Решение № 161 от 15.1.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 3314/2023 г.

Производството е по Глава XIII от ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от С. Н. С., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. В., ул...., №..., ет...., срещу Е. И. К., ЕГН ••••••••••, и Ш. С. Ш., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес: гр. В., ж. к....., бл....., вх...., ет...., ап...., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците НЕ са собственици на ¾ ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.4505.106.3.3 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АК, представляващ апартамент № ••, находящ се в гр. В., ж. к...., бл....., вх...., ет...., със застроена площ от 65, 87 кв. м, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение № •• със застроена площ от 3, 13 кв. м, както и 0, 6078% ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор 10135.4505.106.3, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.4505.106.3.2, 10135.4505.106.3.4, под обекта – няма, над обекта - 10135.4505.106.3.7. Ищцата излага, че е собственик на ¾ ид.ч. от гореописания имот по дарение от нейната майка Д. Н., обективирано в НА за дарение на недвижим имот № 185, том XXI, дело 7775/1994 г. на Нотариус при РС - Варна. Заявява, че към датата на дарението била малолетна, а майка й си запазила правото на пожизнено ползване върху дарения имот. Заявява още, че след навършване на пълнолетие ищцата живее преимуществено в чужбина. През 2019 г. срещу ищцата било образувано изп. дело, по което била наложена възбрана върху притежаваните от нея ¾. ид.ч. от процесното жилище. С. заплатила задълженията и наложената възбрана била заличена. През есента на 2022 г., при поредното си завръщане в България, установила, че в апартамента живеят непознати за нея лица, които ищцата помислила за наематели. След консултация с адвокат и извършване на необходимите справки разбрала, че имотът е вписан като собствен на ответниците Е. и Ш. К. Твърди, че през 1995 г., година след направеното от майка й Д. Н. дарение, същата заедно с Х. В. М. – собственик на останалата ¼ ид. ч. от процесния имот, са продали апартамента на Т. Й. и П. Д.. Последните, от своя страна, през 1996 г. го продали на И. В. И.. През 2002 г. И. И. продал жилището на С. К. М.. А през 2011 г. С. М. продала процесното жилище на ответниците по делото. Излага, че до м. септември 2022 г. не е подозирала, че майка й се е разпоредила с процесните идеални части още през 1995 г. Твърди, че не поддържа никакви отношения с майка си и не е знаела за продажбата, напротив, била с убеждението, че майка й ползва имота. Предвид изложеното счита, че е налице правен интерес от настоящата претенция и настоява за уважаването й. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. и Ш. К.и депозират отговор на исковата молба, като застъпват становище за неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че са собственици на целия апартамент, вкл. на процесните ¾ ид.ч., по силата на покупко- продажба от 02.05.2011 г. Сочат, че от този момент, предвид публичния характер на имотния регистър, било сведено до знанието на всички, вкл. и на ищцата, че ответниците са закупили добросъвестно процесното жилище. Изрично заявяват, че не са знаели и не са подозирали за твърдените от ищцата факти и възможността тя да има евентуални права на собственост, тъй като преди продажбата били извършени проверки относно наличие на вещни тежести и права на трети лица върху имота. Ответниците твърдят, че владеят имота от момента на закупуването му – 02.05.2011 г., добросъвестно, на годно правно основание, непрекъснато до настоящия момент. Позовават се и на изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност. Настояват за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски. В съдебно заседание ищцата С. Н. С. не се явява лично, представлява се от адв. Г. А. от АК - Варна. Поддържа исковата молба. В съдебно заседание ответникът Е. И. К. не се явява лично, представлява се от адв. Г. И. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата. В съдебно заседание ответницата Ш. С. Ш. не се явява лично, представлява се от адв. Г. И. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск за собсвеност с правно основание чл. 124 от ГПК. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, включително на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Съобразно ТР № 8/2012 г. на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Спецификата на предявения иск обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право, като ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответниците, то последните трябва да изчерпат в процеса всички основания, на които правото им би могло да се породи. В тежест на ищеца пък е да установи фактите, на които основава интереса си от предявения иск. Ищцата се позовава на извършено в нейна полза дарение на процесния имот - ¾ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.4505.106.3.3 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АК, представляващ апартамент № ••, находящ се в гр. В., ж. к...., бл...., вх...., ет...., с принадлежащото му избено помещение № ••, заедно с 0, 6078% ид. ч. от общите части на сградата, от страна на нейната майка Д. С. Н., ЕГН ••••••••••, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том XXI, дело 7775/1994 г. и вписано в СВ – гр. Варна, с вх. рег. № 17399/17.05.1994 г., дв. вх. рег. № 5348, персонална партида 32876, том 21, акт 185. Съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна, че с оглед на горното дарение и последващите разпореждания с имота, извършени с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175, том XLIV, дело 13412/1995 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175, том XV, нотар. дело № 4251/1996 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том I, рег. № 943, дело № 68 от 2002 г., и Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 136, том I, рег. № 1363, дело № 53 от 2011 г., за ответниците не е възникнало право на собственост върху процесния имот по силата на вещно- прехвърлителна сделка. Съгласно императивната разпоредба на чл. 73, ал. 2 на релевантния за процесния период Семеен кодекс (ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г.), отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. С цитирания по-горе Нотариален акт за дарение от 1994 г. малолетната тогава ищца е придобила собствеността върху процесния имот. Видно обаче от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175, том XLIV, дело 13412/1995 г., съгласно същия, Д. С. Н. и Х. В. М., ЕГН ••••••••••, чрез законния си представител – майка, К. Х. Г., и с разрешение на Варненския районен съд, продават на Т. Г. Й. и П. С. Д. собствения си недвижим имот, придобит по наследство, а именно: апартамент № ••, находящ се в гр. В., к-с...., бл...., вх....., ет...., с прилежащото избено помещение № ••, както и 0, 6078% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 70, 40 кв. м. Обективираното в този НА разпореждане с имота не е извършено от името на ищцата чрез нейната майка и законен представител, каквото е изискването на закона и както това е изрично отбелязано за собственика на останалата ¼ ид. ч. от апартамента – също малолетния Х. М., а от името на самата Д. Н., която към датата на сделката вече не е била собственик на имота. Съответно, при съставянето на нотариалния акт, видно от стр. 2 на същия, за продажбата е представено само едно удостоверение на Варненския районен съд – за Х. М., без което частта от имота, негова собственост, не би могла да бъде продадена. Изложеното налага обоснован извод за незаконосъобразност на извършената сделка по отношение на притежаваните от ищцата ¾ ид. ч. от апартамента; съответно в тази част сделката не е произвела вещно-транслативен ефект и не се явява правно основание, годно да направи купувачите собственици на частта на ищцата. Съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, не са произвели вещно-транслативен ефект и последващите прехвърлителни сделки за процесния имот, включително и обективираната такава в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том I, рег. № 1363, дело № 53 от 2011 г., с която ответниците твърдят да са придобили същия. Само за допълнение, вписаната в СВ по партидата на имота през 2018 г. възбрана по изп. д. № 20178930400486 с длъжник ищцата, както и издаването на актуална данъчна оценка за собственик С. С. са закономерно следствие именно от липсата на разпоредителна сделка с имота от името на същата. С оглед на така установеното, съдът дължи разглеждане и на второто релевирано с отговора на исковата молба основание за собственост върху процесния имот – придобивна давност. Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност по отношение на недвижим имот, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, и допълнително добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС (ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по ТД № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена; достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В случая, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том I, рег. № 1363, дело № 53 от 2011 г., съгласно същия, на 02.05.2011 г. С. К. М. продава на Е. И. К. и съпругата му Ш. С. Ш., собствения си недвижим имот, придобит в лична собственост, а именно: апартамент № ••, находящ се в гр. В., к-с....., бл......, вх....., ет....., ведно с прилежащото му избено помещение № ••, заедно с припадащите се 0, 6078% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.4505.106.3.3 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на А ГКК. Юридическото основание от фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС е налице. Видно от представената по делото Справка № 721072/07.06.2023 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр. Варна, за периода от 01.01.1993 г. до 07.06.2023 г. първото налично в справката вписване за имота е от дата 13.06.2002 г. – прехвърляне с покупко-продажба с НА, продавач И. В. И., купувач С. К. М.. Второто вписване е за покупко-продажбата от 02.05.2011 г., с продавач С. К. М. и купувачи ответниците. Към датата на последното прехвърляне по партидата на имота в СВ няма вписване или съответно отбелязване досежно извършеното през 1994 г. дарение на имота. Отделно, установената система за справки към момента на покупката на имота от ответниците не е по имотна партида, а по имената на отчуждителя. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗКИР в релевантната към датата на покупко-продажбата редакция (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), до въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73 ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред - по реда, предвиден в Правилника за вписванията. Заповед по чл. 73 ЗКИР за съдебния район на РС – Варна, към датата на покупката на процесния имот от ответниците няма, при което съгласно чл. 74, ал. 1 ЗКИР, вписването в широкия смисъл на това понятие, включващо вписване, заличаване и отбелязване, се е извършвало по реда, предвиден в Правилника за вписванията. Съгласно чл. 39 на Правилника, за да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко намира се в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намира номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тая книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани. Едва в сила от 07.11.2014 г. горният текст е обособен в ал. 1 на чл. 39, като изр. 2 придобива редакцията: От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани, както и номерата на помощните партиди за имотите и съдържащото се в тях описание. Ал. 2 на същия член, съгласно която справки по партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се установи описанието на имота, е публикувана за първи в ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г. От горното следва, че през май 2011, преди въвеждането на ал. 2 от чл. 39 на Правилника за вписванията, ищците е нямало как да узнаят за правата на ищцата, освен при справка по нейното име или по името на майка й. Изложеното налага извод за добросъвестност на ответниците по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, с оглед на което придобивната давност следва да се преценява по чл. 79, ал. 2 ЗС. Изискуемото от разпоредбата непрекъснато владение в продължение на 5 години безпротиворечиво се установява от показанията на свид. Н. и С. – и двете съседки на ответниците с непосредствени впечатления през целия процесен период. По изложените съображения, при изпълнен фактически състав на разпоредбата, съдът намира, че към 02.05.2016 г. ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС. Предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Относно съдебно-деловодните разноски: При този изход на спора разноски се следват на ответниците. Същите със списък по чл. 80 от ГПК претендират такива в размер на 1650 лева - адвокатско възнаграждение, като е подчертано, че сумата се претендира съгласно приложена към делото квитанция, ведно с адвокатско пълномощно от адвокатски кочан. Видно обаче от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 06/2023 г. от кочан № 12326, в същия в раздел III е отразено договорено възнаграждение в размер на 1650 лева, и платено възнаграждение 1650 лева, от които 50 лева - в брой, и 1600 лева – по сметка. Съгласно т. 1 по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това (платежно нареждане или други банкови документи, удостоверяващи плащането), а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая страната не е представила доказателства за внесена по банков път сума, като договорът има характер на разписка единствено по отношение на платената в брой сума от 50 лева. С оглед на горното, на страната следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева. Воден от горното, съдът