Решение № 1305 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 279/2024 г.

Производството е образувано на основание чл.251 ЗОВСРБ по жалба на И. К. И. от [населено място] против Заповед № З РД-585/15.07.2024 г. на Командира на военно формирование 24620-[населено място], с която на основание чл.55, ал.4, чл.244, т.7 във връзка с чл.245, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на старшина И. К. И. на длъжност началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване-Г. Д. във военно формирование 24620 е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.65, т.3 ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществени нарушения на административно-производствените правила, предвидени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВС на РБ/ и Правилника за прилагането му (ППЗОВС на РБ), т.к. посочената правна квалификация е непълна и не е следвана процедурата в нейната цялост, разписана в раздел XII „Дисциплинарна отговорност на военнослужещите. Ред за провеждане на дисциплинарното производство“ от ППЗОВСРБ, поради което се претендира да се отмени изцяло Заповед № 3 РД-585/15.07.2024 г. на Командира на военно формирование 24620-С. със законните последици. В съдебно заседание оспорващият се явява лично като подържа жалбата и исканията на посочените в нея основания, без да претендира разноски. В съдебно заседание за ответната страна се явява мл.юрисконсулт Л., която моли да се отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, като излага следните доводи. По отношение на аргумента на жалбоподателя, че е прекратено наказателното преследване и не му е връчено наказателно постановление, съгласно чл.243 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарно наказание по Закона независимо от предвидената имуществена, административна, административнонаказателна и наказателна отговорност. Тоест командирът на военното формирование не е обвързан с изчакване и съобразяване с наказателно постановление и прекратяване и приключване на досъдебното производство. Основанието за извършването на служебна проверка на старшина И. К. И. е предварително донесение за извършен от него инцидент, а именно управление на лично моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено по съответния ред от органите на КАТ с наличие на 1, 59 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер 7510. Впоследствие като доказателство това са изследвания от кръвна проба за наличието на етилов алкохол в кръвта, което доказа 0, 97 промила в състава на кръвта. На дата 17.06.2024 г. на път от град Ямбол в посока към град Елхово за работа и съответно комисията за служебна проверка се е произнесла с протокол от служебната проверка с предложение на командира на военното формирование за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, едва след като има снети писмени обяснения на 21 юни от старшина И. К. И., приложени са като доказателства по делото, едва след получаване на писмото от Регионална служба Военна полиция за заведено досъдебно производство по чл.343 от Наказателния кодекс, едва след пристигане на доказателства от КАТ на заверени копия на акт за установяване на административно нарушение с наличие на 1, 59 промила етилов алкохол в издишания въздух и след получаване на доказателството протокол от биохимично изследване на кръвната проба. Съгласно Заповед № ОХ-743 на Министъра на отбраната във връзка с етичен кодекс за поведение на военнослужещите, с които норми старшина И. К. И. е запознат 2022 г.. При това управление на лично моторно превозно средство след наличие на алкохол в кръвта над 0, 5 промила командирът на военното формирование е задължен да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на всички военнослужещи стига това да е след извършени проверки от органите на КАТ, тоест от органите по Закона за движение по пътищата. Счита че безспорно е доказано в хода на цялата административна преписка, че има извършено нарушение от старшина И. К. И., като е и спазена процедурата съгласно Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Лично в писмени обяснения на старшина И. К. И. може да се прочете и да се види, че на датата 16 юни е празнувал рождения си ден и е употребил алкохол, а на следващия ден, на път за работа автомобил на органите на КАТ-Ямбол го спират за проверка и установяват наличието на алкохол в кръвта. По отношение на съображението, че Командира на военното формирование трябва да приложи разпоредбата на Наредба 5/27.06.2012 г. на Министъра на отбраната за условия и реда за предотвратяване контрол, и установяване на годността на военната служба, тази наредба касае изследване на наличието на алкохол или употреба на наркотици или техните аналози в служебно време на военнослужещ, то тя не касае извънслужебното време и управлението на лично МПС по време на отпуск, преди началото на работния ден, по време на компенсации и т.н. Само когато в работно време военнослужещият се яви на работа в състояние, което не му позволява изпълнение на служебните задължения или по време на учения, дежурства или работно време се установи наличие на алкохол с комисия от военното формирование в присъствието на лекар се изпраща за диагностициране в лабораторни изследвания и едва след това се превежда за изследване в психиатричен кабинет към ВМА към МБАЛ София, Сливен или съответно Пловдив по региони и тогава се прилага процедурата по Наредба Н-5/27.06.2012 г. По отношение на това, че заповедта не е мотивирана, счита че има достатъчно правни основания за прекратяване на договора на военната служба при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и това е текста на чл.165, ал.1, т.3 от Закона, както и чл. 91 от Правилника за прилагане на военната служба. Поради изложените аргументи претендира да се отхвърли изцяло жалбата на старшина И. К. И. против Заповед № 3 РД-585/15.07.2024 г. на Командира на военно формирование 24620-С., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен на военен отчет, като и да се присъди възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 100 лева по сметката на Военно формирование 24620-С., като представя и писмен отговор по делото с препис за насрещната страна. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: До командира на военно формирование 24620-С. е изпратено Предварително донесение за инцидент от втора група (по чл. 5, т.1, буква „Д“ от Инструкция № И-4/26.09.2007 г.) с per. № З-1786/17.06.2024 г., изразяващ се в това, че старшина И. К. И. на длъжност началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване - Г. Д. във военно формирование 24620 на 17.06.2024 г. около 06: 50 часа е спрян в с.Окоп, общ.Елхово, обл.Ямбол за проверка от органите на КАТ-Ямбол, при което е установено че същия управлява лек автомобил М. П. с рег.№ [рег. номер] след употреба на алкохол при отчетени с техническо средство „Алкотест дрегер“ 1, 59 промила алкохол в издишания въздух, като му е връчено предписание за кръвен тест в специализирано медицинско заведение. В тази връзка със Заповед № ЗРД-509/17.06.2024 г. командирът на военно формирование 24620-С. е назначил поименно комисия за извършване на служебна проверка, която да събере и анализира всички факти, необходими за изясняване на обстоятелствата относно допуснатия от старшина И. К. И. инцидент и представи протокол от проверката до 13 ч. на 15.07.2024 г. В хода на проверката комисията е снела писмените обяснения на старшина И. К. И. с рег.№2-1847/21.06.2024 г. В Протокол от извършена служебна проверка peг. № 3-2172/15.07.2024 г. комисията е обективирала резултатите и е предложила командира на военно формирование 24620-С. да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на старшина И. К. И. на основание чл.244, т.7 и чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ за изършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.242, т.9 от ЗОВСРБ-неспазване на Етичния кодекс за поведения на военнослужещите във връзка с разпоредбите на т.5.8.2 от същия, утвърден със заповед № ОХ-858/27.09.2021 г. на Министъра на отбраната на Република България - военнослужещият, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употребата на наркотични вещества или техните аналози по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск и нарушаване на изискванията, посочени в т.6 от заповед № ОХ-743/12.08.2022 година на министъра на отбраната на Република България относно забраната на употребата на алкохол, наркотични вещества, техните аналози или други упойващи вещества на военнослужещите, където е оказано, че се забранява управлението на пътни превозни средства от военнослужещите в служебно и извън служебно време след употребата на алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда и/ или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, съгласно чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. При установяване на подобно нарушение от компетентните за това органи, на военнослужещият-нарушител да му се наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл.245, ал.2 във връзка с чл.242, т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Като доказателства към протокола са приложени копия от писмени обяснения от старшина И. К. И. с peг.№2-1847/ 21.06.2024 г., акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 871528/17.06.2024 г., талон за изършване на медицинско изледване за наличието на алкохол в кръвта с № 000493/17.06.2024 г. и протокол за химическа екпертиза за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози № 111/20.06.2024 г. Видно от Протокол от проведена беседа със старшина И. К. И. с peг. № З-2175/15.07.2024 г. на 15.07.2024 г. на основание чл.144, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, командирът на военно формирование 24620 - С., подполковник М. П. М. е провел беседа относно извършено нарушение на военната дисциплина като военнослужещ със старшина И. К. И. на длъжност началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване-Г. Д. във военно формирование 24620 в присъствието на капитан С. И. Р. на длъжност началник на отделение „Личен състав“ на военно формирование 24620 и цивилен служител М. Г. Л. на длъжност младши юрисконсулт на военно формирование 24620. Със Заповед № З РД-585/15.07.2024 г. на Командира на военно формирование 24620-[населено място], с която на основание.чл.55, ал.4, чл.244, т.7 във връзка с чл.245, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на старшина И. К. И. на длъжност началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване-Г. Д. във военно формирование 24620 е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.65, т.3 ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, с която заповед адресата се е запознал срещу подпис на 22.07.2024 г. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с чл.251 ЗОВСРБ. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № З РД-585/15.07.2024 г. на Командира на военно формирование 24620-[населено място], с която на основание.чл.55, ал.4, чл.244, т.7 във връзка с чл.245, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на старшина И. К. И. на длъжност началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване-Г. Д. във военно формирование 24620 е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.65, т.3 ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Оспорената заповед на Командира на военно формирование 24620-[населено място] е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.161, ал.1, т.3 ЗОВСРБ във връзка със Заповед № ОХ-672/15. 08. 2023 г. на министъра на отбраната и в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед при спазване на процедурата визирана в закона. В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издадената заповед. Изпълнено е изискването на чл.249, ал.1 ЗОВСРБ дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, с оглед разпоредбата на чл.249, ал.3 ЗОВСРБ, че дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган. Последното в случая е станало на 15.07.2024 г. когато командира на военното формирование е утвърдил Протокол от извършена служебна проверка peг. № 3-2172/15.07.2024 г. изготвен от назначената комисия. Не са допуснати и други процесуални нарушения, т.к. в съответствие с предвидената процедура на основание чл.142 от ППЗОВСРБ командира на военното формирование е назначил служебна проверка, която да бъде извършена от определената комисия и последната в изпълнение на чл.143 от Правилника е иготвила протокол с необходимите реквизити, в който е обективирала констатациите, изводите и предложенията си, и е приложила подкрепящите ги доказателства. В изпълнение на задължението си по чл.144 ППЗОВСРБ длъжностното лице назначило служебната проверка е провело беседа с нарушителя, на която при участието на лицата посочени в ал.2 е запознал военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание и е приел писмените му обяснения. От своя страна съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание отговаря на изискванията на чл.148, ал.1 и ал.2 ППЗОВСРБ, т.к. са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта и са налице мотиви, представляващи описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. Същевременно за да определи вида на наложеното наказание компетентният орган е направил преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание, определил е тежестта на нарушението с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението и е взел предвид настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, отчел е причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване. Ето защо настоящият състав приема, че доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата в хода на дисциплинарното производство са неоснователни и не могат да бъдат споделени, т.к. са спазени всички изисквания гарантиращи правото на участие и защита на наказаното лице. Същевременно оспорената заповед е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание за отмяната й по чл.146, ал.1, т.4 АПК. За да мотивира заповедта си наказващият орган от фактическа страна посочва, че на 17.06.2024 година в 06: 35 часа до с.Окоп, общ.Тунджа, обл.Ямбол, в близост до бензиностанция, , BUL PETROLIUM”, на републикански път 1-7 старшина И. К. И. е управлявал лек автомобил [Марка] с регистрационен номер № [рег. номер] лична собственост след употреба на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с концентрация 1, 59 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0095. В съответствие с това е посочено, че с извършеното действие старшина И. К. И. е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата - на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества и техните аналози, а от протокол за химическа експертиза за химическо определяне концентрацията на алкохол и/ или употреба на наркотични вещества или техните аналози № 111/20.06.2024 година, издаден от ОДП-Сливен е видно, че в изпратените за изследване проби кръв, взета от старшина И. К. И. се е доказало наличието на етилов алкохол с концентрация 0, 97 промила в кръвта. Въз основа на това е направен извода, че извършеното деяние от старшина И. К. И. представлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.245, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.242, т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България-неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, нарушение на изискванията, посочени в т.6 на заповед № ОХ -743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната на Република България относно забраната на употребата на алкохол, наркотични вещества, техните аналози или други упойващи вещества от военнослужещите, където е указано, че се забранява управлението на пътни превозни средства от военнослужещите в служебно и извън служебно време след употребата на алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда и/ или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, съгласно чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. При установяване на подобно нарушение от компетентните за това органи, на военнослужещия-нарушител да му се наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл.245, ал.2 във връзка с чл.242, т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Прието е и че старшина И. К. И. е нарушил и изискванията, посочени в т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със заповед № ОХ-858/27.09.2021 г. на Министъра на отбраната на Република България - военнослужещият, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употребата на наркотични вещества или техните аналози по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Посочено е също така, че старшина И. К. И. е нарушил изискванията, посочени в чл.115, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България - на военнослужещия се забранява да нарушава законите и обществения ред в страната. Съгласно чл.245, ал.1 ЗОВСРБ дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи: 1.осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността; 2. нарушаване забраните по чл. 182 и 184; 3.неподаване на декларация по чл.188, ал.6; 4.системни нарушения на правилата за защита на класифицираната информация, довели до нерегламентиран достъп по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация; 5.неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни; 6.злоупотреба със служебното положение; 7.увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата; 8.явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества и 9.когато по вина на военнослужещия настъпи смърт или тежка телесна повреда на негов подчинен военнослужещ. Нормата на чл.245, ал.2 ЗОВСРБ дава възможност дисциплинарното наказание уволнение да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. Нарушенията на военната дисциплина са посочени в чл.242 от ЗОВСРБ и такова според т.9 е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Разпоредбата на чл.145, ал.2 ППЗОВСРБ предвижда, че тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. В настоящия случай като неспазено е посочено правилото визирано в т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите ( file: ///C: /Users/s.valchev/Downloads/%D0%95%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf ), според което военнослужещите независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчиняват на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Същевременно може да се приема, че тежестта на това нарушение е определена със Заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната ( file: ///C: /Users/s.valchev/Downloads/8d9213d17588c9978b618350a4173245.pdf ), в чиято т.6 е посочено, че се забранява управлението на пътни превозни средства от военнослужещите в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като при установяване на подобно нарушение от компетентните за това органи, на военнослужещия – нарушител да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.245, ал.2 във връзка с чл.242, т.9 от ЗОВСРБ във връзка с т.5.8.2 от Етичния кодекс, а доколкото се касае за извършена от министъра преценка, то тя е задължителна за структурите в цялото ведомство. При тази уредба трябва да са налице задължителните предвидени предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, а именно военнослужещия в служебно и извън служебно време да е управлявал пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и подобно нарушение да е установено от компетентните за това органи. Според чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, или за да е налице извършено нарушение по смисъла на цитираната разпоредба, то същото следва да е обявено за такова със съответен акт. Съгласно чл.36 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. За да се приеме, че има извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на И. следва не само да има издаден по надлежния ред АУАН, но и да е налице санкционен акт за констатираното нарушение, а именно влязло в сила наказателно постановление, с което нарушението да е подведено под съответната административнонаказваща норма. Понастоящем в тази насока като доказателство е приложено единствено Постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № ЗЗ-РП/2024 г. по описа на ВОП гр.Сливен за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. От една страна липсват данни постановлението да е влязло в сила и да е препратено на административнонаказващ орган по ЗДвП, за да изпълни функцията си по чл.36, ал.2 ЗАНН. От друга страна не е издадено и наказателно постановление за ангажиране на административнонаказателна отговорност на И. К. И.. При това не може да се приеме, че оспорващият е извършил нарушение на чл.245, ал.2 във връзка с чл.242, т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и Заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната. За да е налице извършено нарушение, то следва да бъде установено по съответния предвиден в ЗАНН ред, чрез съставен акт за извършено нарушение и наказателно постановление, с което нарушителят да е привлечен към административнонаказателна отговорност, и което НП да е потвърдено при евентуално негово обжалване, като именно по този начин законодателят е предвидил, че е налице реално извършено нарушение. Именно поради необходимостта да се установи по подлежния ред извършването на нарушение по ЗДвП, законодателят в чл.243, ал.1 ЗОВСРБ е предвидил, че нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност. След като посочените изисквания не са изпълнени и не е установено по надлежния ред, че оспорващият е извършил нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, което нарушение да съставлява поведение в разрез с нормите на т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и Заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната, предполагащо налагане на дисциплинарно наказание по на чл.245, ал.2 във връзка с чл.242, т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, то не са налице материално-правните предпоставки за издаване на атакуваната заповед. Предвид посоченото съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото следва да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на юрисконсуллтско възнаграждение. Водим от горното, Я А С