РЕШЕНИЕ

№ 625

гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Н. Чомпалов Търговско дело № 20221100901195 по описа за 2022 година СГС е сезиран с искова молба от Земеделска Кооперация „Б.“ – в ликвидация, с която са предявени срещу М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С., В. И. П., Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г. искове с правно основание чл.24 ал.1 ЗК и чл.28а ЗК. Твърди се от ищеца, че по фактура N 360/12.03.2015 г. му е платена цена в размер на 12 928 лв., която не е постъпила в касата, а по фактура N 360/13.03.2015 г. цената от 13 856 лв. не е постъпила. Освен това по фактури N 3530/19.02.2015 г., N 3556/16.04.2015 г. и N 4425/18.12.2019 г. ищецът не е платил дължимата от него цена, поради което е бил предявен от „С.с. и р.з.“ ЕООД срещу него иск за сумата от 154 710, 32 лв., а със спогодба от 27.03.2020 г. ищецът е признал задължение от 81 500 лв., което е погасено чрез безкасово плащане по нареждане от 06.10.2020 г. Поддържа се, че за сделките по фактурите не е прието решение от УС, а това е нарушение на чл.25 ал.3 от Устава. Освен това за закупуването на стоки по фактура 3556/16.04.2015 г. не е направено счетоводно записване и стоката е получена от председателя на УС М.в Д., който не я е предал на кооперацията. На 10.09.2018 г. е сключен договор за наем със „С.с. и р.з.“ ЕООД, с който ищецът е наел за ползване земеделски земи, но в нарушение на решение на ОС, според което кооперацията не е в състояние да развива земеделие и без решение на УС. За наемната цена е издадена фактура N 4425/18.12.2019 г., която не е осчетоводена, а по договора наетата земя не е била обработвана. Според ищеца всички тези сделки са сключени в разрез с разпоредбите на Устава и водят да увреждането му. Членовете на УС и на КС не са изпълнили своите задължения и не са потърсили отговорност от председателя М. Д., а с решение на УС и КС от 08.02.2020 г. е одобрено сключването на извънсъдебна спогодба със „С.с. и р.з.“ ЕООД, по която кооперацията е платила сумата от 81 500 лв., с което е нанесена вреда на кооперацията. С уточнителна молба от 28.07.2022 г. ищецът е заявил, че първите петима ответници следва да отговарят в качеството на членове на УС, а останалите ответници в качеството на членове на КС. Иска се от ищеца ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 81 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 14 239, 86 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.10.2020 г. – 27.06.2022 г. Ответникът М.в В. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че не е взето решение по чл.15 ал.4, т.15 ЗК, тъй като решението на ОС от 14.05.2022 г. е незаконосъобразно. Поддържа се, че от действията на ответника не са причинени вреди на кооперацията, както и че сключената със „С.с. и р.з.“ ЕООД спогодба е в нейн интерес, защото с изплащане на сумата от 81 500 лв. се погасява задължение в размер на 154 710, 32 лв., т.е дълг в размер на 73 210, 32 лв. е бил опростен. Според ответника земята по договора за наем е била обработвана и през 2019 г. е била произведена продукция, със стойността на която е прихваното старо задължение към „С.с. и р.з.“ ЕООД. Сочи се, че с парите от продажбите на пшеница и слънчоглед са били погасявани задължения по изп.дело, а не задълженията към „С.с. и р.з.“ ЕООД, за да се избегне разпродаване имуществото на кооперацията.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че ответникът няма право да се позовава на незаконосъобразност на решението на ОС на кооперацията за предявяване на искове, защото то не е било атакувано по исков ред – чл.58 ал.3 и ал.5 ЗК. Поддържа се, че няма данни да е съществувал действителен дълг в размер на 81 500 лв. по споразумението, защото в счетоводството на кооперацията не се съхраняват фактура N 3556/16.04.2015 г. и фактура N 4425/18.12.2019 г., които не са осчетоводени и включени в дневник за покупки. Продажната цена за слънчоглед по фактура N 359/12.03.2015 г. и фактура N 360/13.03.2015 г. е била налична и с нея е могло да се погаси задължението на кооперацията по фактура N 3530/19.02.2015 г. По фактури N 4530 и N 3556 от 2015 г. коеперацията е получил пари в брой, но с тях не е извършено плащане. Сочи се, че няма стари задължения на кооперацията към „С.с. и р.з.“ ЕООД, които да се прихващат, а договорът за наем не е бил регистриран в ОСЗ Северна, а според ГФО за 2019 г. са регистрирани приходи само от наем и не са били наети работници, с които да се обработват земите, наети от кооперацията по договор за наем от 10.09.2018 г. От клаузата на чл.2 ал.1 от спогодбата от 27.03.2020 г. се установява, че кооперацията не е обработвала реално наетите земи.

Ответникът М.в В. Д. е подал допълнителен отговор, с който оспорва възраженията и оспорванията на исковете с довода, че не е налице материалноправната предпоставка за предявяване на исковете, защото липсва решение на ОС, тъй като решението от 14.05.2022 г. не отговоря на изискванията на чл.15 ал.4, т.15 ЗК и на чл.16, т.14 от Устава. Поддържа се, че са представени доказателства за наличието на съществуващо задължение на кооперацията в размер на 81 500 лв., както че неосчетоводяването на това задължение не означава, че не съществува. Сочи се, че по фактура N 3556/16.04.2015 г. и по фактура N 4425/18.12.2019 г. са възникнали задължения за кооперацията. Според ответника ищецът признава, че е съществувало задължение по фактура N 3530/19.02.2015 г. Представен е протокол от ОС на Земеделска Кооперация „Б.“ на 22.04.2010 г., в който е констатирано, че кооперацията не е в състояние да извършва земеделска дейност.

Представена е фактура N 3530/19.02.2015 г., в която се сочи, че ищецът е закупил от „С.с. и р.з.“ ЕООД стоки /слънчоглед/ при цена от 26 574, 75 лв.

Представен е РКО N 4095/19.02.2015 г., в който се сочи, че „С.с. и р.з.“ ЕООД е предал на ищеца стоките по фактура N 3530/19.02.2015 г. Представена е фактура N 0359/19.03.2015 г., в която се сочи, че ищецът е продал на „Е.С.М.“ ООД стоки /слънчоглед/ при цена от 12 928 лв.

Представена е фактура N 0360/13.03.2015 г., в която се сочи, че ищецът е продал на „Е.С.М.“ ООД стоки /слънчоглед/ при цена от 13 856 лв.

Представена е фактура N 3556/16.04.2015 г. за доставена от „С.с. и р.з.“ ЕООД пшеница на Земеделска Кооперация „Б.“.

Представен е РКО N 4362/15.04.2015 г. и РКО N 4362/16.04.2015 г., , в които се сочи, че „С.с. и р.з.“ ЕООД е предал на ищеца стоките по фактура N 3556/16.04.2015 г. Представен е договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г., в който се сочи, че „С.с. и р.з.“ ЕООД е предоставил на ищеца ползването за периода 01.10.2018 г. – 30.09.2019 г. на земеделски земи – масиви по КВС с N-ра: 6, 100, 38, 98, 35, 93, 30, 31, 33, 44, 47, 45, 46, 48, 49, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 13 с обща площ от 1495 дка, а ищецът е поел задължение да плати наемна цена в размер на 59 800 лв.

Представен е протокол N 3 от 24.01.2020 г. на УС и на КС на Земеделска Кооперация „Б.“, с който е одобрен сключеният на 10.09.2018 г. договор за наем със „С.с. и р.з.“ ЕООД.

Представен е протокол N 4 от 08.02.2020 г. на УС и на КС на Земеделска Кооперация „Б.“, с който е взето решение за сключване на извънсъдебно споразумение със „С.с. и р.з.“ ЕООД.

Представено е писмо от Областна дирекция „Земеделие“ – София N ПО-15-553- 01/23.01.2020 г., в което се сочи, че не е регистриран договор за преотдаване на земеделска земя от „С.с. и р.з.“ ЕООД на ищеца.

Представен е протокол N 3 от 24.01.2020 г. на заседание на УС и на КС на ищеца, с който е прието решение да се одобри сключеният на 10.09.2019 г. договор със „С.с. и р.з.“ ЕООД.

Представена е фактура N 4425/18.12.2019 г., в която се сочи, че ищецът има задължение към „С.с. и р.з.“ ЕООД в размер на 59 800 лв. – по договор за наем на земеделска земя.

Представен е протокол от 08.02.2020 г. на заседание на УС и на КС на ищеца, в който се сочи, че е взето решение да се сключи извънсъдебна спогодба със „С.с. и р.з.“ ЕООД.

Представена е спогодба от 27.03.2020 г., от която се установява, че между ищеца и „С.с. и р.з.“ ЕООД е постигнато съгласие относно съществуването на задължения на ищеца в размер на 154 710, 32 лв., от които 26 574, 75 лв. – 53 774, 75 лв. по т.дело N 254/20 г. на СГС и законни лихви от 16356, 51 лв. и от 761, 81 лв., както и разноски от 8 947, 65 лв.; сумата от 59800 лв. - по договор от 10.09.2018 г. и фактура N 4425/18.12.2019 г., както и неустойка от 15 069, 60 лв. Страните са се съгласили, че с изплащане на сумата от 81 500 лв. се уреждат техните отношения.

Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 06.10.2020 г., в което се сочи, че ищецът е плати на „С.с. и р.з.“ ЕООД сумата от 81 500 лв.

Установява се от заключението на ССЕ, че фактура N 0359/19.03.2015 г. за сумата от 12 928 лв. и фактура N 0360/13.03.2015 г. за сумата от 13 856 лв. са платени в брой на ищеца съгласно данни от касов апарат. Фактура N 3556/16.04.2015 г., издадена от „С.с. и р.з.“ ЕООД, не е осчетоводена при ищеца през 2015 г., както и фактура N 4425/18.12.2019 г. Вещото лице е констатирало, че в търговските книги на ищеца не са направени записвания за приходи и разходи по договора за наем на земеделска земя от 10.09.2018 г. Задължението в размер на 26 574, 75 лв. по фактура N 35330/19.02.2015 г. е фигурирало като неплатено.

По делото е разпитан св.Г., в показанията на който се сочи, че по устен договор с М. В., който е председател на кооперацията, е обработвал земеделски земи с техника на кооперацията, но не знае чия е собствеността на обработваните от него земи. Обработваните земи през 2018 – 2019 г. са се намирали в м.“Долна Крушица“ и са с площ от около 1500 дка. Използвани са в работата комбайн и два трактора.

Представен е протокол на ОС от 14.05.2022 г. на Земеделска Кооперация „Б.“- в ликвидация, в който се сочи, че е прието решение да се потърси съдебна отговорност на М. В. Д. в качеството му на бивш председател на кооперацията и на членовете на УС и на КС за 2019 – 08.06.2021 г. Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл. чл.24 ал.1 ЗК и чл.28а ал.1 ЗК.

По делото е представен протокол от 14.05.2022 г. на ОС на Земеделска Кооперация „Б.“, който обективира прието решение по чл.15 ал.4, т.15 ЗК да се търси съдебна отговорност, т.е да се предявят искове за вреди срещу М. В. Д. в качеството му на бивш председател на кооперацията и на членовете на УС и на КС с мандат за 2019 – 08.06.2021 г. за нанесени вреди в размер на 81 500 лв. - изплатена сума на „С.с. и р.з.“ ЕООД по извънсъдебна спогодба. В решението на ОС е посочено единствено името на ответника М. В. Д., но исковете са допустими и срещу останалите ответници, които са били членове на УС и на КС през периода 2019 г. – 08.06.2021 г. Съгласно нормата на чл.3 ал.2 ЗК на вписване в регистъра подлежат данните по чл. 2, ал. 3, т. 1 и 3 (само органите), както и името и единният граждански номер на председателя на кооперацията. След като по силата на закона в ТР се вписват имената на членовете на органа на управление и на контролния орган на кооперацията, съдът приема за достатъчно да се посочи в решението по чл.15 ал.4, т.15 ЗК, че се търси съдебна отговорност от членове на съответен орган и за съответен период. По партидата на кооперацията в ТР са вписани имената на членовете на УС и на КС, поради което е ясно срещу кои лица е взето от ОС решение да се предявят искове.

Исковата молба е подадена от упълномощен от ликвидационната комисия адвокат – чл.43 ал.1 ЗК, поради което съдът е надлежно сезиран с иск за защита правата на кооперацията.

Установи се от извършените в ТР по партидата на кооперацията вписвания, че ответниците през процесния период са били членове на УС и на КС, а ответникът Д. е бил нейн председател. В това си качество ответниците са легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове за причинени вреди на кооперацията. По същество на спора е дали е налице основание за възникване на солидарна отговорност между членовете на УС и тези на КС.

Извън предмета на спора са релевираните от ответника Д. възражения за незаконосъобразност на решението на ОС на кооперацията по чл.15 ал.4, т.15 ЗК, защото контрол за законосъобразност на това решение е допустимо да се осъществи само в нарочно производство по иск с правно основание чл.58 ал.1 ЗК. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок по чл.58 ал.5 ЗК да се проверява инцидентно по възражение на ответника законосъобразността на решението на ОС на кооперацията.

Възражението на ответника, че предпоставка за предявяване на иска е издаването на финансов ревизионен акт, е неоснователно. Водещо значение за исковете срещу членовете на УС и на КС е решението на ОС на кооперацията по чл.15 ал.4, т.15 ЗК.

В решението от 14.05.2022 г. на ОС на кооперацията по чл.15 ал.4, т.15 ЗК е визиран период 2019 – 08.06.2021 г., поради което съдът намира, че не може да се търси от ответниците отговорност за вреди, които произтичат от действията или бездействията им като членове на УС и КС, извършени преди 01.01.2019 г. Това решение на ОС не може да е основание да се търси отговорност и за вреди, които не произтичат от сключения на 27.03.2020 г. договор за извънсъдебна спогодба със „С.с. и р.з.“ ЕООД, по който кооперацията е платила 81 500 лв.

Претендираното от ищеца вземане за обезщетение в размер на 81 500 лв. по твърдения произтича от факта на сключен договор за извънсъдебна спогодба, с който са били признати несъществуващи за кооперацията задължения, породени от противоправните действия на ответника Д. в качеството му на председател на кооперацията. В този случай следва да се извърши проверка дали сключването на договора за извънсъдебна спогодба нанася вреда на кооперацията, т.е дали договорът, който е правното основание за плащане от кооперацията на сумата от 81 500 лв., има за предмет несъществуващи задължения в този размер. При липса на задължения на кооперацията в този размер има основание да се приеме, че е налице увреждане на кооперацията, която не би имала задължение да плати сумата от 81 500 лв., ако не бе сключен договорът за спогодба от 27.03.2020 г. По делото е представена спогодба от 27.03.2020 г., от която се установява, че между кооперацията и „С.с. и р.з.“ ЕООД е сключен договор за извънсъдебна спогодба, с който е постигнато съгласие относно съществуването на задължения на кооперацията в размер на 154 710, 32 лв., от които 53 774, 75 лв. - по т.дело N 254/20 г. на СГС и законни лихви от 16356, 51 лв. и от 761, 81 лв., както и разноски от 8 947, 65 лв.; сумата от 59800 лв. - по договор от 10.09.2018 г. и фактура N 4425/18.12.2019 г., както и неустойка от 15 069, 60 лв. Постигнато е съгласие с изплащане от кооперацията на сумата от 81 500 лв. да се уредят отношенията, а с решение от 08.02.2020 г. на УС и на КС на кооперацията е одобрено сключването на извънсъдебната спогодба.

Независимо от посочения в договора за спогодба размер на дълга от 154 710, 32 лв., според съда релевантен за спорното право е фактът дали към момента на сключване на договора са съществували за кооперацията реално задължения от 81 500 лв. Ако се установи, че към 27.03.2020 г. не са съществували за кооперацията задължения в размер на 81 500 лв., сключването на договора за извънсъдебна спогодба нанася вреда за кооперацията, защото е основание за изплащане на несъществуващ дълг.

По делото са представени посочените в договора за спогодба фактура N 3530/19.02.2015 г. и фактура N 3556/16.04.2015 г., в които се сочи, че „С.с. и р.з.“ ЕООД е продал на кооперацията слънчоглед при цена от 26 574, 75 лв. и пшеница при цена от 27 200 лв. Към двете фактури са представени РКО N 4095/19.02.2015 г. и РКО N 4362/15.04.2015 г., които имат качеството на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД и удостоверяват факта, че стоките по фактурите са били предадени реално на ответника Д. в качеството на представител по закон на кооперацията. Посочените по-горе РКО не са оспорени с възражение за „привидност“, а видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът признава факта на сключване на двата договора за продажба, както признава и факта на реалното предаване на стоките по фактурите на кооперацията, представлявана при получаването им от председателя Д.. При това положение съдът намира за установено, че двете фактури обективират валидни договори за търговска продажба на стоки по чл.327 ТЗ, по които кооперацията е закупила стоки /слънчоглед и пшеница/ срещу задължението да плати цена от общо 53 774, 75 лв. /26 574, 75 лв. плюс 27 200 лв./. Този доказателствен извод на съда се подкрепя и от признатия от ищеца факт, че фактура N 3530/19.02.2015 г. е записана в търговските книги на кооперацията и стоките са заприходени в състава на материалните запаси по доставена стойност. От заключението на ССЕ се установява, че фактура N 3556/16.04.2015 г. не е била осчетоводена през 2015 г. от кооперацията, но това фактическо обстоятелство не разколебава извода на съда за валидно сключен договор за търговска продажба и възникнало по него задължение за кооперацията да плати цена. Това е така, защото правопораждащият факт за възникване на договорното правоотношение и задължението по чл.327 ТЗ за плащане на цена е фактът на сключване на договора за търговска продажба и предаването на стоките, а тези факти са удостоверени във фактура N 3556/16.04.2015 г. и РКО N 4362/15.04.2015 г. и по отношение на тях не са направени от ищеца възражения. Записването на фактурата в търговските книги може да има доказателствено значение – чл.55 ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ГПК, но договорът за търговска продажба и изпълнението на задължението по него подлежат на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Следва да се спомене, че дори и ответникът Д. да не е предал реално на кооперацията получените от него стоки по двете фактури, това не е пречка за възникване на задължението за кооперацията да плати на „С.с. и р.з.“ ЕООД цената по фактурите.

Позоваването от ищеца на клаузата на чл.25 ал.3 от устава на кооперацията е неоснователно. Тази клауза предвижда, че председателят на кооперацията извършва сделка на разпореждане с имуществото на кооперацията въз основа на предварително разрешение на УС, а в случаите по чл.15, т.10 въз основа на решение на ОС. Сделките по двете фактури нямат за предмет имущество, което е собственост на кооперацията, защото те не са основание за отчуждаване на притежавани от кооперацията движими или недвижими вещи. С тези две сделки се придобива от кооперацията собственост върху движими вещи /слънчоглед и пшеница/, а в този случай клаузата на чл.25 ал.3 от устава е неприложима.

Задължението по двете фактури е в размер на общо 53 774, 75 лв. и не е платено, поради което кооперацията е изпаднала в забава, за която дължи обезщетение в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на общо от 16 356, 48 лв. Към обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 16 356, 48 лв. следва да се прибави и сумата от 761, 81 лв. – законна лихва от подаване на исковата молба по т.дело N 254/20 г. на СГС до сключване на спогодбата.

Както по-горе се спомена, предмет на спора е фактът дали към сключване на договора за спогодба са съществували за кооперацията задължения по двете фактури и в какъв размер. Причината за изпадането на кооперацията в забава и за натрупването на акцесорното задължение за обезщетение по чл.86 ЗЗД е извън предмета на спора, защото забавата по двете търговски продажби е настъпила още през 2015 г., а с решението по чл.15 ал.4, т.15 ЗК на ОС се търси отговорност за действията на членовете на УС и на КС, извършени през периода 01.01.2019 г. – 08.06.2021 г., за вреди, настъпили от сключване на договора за спогодба от 27.03.2020 г. По делото не са установени факти, които да сочат, че поради поведението на председателя на кооперацията през периода 01.01.2019 г. -03.02.2020 г. се е натрупало акцесорното задължение по чл.86 ЗЗД. Следва да се спомене, че в решението на ОС по чл.15 ал.4, т.15 ЗК неизплащането на падежа на задължението по чл.327 ТЗ и изпадането в забава на кооперацията не е въведено като фактическо основание да се търси отговорност от членовете на УС и на КС.

Не се спори, че за задълженията по двете фактури е било образувано т.дело N 254/20 г. на СГС, по което ищецът „С.с. и р.з.“ ЕООД е направил съдебни разноски от общо 8947, 65 лв.

При тези факти съдът намира за установено, че по двете фактури са възникнали за кооперацията задължения за главница по чл.327 ТЗ, за законни лихви по чл.86 ЗЗД и за съдебни разноски, които към сключване на договора за извънсъдебна спогодба на 27.03.2020 г. са в размер на общо 79 840, 69 лв. /сбор от сумите 53 774, 75 лв., 16 356, 48 лв., 761, 81 лв. и 8947, 65 лв./. При това положение съдът намира за изключено процесният договор за извънсъдебна спогодба да нанася вреда на кооперацията в размер на 79 840, 69 лв. Това е така, защото кооперацията е дължала плащане на сумата от 79 840, 69 лв. и без да е сключен договорът за извънсъдебна спогодба.

В договора за извънсъдебна спогодба е посочено, че задължението на кооперацията в размер на 81 500 лв. се формира освен от задълженията по фактурите, предмет на т.дело N 254/20 г. на СГС, но и от задължение за наемна цена по договор от 10.09.2018 г. В този смисъл съдът приема, че при установени реално съществували задължения от общо 79 840, 69 лв. би могло да възникне вреда за кооперацията единствено за разликата между тази сума и сумата от 81 500 лв.

По делото е представен договор за наем /преотстъпване на земеделска земя/ от 10.09.2018 г., от който се установява, че между кооперацията и „С.с. и р.з.“ ЕООД е възникнало наемно правоотношение, по което на кооперацията е предоставено правото да ползва посочените в договора земеделски земи през периода 01.10.2018 г. – 30.09.2019 г., а кооперацията е поела задължение да плати наемна цена от 59 800 лв. При сключване на договора за наем кооперацията е представлявана от ответника Д. като нейн председател.

Според съда от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установява кооперацията реално да е ползвала отдадените под наем земеделски земи. Няма и никакви данни да е съществувала стопанска необходимост да се наемат от кооперацията за обработка земеделските земи и договорът да е сключен в интерес на кооперацията. Тук следва да се спомене, че от заключението на ССЕ се установява, че в търговските книги на кооперацията не са направени записвания за приходи и разходи по договора за наем на земеделска земя от 10.09.2018 г. Установените по делото факти сочат, че по договора за наем от 10.09.2018 г., за който няма никакви записвания в търговските книги на кооперацията, не са влезли никакви приходи в полза на кооперацията под формата на граждански плодове – реколта от селскостопански култури, респ. цена от продажбата им. Това означава, че договорът за наем създава за кооперацията задължение за наемна цена, но не води до имуществени облаги. Oт показанията на доведения от ответника Д. свидетел - Г., се установява, че е бил нает по устен договор с Д. и че е обработвал земеделски земи на кооперацията. Съдът приема, че ответникът Д. е ползвал наетите от името на кооперацията земи за свои лични нужди и по този начин приходите от наетите площи е получавал той, но разходите за наемна цена са възложени в тежест на кооперацията. В този случай сключеният от ответника Д. договор за наем е във вреда на кооперацията, защото е основание за възникване на задължение за наемна цена, но без да са ползвани земите и да са събирани доходи от кооперацията.

Договорът за наем е действителен и поражда за кооперацията задължение за плащане на наемна цена, доколкото няма данни да е налице „симулация“, а поведението на насрещната страна по него - „С.с. и р.з.“ ЕООД, сочи, че тя е желаела да настъпят правните последици на договора, водещи до възникване в нейна полза на вземане за наемна цена, т.е не налице „привидност“. При наличие на действителен договор за наем и породено от него задължение за кооперацията да плати наемна цена, кооперацията не може да противопостави на наемодателя възражение, че председателят Д. при сключване на договора за наем не е действал в неин интерес. При това положение съдът намира, че към сключване на договора за извънсъдебна спогодба е имало правно основание задължението на кооперацията за наемна цена да се включи в общия размер на дълга от 81 500 лв. В този случай със сключване на договора за извънсъдебна спогодба не е поето от кооперацията несъществуващо задължение за наемна цена. Това е така, защото и без сключване на договора за извънсъдебна спогодба кооперацията дължи плащане на наемна цена по сключения със „С.с. и р.з.“ ЕООД договор за наем.

Договорът за наем, който не е в интерес на кооперацията и я уврежда, е сключен на 10.09.2018 г., а обстоятелството, че на 30.12.2019 г. е падежът на задължението за плащане на наемната цена, е ирелевантно. Това е така, защото основанието да възникне за кооперацията задължение за наемна цена е извършеното на 10.09.2018 г. действие на ответника Д., изразяващо се в сключване на договора за наем. Тъй като с решението по чл.15 ал.4, т.15 ЗК на ОС се търси отговорност за периода 01.01.2019 г. – 08.06.2021 г., съдът намира, че ответникът Д. не следва да отговаря за вредите от сключения на 10.09.2018 г. договор за наем, който поражда действително задължение за кооперацията да плати наемна цена. Този извод се отнася и за останалите ответници.

Вредоносното действие за кооперацията произтича от сключения на 10.09.2018 г. от ответника Д. договор за наем, но в решението на ОС по чл.15 ал.4, т.15 ЗК това увреждащо действие не е въведено като фактическо основание да се търси отговорност за част от вредата в размер на 81 500 лв.

По отношение на фактура N 359/12.03.2015 г. за сумата от 12 928 лв. и фактура N 360/13.03.2015 г. за сумата от 13 856 лв. се установи от заключението на ССЕ, че тези суми са платени в брой на кооперацията. От писмения отговор на ответника Д. може да се установи, че той реално е оперирал с получените по фактурите суми, но по настоящето дело не може да се търси отговорност за действията му по неотчитане пред кооперацията на сумите, защото сумите са получени от него много преди 01.01.2019 г. Следва да се спомене, че признаването и поемането с договора за спогодба на задължение за кооперацията в размер на 81 500 лв. няма никаква връзка с договорите по тези две фактури, по които кооперацията е получила парични суми, а за нея не възникват задължения към трето лице.

Като краен извод – на 14.05.2022 г. е прието от ОС на кооперацията решение по чл.15 ал.4, т.15 ЗК да се търси съдебна отговорност от ответника Д. в качеството му на бивш председател на кооперацията и от членовете на УС и на КС за периода 01.01.2019 – 08.06.2021 г. за нанесени вреди в размер на 81 500 лв. - изплатена сума на „С.с. и р.з.“ ЕООД по договор за извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г. По делото се установи, че към сключване на договора за извънсъдебна спогодба на 27.03.2020 г. са съществували реално задължения за кооперацията за над 81 500 лв., поради което с признаването на дълг в този размер и с изпълнението на задължението за плащане на тази сума не се нанася вреда за кооперацията. Това е така, защото и без сключването на процесния договор за извънсъдебна спогодба са налице правни основания, които още преди 27.03.2020 г. са породили за кооперацията задължения за плащане на суми от над 81 500 лв. към „С.с. и р.з.“ ЕООД. От ответника Д., респ. от останалите членове на УС и на КС, не може да се търси отговорност за вреди, произтичащи от действията по неотчитане пред кооперацията на сумата от 12 928 лв. - по фактура N 359/12.03.2015 г., и на сумата от 13 856 лв. - по фактура N 360/13.03.2015 г., както и за неплащане в срок на задълженията на кооперацията по фактура N 3530/19.02.2015 г. и по фактура N 3556/16.04.2015 г., защото това са действия, сторени преди 01.01.2019 г. от председателя Д.. Този извод се отнася и за вредите от договора за наем от 10.09.2018 г., който поражда за кооперацията валидно задължение за плащане на наемна цена, а увреждащото действие по поемане на задължение за кооперацията е сторено от председателя Д. на 10.09.2018 г., но в решението на ОС не е посочено, че се търси отговорност за вреди от самото сключване на договора за наем.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.

Мотивиран съдът