Решение № 503 от 27.7.2016 г. на Районен съд - Хасково по дело № 283/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 57 ал.1 от СК и е образувано по искова молба на Я.Т.В. срещу В.Й.Г.. Ищецът сочи, че е собственик на апартамент в гр. Х•••••••••••••••••, който с решение на съда по бракоразводно дело е предоставен за ползване на ответника и детето И.. Между собствениците и ползвателите било възникнало наемно правоотношение по силата на решенеито, като за периода от 06.01.2015г. – дата на влизане на решението в сила, до 06.01.2016г. ответника й дължала наем в размер на 200 лева месечно, за ползваната от нея част, или 2400 лева за целия период от време. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител моли да се уважи иска. Моли за разноски. Ответникът оспорва иска като недопустим, тъй като само бившите съпрузи можели да претендират наем. Не оспорва, че с решение на съда по бракоразводно дело й е предоставено ползването на семейното жилище за срок от една година, но това ползване било безвъзмездно. Наем се дължал от момента на поканата. Още през месец февруари 2015г. освободила жилището. За времето от 06.01.2015г. до 24.02.2015г. била ползвала само детската стая, кухня и сервизни помещения, тъй като останалите стаи били заключени от ищеца. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител моли да се уважи иска. Моли за разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.57 ал. 1 СК. Посоченият текст гласи, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение, а линея втора на същия текст повелява, че всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата. По допустимостта на иска – искът е допустим. Както е изложено в определението по чл. 140 от ГПК текстът на чл. 57 от СК не се ограничава само до бившите съпрузи – в този смисъл Решение № 627 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова, - „ Когато при прекратяване на брака семейното жилище, собственост на единия съпруг или на негови близки, е предоставено временно на другия съпруг, между собственика на жилището и съпруга, на когото то е предоставено, възникват наемни отношения.“ Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, поради което има задължителен характер. На следващо место с Определение № 441 от 14.06.2012г. по ч.гр.д.№ 352/ 2012 г. на 4 г.о. на ВКС е прието, че е допустимо последващо определяне на наема след влизане в сила на решението за развод. Разгледан по същество е частично основателен. С Решение № 780/09.12.2014г. по гр.д.№ 1498/2014г. по описа на РС – Хасково е прекратен брака между ответника и сина на ищеца Е.В.Я., като ползването на семейното жилище в ж.к. •••••••••••, е предоставено на В.Й.Г. за период от една година на основание чл. 56 ал.3 от СК от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила на 06.01.2015г., т.е. срокът на предоставяне на ползването е от 06.01.2015г. до 06.01.2016г. Не се оспорва между страните предоставяне на ползването на апартамента за срок от една година със съдебно решение и ползването му до24.02.2015г. Не се спори също така, че имотът е собственост на ищцата и съпруга й, видно и от нотариален акт №183, том 1, дело 342/1994г. от 04.02.1994г. на нотариус при ХРС. Спор е налице по отношение ползването на вещта до края на периода. Настоящият състав намира, че наемното правоотношение /НПО/ между страните е възникнало по силата на решението за развод и е прекратено не с изтичане на срока му, а със сключването на брак от страна на ответника с К.Д.П. на 16.08.2015г. Както възникването на НПО става ex lege, по силата на закона, така и прекратяването му – чл. 56 ал.4 от СК. Разпоредбата на чл. 56 ал.4 от СК повелява, че ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи нов брак. Ползването на жилището е дадено на основание чл. 56 ал.3 от СК, поради което е попада във фактическия състав за приложение на текста на чл. 56 ал.4 от СК. Видно от копие на удостоверение за сключен граждански брак между К.Д.П. и В.Й.Г. № 1500000292/16.08.2015г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0292/16.08.2015г., те са сключили граждански брак на 16.08.2015г. До този момент НПО е било в сила и ответникът следва да възмезди ищецът за ползването му. Не може да се сподели доводът на ответника, че НПО било безвъзмездно. Решението, с което съдът предоставя ползването на семейното жилище на един от бившите съпрузи при условията на чл.56 от СК, не може да е безвъзмездно, тъй като императивна негова законна последица е възникването на наемно отношение между бившите съпрузи – чл.57 ал.1 от СК. Правоотношението възниква ex lege с влизането на решението в сила, но законът не определя размера на наемната цена. Тя ще бъде определена от съда, ако някоя от страните поиска това – чл.57 ал.2 от СК. В този смисъл Определение № 441 от 14.06.2012г. по ч.гр.д.№ 352/ 2012 г. на 4 г.о. на ВКС, Решение № 627 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о., Решение № 392 от 01.02.2012г. по гр.дело №1641 по описа за 2011 г. на 4.г.о. на ВКС. Не може да се сподели и доводът на ответника, че е ползвала вещта само до 24.02.2015г. Едно облигационно правоотношение възниква и се прекратява по силата на закона или по волята на страните. В настоящия случай, то е възникнало по силата на закона – чл. 56 ал.3 вр. с чл. 57 ал.1 от СК. Прекратяването му следва да стане по един от способите за това. Ответникът не ангажира убедителни доказателства за прекратяване на НПО преди 16.08.2015г. За да се прекрати НПО трябва да има изрично волеизявление за това адресирано до собственика, тъй като той е лишен от правото си на ползване. Такова в случая липсва. По силата на решението на съда собственикът на вещта е възпрепятстван да я ползва. Показанията на св. П., че ответникът се е изнесла в края на февруари, както и обстоятелството, че бившият й съпруг е подал жалба до ДСП – Хасково, че тя не обитава жилището, не означава, че тя е прекратила НПО, тъй като не е предала по безспорен начин владението на имота на собственика. Разписка от 07.03.2015г., подписана от Я.Т., за връчване на един брой ключ от апартамента, също не може да бъде тълкувана като волеизявление за прекратяване на НПО, още повече, че по – късно е съставена още една разписка между страните от 06.01.2016г. Житейски е неоправдано да се съставя втората, ако с първата е прекратено НПО и страните са уредили отношенията си. Едва разписка от 06.01.2016г. има съдържание, което навежда на желание на страните да уредят взаимоотношенията си. В нея се посочва, че не само се връчва ключ от апартамента, но той се предава в добро състояние, без липса, с платени консумативи за целия период. Няма житейска логика ответникът да е заплатила ползваните ток и вода, без да е ползвала имота, а за това обстоятелство не се спори между страните. Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че ответникът е ползвала апартамента за периода от 06.01.2015г. до 16.08.2015г., до който момент по силата на закона е прекратено НПО. Ако е налице ползване на имота след този период, то не е на основание НПО, тъй като със сключването на брак то е прекратено, а на друго основание. Ищецът претендира ползването само въз основа на НПО за пълния период от 06.01.2015г. до 06.01.2016г., но извън периода от 06.01.2015г. до 16.08.2015г. то не намира основание в НПО. Аргументиран от изложеното, съдът намира, че следва искът да се уважи за сумата от 1124.55 лева. В заключението си ВЛ посочва, че наемът за целия апартамент е 270 лева. Тъй като ответникът е живяла в имота заедно с детето си, то се приеме, че всеки от тях ползва по ½ от имота, или дължимия наем от ответника е 135 лева. За ползвания период от 8.33 месеца дължимия наем е 1124.55 лева. Не се доказа по делото по убедителен начин, че ответникът не е ползвала целия имот, а само части от него, тъй като са били заключени стаи. Единствено св. П., съпруг на ответника, дава показания, че имало заключени врати в апартамента, но пък от друга страна заявява, че никога не бил влизал в него, т.е. знанието му стъпва на твърдения на ответника. Отделно от това показанията му следва да бъдат ценени в светлината на чл. 172 от ГПК с оглед на близките им отношения. Аргументиран от изложеното, съдът намира, че искът следва да се уважи до сумата от 1124.55 лева, като искът до пълния предявен размер от 2400 лева, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли. При този изход на делото и на двете страните се следват разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 680 лева, като с оглед на уважената част от иска му се следват разноски в размер на 318, 62 лева. Ответникът е сторил разноски в размер на 430 лева, като с оглед на отхвърлената част му се следват разноски в размер на 228, 52 лева. След приспадане, следва ответникът да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 90, 10 лева. Мотивиран от горното, съдът