Решение № 124 от 25.8.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 223/2024 г.

С присъда № 8/18.07.2022г. Ловешки окръжен съд е признал за виновен подсъдимия Х. П. Х. за деяние по чл. 330 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Осъдил е Х. Х. да заплати на М. Х. Б. сумата от 7 580лв. и на Д. М. В. – сумата от 7420лв., представляващи имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

Присъдил е държавни такси и разноски, както и разноски за повереник на гражданските ищци.

Разпоредил се е с веществените доказателства.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Х. Х., който е подал въззивна жалба, чрез защитника си адв. М.. В жалбата се сочат всички допустими от закона основания- необоснованост, незаконосъобразност, неправилност и наличие на съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се отмяна на постановеният съдебен акт, тъй като липсват преки и косвени доказателства и постановяване на нова присъда, с която Х. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Настоящото производство пред ВТАС е второ по ред, след като с Решение № 405 от 10.07.2024г. състав на ВКС на РБ е отменил Решение № 33/05.03.2024г. на ВТАС, с което е била частично изменена обжалваната присъда, като е бил оправдан Х. за стойността на значителните вреди за разликата над 20 680 лв. и досежно допусната грешка в регистрационният номер на запаленият автомобил БМВ. Върнал е делото за ново разглеждане със задължителни указания.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба. Излага подробни съображения в няколко насоки. Поддържа, че по делото липсват както преки, така и косвени доказателства, от които да бъде направен извод за виновност на подсъдимия Х.. Намира, че неправилно са кредитирани от съда показанията на св. К. Г. и С. Х. от ДП, при положение, че пред съда при две съдебни инстанции техните твърдения са различни от тези на ДП. Недопустимо е, според защитата, ползването на анализи на оперативните работници за движението на автомобила. Нито в една експертиза или видеозапис не е установено, че се движи конкретно автомобилът на Х., нито че Х. е лицето извършило палежа. На база подробния анализ на доказателствата, моли присъдата са бъде отменена и постановена нова, с която Х. Х. да бъде признат за невинен и оправдан поради липса на доказателства за това да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Представителите на апелативна прокуратура оспорват подадената жалба. Изразяват становище за правилност и законосъобразност на постановеният съдебен акт. Предлагат като такъв да бъде потвърден, а жалбата – оставена без уважение. Правят подробен анализ на показанията на св. Г. и С. Х. и излагат аргументи защо техните показания от ДП следва и правилно са кредитирани от първия съд. Намират, че след отменителното решение, въззивният съд с назначаването на повторна пожаротехническа експертиза е изчистил всички неясноти и е отстранил противоречията относно причината за възникване на пожара. Предвид на това всички възражения на защитата намират за неоснователни и предлагат да бъдат оставени без уважение.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители - адв. А. намира, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли като такъв да бъде потвърден. Счита, че съдът законосъобразно е кредитирал с доверие показанията на св. К. Г. и С. Х., които са в пълно съответствие с изготвената пожаротехническа експертиза и видеотехническата експертиза. Счита, че акцентът в отменителното решение на ВКС е свързан основно с формата на вина и аргументацията й по повод на двата запалени автомобила и въззивният съд следва да изчисти единствено този въпрос. Като краен резултат се претендира оставяне без уважение на жалбата на защитника на подсъдимия и потвърждаване на постановената първоинстанционна присъда.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка Въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, която в основни линии се изразява в следното:

Подсъдимият Х. П. Х. от гр. Враца работел като охранител във „ВТА Секюрити сървиз" АД гр. София и през месец декември 2019 г. заемал длъжността началник на охраната в казино „Ефбет" гр. Троян. В същото казино по това време работели и свидетелите С. Х. Х., И. Б. И., както и Н. Д. Д., всичките от гр. Троян. Свидетелите С. Х. и Н. Д. и подсъдимият поддържали добри отношения по между си. През м. декември св. Д., който заемал длъжността управител на казиното, бил уволнен от работа, по повод на което възникнало напрежение между него и С. Х., тъй като след напускането на Д., управител на казиното станал С. Х.. Освен това Н. Д. по това време съжителствал на съпружески/семейни начала със свидетелката И. И., която също работела в казино „Ефбет" гр. Троян като финансов мениджър и заместник управител. Няколко дни по- късно тя също била освободена от работа. Като причина за уволнението на Д. му било съобщено, че играел на машинките, а съвместното съжителство С. Х. обяснил като причина за отстраняването на И.. Но св. И. не повярвала на тези обяснения и се обадила в централата на казиното, в гр. София и установила, че уволнението им е инициирано по препоръка на С. Х.. Това предизвикало напрежение и влошаване на отношенията между С. Х. и Н. Д.. На 12.01.2020 г. свидетелят С. Х. провел разговор по телефон с подсъдимия Х. Х. и му споделил, че Н. Д. правел по негов адрес интриги и изказвания из града, както и че искал по някакъв начин да го сплаши, за да престане. Подсъдимият Х. му казал, че има свои хора, които могат да сплашат Д.. Не уточнил никакви подробности.

На следващия ден, 13.01.2020 г. подсъдимият Х. Х. и приятелката му/ в интимни отношения/ свидетелката К. Г. от гр. Враца, пристигнали в гр. Троян около и след 19.00 часа с лек автомобил „Фолксваген Пасат" с регистрационен номер BP 52•••• и отседнали в хотел „Марс". Подсъдимият Х. и св. С. Х. се срещнали пред хотела вечерта. По време на тази среща св. Х. разбрал, че подсъдимият Х. има вариант тази вечер да се разговаря с Н., но нищо по конкретно не узнал. Останал с убеждението, че Н. Д. ще бъде сплашен като бъде „ошамарен“. За услугата той трябвало да даде 800 лева и две бутилки марков алкохол. Същата вечер свидетелят С. Х. с неговия лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № ОВ 48•••• завел и показал на подсъдимия Х. къде живее Д. в гр. Троян, ул. „Балкан“ блок № 2. Пред блока били паркирани автомобили, включително и този на свидетеля Д. „БМВ", модел „5301 М Спорт" с регистрационен номер YН 0••••. По инициатива на подсъдимия обиколили повторно покрай блока, за да установят има ли поставени в близост камери и дали свети апартамента на Д., след което свидетелят Х. оставил подсъдимия обратно пред хотел „Марс“.

На 14.01.2020г., след полунощ, подсъдимият Х. Х. и св. К. Г. излезли от хотела. Придвижили се с лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с регистрационен номер BP 52•••• до ул. „Балкан" пред блок № 2, където били паркирани автомобилите, включително и този на Н. Д. - БМВ. В автомобила си Х. носел шише/туба със запалителна течност, за която още при тръгването си от гр. Враца споделил на свидетелката Г., че с тази течност възнамерява да опожари колата на Н. Д.. Подсъдимият Х. първоначално спрял автомобила си малко по-напред от жилищната сграда, пред която бил паркиран лекия автомобил „БМВ" модел „5301 М Спорт" с регистрационен номер YH 0••••, собственост на Н. Д.. Взел шишето/тубата със запалителна течност от автомобила, върнал се пеша назад до паркирания автомобил и излял част от съдържанието на течността върху предното панорамно стъкло на автомобила, след което бутилката оставил в пространството до предната лява част на л.а БМВ и паркираният до него л.а. „Алфа Ромео“. После запалил горим материал и го хвърлил в посока на л.а. БМВ се върнал в лекия си автомобил „Фолксваген пасат". Изчакал, но тъй като автомобилът „БМВ" не се възпламенил, подсъдимият Х. върнал на заден ход с автомобила, свалил предния ляв прозорец и отново хвърлил запалено парче горим материал в посока на предната лява част на лекия автомобил „БМВ", след което отново се отдалечил с автомобила си в посока на ул. „Македония". Автомобилът отново не пламнал. През това време и поради обстоятелството, че улицата била под наклон в посока от л.а. „БМВ“ към л.а. „Алфа Ромео“ течността, излята върху панорамното стъкла на л.а. „БМВ“ се стекла към съседния автомобил –„Алфа Ромео“ с ДК № ОВ 91••••, паркиран непосредствено до БМВ. Там се намирала и оставената от него туба с остатъка от запалителната течност. Подсъдимият Х. Х. се върнал за трети път - пеша до „БМВ"-то. Възприемайки посочените обстоятелства, той запалил обект и го хвърлил, но този път в пространството между двата паркирани автомобила/БМВ и Алфа Ромео/, където се била вече стекла запалителната течност и където останала бутилката/туба с остатъка от запалителна течност. Малко след това пламнал огън в пространството между двата автомобила, тъй като вече концентрацията на горими пари е била по- висока. След като установил, че течността се е възпламенила подсъдимият и св. Г. се върнали с автомобила си в хотел „Марс", където останали до сутринта.

В следствие на действията на подсъдимия Х., пламнал първоначално лек автомобил „Алфа Ромео” ДК№ ОВ 91•••• собственост на Д. М. Г. от гр. Троян. Огънят обхванал първо лекият автомобил „Алфа Ромео“, тъй като от една страна въздушното течение е било в посока от л.а. БМВ към този автомобил, от друга, той бил паркиран със задната част към улицата, която е по- висока и под която има повече пространство за навлизане на въздушния поток, отколкото при л.а. БМВ, който бил паркиран с предницата към улицата, под която пространството е по - малко. След това огънят обхванал и лек автомобил „БМВ" модел „5301 М Спорт" с регистрационен номер YH0••••, собственост на Н. Д. от гр. Троян. Двата автомобила възлизат на обща стойност 13 920.00 /тринадесет хиляди деветстотин и двадесет/ лева, която стойност се явява значителна. Поради близостта на паркираните в дясно до „Алфа Ромео“ автомобили, както с оглед на лекия наклон в посока на същите и разливането на запалителната течност, но най- вече и обстоятелството, че в същата посока /на северозапад/ били и въздушните течения, пожарът се разпрострял и върху паркираните в непосредствена близост/ в дясна посока/ лек автомобил „Кия" модел „Пиканто" с регистрационен номер OB 69••••, собственост на К. М. от гр. Троян на стойност 3 600.00 /три хиляди и шестстотин/ лева, лек автомобил „Нисан" модел „Микра" с регистрационен номер ОВ 00••••, собственост на М. Х. Б. от гр. Троян на стойност 5 900.00 /пет хиляди и деветстотин/ лева, лек автомобил „Рено" модел „Клио" с регистрационен номер ОВ 97••••, собственост на М. Х. Б. от гр. Троян на стойност 1 680.00/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, лек автомобил „Фолксваген" модел „Голф" с регистрационен номер ОВ 60••••, собственост на В. Д. Б. от гр. Троян на стойност 2 600.00 /две хиляди и шестстотин/ лева и лек автомобил „Тойота" модел „Авенсис" с регистрационен номер ОВ 40••••, собственост на Веселин Лалев Комитов от гр. Троян на стойност 6 900.00 /шест хиляди и деветстотин/ лева - всичко на обща стойност 20 680.00 /двадесет хиляди шестстотин и осемдесет/ лева.

Така изложената до тук фактическа обстановка, относно поредността на развоя на събитията, се подкрепя на първо място от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съобразно сведенията, които дават свидетелите чрез своите показания, те могат да бъдат разделени в няколко групи.

В първа група следва да бъдат обособени показанията на свидетелите, които се явяват пострадали от извършеното престъпление, а именно тези, чиито автомобили са опожарени вследствие на пожара – това са свидетелите М. Б., М. К., В. Б., Д. Г., С. Ф., П. Д.. Те са и очевидци на разразилия се пожар, но не и на неговото възпламеняване.

Показанията на св. М. Б. дават най- общи сведения за това, че тя е собственик на два от автомобилите – „Нисан Микра“ и „Рено Клио“, които са горели, вследствие на разразилия се пожар, на паркинг пред блока, в който живеела. Според нея това се случило след 00ч., тъй като вече били заспали, когато чули сирени. След събуждането установили, че гори автомобилът й, паркиран пред блока. Според св. Б. от пожарната реагирали много бързо, защото вторият им автомобил – „Рено Клио“ бил с газова бутилка – факт, който веднага съобщила на пожарникарите и бил загасен, за да не се стигне до сериозни последици. В подкрепа показанията й за собственост на двата автомобила са представените от нея копия от талоните на същите – т. 2 стр. 32 и 33 от ДП. Изцяло в тази насока са и показанията на св. М. К., който е собственик на л.а. „Киа Пиканто“. Семейството му също спяло, когато се събудили от пожара. Той успял да премести служебният си автомобил от мястото, за да не изгори и той. Според свидетелят неговият автомобил бил вторият до този, който горял. В подкрепя на твърденията му за собственост е и представеният от него копие на талона на автомобила – т.2 стр. 29 от ДП. Все в тази връзка са и показанията на св. В. Б. – собственик на „Фолксваген Голф“/копие от талона на автомобила т.2 стр. 36/, който също горял и св. Д. Г., - собственик на л.а „Алфа Ромео“. От тях се установява, че горели 6 автомобила, както и че това се случило посред нощ. Тъй като най- силно горял автомобилът, собственост на св. Г., тя започнала да размишлява дали някой не е го е запалил нарочно, но нямало никой който според нея да желае това, нямало и причина. Важно значение имат показанията на св. Г., в частта, с която сочи, че на сутринта се установило, че върху л.а. „БМВ“ имало разлята запалителна течност. И тъй като този автомобил бил паркиран непосредствено в ляво на нейния, тя разбрала, че целта е била друг автомобил, а не нейният. Св. С. Ф. също е сред жителите на блока, пред който са горели паркираните автомобили. От показанията му се извлича конкретика, че е горяла колата до тази на Н. и паркираните в дясно коли. Колата на Н. била БМВ и тъкмо започвала да гори, когато той излязъл. Към тази група свидетели следва да се включат и показанията на св. П. Д., от които се установява, че тя се е събудила от гръм, видяла от терасата, че едната от колите гори и веднага казала на съпруга си да уведоми 112, а самата тя започнала да звъни на всички комшии по етажите, за да ги събуди. Когато пожарната пристигнала вече се били запалили и други автомобили. Съвкупният анализ на показанията на свидетелите от първа група установява няколко важни момента, а именно – дава информация за времето и мястото на разразилия се пожар – след полунощ, гр. Троян, ул. Балкан № 2; съдържат информация кой автомобил се е разгорял пръв и колко и кои автомобили са били обхванати от пожара. Установява се последователността, че първо се е запалил автомобилът – „Алфа Ромео“ и след него л.а. БМВ. Както, че огънят бързо се разраснал и пожарът се разпространил и върху съседните автомобили – още пет на брой – л.а. „Киа Пиканто“ с ДК № ОВ 69 ••••; „Нисан Микра“ с ДК № ОВ 00••••; „Рено Клио“ с ДК № ОВ 97••••; „Фолксваген Голф“ с ДК № ОВ 60•••• и „Тойота Авенсис“ с ДК№ ОВ 40 ••••. Никой от тези свидетели не е възприел дали е имало палеж на автомобилите, тъй като възприятията на всички тях са в периода след разгаряне на пожара.

Пострадал от престъплението е и св. В. К.. Той не е бил призован редовно, за да бъде разпитан пред първия съд. Инкорпорирани са показанията му от ДП в проведено съдебно заседание пред окръжния съд на 18.07.2022г. Според въззивният съд това е сторено при нарушение на процесуалните правила. Като основание за приобщавате е посочено това по чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, но показанията на свидетелят не са депозирани пред съдия на ДП, каквото е изискването на ал.1, нито има как да бъде констатирано противоречие, тъй като същият не е разпитван пред съда – обстоятелство изискуемо по т.1 на чл. 281 ал.1 от НПК. Ето защо въззивният съд намира, че така приобщените показания следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, обстоятелство което по никакъв начин не се отразява на възприетата фактология. А в рамките на ДП е приобщено като писмено доказателство копие от талона на л.а.“Тойота Авенсис“ с ДК ОВ 40 21ВМ, от което писмено доказателство се установява, че този автомобил е собственост на В. К.. Във втора група следва да се обособят показанията на св. Н. Д., И. И., С. Х., С. Ц., А. М.а и П. П.. Всички те са работили в казино „Ефбет“ в гр. Троян и показанията им имат значение за изясняване на отношенията между Н. Д. и Св. Х., които са в основата на деянието.

Св. С. Ц. е разпитван два пъти пред първия съд. От показанията му се установява, че е работил в казиното и когато св. Св. Х. е бил управител. Свидетелят установява познанството между С. Х. и Н. Д., които също са били колеги, като сочи, че са били в колегиални отношения. Посочил е, че в деня на инцидента е бил на работа и св. С. Х. също е бил на работа. Поради липсата на конкретика в спомена показанията на свидетеля от ДП са приобщени от съда на основание чл. 281 ал.4 вр. от НПК. В тези показания се съдържат подробности относно датата на деянието – 13/14.01.2020г., както и относно обстоятелството, по кое време С. си тръгнал от работа - около 02.00 часа. А самият той около 04-05 часа на 14.01.2020г. получил клип с горящите автомобили по приложението месинджър. При повторният му разпит този свидетел е потвърдил за обтегнати отношения между С. Х. и Н. Д., като е посочил, че причината за това била намесата на С. Х. за уволнението на Д. и И.. Посочил е също, че в града се е говорило, че С. е поръчал палежа на колата на Н.. Св. А. М.а, също е била на смяна в инкриминираната вечер и потвърждава, че св. С. Х. е бил на работа, тогава е бил управител на казиното и си е тръгнал след полунощ. От показанията й се установява също, че подсъдимият Х. Х. е работил в казиното и са били колеги. В хода на делото е разпитан и св. П. П., който от 2016 и до момента работи в казиното на „Ефбет“ в гр. Троян като охрана. Той също потвърждава, че всички говорели, че уволнението на Н. Д., който бил управител и приятелката му И. е инициирано от С. Х., което е предпоставка за влошаване на отношенията им.

По- детайлни са показанията на св. И. И. и Н. Д.. Двамата по време на деянието и преди него са били във връзка/ понастоящем семейство/. И двамата свидетели са убедени, че автомобилът на Н. – БМВ е запален умишлено, като поръчител за това е св. С. Х.. Като причина за това сочат влошените отношения, които обясняват с това, че първоначално управител на казиното в Троян бил св. Н. Д., но той бил освободен от работа. В разговор с управител на казината „Ефбет“ от гр. София, св. И. узнала, че причината за освобождаването на Д. е св. С. Х., който обяснил, че Д. и И. имат връзка и това пречи на работата. След като С. Х. станал управител, била уволнена и И.. Свидетелката твърди, че пред техни близки общи познати С. Х. се похвалил, че е заплатил на подсъдимия да запали автомобила на Д.. Св. Н. Д. в допълнение е депозирал показания, касаещи самият пожар - че бил събуден от своите комшии, които му казали, че пред блока горят коли; че успял премести автомобила БМВ с английска регистрация. На ДП са представени копия от документи на автомобила и за придобиването му/т.2 стр. 22-24ДП/. Показанията на свидетелят Д., депозирани на ДП са инкорпорирани от първия съд, който е констатирал частични противоречия. От инкорпорираните показния се установява конкретните данни на автомобила – БМВ 530 с ДК№ YH 0••••; точният адрес на който е живеел – гр. Троян, ул. „Балкан“ №2, обстоятелството, че бил събуден от св. Флорев през нощта, който го уведомил, че автомобилите горят; точният час, когато това се случило - 01, 17ч.; както и подробности относно автомобилите, които горели – основно горял л.а. „Алфа Ромео“, червена „Микра“ и синьо „Рено“ и местоположението на неговият автомобил - отляво на л.а. „Алфа Ромео“. Всъщност противоречие между показанията на този свидетел от ДП и пред съда не се констатира, тези от ДП са по- подробни. Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля в тяхната цялост – и от ДП и депозираните пред съда. По отношение на ДК № на л.а. БМВ се констатира разлика в една от буквите му. Вместо YH 0•••• и в обвинителният акт и в присъдата е записано YК 0••••. Настоящият състав намира, че по делото няма спор кой е автомобилът, чието опожаряване е целено, нито какви са неговите характеристики – марка, модел и ДК №, установени и от свидетелските показания и от приобщените писмени доказателства, както и чия собственост е той. Касае се за допусната техническа грешка, която по никакъв начин не ограничава правото на защита на подсъдимия и за която още в хода на ДП са инкорпорирани доказателствата, с които както той, така и защитата му е имала възможност да се запознае и да осъществи пълноценно защитата.

В тази група следва да бъдат обсъдени и показанията на св. С. Х.. При разпита си пред първостепнния съд, той не отрича, че със св. Д. са били в приятелски отношения. Сочи, че Н. Д. е бил крупие в казиното в гр. Троян, после управител. Като приятелски определя отношенията си и с подсъдимия Х. Х., който е бил шеф на охраната в казиното. Като причина за смяната на Д. като управител сочи, че политика на казиното била при намаляване на процентите да се сменят управителите, освен това Д. играел по време на работа. А по отношение уволнението на св. И. – че същата имала отношения с Д., а политиката на казината не допускала това.

Отрича да е бил поръчител на палежа, да е склонявал Х. Х. да пали автомобила на Д.. Посочил е, че е маршрута му бил такъв, че всеки ден минавал покрай мястото, където живеел Д., не е карал нарочно Х., за да му покаже къде живее Д.. Сочи също, че подсъдимият предния ден бил дошъл в града с по- малко момиче и имали уговорка на следващият ден да се видят. За отношенията между подсъдимия и св. Г. е посочил, че знае, че имат „полови взаимоотношения“.

Поради констатация за противоречие в показанията на свидетелят и депозираните от него обяснения в качеството му на обвиняем на ДП, решаващият съд е инкорпорирал обясненията му от ДП. Посочено е като основание за приобщаването им чл. 279, ал. 2, предл. 1, във вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Това основание за приобщаване на обясненията не може да намери приложение, предвид обстоятелството, че С. Х. няма качество на подсъдим, а на свидетел по делото. Въззивният съд изиска от ОП Ловеч и приложи в кориците на настоящото дело Постановление от 24.06.2021г., с което е прекратено наказателното производство по ДП 12/2020г. частично по отношение на С. Х. Х. за обвинение по чл. 330 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.3 от НК. В смисъла на изложеното единствената възможност за приобщаване е по реда на чл. 281, ал. 2 от НПК, но в случая и този текст е неприложим доколкото показанията не са били депозирани пред съдия на ДП. Ето защо въззивният намира, че с приобщаването на обясненията на С. Х., дадени в друго процесуално качество – това на обвиняем, е допуснато процесуално нарушение. То може да бъде изправено от настоящата инстанция чрез изключването на приобщените обяснения от доказателствената съвкупност.

В хода на ДП е проведена очна ставка между подсъдимият Х. Х. и С. Х., тогава и двамата са имали качеството на обвиняеми по ДП/т.2 стр. 113 и сл. ДП/. От съдържанието на протокола за проведеното процесуално-следствено действие се установява приетото във фактологията, потвърдено от св. С. Х. - че именно в проведен разговор с подсъдимия Х. Х., С. е споделил за проблеми със св. Д. и необходимост някой да поговори с него, а ако се стигне до скандали той да бъде „ошамарен“. Става ясно също, че именно вечерта, когато са пристигнали в гр. Троян подсъдимият Х. и приятелката му и са отседнали в хотел „Марс“, Св. С. Х. е останал с впечатление, че ще бъде говорено с Н. Д.. Потвърждава също, че въпросната вечер е качил в автомобила си подсъдимият Х. Х. и са минали покрай дома на Д., като после отново са се върнали от там, за да видят дали свети апартамента му и да разгледат за камери. Разговаряли са за заплащане на сума от 800 лв. и две бутилки алкохол. На сутринта на 14.01.2020г. двамата се чули по телефон и подсъдимият Х. му казал, че е станала някаква грешка и искат да го приберат от полицията. Всички тези обстоятелства, посочени от св. С. Х. са отречени от подсъдимият Х. Х. в хода на проведената очна ставка. Въззивният съд намира, че заявеното от св. С. Х. в този протокол за очна ставка следва да бъде кредитирано с доверие и поставено в основата на възприетата фактология по няколко съображения: . 1. В пълно съответствие е освен с показанията на св. К. Г. и с установеното от повторната видеотехническата експертиза, така и от писмените доказателства – справките от „Виваком“ за телефонните разговори между двамата. 2. И двете лица, между които е проведена очната ставка са били със защитник и двамата са с разяснени права и задължения при провеждане на процесуално- следственото действие. В протокола, изготвен за това процесуално следствено действие е записано, че то е извършено на 10.06.3030г. Съдът намира, че се касае до допусната техническа грешка по отношение на годината на извършването му. Видно от извършените преди това действия е издадено Разпореждане от 08.06.2020г. на прокурор при ОП Ловеч за конвоиране на подсъдимият Х. Х. с цел извършване на процесуално-следствени действия – очна ставка и разпит, а това разпореждане е предхождано от нарочно искане за провеждането на очна ставка между Х. Х. и С. Х. от разследващият полицай/т.2 стр. 110/, в което изрично е посочено, че очната ставка ще се проведе на 10.06.2020г. от 10ч. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че се касае за допусната техническа грешка в изготвения протокол за проведена очна ставка, която не опорочава проведеното процесуално- следствено действие и също го поставя в съвкупността от доказателства, въз основа на които изгражда възприетата фактология по делото. И 3. най- важното обстоятелство, поради което въззивният съд кредитира изложеното в рамките на проведената очна ставка от С. Х. е факта, че то се подкрепя изцяло от показанията на св. Х., депозирани при разпита му пред първия съд на 15.03.2022г. По време на този разпит, свидетелят изрично е потвърдил, че му е правена очна ставка с Х. Х. на ДП и че заявеното от него на тази очна ставка е вярно. Уточнил е дори, че не само с подсъдимия е говорено да „ошамари“ Н., но и други хора. Освен това е потвърдил, че е бил дал обяснения, че е ставало въпрос за побой, не е имал уговорки за друго, както и че се е чувал по телефон с подсъдимия преди деянието на 12.01.2020г. и е имал уговорка да се види с него на следващия ден.

Всъщност от изложеното до тук по отношение показанията на св. С. Х. пред първия съд се констатира вътрешно противоречие в частта, касаеща изявленията му дали е поръчвал на подсъдимия да „ошамари“ Н. Д., доколкото в първата част той отрича подобно твърдение, както и твърди, че не е возил подсъдимият вечерта, за да му покаже къде живее Д., а в последствие заявява, че казаното от него по време на очната ставка е истина и че не само с подсъдимия е говорил за „ошамари“ Н.. Въззивният съд намира обяснението за това противоречие от една страна на желанието му да оневини подсъдимия, но основно - да омаловажи и игнорира собственото си поведение. Настоящият съдебен състав кредитира тази част от показанията му пред първия съд, с която подкрепя изцяло заявеното по време на очната ставка, проведена на ДП между него и подсъдимия Х., тъй като в тази част показанията му са напълно съответни както бе посочено по- горе на заключението видеотехническата експертиза, на писмените доказателства относно провеждани телефонни разговори между тях, а и на показанията на втората група свидетели и на показанията на св. К. Г.. По искане на защитата този свидетел бе преразпитан пред настоящата инстанция, в рамките на който разпит отрече всякакви разговори с подсъдимия във връзка със сплашване на Н. Д., отрече да го е превозвал, за да му покаже къде живее, вечерта преди палежа, отрече да се е чувал с него за друго освен за назначаване на хора на работа и дори заяви, че не помни да е правена очна ставка между него и подсъдимия на ДП. Показанията на св. Х. депозирани пред въззивната инстанция не се кредитират с доверие. Първо защото те са депозирани пет години след извършване на деянието. На следващо място те се намират в противоречие със заявеното от свидетеля пред първия съд и с посочените по- горе доказателства, но най- важното - от тях ясно личи желанието за оневиняване на подсъдимия и нагаждането им с показанията, с когото са били в приятелски отношения, т.е. заинтересовани са.

От показанията на тази втора група свидетели се установяват конкретиката в отношенията между подсъдим, св. Х. и св. Д. и мотивът за извършване на палежа. Влошаването на отношенията между св. С. Х. и св. Н. Д. се е породило във връзка с уволнението на Д. и И. от казино „Ефбет“ в гр. Троян и назначаването на св. Х. за управител на казиното, както и във връзка с узнатото от св. И. и Д., че причина за това уволнение е намесата на св. С. Х.. Именно поради влошаването на отношенията, св. С. Х. е говорил с подсъдимият Х. Х. за сплашване на св. Д.; обсъждана е сума от 800лв и две бутилки марков алкохол като насрещна престация за това, без конкретно да е коментирано какви действия по сплашването на Д. ще се предприемат и кой ще ги осъществи.

В трета група следва да се обособят показанията на свидетелите от РУ Троян Людмил Здравков, Иван Бочев, Петър Банчев и Радостина Петкова.

При оценката на показанията на тези свидетели следва да се има предвид, че към момента на срещата им с подсъдимия и св. К. Г. пред хотел „Марс“ на 14.01.2020г. и провеждане на разговори и беседи с тях към Х. вече е било отправено подозрение, че Х. е извършител на деянието. Съдът е следвало да обсъди дали показанията на полицейските служители не съдържат извънпроцесуални самопризнания на Х. или И., които обаче са дадени в нарушение правото им на защита, тъй като няма данни те да са да е запознати с правото си да не се самоуличават и с правото си на защитник. Именно в тази насока е и решението на ЕСПЧ Д. М. срещу България. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че в частите, касаещи всички изявления на подсъдимия и св. Г. пред тях непосредствено след задържането им и във връзка с деянието, показанията на тази група свидетели следва да се изключат от доказателствената съвкупност, тъй като се намират в противоречие с разпоредбата на чл. 118 ал.2 от НПК.

Не са налице пречки обаче показанията на трета група свидетели да се кредитират в частите, с които посочват последователността на действията, които са предприели и чрез които са достигнали до подсъдимия и св. К. Г., защото в тази им част показанията, касаят личните възприятия на свидетелите и освен това са напълно съответни със заключенията на изготвените видеотехническа експертиза и пожаротехническа експертиза. А това са показанията, в частите с които се посочва, че са уведомени за произшествие на ул. „Балкан“ в гр. Троян около 01, 15ч.- палеж на автомобили; че извършили преглед на всички налични записи от камери за видеонаблюдение в района след възникването на пожара, че са установили автомобил „Фолксваген Пасат“, който се оттегля след самото запалване в посока центъра на града и че е извършен анализ на движението на това МПС, а по отношение на извършителя – че е лице с височина около 170-180см и наднормено тегло, че два пъти прави опит да запали автомобилите. Св. Здравков и Банчев изрично са заявили, че са успели да установят, че автомобила е с врачанска регистрация и по- късно този автомобил бил идентифициран пред хотел в града. На по- голяма детайлност сочи допълнителния разпит св. Банчев, в който посочва, че са наблюдавали камерата и са видели л.а. който спира, от него слиза лице от мъжки пол, което сложило нещо на чистачките на един автомобил; веднъж се опитал да го възпламени, не успял, върнал се запалил го и след това продължил с колата. На друга от камерите, чиито видеозапис наблюдавали установили, че номерът на колата е врачански. Направили засечки на входовете и изходите на града, но се оказало, че автомобилът е паркиран пред хотел „Марс“ в града.

Що се касае до св. Петкова, която към момент на деянието е била Началник РУП, въззивният съд намира, че няма пречка показанията й относно организацията по разследването и относно състоянието на св. К. Г. – че е била притеснена и че не е искала да се разбира, че има интимна връзка с подсъдимия, тъй като била приятелка със съпругата му - да бъдат кредитирани с доверие. Те също касаят личните й възприятия и заявени обстоятелства, които нямат отношение към извършеното деяние, а са лични такива. Установява се също от показанията на свидетелите от тази група, че не е осъществявано насилие - нито физическо, нито психическо върху св. Г. и тя сама е пожелала да даде показания.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите от тази трета група в посочените части. Те се подкрепят от показанията на свидетелите от първа и втора група, както и от повторните видеотехническата, пожаротехническата и допълнителна такава експертизи, обективни, незаинтересовани и последователни са и отразяват последователността на действията, чрез предприемането на които се е достигнало до установяване на връзка между палежа и подсъдимия Х.. Показанията на свидетелите от трите групи не се намират в противоречие помежду си, напротив те взаимно се допълват и изясняват различни части от приетата от съда фактология.

Особено внимание следва да се обърне на показанията на св. К. Г.. Те не могат да бъдат включени нито в една група от свидетелски показания.

Св. К. Г. – основен свидетел в настоящото производство е разпитвана пред първата и настоящата инстанция, освен това са приобщени и показанията й от ДП. Сравнителният анализ на показанията, сочи на значителни противоречия.

На ДП св. К. Г. е разпитана непосредствено на следващия ден след деянието. В тези си показания Г. е посочила, че са пристигнали с подсъдимият в гр. Ловеч с л.а. „Фолксваген Пасат“ сив на цвят с врачанска регистрация, който не бил собственост на Х., а на негов приятел; настанили се в хотел „Марс“ в стая № 106; че след полунощ са излезли с автомобила първо посетили денонощен магазин, откъдето напазарували храна и напитки, а след това отишли до жилищна сграда в близост до гаражи три на брой, където Х. спрял. Той взел туба със запалителна течност с цел опожаряване на автомобил. След известно време се върнал до техния автомобил, дал на заден ход и спрял до л.а БМВ, запалил хартия и я хвърлил в посока на този автомобил. Отишъл отново до гаражите и спрял и пак слязъл от автомобила. Върнал се отново към жилищната сграда в посока л. а. БМВ и след това се върнал, качил се на ла. „Фолксваген пасат“ и потеглили като се прибрали в хотела, където останали до сутринта. С подробности свидетелката е посочила, че знае, че л.а. БМВ е на човек на име Н., който е бивш управител на казиното в Троян. Посочила е, че БМВ е паркирано в близост до други автомобили пред жилищна сграда, не е видяла регистрационния му номер. Дори с подробности е посочила, че в партера на блока има магазин за обувки и БМВ е било паркирано точно пред този магазин. Пояснила е, че още във Враца преди да тръгнат подсъдимият й казал, че трябва да се опожари кола и че носи в тубата с гориво /запалителна течност/. Пояснила е също, че видяла, че когато Х. слязъл от автомобила взел тубата с течността, но после, когато се върнал - не я носел със себе си. Както, и че тази нощ я бил взел, за да могат да ги видят заедно и ако нещо стане свидетелката да потвърди неговата версия. На следващата сутрин ги задържали.

Пред първостепенния съд свидетелката е променила своите показания, твърдейки, че след като са посетили с подсъдимия гр. Троян и са се настанили в хотел „Марс“, не са го напускали до следващата сутрин, когато са били задържани. Не е знаела Х. да имал намерение да пали автомобил. Изложила е твърдения, че била задържана, без да й бъде предоставена възможност да се обади на близките си, не е имала достъп до адвокат за консултация, държана била 24часа, след което закарана пред съда да даде показания, които обаче не били нейни думи, а били диктувани от хората, които я завели на разпит. Протоколът не й бил прочетен преди да го подпише, но не отрича, че подписът е нейн. Твърди също, че била заплашвана, че ако не каже каквото полицаите искали я чакал затвор, повишаван й бил тон и пр.

В допълнение на изложеното е посочила, че към момента/ на разпита пред съда/ с подсъдимия няма отношения и до този момент не е живяла с него.

А към момента на палежа са имали интимни отношения. Но след палежа отношенията им не са добри, а са „никакви“.

Разпитана пред настоящата въззивна инстанция св. Г. отново променя показанията си, основно в частта касаеща отношенията й с подсъдимия. Твърденията й вече са в насока, че към момента на деянието тя живеела с подсъдимия в неговата къща на семейни начала, а съпругата на подсъдимия живеела в отделна стая в същата къща, тъй като били разделени, но нямали развод. Причината да дойдат в Троян била, за да се откъснат и да бъдат само двамата. Отрича в автомобила да е имало запалителна течност, нито Х. да й е обяснявал каквото и да било във връзка с палежа. Отрича Х. да е палил автомобили. В момента също живеела с него на съпружески начала. Поддържа твърдението си, че при задържането й след деянието не й били разяснени правата, не й било разяснено, че може да се съветва с адвокат; обяснено й било, че ще бъде „затворена“ без дело. Била принудена да каже, каквото полицаите искали да каже пред съдията.

Анализът на показанията на св. К. Г. сочи на значителни противоречия помежду им. Настоящият въззивен състав кредитира показанията на свидетелката, депозирани на ДП. 1. Те са депозирани пред съдия по реда член 223, ал. 1 от НПК. Функцията на съдията в това производство е да гарантира, че свидетелят доброволно дава показанията си, че никой не оказва въздействие върху него, че задаваните въпроси не са подвеждащи или насочващи, че отговорите са записвани коректно. Съдията проверява присъстващите на разпита и те се записват в протокола. Видно от протокола за разпит не е отразено да присъства адвокат по време на провеждането му, в каквато насока са твърденията на свидетелката, че имало лице, което й се представило за адвокат. Видно от самият протокол за разпит/ т. 2 л. 3-4 от ДП/ на свидетелката са разяснени преди провеждане на разпита всичките й права и задължения по реда на чл. 119, 120, 121, 122 и 123 от НПК. Същите са изписани не само цифрово в протокола, но е разяснено и текстово какви са правата и задълженията й. Този разпит е предхождан от друг, по време на който свидетелката е посочила, че ще даде показание пред съдия- т. 2 л. 1 от ДП, като видно от съдържанието му, макар да не е изложила никакви други твърдения тя отново е била предупредена за всичките си права и задължения като свидетел. Ето защо възражението на защитата, че правата не й били разяснени, не се възприемат и от настоящата въззивна инстанция. Не са налице и никакви обективни доказателства проведеният пред съдия разпит да е опорочен в смисъл свидетелката да не е давала отговорите, които са записани или да е била заплашвана или насочвана какво да говори.

1. показания са депозирани непосредствено на следващият ден след извършване на деянието, когато възприятията и спомените са били съвсем свежи. 3. Но най- важното е, че показанията на свидетелката от ДП кореспондират изцяло с назначената и изготвена повторна видеотехническа експертиза, с повторната пожаротехническа и допълнителна такава експертиза и с показанията на свидетелите от трите групи.

Състоянието на стрес, за което твърди свидетелката е обективирано от обстоятелството, че нейната роля е била да придружи подсъдимия до гр. Троян именно, за да му осигури алиби. Между впрочем това състояние се установява от показанията на св. Радостина Петкова, която към този момент е била Началник РУП Троян. Според нея свидетелката е поискала среща с нея и е била много притеснена, тъй като не искала да се разбира, че е в Троян, тъй като имала интимни отношения с подсъдимия и не искала този факт да става достояние. Твърденията обаче за оказан натиск са напълно изолирани и опровергани от показанията на свидетелите от трета група.

Твърдението на свидетелката, че докато е разпитвана в залата пред съдия, са присъствали и част от полицаите, занимаващи се със случая, няма отношение към истинността на показанията й. Да, от разпитите на св. Петкова и Банчев се установява и тяхното присъствие, седнали на последния ред. Установява се обаче липсата на каквато и да било намеса то тяхна страна и оказване на въздействие, а напротив – провеждане на разпита от органа на ДП и в съответствие с правилата на НПК.

Анализът на показанията на св. Г. пред първата и настоящата инстанция сочи на значителни противоречия в твърденията й, касаещи конкретиката на взаимоотношения между нея и подсъдимия към момента на палежа. Пред първия съд по време на разпита в съдебно заседание, проведено на 14.02.2022г. свидетелката е заявила, че по време на палежа са имали интимни отношения /факт, който е твърдяла и на ДП/, но към момента на разпита нямат добри, а „никакви“ отношения, т.е. нямат отношения. До този момент сочи, че никога не са живели заедно. Пред въззивната инстанция, твърденията й вече са за съвместно съжителство още към момента на деянието в къщата на подсъдимия, а с оглед обстоятелството, че към този момент той все още е бил семеен се твърди, че съпругата му живеела в същата къща в друга стая. Прави впечатление, че тези твърдения са нагаждани с оглед защитната теза на подсъдимия, с която се цели опровергаването на показанията й от ДП. В тази насока е и твърдението за липса на разясняване на правата по чл. 119 от НПК, което обаче се опровергава от съдържанието на протокола за разпит пред съдия на ДП от 15.01.2020г. Ето защо въззивният съд не кредитира показанията на св. Г. в частта, с която се твърди, че е живеела на съпружески начала с подсъдимия към датата на деянието. Те са опровергани както от показанията й на ДП, който се кредитират с доверие, така и от показанията и пред първия съд. Опровергани са и от показанията на св. Петкова, пред която Г. е споделили, че има интимни отношения с Х., за които не желае да се разчува, както и от показанията на св. С. Х.. Показанията в тази им част са опровергани и от обясненията на самия подсъдимия, в който е заявил, че свидетелката К. Г. е негова любовница и искал да бъде с нея вечерта, когато пристигнал в Троян, както и че е заявил в полицията, че е с любовница и не желае да се разчува. Съдът не кредитира и показанията на св. Г. пред първата и въззивната инстанция в частите, с които се твърди, че са били с Х. в хотелската стая цяла нощ, не са излизали и Х. не й е споменавал нищо за палеж на коли нито е носил запалителна течност също не се кредитират с доверие. Първо те са депозирани две години пред окръжният съд и пет години пред настоящият след деянието, когато вече е установено какви доказателства са събрани. От тях прозира желанието да обслужат защитната тезата подсъдимия. На следващо място не кореспондират с останалите събрани в хода на процеса доказателства. И на последно, но не и по значение място тези показания следва да бъдат коментирани през призмата на обстоятелството, че тя е имала интимни отношения с подсъдимия, тя е следвало да бъде неговото алиби, поради което е налице и заинтересованост.

Твърденията на св. Г., че е депозирала молба още на ДП с която е изявила желанието си да даде отново показания, а такава възможност не й била предоставена в принципен план нямат отношение и не биха могли да бъдат коментирани като допуснато нарушение. Внимателният прочит на материалите по ДП сочи, че действително такава молба на ДП Г. е подала в деловодството на Окръжна прокуратура гр. Ловеч с вх. № 154/26.03.2020 г. Тази молба не е останала без отговор – напротив депозиран е такъв, видно от който било невъзможно провеждането на разпит, тъй като е било обявено извънредно положение в страната и ограничаване достъпа на граждани до служебните помещения на РУ гр. Троян, както и факта на вече извършен разпит пред съдия в качеството и на свидетел, нов или допълнителен разпит ще и бъде проведен при отпадане извънредната ситуация. Връчена и е била призовка като с констативен протокол от 11.06.2020 г. е удостоверено нейното неявяване за разпит при лично получен от Г. екземпляр от призовката на 08.06.2020 г., Тези обстоятелства не са от особено значение и защото на св. Г. е предоставена възможността да депозира показания и по време на съдебната фаза на процеса – както пред първата инстанция, така и пред въззивната инстанция. И тези показания са подложени на съвкупен анализ с всички останали събрани в хода на процеса доказателства.

В хода на ДП е проведена очна ставка между свидетелката Г. и подсъдимият Х.. По време на очната ставка подсъдимият е отрекъл извършването на всякакви действия по палеж и подготовка за такъв предварително с взета запалителна течност. Свидетелката, която вече е променила своята позиция на всички въпроси е отговаряла, че не си спомня – запалителна течност може и да е имало, може и да е нямало, не си спомняла дали са излизали вечерта от хотела, била дезориентирана в града и пр. Заявеното от свидетелката по време на това процесуално- следствено действие не се кредитира с доверие от настоящата въззивна инстанция, първо защото липсва в него всякаква конкретика, но най- вече защото е налице заинтересованост, тъй като от поведението на Г. ясно личи желанието й да създаде алиби за подсъдимия и да опровергае вече депозираните си показания пред съдия.

Приетата за установена фактическа установка се доказва от извършените процесуално-следствени действия по оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване.

На 14.01.2020 г. е извършен оглед на местопроизшествие на паркинга в гр. Троян на ул. „Балкан“ пред №2. От изготвеният за това процесуално- следствено действие протокол се установяват възпламенените и изгорели в следствие на пожара автомобили, тяхното конкретно местоположение и състоянието им след потушаване на пожара. Към протокола за оглед е приложен и фотоалбум, който онагледява тези факти и обстоятелства.

На същата дата и място, в по- късен час и на дневна светлина е извършен и допълнителен оглед на местопроизшествие, по време на който са открити два броя пластмасови стопилки с обла форма на 80 см от левия край на л.а. „Алфа Ромео“, а на 90 см. в ляво от този автомобил са открити сини пластмасови парчета; открити са също остатъци от изгоряла гума и стопена пластмаса с черен цвят.

На 14.01.2020г. в 16.55часа е извършен допълнителен оглед на л.а. БМВ с ДК № YН 06 ••••. От протокола за оглед е видно какво е конкретното му състояние, какви щети са причинени на автомобила; иззети са натривки от чистачките му. Констатациите в този протокол за оглед изцяло подкрепят детайлно посоченото в показанията на св. К. Г. от ДП, които са кредитирани с доверие от настоящият състав в частите, с които тя е посочила, че автомобилът е бил паркиран точно пред магазина за обувки във входа на кооперацията. Отразеното в протокола за оглед е, че автомобилът е паркиран с предницата към улицата и задна част към магазин, който се намира на партерния етаж на жилищния блок. А видно от изготвения към протокола за оглед фотоалбум – сн. 1 магазинът е с предназначение точно посоченото от св. Г. - магазин за обувки.

На същата дата- 14.01.2020 г. е извършено претърсване и изземване на л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ВР 52••••, управляван от подсъдимия. По време на това претърсване освен вещи, които не са от значение за разследването са открити и два броя запалки в автомобила в отвор под касетофона. Извършеното процесуално- следствено действие е одобрено с определение № 15 от 15.01.2020г. на ОС Ловеч в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 161 ал.2 от НПК.

На 14.01.2020г. в 08.10ч. е извършен обиск на подсъдимия и са намерени и описани два броя мобилни телефони – „Хуауей“ и „Самсунг“ както и черен трикотажен панталон тип анцуг с надпис на левия крачол Десидел; тъмно сив суитчър с качулка с надпис и черни спортни обувки тип маратонки. Дрехите са предадени с протокол за доброволно предаване на разследващият полицай. За изследването им е назначена физико-химическа експертиза, която е имала за цел да установи има ли по тях запалими течности или горивно-смазочни материали. Иззети са обтривки от двете ръце на подсъдимия и св. К. Г.. Видно от заключението на извършената експертиза № 20/ФЗХ-11 по обтривките на ръцете на двамата – подсъдимия и св. Г. не са открити летливи леснозапалими вещества или гориво. Такива не са открити и по изследваните дрехи. Установено е наличие на нафта по обтривките от чистачките и от метален болт, придържащ механизма за лява чистачка, иззети от л.а. БМВ.

Обект на изследване на физико-химична експертиза са били и иззетите при допълнителния оглед парченца от стопена пластмаса. Заключението в извършената експертиза под № 20/ФЗХ-56 е установила, че по иззетите парчета от синя полимерна материя и бяла полимерна материя е установено наличие на нафта с биодобавка. В съдебно заседание, проведено пред първия съд на 27.06.2022г. вещите лица подробно са разяснили, че ако лицето използвало запалителни вещества е внимателно и не е допирало до дрехите си веществата е напълно възможно следи от тях да не останат. А вещото лице изследвало обтривките от ръцете на подсъдимия и св. Г. – М. М. е посочила изрично, че по ръцете много трудно се откриват следи от леснозапалими вещества като е изложила и причините за това - основната е момента на изземване на следите или допусната грешка при изземването на натривките. Посочила е дори, че в лабораторията е правено изследване и на 30 минута дори без измити ръце от бензин не остават следи, поради лесното му изпаряване. Поради изложеното направени възражения от защитата за липса на доказателство, което да обвързва Х. с извършеното деяние, поради липса на открити следи по дланите и дрехите му от леснозапалими течности въззивният съд намира за неоснователно. Този факт не може да оневини подсъдимият - първо защото натривките от него са взети на 14.01.2020г., но едва след като същият е бил задържан за 24 часа със заповед по чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, което е станало в 08.15 ч. Периода от време от извършване на деянието/около 01.00ч/ до този момент е значителен – повече от 8 часа и подсъдимият е имал достатъчно време да отстрани следите. А що се касае до отсъствието на следи по изследваните дрехи – по отношение на това св. К. Г. в разпита на ДП, които настоящият състав кредитира, изрично е посочила, че е чистила маратонките му в хотела с вода, защото по тях е имало от течността, която е била в тубата/ запалителна течност/. Така отразеното в експертизите е в пълно съответствие с показанията на св. К. Г., че тубата/шишето със леснозапалима течност е оставено от подсъдимия на място, а не е върнато в автомобила, с който са били, както и от изрично посочената последователност на действия на извършителя в повторните видеотехническата и пожаротехническата експертизи.

Видно от приложеният на стр. 315 и сл. съдебен том 2 пред първия съд трудов договор № 318/30.04.2018г. подсъдимият е назначен на работа във „ВТА Секюрити сервиз“ ЕООД.

На 15.01.2020г. са предадени с протокол за доброволно предаване СД със записи от камери в Троян на ул. „Балкан“ №2 и СД със записи от камери на територията на Община Троян.

Въз основа на тях е назначена видеотехническа експертиза в рамките на ДП. От заключението на същата са видни изнесени кадри, които имат отношение към случая. Установява се, че автомобилът, управляван от подсъдимия – „Фолксваген пасат“ с ДК № ВР 52•••• е установен от камери на 13.01.2020г. в 19, 29.53ч.от камера с наименование Texra, след това същият автомобил е засечен от камера Sanatorium в 19, 36, 14ч.; автомобилът с конкретните номера е засечен на 14.01.2020г. - в 00, 50, 58ч от камера с наименование „Болшевик“ също в посока ж.к. „Лъгът“. Без да са засечени номерата на автомобила, със заключението, че подобен автомобил е преминал експертите са посочили, че това е станало в пред камера „Банка Славяни“ в посока ж.к. „Лъгът“ в 00, 50.00ч., както и в 00, 51.05ч пред камера „Фурна Натали“ – към ж.к. „Лъгът“ и 00.53.05 пред същата камера, но в обратна посока към центъра. От мястото на палежа е констатирано преминаване на автомобил, който наподобява посоченият в периода 01.00.36 – 01.00.43ч на 14.01.2020г. и веднага след това подобен автомобил в посока център е преминал през камера „Банка Славяни“ в 01.01.18ч.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция бе назначена повторна видеотехническа експертиза, която да изследва СД, съдържащи видеозаписи от иззетите камери и да бъде изготвена от експерти при НИК. На тази експертиза са поставени повече въпроси от на първоначалната.

Прегледът на видеофайловете, обект на експертизата, е извършен с професионален видеоредактор и специализиран криминалистически програмен продукт за видеообработка AMPEDFIVE. Лабораторията по „Видеоанализ и лицева идентификация” при НИК – МВР, която разполага с лицензиран криминалистичен софтуер „AMPEDFIVE“ има възможност да подобри качеството на видеофайлове с умерено влошено качество - в частта на цВ.та гама, яркостта и контраста и др. Видно от заключението изследвани са:

1. Оптичен диск „НР“ DVD-R с ръкописен надпис „Камери от магазин в гр. Троян, ул. „Балкан № 2“ ВД-00950.1, поставен в бял хартиен плик с ръкописен текст върху него “Диск 1, находят се на л. 117, том I, ДП № ЗМ12/2020 г. по описа на РУ - Троян, който съдържа 12 видеофайла. Видеофайловете са записани в „Н.264” файлов формат, черно-бели, без звук, с резолюция 352x288 пиксела, кадрова честота 25 к./сек., с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Камерите регистрират интервала между 00: 00: 00 ч. и 01: 15: 02 ч. на 14.01.2020 г. Видеофайловете са регистрирани от две статични камери монтирани във високата част на търговски обект, като наблюдават павирана пешеходна 24 алея в близост до която са паркирали автомобили и участък от автомобилно платно. 2. Оптичен диск „Verbatim“ CD-R с ръкописен надпис „Камери, обслужващи територията на Община Троян камера, „Фурна Натали“ и камера ’’Банка Славяни“ ВД-00950.2, поставен в бял хартиен плик с ръкописен текст върху него “Диск 2, находящ се на л. 116, том I, ДП № ЗМ- 12/2020 г. по описа на РУ-Троян, който съдържа 12 видеофайла и плейър за тяхното възпроизвеждане. Видеофайловете са записани в „MP4” файлов формат, осем от тях са черно-бели и два цветни, без звук, с резолюция 1920x1080 и 1280x720 пиксела, кадрова честота 25 к./сек., с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Камерите регистрират в различни интервали между 19: 29: 38 ч. на 13.01.2020 г. и 01: 01: 11 ч. на 14.01.2020 г. Видеофайловете са регистрирани от шест статични камери. В обхвата на четири от камерите попадат части от автомобилни пътища, по които преминават леки автомобили в тъмната част на денонощието, а при останалите две в кадър попадат части от автомобилен път граничещ с павиран пешеходен път. 3. Оптичен диск „НР“ DVD-R, с ръкописен надпис „Магазин ул. „Балкан“ № 2, 13.01.20 г.“ ВД-00950.3 поставен в бял хартиен плик с ръкописен текст върху него „ Диск „Магазин ул. „Балкан“ № 2“ находящ се на л. 184, том I, ДП № ЗМ-12/2020 г. по описа на РУ-Троян, който съдържа три видеофайла. Видеофайловете са записани в „Н.264” файлов формат, черно- бели, без звук, с резолюция 352x288 пиксела, кадрова честота 25 к./сек., с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Камерите регистрират интервала между 20: 10: 58 ч. и 21: 55: 59 ч. на 13.01.2020 г. Видеофайловете са регистрирани от две статични камери монтирани във високата част на търговски обект, като наблюдават павирана пешеходна алея в близост до коя го са паркирали автомобили и участък от автомобилно платно. 4. Оптичен диск „Verbatim“ CD-R с ръкописен надпис „13.01.20 г. ДП12/20 г.” ВД- 00950.4 поставен в бял хартиен плик с ръкописен текст върху него „Диск „13.01.20 г.“ ДП-12/20г. находящ се на л. 185, том I, ДП № ЗМ12/20 г. по описа на РУ- Троян, който съдържа осем видеофайла и снимкови изображения извлечени от тях. Видеофайловете са записани от две статични камери в „MP4” файлов формат, черно-бели, без звук, с резолюция 1920x1080 пиксела, кадрова честота 25 к./сек., с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Камерите регистрират в различни интервали между 20: 17: 44 ч. и 22: 04: 43 ч. на 13.01.2020 г. 25. В обхвата на камерите попадат части от автомобилни пътища, по които преминават леки автомобили в тъмната част на денонощието.

В заключението е илюстриран снимков материал на относими към главният факт по делото кадри. От тях се установява, че на 14.01.2020г. в 00, 57.41ч от камери, обозначени като СН2 и СН3 е регистрирано преминаването на л. а., отговарящ по външни белези на „Фолксваген пасат“ Същите камери в 01.00.020ч са регистрирали автомобил, отговарящ по белези на „Фолксваген пасат“, който влиза в кадър на заден ход, достига до дясната страна на кадъра, спира, след което тръгва напред и се насочва към паркирани автомобили. След като достига до тях спира и от прозореца на водача е изхвърлен светъл/горящ обект по посока на паркираните автомобили като след това автомобила потегля.

На 13.01. в 19, 29.57 ч. камера, условно обозначена като „Текстра“ е засякла л.а. с ДК № ВР 52••••, който преминава по асфалтиран път. Автомобил със същият номер и отговарящ по външни белези на „Фолксваген пасат“ е засечен и от камера обозначена като „Санаториум“ в 19, 36.13ч на 13.01.2020г. На 14.01.2020г. в 00.50.57ч от камера обозначена като „Болшевик“ е засечен л.а. с ДК № ВР5240СС, отговарящ по външни белези на „Фолксваген пасат“. Въззивният съд констатира, че в заключението е допусната техническа грешка на стр. 9 от същото, доколкото е посочено, че автомобилът е засечен на 13.01.2020г. в 00.50.57ч. но е илюстрирана снимка, от която се установява, че датата е 14.01.2020г. Че се касае за техническа грешка се установява и от отразеното на стр. 2 от заключението първи абзац, в който е описано точно, че камера „Болшевик“ е засякла автомобилът в посока ж.к. „Лъгът“ на 14.01.2020 в 00.50.56 Експертите са заключили, че всеки от така установеният и илюстриран в снимковия материал автомобил отговаря по външни белези на „Фолксваген пасат“, но не могат да посочат с категоричност идентичността на автомобила, заснет от различните камери.

На 14.01.2020г. в 00, 51, 04ч. камера обозначена като Камера 01 е регистрирала л.а. чиято марка не може да се установи да преминава в близост до търговски обект. Същата камера е заснела в 00.53.04ч на 14.01.2020г л.а. отговарящ по белезите на „Фолксваген пасат“ да преминава в близост до търговски обект. На същата дата в 01.01.27ч камера обозначена като камера 2 е регистрирала л.а. преминаващ от дясна към лява страна на кадъра. Анализът на видеозаписите на автомобилите, регистрирани от посочените камери установява, че автомобилите отговарят по външни белези на "Фолксваген пасат“, но не позволява резолюцията и отдалечеността на камерите да се напрани извод за частните признаци на обектите т.е. идентичност на автомобилите. всички камери.

Експертите са посочили, че при прегледа на видеофайлове от камери обозначени като СН2 и СН3 се установява събитие, отразяващо опожаряване на паркирани автомобили от неустановено лице от мъжки пол, облечено с тъмни дрехи и поставена качулка на главата. Но качеството на заснемане, поставената качулка на главата и отдалечеността на заснемащото устройство не позволяват идентификация на автора на палежа. Представена е хронологията на запалването: В 00.59.11ч лице с неустановена самоличност и поставена качулка на главата се насочва към лек автомобил БМВ. Когато достига до предната лява страна на автомобила се установява, че държи в дясната си ръка обект с прозрачна течност. Изсипва съдържанието върху предния панорамен прозорец на автомобила. Лицето се навежда и оставя бутилката до предната страна на л.а. БМВ, в ръцете му се наблюдава присветване и хвърля осветения обект към предната лява част на л. а. БМВ. Лицето започва да тича, след като е хвърлило светещият обект. В 01.00.53ч. в обхвата на камерата попада автомобилът, чието движение е описано по- горе, като от страната на водача на л.а. полита светещ/горящ обект отново в посока на л.а. БМВ, който обект попада в пролука между л.а. БМВ и автомобилът, паркиран до него. В 01.02.00ч. в обхвата на камерите отново попада облечено в тъмни дрехи лице с поставена качулка на главата, което се насочва към предната част на ла. БМВ, навежда се за момент между л.а. БМВ и паркирания от дясната му страна тъмен автомобил. След като лицето се изправя в лявата му ръка просветва светлина, наподобяваща пламък, който лицето хвърля между двата паркирани автомобила, обръща се и тичайки излиза от кадър. След като е хвърлен светещият обект се наблюдават пламъци между предната лява страна на л. а. БМВ и задната част на паркирания в съседство тъмен автомобил и тези пламъци са около мястото, където лицето е оставило обекта с прозрачна течност. В 01.11.46 пламъците обхващат задната част на автомобила, паркиран до ла.а БМВ, а 15 мин. по- късно и купето на този автомобил.

От изложеното до тук в заключението на повторната видеотехническата експертиза се установява по безспорен начин, че автомобилът, управляван от подсъдимият Х. е бил в гр. Троян на посочените места на 13 – 14.01.2020г. Установява се също, че лек автомобил „Фолксваген пасат“ с ДК № ВР5340СС е преминал, засечен от камера „Болшевик“ на 14.01.2020г. в 00.50.57ч., а веднага след това автомобил с белезите на фолксваген пасат е засечен от „Камера 01“ в 00.53.04ч. Камерите, заснемащи мястото на извършване на деянието са установили автомобил с белезите на „Фолксваген пасат“ на 14.01.2020г. в 00.57, 41ч. В 00.59.11ч започват първите действия по изливане на прозрачна течност върху автомобила БМВ, собственост на Н. Д. и действията му продължават до 01.02.00ч в обхвата на тези камери.

Изложеното в тази част от експертизата изцяло подкрепя показанията на свидетелите от първа група, че огънят е тръгнал от лек автомобил „Алфа Ромео“. Тази част от експертизата подкрепя изцяло изготвената повторна пожаротехническа експертиза, която ще бъде обсъдена по- долу и съгласно която пожарът е предизвикан от палеж, както и показанията на свидетелите от трета група. Но най - вече изложената последователност е в пълно съответствие с показанията на свидетелката К. Г., която е изложила същата последователност от действия на подсъдимият Х. Х. по запалването на автомобила БМВ, и която последователност тя няма как да знае непосредствено след деянието, ако не е възприела лично действията на подсъдимия. Подкрепят и детайлността в показанията й според които след първото вземане на тубата със запалителна течност, тя повече не е връщана от подсъдимия в автомобила. Същото обстоятелство е отразено и във видеотехническата експертиза. Цялото това съответствие в детайлите в показанията на св. Г. от ДП е още една предпоставка именно те да бъдат кредитирани с доверие от въззивният съд.

Съвкупният анализ на изготвените две видеотехнически експертизи – тази на ДП и тази повторната такава пред въззивният съд не разкрива противоречие между тях. Видно е, че по отношение движението на автомобила, управляван от подсъдимия и камерите засекли движението на л.а. наподобяващ по белези „Фолксваген пасат“ са илюстрирани едни и същи кадри. Изготвената от експерти на НИК повторна експертиза е по- детайлна, и тъй като дава отговор на допълнителни въпроси - съдържа конкретика относно действията на лицето, предизвикало палежа. Отсъствието на противоречие в частите, в които има съвпадение на поставените задачи е предпоставка настоящият съдебен състав да приеме, че заключенията са обосновани, изготвени от компетентни лица, и следва да бъдат кредитирани с доверие и включени в доказателствената съвкупност. Именно въз основа на тях се установява движението на лекият автомобил, управляван от подсъдимият – при пристигането му на 13.01.2020г., както и в периода 00.50 – до 01.02.ч на 14.01.2020г., когато е извършен палежа, както и последователността и конкретните действия, предизвикали палежа.

Възражението на защитата, че не е установено, че се касае за автомобилът, управляван от Х. е неоснователно. Видно и от двете видеотехнически експертизи той е засечен от камера „Болшевик“ в посока кв. „Лъгът“, където именно е местопрестъплението в 00.50.59ч. като на тази снимка ясно се вижда ДК № на автомобила, а впоследствие автомобил със същите параметри е засечен и на самото местопрестъпление, макар да не е установен точно ДК№ на автомобила. Освен това самият подсъдим в обясненията си, депозирани пред окръжният съд не отрича да е минавал по маршрута, където е било местопрестъплението, макар да отрича, че той е извършил действията по запалването.

Времето на извършения палеж се установява и от изготвената повторна видеотехническа експертиза, от разпитите на свидетелите от първа и трета група и от протокола за устно съобщение/т.1 стр. 106/. Видно е че огънят се е възпламенил в 01.02.ч на 14.01.2020г., сигнал за пожара е подаден в 01.15ч. на 14.01.2020г.

Оценителната автотехническа експертиза, назначена на ДП и приобщена от съда е установила каква е пазарната стойност на всеки от автомобилите, обхванати от пожара и какъв е размера на щетите по всеки от опожарените автомобили. От заключението на същата се установява следното:

Щетите по л.а. БМВ 5301Спорат с ДК № YН 06 •••• са в размер на 1080лв. Пазарната оценка на същото възлиза на 6500лв.

Щетите по лек автомобил „Киа Пиканто“ с ДК № ОВ 69 •••• са в размер на 3100 лв. Пазарната оценка на същия е 3 600лв. Вещото лице е заключило, че технически е трудно и икономически нецелесъобразно възстановяването на този автомобил. Щетите по лек автомобил „Нисан Микра“ с ДК № ОВ 00•••• са в размер на 5 400лв. Пазарната му оценка е 5 900лв Щетите по лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № ОВ 97 •••• са 826лв. Пазарната му оценка възлиза на 1680лв. Щетите по лек автомобил „Фолкваген Голф“ с ДК № ОВ 60••••са в размер на 2 300лв. Пазарната му оценка възлиза на 2 600лв. Щетите по л.а. „Тойота Авенсис“ възлизат на 1027лв. Пазарната му стойност е 6 900лв. Щетите по ла. „Алфа Ромео“ възлизат на 7020лв. Пазарната му стойност е 7420лв.

В хода на ДП е назначена и изготвена пожаротехническа експертиза.

Тази експертиза е посочила поредността и степента на засягане на опожарените автомобили. Според нея напълно опожарен е л.а. „Алфа Ромео“, като са анализирали степента на засягането му са посочили, че огънят е започнал от задната част на автомобила и е обхванал и предната. Втори по ред е бил л.а. КИА, по който е установено въздействие на огън по предната дясна врата, като стъклото е разрушено, което е признак, че температурата е била над 300градуса; следваща е била „Фолксваген Голф - той е с напълно унищожена предна част, включваща двигателното отделение; четвърти поред е бил ла. „Рено Клио“ – засегнати са задна дясна част и задна броня.; пети поред е бил „Нисан Микра“ – засегната е предната част на автомобила, включваща двигателното отделение и шести поред е бил л.а. „Тойота Авенсис“ – няма унищожени части, леко въздействие на лъчиста топлина. Л.а. БМВ е бил паркиран от лявата страна на „Алфа ромео“. По този автомобил се наблюдава въздействие върху лява част - лява врата и калник. Изложени са няколко версии като възможни за възникване на пожара, но като най- достоверна версия експертите са приели, че се касае за умисъл за унищожаване на автомобила чрез изгаряне. Като причина за този свой извод са посочили намерените полимерни материали, върху които имало следи от нафта и установените следи от запалителна течност по чистачките на л.а. БМВ и под л.а. „Алфа Ромео“. В хода на ДП е изготвено и допълнително заключение, в което експертите са посочили, че предвид факта, че гориво е намерено върху чистачките на л.а. БМВ той е бил целта за опожаряване; че огънят е възникнал между ла. БМВ и л.а. „Алфа Ромео“;

Въззивният съд намери, че това заключение не отговаря изчерпателно на всички въпроси, имащи значение за правилното изясняване на възникването и развитието на пожара. Не обяснява причините поради които напълно изгорял е л.а. „Алфа Ромео“ и паркираните до него „КИА“, „Нисан“ и „Фолксваген“, а целта на палежа се сочи, че е л.а. „БМВ“. Поради което възниква и противоречивост в изводите му доколкото се сочат няколко възможни варианта за възникване на палежа. Поради това и не го кредитира и не го постави в основата на своите правни изводи, а назначи повторна пожаротехническа експертиза и допълнителна такава, чието заключение бе изготвено и след изготвеното заключение на видеотехническата експертиза, за да могат да бъдат ползвани абсолютно всички доказателства, събрани по делото.

От заключението на повторната и допълнителна пожаротехническа експертиза се установява следното:

Експертите са посочили, че пожарът е възникнал на 14.01.2020г. в 01.02.17ч на ул. „Балкан“ пред блок № 2, на пътното платно в участъка между л.а. БМВ и л.а. „Алфа Ромео“ с ДК№ ОВ 91••••. Според тях съществува само една единствена версия за възникване на пожара и това е топлинно действие на открит пламък от запалка, с която е запалена хартия и е хвърлена върху предварително излята лесно запалима течност. Посочили са и механизма и посока на разпространението, които в допълнителното заключение са подробно разяснени, а именно: описали са цялата последователност – напълно идентична с тази от видеотехническата експертиза – в 00.59.27ч. лице с неустановена самоличност достига до предната страна на автомобила БМВ и държи в дясната си ръка обект-/бутилка/туба/ с течност; изсипва част от съдържанието върху лявата страна на предния панорамен прозорец и левия калник на автомобила. В 00.59.24ч. лицето се навежда и оставя бутилката на пътното платно между предната лява страна на л.а. БМВ и задната лява страна на л. а Алфа Ромео“. В 00.59.36ч. в ръцете му се наблюдава присветване, след което хвърля светещият обект към предната лява част на ла. БМВ; В 01.00.03ч. на пътното платно пред л.а. БМВ и Алфа Ромео спира автомобил и от страната на водача полита горящ обект в посока предната лява част на ла. БМВ; и от протокола на видеотехническата експертиза е посочено, че в 01.02.00ч. лице, облечено с тъмни дрехи се насочва към предната част на л.а. БМВ и паркираният от дясната му страна автомобил; в лявата му ръка присветва светлина, наподобяваща пламък, който лицето хвърля между двата паркирани автомобила. Подробно в допълнителното заключение експертите са обяснили защо пожарът не е пламнал още след първият опит на дееца, а са били необходими няколко такива/три/ - за да се възпламени леснозапалима течност, а именно: Нафтата с биодобавка е необходима, но не самата течност, а парите й трябва да достигнат достатъчна концентрация и да бъдат в контакт с източник на температура над 55-75 градуса по Целзий. При ниски атмосферни температури, както е било в конкретния случай/м. януари/ парообразуването е по- бавно и възпламенимата с въздуха смес се образува по- бавно. При изливане на летливата течност върху студена повърхност, част от нея се разтича и прониква в микропукнатини, което също намалява локалната концентрация на пари. Хвърленият запален обект не е осигурил достатъчно топлина и е загаснал при падането, а дори да е горял е възможно да не е попаднал върху незалят с течността участък. След първите два неуспешни опита за запалване в рамките на следващите 2-3мин. е настъпило увеличение на концентрацията на горими пари, особено в зоната между двата автомобила БМВ и Алфа Ромео и вече са били налице условия за мигновено възпламеняване. Изключително детайлно и подробно експертите са обяснили и посоката на разпространение на пожара. Като са посочили два основни фактора, които имат значение – посоката на въздушно течение и наклона на уличното платно. Вятърът има основно значение за интензивността на разпространение и посоката на развитие. Експертите са посочили, че видно от визуалния анализ на видеозаписите на камери СН2 и СН3 се установява, че въздушното течение е в посока от югоизток към северозапад или от л.а. БМВ към л.а. „Алфа Ромео“ и съседните автомобили. Освен това обстоятелството, че л.а БМВ е бил паркиран с предната част към уличното платно, а л.а. „Алфа Ромео“ със задната част също е оказало значение за по- лесното навлизане на въздушния поток към/под л.а. „Алфа Ромео“, тъй като задната част на автомобила е по- висока и това също е улеснило разпространението на горящите газове в посока северозапад. Значение е оказал и наклона на пътното платно, който също е в посока северозапад т.е. към л.а. „Алфа Ромео“. Наклонът е подпомогнал стичането на запалителната течност от БМВ към „Алфа Ромео“ и задържането на разлятата горима течност именно в зоната около последния, което обяснява и концентрацията на пламъка в тази част. Впоследствие топлинният поток от горящият автомобил „Алфа Ромео“ е предизвикал частично въздействие и върху ла. БМВ предимно в лявата му част и поетапно обгаряне на останалите автомобили, разположени в северозападна посока – посоката на течение на въздушните маси и на наклона на улицата.

Заключението на повторната пожаротехническа експертиза и допълнителна такава е изключително подробно и дава детайлни отговори на всички въпроси – от причината за възникване на пожара, до посоката и начина му на разпространение, но най- вече на въпроса защо след като л.а. БМВ е бил целта на палежа, се е разгорял и запалил първо л.а „Алфа Ромео“, паркиран до него. Експертите са изследвали и за се запознали с всички материали по делото, включително и изготвената повторна видеотехническа експертиза, благодарение на което са дали категорични, обосновани и не съдържащи никакви противоречия или непълноти отговори. Вещите лица, изготвили заключението са сред най- добрите специалисти в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Въззивният съд кредитира изцяло заключението на повторната и допълнителна такава пожаротехническа експертиза и въз основа на нея приема, че се касае за умишлен палеж; реализиран след два неуспешни опита, при които горящ обект е хвърлян върху л.а. БМВ, и на третия път – хвърлен в пространството, където се е стекла запалимата течност между л. а. БМВ и л.а. „Алфа Ромео“ и където е била оставена бетилката/тубата с остатъка от запалителната течност; че целта на палежа е бил л.а. БМВ, собственост на св. Н. Д.; и че именно факторите, които имат значение за възникването, развитието и посоката на разпространение на огъня в конкретния момент са оказали значително влияние, за да пламне пръв не целеният автомобил, а съседният до него - л.а. Алфа Ромео“, както и паркираните до този автомобил други автомобили, намиращи се в северозападна посока.

От предоставените данни от мобилния оператор А1 се установява също и кореспонденцията на номер 08955•••••, използван от св. С. Х. с мобилен телефон с ИМЕИ 35584609••••••••. Установява се, че този номер за периода 12-14.01.2020г. няма проведени разговори, а само използван интернет, и местоположението по клетки е изменяно На 13.01. е в клетка с. Дълбок дол в 08, 16ч, след това в 08.55 в гр. Ябланица; в 10.08 в гр. София; в 1238 – отново в Ябланица и в 13.33 в гр. Троян. Св. С. Х. е използвал и мобилен номер на Виваком, от представената справка е видно, че това е № 0877977944 и че на 14.01.2020г. са регистрирани два броя разговори между него и подсъдимият Х. Х. в 07.46ч. с мобилен номер ••••••••••, като инициатор на разговорите е бил подсъдимият Х.. От предоставените от Виваком с писмо № 359000- 3275/07.04.2020г. данни за мобилен номер •••••••••• се установява, че същият е регистриран на името на подсъдимия и се установява действително комуникация с номера на св. Х. - два разговора по тези мобилни номера между двамата е имало и на 12.01.2020г. в 20.11ч. Така изложената последователност изцяло подкрепя възприетото от настоящата въззивна инстанция досежно изложеното от св. Х. в проведената очна ставка на ДП, закрепено в нарочен протокол и изрично потвърдено от него в съдебно заседание пред първия съд – че на сутринта, когато полицаите са отишли пред хотел Марс, подсъдимият му се е обадил по мобилен телефон, както и че на 12.01.2020г. е имало разговор между двамата и уговорка на 13.01.2020г. да се видят.

Обяснения подсъдимият Х. е дал пред първата инстанция. Той не отрича на 13/14.01.2020г. да е бил в гр. Троян със св. К. Г.. Посочил е, че е искал да бъде с нея, тъй като тя му е любовница. Отседнали са в хотела. Твърди, че вечерта са огладнели и са отишли с автомобила за закуски. Тъй като не работило магазинчето за закуски, на същата улица спрял и хвърлил сняг върху стъклото на автомобила, защото било мръсно. След това се прибрали в хотела. Твърди, че на сутринта имал уговорка със св. С. Х., да му предаде СВ на хора, които кандидатствали на работа. В полицията съобщил, че е с любовница е не желае да се разчува. Бил заплашван, включително и от началника на полицията, че ще каже на съпругата му, на баща му, че бащата на К. може да влезе в затвора и пр. Подсъдимият е заявил, че не отрича че е минавал по маршрута на мястото на инцидента, но твърди, че е минал оттам и се е върнал в хотела.

Съдът кредитира обясненията на подс. Х. само частите, с които не отрича на 13/14.01.2020г. да е бил със св. К. Г. в гр. Троян, да е отседнал в х-л Марс и да е минавал по маршрут с автомобила управляван от него, където е възникнал пожара. Кредитира обясненията му и в частта, касаеща взаимоотношенията му със св. К. Г., а именно че му е била любовница, че е бил с нея „инкогнито“ и не е желаел това да се разчува. В останалата част, с която отрича да е извършил палежа ги обсъжда като защитна негова теза. В тази част те не само са изолирани от доказателствената съвкупност, но и се опровергават от показанията на св. Г. от ДП, кредитирани от въззивния съд, показанията на свидетелите от втора група и на- вече тези на св. Х., от заключенията на повторните видеотехническа и пожаротехническата и допълнителна експертизи. Така изложените съображения обосновават липсата на доказателства в подкрепа твърденията на подсъдимият Х. до степен, че същите остават изолирани от целия събран доказателствен материал, което мотивира въззивният съд да не ги кредитира с доверие, а да ги възприеме в тази им част като защитна негова теза.

По правната квалификация След направения съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд достига до правния извод, до който е достигнал и решаващият съд, че подсъдимият Х. Х. е осъществил както от обективна така и от субективна страна деянието по чл. 330 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т. 2 вр. ал.1 от НК.

Запалване е налице, щом като е започнало да гори имуществото на значителна стойност, предмет на посегателство, независимо каква е стойността на вредата. От обективна страна подсъдимият Х. е запалил л.а. БМВ 5301Спорт с ДК № YН 0•••• и л.а. „Алфа Ромео“ с ДК № ОВ 91••••, като предизвикал пожара в пространството между двата автомобила и след като преди това облял лекият автомобил БМВ със запалителна течност, който е бил основната негова цел. Пожарът се е възпламенил, но поради особености във времето – въздушни маси, насочени на северозапад и наклон на пътя в същата посока пръв се запалил не целеният от него автомобил – БМВ, а л. а. „Алфа Ромео“. Последният автомобил е горял, запалил е и л.а. БМВ, а огънят се е разпрострял и върху съседни автомобили, паркирани в дясно от л.а. „Алфа Ромео“ накъдето били насочени въздушните маси и наклона на улицата и им е причинил значителни щети. Запаленото имущество е на значителна стойност, тъй като видно от оценителната автотехническа експертиза пазарната стойност на двата автомобила – БМВ и „Алфа Ромео“ възлиза на 13 920лв.

За съставомерността на деянието по чл. 330 ал.2 т.2 от НК е достатъчно наличието на опасност огънят да се разпростре върху други имоти, посочени в чл. 330 НК. В настоящият случай както е безспорно установено, огънят се е разпрострял и върху съседните автомобили и са опожарени и причинени щети на още пет автомобила автомобил „Кия" модел „Пиканто" с регистрационен номер OB 69••••, собственост на К. М. от гр.Троян на стойност 3 600.00 /три хиляди и шестстотин/ лева, лек автомобил „Нисан" модел „Микра" с регистрационен номер ОВ 00••••, собственост на М. Х. Б. от гр. Троян на стойност 5 900.00 /пет хиляди и деветстотин/ лева, лек автомобил „Рено" модел „Клио" с регистрационен номер ОВ 97••••, собственост на М. Х. Б. от гр.Троян на стойност 1 680.00/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, лек автомобил „Фолксваген" модел „Голф" с регистрационен номер ОВ 60••••, собственост на В. Д. Б. от гр. Троян на стойност 2 600.00 /две хиляди и шестстотин/ лева и лек автомобил „Тойота" модел „Авенсис" с регистрационен номер ОВ 40••••, собственост на Веселин Лалев Комитов от гр. Троян на стойност 6 900.00 /шест хиляди и деветстотин/ лева - всичко на обща стойност 20 680.00 /двадесет хиляди шестстотин и осемдесет/ лева. Тук следва да бъде отбелязано, че размерът на стойността на автомобилите, върху които е могъл да се разпростре пожарът неправилно е посочен и в обвинението и от първия съд в присъдата като 23 860лв. При елементарният сбор на дадените от изготвената оценъчна експертиза заключение пазарни стойност на всички автомобили, върху които се е разпрострял пожарът сумата възлиза на 20 860лв. Тази грешка може да бъде изправена от настоящата инстанция, чрез частичното признаване за невинен на подсъдимия за разликата в значителната стойност на автомобилите, върху които е могъл да се разпростре пожарът над 20 860лв.

Без съмнение за съставомерността по ал. 3 са необходими последици, представляващи значителни вреди. Съгласно константната съдебна практика имущественият критерии за горепосочените съставомерни признаци е свързан с размера на минималната работна заплата в страната и той е равен на стойността на четиринадесет минимални работни заплати /Решение № 312/27.06.2008 г. по н. д. 273/2008 г., III н. о./, при това към момента на осъществяване на деянието. Причинените по делото вреди, определени от стоковата автотехническа експертиза възлизат на 20 753лв. които безспорно са значителни, тъй като минималната работна заплата към момента на деянието възлиза на 610лв и размерът на 14 минимални работни заплати възлиза на 8 540лв.

От субективна страна деянието е извършено умишлено. Умисълът е пряк по отношение запалването на л.а. БМВ, собственост на св. Д.. Той се установява от предприетите предварително действия по отношение на изливане на запалителната течност върху чистачките и предното панорамно стъкло на този автомобил. Установява се и от безспорно установените от повторната видеотехническа, повторната пожаротехническа експертизи и показанията на св. Г. два неуспешни опита да запали именно този автомобил – хвърляне на запален обект върху л.а. БМВ – първият път и то от непосредствена близост до този лек автомобил; вторият път - хвърлянето на запален обект през прозореца /от мястото на водача/ на управляваното от него МПС, като горящият обект отново е насочен към лекия автомобил БМВ. Всички тези конкретни и абсолютно целенасочени действия показват, че подсъдимият Х. е съзнавал свойството и значението на вършеното от него и е целял именно запалването на този автомобил, осъзнавал е и е целял последиците, които ще настъпят. Едновременно с това подсъдимият е действал с евентуален умисъл по отношение на запалването на лек автомобил „Алфа Ромео“. След двата неуспешни опита да възпламени л.а БМВ, за трети пореден път е направил опит за запалване. Подсъдимият Х. е излязъл от управляваният от него автомобил и се е върнал пеша до паркираните автомобили. Шишето/тубата с течност се е намирала оставена още след първия опит между двата автомобила – БМВ и „Алфа Ромео“, а леснозапалимата течност, която е била излята от него върху предното панорамно стъкло на л. а. БМВ се е била стекла по улицата/ поради наклона/ в посока към л.а. „Алфа Ромео“. Виждайки и осъзнавайки тези обстоятелства, имащи значение за възпламеняването както на л.а. БМВ, така и на намиращият се в непосредствена близост до него л.а.“Алфа Ромео“ при третият опит, подс. Х. хвърлил горящият обект в пространството между двата автомобила. Насочвайки именно в тази посока запаленият обект, освен, че е искал и пряко е целял запалването на л.а БМВ, подсъдимият е допускал, че ако запали пространството между двата автомобила, при наличния наклон и фактът, че запалителната течност се е стекла към л.а. „Алфа Ромео“, че ще се запали и този автомобил. Той се е съгласил с настъпването на тези последици и се е отнесъл с безразличие към този резултат.

Защитата прави възражение, че по делото не са установени преки доказателства за авторството на деянието. Това възражение е неоснователно. С оглед извършеният анализ на показанията на свидетелите и по- конкретно тези на св. К. Г. и кредитираните от първия и настоящият състав показания на свидетелката от ДП, то нейните показания се явяват пряко доказателство. Те се подкрепят от събраните в хода на производството косвени такива, които в своята съвкупност водят до единствения извод за виновността на подсъдимия Х.. Анализът на доказателствата води на извод за липса на противоречие относно приетата фактическата обстановка относно времето, мястото и начина на възникване на палежа, както и последователността и развоя на пожара. Този факт се установява безспорно от показанията на свидетелите, обособени в първа и трета групи, от повторната и допълнителна пожаротехническа експертиза, според която категорично се касае за умишлен палеж и която посочва от къде е тръгнал пожара, както и от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, направен в гр. Троян на ул. „Балкан“ №2 Освен изложено до тук, следва да бъдат обсъдени още няколко обстоятелства, имащи значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Х. и съставляващи отговор на възраженията на защитата на подсъдимия.

1. Въззивният съд намира за безспорно установено по делото, че св. С. Х. е имал мотив да поръча сплашване на пострадалия Н. Д., поради влошените им отношение във връзка с работата в казино „Ефбет“ в гр. Троян – обстоятелството се установява от коментираните показания на свидетелите Д. и И. от втора група и свидетелите от втора група, които установяват влошаването на отношенията.

1. Установено е също от показанията на св. С. Х. и фактът, че с подсъдимият да са разговаряли св. Д. да бъде сплашен, като конкретика точно как и от кого не е обсъждана. Св. С. Х. останал с впечатление, че става въпрос за „ошамарване“.

1. Установено е, че св. Х. и подсъд. Х. са водили разговор за заплащане на услугата по сплашване на св. Д. за сумата от 800лв и две бутилки марков алкохол, както и че св. Х. вечерта преди деянието заедно с подсъдимият Х. е минал със автомобилът си два пъти покрай мястото, където живее св. Д. – гр. Троян ул. Балкан № 2, за да се установи свети ли апартамента му и има ли в региона камери.

1. Безспорно е установено, че Х. на 13.01.2020г. е бил в гр. Троян и отседнал в х-л “Марс“. Установено е също, че в 00.50ч. същият се е движил с автомобила си по маршрут в посока местопрестъплението - от заключението на първоначалната и повторната видеотехническа експертиза, камерата Болшевик е засякла л.а. Фолксваген Пасат в ДК № ВР52 ••••, а след това камерите в района на палежа са засекли л.а. който по белези отговаря на „Фолксваген Пасат“.

5.Установени са действията на подсъдимия по двата неуспешни опита за запалване на л.а. БМВ и третият – успешен, след която пламва пожар в пространството между л.а БМВ и л.а “Алфа Ромео“ – засечени от камерите СН2 и СН3 от изготвените повторна видеотехническа и повторна пожаротехнически експертизи.

6.Установено е от видеотехническата експертиза, че непосредствено след възникване на пожара – в 01.02 часа автомобил, наподобяващ „Фолксваген Пасат“, какъвто управлява подсъдимият Х. е засечен в непосредствена близост до местопрестъплението.

1. Установено е, че при извършеното на следващата сутрин претърсване и изземване на лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № ВР 52 ••••, управляван от подсъдимия са открити две запалки- в пълно съответствие с посоченото във видеотехническата и повторната и допълнителна пожаротехническа експертизи от които се установява запалване на обект, който се хвърля два пъти в посока ла.а. БМВ и на третия в пространството между двата автомобила – БМВ и Алфа Ромео.

Всички тези косвени доказателства са в пълно съответствие, включително до най - малки подробности с показанията на св. К. Г. от ДП, от които се установява, че именно подсъдимият Х. е автор на палежа, както и предварителната му подготовка със запалителна течност, която носел в шише или туба още от гр. Враца.

Едновременно с това липсват всякакви доказателства в подкрепа на твърденията на подсъдимия Х., че е излизал единствено, за да търси закуски/ в 00.50часа през нощта/, след което се е прибрал в хотела със св. Г. и не го е напускал.

Ето защо анализът на доказателствата води до единственият възможен извод, че подсъдимият Х. Х. е автор на престъплението.

По наказанието За така извършеното от подсъдимия Х., окръжният съд е наложил наказание от три години лишаване от свобода. Законодателят е предвидил за деянието по чл. 330 ал.3 от НК наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода.

Първостепенният съд е отчел високата обществена опасност на този тип деяния. В рамките на общата обществена опасност настоящото деяние разкрива съответна такава. Касае за подпалване на обекти, които се е намирал на публично място – пред жилищен блок, но запалването е през нощта, когато не се очаква от там да има хора.

Обществена опасност на подсъдимия е ниска, с оглед обстоятелството, че липсват данни за криминални прояви по отношение на него.

Отегчаващи вината обстоятелства решаващият съд не е отчел. Според въззивният съд следва да бъде отчетен размера на причинените щети, които надхвърлят установения критерий за големи размери над два пъти и половина.

Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия, фактът, че Х. е трудово ангажиран, както и представените добри характеристични данни по отношение на него/ т. 2 съд. Стр. 316 и 318/, има син, макар същият вече да е навършил 20г.

Предвид на изложеното, като съобрази обществената опасност на деянието и на дееца, както и наличието на отегчаващо вината и смекчаващи вината обстоятелства, въззивният съд намери, че наказанието правилно е определено в минималния предвиден от закона размер. В посоченият размер то ще изиграе своето поправително и възпиращо дееца действие и ще окаже възпиращ ефект върху останалите членове на обществото.

Не са налице предпоставки за допълнително облекчаване на положението на подсъдимия чрез намаляване размера на наложеното наказание, тъй като отсъстват многобройни или изключително смекчаващо вината обстоятелство. Не може да става въпрос и за утежняване на положението, поради липсата на надлежно подаден въззивен протест.

С оглед посоченият размер на наказанието, първият съд законосъобразно е приложил института на условното осъждане. От една страна са налице предвидените в закона предпоставки по чл. 66 от НК, от друга - с оглед чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, сравнително младата възраст, не е необходимо за поправянето и превъзпитанието на дееца, същият да бъде отделян от обществото. Ето защо въззивната инстанция намери, че така определено, наказанието ще изпълни със съдържание и двете предвидени в чл. 36 от НК превенции.

По гражданските искове По делото са конституирани като граждански ищци М. Х. Б. и е приет за съвместно разглеждане гражданският иск в размер на 7580лвлв, съставляващи имуществени вреди вследствие на извършеното престъпление, както и Д. М. В. като е приет за съвместно разглеждане гражданският й иск в размер на 7 420лв., съставляващи имуществени вреди вследствие на извършеното престъпление и двата иска ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

С оглед приетото от въззивният съд, че подсъдимият Х. Х. е извършил деянието по чл. 330 ал.3 от НК и с оглед безспорно установените по делото вреди, вследствие на опожаряването на автомобилите, гражданските искове се явяват основателни.

По делото е изготвена и приета оценителна автотехническа експертиза, която установява конкретно както пазарната стойност на всеки от автомобилите, установява и конкретно причинената по всеки от автомобилите вреди. М. Б. е собственик на два от опожарените автомобили – л.а.“Нисан Микра“ с ДК № ОВ 00 ••••, за който експертизата е посочила вреда на стойност 5 400лв и л.а. „Рено Клио“ с ДК № ОВ 97 ••••, за който оценителната експертиза е посочила причината вреда да възлиза на стойност 826лв. Предявените граждански искове не са съобразени със заключението на тази експертиза, в тях са посочени пазарните стойности на автомобилите. Но обвинението е повдигнато за причинени щети общо в размер на 20 753лв., който размер представлява елементарния сбор от вредите по всички автомобили и така е признат за виновен подсъдимия. Ето защо и гражданските искове се явяват доказани по размер, но до размера на причинените вреди за всеки от тях, а общата им стойност по отношение на гр. иск на М. Б. възлиза на 6 226 лв. Първият съд е следвало да уважи исковете до този, а не в предявеният размер. Въззивният съд може да изправи това нарушение като за разликата между 6 226лв. и 7 580 лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен. Законосъобразно съдът е постановил гражданският иск да бъде изплатен ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. На гражданската ищца са дължими разноските за повереник и те следва да бъдат присъдени - както за предходното разглеждане на делото – в размер на 1500лв., така и за настоящото повторно разглеждане пред въззивната инстанция – в размер на 1500лв. и за разглеждането на делото пред ВКС на РБ – 1500лв., т.е. общо 4 500лв.

Изложеното нарушение е допуснато и по отношение на гражданският иск, предявен от пострадалата Д. М. В.. Оценителната автотехническа експертиза е оценила щетите по л.а. „Алфа Ромео“, собственост на тази гражданска ищца на стойност 7020лв. Гражданският иск е приет и уважен за сумата 7420лв., на каквато стойност експертизата е определила пазарната стойност на автомобила. Той е основателен, но се явява доказан по размер до размера на причинената щета. Поради това присъдата следва да бъде изменена, като бъде отхвърлен гражданският иск на Д. В. за разликата от 7020 до 7420лв. Същият е дължим със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане, така както е постановил окръжният съд. Разноските за повереник са дължими и поискани и следва да бъде осъден подсъдимият да ги заплати, както за предходното разглеждане на делото в размер на 1500лв, така и за настоящото повторно разглеждане от въззивната инстанция сума от 1500лв. и за разглеждането пред ВКС на РБ – 1500лв., т.е. общо в размер на 4 500лв.

При този изход на делото законосъобразно окръжният съд се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил разноските по делото и държавните такси на подсъдимия, както и дължимите от него разноски за адвокатски възнаграждения на гражданските ищци и частни обвинители пред първата инстанция. ДТ върху уваженият размер на гражданските искове следва да бъде намалена от 600лв на 530лв., което е следствие от намаляване размера на уважените граждански искове до размера на причинените вреди.

Тъй като в хода на производството по разглеждане на делото пред апелативен съд В. Търново са направени разноски за назначаване на експертизи – при първото разглеждане в размер на 324, 56лв и при настоящото повторно разглеждане - размер на 2335, 49лв., то подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и тези разноски по сметка на Апелативен съд Велико Търново.

Воден от горните съображения и на основание чл. 337 ал.1 т. 2 вр. чл. 334 т. 3 и чл. 338 от НПК, Великотърновския апелативен съд