Решение № 10406 от 25.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4814/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/. Делото е образувано по жалба от „ДНК Технология“ ООО, регистрирано в [държава], [населено място], „Варшавско шосе“, д. 125ж, корп. 6, ет. 5, офис 14, представлявано от адв. К. Ч. и адв. Д. Й. срещу Решение № РС-135-(1)/12.09.2023 г. на председателя на Патентно ведомство, с която на основание чл. 75, ал. 10, т. 3 от ЗМГО се оставя без уважение жалбата срещу Решение на състав по опозиции от 27.09.2021 г. за отхвърляне на опозиция с вх. № BG/E/2020/70135597/15.01.2020 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 155927, Femoflor, словна, по отношение на заявените услуги в клас 42 на МКСУ, подробно описани в решението. Наведените и аргументирани подробно в жалбите основания за незаконосъобразност на акта са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Твърденията са, че жалбата е подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва на територията на Република България. Твърди се още, че неправилно административния орган е приел, че не е било налице сходство между стоките от клас 5 на МКСУ и услугите от клас 42 на МКСУ на марките на опонента, за което излага подробни съображения. В съдебно заседание жалбоподателят „ДНК Технология“ ООО се представлява от адв. П., която моли за уважаване на жалбата и претендира разноски по делото. Ответникът – Председателят на Патентното ведомство на Р. България, се представлява от юриск. Белишка, която моли за отхвърляне на жалбите и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Заинтересованата страна И. А. Б. за съдебно заседание редовно призована, не се явява и не се представлява. Административен съд – София - град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: На 06.08.2019 г. пред Патентно ведомство е заявена за регистрация марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, за стоки и услуги от класове 5, 10, 32 и 43 на МКСУ. На 15.01.2020г. в Патентно ведомство на Република България е постъпила опозиция от „ДНК Технология“ ООО срещу регистрацията на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, за заявените стоки и услуги от класове 5, 10 и 42 на МКСУ. Основание на опозицията е разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 4 от ЗМГО. С нея опонентът сочи, че е притежател на по-ранни нерегистрирани марки „Femoflor”, съответно словна и комбинирана, за които са подадени заявки за регистрация с вх. № 157609 от 14.01.2020 г. и с вх. № 157610 от 14.01.2020 г. Твърди, че същите са използвани в търговската дейност на територията на Република България за стоки и услуги, попадащи в класове 5, 42 и 44 на МКСУ и представя доказателства по опис. На 14.01.2020 г., във връзка с противопоставените нерегистрирани марки, са подадена заявка с вх. № № 157609 [рег. номер] за стоки и услуги от класове 5, 42 и 44 МКСУ, за която е платена дължимата държавна такса по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. а) от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България. С Решение от 27.09.2021 г. подадената опозиция срещу регистрацията на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, е частично уважена за част от опонираните стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 на МКСУ, а регистрацията на заявената марка е отказана по отношение на тях. За друга част от заявените стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 на МКСУ, опозицията е оставена без уважение. За да достигне до този извод, съставът е приел, че от анализа на доказателствата, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна свързаност, са показали, че в производството е доказано по категоричен начин регулярното и интензивно използване от страна на опонента на знака „Femoflor“, в качеството му на марка, обозначаваща неговите стоки чрез предлагането им в търговската си дейност на територията на Република България преди датата на заявяване на процесната марка. В заключение опозиционният състав е приел, че опонентът е притежател на нерегистрирани марки, представляващи словна марка „Femoflor” и на комбинирана марка които са използвани в търговската дейност на територията на Република България за стоките „диагностични препарати за медицински цели, диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“ от клас 5 на МКСУ. Прието е, че действителното търговско използване е по-ранно от датата на заявяване на оспорената марка и продължавало към момента на подаване на опозицията. Опозиционния състав е използвал процесуална икономия и поради приетото използване в търговската дейност на двете нерегистрирани марки за идентични стоки от клас 5, е извършен анализ само по отношение на едната по-ранна нерегистрирана марка с вх. № 159609, с оспорената. По отношение на услугите в класове 42 „медицински изследвания; научни изследвания; услуги на научни лаборатории“ и 44 „медицинско обслужване; услуги за медицински анализи, за диагностични и лечебни цели, предоставени от медицински лаборатории", опозиционният състав е приел, че макар и такива услуги да са предлагани на територията на Република България, те не произтичат от опонента или дружество - дистрибутор, а от трети лица. С гореизложените мотиви опозиционният състав е достигнал до извод, че е изпълнен кумулативният фактически състав на чл. 12, ал. 4 от ЗМГО за част от опонираните стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 на МКСУ, като е уважил опозиция с вх. № BG/E/2019/70133333/09.12.2019г., а за другата част от опонираните стоки и услуги, я е оставил без уважение. Недоволен от решението на състава по опозициите настоящият жалбоподател „ДНК Технология“ ООО, [държава] е депозирал жалба с вх. № BG/N/2019/155927-16/29.11.2021 г. срещу Решение от 27.09.2021 г. на състав по опозиции във връзка със заявка за регистрация на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна. Със Заповед № З-1059-(1)/06.12.2021г., изменена със Заповед № 3- 562-(1)/10.08.2023г. на председателя на ПВ е назначен състав по спорове, който да изготви становище за вземане на решение. Т. е представено (л. 53-68 от делото), което е изцяло възприето от административния орган. С Решение № РС-135-1/12.09.2023 г. председателят на П. В. отменя Решение от 29.11.2021г. на състава по опозиция и го връща за повторно разглеждане относно заявените стоки в клас 10 на МКСУ „апарати за ДНК и РНК тестове за медицински цели" и по отношение на заявените услуги в клас 42 на МКСУ (подробно описани). За изясняване на релевантните за спора обстоятелства по делото е изслушана и приета съдебно-маркова експертиза /СМЕ/, която съдът кредитира, която ще бъде обсъдена по-долу в изложението. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването на частите от решение, което я засяга и в срока по чл. 84, ал. 1 от ЗМГО, видно от представените по делото доказателства за уведомяване за издадения акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният в настоящото производство акт попада в хипотезата на чл. 45, ал. 1 ЗМГО (отм.). Същото, в съответствие с нормата на чл. 45, ал. 4 ЗМГО (отм.) чл. 75, ал. 12 от ЗМГО, се взема от председателя на ПВ или от оправомощен от него заместник-председател. Компетентността на издателя на процесното решение – председателят на ПВ, произтича от ЗМГО, поради което съдът намира, че решението не страда от порока по чл. 146, т. 1 АПК. Решението е постановено в изискуемата се писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като съдът не констатира и пороци във формата на административния акт. Решението съдържа фактическите и правни изводи на органа, мотиви за достигане до крайния извод, които са проверими от съда, спазени са и останалите формални изисквания към съдържанието на индивидуалните административни актове. Съдът счита, че при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.52-чл.58 ЗМГО, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. Спазена е специфичната процедура по опозицията, като след подаване на заявката за регистрация, същата е публикувана в ДВ като е дадена възможност на заинтересованите лица да подадат опозиция. Такава е подадена в срок, тя е съобщена на заявителя, извършена е размяна на книжата, след което е постановено решение по опозицията. Решението по опозицията е оспорено и съответно се постановява процесното решение. Съобразена е и промяната на ЗМГО (ДВ, бр.98/2019г.). Тук следва да се посочи, че Решение от 27.09.2021 г. на състава по опозициите е било оспорено частично, а именно: в частта относно стоки от клас 10 – апарати за ДНК и РНК, тестове за медицински цели и услуги клас 42 – научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории. В този смисъл съставът по споровете, а и председателя на ПВ са се произнесли по подадената жалба, а решението на състава по опозициите е влязло в сила по отношение на стоки от клас 5 на МКСУ. В този смисъл неоснователни са претенциите в жалбата относно стоки от клас 5 на МКСУ, макар и да не са формулирани като изричен петитум за отмяна. Следва да бъде посочено още, че по отношение на стоки от клас 10 МКСУ жалбата срещу Решение от 27.09.2021 г., в частност апарати за ДНК и РНК, тестове за медицински цели е уважена. По делото не се спори, а и се установява от СМЕ, че съществува вероятност от объркване на потребителите, включително вероятност за свързване на заявената марка с марките на опонента, което произтича от идентичността на словните марки, високата степен на сходство между комбинираната марка на опонента и заявената марка, както и на сходството между техните стоки и услуги. Спорът в случая се свежда в частта за услуги клас 42 – научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории. Съдът, вземайки предвид приетата по делото СМЕ, съобрази следното: услугите клас 42 – научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории са дадени прекалено широко в МКСУ и могат да бъдат насочени към различни индустрии, вкл. енергетика, здравеопазване, селско стопанство и др. Противопоставените стоки в клас 5 се използват предимно в медицинската област за диагностика и контрол на здравословното състояние на пациентите. Макар и да има вероятност научните изследвания да са свързани с проучване на диагностични препарати, насочени към медицинската индустрия, техни търговски канали за разпространение и крайни потребители са напълно различни. Фактът, че стоките на опонента от части могат да бъдат включени в оспорените услуги, не е достатъчен, за да бъде обосновано сходство между противопоставените стоки и услуги. На следващо място атакуваните услуги в клас 42 на МКСУ „научни изследвания“ обикновено се извършват от специализирани лаборатории и не са достъпни за масовите потребители за разлика от стоките на опонента, които могат да бъдат достъпни за крайния масов потребител дори и под медицинско наблюдение. Атакуваните услуги в клас 42 на МКСУ на заявената марка „услуги на научни лаборатории“ не са сходни и със стоките в клас 5 на МКСУ на по-ранните нерегистрирани марки „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели оспорените услуги обикновено включват възможност за извършване и предоставяне на разнообразни научни изследвания и анализи, които се извършват от специалисти - химици, лаборанти и др. Отделно от това тези услуги могат да бъдат насочени и към експериментална дейност/работа, анализиране на проби, изследване на причините за определени заболявания и търсения на решения за тях. Възможно е противопоставените стоки и услуги да бъдат свързани с медицината и здравеопазването, но стоките в Клас 5 на МКСУ на жалбоподателя са насочени по-конкретно за поставяне на диагнози за различни заболявания, следене на болести, докато „услугите на научни лаборатории“ могат да имат твърде разнообразна насоченост и да са свързани с различни научни изследвания и анализи за разнообразни дейности - промишленост, екология и др. Атакуваните услуги в клас 42 на МКСУ на заявената марка „проектиране на компютърен софтуер“ не са сходни със стоките в клас 5 на МКСУ на по-ранните нерегистрирани марки „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“. Различията в противопоставените стоки и услуги произтича от това, че оспорените услуги „проектиране на компютърен софтуер“ са насочени към разработването, тестването и внедряването на софтуерни решение за определение нужди на разнообразни потребители. Стоките „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели “ представляват материални стоки, които се произвеждат и дистрибутират на физическия пазар и представляват вещества, които се използват за диагностициране и оценка на здравословното състояние на пациенти. Противопоставените стоки и услуги се различават и по отношение на регулацията, тъй като предоставянето на услугите „проектиране на компютърен софтуер“ обикновено подлежат на специфични стандарти и регулации, за разлика от стоките „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“, които е необходимо да бъдат тествани, сертифицирани и одобрени от компетентните регулаторни органи, за да се гарантира тяхната ефективност и безопасност при ползване спрямо крайните потребители/пациенти. Противопоставените стоки и услуги имат различни дистрибутивни канали, които достигат до крайните потребители. Различава се и кръгът от професионалисти, които ги разработват и разпространяват. Услугите „проектиране на компютърен софтуер“ се разработва и разпространява предимно от IT- индустрията, докато стоките „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“ са насочени специализирано към медицината и здравеопазването. Според заключението на СМЕ услугите в клас 42 „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ са насочени към разработване, анализ и/или подобрение на диагностични препарати и реагенти за биомаркери за медицински цели, които представляват стоки от клас 05 на МКСУ. Посочените стоки и услуги имат обща целева аудитория и между тях съществува функционална връзка. Следователно, за целите на оценката за сходство при конфликт между марки, те могат да бъдат разглеждани като сходни. Предвид, че словната марка на опонента „Femoflor“ - заявка с вх. № 157609 от 04.01.2020г. за стоки и услуги от класове 5, 42 и 44 от МКСУ, е идентична със заявената [Марка], вх. № 155927 от 06.08.2019г., високата степен на сходство между комбинираната марка на опонента и заявената марка, сходството на стоките и услугите, общата целева група от потребители (обикновени потребители, така и специалисти в медицинската, фармацевтичната и научната област) значително увеличава вероятността от объркване, тъй като потребителите могат да предположат, че услугите на заявителя и стоките на опонента произхождат от един и същ източник. Така, изводът на СМЕ се споделя изцяло но с тази бележка, че така формулираните услуги „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ следва да бъдат изрично обвързани със стоките от клас 5 на МКСУ, за които е установено, че жалбоподателят е използвал нерегистрирана търговска марка, а и е заявил за регистрация такава. Противното би означавало, както бе изложено по-горе, че се заемат цели сектори от услуги, без да има касателство по отношение на предлаганите стоки и услуги от „ДНК Технология“. Най-после, съдът съобрази, че от представените по делото доказателства не се установява услугите в клас 42 „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ да са предоставяни на територията на Р. България от жалбоподателя. Установено е, а и се подкрепя с доказателствата, че „ДНК ТЕХНОЛОГИЯ“ ООО е действителен притежател на нерегистрираните марки, като чрез сключения дистрибуторски договор с дружеството „РИДАКОМ“ ЕООД, като продуктите са използвани в търговската дейност на дружеството жалбоподател на територията на страната, преди подаване на процесната заявка за регистрация на марка с вх. № 155927 - 06.08.2019 г. като това използване е продължило и към датата на подаване на опозицията - 15.01.2020 г. Стоките, за които съгласно приложените доказателства жалбоподателят е използвал нерегистрираните знаци, са „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“ от клас 5 на МКСУ, за които се отнася претенцията по чл. 12, ал. 4 от ЗМГО. Няма обаче доказателства за предлагане на „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ по смисъла, подробно описан в СМЕ. В обобщение, Решение № РС-135-/1/13.09.2023 г. на председателя на ПВ не страда от пороци по см. на чл. 146, т. 1-5 от АПК, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, правото на разноски е в полза за ответника. То е своевременно упражнено от представител на ответника, като е поискано присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 250 лева-чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, срещу всеки един от оспорващите. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, II отделение, 33-ти състав,