Решение № 2218 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 130/2024 г.

Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. В случая Искането, представляващо заявление за издаване на удостоверение за наследници, е подадено от една от дъщерите на немската гражданка, което не се оспорва от страните. Според текста на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, като на основание чл. 107 от ЗГР отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК. Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни „Население" и Локална база данни „Население" (част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР), както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние според чл. 4, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 като раждане, брак и смърт за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: а)получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; б) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България съобразно текста на чл. 3, ал. 1 - 2 ЗГР. С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. е уредено, че „удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт ". За да бъде издадено удостоверение за наследници в конкретния случай, следва да се установи, че лицето е подлежало на вписване в регистъра на населението и за същото има съставен акт за смърт. Безспорни са обстоятелствата, че за същото това лице е налице акт за смърт, видно от представения препис-извлечение (л. 12), издаден от Служба по гражданско състояние на Община град Добрич, т.е. тази предпоставка е налице и по отношение на нея няма основание за отказ. В случая административният орган е отказал издаване на удостоверение за наследници, тъй като наследодателят бил гражданин на страна – членка на ЕС и не подлежал според него на вписване в Регистъра на населението, тъй като нямал постоянен адрес в България. Последният извод на органа не съответства на действителното положение. Както бе посочено по-горе, в Регистъра на населението се вписват чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, за което в случая са налице безспорни доказателства, видно от удостовереното от ОД МВР – Добрич (л. 14). Л. В. е немска гражданка, т.е. гражданка на държава-членка на ЕС и е била със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България. Съобразно чл. 59, ал. 4, т. 2 от ЗБЛД, на гражданите на ЕС, се издава удостоверение за постоянно пребиваване - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност 10 години, като в конкретния случай в удостоверението за постоянно пребиваване лицето фигурира с адрес на територията на Община Каварна. Следва да се има предвид, че съобразно текстовете на чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 23 от ЗГР вписването на физическо лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗГР в Регистъра на населението се изразява в създаване на електронен личен регистрационен картон въз основа на един от следните документи: 1. разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес 2. решение за предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; 3. указ на президента на Република България за предоставено убежище; 4. акт за раждане на дете, родено на територията на страната, от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут. В конкретния случай лицето е имало постоянно пребиваване на територията на Община Каварна и доколкото към момента на искането за издаване на удостоверение за наследници не е било вписано в Регистъра за населението, е следвало да се извърши преценка имало ли е карта за постоянно пребиваване, вписан ли е в нея постоянен адрес, за да може административният орган да формира извод подлежало ли е лицето на вписване. Ако към момента на искането за вписване не са били представени доказателства в тази насока, то е следвало искането да бъде оставено без движение, а не само да се изпише, че липсвали доказателства. Същевременно данните от ОД МВР – Добрич сочат, че лицето е имало постоянно пребиваване на територията на Община Каварна, считано от 23.03.2022 г., адрес: с. Видно, общ. Каварна, ул. Първа № 5, с присвоен [ЛНЧ], а в Акта за смърт е записано в т. 11. Постоянен адрес: с. Видно, община Каварна, област Добрич. Административният орган по смисъла на чл. 34 от АПК е следвало служебно да провери този факт, след което да се произнесе по искането за удостоверение за наследници и искането за вписване в Регистъра за населението. На следващо място, пред Районен съд – Каварна е образувано гражданско дело за издаване Европейско удостоверение за наследници. Съгласно разпоредбата на чл. 627е, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 64 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година, съгласно която „когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната - пред Софийския районен съд". С въвеждането на Регламент (ЕС) № 650/2012, в сила от 17 август 2015 г., се създава Европейско удостоверение за наследство, което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69 от Регламент (ЕС) № 650/2012. В случая има вече влязло в сила Решение на Районен съд – Каварна, по което, макар и Община Каварна да не е била страна, то на основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В случая с Решение № 18/ 06.02.2024 г. по ч.гр. дело № 325/ 2023 г. на Районен съд – Каварна е прието, че адресът, на който наследодателката е пребивавала постоянно към датата на смъртта си, е бил в с. Видно, общ. Каварна. Същевременно е приложимо и приетото от ОС – Добрич, че Л. В., в качеството ѝ на чужденец, е имала статут на постоянно пребиваване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България. Независимо че същата е била гражданка на държава – членка, то тя така или иначе е чужденец за България. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗГР в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, както и в Регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, каквато е била Л. В. към датата на смъртта си. Неправилно и в противоречие с материалния закон, при липсата на корелация между регламент, закон и подзаконов нормативен акт, административният орган е отказал издаването на удостоверение за наследници, като не е съобразил горните обстоятелства и не е изследвал дали в актовете за гражданско състояние и в регистрите на МВР се съдържат всички необходими данни за издаването на удостоверение за наследници по смисъла на чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., тъй като дори да не е била вписана в Регистъра за населението, то Л. В. е подлежала на вписване, ако е била подала заявление за това, поради което необходимото и достатъчно условие за издаване на удостоверение за наследници е именно обстоятелството, че лицето е подлежало на вписване. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Съответно неправилно административният орган е счел, че не са били налице условията за вписване в Регистъра на населението на Л. В., като се е мотивирал единствено с обстоятелството, че в заявлението липсвал постоянен адрес, а същевременно този адрес може служебно да бъде установен и е посочен в Акта за смърт. Вярно е, че вписването не е подадено на бланка по образец, но това не означава, че не е отправено такова искане. Ако административният орган е считал, че това искане е нередовно, то е следвало да даде указания на заявителя. С оглед гореизложеното, съдът намира, че постановеният отказ е издаден при съществено нарушение изискванията на чл. 35 от АПК, подходено е формално и административният орган е издал своя акт, както в противоречие с материалния закон, така и при допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на това отказът следва да бъде отменен и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода от спора и представените в тази насока писмени доказателства (л. 70 – 74) в полза на жалбоподателките следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски в размер на общо 633.68 лв. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 20.00 лв. за държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, чл. 173, ал. 1 и чл. 143 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,