoleimaniMehranjani M, Shahrzad G. Hysterosalpingography in the assessment of proximal tubal pathology: a review of congenital and acquired abnormalities. Br J Radiol. 2021 Jun 1; 94(1122): 20201386.] • На 11.01.2019г. - гинекологичен преглед по повод съмнения за вагинална инфекция и е взет влагалищен секрет за микробиологично изследване. • На 26/28.04.2019г. е извършена вътрематочнаинсеминация - процедура чрез която, с помощта на стерилен катетър, обработената семенна течност се поставя в маточната кухина с цел забременяване. Възможно е след манипулацията да настъпят краткотрайни маточни контракции и болка. По данни на пациентката подготовката за манипулацията е била съпроводена с провеждане на болезнени манипулации в точно определен ден и час, което е внасяло допълнително напрежение между двамата партньора. • На 10.05.2019г. - кръвен тест за количествено определяне на нивото на човешки хорионгонадотропин(ЧХГ), който се позитивира при наличие на бременност. Според направеното изследване и стойност 50.53IU е налице потвърждение за бременност. • За периода 10.05.2019г. - 13.06.2020г. на ищцата са извършени 13 кръвни теста за проследяване динамиката в стойността на нивата на ЧХГ в хода на диагностиката и лечението и. • На 28.05.2019г. е извършен преглед от д-р Рената Йорданова, специалист АГ, за установяване на бременност. Според приложената медицинска документация след прегледа е изразено съмнение за наличие на извънматочна бременност. • Последва консулт със специалист по образна диагностика д-р Н. и провеждане на ехография на коремни органи отново със съмнение за извънматочна бременност • На 29.05.2019г.следва нов преглед от д-р А. Ц., а на 30.05.2019г. нов консулт и ехография на коремни органи със специалист по образна диагностика. • Последва опит за прекъсване на бременността по медицински показания чрез инжекция с Метотрексат и продължава проследяването на стойностите на ЧХГ на всеки 48 часа. • 19.06.2019г. - Приета и оперирана по спешност в МБАЛ „М. д. - В."ЕООД след колапс, с болки в корема и кръста и данни за неуспешно лечение на извънамточната бременност чрез консервативен подход с Метотрексат. Чрез лапароскопия е отстранена лявата маточна тръба и е установена вътрекоремнахеморагия, довела до обилна кръвозагуба и спад в нивата на хемоглобина. Златен стандарт в лечението на тубарна извънматочна бременност е салпингектомия(отстраняване на маточната тръба) [Meghan С.Н. Ozcan, Jeffrey R. Wilson, Gary N. Frishman, A Systematic Review and Meta-analysis of Surgical Treatment of Ectopic Pregnancy with Salpingectomy versus Salpingostomy, Journal of Minimally Invasive Gynecology, Volume 28, Issue 3, 2021, Pages 656-667]. • Ha 25.06 и 28.06.2019г., както на 02.07 и 15.07.2019г.са извършени контролни кръвни изследвания на пълна кръвна картина с цел проследяване на стойностите на хемоглобина във връзка с възстановяването след оперативната интервенция. • На 04.07.2019г. е проведен контролен преглед в следоперативния период и последващ консулт със специалист по образна диагностика на 13.07.2019г., при които не са установени отклонения. • На 22.07.2019г и 12.08.2019г. - проведени гинекологични прегледи по повод явяване на ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност след извънматочна бременност. • На 25.07, 14.09. и 19.09.2019г.- са взети кръвни проби за проследяване нивата на Антимюлеров хормон(АМХ) - показател който корелира синдивидуалния яйчников резерв - резултатите отразяват, че намалява след оперативната интервенция. • За периода 18.01.2020г. - 13.02.2020г. са взети двукратно кръвни проби и влагалищен секрет с цел подготовка за ин витро процедура. • За периода 10.02.2020г. до 25.02.2020г. е проведена ин витро процедура с 10-дневна апликация на хормонални препарати с цел стимулация на яйчниците, 4 кратни кръвни изследвания на полови хормони с цел контрол на яйчниковия отговор, пункция под краткотрайна венозна анестезия и последващ ембриотрансфер на 2 ембриона и назначаване на лекарства за 2 седмици до контролния тест за бременност. • Проведени са и три контролни прегледа преди и след процедурите по Асистирана репродукция с цел профилактика на заболявания на млечните жлези. Според проведените изследвания и на база данните от документацията, става ясно че възможни причини за липса на бременност по естествен път са от една страна наличието на отклонения по трите основни параметъра в спермограмата на ответника, а от друга - възрастта на ищцата към момента на планиране на бременност - 38 години. Мъжкият фактор на стерилитет рядко се поддава на първично лечение. Обичайно се цели подход чрез методите на асистирана репродукция като вътрематочнаинсеминация или ин-витро процедура./О/согю/ua FE, Ntoimo LFC, Omonkhua A, Ayodeji O, Olafusi C, Unuabonah E, Ohenhen V. Causes and Risk Factors for Male Infertility: A Scoping Review of Published Studies. Int J Gen Med. 2022 Jul 4; 15: 5985-5997, /Според извършения спермален анализ на 18.12.2018г. са установени отклонения по трите основни параметъра, а именно концентрация, подвижност и морфология. Влошената морфология на сперматозоидите е свързана с по-голяма вероятност на така наречените ДНК фрагментации на генетичния материал на партньора, което може да доведе до по-голяма честота на ембриони с лоша морфология, което да доведе по-често до липса на имплантация или ранни спонтанни аборти. [Borges Е Jr, Zanetti BF, Setti AS, Braga DPAF, Provenza RR, Iaconelli A Jr. Sperm DNA fragmentation is correlated with poor embryo development, lower implantation rate, and higher miscarriage rate in reproductive cycles of non- malefactor infertility. FertilSteril. 2019 Sep; 112(3): 483-490.] По данни на Американската асоциация по репродуктивна медицина и СЗО възможността за спонтанно зачеване намалява след 35 - годишна възраст при жената, свързано с изчерпване на яйчниковия резерв и влошаване качеството на яйцеклетките. [Pregnancy at Age 35 Years or Older: ACOG Obstetric Care Consensus No. 11. Obstetrics & Gynecology 140(2): p 348-366, August 2022} В световен мащаб извънматочна бременност е водещата причина за смъртност през първи триместър на бременността и се среща в 6% от причините за майчина смъртност. Поради неуспешно консервативно лечение с Метотрексат, ищцата постъпва и е оперирана по спешност на 19.06.2019г. поради разкъсване на маточната тръба и вътрекоремна кръвозагуба. Интраоперативно е отстранена маточната тръба. От проведените кръвни изследванияпо време на болничния престой става ясно, че нивата на хемоглобина са понижени вследствие кръвозагубата, вариращи в стойности 101-69-77, при норма за долна граница при жени - 120 g/1. Дехоспитализирана е на 21.06.2019г. в добро общо състояние и след гладък постоперативен период с препоръка за прием на железен препарат и два контролни прегледа. При проведените контролни прегледи на 04.07.2019г и 13.07.2019г., не са установени отклонения от гинекологичния статус. По данни на пациентката възстановяването е отнело близо два месеца във връзка с ниските нива на хемоглобина вследствие кръвозагубата, с неколкократни хипотонични реакции, по повод на които е посещавала спешно отделение на УМБАЛ „С. М.". Според извадка от оперативния протокол е отстранена лява маточна тръба. Според приложената Заповед за финансиране на процедура по асистирана репродукция към Център за асистирана репродукция на Министерството на здравеопазването от 19.05.2020г., двойката е одобрена по чл. 26, ал. 1, а именно - Тубарен стерилитет при едностранна липса на лява маточна тръба и контралатерална непроходимост на дясната. От гореизложеното става ясно, че ищцата е с дефинитивна невъзможност за спонтанно забременяване поради липса на проходими маточни тръби. В допълнение, по литературни данни се наблюдава намаление на яйчниковия резерв след салпингектомия, както и необходимост от стимулация за целите на асистирана репродукция с по-високи дози гонадотропни хормони.[Chen, Т., Zhao, F., Wang, Q. et al. Salpingectomy may decrease antral follicle count but not live birth rate for IVF-ET patients aged 35-39 years: a retrospective study. J Ovarian Res 13, 80 (2020).] Раздялата с ответника е повлияла силно негативно по отношение на емоционалното състояние на г-жа И.. Същата споделя, че връзката й с ответника е стигнала до момент, в който вече е обсъждана сватба и съвместно съжителство, планувано е забременяване. Към момента на изследването все още е налична емоционална лабилност, касаеща раздялата й с ответника. Като допълнение следва да се направи уточнение, а именно - в един горе-долу кратък период от време се пресичат няколко травматични събития в живота на г-жа И. - раздялата с ответника, оперативна интервенция / респективно неуспешно забременяване/. Всяко едно от тези събития оказва влияние върху психо-емоционалното състояние и точно от-граничаване на влиянието на всяко едно от тях не може да се направи. Психологичните тестове отчитат промяната на личностното функциониране, която е налице, но не може да посочи точната причина. Г-жа И. е посъветвана от в.л. психолог да поднови консултациите си с психолог, за които сподели, че е посещавала след раздялата й с ответника. По делото са ангажирани и специални познания, чрез заключението на ВЛ по съдебно-оценителната експертиза. Заключението съдът цени като обективно и компетентно дадено. От заключението се установява следната: Процесния автомобил е със следните характеристики: марка: Land Rover модел: Range Rover Evoque модификация: Dynamic 5 dr. per. № CA •• XM обем на двигателя: 2179 куб. см., дизел; цвят: занзибар; рама: № •• двигател: № ••брой места: 4+1 бр.; вид каросерия: лек автомобил; пробег към 29.11.2019 г.: 49679 км.; първоначална регистрация: 31.03.2014 г. За нуждите на настоящата оценка е извършено пазарно проучване на наемите на автомобили от вида на процесния, към периода 2019 - 2020 г. Пазарът на автомобили под наем в България е добре развит, особено в големите градове. Предлагат се разнообразни автомобили, които най-общо се групират в следните класове: икономичен; стандартен; бизнес; луксозен; ван/бус. Всеки от тези класове от своя страна се разделя на подкласове, като основните са с автоматична и с ръчна скоростна кутия. Проучването показа, че наемните цени на автомобили варират в много широк диапазон, в зависимост от конкретните характеристики на съответния автомобил и най-вече в зависимост от периода за който се наема автомобилът. Наемната цена на автомобил, нает за 1-3 денонощия, е с около 50 % по-висока, отколкото цената на същия автомобил, нает за 30 и повече денонощия. Другият важен фактор, определящ наемната цена, е сезона през който се наема автомобила. Като правило през зимата търсенето е по-малко и това повлиява на наемните цени в посока надолу. Обратно, през лятото търсенето на автомобили под наем рязко се повишава, което води и до съществено увеличаване на наемните цени. Различните фирми за автомобили под наем имат различна политика по отношение на своите клиенти, но в повечето случаи наемната цена включва: • неограничен пробег; • застраховки ГО и КАСКО; • пътен данък; • заместващ автомобил, в случай на нужда; • пътна помощ; • винетен стикер. Освен горепосочените стандартни условия, всяка фирма предлага допълнителни услуги и екстри, които подлежат на заплащане. Такива са: такса за допълнителен шофьор; такса за пътуване извън границите на България; детско столче; навигация; видеорегистратор и др. Основната разлика при различните фирми за коли под наем е размерът на депозита, който се изисква от клиента при наемане на автомобила. Този размер варира от 250 € до 1000 € /за луксозните модели може да е и над 1000 €/, в зависимост от марката и модела на автомобила, от срока на наема, а също и от политиката на съответната фирма. Идеята на този депозит е да се гарантира, че автомобилът ще бъде върнат в срок и в състоянието в което е нает. Този депозит се използва и под формата на самоучастие от страна на клиента в случай че по време на ползването по автомобила са били нанесени щети. При тази хипотеза удържаната от депозита сума на практика се явява допълнителен доход за фирмата - наемодател, тъй като наетия автомобил при всички положения е застрахован с пълно Каско и евентуалните щети се покриват от тази застраховка. Процесния автомобил е от луксозния клас и наемната му цена е в най- високия ценови диапазон. Поради това в периода 2019 - 2020 г. в България такива автомобили са се предлагали само от 2 фирми за автомобили под наем - М. ЕООД и М. П. Р. Предлаганите автомобили обичайно са на възраст 3-8 години. Към датата на изготвяне на експертизата има още една фирма, която отдава под наем автомобили от вида на процесния. Това е R. R. a C. и наемната цена при тази фирма, при наем за 16-29 дни, е 75.00 €/ден с ДДС през зимния сезон и 85.00 €/ден през летния сезон. Получения от М. П. Р. отговор е представен в Приложение 1. Тази фирма е официален вносител на марката Land Rover за България. Експертизата не приема за достоверна наемна цена от 280.00 лева/ден с ДДС, порази което заключението ще бъде изготвено на база на цените, представени от М. П. Пазарната наемна цена на лек автомобил марка: Land Rover, модел Range Rover Evoque, обем на двигателя: 2179 куб. см., е както следва: 23.10.2019 - 04.11.2019 г.: 86.00 лева/ден, общо за периода: 1 032.00 лева; 16.11.2019-10.01.2020г.: 86.00лева/ден, общо за периода: 4 816.00лева; 23.01.2019 - 26.06.2020г. 86.00лева/ден, общо за периода: 13 244.00лева; 17.07.2020 - 22.08.2020 г. 133.00лева/ден, общо за периода: 4 788.00лева; Общо за всички периоди: 23 880.00 лева. Всички стойности са без ДДС. По делото са ангажирани и специални познания, чрез заключението на ВЛ по ССч.Е.Заключението на експерта по тази експретиза съдът ц-ени като обективно и компетентно дадено. От заключението се установява следното: Въз основа констатациите в раздел IV експертизата по зададените въпроси заключава: Въпрос 1 Какъв е общият размер на заплатените суми по договор за лизинг от 07.10.2019 г. и асоцираната с него поръчка, които плащания са били извършени по сметка на Мото Пфое Лизинг ЕООД, като посочи дата, размер, начин на плащане и име на платец? Наличен е Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от дата 07.10.2019г. Поръчката е с № 2SOU_l 12199/07.10.2019г. Размерът на заплатената сума на М. П. Л. ЕООД по Договор 2SOU112199/ 7.10.2019г. е 20 416, 00 лв. По дата, размер, начин на плащане и име на платец данните са в таблица 1. Вноските направени от и от името на Н. И. са в общ размер на 15 505, 00лв. (колона 4) Вноските направени от С. П. са в общ размер на 4 911, 00лв. (колони 5) Констатирани са и следните плащания към М. П. ЕООД по фактури и застрахователни полици издадени на името на Н. И.. Общ размер на плащанията - 9 943, 32 лв. Въпрос 2 Каква е общата стойност на медицинските услуги, изследвания, процедури, лечение указани на Н. И. И., както и стойността на предписаните и закупени лекарства, за тези, за които има доказателства по делото, в периода месец юни 2017 г. до месец септември 2020 г. и от кого са заплатени същите, като изготви справка в табличен вид с посочване на дата вид на разхода, стойност, начин на плащане и платец? Въз основа на доказателствата по делото, Медицинската експертиза и получените от Многопрофилна болница за активно лечение „М. д. - В." ЕООД данни са остойностени следните медицински услуги: В таблица 3 ССЕ изследванията по лабораторните листи налични в преписката. Общата им стойност е 1189, 40 лв. В таблица 4 са обобщени процедурите, за които има касов бон - стр.182 от делото. Стойност на процедуритее 480, 50 лв. В таблица 5 по данни от Комплексната съдебно - медицинската и психологична експертиза (стр. 9, 10 и 11) ССЕ констатира изследванията и манипулациите описани по дати. Обща стойност на изследванията и манипулациите е 4610, 00 лв. В таблица 6 предписаните и закупени лекарства, за които има доказателства по делото, в периода месец юни 2017 г. до месец септември 2020 г. Обща стойност 2360, 76 лв. Общата стойност на медицинските услуги, изследвания, процедури, лечение указани на Н. И., както и стойността на предписаните и закупени лекарства, за които има доказателства по делото, в периода месец юни 2017 г. - месец септември 2020 г. е 8640, 66 лв. В таблици от 3 до 6 в табличен вид са посочени дата, вид на разхода и стойност. Плащането е в брой и предвид този факт ССЕ не може да отговори категорично на въпроса, кой е извършил плащането. В полза на страните са ангажирани гласни доказателства. В полза на ищеца са разпитани като свидетели лицата Ю. Ал. Г., П. Л. Г. и Х. Д. Н. От показанията на св. Ю. А. Г., 56г., средно образование, разведена, български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните се установява следното: Познанството й със С. датира от 2007г. Колеги са – пътуват с кораби в една компания. Известно й е, че е имал връзка с Н. И.. Познава я лично. Известно й е, че двамата имат закупен лек автомобил. Автомобилът е джип, но не може да се сети точната марка. Известни са й начинът, обстоятелствата около закупуването на автомобила. С. й споделя, че понеже Н. работи в „М. П.“ и е имало уговорка на преференциална цена, понеже ползва отстъпка да се закупи автомобилът, който той ще изплаща с цел продажба след това. Един вид да има печалба, тъй като тя като служител ползва по-големи отстъпки и в последствие да се продаде автомобила, той да си възвърне сумата от парите, тя да си вземе печалбата. С. го финансира, понеже в това време тя е на 1500 лв., 1700 лв. заплата. С. получава в този период 12000 лева на месец. Близки приятели са. Тя също е идвала на гости в тях със С..На гости у тях са, когато става въпрос за тази идея, която имат. Виждат се, поддържат връзка.Мисли, че страните от 2017г. имат отношения. Отношенията им за нея са странни. Известно й е, че са правили опити да имат деца. За нея те нямат нищо общо като двойка. Държанието на Н. спрямо С., нейното държание спрямо тях, просто е по- затворен човек Н.. Никога не е ставало въпрос за нещо повече да се говори. С. преди много време й казва, че Н. държала да има точно от него дете. Това го заявява категорично. Купуват автомобила. Доколкото знае Н. забременява, но е била извънматочна бременност. Разделят се през 2020 или 2021г. след като приключва несполучливият опит за забременяване, но това не е поводът да се разделят. Той много отдавна иска да се раздели с нея. Той е споделял, че от съжаление не може да направи тази крачка. Съжалява я, защото баща й е починал, майка й е болна, тя е с по-лабилна психика – в такъв смисъл. Не знае той да й е предлагал да сключат брак, да й е давал годежен пръстен. Абсолютно не е ставало на въпрос, че ще й предложи брак. Знае, че на третия път скъса с нея. Два пъти прави опит да се разделят. Иска да се разделят, споделял е той лично. Третият път вече казва: „каквото ще да става, това трябва да се случи“. Никога С. не представял пред нея или в по-широк кръг Н. като своя бъдеща съпруга.Не й е известно да са сключвали - независимо от размяната на годежен пръстен – нещо като годеж, като празненство по случай годеж или нещо подобно е те е присъствала на такова тържество или отразяване на обещание за сключване на брак. По отношение на автомобила, след раздялата известно й е С. да е изисквал от Н. да върне автомобила.Той е записал разговора на телефона си, когато са говорили за автомобила. Разговорът се провежда под формата на: „Ще ми дадеш ли колата“. Тя тогава казва: „Забрави ли на кое име е колата. Когато мога ще ти дам парите“. Но тя и плаче, не я разбира, тя е много разстроена тогава. Разговорът е записан около 25 минути. С. караше автомобила, докато си беше в България. Карали са я до тях двамата, той си го караше постоянно. Освен за автомобила и други суми е дадвал на Н. – за подаръци, да си помага в домакинството. На ръка не е виждала. По банкова сметка знае, че има преводи, защото пред мен са го коментирали. Домът им е на квартира.След като събарят на Н. къщата. Заедно са на квартира със сестрата на Н., майка й и племенницата на Н.. Знае със сигурност за наем, за домакинство – винаги е помагал и е давал пари. Ходил е от нея да пазари за там. Той й е споделял, че има 12000 лв. месечен доход, това той ви го е споделял или вие имате някакви други наблюдения.Един път е ходила у тях в квартирата, те са ходели по-често у тях. Посрещат ги на Н. майка й и сестра й. Те са четирима човека. Н. е там. Разходите за медицинските процедури са по европроекти. От показанията на св.П. Л. Г., 42г., висше образование, женен, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните се установява следното: Познава С. и Н.. С. му е приятел от 22 години. За кратко са колеги, за няколко месеца се засичат и от тогава поддържат връзка и постепенно стават приятели. Н. я познава покрай него. Виждал я три, четири пъти. Един път – може би 2017г., 2018г. са с приятели, сядат на едно кафе и казват, че са се запознали скоро. Нея я виждал 3 – 4 пъти максимум. Със С. се виждат редовно, когато е в България. Чува от нея, че имат връзка, знае че се опитват да правят инвитро и че не е станало, че се е получил някакъв проблем. След раздялата им той е един от помощниците на С. при вземането на багажа.Известно му, че причината за раздялата е някаква несъвместимост. Известно му е да са си купували автомобил, докато са живели заедно. Тъй като тя работила в „М. П.“ е имала възможност да вземе автомобил с много голяма отстъпка и са решили да вземат кола. Не знае с каква цел, дали, защото е заради голямата отстъпка или да си я задържат. Тя може да я вземе с много голяма отстъпка, затова я вземат от там. Вземат я на нейно име. Не знае как е станало точно плащането на автомобила. Знае, че преди това има той автомобил, който го продава.Представял я е, че имат някакви отношения, но нищо повече. Не е запознат да е имал някакви чак такива сериозни намерения. Най-малкото е един от по-близките му хора. Не му е споделял, че е искал брак или да извършва годеж. Остава доста учуден, когато разбира за детето. По повод опита да заченат дете не го е разпитвал, това са си техни отношения. Това е деликатно нещо. Особено при положение, че щом са стигнали до инвитро. Такива неща не се питат. Ако той евентуално иска да сподели, щеше да сподели. Поддържа връзка с него. Той си има приятелка в момента. Той плаща автомобила и след това, когато се разделят я питал дали ще му върне автомобила и тя му казала, че няма да му върне автомобила, че ще го изплаща, тъй като имала някакъв проблем с автомобила на работа. Виждал е Н. да кара автомобила. Преди раздялата не е виждал Н. да управлявала автомобила. Когато са заедно са под наем, като по-голямата част от наема я поема строител, тъй като от страната на Н. се очаква да се строи там на някаква къща ли, нещо такова, на някакво място и някаква част от наема са плащали. Кой ги е плащал, как ги е плащал не знае.Взели са след раздялата им неговите чанти, дрехи, негови вещи. Не са влизали вътре. Той ги изнася отвън, те от стълбището в кашони, чанти ги изнасят. Н. е там. Нищо не са си казали с нея. Тя си стои вътре, той просто изнася от вътре багажа. Не е влизал вътре тогава. От показанията на св.Х. Д. Н., 53г., висше образование, женен, български гражданин, неосъждан, без дела със страните се установява следното: За три, четири години не може да прецени колко е била сериозна връзката им, защото те няколко пъти щели да се разделят. Правят опит да имат дете, но не може да прецени точно. Той споделя, че в някои моменти му е трудно съжителството с нея и според свидетеля закономерно нещата отиват към раздяла. Не му е известно той да й е подарявал годежен пръстен, да са искали да стават семейство. Както всеки млад човек, каквито са двамата, имат желание да имат дете, като в самото начало и той, но до там. Не е ставало въпрос за някаква по-сериозна стъпка като брак или годеж. Разделят се, защото имат някакви несъответствия в това кой как възприема приятелите на другия. От негова гледна точка връзката им е трудна. Може би, заради комуникация, може би заради това, че повечето време той работи извън страната, нямат собствен дом. Мисли, че сега ищецът има връзка.Купува си собствено жилище, което в момента е в строеж. Никога С. не е споделял да има намерение да се ожени за Н. или път да организира някакъв годеж.Купуват автомобил. Доколкото знае използват някакви отстъпки на Н., която работи в „М. П.“ и това, което знае е, че той го изплаща. След раздялата доколкото знае Н. отказва да му го върне. Последните две години мисли, че живеят в нейното жилище около Морска гара, мисли, че е някакво временно жилище, докато се строи тяхната семейна кооперация на Н.. Виждал ги е двамата на семейни събирания, но тя самостоятелно никога не е идвала. Не са споделяли за сключване на брак. В полза на ответницата са разпитани като свидетели лицата П. К. П., Д. Р. М. и В. И. И.. От показанията на св. П. К. П., 47г., средно образование, женен, български гражданин, неосъждан, без дела със страните се установява следното: Н. я познава от 2005г., колежка му е във фирмата. С. го познавам от 2016г. от Н.. Представя го като нейният спътник в живота, нейното гадже, нейният приятел, спътника й в живота. Нова година са посрещали заедно 2018г., 2019г., на почивка са били заедно. Да, били сме в компания, да. Държи се към нея много любвеобилно, много загрижено, като една семейна двойка. Много загрижено, много влюбени един към друг, много добре. Известно му е, че живеят заедно, че предприемат стъпки за дете, работят по въпроса да си имат дете, по-сериозни стъпки за брак и т.н. Работи в „М. П.“. Известно му тя да е сключвала договор за лизинг.С. иска да е нещо по-така, като по-така има предвид премиум клас автомобил. Първо гледат автомобил Л. Р. Д. 4. Това е премиум клас автомобил, голям. Той се оказва с проблем в двигателя и просто не го вземат. Конкретно се търси Л. Р. с конкретен двигател, с конкретно оборудване. Вземат го на името на Н. като служител на фирмата. Тя ползва преференциални условия. Като служител на фирмата ползва специална цена на лизинга и в цената на автомобила. За всеки автомобил е различно, не може да кажа за този конкретно. Зависи каква му е била изкупната цена. Не знае го плаща. С. го кара. Договорът се води на Н. като служител на фирмата, за да ползва специалните цени като служител на фирмата. Н. не шофира автомобила, доколкото знае е претърпяла някаква катастрофа и от там има страх да шофира. В момента също не шофира, сигурен е. Тя и преди не е активен шофьор. Когато трябва да ходи до нотариус или до банки, някой колега я кара. Не кара колата.Разделят се. Автомобилът след раздялата остава при нея, тъй като тя по договор е лизингополучател. Сега автомобилът, доколкото знае е прехвърлен на правоприемник, трето лице. Тя го прехвърля, защото не й трябва. Известно време знае, че е при нея с надежда да се съберат със С., да си продължат пак заедно, но това така и не се случва. Разделят се мисли септември 2020г. Н. става затворена, поведението й коренно се променя – депресивно, отчаяна, мълчалива, потисната, въобще ни приема, ни предава. Преди тази връзка със С. мисли, че е нямала връзка. Сега в моменкта също няма връзка. Видимо доста е отслабнала. Тя е много зле и физически и психически. Видимо също. Съсипана е след раздялата.Известно му, че имат неуспешни опити за зачеване на деца.До раздялата винаги са били заедно. До раздялата винаги ги е виждал любвеобилни заедно. Не знае да е имало предложение за брак или годеж. Тя е споменала, че евентуално очаква да минат по-нататък стъпка за узаконяване на връзката. С. е признавал Н. чак като негово жена, но като неговата любов, като неговата половинка, като неговата спътница в живота. Поведението му е такова, че като съпруг и съпруга, в смисъл много влюбени, много щастливи, всичко е цветя и рози. И двамата имат желание да имат такава връзка, да бъдат любвеобвилни. Двамата работят по въпроса да имат общо дете, въобще тази връзка да се развие, да си продължат живота заедно. От показанията на св.Д. Р. М., 53г., висше образование, омъжена, български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните се установява следното: С Н. се запознахме в работата ми. Тя започна в „М. П.“ една година, след като е започнала свидетелката. С времето стават близки приятелки. Въпреки, че няколко години по-късно тя и семейството й се преместват да живеят и да работят в София, връзката им продължава и до ден днешен са приятелки. С. е представен на нея и на останалите им приятели като човекът на Н. преди няколко години. Те са една група от осем човека – те и съпрузите им, от която Н. е част. Празнуват рождените си дни заедно в много тесен кръг. Точно на рождения ден на едната от другите им приятелки Н. води С. и го представя, което се случва за първи път. В следващите разговори вече става ясно. Казва това, защото до този момент Н. не е водила на техните толкова близки сбирки друг. Разбира се, че има други връзки преди С., срещала се е, но са спорадични, не може да каже, че са били с някаква динамика. От нея знае за тези връзки, срещала я с тези мъже, пили са кафе примерно. Но това са двама, трима човека. Нито един от тези двама, трима човека не е бил представян.Н. е последната мома в тяхната група. Лека полека всички стават семейни и Н. е последната. Останалите вече са влезли в рутината на това да имаш семейство, да имаш деца и когато С. и Н. се събират е много впечатляващо. Тръпката, любовта, безкрайната радост да са заедно, как се търсят – нещо такова, което, примерно в нейния брак за 25 години вече го няма, не е толкова динамично. С това правят впечатление как искат да прекарват времето си заедно. Отделно от това С. впечатлява с грижовността си, едно обичливо момче. Той е с едни такива ококорени очи. Беше спечелил жена в своя живот и си искаше деца от нея. Беше много щастливо и много красиво, чак е яд. Той непрекъснато я обгрижва, обгръща с внимание, с ръце: „пате това, пате онова“, страшно грижовно и наистина впечатляващо грижовно. Тя няма църковен брак със съпруга си и си е купила преди десетина години и повече вече една булчинска рокля, с която смята да отиде и да сключи църковен брак и току като я прихванат лудите вади тази рокля от гардероба и казва ще се женя. И със С. много пъти са се организирали дали ще направят сватбите заедно или тя ще го предвари или някакси е по-редно тя да го предвари, с оглед на по-дългогодишната връзка. Но да, коментирали са разбира се. Тази връзка, колкото и да е красива, си върви една гадост на заден план. Те не могат да имат дете и това някакси не дава възможност самите действия, които те трябва да предвидят като двойка, за да стигнат до родителстването, някакси не оставя място на това да се събере, да се направи сватба, да се възрадват и всичко това да се случи. Приоритетът е фокусиран на друго място. Не знае защо са се разделили. След като минава първият локдаун, когато сме затворени в къщи, С. прекарва голяма част от времето си във Варна и когато се случва така, че границите да се отворят и той да има възможност да замине, той заминава. Минана се не мина съвсем кратко време, една вечер Н. й звъни и казва, че трябва супер спешно да говорят. Събират се и разказва как той й звъннал по телефона и й казал, че не е щастлив, предлага да се разделят и такива някакви странни неща. До този момент, в който тя й казва, че той е звъннал по телефона и казал, че иска да се разделят, те не пускат телефона, те се обожават по телефона, непрекъснато се обичат и афишират колко се обичат. И то наистина е така. Когато двама човека се борят за дете, то наистина е много хубава връзка, наистина е впечатляващо. И в един момент това същото момче звъни по телефона и казва това. Разбира се, казва на Н.: „човек, това не може да е вярно, сега Ковид беше, знаеш колко тежко се отразява на хората“. Със С. не се е виждала, откакто го изпращат тогава, това лято. Иначе често се виждат. Той става много хубава част от ткяхната връзка, защото той е симпатичен човек, добър човек е. Прекарват много време заедно. Това за семейни тържества се случва. Разбира се, в началото на връзката им те са предимно двамата и си крадат времето сами за двамата си. Да, срещат се често, но един път в месеца. С течение на времето започват по-често да се виждат. Докато живеят заедно купуват автомобил.С. няма късмет с автомобилите. Когато те се запознават той няма никаква кола. После си купува една кола, която известно време кара, но тя се разваля непрекъснато. Докато живеят заедно се купуват два автомобила. С първия няма успех. Купуват втори един Рендж Ровър от „М. П.“. Договорът си има титуляр и титуляр по този договор за автомобила е Н.. Н. там работи. Автомобилът на съпруга й, когато е работила в „М. П.“ също е на нейно име, взет на преференциални условия. Автомобилът е на лизинг. Доколкото разбира вече в процеса на случване на нещата, С. е правил преводи за месечните вноски, Н. е поемала някакви други разходи. Но, като цяло автомобилът на лизинг си има задължително плащане на месечни вноски. Тези месечни вноски ги е плащал С., но знае, че Н. примерно е плащала застраховките на тази кола.Не е възстановила направени от С. вонски. Живеят в един огромен апартамент в центъра на •, който е така обособен, че да има спални за всички, т.е. за С. и за Н. помещение със собствен санитарен възел, тераса и т.н., за сестрата на Н., която живееше при тях по това време и за леля П., Бог да я прости – майката на Н.. С. плаща 300 лв. от общия наем на жилището, пък той колко е бил общо не знае. Без значение дали са живели в къщата на ул.Прага или са живели на •• в апартамента, тези две „деца“ живееха в къщата на леля П. – майката на Н.. Тя се грижеше за дома като цяло. В този смисъл С. има късмета, даже са се шегували с него, той е един принц на три принцеси. Всичко в къщи му е свършено, три жени могат да му сготвят, каквото иска. Той обича да си угажда много. Сигурна е, че от кумова срама най-малкото е участвал под някаква форма в поемането на някакви разходи, но като цяло този дом си има господар. Отделно от това С. не обича да тегли пари от банкомат и трябва той да привежда на Н. по сметка пари, тя да тегли и да ходи да прави някакви разплащания. Разходите са споделени. След като се разделят тя разбира всъщност каква е причината, поради която С. и Н. не могат да имат деца. Въпреки, че са всеки ден с нея, тя не му е споделила каква всъщност е причината да нямат деца. С. през по-голямата част, може би около 70% отсъства от страната. Тя е в болнични. Има дни, в които изследвания се правят сутрин и следобед. Преглед при специалисти се прави по три, пет пъти на ден и е сигурна, че тези разходи също са били разпределени между двамата по простата причина, че това са ужасно много пари, които заминават. Първата процедура, която те провеждат която приключва с извънматочна бременност е финансирана от тях. Те сами си финансират предшестващите изследвания, самата процедура, която се случва, по-следващите изследвания, за да се намери бебето, тъй като проблемът е, че не може да се намери бебето. Ясно е, че Н. е бременно, но не може да се намери това бебе. Парите излизат от джоба им и е била свидетел как Н. плаща на един ден 80 лв. на един специалист, 120 лв. на следващия специалист. Сигурна е, че С. е участвал в плащанията на тези неща. В началото той е толкова щастлив, че Н. е станала негова жена и че е с него и я иска сега веднага за жена, сега веднага за майка на децата му. Той е толкова щастлив, той е този, който афишира това нещо, че трябва да се вземат и че трябва да имат бебе. Коментират нещо прозорците на една кола. Коментара е: „Пате, ние трябва да затъмним прозорците на колата, да не им свети на близнаците“. Близнаците ги няма никакви, но той вече затъмнява прозорците на колата отзад да не им пече на децата. Той наистина го коментира. Н. и С. никога не ги е виждала и не ги е чувала да се карат. Н. е един изключително верен и предан човек и въобще няма място да даде поводи за ревност. С. се е отнасял с уважение през цялото време и изобщо не е ставало въпрос за такива неща, даже грам съмнение не е имало. Изобщо не се е случвало да стане повод тя да му каже „прави каквото искаш“ и той да й каже „и ти прави каквото искаш“. Те имат изключително чисти, предани и верни отношения. След раздялата им Н. отслабва не по-малко от 15 кг, супер много се затворя в себе си, супер опустошена, предадена. Вижда я, че се надява на това той да се върне, ама той така и, след като получи вашият документ (към адв.И.) се разбра, че няма да се върне. Беше наистина много зле. Н. се мобилизира след онова телефонно обаждане на С. едва, когато миналата година почина майка й. Имаше нещо по-важно за страдание, отколкото С.. Когато се върна, когато Н. вече беше оперирана, той ни ги събра да ги почерпи, един вид от благодарност, че са били до нея и казва, че той ще се жени за Патето и вече той ще се грижи за нея. Това е лятото след операцията. Разделят се в края на есента на 2020г. От показанията на св.В. И. И., 46г., висше образование, разведена, български гражданин, неосъждана, сестра на Н. и без дела със страните се установява следното: През 2016г. се запознават със С., някъде март, април.У тях се запознават, когато той отива на гости, а преди това те са си писали и излизали със сестра й. Връзката определя от момента, когато го вижда и се запознанат с него като една много хармонична връзка. В продължение връзката им е изключително хармонична. Тя е с много добри впечатления за С.. В смисъл такъв, че това наистина е едно много добро момче. Всички го харесват- тя, майка й, естествено сестра й, която си е влюбена в него. Всички живеят заедно. Преди С. сестра й е имала няколко приятели. Сега в момента няма. Първо заживяват заедно на ••. Това е тяхното семейно жилище, бащината им къща. Малко преди това баща им е починал и всъщност с майка й, нейното дете и сестра й са заедно в тази къща. После се преместват в едно жилище. Наемът си го разделят на две. С. плаща 300 лв., като включат и сметките в това. Сестра й преди 20 години, заедно с нея, претърпяват пътен инцидент. От тогава тя не шофира. В някакви много екстремни ситуации, в които тя да се е качвала в кола, но карат я. Доколкото знае Мицубишито тогава е закупено и след това Рейндж Ровър Евок. Първоначалната вноска я заплаща сестра й. Лизинговите С.. Лизинговите вноски ги плаща С.. С. плаща лизинга до момента, в който те се разделят. Тя продължава едно известно време да плаща този лизинг и се надява, че в крайна сметка те ще се съберат, защото те наистина много се обичат двамата. Те постоянно са във връзка. Майка й и неговата майка си говорят по телефона, ходят у нях. Коледите са карали заедно. Сестра й много се стараее, както и С. всичко да бъде както трябва, те да са щастливи. Събирали са се много с техни приятели.Раздялата им за свидетелката е много шоково наистина и в момента не може да разбере. Той й се обажда по телефона и казва, че приключват, защото не бил щастлив и защото не се чувствал добре вече. Тя буквално се срива, дори в момента, когато го казва, не може да повярва, защото всичко е много хубаво при тях. След разговора сестра й се срива и започва да плаче. Отива при нея и я пита какво става. Тя й прави знак с ръка. След това вижда как тя буквално се беше свила на кълбо. От там нататък тя с месеци изобщо не може да се възстанови. Психически вижда как лицето й пребледнява, започва цялата да трепери, не може да повярва това, което се случва. Тя също не може и в момента няма обяснение. Тя наистина се срива. От там нататък тя започва да пуши страшно много, цигара от цигара, не яде, много отслабва, стана четиридесет и няколко килограма. Това нещо всичко много ги притеснява. Водят много разговори с нея. Съвета към нея е да посети психолог. Ходи при психолога Снежанка Димитрова. Той й предлага брак, когато инсеминацията е успешна, тя е забременяла 11.05.2019г. Така като дата го е запомнила, защото е много щастлив момент. Той е на път и й изпрати имейл. Имаше много голям проблем с връзките по телефон и е написал имейл: „Пате, ще се омъжиш ли за мен“. После като се връща той е щастлив от това предложение, както и тя. Казват на всичките приятели. Тя на нейните си приятели - Д., Ю., П.. После идва Ковид-а и дали заради това или не, те имат желание така или иначе, но за сватба тогава не може да се говори, защото започват да затварят по време на пандемията всичко и сватба по време на пандемия може би не беше най-удачният вариант. Споделил е на майка й, че избира пръстени, че е харесал, че ще купува, когато замине. Той не заминава дълго време, заради Ковид-а. Когато най-накрая заминава, той септември месец й се обажда да й каже, че всичко между тях е свършило. Мисли, че около десет посещения има сестра ми при психолога.Закупениаят на лизин автомобил към момента физически е предаден на Ю. Автомобилът е купен за С.. То така или иначе нали предстои да бъдат семейство. Но, той е на С.. Н. въобще нито иска да кара, нито кара, нищо. При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното: По главния иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, с който ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане за главница в общ размер 13516, 84 евро по неформален договор за заем сключен през месец септември 2017г. в сила на 23.11.2017г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за заем е реален договор. Елементите от фактическия му състав включват съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В производството по иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им. Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание. В този смисъл - решение № 192/07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, ІV г.о., решение № 52/22.5.2009 г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС, I т.о., решение № 390/20.5.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др. От приетите в хода на производството по делото извлечения от банкови сметки на ответницата се установи, че в периода м.11.2017год.-м.06.2020год. ищецът е превел по банкова сметка на ответницата общо сума в размер на 22 700лева с основание в платежните нареждания „превод". От заключението на ВЛ по ССч.Е се установява, че общият размер на заплатените суми по договор за лизинг от 07.10.2019 г. и асоцираната с него поръчка, с № 2SOU_l 12199/07.10.2019г. към М. П. Л. ЕООД е 20 416, 00 лв. Вноските направени от и от името на Н. И. са в общ размер на 15 505, 00лв. Вноските направени от С. П. са в общ размер на 4 911, 00лв. Констатирани са и следните плащания към М. П. ЕООД по фактури и застрахователни полици издадени на името на Н. И.. Общ размер на плащанията - 9 943, 32 лв. Липсват каквито и да било доказателства, които да установяват, че преведените от ищеца на ответницата суми в размер на 22 700лева или платените от ищеца по сключения на името на ответницата договор за лизинг в размер от 4 911, 00лв. са дадени на основание неформален договор за заем.Ищецът който носи доказателствената тежест, не успя да ангажира доказателства, от които съдът да изведе извод, че паричните средства, които са преведени по сметка на ответницата и платени по договор за лизинг сключен от името на ответницата са основани на неформален договор заем, дадени й в определен размер със задължение да ги върне. С оглед горното заявеният главен иск като неоснователен следва да се отхвърли. По отношение на заявените в условията на евентуалност искове, основани на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. В разпоредбата на чл.55 от ЗЗД са уредени три кондикции, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаване на престацията или отпада впоследствие. По първия заявен в условията на евентуалност иск за връщане на претендираната сума по развален с молба в хода на производството по делото договор за поръчка, по силата на който ищецът е поръчал на ответницата да сключи от свое име, но за негова сметка договор за лизинг на процесния автомобил и позовавайки се на обстоятелството, че ответницата е отказала да извърши дължимата според него отчетна сделка, като му прехвърли правото на собственост.Правната квалификация на този иск е чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД. Според разбиранията на доктрината и практиката, за състава на „получено при отпаднало основание“ е характерно, че към момента на даването и получаването е налице основание, но впоследствие то е отпаднало с обратна сила. Съставът обхваща случаите, в които последиците на осъществен юридически факт се заличават с обратна сила, като например престиране по договор, който по-късно е унищожен ( чл. 27 - 33 ЗЗД ), развален ( чл. 87 ЗЗД ), сбъдване на уговорено прекратително условие ( чл. 25 ЗЗД ), сделки, впоследствие атакувани чрез отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността ( чл. 647 ТЗ ) или упражняване на право на отказ от сключен договор по чл. 47, ал 1, чл. 55, чл. 154 ЗЗП. Във всяка от горните хипотези към момента на даване има основание, разбирано като валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото. Даването и получаването на нещо ( разбирано като действие, насочено към изпълнение на задължение, с което solvens предоставя благо, което има имуществена стойност на accipiens ) поражда реституционно задължение, когато основанието отпада с обратна сила. Липсата на основание се дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото. Изводът за липса на основание се прави post factum поради това, че законът е придал обратно действие на дадени юридически факти. В настоящият случай съдът споделя доводите на ответницата за неоснователност на този иск. Ищецът се позова на развален /според него с молба в хода на настоящото производство/ договор за поръчка, по силата на който С. П. е поръчал на Н. И. да сключи от свое име, но за негова сметка договор за лизинг за процесния автомобил и позовавайки се на обстоятелството, че Н. е отказала да извърши дължамата според него отчетна сделка, като му прехвърли правото на собственост на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства, че парични средства в претендирания размер са дадени по договор за поръчка. Дори и да се допусне, че средства са били предоставени на основание договор за поръчка със сочения от ищеца предмет, то следва да се държи сметка на характера и спецификата на договора за лизинг, за който се твърди, че е била направена поръчката. Договорът за лизинг е договор за наем, с опция в края на лизинговия период наемателят /лизингополучател/ да придобие правото на собственост върху лизингования актив срещу заплащане на неговата остатъчна стойност. През целия срок на действие на договора за лизинг лизингополучателят е длъжен да заплаща в срок и в пълен размер дължимите лизингови вноски, като в противен случай лизинговият договор се прекратява, лизингодателят има право да получи обратно лизингованата вещ и то без да дължи връщане на нещо от платеното до момента - нито на първоначалната вноска по лизинга, нито на платените месечни вноски, нито на каквито и да било други, дължими съгласно договора за лизинг плащания, като данъци, застраховки, такси за годишни технически прегледи, винетни такси и др. подобни. Т.е. при прекратяване в смисъл на разваляне на договора за лизинг, той прекратява действието си само занапред - лизингодателят преустановява предоставеното право на ползване на актива, респективно лизингополучателят не дължи повече уговорената месечна вноска, като губи всичко дадено до момента. Тази постановка е обусловена и от обстоятелството, че при развалянето на договор с подобен предмет и продължително изпълнение не може да бъде постигнато в пълна степен правилото, че всеки трябва да върне това, което е получил по разваления договор, доколкото за срока на действието му лизингополучателят реално е ползвал вещта, в т.ч. тя се е амортизирала, което ползване няма как да бъде „върнато" на лизингодателя. В този смисъл докато договорът за лизинг е действал, единствената отчетна сделка, която Н. е следвало и е могла да извърши, е да осигури ползването на автомобила от С., което е и надлежно сторено, в т.ч. последният е бил и надлежно упълномощен за управлението и ползването на МПС от лизингодателя и реално го е ползвал, видно от ангажираните по делото гласни доказателства. Освен това С. П. е бил изцяло наясно със срока и условията по договора за лизинг, в т.ч. за отстъпките, ползвани от Н., респективно и за това, че в случай че договорът за лизинг бъде прекратен или бъде поискано прехърлянето на правата и задълженията по него на трето лице, което не е служител на М. П., то условията по лизинга биха се съществено изменили. Ищецът е бил наясно и със срока на лизинговия договор - до м. Септември 2024 г., както и че при преустановяване на плащането на лизинговите вноски договорът ще се прекрати и лизингополучателят ще загуби стойността на платеното до момента. От една страна по делото безспорно се доказа, че С. П. не е заплатил първоначалната вноска по договора за лизинг, като наред с това, считано от м. септември 2020 г. трайно е преустановил плащането на месечните лизингови вноски. Ищецът не твърди, а и по делото не се събраха доказателства за това да е предложил на Н. И. заплащане на внесената от нея първоначална вноска по договора за лизинг, нито на плащаните след м. август 2020 лизингови вноски. Предвид горното от една страна С. П. не е бил изправна страна по договора за поръчка, при това считано от м. Септември 2020 г., поради което договорът следва да се счита за развален по негова вина или поради своего рода оттегляне на поръчката от негова страна, изявено с конклудентни действия /преустановяване на плащанията от м. 09/2020/ още от тази дата, като последния няма право да го разваля повече от година по- късно и то позовавайки се на виновно неизпълнение на задълженията на ответницата.. Наред с горното, дори и да допуснем, че е налице отказ от страна на довереника -Н. И. от поръчката с очертания от ищеца предмет, то отношенията между страните в този случай биха се уредили според правилото на чл. 289 ЗЗД, съгласно който довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди. На първо място, както безспорно се установи от събраните в хода на производството доказателства, Н. И. е имала пълно право «да се откаже» от т.нар. «поръчка», ако се допусне, че такава е била налице, поради трайно преустановяване на плащанията на лизинговите вноски от страна на ищеца. Н. е прехвърлила правата и задълженията си по договора за лизинг почти една година след като П. е преустановил каквито и да било плащания по договора за лизинг, респективно и по договора за поръчка, поради което същата следва да се счита за оттеглена от самия него. Т.е. в случая първата от кумулативно изискуемите предпоставки, при наличието на които довереникът би дължал обезщетение за претърпените от доверителя вреди не е налице. Не е налице и втората предпоставка, доколкото според самия ищец ответницата още през м. Декември 2020 г. му е съобщила т.нар. според него свой «отказ» от поръчката - т.е. напълно своевременно. Следователно, доколкото и двете предпоставки по чл. 289 ЗЗД отсъстват, то Н. И. не дължи обезщетение за претърпени от ищеца от прекратяването на поръчката вреди. Прочие такива вреди не са и налице: по делото безспорно се установи, че през периодите, през които С. П. не е бил служебно ангажиран или е пребивавал в България, той е ползвал процесния автомобил /дори за пътуване в чужбина съгласно справка от ГД Гранична полиция/. Според изчисленията на вещото лице за ползването на автомобил, сходен с процесния за целия период, през който П. го е ползвал, последния би заплатил наем в размер на 28 656 лв. с вкл. ДДС - т.е. безспорно П. е спестил разход в посочения размер, а е ползвал лекия автомобил срещу заплатени вноски по сметка на М. П. Л. общо в размер на 4 911 лв. Наред с горното, първите сумите заплатени по банковата сметка на Н. И. датират от 23.11.2017 - две години преди сключването на процесния договор за лизинг и твърдяната от ищеца «поръчка», което прави твърдението, че всички суми, в т.ч. и преведените по сметка на Н. И., са във връзка с лизинговия договор е голословно, необосновано и лишено от каквато и да било логика. Предвид всичко изложено по-горе така заявената в условие на евентуалност претенция следва да се остави без уважение, като недоказана и неоснователна. По претенцията на ищцата за връщане на процесната сума като дадена без основание с оглед липсата на сключен договор за заем, с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Характерно за първата кондикция, уредена от разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването. За този състав на нормата е определено в ППВС №1/1979 г. че: „ при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Действително в хода на производството по делото се установи, че между страните по делото няма сключен неформален договор за заем. В хода на производство по делото обаче се установи безспорно, че всички преведени по банковата й сметка от ищеца суми са дадени в изпълнение на негов морален дълг и предвид съвместното им съжителство, в общо домакинство, с оглед присъщите на това обичайни разходи, а не на последно място - са предоставени и във връзка със значителните по размер разходи за медицински процедури, изследвания и лечение с цел зачеването и раждането на общо на двете страни дете. Показанията на всички разпитани по делото свидетели, както на ищеца, така и на ответниците, безспорно установяват, че страните са живели заедно, че са планирали общото си бъдеще и родителстване заедно и че заедно са поемали всички разходи във връзка с това. Установено е също, че по ред причини - било то за удобство, било поради отсъствието му от страната, С. П. е предоставял на Н. И. суми изключително и само по банков път и не е правил разходи за общото им домакинство или пък за лечение във връзка с безплодието в брой. От тук се налага извода, че това негово участие в разходите е ставало именно с преведените по сметка на Н. средства, които са предмет и на настоящата искова претенция. Освен това фактът, че ищецът навежда доводи, че е превел средствата във връзка с дадена от него поръчка, само по себе си прави тази искова претенция неоснователна. Изложеното по-горе и успешно проведеното насрещно доказване от страна на ответницата на основанието, на което е получила преведените по банковата й сметка суми, обоснована извода, че така предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което съдът го отхвърля. По заявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца С. С. П. сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане на главница в размер на 13000.84 евро, с която ищецът е обеднял, а ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Съгласно ал.2 на същия член това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника-под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил, липса на правно основание за имущественото разместване. Правното основание като предпоставка за неоснователното обогатяване е наличието на правно отношение, което обосновава имущественото разместване, т.е. обедняването и обогатяването. Несъществуването на такова отношение между обогатилото се и обеднилото се лице означава, че обогатяването, респективно обедняването е без правно основание. За разлика от специалните състави на чл.55 от ЗЗД, при които правното основание се търси в отношенията между лицето, което е дало нещо и лицето, което го е получило, то при общия състав на неоснователното обогатяване – чл.59 от ЗЗД, основанието се търси в отношенията между обогатилото се и обеднялото лице./Решение №114/68год. Іг.о. ВС/. В случая хипотезата на чл. 59 ЗЗД категорично не е налице. От една страна и що се отнася до платените от С. П. средства по сметка на М. П. Л. ЕООД - доколкото Н. И. е прехвърлила правата по договора за лизинг на трето лице, без да получи насрещна за това престация, то категорично не може да се твърди, че тя се е обогатила по какъвто и да било начин с тези средства, още повече че е загубила и платената от самата нея първоначална вноска по лизинга. «Обогатяване» на ответницата не е налице и с останалите, преведени й по банков път средства, доколкото безспорно в хода на производството се установи, че с тях са били заплащани разходи на общото домакинство на ищеца и ответницата, в т.ч. наем, битови сметки, обичайни разходи за живот, храна, дрехи, консумативи и т.н., а така също и разходи за проведено лечение във връзка с невъзможността за зачеване от страна на ответницата, която невъзможност от приобщените към делото медицински документи - Спермограма на С. П. и СМЕ се оказа, че се дължи именно на ищеца, а не на ответницата - т.е. с основание може да се твърди, че разходите са сторени поради невъзможността за зачеване по естествен път с биологичен материал от ищеца. В контекста на изложеното по-горе, не считам, че е налице и «обедняване» на ищеца по смисъла на чл. 59 ЗЗД, доколкото от една страна той е спестил разходи за живот /в т.ч. наем на жилище/ в значителен размер, разходи на наем на МПС във връзка с ползването на л.а. Ленд Ровър, както и медицински разходи, доколкото считам, че моралът и добрите нрави налагат в побни случаи последните да бъдат поемани поне поравно от партньорите. Вземайки предвид горното съдът постановява решение с което отхвърля и тази претенция. По отношение на заявения насрещен иск за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищцата, сумата от 17 000лв., представляваща частичен иск от 35 000лв., обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, причинени й от поведението на С. и това, че той я изоставя без да е дала повод за това и не спазва обещанието си да бъдат заедно, да се ожени за нея, да бъдат едно семейство, каквото и да се случи, макар и да е демонстрирал това с фактическото им съжителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане, с правно основание чл.45 от ЗЗД. Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Искът е процесуално допустим-заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес. Ищцата твърди, че в резултат на поведението на С. и това, че той я изоставя без да е дала повод за това и не спазва обещанието си да бъдат заедно, да се ожени за нея, да бъдат едно семейство, каквото и да се случи, макар и да е демонстрирал това с фактическото им съжителство е претърпяла неумиществени вреди, чието парично възмездяване претендира. Налице са твърдения от страна на ищцата за спорно, смутено право, което обуславя допустимостта на процеса. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъществяване на обективните елементи от фактическия състав-деяние/действие или бездействие/, притовоправност на това деяние, причиняването на вреда-имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат е на ищцата – по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК. Ответникът носи доказателствената тежест, относно субективния елемент, да опровергае вината-чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ищцата претендира обезщетение за вреди в резултат поведението на С. и това, че той я изоставя без да е дала повод за това и не спазва обещанието си да бъдат заедно, да се ожени за нея, да бъдат едно семейство, каквото и да се случи, макар и да е демонстрирал това с фактическото им съжителство. След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е доказала първия елемент от фактическия състав, а именно, че поведението на С. и това, че той я изоставя без да е дала повод за това, неспазвайки обещанието си да бъдат заедно, да се ожени за нея, да бъдат едно семейство е осъществено в сочения от нея смисъл и поведението на С. по времее на прекратяване на съпружеското им съжителство преставлява противоправно деяние, което нарушав правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност./Решение №567 от 24.11.1997год. на ВКС по гр.дело №775/96год./. В настоящия случай ищцата, която носи доказателствената тежест не установи, че соченото от страна на ответника поведение е противоправно. Видно от ангажираните в хода на производството доказателства, ищцата и ответника по собствена воля са съжителствали на фактически съпружески начала, като двамата са поемали разходите за домакиството, което поддържат. Отношенията между тях са били хармонични, близки и доброволни. Както сочи самата ищца за нея тази връзка възниква в труден период и се явява начин по който тя започва да живее нормално и щастливо. В процеса на съвместното им съжителство страните правят доброволни, желани, но несполучливи опити да имат дете. Така сочените отношения между страните по никакъв начин не говорят за осъществено от страна на ответника противоправно поведение.В хода на съвместното им съжителтво пред приятели и общество страните изразяват хармонични отношения, правят планове за бъдещето си. В тази насока са показанията на св. П. К. П., който познава Н. от 2005г., колежка му е във фирмата. С. го познава от 2016г. от Н.. Н. го представя като нейният спътник в живота, нейното гадже, нейният приятел, спътника й в живота. Нова година са посрещали заедно 2018г., 2019г., на почивка са били заедно. Да, били са в компания, да. Държи се към нея много любвеобилно, много загрижено, като една семейна двойка. Много загрижено, много влюбени един към друг, много добре. Известно му е, че живеят заедно, че предприемат стъпки за дете. Разделят се мисли септември 2020г. Н. става затворена, поведението й коренно се променя – депресивно, отчаяна, мълчалива, потисната, въобще ни приема, ни предава. Преди тази връзка със С. мисли, че е нямала връзка. Сега в моменкта също няма връзка. Видимо доста е отслабнала. Тя е много зле и физически и психически. Видимо също. Съсипана е след раздялата.Известно му, че имат неуспешни опити за зачеване на деца.До раздялата винаги са били заедно. До раздялата винаги ги е виждал любвеобилни заедно. Не знае да е имало предложение за брак или годеж. Тя е споменала, че евентуално очаква да минат по-нататък стъпка за узаконяване на връзката. С. е признавал Н., като неговата любов, като неговата половинка, като неговата спътница в живота. Поведението му е такова, че като съпруг и съпруга, в смисъл много влюбени, много щастливи, всичко е цветя и рози. И двамата имат желание да имат такава връзка, да бъдат любвеобвилни. Двамата работят по въпроса да имат общо дете, въобще тази връзка да се развие, да си продължат живота заедно.В същата насока са и показанията на св. Д.Р. М., която пред съда заявява, че С. е бил толкова щастлив, той е този, който афиширал това нещо, че трябва да се вземат и че трябва да имат бебе. Коментират нещо прозорците на една кола. Коментара е: „Пате, ние трябва да затъмним прозорците на колата, да не им свети на близнаците“. Близнаците ги няма никакви, но той вече затъмнява прозорците на колата отзад да не им пече на децата. Той наистина го коментира. Н. и С. никога не ги е виждала и не ги е чувала да се карат. Н. е един изключително верен и предан човек и въобще няма място да даде поводи за ревност. С. се е отнасял с уважение през цялото време и изобщо не е ставало въпрос за такива неща, даже грам съмнение не е имало. Изобщо не се е случвало да стане повод тя да му каже „прави каквото искаш“ и той да й каже „и ти прави каквото искаш“. Те имат изключително чисти, предани и верни отношения. В същата насока са и показанията на сестрата на ищцата. В хода на съвместното им съжителство обаче опитите за дете не са успешни, по време на Ковид пандемията страните имат възможност да живеят продължително време заедно и след отплаването на ответника по служба той взема решение да се разделят с ищцата. Така взетото от ответника решение съдът счита, че не е противоправно, тъй като съжителството между страните е било на доброволни начала и както при растройство на брака всяка от страните може да заяви иск за разтрогването му, така и при фактическо съжителство всеки от съжитестващите може да прекрати съжителството при наличие на съмнения в желанието си да продължи връзката. Липсват ангажирани от страна на ищцата доказателства, които да установяват по недвусмислен начин, че страните са проектирали сключването на брак и от страна на ответника е дадено сериозно обещание в тази насока. В тази насока са всички гласни доказателства с изключение на тези, които са събрани, чрез показанията на сестрата на ищцата. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че с решението на ответника да прекрати фактическото си съжителство с ищцата не се установява отказ да сключи брак, нито че хармоничното им съжителство с опити да имат дете по недвусмислен начин показва, че те проектират да сключат брак и са си дали сериозно обещание за встъпване в брак. С оглед на това и съгласно ТР №32/69год. на Племуна ВС няма противоправно от страна на ответника поведение, което да ангажира отговорността му за неимущественото обезщетяване на ищцата. Освен горното следва да се има пердвид, че деликтната отговорност се поражда при наличието на конкретно установено противоправно деяние, което се намира в причинна връзка с виновното поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. В настоящия случай ищецът не установи, че соченото от негова страна поведение е противоправно осъществено от ответника. Причинноследствената връзка не се предполага, а трябва да се докаже./т.2 от Постановление №7/1959год. на Пленума на ВС/. В хипотезата на чл.45 от ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо и свързано с резултата, в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /гр.дело №3026/2008год. на ВКС, четвърто г.о./. По настоящото дело ищцата не доказа, че сочените от нея вреди са в причинно следствена връзка с твърдяното поведение на ответника. Напротив голяма част от вредите са настъпили преди ответникът да вземе решение да се разделят.При мислено изключване поведението на ответника тези вреди отново биха могли да настъпят. С оглед горното и без да обсъжда останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД, съдът постановява решение с което отхвърля насрещния ис При изхода на делото пред настоящата инстанция, следва разноските на страните да останат в тяхна тежест, така както са направени. Воден от горното, съдът