Решение № 71 от 4.10.2024 г. на Районен съд - Девин по дело № 78/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 41-0000039/18.07.2024г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“. Счита същото за незаконосъобразно, необосновано, несправедливо и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че е управител на фирма „В. Б.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. Ц. З. № ••, ет. •, ап. ••, с предмет на дейност „Таксиметров превоз на пътници”, за която притежава всички изискуеми документи по Наредба № 34/1999 год. за таксиметров превоз на пътници, като за извършването на тази дейност му е издадено удостоверение № 12294/12.04.2016 год. от Министерство на транспорта - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Твърди, че към фирмата ползва четири автомобила под наем, като с всеки наемодател има сключени индивидуални договори за всяко наето МПС, както и с лицето В. В. Б. от 27.12.2017 год. за лек таксиметров автомобил - марка Дачия, модел Логан. Твърди, че същият работи към фирмата по трудов договор № 00001/2017 год. от 03.07.2017 год. като шофьор на такси на упоменатия по горе автомобил. Твърди, че с покана с peг. № 10-00-28-211#1/30.05.24 год. на Областен отдел „Автомобилна администрация" e извикан в гр. Смолян на 24.06.24 год., като му е съставен АУАН № 342931 от представители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, които му го връчили на името на В. А. Б. с ЕГН ••••••••••, видно от разписката в акта. По акта изпратил писмено възражение, в което изложил своите съображения, че не е извършил нарушението посочено в съставения му АКТ. Твърди, че по късно на 29.07.2024 год. получил Наказателно постановление № 41-0000039/18.07.2024 год. на началник ООАА- Смолян, в което му е наложено наказание глоба в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96, пр. 1 от Закона за автомобилните превози. Счита наказателното постановление, че е незаконосъобразно, необосновано, явно несправедливо и моли съда да го отмени изцяло. В о. с. з. за жалбоподателят „В. Б.“ ЕООД се явява управителя на дружеството - В. Б. и процесуалния му представител – адв. Р., които поддържат депозираната жалба. Адв. Р. моли да се отмени наказателното постановление поради допуснати процесуални нарушения и излага подробни съображения в писмена защита. В о. с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В о. с. з РП - Смолян, ТО - Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения: Установява се, че е образувано бързо производство № 24/2024г. по описа на РУ на МВР - Девин против Р. Ю. за престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, като е прекратено наказателното производство с Постановление от 13.05.2024г. на младши прокурор при РП - Смолян. Материалите по бързо производство № 24/2024г. по описа на РУ на МВР- Девин са изпратени на ИА „АА“, въз основа на които свид. И. С. – старши инспектор ИА „АА“ в присъствие на свид. И. М. и свид. М. Л. – служители на ИА „АА“ съставил на жалбоподателя „В. Б.“ ЕООД АУАН № 342931/24.06.2024 г. за нарушение на чл. 96 г /1/ от Закона за автомобилните превози, в който е отразено, че В. А. Б. с ЕГН •••••••••• е получил и подписал акта, като е записал, че има възражения. Издадено е Наказателното постановление № 41-0000039 от 07.02.2024 г. от Н. М. - Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, упълномощен със Заповед № РД-01-66/29.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ въз основа на АУАН № 342931/24.06.2024 г. против „В. Б.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, за това, че на 07.02.2024г. в гр. Д., ул. Ц. З. № ••, ет. •, ап. ••, като лице с предмет на дейност: „Таксиметров превоз на пътници“ притежаващ удостоверение за регистрация № 12294, извършва следното нарушение: 1. Допуснал е водача Р. К. Ю., с ЕГН •••••••••• до управление на превозно средство за обществен превоз на пътници - лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ••••, включен в списъка към удостоверение за регистрация № 12294 и притежаващ разрешение № 2 за общ. Девин без да отговаря на изискванията на чл. 18/1/т. 5 от Наредба № 34 ДВ 109/14.12.1999 г. да притежава валидно УВЛТА /удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил/. Нарушението е установено в следствие на представени материали от Районна прокуратура – Смолян по досъдебно производство БП 24 на РУ – Девин от 07.02.2024 г. АУАН е съставен в ОО „АА“ – Смолян, ул. Околовръстен път № 1 по покана с Рег. № 10-00-28-211/1/ от 30.05.2024 г. Наказващият орган е изложил съображения, че в хода на административнонаказателното производство е депозирано възражение от В. А. Б. управител на „В. Б.“ ЕООД, в което твърди, че за вменени срещу него /в качеството на управител/ нарушения, което не е така, а вмененото нарушение е срещу регистрирания търговец - дружеството „В. Б.“ ЕООД. Изразени са твърдения, че не следва да носи отговорност за действията на собствениците на наетите от него автомобили и не е разпореждал предоставения му под наем автомобил да се отдава на трети лица, не е уведомен от собственика на автомобила В. Б. какви действия самоволно е извършил. Въпреки неточността във възражението, то изразените твърдения са взети под внимание и при разследване на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН по тях е установено, че те не санират и не опровергават вмененото нарушение. В чл. 3 от Наредба № 34 МТ/1999 г. е посочено кой може да извършва таксиметров превоз. От направена проверка на факти и обстоятелства по удостоверение за регистрация № 12294 издадено на дружеството „В. Б.“ ЕООД, с ЕИК ••••••••• се установи, че дейността се извършва изцяло за сметка и от името на дружеството регистриран търговец „В. Б.“ ЕООД, поради което се налага извода, че регистрирания търговец следва да контролира дейността на водачите и автомобилите включени в списъка към удостоверението за регистрация. В качеството на АНО е издадено наказателно постановление след като са разгледани събраните по административнонаказателната преписка доказателства и след като проверка на акта за неговата законосъобразност и обоснованост, преценка на събраните доказателства, наказващия орган е установил по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 от ЗАНН наказващия орган преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, за това на основание чл. 96г, пр. 1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 53 от ЗАНН на „В. Б.“ ЕООД, с ЕИК ••••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите И. С., И. М. и М. Л., които са еднопосочни, непротиворечиви и съдът изцяло ги цени като обективни. При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи: НП и АУАН са издадени в предвидената от закона форма и от компетентни за това органи. В резултат на проведената служебна проверка и контрол, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност. В тази връзка са направени от жалбоподателя възражения за допуснати процесуални нарушение при съставяне на акта и НП, които са основателни. От процесуална страна, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. Съдът намира, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процедурата, а именно - актът не е предявен и връчен по надлежния ред. Основателни са изложените от жалбоподателя възражения в тази връзка, който съдът изцяло споделя. Изпратена е покана, с рег. № 10-00-28-211-1/30.05.2024 г. до управителя на „В. Б.“ ЕООД, с ЕИК ••••••••• да се яви на 24.06.2024 г. в ОО „АА“ - Смолян за съставяне на АУАН. Не са представени доказателства кога и от кого е получена поканата. От показанията на свидетелите се установи, че на 24.06.2024 г. в ОО „АА“ – Смолян се явил В. Б. и в негово присъствие е съставен АУАН № 342931/24.06.2024 г., същия се подписал срещу графа „нарушител“. В акта е посочено, че „В. А. Б. с ЕГН ••••••••••“ е получил и подписал акта, като е записал, че има възражения. Установява се, лице с данни: „В. А. Б. с ЕГН ••••••••••“ не съществува. При тези данни следва, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 43, ал.5 от ЗАНН. От изискването за законоустановеност на нарушението следва, че актът за нарушение се съставя, предявява при стриктно и точно спазване на императивните норми на процесуалния закон - ЗАНН. Подписване на акта от страна на нарушителят не е само формално, а и съдържателен елемент, защото тук стои въпроса за „предварителна” защита на нарушителят и предхожда налагането на наказанието. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Предварителната защита обхваща, първо правото на възражение още при съставяне на акта за нарушението и второ правото на възражение непосредствено след това. Според чл. 44, ал. 1 от ЗАНН освен възражение при съставяне на акта в 7 - дневен срок от подписването му, нарушителят може да направи писмени възражения по него. Непредявяването на акта по надлежния ред блокира правото на защита на нарушителят, което е сериозно основание за отмяна на наложеното наказание, това е сериозно процесуално нарушение, което води до „недопустимост” на съставения акт за нарушение, за което са предвидени законовите гаранции в това отношение. Наказващият орган е изложил в НП в тази връзка аргументи по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а е следвало преди да издаде НП да върне акта за предявяване по надлежния ред. На следващо място АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3, т. 4 от ЗАНН, чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление липсват данни законния повод /писмо/ за съставяне на акта, респ. НП, не е приобщено в АУАН и НП бързо производство № 24/2024г. по описа на РУ на МВР - Девин. В НП е посочено, че нарушението е установено в следствие на представени материали от Районна прокуратура – Смолян по досъдебно производство БП № 24 на РУП – Девин от 07.02.2024 г., не е посочено кога и по какъв начин са представени. В тази връзка не са достатъчни показанията на актосъставителя, че е изпратено БП от РП - Смолян по компетентност, липсват писмени доказателства. Това е от значение и за проследяване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не става ясно къде е мястото на нарушението, посоченото в НП: „в гр. Д., ул. Ц. З. № ••, ет. •, ап. ••“ очевидно не е място на нарушението, а е седалище и адрес на управление на дружеството „В. Б.“ ЕООД, видно от справка в търговския регистър. Това са самостоятелни и абсолютни основания за отмяна на НП като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Административно - наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател трябва да бъде ангажирана при спазване на всички правила на ЗАНН. Допуснатите нарушения при съставяне на акта, като основание за издаване на наказателното постановление са съществени и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно. Вместо да издаде обжалваното наказателно постановление, административнонаказващият орган е следвало да върне акта, тъй като не е предявен на нарушителя по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН и да приложи разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, която задължава наказващият орган преди да се произнесе по преписката, да изследва всички обстоятелства около извършеното нарушение при преценка на събраните доказателства, като при необходимост да извърши разследване относно спорните такива. Вън от горното, съгласно разпоредбата на чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвП който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000.00 лева. В случаят санкцията е наложена на обжалващото дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е допуснал водача Р. Ю. да извърши обществен превоз на пътници без същият да притежава изискуемото удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Безспорно е установено по делото, че дружеството-жалбоподател е регистриран превозвач за извършване на таксиметрова дейност, за който са приложими изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП: таксиметровите превози на пътници да се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници; че за автомобилите трябва да не са изтекли повече от 15 години от датата на първата им регистрация; че водачите им трябва да отговарят на изискванията, изброени в няколко точки. Като регистриран превозвач, който осъществява обществен превоз на пътници, дружеството има отговорността да следи тези от водачите, които допуска до управление на леките автомобили и осъществяват таксиметров превоз, да отговарят на изброените в чл. 18 от Наредба № 34/1999 г. изисквания, съгласно чл. 24 от ЗАвтП, с неспазване на което се осъществява нарушението, предвидено в чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвтП. В случая не са ангажирани по делото доказателства, които установяват, че дружеството - превозвач не е предприело необходимите действия с оглед осигуряване спазването на горецитираната нормативна уредба, в т. ч. че е ангажирал физическо лице Р. Ю., респ. го е допуснал извършване на конкретния превоз в нарушение на закона, поради което възраженията за неправилно определяне на субекта на извършеното нарушение и необоснованост на НП са основателни. От там и липсват доказателства дружеството да е осъществило от обективна страна описано в чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвтП изпълнително деяние, за което е предвидено ангажиране на обективната му отговорност с налагане на имуществена санкция във фиксирания размер от 3000.00 лева. Приетото от наказващият орган, че „Нарушението е установено в следствие на представени материали от Районна прокуратура – Смолян по досъдебно производство БП 24 на РУП – Девин от 07.02.2024 г. АУАН е съставен в ОО „АА“ – Смолян, ул. Околовръстен път № 1 по покана с Рег. № 10-00-28-211/1/ от 30.05.2024 г.“ не се подкрепя с доказателства. Бързото производство № 24/2024г. по описа на РУ на МВР - Девин е било образувано против Р. Ю. за престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, което е прекратено, както и по-горе е отбелязано. Безспорно в бързото производство и настоящото дело се установи, че лицето Р. Ю. не е притежавал валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община, като такова не е издавано, което представлява нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, каквото нарушение не е описано, за което обаче нарушение е предвидена административнонаказателна отговорност по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, която норма предвижда наказание глоба 2000.00 лева - при първо нарушение, за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В тази връзка, макар да е било ясно, че на лицето Р. Ю. не е издадено и не е притежавал валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за съответната община, няма повдигнато обвинение за административно нарушение чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, дадена е неправилна квалификация на нарушението, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. На следващо място по делото безспорно се установи, че собственикът на автомобила „Дачия Логан“ с рег. № •••• е В. Б. който с договор за наем от 27.12.2017г. е предоставил автомобила под наем на „В. Б.“ ЕООД. От жалбоподателя са направени възражения, че не следва да носи отговорност за действията на собствениците на наетите него автомобили и не е разпореждал предоставения му под наем автомобил да се отдава на трети лица, не е уведомен от собственика на автомобила В. Б. какви действия самоволно е извършил. Установява се, че дружеството – жалбоподател е регистриран като превозвач за извършване на таксиметров превоз на пътници видно от удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 12294/12.04.2016г. и автомобила е включен в списъка към удостоверение № 12294/12.04.2016г. Несъмнено „В. Б.“ ЕООД като регистриран превозвач, който осъществява обществен превоз на пътници, дружеството има отговорността да следи тези от водачите, които допуска до управление на леките автомобили и осъществяват таксиметров превоз, да отговарят на изброените в чл. 18 от Наредба № 34/1999 г. изисквания, съгласно чл. 24 от ЗАвтП, с неспазване на което се осъществява нарушението предвидено в чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно ЗАвтП таксиметрови са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Липсват доказателства дружеството – жалбоподател „В. Б.“ ЕООД на 07.02.2024г. /не е ясно мястото на нарушението/ да е допуснал водача - Р. К. Ю. да е извършил обществен превоз на пътници от името и за сметка на дружеството. В случая не са ангажирани по делото доказателства, че с действие/ бездействие, реализирано от дружеството е допуснато извършване на конкретния превоз в нарушение на закона. Още повече, че към момента на проверката автомобила не е бил в работен режим и нямало попълнена работна книжка. Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН да се отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД