Решение № 743 от 2.12.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 1090/2021 г.

Производството е по чл.25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба вх. № 265025/12.08.2021год., подадена от адв. В. П.- С. като пълномощник на Д. Л. Н. срещу Решение № 260092/08.07.2021год., постановено по т.д.№ 4/2021год. по описа на Окръжен съд-Враца, с което е потвърден отказ № 20201222135053/23.12.2020год. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановено по заявление № 20201222135053/22.12.2020год. за вписване на промени по партидата на „ СПЕС-21“ ООД гр. Враца. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото в него e прието, че висящи искови производство за установяване на вземания на заявителя към дружеството не съставляват неудовлетворено вземане, което да е основание за възобновяване на производството по ликвидация. Сочат се като неправилни изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл.273, ал.2 от ТЗ, както и тези, че в конкретното производство не се възобновява правосубектността на заличеното дружество и че това би могло да се постигне чрез иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Като неправилни се определят и съжденията за това, че заявителят не е предявил вземанията си пред ликвидатора на заличеното дружество в срока по чл.272, ал.1 от ТЗ и това е пречка за възобновяване на производството по несъстоятелност. Не било съобразено, че това не би могло да се случи, тъй като вземането било установено по основание, но не и по размер. Останалите доводи на съда за потвърждаване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се сочат като противоречи, несъществени и формални, както и взаимствани от друг съдебен акт, постановен по сходен казус.По изложените доводи се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на ОС –Враца, както и постановения от длъжностното лице по регистрация отказ като неправилни и незаконосъобразни, да се възобнови неправомерно заличения търговец“ Спес 21“ООД, да се назначи досегашния ликвидатор на заличеното дружество и да се определи нов срок на ликвидацията - до приключване на съдебното производство по предявените искове по чл.200 от КТ и чл.135 от ЗЗД и до погасяването на задълженията по тях и /или до произнасянето на Врачански окръжен съд по т. д.№ 145/2020год., но не по-малко от три години, доколкото производствата са първоинстанционни и съществува възможност за въззивна и касационна инстанция. Претендира се присъждането на разноски и се прави искане за уведомяване на органите на прокуратурата за декларирани неверни данни пред официален орган. С жалбата се прави и искане за прилагане на преписи от т.д.№ 145/2020год. по описа на ОС-Враца и гр.дело № 438/2019год. на ОС-Враца. Агенция по вписванията не е депозирала писмен отговор по подадената жалба. Апелативен съд-София, извършвайки проверка за допустимостта на подадената жалба, намира същата за подадена в срока по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна и съображенията на съда за това са следните: Със заявление образец Б6, рег. № 20201222135053/22.12.2020год., подадено по електронен път, е направено искане адв. Н. като пълномощник на Д. Л. Н. за вписване на обстоятелства по партидата на „ Спес-21“ ООД /заличен търговец/, а именно: вписване на срок на ликвидацията до приключването на съдебните производства и до погасяване на задълженията по тях, но не по-малко от три години считано от датата на вписването, както и назначаване на Д. И. П. като ликвидатор. Към заявлението е подадена обяснителна записка, в която са изложени мотивите за исканото вписване. По така подаденото заявление длъжностното лице се е произнесло, постановявайки отказ № 2020 1222135053/23.12.2020год. За да се откаже вписването от длъжностното лице по регистрация е прието, че към заявлението не е представена изискуемата се съгласно чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ декларация, както и че не са налице предпоставките на чл.273, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по ликвидация на „ Спес-21“ ООД. Посочено е, че предмет на производството по чл.273, ал.2 от ТЗ не е възобновяване на производството по ликвидация, а само продължаване на действията на ликвидацията- събиране на вземанията на дружеството, осребряване и разпределение на имуществото му, както и че водените дела срещу дружеството не е основание за това. В подкрепа на изложеното е посочена и липсата на доказателства за съществуването на имущество, което да подлежи на осребряване и да не е било осребрено в производството по ликвидация. Разсъждавано е и върху възможността да се търси отговорност на ликвидатора в хипотеза на предявено, но неудовлетворено вземане на заявителя съгласно чл.266, ал.6 и чл.268, ал.4 от ТЗ, което и при съществуващи доказателства за това не съставлява основание за уважаване на искането за вписване. Отказът е потвърден с обжалваното решение на Окръжен съд-Враца като е споделено виждането на длъжностното лице по регистрация, че не са налице предпоставките на чл.273, ал.2 от ТЗ за извършване на заявеното вписване. Посочено е, че в производство по чл. 273, ал.2 от ТЗ не може да се постигне възстановяване правосубектността на заличен търговец, каквато е и целта на заявителя, а това може да се направи с предявяване на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Липсата на предпоставките на чл.273, ал.2 от ТЗ е приета от първоинстанционния съд като достатъчно основание да се откаже заявеното вписване без да се коментира констатираното нарушение на изискванията на чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Решението е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. По делото от фактическа страна се установява следното: На 01.12.2020год. е вписано заличаване на „Спес-21“ООД по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, а на 25.11.2020год.- заличаване на „ Сигма Спес „ ООД по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, което се установява от извършената по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка. От справката се установява съща така, че преди заличаването на 25.11.2020год., а именно на 12.12.2018год. е осъществено прехвърляне на предприятието на „ Сигма Спес“ ООД на „ Промстрой Инвест“ ООД, което е вписано в ТРРЮЛНЦ на 18.12.2018год. Констатира се и вписване на 27.03.2019год.по партидата на „Промсрой Инвест“ ООД на вземане, произтичащо от договор за прехвърляне на предприятието от 12.12.2018год. По делото е съдържим протокол от поведено на 16.03.2020год.на съдружниците на „ Спес -21“ ООД, на което е взето решение за прекратяване на дружеството на основание чл. 154, ал.1, т.2 от ТЗ и откриване на производство по ликвидация със срок от 8 месеца, считано от вписване на прекратяването на дружеството и откриването на производство по ликвидация в търговския регистър. На същото събрание Д. И. П. е избран ликвидатор на дружеството. По делото е представено копие на искова молба, входирана под № 4136/30.05.2019год., отговор съм нея, призовка за с.з. 17.12.2019год., протокол от проведено на 23.10.2020год.открито съдебно заседание, от които е видно, че в РС-Девня е образувано гр.дело № 799/2019год. по предявен от Д. Л. Н. иск по чл.200 от КТ против „ Спес -21“ ООД за заплащане на сумата от 120 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени от смъртта на сина й Й. Н., настъпила при злополука като работник на ответното дружество на 24.09.2017год., която злополука е приета за трудова с Разпореждане № 36/22.01.2018год., ведно със законна лихва в размерна 20 404.63лева. Представено е и копие от искова молба, от която е видно, че Д.Н. е предявила пред Окръжен съд-Враца против „ Спес-21“ ООД, „ Сигма Спес“ ООД и „ Промстрой Инвест“ ООД иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде обявена за недействително по отношение на нея внасянето от ответника „ Спенс 21“ ООД на апортна вноска в капитала на „Сигма Спес“ ООД на недвижими имоти: 2 300 кв.м. идеални части v в кв. 5 на гр. Враца, община Враца в промишлената зона, който към настоящия момент е с идентификатор 12259.1021.49, съгласно нотариален акт № 173, том- 6, рег.№ 8673, дело № 648/2001год. на нотариус с район на действие ОС-Враца и съставляващ поземлен имот № 12259.1021.49, находящ се в гр.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-43/16.09.2005год.на Изп. директор на АК, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 12259.1021.49.3 на стойност 247 000лева, както и с искане да бъде обявено за недействително по отношение на нея сключването на договор за прехвърляне на търговското предприятие от 12.12.2018год. между „ Сигма Спес“ ООД и „ Промстрой Инвест“ ООД, вписано в търговския регистър на 18.12.2018год. Въз основа на цитираната искова молба е образувано гр.дело № 438/2019год. по описа на ОС-Враца, по което с Определение № 829/18.10.2019год. е допуснато обезпечение по чл. по чл.389 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка –възбрана върху 2 300 кв.. идеални части от v в кв.5 по ЗРП на гр. Враца, в промишлената зона, който към настоящия момент е с идентификатор 12259.1021.49, съгласно нотариален акт № 173, том- 6, рег.№ 8673, дело № 648/2001год. на Нотариус с район на действие ОС-Враца и съставляващ поземлен имот № 12259.1021.49, находящ се в гр.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18- 43/16.09.2005год.на Изп.директор на АК, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 12259.1021.49.3, като с Определение № 926/20.11.2019год. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение по гр.д № 799/2019год. по описа на РС-Девня. От данните по делото се установява, че в ОС-Враца е образувано т.д № 145/2020год. с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.273, ал.2 от |ТЗ срещу „ Спес 21“ООД, Сигма Спес“ ООД и „ Промстрой Инвест“ ООД с искане за приемане за установяване на вписано несъществуващо обстоятелство - заличен търговец, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по гр. дело № 799/2019год. по описа на РС-Девня е спряно на 18.12.2020год. Това процесуално действие на съда е потвърдено с Определение № 1632/12.05.2021год., постановено по възз. ч. гр.дело № 848/2021год. по описа на ОС- Варна. При тези фактически констатации въззивната инстанция прави следните правни изводи: В конкретния случай регистърното производство е иницирано с подадено адв. Н. като пълномощник на Д. Л. Н. заявление Б 6 с вх.№ 20201222135053/22.12.2020год., с което е заявено за вписване възобновяване на ликвидацията и назначаване на досегашния ликвидатор на „ Спес- 21“ООД, което дружество е заличено с вписване от 25.11.2020год след проведена ликвидация. Основание за този извод касателно направеното искане дава начина на попълване на заявлението, както и дадената от заявителя обосновка в обяснителна записка. В нея е посочено, че заявителката е майка и наследник по закон на Й. Н., починал при трудова злополука през 2017год. като работник на „ Спес-21“ ООД и че има вземане спрямо него, чийто размер е предмет на установяване в производство по чл.200 от КТ, образувано пред РС- Девня. Твърди се също така, че с оглед станалата злополука и с цел препятстване удовлетворяване на вземането по уважен иск по чл.200 от ГПК, „Спес-21“ ООД е предприело действия по учредяване на ново дружество –„ Сигма Спес“ ООД, в което е апортирало притежаван от него недвижим имот, съставляващ Поземлен имот № 12259.1021.49, ведно с промишлена сграда построена в него с площ от 715.000 кв.м. Сочи се, че през 2018год. търговското предприятие на новоучредено дружество е прехвърлено на трето дружество- „Промстрой Инвест“ ООД, като предвид бързината и момента на извършените преобразувания, както и с оглед лицата, имащи качествата Управител и съдружник /посочени като свързани лица по смисъла на параграф 1, ал1 и ал.2 от ТЗ / се твърди, че е преследвана една единствена цел, а именно да се препятства възможността заявителката да насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си по иска по чл.200 от КТ към горепосочения недвижим имот. С оглед обезпечаване възможността за удовлетворяване вземането си по евентуално позитивно решение по иска по чл.200 от ГПК се твърди, че заявителката в регистърното производство е предявила иск по чл.135 от ЗЗД и според нея на извод за злоупотреба с права сочат и реализираните в последствие действия по заличаване с ликвидация на „Спес-21“ ООД и „Сигма Спес“ ООД, както и от действията на назначените ликвидатори, които при знание за предявените искове по чл.200 от КТ и чл. 135 от ЗЗД не са заделили имущество в обезпечение на вземанията. По този начин в нарушение на закона и дори умишлено ликвидаторите са били съдействали заявителката да бъде лишена от възможността да се удовлетвори от вероятно решение по чл.200 от КТ, с което ще се определи размера на обезщетението за смъртта на сина й. В чл.273, ал.2 от ТЗ е предвидена възможност, ако се установи, че са необходими по- нататъшни действия за извършване на ликвидацията, то по искане на заинтересованите лица да се назначи досегашния или други ликвидатори. В този случай не се предвижда и не се достига до възстановяване на правосубектността на заличеното търговско дружество, а единствено до назначаване на ликвидатор, който да извърши действия, обслужващи ликвидационното производство и то такива имащи остатъчен и довършителен характер. Въпросът дали възобновяването на производството по ликвидация при условията на чл.273, ал.2 от ТЗ води до възстановяване провосубектността на заличеното търговско дружество е разгледан в Решение № 124/26.11.2009год. по т.д. № 152/2009год. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК, поради което следва да се приеме, че по задължителен за съдебната практика начин е отречена възможността за възстановяване на правното положение на заличеното дружество в хипотеза на възстановяване на ликвидацията по реда на чл. 273, ал.2 от ТЗ. Възстановяване на правосубектността на заличения търговец може да стане след предявяване и евентуално уважаване на иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, какъвто в случая е предявен от заявителя в регистърното производство. Предявяването му обаче, според настоящия състав, не съставлява пречка за подаване на заявление по чл. 273, ал.2 от ТЗ, доколкото се касае за две различни правни възможност, които не са в обусловена зависимост помежду си и могат да бъдат упражнени паралелно. В този смисъл, предявяване на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ не съставлява основание да се откаже заявено искане по чл.273, ал.2 от ТЗ, тъй като уважаването му, респ. отказа да бъде уважено е свързано с установяване съществуването, респ. липсата на конкретни законови предпоставки. Тези предпоставки са следните: молителят да има качеството заинтересовано лице, да не са уредени всички задължения на дружеството и да бъде открито имущество, което да не е разпределено или да не е било известно на кредиторите или респективно при освобождаване на суми, заделени за спорни, условни вземания по реда на чл. 272, ал.3 от ТЗ. За да потвърди обжалвания отказ първоинстанционният съд е приел, че не е налице нито една от двете хипотези на чл.273, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по ликвидация, както и че пречка за това съставлява и обстоятелството, че жалбоподателката не е предявила вземането си пред ликвидатора на заличеното дружество в срока по чл. 272, ал.1 от ТЗ. Този краен извод се споделя от въззивната инстанция, но не и по всички изложени доводи в негова подкрепа. Настоящият съдебен състав счита, че непредявяването в срока по чл. 272, ал.2 от ТЗ на вземането пред ликвидатора на заличеното дружество не преклудира възможността на жалбоподателката да получи удовлетворяването му в последствие, заявявайки искане по чл. 273, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и иницирайки осъществяване на допълнителни действия по ликвидацията. Данните по делото сочат, че жалбоподателката е кредитор на заличеното дружество със спорно вземане по чл.272, ал.3 от ТЗ, в която хипотеза за ликвидатора възниква задължение да й предостави обезпечение по чл.272, ал.2 от ТЗ. Неизпълнението на това задължение от страна на ликвидатора не може да се вмени във вина на кредитора и да води до ограничаване на предоставените на последния по закон правни възможности за защита на нарушени интереси, каквато се явява и тази по чл.273, ал.2 от ГПК. Предвид на това жалбоподателката се явява заинтересовано по смисъла на чл.273, ал.2 от ТЗ лице и е активно легитимирана да направи искане за назначаване на ликвидатор на заличеното дружество с оглед извършване на допълнителни действия по ликвидацията. Искането е неоснователно, поради липсата на останалите предпоставки, визирани в цитираната разпоредба. В конкретния случай не се установява наличието на новооткрито, неразпределено имущество на заличения търговец, което да налага назначаването на ликвидатор и това е достатъчно като основание да бъде отказано вписване на заявеното обстоятелство. Това е така, тъй като дори и да не са уредени всички задължения, единствено при наличие на новооткрито имущество ще възникне и необходимостта по чл.273, ал.2 от ТЗ за назначаване на ликвидатор, които да извърши действия по неговото разпределяне. Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че извършвайки проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията правилно е преценило, че заявеното за вписване обстоятелство не е възникнало, поради което законосъобразно е упражнило правомощията си си съгласно чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ постановявайки отказ по подаденото заявление образец Б 6. Достигайки и обосновавайки същия краен извод в обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Макар и да няма отношение към производството по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и доколкото е направено изрично искане в жалбата въззивният съд счита за нужно да отбележи, че за жалбоподателката съществува възможност сама да сезира органите на прокуратурата, в случай, че счита че в ликвидационното производство на „ Спес 21“ ООД и „ Сигма спес“ ООД са осъществявани действия от ликвидаторите, които могат да бъдат квалифицирани като престъпни дейния, поради което не се налага това да бъде направено от въззивния съд. В настоящото производство не съществува необходимост от събиране на други доказателства, поради което и искането в жалбата за това, не е уважено. Водим от горното и в същия смисъл, Апелативен съд-София