Решение № 98 от 18.11.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 202/2024 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело. В искането на изрично упълномощения защитник на осъдения В. К. В. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът твърди, че инстанционните съдилища неправилно са приели, че не са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които да обосноват индивидуализацията на наложеното наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимален размер съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК. Счита, че съдилищата необосновано са отдали прекомерно значение на „изключително лошите последици за здравето и личността на пострадалия“ при отмерване наказанието на подсъдимия, като по този начин недопустимо са смесили наказателно-правната репресия с гражданскоправната. Изтъква, че съдът, макар и да е посочил в мотивите към присъдата голям брой смекчаващи обстоятелства, е наложил наказание над средния размер, предвиден за престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Възразява срещу съдебното решение за налагане на наказание над установения в закона минимален размер от три години лишаване от свобода и при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Приема, че съдът обосновано е приел за смекчаващи обстоятелства младата възраст на подсъдимия, изразеното от него съжаление и разкаяние за стореното, възстановяването на причинените на пострадалия материални щети и отправеното към него извинение, но не е отчел адекватно тези обстоятелства при определяне на наложеното наказание. Упреква решаващия съд, че не е съобразил също доброто процесуално поведение на подсъдимия, както и безупречното му поведение в затвора по време на изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение задържане под стража. Обосновава тезата за допуснато нарушение на материалния закон с неприлагане нормата на чл.66, ал.1 от НК, уреждаща отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В тази връзка изтъква, че по време на престоя си в ареста подсъдимият е осъзнал противоправността на деянието си и своята вина, вече се е поправил и превъзпитал, поради което спрямо него успешно може да се приложи института на условното осъждане с изпитателен срок от пет години. Поддържа позиция, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на осъдения В., които налагат на същия да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, т. е. под законовия минимум. Като намира наложеното наказание от четири години лишаване от свобода за явно несправедливо, доколкото същото не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, моли апелативния съд да възобнови производството по ВНОХД №143/2024 г. на Ямболския окръжен съд, да измени постановеното по него решение, като намали наложеното наказание лишаване от свобода под три години съгласно чл.55 от НК и да отложи неговото изпълнение на основание чл.66 от НК. Алтернативно претендира само намаляване размера на посоченото наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдения В. К. В. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения. Не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направеното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, както и на довода за неприлагане института на условното осъждане. Повтаря тезата, че съдебните инстанции са смесили недопустимо наказателноправната репресия с гражданскоправната и в резултат на това са постановили несправедлива присъда спрямо подсъдимия, като са му наложили необосновано тежко наказание. Счита, че инстанционните съдилища не са отчели наличните по делото многобройни смекчаващи вината обстоятелства и неправилно не са индивидуализирали наложеното наказание лишаване от свобода съгласно чл.55 от НК. Поддържа искането за условно осъждане на основание чл.66 от НК, за чието приложение липсва законова пречка. Моли за възобновяване на производството и за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода с отлагане на неговото изтърпяване за определен изпитателен срок. Алтернативно претендира да се възобнови делото и да се редуцира наложеното наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимален размер. Осъденият В. К. В. заяви, че споделя изцяло становището на своя защитник и се присъединява към неговите искания за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и за условно осъждане. Изрази съжаление за стореното и готовност да възстанови причинените с деянието си вреди на пострадалия. Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изказа становище, че искането за възобновяване на производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Намира за законосъобразни правните изводи на инстанционните съдилища за осъществен състав на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Споделя становището им, че конкретният грабеж е с висока степен на обществена опасност, предвид възрастта на пострадалия, който е на преклонна възраст и в резултат на деянието животът му е претърпял безвъзвратни негативни промени. В същата насока отчита броя и спецификите на причинените на пострадалия четири телесни повреди, които макар и да са квалифицирани като леки, са с особена тежест. Приема, че степента на обществена опасност на деянието се завишава и от проявената от осъдения агресия спрямо лице, което с нищо не го е предизвикало и което не е способно да окаже съпротива и да се защити. Изрази позиция за правилна индивидуализация на наложеното наказание лишаване от свобода при съобразяване обремененото съдебно минало на осъдения като отегчаващо вината обстоятелство. Категоричен е, че липсват изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието съгласно чл.55 от НК. Като намира наложеното наказание от четири години лишаване от свобода за правилно индивидуализирано и справедливо, заяви, че при този размер на санкцията институтът на условното осъждане се явява неприложим. Заяви още, че и при налагане на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода, условното осъждане е неудачно в случая, тъй като чрез него не биха се постигнали целите на наказателната репресия и осъденият няма да се поправи и превъзпита. По тези съображения пледира да се остави без уважение искането на осъдения за възобновяване на приключилото наказателно производство. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице В. К. В., изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации: Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от изрично упълномощен защитник на лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната. Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е частично основателно – досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода. С присъда №30 от 22.02.2024 г. по НОХД №1076/2023 г. Ямболският районен съд признал подс. В. К. В. за виновен в това, че на 09.08.2023 г. в с. Лозенец, обл. Ямбол, отнел чужди движими вещи – пари на стойност 1486, 01 лева от владението на собственика Панайот Димитров Панайотов, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с ръце по главата и тялото, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК приспаднал времето, през което подс. В. К. В. е бил задържан под стража, считано от 09.08.2023 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Със същата присъда районният съд осъдил подс. В. К. В. да заплати на гражданския ищец Панайот Димитров Панайотов сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Произнесъл се по веществените доказателства и разноските, които възложил в тежест на подс. В. К. В.. По повод въззивна жалба на упълномощения защитник на подс. В. К. В. е било образувано въззивно производство – ВНОХД №143/2024 г. на Ямболския окръжен съд. С постановеното по него решение №66 от 29.05.2024 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната й част. Осъдил подс. В. К. В. да заплати на гражданския ищец Панайот Димитров Панайотов сумата 1500 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство. Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав обсъди доводите на искателя за допуснато нарушение на материалния закон, които обосновава с неприлагане нормата на чл.55 от НК при индивидуализацията на наложеното наказание, както и с неприлагане института на условното осъждане по чл.66 от НК, които възражения прие за несъстоятелни. Доводът в искането за възобновяване, основан на твърдения за наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, очертава оплакване за неправилно приложение на разпоредбите на чл.58а, ал.1 и ал.4 вр. чл.54 или чл.55 от НК и в частност недоволство от отказа на инстанционните съдилища да приложат чл.58а, ал.4 от НК и да определят наказанието лишаване от свобода по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Доколкото с това оплакване се претендира неправилно определяне на наказанието, същото се отнася към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - неправилно приложение на закона. Възражението, че наложеното наказание не съответства на обстоятелствата, включени в обхвата на чл.54 от НК, и че чувствително надхвърля действителната обществена опасност на деянието и на дееца, се отнася към основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. При липса на изрично оплакване за нарушение на приложимата за казуса материалноправна норма от Особената част на Наказателния кодекс и за пълнота на изложението, следва единствено да се отбележи, че наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е било разгледано от първоинстанционния съд по диференцираната процедура на Глава 27 от НПК, в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК с признаване от подсъдимия на всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При приетите за надлежно установени по реда на чл.371, т.2 от НПК фактически положения, двете съдебни инстанции са приложили правилно материалния закон, като са ангажирали наказателната отговорност на осъдения В. за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Запознавайки се внимателно със съдържанието на съдебните актове, настоящият състав констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и субективни елементи на посочения престъпен състав, като не се налага в настоящото решение те да се повтарят. При това положение следва да се пристъпи към проверка на индивидуализацията на наложеното наказание. Както вече се посочи, първоинстанционното разглеждане на делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК и на основание направеното по чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и на даденото от него съгласие да не се събират доказателства за тях, то постановявайки осъдителна присъда, първостепенният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и е наложил на подсъдимия наказанието лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК. Но особените правила за определяне на наказанието на призналия фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдим в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК не дерогират общите правила на чл.54 и сл. от НК за неговата индивидуализация. При условията на чл.58а от НК подсъдимият само получава привилегията при осъждане винаги да му бъде наложено по-леко наказание в сравнение с това, което може да му бъде определено по общия ред. Затова при индивидуализацията му, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и като съобрази смекчаващите и отегчаващите обстоятелства съобразно разпоредбите на чл.54, ал.2 от НК и чл. 55, ал.1 – ал.3 от НК, съдът следва при наличие на многобройни и/или изключително смекчаващи обстоятелства да избере най- благоприятния вариант измежду получените резултати при прилагането на чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.4 вр. чл. 55 от НК. За извършването на такава преценка разпоредбата на чл.58а, ал. 4 от НК изисква да са налице предпоставките по чл. 55 от НК, за да може формиращите се при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК и чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК размери на наказанието да се съпоставят. В този случай съдът следва да наложи наказанието, определено по реда на чл. 55 от НК, само ако то е по- благоприятно за подсъдимия. Тези принципни положения относно определянето на наказанието при проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК налагат отговор, на първо място, на възраженията, касаещи установяването и наличието на обстоятелствата по чл.54 от НК, включително на смекчаващите и отегчаващите такива, и едва след това разглеждане на възраженията за неприлагането на чл.55 от НК, в каквато последователност ще бъдат коментирани. При обсъждане на въпроса за налагане на наказанието важно е да се подчертае основния принцип, който изисква да се съобразят конкретната тежест на извършеното престъпление и обстоятелствата, характеризиращи личността на дееца, защото те обуславят необходимостта от повече или по- малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика последователно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съобразявайки горните принципни положения, настоящият съдебен състав прие, че в случая при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съгласно чл.54 от НК в размер близък до средния предвиден за престъплението, описано в приложимата за казуса материалноправна норма на чл.198, ал.1 от НК, съдилищата не са съобразили подобаващо степента на обществена опасност на конкретното престъпление и тази на подсъдимия, както и смекчаващите отговорността му обстоятелства, надценили са значението на отегчаващите обстоятелства, необосновано са отдали приоритет на генералната превенция. При решаване на въпроса за наказанието инстанционните съдилища неправилно са аргументирали висока степен на обществена опасност на конкретното престъпление със засягането на обществените отношения, свързани с упражняването на правото на собственост и възможността на личността свободно да формира своята воля и начин на поведение, тъй като това са типичните характеристики на законово регламентираното престъпление грабеж. Наказателната отговорност за извършено престъпление е лична и се понася в зависимост от степента на обществената опасност на самото деяние и на дееца, както и от всички останали обстоятелства, включени в обхвата на чл.54 от НК, като наказанието винаги трябва да е съответно на извършеното престъпление. Затова наказанието за дадено престъпление не може да бъде определяно в зависимост от характера на обществените отношения, които са предмет на защита с уреден в Наказателния кодекс престъпен състав. Обратното би означавало наказателната отговорност на извършителя на престъпление да бъде ангажирана не само за лично стореното от него, но и за други престъпни прояви, в които той няма лично участие, което е недопустимо и правно нетърпимо предвид принципа за личния характер на наказанието, прокламиран в чл.35, ал.1 и ал.2 от НК. Затова горното обстоятелство неправилно е обсъждано от съдебните инстанции при индивидуализацията на наказанието. Наистина, степента на обществена опасност на конкретното престъпление е висока и се определя от приложения механизъм на неговото извършване и интензитета на упражнената принуда, от възрастта, състоянието и поведението на пострадалия и стойността на процесното имущество. Безспорно установено е, че осъденият В. безцеремонно, „посред бял ден“, е проникнал в дома на пострадалия Панайотов, на 88 години, и без да е предизвикан от него, е проявил изключителна агресия спрямо беззащитния и самотно живеещ старец. Повалил го на пода и му нанесъл юмручни удари по тялото и главата, вследствие на които му е причинил четири леки телесни повреди, които са с особена тежест. Стойността на отнетите парични средства – 1486 лева се доближава до двойния размер на минималната работна заплата към инкриминираната дата /780 х 2 = 1560 лева/. Невярна е оценката на съдилищата, че степента на обществена опасност на осъдения В. е висока. Настоящият състав прие, че същият е личност с относително висока степен на обществена опасност поради осъществяване на настоящото деяние, след като е бил осъден за престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, на наказание пробация, включващо минималните пробационни мерки – шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес и шест месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител. При индивидуализацията на наказанието трябва да се вземат предвид още подбудите и причините за извършване на престъплението, които според този съдебен състав се състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане от него неприкосновеността на чуждата собственост, стремежа му да се обогати по незаконен начин, утвърждаващите се у него престъпни наклонности към посегателства против собствеността. В дейността си по индивидуализация на наказанието съдилищата не са оценили в достатъчна степен значението на намаляващите наказателната отговорност фактори. Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието, необосновано са приели лек превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите такива. В действителност налице е съществен превес на първите спрямо вторите. Към смекчаващите отговорността факти съдебните инстанции правилно са отнесли младата възраст на дееца, проявените от него самокритичност и искрено съжаление за стореното, направените самопризнания и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и пълното възстановяване на причинените с деянието имуществени вреди чрез връщане на отнетата парична сума на пострадалия. В обхвата на утежняващите обстоятелства инстанционните съдилища правилно са включили проявените от подсъдимия особена жестокост и агресия спрямо пострадалия при извършване на деянието, настъпилите необратими негативни последици за здравето на 88-годишния пострадал и обремененото съдебно минало на осъдения В.. Като се съобрази обаче, че се касае само за едно осъждане, в резултат на което В. е понесъл наказание пробация с минимален интензитет, включващ шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес и шест месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител, то въпросното осъждане не следва да се отчита с решаващо значение при индивидуализацията на сегашното наказание лишаване от свобода и да обосновава прекомерното му завишаване в размер близък до средния предвиден в приложимата разпоредба на чл.198, ал.1 от НК. Изчерпателно изброявайки и коментирайки установените смекчаващи отговорността обстоятелства, апелативният съд прие, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по неговото прилагане, нито някое от тях е изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая налагане на наказание съгласно чл.55 от НК. Извършеното от осъдения В. престъпление не изисква налагане на наказание, което да е по-ниско от две години лишаване от свобода, какъвто размер би се постигнал в хипотезата на определяне на санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.58а, ал.4 от НК. Подобно наказание ще бъде несъразмерно леко, несъответно на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК и поради това ще се окаже несправедливо, а налагането му ще бъде израз на необоснована снизходителност към В. като автор на тежко умишлено престъпление. По тези съображения настоящият съдебен състав намери за правилно решението на инстанционните съдилища за определяне на наказанието лишаване от свобода според предписанията на чл.54 от НК. Независимо от това, съвкупната преценка на всички значими за наказанието обстоятелства, обсъдени по-горе, не изисква определяне на санкцията в размер, близък до средния, предвиден в приложимата норма на чл.198, ал.1 от НК, в каквато насока са решили съдилищата. Индивидуализираното така наказание от шест години лишаване от свобода за посоченото престъпление е завишено по размер, несъответно е на степента на обществена опасност на разгледаното деяние и на дееца В., на действително установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и на тяхното съвкупно значение за конкретното наказание, поради което то се явява несправедливо. Определеното съобразно чл.54 от НК наказание, гравитиращо към средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, е израз на необоснована и безполезна строгост към осъдения В., то с нищо в повече не би допринесло за неговото поправяне и превъзпитание, нито би засилило възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на обществото, нито ще гарантира в повече изпълнението на генералната превенция. По изложените съображения и отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече младата възраст на осъдения В. и цялостното репариране на причинените с деянието материални щети, апелативният съд прецени, че за извършеното престъпление следва да се определи в съгласие с чл.54 от НК при съществен превес на смекчаващите вината обстоятелства наказание лишаване от свобода за срок от четири години, който размер се доближава до минималния предвиден в приложимата законова разпоредба на чл.198, ал.1 от НК. Определеното от тази извънредна инстанция по – ниско по размер наказание изисква корекция и на наложеното на осъдения В. наказание от четири години лишаване от свобода. В съответствие с императивните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК индивидуализираното по чл.54 от НК от този съдебен състав наказание от четири години лишаване от свобода следва да се намали с една трета и на осъдения В. да се наложи наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. Такова по вид и размер наказание апелативният съд намира за правилно определено с оглед на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, за съобразено с особените изисквания на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК и с целите на специалната и генералната превенция, а също и за справедливо. Наказание с размер, различен от посочения, ще бъде безполезно високо или неоправдано ниско, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото. Изменяването на атакувания съдебен акт в указания смисъл е в рамките на правомощията на апелативния съд по чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК. Определеният от извънредната инстанция нов размер на наказанието лишаване от свобода, който е под три години, изисква при решаване на въпроса за неговото изпълнение задължително да се обсъдят предпоставките на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Вярно е, че след извършеното от настоящия съд редуциране на наказанието лишаване от свобода, формално са налице условията на чл. 66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – същото е лишаване от свобода за срок по-малък от три години и подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода. Независимо от това апелативният съд прие, че институтът на условното осъждане няма да може да се приложи успешно спрямо осъдения В. и поради това последният не следва да се освобождава от изтърпяване на въпросното наказание. Неговата млада възраст, предполагаща възможност за корекция и превъзпитание и полагането на труд в затвора не са достатъчни за да се направи положителен извод за законосъобразно и резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. С оглед настъпилите от престъплението тежки последици за здравето на възрастния пострадал и конкретно проявеното от В. агресивно поведение, целите на специалната превенция могат да бъдат успешно реализирани само чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тази насока следва да се отчете изключителната укоримост на разгледаното деяние предвид факта, че осъденият е знаел, че пострадалият е самотно живеещ стар и немощен човек. Проявените от осъдения В. изключителна агресия и особена жестокост към безпомощната жертва изискват по-голямо интензивно въздействие върху него с оглед постигане целите на специалната превенция. Изтъкнатите по-горе особености на конкретното престъпление и на осъдения В. като деец указват, че неговото поправяне и превъзпитание не може да се постигне без изолацията му от обществото. С оглед на това, решавайки въпроса за изпълнението на наложеното на В. наказание лишаване от свобода, апелативният съд прие, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, защото само така спрямо извършителя ще се въздейства ефикасно и може успешно да се очаква положителен резултат на корекция в поведението му. Посредством реалното изпълнение на определеното наказание лишаване от свобода ще се предотврати оформянето на тенденция към неправомерно поведение у В. и същевременно ще се прекъсне нагласата у извършителите на престъпления против собствеността да бъдат санкционирани с леки наказания и да очакват условно осъждане. По тези съображения извънредната инстанция намери, че макар и в случая да са налице формалните предпоставки на чл.66 от НК за освобождаване от изтърпяване на въпросното наказание лишаване от свобода, същото не следва да се отлага. За постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на осъдения В. е наложително той да изтърпи реално наказанието си, като по този начин ще се въздейства предупредително- възпиращо и спрямо останалите членове на обществото, склонни към агресия и безмилостно отношение към по-слабия, на които не следва да се внушава безнаказаност за отнемане на имущество и увреда на здравето. Така мотивиран, апелативният съд прие, че осъденият В. следва да изтърпи ефективно редуцираното наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. С оспорената присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на В. наказание лишаване от свобода. Съобразявайки нормата на чл.57, ал.1, т.3 вр. т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, правилно е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим, тъй като такъв е предвиден за осъдените на лишаване от свобода до пет години. В съответствие с чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от срока на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което В. е бил задържан и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 09.08.2023 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че на основание чл.425, ал.1, т.4 вр. чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.3 от НПК следва да възобнови приключилото наказателно производство по ВНОХД №143/2024 г. на Ямболския окръжен съд и да измени постановеното по него решение в полза на осъдения, като наложеното му от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода за срок от четири години да бъде намалено на две години и осем месеца лишаване от свобода. Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд