Решение № 52 от 16.2.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 1025/2023 г.

Производството е по реда на Глава „Двадесет и първа“ от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба на Ц. Т. К., с ЕГН •••••••••• от гр. Червен бряг срещу Решение № 118/10.10.2023 г., постановено по НАХД № 232/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг. С атакуваното решение Районен съд – Червен бряг е признал за виновен Ц. Т. К. за това, че в периода 21.02.2022 г. - 22.02.2022 г. в гр. Червен бряг, в условията на продължавано престъпление е осъществил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 296, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че не е изпълнил заповед за незабавна защита №4 на Районен съд-Червен бряг от 02.02.2022 г., поради това че на 21.02.2022 г. към 04: 00 ч. е доближил Е.С.Ч. от гр. Червен бряг, към 08: 00 ч. е доближил дома и настоящия й адрес в гр. Червен бряг на ул. „•••“ №••• и на 22.02.2022 г. в ранните сутрешни часове е доближил дома и настоящия адрес на Е.С.Ч. в гр. Червен бряг на ул. „•••“ №•••, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на хиляда лева. В жалбата се отправят критики към първоинстанционния съдебен акт, който се оценява като неправилен и недопустим. Твърди се, че наложената глоба в размер на хиляда лева е завишена и несправедлива. Навеждат се твърдения за нарушени човешки права, свързани със свободното придвижване. Споменава се за влошени междуличностни и семейни отношения, също и влошено здравословно състояние. Изброени са прехвърлителни сделки, касаещи право на собственост върху недвижими имоти. В заключение се прави искане за отмяна на атакуваното решение изцяло или отчасти, като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон. Претендират се направените деловодни разноски. В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател Ц. Т. К., редовно призован, се явява лично и по същество отправя искане да бъде оправдан. Защитникът на въззивния жалбоподател – адв. Ц. П., АК – Плевен, представя писмена защита, с изразено в нея становище, че поддържа въззивната жалба, която е подадена в срок. Също така счита първоинстанционния съдебен акт за незаконосъобразен, неправилен и недопустим. Навежда доводи за влошени здравословно състояние и семейни отношения на въззивния жалбоподател Ц. К.. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение. Представен е списък с разноски, които моли да бъдат присъдени. Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен намира подадената въззивна жалба за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт изцяло като правилен и законосъобразен. Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила решение по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В мотивите на решението си Районен съд – Червен бряг е приел фактическа обстановка, която се изразява накратко в следното: Досъдебно производство № 1955/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен е образувано за това, че Ц. Т. К., ЕГН ••••••••••, от гр. Червен бряг, в периода 21.02.2022 – 22.02.2022 г. в гр. Червен бряг, в условията на продължавано престъпление е осъществил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, не е изпълнил заповед за незабавна защита №4 на Районен съд-Червен бряг от 02.02.2022 г. като на 21.02.2022 г. към 04: 00 ч. е доближил Е.С.Ч. от гр. Червен бряг, а към 08: 00 ч. е доближил дома и настоящия й адрес в гр. Червен бряг на ул. „•••“ №••• и на 22.02.2022 г. в ранните сутрешни часове, е доближил дома и настоящия адрес на Е.С.Ч. в гр. Червен бряг на ул. „•••“ №••• – престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Цитираната Заповед за незабавна защита № 4/02.02.2022 г. на Районен съд – Червен бряг постановява мерки за закрила срещу домашно насилие по отношение на Е.С.Ч. от гр. Червен бряг, като забранява на Ц. Т. К. от гр. Червен бряг, да доближава Ч., да доближава жилището, в което живее в гр. Червен бряг, ул. „•••“ №•••, местоработата й в „•••“ ЕООД гр. Червен бряг, бул. „•••“ и местата на същата за отдих и социални контакти за срок до приключване на производството по гр.д. № 126/2022 г. по описа на РС-Червен бряг, по което на 16.03.2022 г. е влязло в сила Решение № 65/04.03.2022 г., с което е разпоредено да се издаде заповед за защита на основание чл. 5, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие. Такава заповед е издадена под № 2 от 07.03.2022 г. за срок от 6 месеца, в която се постановяват мерките за закрила по силата на Закона за защита от домашно насилие. През месец ноември 2020 г. Е. Ч. заживяла с Н. Т. на семейни начала в дома му в гр. Червен бряг, ул. „•••“ №•••, като на същия адрес живеел и бащата на Н. – Ц. Т. К., който бил агресивен към същата, не харесвал храната, която тя приготвяла, обиждал я и ограничавал достъпа й до баня и тоалетна в жилището. Също така започнал да я следи, когато тръгвала за работа в „•••“ ЕООД, където работела на длъжност „шивач“. На 01.02.2022 г. около 14: 00 ч. Ц. Т. К. се конфронтирал с Е. Ч., като отправил обиди към нея и й нанесъл удари в горната част на главата и корема. За това бил подаден сигнал в РУ-Червен бряг, като на място са пристигнали полицейски служители, които съставили предупредителен протокол на Ц. Т. К.. След този инцидент Е.С.Ч. подала молба до Районен съд-Червен бряг за издаване на заповед за незабавна защита по отношение на Н. Ц.в Т.. След като съдът обсъдил изложените доказателства, установил, че по несъмнен начин се касае за домашно насилие, причинено от Ц. Т. К. спрямо Е. Ч.. При тези обстоятелства е била издадена заповед за защита от домашно насилие на основание чл. 15, ал.2, т. 3 от ЗЗДН, която задължава Ц. Т. К. да се въздържа от домашно насилие по отношение на Е.С.Ч., забранява на Ц. Т. К. да доближава пострадалата Е. Ч. на адреса, на който живее, местоработата й и на местата за отдих и социални контакти за срок от 6 месеца. К. получил заповедта на 03.02.2022 г. В нарушение на заповед за незабавна защита №4/02.02.2022 г. на Районен съд – Червен бряг, на 21.02.2022 г., към 04: 00 ч., Ц. Т. К. спрял с колата си в близост до блока, в който живее Ч. и след като тя тръгнала пеша към работното си място, той я последвал с автомобила си на разстояние от около двадесет метра. На 22.02.2022 г. в ранните часове на деня, Ц. К. отново спрял с колата си в близост до дома, в който живеела Ч. и с автомобила си я проследил до работа. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото и ценени от съда гласни и писмени доказателства, като въззивната инстанция няма основания да я изменя и я възприема напълно. В проведения в хода на досъдебното производство на 29.04.2022 г. разпит на свидетел, Е. С. Ч. заявява, че Ц. К., в два поредни дни – на 21.02.2022 г. и на 22.02.2022 г., рано сутринта е паркирал автомобила си в близост до дома й и я е проследил до пазара в гр. Червен бряг (л. 35-36 ДП). В подкрепа на горното са и депозираните от Н. Ц.в Т. показания, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 29.04.2022 г., в който заявява, че на инкриминираните две дати е видял на видеозаписи от охранителните камери на дома му Ц. К. да спира колата си пред дома му, да слиза и да се отправя към ел. табло, като вероятно изгасил тока, тъй като записът прекъснал. В разговор с Е., същата му заявила, че и на двете дати била проследена от Ц. К. по път за работата й (л. 39 ДП). В показанията, дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, свидетелката Ч. отново заявява, че на 21.02.2022 г. и на 22.02.2022 г. е била проследена от Ц. К. докато отивала на работа. В същото съдебно заседание съдът е дал възможност на Ц. К. да зададе въпроси към свидетелката Ч.. От протокола е видно, че въпросите не са насочени към изясняване на обстоятелствата, касаещи вменените на К. деяния. Същите са объркани и се отклоняват от предмета на делото. От събраните по делото доказателства ясно се установяват едни трайно влошени както междуличностни, така и семейни отношения. Първостепенният съд правилно е решил да кредитира показанията на свидетелите Е. Ч. и Н. Т., тъй като същите са последователни и безпротиворечиви по между си. Несъстоятелни са твърденията на Ц. К., че са нарушени човешките му права да се придвижва свободно в пространството. Действително в чл. 35, ал. 1 от КРБ е закрепено правото на всеки български гражданин да може свободно да се придвижва по територията на страната, но също така в изречение второ на същата алинея е допустимо, със закон, това придвижване да бъде ограничавано, с оглед защита на правата и свободите на други граждани. В настоящия случай ЗЗДН въвежда точно такова ограничение, но то е при спазване на принципа на пропорционалност на преследваната цел. Хаотично изложените във въззивната жалба, от гледище на хронология, прехвърлителни сделки, настоящият въззивен съдебен състав намира за неотносими към предмета на доказване. Първостепенният съд правилно е приел, че с деянията си Ц. К. е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав по чл. 296, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като не е изпълнил издадената срещу него заповед за защита по посоченото гражданско дело, като в два поредни дни – на 21.02.2022 г. към 04: 00 ч. К. е доближил Ч., проследявайки я по пътя към работното й място, както и на 22.02.2022 г. отново в ранните сутрешни часове е бил в близост до дома на Ч., като я изчакал да излезе и я проследил до пазара в града. Тези му действия са забранени от цитираната заповед за защита. В разпоредбата на чл. 296, ал.1 НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество ограничителни мерки – тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 ЗЗДН. Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има предвид хипотезата по чл. 18, ал.1 ЗЗДН – при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт, който обвиняемият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и предписаните в същия мерки за защита. От субективната страна престъплението е извършено от К. с пряк умисъл - същият е бил запознат със съдържанието, определението и заповедта, издадена от РС - Червен бряг. Обвиняемият е пренебрегнал съдебната заповед и е решил, че не следва да я изпълнява, като същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на Ц. К., че Районен съд – Червен бряг е издал валидна съдебна заповед за защита от домашно насилие, която го задължава да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо Ч., както и му забранява да я доближава, като същият е предвиждал, че с действията си няма да зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от волева страна същият е искал да наруши забраните. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че изготвената в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза, приобщена към първоинстанционното дело по реда на чл. 283 от НПК, не следва да се цени в полза на обвинителната теза на прокуратурата. Видно от заключението по същата качеството на кадрите не позволява провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване. Правилно Районен съд – Червен бряг е установил, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. За извършеното от К. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Видно от бюлетина му за съдимост, въззивният жалбоподател е неосъждан, няма данни да се е възползвал до този момент от привилегирования ред за освобождаване от наказателна отговорност, липсват нанесени имуществени вреди в следствие на престъплението, поради което правилно Ц. К. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на хиляда лева, което е минимално предвиденото в закона. Извършената служебна проверка от Плевенски окръжен съд не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото и постановяването на съдебния акт от Районен съд – Червен бряг, които да обуславят отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено. При тези изводи на решаващия съд искането на защитникът на Ц. К. за присъждане на направените деловодни разноски е несъстоятелно, а и принципно този въпрос не може да бъде решен в рамките на това производство. Воден от горното и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Плевенският окръжен съд