Решение № 3333 от 13.8.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 953/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от П. Т. Х. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. •••, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.№ 02-260-6500/14263 от 16.08.2023г., издадено от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата се твърди, че в уведомителното писмо липсват мотиви, в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, актът противоречал на материалноправни разпоредби, както и на целта на закона. Провеждането на ново административно производство било недопустимо, тъй като имало влязло в сила съдебно решение, с което бил отменен крайния акт по предходно производство. В оспореното писмо били посочени фактически и правни основания, идентични с тези по предходното произнасяне на административния орган. Налице било пререшаване на вече разрешен със сила на присъдено нещо правен спор. Следователно, извършени били действия в противоречие с влязло в сила съдебно решение и затова същите били нищожни на основание чл.177, ал.2 АПК. На следващо място, отбелязва се, че Заместник-министър на земеделието, храните и горите изготвил Доклад изх.№ 93-2070 от 06.04.2020г., с който уведомил Министъра на земеделието, храните и горите за завишен брой проверки на парцели, заявени за подпомагане по обвързани с производството схеми за плодове и зеленчуци, и установените несъответствия при същите. В табличен вид към доклада били посочени съответните парцели и резултата при извършената им проверка, като по отношение парцел 77195-1411-7-1 в Приложение 1 било отразено „млади“. В случая обаче още през м. август 2019г. от страна на Общинска служба земеделие – Хасково била извършена теренна проверка, въз основа на която бил съставен Доклад от 29.08.2019г., изготвен в изпълнение на Заповед № РД-09-790/06.08.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в който изрично било посочено, че при проверката на ФБ 77195-1411 в землището на [населено място] било установено, че трайните насаждения в същия физически блок били плододаващи. Това обстоятелството било отразено и в съставения впоследствие Протокол № HKV-07-VC-21057/07.10.2019г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 29.08.2019г. в землищата на селата Книжовник, Малево, Манастир, Подкрепа и [населено място], в който по позиция 12 за ФБ 77195-1411, собственост на жалбоподателя, били установени култури „череши“ и посочено „без промяна“. При това положение за оторизирания период трайните насаждения във физическия блок били плододаващи и не била налице никаква промяна към предходната кампания 2018г., поради което в противоречие със закона в оспорения акт бил направен извод за наличие на основанията на чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП за отказ за плащане по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група). От гореизложеното следвало, че уведомителното писмо било издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не била спазена процедурата по необходимата правилна преценка и проверка на правнорелевантните факти. Едностранна и неточна била преценката на доказателствата и обстоятелствата по заявлението, като така били нарушени правата на лицето. Неправилно била определена и фактическата обстановка по случая и съответно грешно бил приложен материалния закон, като на практика липсвало валидно правно основание за издаване. По изложените съображения се претендира прогласяване на нищожност на оспорения акт, евентуално – отмяна на същия и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, при правилно прилагане на закона. Претендират се и разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия. В писмена защита се преповтаря изложеното в жалбата и се допълва, че не е ясно кой е издател на приложения списък към Доклада на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите до Министъра на земеделието, храните и горите Д. Т.. Имало единствено заверка „вярно с оригинала“ и не било ясно дали именно това е приложението към доклада. Ответникът в настоящото производство – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в съдебно заседание и с писмени молби чрез процесуален представител, излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира същата да бъде отхвърлена. Твърди, че документите, доказващи реализацията на продукцията, не са от процесния парцел. Моли за присъждане на разноски по делото, алтернативно – прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 26.04.2019г. с общо Заявление за подпомагане с УИН 26/230519/90138 (л.43 от адм. д. №801/2021г.), жалбоподателят П. Т. Х., УРН 414405, е заявил подпомагане по схеми и мерки (л.64), сред които Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), с приложение в табличен вид на използваните парцели за 2019г. (л.68), сред които по посочената схема 4 броя парцели, находящи се в землището на Хасково, а именно: парцели с №№ 77195-1411-7-1, 77195-1411-8-1, 77195-1679-1-1 и 77195-1805-1-1, всички с обща площ от 32.93 ха и със заявена култура с код 222040 – череши. В деня на подаване на заявлението, същото е било обработено и е била извършена автоматична проверка на въведените данни (л. 60, 61, 112 гръб и 113), с резултатите от която жалбоподателят е бил запознат на 07.05.2019г. От представените по делото разпечатки от проверката е видно, че по отношение парцели 77195-1411-7-1 и 77195-1679-1-1 няма отразявания, но относно парцели 77195-1411-8-1 и 77195-1805-1-1 е посочено, че същите попадат във физически блокове с НТП „Трайно неподходящи за подпомагане“. На 13.01.2020г. П. Т. Х. подал Декларация (л.90), в която изброил документите, доказващи изискуем добив на основание чл.32, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. В таблица 2 от декларацията посочил от кои парцели е продукцията, като сред тях е и парцел 77195-1411-7-1 с култура 222040 – череши. Съгласно приложената към декларацията Фактура №139 от 10.06.2019г. (л.92, 129 гръб) на тази дата е реализирано количество череши от 155 370 кг. С Доклад изх. № 93-2070/06.04.2020г. (л.186) Заместник-министър на земеделието, храните и горите уведомил Министъра на земеделието, храните и горите за завишен брой проверки на парцели, заявени за подпомагане по обвързани с производството схеми за плодове и зеленчуци и установените несъответствия при същите. Предложено е малко над 230 парцела да бъдат определени като неотговарящи на условията за подпомагане по съответните схеми, поради установена култура, различна от заявената, или поради факта, че през годината на заявяване е невъзможно получаване и реализиране на пазара на добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури. В табличен вид към доклада са посочени съответните парцели и резултата при извършената им проверка. По отношение един от парцелите, заявени за подпомагане от жалбоподателя – 77195-1411-7-1, като резултат от проверката в приложение 1 (на л.195) е отразено “млади“. На 07.04.2020г. с писмо изх. № 10-325/07.04.2020г. (л.185) докладът е бил изпратен за предприемане на действия по компетентност на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. По приложеното към настоящото дело адм. д. №801/2021г. на АдмС – Хасково са налични заверени копия на Доклад от 29.08.2019г. от Общинска служба „Земеделие“ – Хасково (л.11) и Протокол № HKV-07-VC-21057/07.10.2019г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 29.08.2019г. в земищата на селата Книжовник, Малево, Манастир, Подкрепа и [населено място] (л.13), попълнен от служители на ОС „Земеделие“ – Минерални бани и ОС „Земеделие“ – Хасково. В доклада за ФБ 77195-1411 е посочено, че при проверка се установило, че трайните насаждения са плододаващи. В протокола за ФБ 77195-1411, култура „череши“, е посочено „без промяна“. На 04.08.2021г.от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2019г., в което по отношение на схема СП (основна) в таблица 1 е отразено намаление в размер на 59 957.88 лева и е оторизирана сума 0 лева. Това уведомително писмо е било обжалвало пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 484 от 14.07.2022г. по адм. д. №801/2021г. го е отменил в частта му, с която по схема СП (основна) са били извършени намаления в размер на 59957.88 лева и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от П. Т. Х. заявление за подпомагане от 2019г. по СП (основна). С Решение № 6747 от 21.06.2023г. по адм. д. № 7399/2022г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на АдмС – Хасково. Последвало е издаване на оспореното Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/14263 от 16.08.2023г. от Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което последният уведомил жалбоподателя, че при съобразяване с мотивите на съда, изложени в Решение № 484 от 14.07.2022г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 801/2021г. и с относимите разпоредби на АПК, ДФ „Земеделие“ преразгледал подаденото от Х. заявление. В таблица 4 от писмото – площи с констатирани несъответствия, заявени по СП-основна, е посочена площта, за която са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. В същата е отразена като недопустима площ от 5.89 ха от парцел 77195-1411-7-1, заета с култура 222040 – череши, заявена за подпомагане по СП-основна. Съгласно колона 12 от таблица 4, за недопустима площта е била определена след извършени съвместни проверки от МЗХГ и ТИ на ДФЗ, въз основа на Заповед № РД 09-726 от 25.07.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, при които били констатирани млади неплододаващи насаждения. Пояснението за колона 5 от таблица 4 гласи, че на площта били установени насаждения от млади дръвчета, които все още не били встъпили в плододаване и през годината на заявяване било невъзможно получаване и реализиране на пазара на добив от заявените за подпомагане култури, а пояснението за колона 12 гласи, че резултатите от проверката били предоставени на ДФ „Земеделие” с Доклад №93-2070/06.04.2020г. от Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, одобрен от Министъра на земеделието, храните и горите, получен по електронния обмен, за предприемане на действия по компетентност във връзка с прилагането на чл.37, ал.1 ЗПЗП. В таблица 5 от писмото – Установени площи по култури за СП-основна е посочено следното: колона 1: схема, по която участва културата – СП-основна; колона 2: култури, за които са предоставени документи за произведена и реализирана продукция – 222040-череши; колона 3: минимален добив за култура на хектар – 4700 кг; колона 4: установена площ за култура – 27.04 ха; колона 5: изискуем минимален добив за установените площи – 127088 кг; колона 6: реализиран добив по представени документи – 155470 кг; колона 7: обща площ, за която е доказан минимален добив – 33.0787 ха; колона 8: допустима обща площ, за която е доказан минимален добив след проверка за установена площ за култура – 27.04 ха. Таблица 6 от писмото – размер на финансово подпомагане по СП-основна, съдържа данни за: колона 2: декларирана площ 32.93 ха; колона 3: установена площ – 27.04 ха; колона 4: площ, за която е доказан минимален добив за култури – 27.04 ха; колона 8: наддекларирана площ – 5.89 ха; колона 9: процент на наддеклариране – 21.78%; колона 10: санкционирана площ – 27.04 ха; колона 11: оторизирана площ – 0 ха; колона 17: оторизирана сума – 0 лева. Пояснението за колона 9 е следното: на основание член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията – процентно съотношение на наддекларираната площ (колона 8) към установената площ (колона 3). Пояснението за колона 10 гласи, че санкционирана площ е определена съгласно член 19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията, като при процентно съотношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките на над 20% и до 50% (вкл.) санкционираната площ била равна на установената площ и не се изплащала субсидия за годината. Под таблица 6 са посочени ставките по схема СП-основна за 2019г., както следва: за площ от 0 до 30 ха – 1876.42 лева; за площ над 30 ха – 1250.95 лева. В таблица 14 от уведомителното писмо са посочени: искана сума – 59 957.88 лева; намаления – 57 957.88 лева; оторизирана сума – 0 лева. Уведомителното писмо е било връчено на адресата си на 22.08.2023г. (л.24). По настоящото дело е представено получено в ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково писмо с № 1001-3/19.02.2024г. (л.106) от Министерство на земеделието и храните, дирекция „Идентификация на земеделските парцели“. В същото е посочено, че след извършена проверка във връзка с постъпило запитване с рег. индекс №1001-3/09.02.2024г. на МЗХ, относно констатациите в Доклад №93-2070/06.04.2020г. на Заместник-министър на земеделието, храните и горите, конкретно за парцел №77195-1411-7-1, заявен по ДПП за 2019г., дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ констатирала, че на 29.08.2019г. била извършена теренна проверка от страна на ОС „Земеделие“ – Хасково на физически блок №77195-1411, обективирана в Протокол №HKV-07-VC-21057/07.10.2019г. Парцелът бил включен във въпросния доклад от 06.04.2020г. на база съобразяване с данните от теренната проверка от 29.08.2019г. и съответния протокол от нея (а не доклад от ОСЗ, както пишело, такъв отделен документ не съществувал). Както било описано в обобщения доклад на Заместник-министър на МЗХГ (тогава), освен резултати от съвместни проверки, били включени и данни от теренни проверки на министерството, подложени на допълнителен анализ. В случая, при извършването от Дирекцията на тези допълнителни проверки относно схемите по обвързано производство за плодове и зеленчуци за Кампания 2019, за физическия блок, в който попадал въпросният парцел, видно от направените геопозиционирани снимки – 4 броя, извършени с GNSS- устройство, било констатирано, че насажденията от череши в парцел №77195-1411-7-1 от 5.9 ха били млади и неплододаващи към 2019г., т. е. не можело да бъде реализирана и доказана селскостопанска продукция от тях. В заключение се потвърждават информацията и констатациите в Доклад №93-2070/06.04.2020г. на Заместник-министър на земеделието, храните и горите, за конкретния парцел. За изясняване спора от фактическа страна съдът назначи съдебно-агрономическа експертиза. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало следното: При извършения оглед на място в парцел 771951410-7-1 се установило, че насаждението от череши е от интензивен тип. Характерно за тези насаждения било, че сортовете череши били присадени върху слабо растящи подложки от вида на Гизела, Дамил, Ветруй и др. Дърветата в тези насаждения били ниско растящи, с малка и прибрана корона. Черешите били засадени по-гъсто, в сравнение с неинтензивния тип, което позволявало да се увеличи броят им на единица площ. През 2008-2009г. в България била внесена за изпитване и прилагане в черешопроизводството подложка Гизела-6, като характерно за сортовете череши, присадени върху тази подложка било, че встъпвали в плододаване на 2 – 3 година след засаждането им. Подходящи били за интензивно отглеждане. Предвид това, че в случая посадъчният материал бил закупен на 08.12.2015г. от „Дива Агро“ ЕООД, което предлагало такава подложка, напълно допустимо било материалът да бил присаден върху същата подложка – Гизела-6. Черешовите дървета в ФБ 77195 -1411-7-1 били на възраст 8 години. Овощният вид череша, относим към интензивен тип насаждения, присадени върху подложка Гизела-6 и засадени през месец декември на 2015г., през 2019г. щял да бъде в период на плододаване. При преглед и анализ на относимите към 2017г. орто-фото карти и сателитни изображения на парцел 77195-1411-7-1, се установило, че на картата с черно-бяло изображение, отпечатана от ДФЗ-РА на 10 май 2017г., бил заснет парцел 77195-1410-1-1 с площ угар - 5.90 ха, който бил идентичен с парцел 77195-1411-7-1 с площ 5.90 ха. В този парцел се виждали очертани редове, което показвало, че имало засадени трайни насаждения. По искане на ответника по делото бе назначена комплексна съдебно-агрономическа експертиза. В изпълнение на поставената задача вещите лица дават следното заключение: Насаждението е във ФБ 77195-1410-7-1. Подложката на използваните в насаждението черешови дървета е ГИЗЕЛА-6. Към м. април 2024г. дърветата в парцела са на 9 години. Първият плод на дръвчета при интензивно отглеждане е бил през 2017г. През 2018г. плододаването се засилвало, а през 2019г. започвала масова беритба. Именно през 2019г. било възможно плододаване на засадените през 2015г. дръвчета. След преглед на ортофото снимките (черно-бели и цветни) от сателитните изображения на парцел 77195-1411-7-1 се констатирало, че парцелът бил изораван редово. Наблюдавали се клони на дърветата по редовете. Чрез изораването се извършило фактически мулчиране, след обработката на почвата и чрез капковото напоявате плитката коренова система поемала необходимата влага за нормалното развитие на дръвчетата и добро плододаване. В съдебно заседание вещите лица допълват и поясняват, че черешовите дръвчета (в парцел 77195-1411-7-1) са в период на първоначално плододаване, което означавало, че в рамките на 2 – 3 години след влизане в период на първоначално плододаване, влизали в период на активно такова. Към 2019г. били в края на първоначалното и в началото на пълното плододаване. Подложките били плитки и затова дръвчетата плододавали по-рано, именно поради това се сочили като такива от интензивен тип. Заключението по комплексна съдебно-агрономическа експертиза се оспорва от ответника, като в тази връзка се твърди, че същото не е съобразено с изискванията на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения и конкретно се навеждат доводи, че според разпоредби на тази наредба за плодовите дръвчета в процесния парцел първата година на плододаване била 2021г. Наредбата не правила разграничение по отношение на сортовете на дръвчетата, видовете подложки и др., като сроковете, посочени в нея, били изцяло съобразени с вида на растението. По делото се разпитаха свидетелите К. Ч. И. – агроном и консултант на жалбоподателя, и С. Ч. А. – работещ при Х. като тракторист. Свидетелят И. посочи, че знае за съществуването на черешови насаждения, отглеждани от Х., засяти през 2015г. върху подложка Гизела-6. Твърди, че още през 2018г. имало добив, през 2019г. бил по-висок. Показанията на свидетеля А. са в същата насока. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното: Жалбата е подадена до Административен съд – Хасково на 23.08.2023г., а уведомителното писмо е било получено преди това – на 22.08.2023г. Следователно е спазен законовоустановеният 14-дневен срок за обжалване. Актът е с адресат П. Т. Х., поради което страната се явява такава със засегнати права и с правен интерес от обжалването им. Жалбата е редовна, а разгледана по същество – основателна. В чл.146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички. Компетентността в административноправния смисъл обхваща както кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, така и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, както и от делегация на по-горестоящ орган. В случая оспореното писмо е издадено от компетентен орган – Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ П. С., на която със Заповед №03-РД/3203 от 14.07.2023г. (л.27), Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ надлежно е делегирал свои правомощия, сред които и това по т.1 – да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тази заповед е съобразена с относимата правна уредба, касателно делегирането на права. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 ЗПЗП предвижда правото на изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Не се споделят доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт на основание чл.177, ал.2 АПК, доколкото той не противоречи на Решение № 484 от 14.07.2022г. на АдмС – Хасково по адм. д. №801/2021г. Предходното уведомително писмо с идентичен на процесното предмет е било отменено от съда в оспорената му част поради липса на мотиви – не е било ясно какви са били фактическите основания за намаляване на полагащата се, съобразно заявлението, субсидия за подпомагане. Следователно спорът не е бил решен по същество, съответно не е било установено дали са спазени или не от жалбоподателя нормативните изисквания за отпускане на субсидия. Съдържанието на процесния акт позволява преценка по същество на изложените в него фактически и правни основания за издаване. Обжалваното писмо е издадено в писмена форма и съдържа задължително изискуемите по чл.59, ал.2 АПК реквизити, вкл. фактически и правни основания, които дават известна яснота за причините, поради които е било извършено намаление на полагащата се на оспорващия субсидия, съобразно подаденото от него заявление за подпомагане. Не се установява в хода на административното производство, завършило с издаване на оспорения акт, да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Процесното уведомително писмо обаче противоречи на материалния закон. Според чл.43, ал.1, т.10 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато установи, че заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4. Нормата на чл.43, ал.4 ЗПЗП регламентира правомощието на Разплащателна агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане по ал.3, съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.38а, ал.3 ЗПЗП предвижда, че схемите по ал.1 и 2 се прилагат в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) №1307/2013, Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 на Комисията, а според ал.4 на чл.38а ЗПЗП Министърът на земеделието и храните определя с наредба специфичните условия за прилагане на схемите по ал.1 и 2. Съгласно чл.29, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена на основание чл.38а, ал.4 ЗПЗП (Наредба № 3 от 17.02.2015г.), право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0, 5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини. Според чл.29, ал.2, т.3 от Наредба № 3 от 17.02.2015г., заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал. 1, съгласно приложение № 5. Видно от Приложение № 5 минималният изискуем добив от 1 ха череши е 4700 кг. В случая, с оспорения акт, по схема СП-основна, полагащата се съобразно заявлението сума, представляваща субсидия за заявените от жалбоподателя площи с череши (общо 32.93 ха), на практика е отказана, тъй като намалението по таблица 14 от уведомителното писмо е равно на т. нар. искана сума – 59 957.88 лева. Отказът е направен след извършени задължителни административни проверки и проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) и на данните от подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. При тези проверки са били установени недопустими площи, тъй като насажденията от череши на площ 5.89 ха в парцел 77195-1411-7-1 били „млади“ и не плододавали към 2019г., за която година е отказано подпомагане с процесния акт. Този фактически извод на административния орган не се споделя от настоящия съдебен състав. Във връзка с това, съдът кредитира напълно заключенията по приетите по делото агрономически експертизи, като ги счита за обективни, компетентно дадени, конкретни и изчерпателни. От същите несъмнено се установи, че към момента на проверката на място от вещите лица по комплексната експертиза – м. април 2024г., плодовите дървета са на 9 години и че още към 2018г. е започнало плододаването от тях, а през 2019г. е било налице оптимално (пълно) плододаване. Установява се от заключенията на експертите, че сравнително ранното плододаване в случая се дължи на два фактора: на вида на насаждението – от интензивен тип, и на вида на подложката – Гизела-6, за която било характерно встъпване в плододаване на 2 – 3 година след засаждането. В подкрепа на изложеното е и установеното от в. л. от изображенията от орто-фото картите, отпечатани от ДФЗ-РА на 10.05.2017г. и от сателитните изображения, от които ставало ясно, че в процесния парцел били налице очертани редове, респ. имало трайни насаждения. Това се потвърждавало върху цветното изображение на орто-фотокартата на деклариран земеделски парцел – Директни плащания (2017г.), както и от изображението на територията на процесния парцел от Google Earth, към 27.10.2017г. Посочените установявания на вещите лица са достатъчни, за да се направи обоснован извод, че към 2019г. П. Х. е добил продукция от площта от 5.89 ха от парцел 77195-1411-7-1 (за който от данните по делото се установява, че към 10.05.2017г. бил заснет като 77195-1410-1-1, но всъщност е идентичен с 77195-1411-7-1). По делото са представени и доказателства за реализирана продукция – продадени на 10.06.2019г. череши общо 155 370 кг (вж. л.92, 129 гръб). Това количество, изчислено съобразно изискването за минимален добив от 1 ха – 4700 кг (вж. Приложение № 5 към чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в, 31 и 32), на практика доказва, че жалбоподателят отговаря на конкретното изискване за допустимост, тъй като изискуемият минимален добив за площ от 32.93 ха (заявена площ в случая) е 154 771 кг. С други думи, посоченото количество е достатъчно за оторизация на исканата сума за заявените от земеделския производител 32.93 ха площ с череши, тъй като жалбоподателят отговаря на изискването по чл.29, ал.2, т.3 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. и няма данни да не е спазил другите изисквания по чл.29, ал.2 от посочената наредба, или да не отговаря на други критерии. Фактът, че през 2019г. насажденията от череши в площта на парцел 77195-1411-7-1 са плододавали се потвърждава и от редица писмени доказателства по делото, сред които Доклад от 29.08.2019г. от Общинска служба „Земеделие“ – Хасково (л.11) и Протокол № HKV-07-VC-21057/07.10.2019г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 29.08.2019г. в земищата на селата Книжовник, Малево, Манастир, Подкрепа и [населено място] (л.13). В доклада, относно ФБ 77195-1411 е посочено, че при проверка е установено, че трайните насаждения са плододаващи, а в протокола за ФБ 77195-1411 е отбелязано „без промяна“. В горния смисъл са и показанията на свидетелите И. и А., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя незаконосъобразно е била отказана полагащата му се субсидия по заявлението му, подадено през 2019г. по схема СП-основна. Неоснователно е релевираното в съдебно заседание твърдение от страна на процесуалния представител на ответника, че доказващите реализация документи не са за плодове от процесния парцел. От една страна това твърдение остана недоказано, а от друга (както вече се посочи по-горе) – количеството реализирана продукция, съгласно фактура № 139 от 10.06.2019г. (л.92), е достатъчно да се направи извод, че изискването за минимален добив от общо заявената за подпомагане площ (32.936 ха) е спазено в случая. И още, след като не са налице доказателства оспорващият да е извършил продажба на количеството от 155 370 кг череши (или част от него), без преди това да ги е добил от заявените за подпомагане площи, вкл. и от парцел 77195-1411-7-1, няма основание да се счита, че е налице неизпълнение на изискването на минимален добив, представляващо едно от условията за отпускане на субсидия. Неотносими в конкретния случай са разпоредбите на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, тъй като предмет на същата са базисните цени на трайните насаждения при: отчуждаване на недвижимите имоти, собственост на физически и юридически лица по Закона за собствеността, Закона за териториално и селищно устройство, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост; продажба, замяна, прехвърляне, делби и други сделки с недвижими имоти; сделки по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; предоставяне за временно ползване на обработваеми земи и отдаването им под аренда; нанесени вреди и щети на трайни насаждения; други случаи, предвидени в нормативни актове. Тази наредба не урежда въпроси, свързани с характеристиките на отделните видове плодови дръвчета и в частност с периодите на плододаване. Следва да се отбележи и че в Наредба № 3 от 17.02.2015г. (както и в ЗПЗП) не е налице позоваване на разпоредби от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. По изложените съображение съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което следва да се отмени. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява разрешаването му от съда, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 26/230519/90138. При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, жалбоподателят има право на разноски. Същите се претендират в общ размер на 7210 лева, от които 10 лева – държавна такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата (л.8), 600 лева – възнаграждение за вещо лице (л.68 и 81) и 6600 лева – възнаграждение за адвокат (л.162). По отношение на последното съдът намира размера на възнаграждението за прекомерен, като приема за основателно направеното в тази връзка възражение на ответника. Адвокатският хонорар не може да се приеме за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата. Той надвишава значително минималният размер от 800 лева, регламентиран в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и не адекватен на действителната правна и фактическа сложност на делото и обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга. Ето защо размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на 1000 лева. Така общата сума на съдебните разноски възлиза на 1610 лева, възстановими от бюджета на органа, издал уведомителното писмо. По отношение на адвокатския хонорар следва да се има предвид, че в общия случай, с оглед задължителния характер на даденото с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС, определените с посочената наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правната услуга. Воден от горното, на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 АПК, съдът