РЕШЕНИЕ

№ 1009

гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20211100902815 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ. 1 ОТ ЗЗД.

Ищецът „ Г. Х.” ЕООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление с. Бело поле, производствена база „Г. Х.”, област Благоевград, Община Благоевград, управлявано и представлявано от управителя В.В., чрез юрисконсулт К.З. със съдебен адрес: гр.София, бул. ••••, Офис сграда „Г.”, ет. ••••, GSМ: ••••, е депозирал на 21.12.2021 г. искова молба срещу „А.” ООД, ЕИК ••••.

В исковата молба се поддържа, че „Г.Х.” ЕООД, със старо наименование „А.” ЕООД, е строителна компания с основен предмет на дейност инфраструктурно строителство.

„А.” ЕООД е Българска ПР компания с богат опит при промотирането на търговски компании и посредничество при осъществяване на стратегическо партньорство и реализиране на международни проекти.

През 2016 г. „А.” ЕООД се е представила като дългогодишен посредник при налагането дейността на международни компании в България и различни европейски държави като е разширила пазара си чрез Агенция APRA Р.N. Македония, която е отворила свои представителства в Македония, Албания и Косово. За „Г.Х.” ЕООД разширяването на дейността, свързана със строителство на пътища именно в посочените три европейски държави и в частност Македония, която е на по-малко от 100 км. от седалището на дружеството, е съставлявало голям интерес, което провокирало и интерес от съвместна дейност с P R агенцията, с помощта на която да се постигне крайната цел - сключване на договори с Македонската държава или македонски дружества в съвместни проекти, с цел осъществяване на основния предмет на дейност на „Г.Х.” ЕООД.

Генералната цел за сключване на посочения договор е Клиентът да успее да сключи договор за изпълнение или подизпълнение за изграждане, рехабилитация и/или поддръжка на пътни и други инфраструктурни обекти на територията на Република Македония, чрез съдействието на Агенцията и нейните маркетингови, комуникационни и консултантски услуги. Страните са договорили, че възнаграждението по процесния договор е поставено в зависимост от сключването на договори по смисъла на т. II от раздел Определения.“ „В зависимост от постигнатите обеми, определяни по количествен критерий - претеглени в паричен еквивалент евро спрямо сключените договори от страна на Клиента във връзка с описаните в т. II на раздел Определения „Потенциални проекти на територията на Република Македония", Клиентът дължи възнаграждение на Агенцията както следва:

3.1.1. Основно дължимо възнаграждение в размер 125.000 Евро при сключени договори от страна на Клиента с обем до 1.000.000 евро до 31.12.2017 година. Основното дължимо възнаграждение се изплаща както следва: а/ Авансово 41.000 Евро без ДДС, при подписване на настоящия договор; б/Дванадесет равни месечни вноски всяка в размер на 7, 000 Евро или общо 84.000 (осемдесет и четири хиляди) Евро без ДДС Клиентът ще дължи и допълнително еднократно възнаграждение при условия и в размер определени в допълнително споразумение неразделна част от настоящия договор.

Срокът на действие на договора е една година, с опция за автоматично удължаване.

„Г.Х. ” ЕООД със старо наименование „А.” ЕООД е заплатило авансово уговорената сума от 41 000 евро без ДДС, която в лева е 80 189, 03 лева без ДДС и 96 226, 84 лева с ДДС.

В рамките на едногодишния договорен период „Г.Х. ” ЕООД не е успяло да сключи какъвто и да е договор по смисъла на т. II от процесния договор, нито Агенцията е изпълнила дейности, описани в т. III на процесния договор, с цел участието на „Г.Х.” ЕООД в строителни проекти по изграждане на пътната инфраструктура на територията на Република Македония. Нито българското дружество А., нито Македонското са провели каквито и да е дейности, които да способстват и в крайна сметка доведат до сключване на договори за строителство на републиканските пътища на територията на Македония, което от своя страна да обоснове и заплащане на уговореното в договора възнаграждение.

Поради изложените съображения „Г.Х.” ЕООД е развалило договора с писмено волеизявление от 15.11.2017 г. и е поискало връщането на преведената авансово сума на отпаднало основание и защото не е била постигната основната цел на договора и не е настъпило условието, което да обоснове уговореното в договора възнаграждение и неговото плащане. Така платеният аванс е останал лишен от правно основание, тъй като не е настъпило условието, което да наложи усвояването му.

От клаузите на договора е ясно, че възнаграждение се дължи единствено и само ако в рамките на 2017 г. Клиентът, с помощта на Агенцията сключи договор по смисъла на т. II, от раздел „Определения”, а такъв не е сключен.

Освен казаното, Клиентът не е възлагал никакви дейности, нито от тези по т. III, нито такива от т. IV от договора, но дори и да се приеме че такива са възлагани, то на практика за да се приеме, че целта на договора е постигната и се дължи договорно възнаграждение, следва да има постигната генерална цел - Клиентът да е сключил договор за строителство, рехабилитация или поддържане на пътищата на територията на република Македония.

Въпреки проведените срещи, разменена кореспонденция и многобройни опити спорът да бъде решен доброволно, до настоящия момент платената авансово сума не е възстановена, при наличието на развален договор и несбъднати условия, което е предпоставка, за да възникне задължение за плащане от страна на Клиента към Агенцията.

С писмо от 15.11.2017 г. „Г.Х.” ЕООД е развалило едностранно договора и е поканило А. ООД да върне платения аванс.

От поканата до настоящия момент плащане не е извършено, което налага решаване на спора от компетентния за това съд с искане за постановяване на осъдително съдебно решение, което да задължи ищеца да плати неследващата му се сума от 96 226, 84 лева. Първо защото договорът е развален и второ защото не е настъпило условието, което обосновава договореното в договора възнаграждение, респективно ако сумата не бъде възстановена на ищеца, ответникът ще се обогати неоснователно за негова сметка, без да са настъпили условията за това. От тълкуването на духа на договора, генералната цел и нейното постигане е условие за възникване правото на възнаграждение у ответната страна, процесната Агенция. След отправената покана за връщане на неусвоения аванс, в определения в писмо от 15.11.2017 г. седем дневен срок ответника е изпаднал в забава, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес да претендира и лихва за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.

По изложените съображения ищецът моли да бъде постановено срешение, с което да бъде осъден ответникът „А.” ЕООД, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ••••, да заплати на ищеца „Г.Х.” ЕООД, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление с. Бело поле, производствена база „Г.Х.”, област Благоевград, сумата от 96 226, 84 (деветдесет и шест хиляди двеста двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) лева, съставляваща неусвоен аванс по договор от 16.12.2016 г., ведно с лихвата за забава от поканата за връщане на платената в аванс сума до подаване на исковата молба в съда, в размер на 28 900 лева и законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на претенциите ни, ведно е всички съдебни и деловодни разноски юрисконсултско и адвокатско възнаграждение.

На 17.01.2022 г. ищецът „Г.Х.” ЕООД, ЕИК ••••, чрез юрисконсулт К.З., е депозирал по делото молба- уточнение.

Със същата е представено Удостоверение от Инвестбанк АД за разкрита банкова сметка на Г.Х. ЕООД, с IB AN: ••••;

По повод претендираната от ищеца лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, претенцията се формира на база забавата на длъжника да плати главницата от 96 226, 84 лева. Ответното дружество е поканено с писмо от 15.11.2017 г., приложено към исковата молба, в което е определен срок за плащане 7 работни дни. Писмото е изпратено по имейл и ответната страна го е получила същия ден.

Респективно длъжникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичането на определения от кредитора седем дневен срок. Денят, в който е изпаднал длъжникът в забава след определения от ищеца срок е изчислен на 27.11.2017 г., като не се броят почивните дни. Лихвата от тогава до подаване на ИМ е в размер на 39 666.91 лева. Ищецът заявява, че претендира лихва за период от подаване на ИМ, броими три години назад.

Към молбата е приложена калкулация за начина на изчисление на лихвата от 19.12.2018 г. - до 19.12.2021 г., а не за целия период на забавата.

Представена е и справка по чл. 366 от ГПК, ведно с две счетоводни справки, едната към 2016 г., когато е преведена сумата и към 19.12.2021 г. когато е подадена ИМ.

На 08.08.2022 г. ищецът „Г.Х.” ЕООД, ЕИК ••••, чрез юрисконсулт К.З., е депозирал по делото нова молба – угочнение в изпълнение на дадените му указания с Разпореждане №247/17.01.2021 г., като е е заявил, че претендираната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, предявена като акцесорен иск с исковата молба в размер на 28 900 лева, да се приеме като частично предявена сума от цялата сума за лихва в размер на 29 324, 80 лева.

Ответникът „А.“ ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. ••••, представлявано от управителя Т.А.Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Л. А. Ц. - Б., член на САК, с личен номер: ••••, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Ц. и С.", БУЛСТАТ ••••, Тел. за връзка: ••••, Имейл: ltsolova@nts-law.com. съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. София, 1000, район „Оборище", ул. ••••, е депозирал на 24.03.2022 г. отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените като неоснователни, недоказани и евентуално погасени по давност.

В тази връзка са изложени следните доводи и съображения: Ответникът не оспорва, че на 06.12.2016 г. между ищцовото дружество, като възложител (Клиент), и ответника „А.“ ООД, заедно с А. П.Н. Македонja д.о.о CKonje, изпълнител, наричани Агенция, е сключен Договор за предоставяне на комуникационни и маркетингови услуги (за краткост по- долу Договора). На основание чл. 3, ал. З.1., т. 3.1.1, б."а" от Договора „А.“ ООД е издало Фактура № 4524/19.12.2016 г., с основание: Аванс за комуникационно обслужване по договор от 06.12.2016 г., за сумата от 96 226, 84 лв. с ДДС, като фактурата е заплатена по банков път от получателя „А.“ ЕООД, сега „Г.Х.“ ЕООД, на 20.12.2016 г. Страните по делото, които са търговци, са сключили валиден Договор, който по своето правно естество е такъв за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД.

Сключеният на 06.12.2016 г. Договор е за предоставяне на комуникационни и маркетингови услуги. Видно както от наименованието на Договора, така и от съдържателните му характеристики, от страна на Агенцията се дължат консултации и услуги в сферата на връзките с обществеността и маркетинга, съгласно чл.1 „Предмет на Договора", т.1.1, цитиран и в Исковата молба, като липсват каквито и да било уговорки за посредничество.

Предмет на процесния консултантски договор са комуникационни консултации и анализи, а не правни действия от името на възложителя, предвид на което са приложими правилата на договора за изработка.

Агенция „А.“ ООД е основана през 1994 г. и е една от най- големите комуникационни агенции в България. От 2002 г. А. е партньор в България на международната Р.N. International (www.porternovelli.com).От 2012 г. А. П.Н. разширява дейността си чрез офиси и представителство на Балканите, като партньорските й организации в т. нар Балканска комуникационна група обхващат 7 държави.

От 2012 година и досега А. е сертифицирана по ISO: 9001-2015. Дейността на Агенцията се простира изцяло в сферата на комуникационните услуги, като фокусът е управление на репутацията. Възможностите на Агенцията по управление на репутацията обединяват дългогодишния й опит в областта на корпоративните комуникации и връзки с медиите, връзките с институции, експерти в дигиталните и социалните медии и професионалисти в кризисните комуникации.

Именно експертизата на Агенцията в областта на комуникационното обслужване и по-специално професионалните й възможности за изграждане на репутационен имидж на Клиента, е послужила за избор на Агенцията като изпълнител по Договора от 06.12.2016 и на тази база са дефинирани Основните дейности (т. III от Определения) и Допълнителните дейности (т. IV), като предмет на Договора.

В чл. 2 „Услуги на Агенцията и срокове" е посочено, че „Агенцията...осъществява услугите детайлно описани в т. III (Основни дейности) и т. IV (Допълнителни дейности) на раздел Определения" (чл.2, ал.2.1., т.2.1.1), като „...Агенцията се задължава надлежно да се грижи за реализацията на „Основните дейности" и „Допълнителните дейности." (чл.2, ал.2.1., т.2.1.2, изр. второ). Сроковете, уговорени в Договора, също са за изпълнение на „Основните дейности" (чл.2, ал.2.3, т.2.3.1) и „Допълнителните дейности" (чл.2, ал.2.3, т.2.3.2).

Предвид горното, ответникът оспорва твърдението на ищеца, че крайната, генерална и единствена цел за сключване на Договора е Клиентът да успее да сключи договор за изпълнение или подизпълнение за изграждане, рехабилитация и/или поддръжка на пътни и други инфраструктурни обекти на територията на Република Македония, чрез съдействието на Агенцията и нейните маркетингови, комуникационни и консултантски услуги.

Така формулираната от ищцовото дружество цел не отговаря на общата воля на страните, обективирана в Договора, а и не би могла да се възприеме като единствена кауза на договор с предмет предоставяне на услуги в областта на маркетинга и комуникациите.

Ответникът възразява срещу тълкуването на процесуалния представител на ищеца относно уговорките между страните в Договора за начина и условията на плащане, както и оспорва изцяло твърдението в Исковата молба (стр. 3), че от клаузите на договора било ясно, че възнаграждение се дължало единствено и само, ако в рамките на 2017 г. Клиентът, с помощта на Агенцията, сключи договор по смисъла на на т. II, от раздел „Определения", а такъв безспорно не бил сключен. Ответникът поддържа, че видно от договора действителната воля на страните е в съвсем друг смисъл.

В чл. 3, ал.3.2 от Договора е уговорено, че „Клиентът ще дължи и допълнително еднократно възнаграждение при условия и в размер, определени в допълнително споразумение, неразделна част от настоящия договор".

Такова Допълнително споразумение № 1 към Договор за предоставяне на комуникационни и маркетингови услуги от 06.12.2016 г. е подписано между страните по Договора на 16.12.2016 г. (Допълнителното споразумение).

С това Споразумение се допълва чл. 3, параграф 3.2. „Начин и условия за плащане" от основния договор, с две допълнителни алинеи, като се регламентира, че:

„3.2.1 Клиентът („А.“ ЕООД към онзи момент) дължи и допълнително еднократно възнаграждение в размер на 1% (един процент) от общия обем на сключените договори, описани в т. II на раздел Определения като „Потенциални проекти на територията на Република Македония", с обем от 1.000.000 до 25.000.000 Евро до 31.12.2017 година. От получената сума следва да се приспадне вече платеното основно дължимо възнаграждение на Агенцията.".

От така изразената воля на страните по Договора и Допълнителното споразумение относно начина и условията на плащане следва, че уговорените възнаграждения са две и са за различни задължения: едното - основното възнаграждение за 125 000 евро, от които 41 000 евро без ДДС аванс и 12 равни месечни вноски, е обусловено от периодичното изпълнение на основните и допълнителни дейности, уговорени в т. III и т. І V от „Определения" на Договора, а другото - допълнително еднократно възнаграждение, е поставено в зависимост от общия обем на сключените договори по потенциални проекти на територията на Република Македония.

Под условие е уговорено само и единствено заплащането на допълнителното възнаграждение, но не и на основното.

Липсват каквито и да било уговорки, както в Договора, така и в Допълнителното споразумение, че ако Клиентът не сключи договори за строителство на републикански пътища на територията на Македония, то платеното основно възнаграждение, каквото в процесния случай се явява само авансовото плащане в размер на 41 000 евро без ДДС, с левова равностойност с вкл. ДДС 96 226, 84 лева, подлежи на връщане.

Напротив, налице е обратна уговорка, че в случай на подписване на такива договори и заплащане от Клиента на Агенцията на съответното процентно възнаграждение, то само в този случай вече платеното основно дължимо възнаграждение следва да се приспадне от получената сума по допълнителното възнаграждение (чл.1. т. 1.1 от Допълнителното споразумение).

В този смисъл следва да се държи сметка за разликата между правото да се прихващат парични суми и задължението да се възстановяват, както и за факта, че в процесния случай страните са уговорили само хипотезата за прихващане, но не и за връщане.

Така изложените уговорки между страните ясно и недвусмислено разграничават възнагражденията по Договора на основно възнаграждение и еднократно допълнително възнаграждение, като последното е дължимо, само ако се осъществят предпоставките по Допълнителното споразумение.

Допълнителен аргумент в полза на това, че уговореното в Договора основно възнаграждение, включващо аванс и равни месечни вноски, е относимо само към периодичното изпълнение на основните и допълнителните дейности по Договора и не е обвързано с реализация на потенциалните проекти по т. II от Определения, е и избраният от страните по Договора начин на фактуриране на услугите. В чл. 3, ал.3.3 от Договора е посочено, че „Фактурите ще се отнасят до месеца (за „Основните дейности") и датата, номера на Приложенията и/или броя на издадените и приети оферти/предварителни оценки от Клиента (за „Допълнителните дейности")." Ето защо за извършената от Агенцията работа са издадени фактури за PR обслужване по Договор за комуникационно обслужване от 06.12.2016 г., общо в размер на 41 072, 43 лева без вкл. ДДС, с равностойност в евро - 21 000 евро без вкл. ДДС. Следва да вземе предвид, че с изключение на фактурата за PR обслужване за м. декември 2016 г., във всички останали издадени от А. ООД по Договора фактури за свършената работа по месеци за 2017 г., са приспадани и суми от получения аванс, както следва:

От месец април 2017 г, „А.“ ООД е спряло да включва във фактурите дължимите месечни суми за ПР обслужаване, а са приспадани само суми от получения аванс. Това е сторено по изрична молба на управителя на Г.Х. ЕООД - В.В., подкрепена и от едноличния собственик на капитала Христо Савев.

Ръководството на ищцовото дружество се е аргументирало пред управителя на „А.“ ООД, че това е временна мярка, наложила се поради недоброто финансово състояние на „А." ЕООД (сега Г.Х.) към момента (2-ро тримесечие на 2017 г.), натрупаните задължения към бюджета и други парични задължения. В името на разбирателството и сътрудничеството, „А.“ ООД се е съобразило с волята на управителя и на едноличния собственик на Клиента-възложител по Договора, да не включва временно във фактурите дължимите месечни вноски за ПР обслужване.

Въпреки, че във фактурите са приспадани суми само от получения аванс, без да са нА.вени другите дължими плащания от страна на „Г.Х.“ ЕООД, работата на Агенцията по изпълнение на Договора не е прекъсвана, в това число и дейностите по консултиране на Клиента във връзка търгове в Република Македония, касаещи дейността на Г.Х.. От страна и на българското дружество А., и на македонското са правени медия мониторинги, работено е по създаване на база за лидери на мнение, провеждани са множество работни срещи и разговори, правени са презентации, анализи, прогнозни таблици, както и са осъществени връзки с институциите в Република Македония относно промотиране дейността на „А.“ ЕООД (сега Г.Х.) в Македония и други комуникационни услуги. Със съдействието и консултациите на А. П.Н. Македония, „А.“ ЕООД е участвало в няколко обществени поръчки за инфраструктурни проекти на територията на Македония.

В една такава поръчка: Construction of road section Gradscko - Intrchange Drenovo as part of road Corridor X-d. Identification number:

EuropeAid/138024/IHWKS/MK, е бил участник, класиран на второ място. В тази поръчка водещият критерий за избор на изпълнител е била предложената най-ниска цена. Въпреки че в задълженията на Агенцията по Договора не влизат икономически и правни консултации и в частност ценообразуване на подаваните от „Г.Х.“ ЕООД оферти, като участник в търгове, все пак македонската Агенция А. П.Н. многократно е разяснявала на представители на ищеца, че на търговете за инфраструктурни проекти в Република Македония водещият критерий е най-ниска цена и че и за конкретната поръчка, ако „Г.Х.“ ЕООД иска да бъде класирано на първо място, трябва значително да намали ценовото си предложение. Това не е нА.вено и съответно участникът „А.“ ЕООД (сега „Г.Х.“ ЕООД) не е спечило поръчката, а е останало на второ място, защото е подало по-висока цена.

За тази и още много свършена работа по Договора от А. П.Н.

Македония на територията на Република Македония между двете българската и македонската агенция са издадени фактури по Договора с „А.“ ЕООД.

Във връзка с последното и с твърдението на ищеца за отпаднало основание и че не било настъпило условието, което да налагало усвояването на платения аванс, ответникът се позовава на т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС. В нея е посочено, че при втория фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл.55, ал.1 ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало.

Ответникът счита за необосновано, неправилно и в противоречие с уговореното по Договора и Допълнителното споразумение твърдението на ищеца, че за преведената авансово сума било отпаднало основанието, защото не е била постигната основната цел на договора и не било настъпило условието, което да наложи усвояването му.

В тази връзка са оспорени и твърденията на ищцовата страна, че нито Агенцията била изпълнила дейностите, описани в т. III от процесния договор, с цел участието на „Г.Х." ЕООД в строителни проекти по изграждане на пътна инфраструктура в Република Македония, нито българското дружество А., нито Македонското били провели каквито и да е дейности, които да са способствали за сключването на договори за строителство на републикански пътища на територията на Македония.

В действителност от датата на сключване на Договора (06.12.2016 г.) почти до края на м.ноември 2017 г., от страна и на българското, и на македонското дружество, в качеството им на Агенция-изпълнител по Договора, е било налице добросъвестно и точно изпълнение на уговорките по Договора, в количествено, качествено и времево отношение. За извършената работа са издадени месечни фактури, посочени по-горе, и са съставени необходимите писмени отчети, в които детайлно са отразени изпълнените от Агенцията ангажименти. Всички фактури и отчетите към тях повторно са били предоставени от „А.“ ООД на ищцовото дружество като приложение към Писмо от 29.12.2017 г., изпратено препоръчано чрез Български пощи с известие за доставяне, получено от „А.“ ЕООД на 03.01.2018 г. В отговора на исковата молба се твърди, че е ноторно известен факт, че през 2017 г. политическата обстановка в Република Македония се е характеризирала с парламентарна криза, която е блокирала работата на правителствените институции и е продължила до проведените местни избори в края на месец октомври 2017 г. Въпреки тази усложнена ситуация, в която е трудно да се прогнозират и предварително заложат всички възможни промени в бизнес климата, от страна на Агенцията, са положени всички необходими усилия, съобразно добрата търговска практика, за изпълнение на задълженията й по Договора.

Ответникът счита за неоснователна претенцията на ищеца за връщане на платения аванс в размер 96 226, 84 лева, тъй като за тази сума е извършена от страна и на македонското, и на българското дружества достатъчно по обем работа, в количествено, качествено и времево отношение, съгласно Договора, за която са и съставяни съответните отчети. Ежемесечно са приспадани суми, съобразно извършената работа, за което са издадени и съответните разходно- оправдателни документи.

Агенцията (респективно А. П.Н. Македонка и „А.“ ООД) реално е предоставяла консултантски услуги и съдействие на „А.“ ЕООД, които в парична стойност се покриват от платената авансово сума.

Относно твърдението на ищеца за разваляне на Договор за предоставяне на комуникационни и маркетингови услуги от 06.12.2016 г. По време на действие на Договора са провеждани множество срещи и телефонни разговори с висшия мениджмънт на А. ЕООД (Г.Х.) и представители на фирмата, като те по никакъв начин не са изразявали неодобрение, забележки и възражения във връзка с извършваната от ответника работа и задълженията на Агенцията по Договора.

Съгласно чл. 6, т. 6.3, ако е била налице основателна причина, „А.“ ЕООД е можело да прекрати Договора едностранно преди посочения краен срок, като дори и в този случай Клиентът, сега ищец, трябва да заплати всички предварително определени разходи, съгласно текста на цитираната от Договора уговорка.

Предпоставка за възникване на задължението по чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - за плащане на възнаграждение е поръчващият да приеме съответната работа.

До м. ноември 2017 г. „Г.Х.“ ЕООД не е имало никакви възражения и забележки към работата на Агенцията.

Волеизявление от страна на ищеца за разваляне на договорните отношения е изпратено до Агенцията по имейл с Писмо с изх. № 793 от 15.11.2017г. С Отговор на електронно писмо от 23.11.2017 г., върнато отново по електронна поща на „А.“ ЕООД, „А.“ ООД категорично е възразило срещу твърденията в Писмо изх. N 793/15.11.2017 г., напомнило е, че „А.“ ЕООД е неизправна страна по Договора, както и за дължимите суми по фактури за ПР обслужаване и не на последно място, ответникът е уведомил ищцовото дружество, че не приема договора за развален и счита за напълно неоснователни претенциите за връщане на аванса.

Развалянето на договор представлява правото на изправната страна по двустранен договор да прекрати съществуващата договорна връзка с едностранно волеизявление, ако е налице виновно неизпълнение от насрещната страна. Съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение, какъвто е процесният договор за консултантски услуги, няма обратно действие, т. е. действието е занапред, като всяка от страните се освобождава от бъдещите си задължения, но не и от тези, възникнали, с падеж и с настъпила изускуемост до датата на прекъсване на облигационната обвързаност между страните.

Дори и да се приеме, че „Г.Х.“ ЕООД е развалил договора на 15.11.2017 г., то развалянето му не поражда задължение за двустранна реституция, която в случая би била и невъзможна, поради което според ответника неоснователна се явява претенцията на ищеца за връщане на платената авансова сума и на това основание.

При условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че са налице претендираните от ищеца права, на основание чл. 111, б."в" от ЗЗД, ответникът заявява, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на претендираното връщане на авансово заплатената сума по Договора от 06.12.2016 г., като прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендираното от ищеца вземане представлява периодично плащане за абонаментно обслужване за консултации и комуникационни услуги, дължими месец за месец, които имат единен правопораждащ факт, а именно Договора от 06.12.2016 г., падежът им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД: Ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск за лихва за забава като неоснователен недоказан и евентуално погасен по давност. Това е акцесорно вземане, наличието на което е обусловено от наличието на главен дълг, който според ответника не съществува или евентуално е погасен по давност.

НА.вено е искаве да бъдат отхвърлени изцяло предявените от „Г.Х.“ ЕООД срещу „А.“ ООД искове, като неоснователни и недоказани.

В условията на евентуалност, ответникът моли, на основание чл. 111, б."в" ЗЗД, да бъдат отхвърлени предявените вземания като погасени по давност.

Претендира се присъждане на всички нА.вени по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение.

На 19.04.2022 г. ищецът „Г.Х.” ЕООД, ЕИК ••••, чрез юрисконсулт К.З., е депозирал допълнителна искова молба, с която пъддържайки първоначално заявеното, е взел отношение по твърденията на ответната страна.

На 20.05.2022 г. ответникът „А.“ ООД, ЕИК ••••, чрез процесуалния си представител адвокат Л. А. Ц. - Б., е подал отговор на допълнителната искова молба, с която е взето становище по доводите и алгументите на ищеца, изложени в ДИМ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 06.12.2016 г. между „Г. Х.” ЕООД, с предишно наименование „А.” ЕООД, наричано в договора „Клиент”, А. П.Н. Македония Д.О.О, Македония и „А.” ООД, България, наричани общо в договора „Агенция”, е сключен Договор за предоставяне на комуникационни и маркетингови услуги.

Страните са договорили следния предмет на договора: „1.1. Чрез настоящия договор, първата договаряща страна определя А. П.Н. Македониja и А. ООД (наричана за кратност „Агенция") за своя Агенция/Изпълнител в областта на маркетинга, комуникациите и други подобни услуги, подробно описани в т. I I I на раздел Определения /„Основните дейности"/.

1.2. За „Основните дейности" служителите на Агенцията ще бъдат на разположение за нуждите на Клиента и реализацията им ще се осъществява в съответствие с предварително зададено определение, част от настоящия Договор.

1.3. За всички услуги определени в т. IV на раздел Определения като „Допълнителни услуги", както и за услуги, които не са предвидени в настоящия договор, Клиентът следва да поиска от Агенцията оферта или цялостно предложение, което следва да съдържа подробности за вида и размера на разходите за въпросната услуга. Ако Клиентът приеме офертата, Агенцията ще осигури реализацията на услугата и следва да и бъдат заплатени отделно всички разходи както и дължимото възнаграждение, уговорено в предложената оферта. Клиентът ще заплаща на Агенцията основно възнаграждение за изпълнението на всичко възложено от т. III на раздел Определения.” Съгласно т. II от раздел „Определения”, потенциални проекти по смисъла на договора са всички проекти, отнасящи се за участие на Клиента като изпълнител, участник в обединение /консорциум/ или като подизпълнител при изграждане, рехабилитация и/или поддръжка на пътни и други инфраструктурни обекти на територията на Република Македония, чрез съдействието на Агенцията и нейните маркетингови, комуникационни и консултантски услуги, описани подробно в т. I I I и т. IV от раздел „Определения”. Агенцията е гарантирала в т. 2.2.1. от Предмета на договора, че притежава необходимия опит и подходящата работна сила за успешно, навременно и пълно извършване на всички услуги, договорени с Клиента. Също там Агенцията се е задължила да извърши предвидената в договора работа всъответствие с нуждите и желанията на Клиента, качествено и в уговорения срок.

В т. 2 „Услуги на Агенцията и срокове" е посочено, че „Агенцията ще изпълнява заявените и одобрени дейности, посочени в частта в т. 1 Предмет на договора, като осъществява услугите, детайлно описани в т. III (Основни дейности) и т. IV (Допълнителни дейности) на раздел Определения" (чл. 2, ал. 2.1., т. 2.1.1), като „...Агенцията се задължава надлежно да се грижи за реализацията на „Основните дейности" и „Допълнителните дейности." (чл. 2, ал. 2.1., т. 2.2.2, изр. второ).

Сроковете, уговорени в Договора, също са за изпълнение на „Основните дейности" (чл.2, ал.2.3, т.2.3.1) и „Допълнителните дейности" (чл.2, ал.2.3, т.2.3.2). В т. 2.3.1. е предвидено сроковете за изпълнение на „Основните дейности” да бъдат определени в съответствие със заложените параметри в т. III от раздел „Определения”, а сроковете за изпълнение на „Допълнителните дейности” да бъдат определени в рамките на всяко предложение или оферта. Съгласно т.2.3.3. Агенцията може да поиска промяна и/или удължаване на сроковете, като посочи причините за това искане, а удължаването на сроковете ще се счита за валидно, само ако е одобрено от Клиента.

Според т.„3.1. В зависимост от постигнатите обеми, определяни по количествен критерий - претеглени в паричен еквивалент евро спрямо сключените договори от страна на Клиента във връзка с описаните в т. II на раздел Определения „Потенциални проекти на територията на Република Македония", Клиентът дължи възнаграждение на Агенцията както следва:

3.1.1.

Основно дължимо възнаграждение в размер 125.000 (сто двадесет и пет хиляди) Евро при сключени договори от страна на Клиента с обем до 1.000.000 евро до 31.12.2017 година. Основното дължимо възнаграждение се изплаща както следва: а/ Авансово 41.000 (четиридесет и една хиляди) Евро без ДДС, при подписване на настоящия договор; б/ Дванадесет равни месечни вноски всяка в размер на 7, 000 (седем хиляди) Евро или общо 84.000 (осемдесет и четири хиляди) Евро без ДДС.

3.2. Клиентът ще дължи и допълнително еднократно възнаграждение при условия и в размер, определени в допълнително споразумение неразделна част от настоящия договор.” Съгласно т. 3.3., „Заплащането на услугите ще се извършва по банков път, срещу фактура и съответен месечен отчет, представени от Агенцията на Клиента. Фактурите ще се отнасят до месеца (за „Основните дейности") и датата, номера на Приложенията и/или броя на издадените и приети оферти/предварителни оценки от Клиента (за „Допълнителните дейности")." Срокът за плащане на фактура е 10 дни от датата на издаването й /т. 3.4./.

В т. 4.2. страните са се задължили да се информират взаимно, без забавяне, за всяко обстоятелство, което би възпрепятствало или поставило под въпрос извършването на поръчаната услуга или спазването на сроковете, а щетите, понесени вследствие липсата на информация, се поемат от страната, която не е спазила задължението си да информира другата страна.

В т. 4.3. страните са изключили отговорността си за неизпълнение на задълженията си по договора при наличие на форсмажорни обстоятелства.

Срокът на действие на договора е една година, с опция за автоматично удължаване /т. 6.1. и т. 6.2./.

Съгласно чл. 6, т. 6.3 от договора, ако е налице основателна причина, Клиентът/А. ЕООД може да прекрати Договора едностранно преди посочения краен срок, като в този случай Клиентът трябва да заплати всички предварително определени разходи.

С Допълнително споразумение № 1 към Договор за предоставяне на комуникационни и маркетингови услуги от 06.12.2016 г., подписано между страните по Договора на 16.12.2016 г., се допълва чл. 3, параграф 3.2. „Начин и условия за плащане" от основния договор, с две допълнителни алинеи, както следва:

„3.2.1 Клиентът дължи и допълнително еднократно възнаграждение в размер на 1% (един процент) от общия обем на сключените договори, описани в т. II на раздел Определения като „Потенциални проекти на територията на Република Македония", с обем от 1.000.000 до 25.000.000 Евро до 31.12.2017 година. От получената сума следва да се приспадне вече платеното основно дължимо възнаграждение на Агенцията.". Новата ал. 3.2.2. разглежда случаите, при които общият обем на сключените договори надхвърли сумата 25 000 000 евро, при което договореното еднокранто възнаграждение се увеличава на 1, 2%. В този случай също от получената сума следва да се приспадне вече платеното основно дължимо възнаграждение на Агенцията.

Видно от представените Фактура № 004524/19.12.2016 г. и платежно нареждане от 20.12.2016 г., „Г.Х. ” ЕООД с предишно наименование „А.” ЕООД е заплатило в полза на „А.” ООД авансово уговорената сума от 41 000 евро без ДДС, с левова равностойност от 80 189, 03 лева без ДДС и 96 226, 84 лева с ДДС.

С писмо изх. № 793 от 15.11.2017 г. „Г.Х.” ЕООД е заявило, че разваля едностранно договора и е поканило „А.“ ООД да върне платения аванс от 41 000 евро в срок от 7 работни дни от получаване на писмото. Развалянето е обосновано с обстоятелството, че ответниците не са „изпълнили договорните си задължения точно, нито в количествено, нито във времево отношение”, с това, че ищецът в продължение на една година не е успял да осъществи връзка с македонски контрагенти, нито е сключил договор като изпълнител или подизпълнител на обществени инфраструктурни проекти, нито са били осъществени комуникационната, рекламната, маркетинговата дейност, представляващи основен ресор на ответните дружества и основна цел на сключения на 06.12.2016 г. договор. В писмото се посочва, че развалянето на договора има обратно действие, поради което платеният аванс се явява платен без правно основание, а срещу неговата стойност липсва каквато и да е насрещна услуга.

На 23.11.2017 г. „А. “ ООД е изпратило по електронна поща на ищеца отговор на писмото на последния изх. № 793/15.11.2017 г., като ответникът е изразил несъгласие с твърдяните от ищеца обстоятелства. Поддържа се, че ответниците са изпълнявали добросъвестно задълженията си по договора, съставяли са отчети за извършената работа, а от м. юли 2017 г. „А.“ ООД по молба на управителя на ищцовото дружество временно спряло да издава фактури за месечните вноски, но въпреки това работата по договора продължила. Посочва се, че със съдействието и консултациите на ответника, А. ЕООД е участвало в няколко обществени поръчки за инфраструктурни проекти на територията на Македония. В една такава поръчка: Construction of road section Gradscko - Intrchange Drenovo as part of road Corridor X-d. Identification number: EuropeAid/138024/IHWKS/MK, ищецът е бил участник, класиран на второ място. Отправена е покана за плащане в срок от 10 работни дни на дължимите суми за извършено PR обслужване за м. 12.2016 г., м. 01.2017 г. и м. 02.2017 г. на обща стойност 41 072, 43 лева без ДДС, с равностойност 21 000 евро без ДДС.

С ново писмо изх. № 902 от 21.11.2017 г. ищецът е изразил несъгласие с изразеното от ответното дружество становище по предходно писмо изх. № 793 от 15.11.2017 г., като е обосновал необходимостта от връщане на авансово платената сума в размер на 96 226, 84 лева, за което е даден нов срок от три работни дни. Посочва се, че при липса на сключен договор с възложител, самото участие в тръжна процедура не обуславя задължение за плащане от страна на ищцовото дружество.

С друго свое писмо – от 29.12.2017 г., получено от ищеца на 03.01.2018 г., видно от обратната разписка /лист 84 от делото/, „А.“ ООД е взело отношение по писмото на ищеца изх. № 902/21.11.2017 г. Оспорва се тълкуването на ищеца/Клиент по договора, според който се дължи възнаграждение на ответниците/Агенция по договора при постигане на крайната, генерална и единствена цел за сключване на Договора - Клиентът да успее да сключи договор за изпълнение или подизпълнение за изграждане, рехабилитация и/или поддръжка на пътни и други инфраструктурни обекти на територията на Република Македония, чрез съдействието на Агенцията и нейните маркетингови, комуникационни и консултантски услуги /тълкуването на ищеца/, като ответникът не оспорва, че такъв договор безспорно не бил сключен. Ответникът поддържа, че видно от договора действителната воля на страните е в съвсем друг смисъл - под условие е уговорено само и единствено заплащането на допълнителното възнаграждение, но не и на основното. В писмото се посочва, че „Съгласно действително уговореното в Договора Агенцията ни А. П.Н. Македониjа и А. ООД дължат консултации и услуги в сферата на комуникациите и маркетинга, като част от тези услуги включват и консултиране и съдействие при изготвяне на документация за участие на Клиента А. ЕООВ във връзка с участието на дружеството в обществени поръчки за изграждане, рехабилитация и/или поддържка на пътни и други инфраструктурни обекти на територията на Република Македония.” Посочва се, че ищцовото дружество е участвало в обществена поръчка и не е било отстранено поради несъответствие на подадената оферта или други обективни недостатъци по документите за участие. Оспорва се като неоснователна претенцията за връщане на платената авансово сума, предвид големия обем работа по изпълнение на договора, извършена от двете ответни дружества. Към писмото са били приложени издадените фактури и съответните отчети към тях за извършена работа за периодите м. 12.2016 г. – м.04.2017 г., м. 06.2017 г. – м.11.2017 г. С писмо с № 127/16.03.2018 г. „А.” ЕООД заявява, че вземанията му към „А.“ ООД към 31.12.2017 г. възлизат на 80 189, 03 лева без ДДС по фактура за аванс № 4524 от 19.12.2016 г. Посочва се, че „А.” ЕООД няма задължения към А. ООД.

В Писмо с изх. № 183/18.04.2018 г. от „А.” ЕООД до „А.“ ООД ищецът излага своето тълкуване на клаузите на процесния договор, съгласно които заплащането по договора е обвързано с постигането на определен резултат от клиента, изразяващ се в сключването за договори за изпълнение на инфраструктурни обекти на територията на Република Македония, като в зависимост от тяхната стойност се определя и конкретният размер на възнаграждението. Обосновани са причините за развалянето на договора и на искането за възстановяване на платената авансово сума. Изложени са и съображения за неприемане на претенциите на А. ООД за заплащане на сумата 49 286, 91 лева по три фактури на ответника, като се оспорва и реалното извършване на услугите, включени в отчетите на ответното дружество.

На 15.06.2018 г. ищецът е изпратил нотариална покана до „А.” ООД чрез нотариус М.И., рег. № 260 на НК, която е била връчена на 03.07.2018 г. на Л. А. Ц. – Б., в качеството й на пълномощник на „А.” ООД. Със същата покана е било отправено предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните по повод авансово преведената сума в размер на 96 226, 84 лева. Даден е нов 7-дневен срок за заплащане на дължимата сума.

На 11.02.2020 г. ищецът е изпратил нова нотариална покана до „А.” ООД чрез нотариус Ц.Г., рег. № 594 на НК, която е била връчена на 12.02.2020 г. на Л. А. Ц. – Б., в качеството й на адвокат на „А.” ООД. Със същата покана е било отправено предложение за доброволно връщане на авансово преведената сума в размер на 96 226, 84 лева. Даден е нов 7-дневен срок за заплащане на дължимата сума, ведно със законната лихва.

С писмо от 19.02.2020 г., изпратено от „А.” ООД до Г.Х., чрез Телепоща, услуга на Български пощи, получено на 21.02.2020 г., е изразено несъгласие с обстоятелствата, изложени в нотариалната покана, връчена чрез нотариус Ц.Г., рег. № 594 на НК, на 12.02.2020 г. Представителят на „А.” ООД посочва, че не счита сключения на 06.12.2016 г. договор за развален поради липсата на изискуемите кумулативни предпоставки за развалянето му. Посочва се, че двете ответни дружества са изправна страна по договора, която добросъвестно и точно е изпълнявала задълженията си: изпълнявани са периодично повтарящи се услуги, за които е била заплатена авансова сума в размер на 96 226, 84 лева, като ищцовото дружество се задължило да заплаща месечно по •••• евро. Заявява се, че реално са били предоставени консултантски услуги и съдействие, чиято парична стойност се покрива от платената авансоно сума. Посочено е, че Г.Х. не е изплатило на „А.” ООД суми за PR обслужване за м. 12.2016 г., м. 01.2017 г. и м. 02.2017 г., на обща стойност 41 072, 43 лева без ДДС с равностойност в евро – 21 000 евро без ДДС, съгласно три цитирани в писмото фактури. Посочва се, че по време на проведените срещи и разговори с представители на ищцовото дружество, от страна на последното не са изразявани неодобрение, забележки и възражения във връзка с извършваната от „А.” ООД работа и задълженията им по договора.

По делото са приложени и издадените от Агенцията фактури за Р R обслужване по Договор за комуникационно обслужване от 06.12.2016 г., общо в размер на 41 072, 43 лева без вкл. ДДС, с равностойност в евро - 21 000 евро без вкл. ДДС.

От ответната страна са представени отчети за извършена работа по процесния договор за периода 01.12.2016 г. – 17.11.2017 г., в които са изложени твърдения за извършени от страна на българското дружество А. и на македонското такова медия мониторинги, създаване на база за лидери на мнение, провеждане на работни срещи и разговори, правени презентации, анализи, прогнозни таблици, осъществени връзки с институциите в Република Македония относно промотиране дейността на А. ЕООД (сега Г.Х.) в Македония, както и други комуникационни услуги.

Видно от представените заверени копия от Фактури №№ 1002/31.01.2017 г., 1005/28.02.2017 г. и 1010/31.03.2017 г., издадени от А. П.Н. Македония /А. П.Н. Македониjа/ с получател „А.” ООД, България, македонското дружество е фактурирало извършени от него PR услуги и консултации, отнасящи се до клиент „А.”, Благоевград, България, на основание рамково споразумение, с цена от 1300 евро по всяка от трите фактури. В отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че приложената фактура № 1010/31.03.2017 г. е била анулирана и на нейно място е била издадена и платена ф-ра № 1013/10.07.2018 г. на стойност 2 600 евро, приложена към този отговор.

Видно от приетите по делото банково извлечение № 125 от 12.07.2018 г., Обобщение по сметка и Детайлна информация за периода от 11.07-12.07.2018 г. от УниКредит Булбанк и счетоводна статия за осчетоводени и платени три броя фактури - ф-ра № 1002/31.01.2017, ф-ра № 1005/28.02.2017 и ф-ра № 1013/10.07.2018 г., между А. П.Н. Македония /А. П.Н. Македониjа/ и „А.” ООД са извършвани разплащания за услугите, визирани в трите фактури. Плащанията са извършени по банков път от сметката на „А.” ООД в Уникредит Булбанк АД на 11.07.2018 г. При извършване на справка чрез интернет търсачката Гугъл може да бъде открита информация за това, че през м. юни 2017 г. „А.” ЕООД е спечелило „ключов търг за извършване на речни и драгажни работи по критични сектори на река Дунав на територията на Република Сърбия.” Договорът е подписан на 06.06.2017 г. в Белград и е на стойност 7, 6 милиона евро. Изпълнението на проекта е предвидено за срок от 3 години. Материалът е със заглавие "А." с първи голям договор в Сърбия и е достъпен на https: //gradat.bg/news/2017/06/19/2991729_agromah_s_purvi_goliam_dogovor_v_surbiia По делото са представени и приети доказателства за участие на ищцовото дружество в обществена поръчка с предмет: „Construction of road section Gradscko - Intеrchange Drenovo as part of road Corridor X-d” с възложител: Министерство на финансите, Централно звено за финансиране и договаряне, Република /понастоящем - Северна/ Македония.

В същата поръчка ищецът е участвал като част от консорциум „АПП М.••••”, заедно с „П.П.” АД /понастоящем - ”Е.п.” АД/. Между двете дружества е бил сключен на 10.02.2017 г. договор за консорциум с нотариално заверени подписи рег. № 527/14.02.2017 г. на Нотариус С.Х. с рег. № 615 на НК и с рег. № 1119/17.02.2017 г. на Нотариус М.К., рег. № 501 на НК. В чл. 2 от договора изрично е посочено, че същият се сключва с цел участие в открит конкурс за възлагане на обществена поръчка в Република Македония с горепосочения предмет. За седалище на консорциума е посочено: Република България, Община Благоевград, с. Бело поле, производствена база „А.” /чл.3/. В чл. 4 за водещ съдружник /ЛИДЕР/ е избрано „П.П.” АД, а съгласно чл. 5 всички документи във връзка с участието в обществената поръчка ще бъдат подпечатвани с печата на водещия съдружник - „П.П.” АД. За управител на консорциума е избрана К.Р.И-К. /чл. 8/, която е получила неотменимо пълномощно за действия от името и за сметка на консорциума /чл. 9/.

Видно от писмо изх. № 12/сл. от 03.03.2017 г. на Министерство на финансите, Централно звено за финансиране и договаряне, Република Македония, адресирано до К.Р.И-К., „П.П.“ АД, оценителната комисия е поискала представяне на допълнителна информация и документи във връзка с обществената поръчка, формулирани в шест точки.

С писмо Реф. № EuropeAid/138024/IH/WKS/MK от 06.10.2017 г. до П.П.

АД, К.Р.И-К. е уведомена, че подадената оферта не е била успешна поради това, че професионалния капацитет на участника не се счита за отговарящ на изрично посочени критерии от обявлението за поръчка за строителство и подклаузи от Инструкции за участниците в тръжното досие. В писмото е посочено, че договорът е възложен на участника „Т.С. С.п.А” за сумата 23 031 855, 94 евро. Последната информация се потвърждава и от представеното Обявление за възлагане на поръчка за строителни работи.

При извършване на справка в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията се установява, че двете фирмени наименования – „Е.п.” АД и „П.П.” АД са на едно и също търговско дружество, вписано под ЕИК ••••. Към датата на провеждане на тръжната процедура – през 2017 г., акционерното дружеството е упражнявало дейност под фирма „П.П.”, а след една година, на дата 19.11.2018г. в Търговския регистър е вписана промяна на наименованието – „Е.п.” АД.

От представения договор, сключен на 17.11.2016 г. между „А.” ЕООД, в качеството му на Възложител, и „И.Т.” ЕООД, в качеството му на Консултант, се установява, че ищецът е възложил на консултанта срещу възнаграждение да осъществява абонаментно обслужване като предоставя услуги, свързани с маркетинг и публични комуникации, подробно описани в чл. 1 от договора.

По делото е допусната и изпълнена от вещото лице З. Т. Д. съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието в с.з. на 07.12.2022 г. Вещото лице е констатирало, че „А.“ ООД е издало на „А.” ЕООД (преименовано на „Г.Х.” ЕООД) данъчна фактура № 0000004524/19.12.2016 г. на стойност 96 226, 84 лв, със записано основание: „аванс за комуникационно обслужване по договор от 16.12.2016 г.“, като е указано, че плащането по фактурата следва да бъде извършено по разплащателна с/ка B G 8 5 UNCR •••• •••• •••• при Уникредит Булбанк АД, клон Иван Вазов.

С платежно нареждане от 20.12.2016 г. „А.” ЕООД е наредило плащане към „А.“ ООД по с/ка BG 85 UNCR •••• •••• •••• при Уникредит Булбанк АД, клон Иван Вазов на сумата 96 226, 84 лв. със записано основание: фактура „4524/19.12.2016 г.“.

Сумата при „А.” ЕООД е отразена по с/ка 402 „Доставчици по аванси", аналитичната партида на „А.“ ООД, като е ползвано правото на данъчен кредит.

Така извършеното плащане от страна на „А.” ЕООД е получено по сметката на „А.“ ООД на 22.12.2016 г. Издадената от „А.“ ООД данъчна фактура № 0000004524/19.12.2016 г. е отразена в счетоводните регистри на „А.“ ООД по с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на „А.” ЕООД като вземане от клиента.

С полученото плащане на сумата 96 226, 84 лв. на 22.12.2016 г. е закрито начисленото вземане от „А.” ЕООД.

„А.“ ООД е издало още 6 бр. данъчни фактури на обща стойност 49 286, 91 лв. Тези фактури са намерили отражение в счетоводните регистри на „А.“ ООД през 2017 г. по с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на „А.” ЕООД, като вземане. По тези фактури „А.” ЕООД не е извършвало плащания. Първоначално фактурите са били отразени по с/ка 401 „Доставчици“, а при връщането им са били сторнирани, поради което и салдото по с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на „А.“ ООД е нулево.

Вещото лице е изчислило и законната лихва за забава от поканата за връщане на платения аванс до датата на подаване на исковата молба:

Поканата от „А.” ЕООД за връщане от „А.“ ООД на платения аванс е с дата 15.11.2017 г., като са дадени 7 работни дни срок за плащане. Или началната дата на изчисление на лихвата е 27.11.2017 г. Датата на входиране на исковата молба в СГС - вх. № 34529 е 21.12.2021 г. Във връзка с тригодишната давност на законната лихва, изчислението е нА.вено върху сумата 96 226, 84 лв. за периода от 20.12.2018 г. до 21.12.2021 г. и възлиза на 28 868, 05 лева.

Вещото лице посочва, че изчислението на мораторната лихва е съобразено с Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута в сила от 01.07.2012 г., обн. Дв. бр. 42 от 05 юни 2012 г. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съдът е сезиран с иск за връщане на сумата от 96 226, 84 лева, съставляваща неусвоен аванс по Договор от 16.12.2016 г., ведно с мораторна лихва за забава върху претендиланата сума за периода от 19.12.2018 г. - 19.12.2021 г. в размер на 28 900 лева, както и законната лихва върху главицата, считано от 20.12.2021 г. (подаване на исковата молба в съда) до окончателното плащане на претенцията. Наведените твърдения са неоснователно разместване на имуществени блага.

Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на понятието „неоснователно обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 ЗЗД, трябва да се има предвид, че под „обогатяване" се разбира както получаване, така и придобиване или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен субект, а под „неоснователно" се разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени блага.

По силата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. В този смисъл, с иска по чл. 55 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е отпаднало.

Според правната доктрина и съдебна практика (Постановление под № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. – Пленум на ВС), фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, визиращ “получено нещо на отпаднало основание” (condictio sine causa), изисква предаване, съответно получаване, когато в момента на получаването съществува правно отношение, въз основа на което да са извършени действията по даването и получаването, но впоследствие облигационна връзка е прекратена в резултат на разваляне по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. Правната последица, която настъпва при развалянето на договора е тази по чл. 88 ЗЗД – връщане на даденото в изпълнение на договора от изправната страна.

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55 ал.1 предл.трето от ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. ІІ от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок - безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/.

Когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай, предупреждението трябва да се нА.ви също в писмена форма.

Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. Същото е субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е нА.вено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба. (в този см. Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).

В производството няма спор, че на 06.12.2016 г. между страните е възникнала облигационна обвързаност. Страните са договорили следния предмет на договора: т. „1.1. Чрез настоящия договор, първата договаряща страна определя А. П.Н. Македониja и А. ООД (наричана за кратност „Агенция") за своя Агенция/Изпълнител в областта на маркетинга, комуникациите и други подобни услуги, подробно описани в т. III на раздел Определения /„Основните дейности"/. Според т. 1.2. от раздел 1. Предмет на договора -за „Основните дейности" служителите на Агенцията ще бъдат на разположение за нуждите на Клиента и реализацията им ще се осъществява в съответствие с предварително зададено определение, част от настоящия Договор. Видно от договореното по т. 1.3. - За всички услуги определени в т. IV на раздел Определения като „Допълнителни услуги", както и за услуги, които не са предвидени в настоящия договор, Клиентът следва да поиска от Агенцията оферта или цялостно предложение, което следва да съдържа подробности за вида и размера на разходите за въпросната услуга. Ако Клиентът приеме офертата, Агенцията ще осигури реализацията на услугата и следва да и бъдат заплатени отделно всички разходи, както и дължимото възнаграждение, уговорено в предложената оферта. Клиентът ще заплаща на Агенцията основно възнаграждение за изпълнението на всичко възложено от т. III на раздел Определения.” В т. 2 „Услуги на Агенцията и срокове" е посочено, че „Агенцията ще изпълнява заявените и одобрени дейности, посочени в частта в т. 1 Предмет на договора, като осъществява услугите, детайлно описани в т. III (Основни дейности) и т. IV (Допълнителни дейности) на раздел Определения" (чл. 2, ал. 2.1., т. 2.1.1), като „...Агенцията се задължава надлежно да се грижи за реализацията на „Основните дейности" и „Допълнителните дейности." (чл. 2, ал. 2.1., т. 2.2.2, изр. второ). Сроковете, уговорени в Договора, също са за изпълнение на „Основните дейности" (чл.2, ал.2.3, т.2.3.1) и „Допълнителните дейности" (чл.2, ал.2.3, т.2.3.2). Според т.„3.1. В зависимост от постигнатите обеми, определяни по количествен критерий - претеглени в паричен еквивалент евро спрямо сключените договори от страна на Клиента във връзка с описаните в т. II на раздел Определения „Потенциални проекти на територията на Република Македония", Клиентът дължи възнаграждение на Агенцията, както следва: 3.1.1. Основно дължимо възнаграждение в размер 125.000 Евро при сключени договори от страна на Клиента с обем до 1.000.000 евро до 31.12.2017 година. Основното дължимо възнаграждение се изплаща: а/ Авансово 41 000 Евро без ДДС, при подписване на настоящия договор; и б/ Дванадесет равни месечни вноски всяка в размер на 7 000 Евро или общо 84 000 Евро без ДДС. Видно от уговорката на страните по т. 3.2. - Клиентът ще дължи и допълнително еднократно възнаграждение при условия и в размер, определени в допълнително споразумение неразделна част от настоящия договор.

Безспорно, а и установено в процеса е извършеното от ищцовата страна авансово плащане на основание т.3.1.1, б.(а) от Договора.

В производството не се спори, че други плащания във връзка с т.3.1.1, б(б) от Договора от страна на ищеца не са реализирини.

С оглед позициите на страните, основните спорни въпроси въпроси в процеса засягат характера и правна същност на договорната връзка, а така също и възможността и наличието на основания за нейното прекъсване/разваляне, респективно – разпределението на риска и отговорността.

По наведените доводи на страните и при анализ на доказателствата по делото, съдът намира следното:

За правното естество на договора е без значение как страните са го озаглавили и какви термини за използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си същност договорът, зависи от естеството на уговорените престации.

Видно от клаузите, свързани с Предмета на договора – услугите, предоставяни от ответника са маркетингови, комуникационни и други подобни, подробно описани в т. ІІІ, раздел Определения. Престацията е определена по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на Изпълнителя, поради което съдът приема, че възникналата обигационната връзка между страните носи белезите на договор за изработка.

Правната уредба на договора за изработка е уредена в чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД. Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Същият е неформален и писмената му форма не е основание за неговата действителност.

Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение – чл. 258 от ЗЗД. Изпълнителят дължи на поръчващия резултат, т.е. една завършена работа. Съглано чл. 260, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. От задължението си по договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа, както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или непреодолима сила) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 от ЗЗД и чл. 306 ат ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: . да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 от ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 от ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 от ЗЗД.

Недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора за изработка е допустимо само ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

Отговор на въпроса - „Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени“, е даден в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК - Решение №202/27.02.2015 г. дело №4123/2013 на ВКС, ТК, II т.о. и по смисъла на което разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не нА.ви всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработено нещо различно от поръчанато, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да нА.ви възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да нА.ви възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. (В посочения смисъл и Решение № 849/06.11.2007 г. на ВКС по т.д. № 472/2007 г., ІІ т.о.; Решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г., ВКС, ТК, І т. о.).

Предвид така изложеното и с оглед въведените от страните твърдения и възражения, при анализ на доказателствения материал в неговата съвкупност, съдът намира следното:

Разваляне на договора за изработка е допустимо само ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. – т.е касае се за пълно неизпълнение, при което за да се приеме, че недостатъците са съществени, следва да се извършва преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. За случая тази хипотеза не е налице, тъй като, видно от събраните по делото доказатества (фактури и отчети за извършени услуги), предметът на процесния договор с оглед уговореното по т.1.1 вр. с раздел ІІІ „Определения“ от Договора е изпълнен, като същият не е негоден и ползва възложителя.

Както бе посочено, предпоставка за възникване на задължението по чл.266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е поръчващият да приеме съответната работа, като възражения за явни или скрити недостатъци във връзка с изпълнението поръчващият е длъжен да нА.ви - при приемането, съответно - веднага след откриването им. Отговорността на изпълнителя, съгласно разпоредбата на чл.264 ал.2 изр.2 от ЗЗД винаги е обвързана с уведомяването му, като законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. По тази причина е възможно те да са нА.вени и само устно. Това от своя страна прави допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на съдържанието на възраженията. По делото обаче липсват, както конкретни данни за точен момент за констатиране на недостатъци (явни и/или скрити), така и твърдение и доказателства такива да са заявени пред изпълнителя от възложителя на работата. Бездействието на възложителя и пропускът да нА.ви възраженията си в посочените срокове е обвързано от закона със специфична „санкция” – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на възложителя на последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения, а едновременно с това безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с договора, за приетата работа, в който смисъл е и съдебната практика (Решение № 1100/04.07.2003 г., по гр.д. № 1876/2002 г., на V г.о.).

По отношение на съдържанието на понятието „приемане на възложената работата“ правната доктрина и съдебна практика са единни, сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Приемането на изпълнението е допустимо и чрез конклудентни действия.

Същевременно, относно начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и доказателствените средства, с които може да се установи възникването на задължение на възложителя да плати възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя, респективно да се докаже изпълнението на възложената работа и нейното приемане; дали съставянето и подписването от страните на протокол за количеството и цената на извършените работи представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи; за доказателствената сила на фактурата, счетоводните книги и усвоеният ДДС под формата на данъчен кредит, е налице и Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., ІІ Т. О., ТК.

Съгласно цитирания съдебен акт, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени дейности/, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Прието е също така, че ако възложителят, респ. негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените дейности по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество - възложител, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол.

Предвид така постановения акт и данните по делото, в частност – заключението на изслушаната и приета като неоспорена по делото ССЕ, в произвозводството се установява, , че „А.“ ООД е издало на „А.” ЕООД (преименовано на „Г.Х.” ЕООД) данъчна фактура № 0000004524/19.12.2016 г. на стойност 96 226, 84 лв, със записано основание: „аванс за комуникационно обслужване по договор от 16.12.2016 г.“, като е указано, че плащането по фактурата следва да бъде извършено по разплащателна с/ка B G 8 5 UNCR •••• •••• •••• при Уникредит Булбанк АД, клон Иван Вазов.

С платежно нареждане от 20.12.2016 г. „А.” ЕООД е наредило плащане към „А.“ ООД по с/ка BG 85 UNCR •••• •••• •••• при Уникредит Булбанк АД, клон Иван Вазов на сумата 96 226, 84 лв. със записано основание: фактура „4524/19.12.2016 г.“. Сумата при „А.” ЕООД е отразена по с/ка 402 „Доставчици по аванси", аналитичната партида на „А.“ ООД, като е ползвано правото на данъчен кредит. Така извършеното плащане от страна на „А.” ЕООД е получено по сметката на „А.“ ООД на 22.12.2016 г. Издадената от „А.“ ООД данъчна фактура № 0000004524/19.12.2016 г. е отразена в счетоводните регистри на „А.“ ООД по с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на „А.” ЕООД като вземане от клиента. С полученото плащане на сумата 96 226, 84 лв. на 22.12.2016 г. е закрито начисленото вземане от „А.” ЕООД.

„А.“ ООД е издало още 6 бр. данъчни фактури, както следва:

• за м. 12.2016 - ф-ра № 4558 от 12.01.2017 г., Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 10400, Приспаднат аванс в евро: 3400, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 13 690, 81 лв., Стойност с ДДС: 16 428, 97 лева. -за м. 01.2017 - ф-ра № 4567 от 07.02.2017 г., Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 10400, Приспаднат аванс в евро: 3400, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 13 690, 81 лв., Стойност с ДДС: 16 428, 97 лева. - за м. 02.2017 - ф-ра № 4591 от 06.03.2017 г., Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 10400, Приспаднат аванс в евро: 3400, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 13 690, 81 лв., Стойност с ДДС: 16 428, 97 лева. - за м. 03.2017 /1-8/ - ф-ра № 4619 от 10.04.2017 г., Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 3400, Приспаднат аванс в евро: 3400, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 0.00 лв., Стойност с ДДС: 0.00 лева. - ф-ра № 4674 от 15.06.2017 г.: за м. 04.2017 /1-8/, Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 3400, Приспаднат аванс в евро: 3400, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 0.00 лв., Стойност с ДДС: 0.00 лева. за м. 05.2017 /1-8/, Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 3400, Приспаднат аванс в евро: 3400, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 0.00 лв., Стойност с ДДС: 0.00 лева.

• ф-ра № 4817 от 10.11.2017 г.: за м. 06.2017 /1-20/, Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 6800, Приспаднат аванс в евро: 6800, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 0.00 лв., Стойност с ДДС: 0.00 лева. за м. 07.2017 /1-10/, Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 3600, Приспаднат аванс в евро: 3600, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 0.00 лв., Стойност с ДДС: 0.00 лева. за м. 09-11.2017 /1-10/, Основание: PR обслужване съгл. дог. от 06.12.2016 г., Данъчна основа в евро: 13 600, Приспаднат аванс в евро: 13 600, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 0.00 лв., Стойност с ДДС: 0.00 лева.

Общо: Данъчна основа в евро: 65 400, Приспаднат аванс в евро: 44 400, Данъчна основа след приспаднат аванс в лева: 41 072, 43 лв., Стойност с ДДС: 49 286, 91 лева.

Тези фактури са намерили отражение в счетоводните регистри на „А.“ ООД през 2017 г. по с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на „А.” ЕООД, като вземане.

По тези фактури „А.” ЕООД не е извършвало плащания, като първоначално същите са били отразени по с/ка 401 „Доставчици“. В последствие фактурите са били върнати, като е извършено и сторниране, с което салдото по с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на „А.“ ООД е нулево. Последното действие обаче е последващо и едностранно такова на ищцовата страна, като по делото липсват данни за своевременно нА.вени по смисъла на чл. 264 от ЗЗД от страна възложителя възражения за неправилно, непълно или неточно изпълнение на услугите, дължими от ответника. Бездействието на възложителя и пропускът да нА.ви възраженията си в сроковете по чл. 264 от ЗЗД е довело до настъпване на установената от закона специфична „санкция”, а именно – работата да се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Именно от този момент е настъпил и правопораждащия факт на задължението на възложителя за плащане на възнаграждението. Тъй като по делото е безспорен фактът, че плащане на сумите по тези 6 фактури, формирани след приспадане на суми от платения аванс, не е реализирано от Възложителя в сроковете по т.3.4 от Договора, то страната е неизправна във връзка с неизпълнението на това свое основно задължение.

По своята правна характеристика процесната сделка е търговска – чл.286 ТЗ, като специфичните изисквания спрямо нея, въведени с оглед предмета и не я лишават от това и качество. При преценката за нейната действителност следва да бъдат прилагани общите разпоредби на Търговския закон при отчитане действието на специалниите разпоредби, който я регламентира. В тази връзка и доколкото неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приела изпълнението без възражения, същата не може да развали и договора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД;

Що се касае до възможността за прекратяването на договора по т.6.3, е необходимо да се отчете, че за разлика от развалянето (за което единствено са присъщи последиците по см. на чл. 88 от ЗЗД) има действие само за в бъдеще. Предвид това съществено разгараничение между възможностите за прекъсване на облигационната връзка, следва да бъде отбелязано, прекратяването не може да се окачестви като основание за връщане на полученото поради неоснователно размествене на имуществени блага.

В продължение на горното следва да отбележи още, че отказът на възложителя от договора (в това число в хипотеза на разваляне или прекратяване ), не води до отпадане на отговорността му за заплащане на приетите дейности, а възнаграждението на изпълнителя се дължи съгласно чл. 268, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за изработка е двустранен и възмезден. Възнаграждението по чл. 266 от ЗЗД е съществен елемент от договора, поради което твърденията на ищцовата страна, за липса на уговорки за дължимост на такова в полза на изпълнителя е неоснователно, а и в противоречие с императивна разпоредба.

По спорния за процеса въпрос дали договореното по смисъла на т. 3.1.1 вр. с т. 3.1 възнаграждение е обвързано с модалитет, съдът намира следното:

При отлагателните условия правното действие на самата сделката е поставено в зависимост от осъществяването на едно бъдещо и несигурно събитие, така че, докато то не настъпи, тя няма действие. В този смисъл, ако бъдат възприети твърденията на ищцовата страна за наличие на сключен под условие договор, то същият не би следвало да е произвел действие до сбъдване на това отлагателно условие – бъдещо несигурно събитие. Това обаче не е така, тъй като в случая, договорът е произвел действие и задълженията на дължащата резултат страна са изпълнени. Ето защо, липсва основание за прилагане нормата на чл.25 от ЗЗД. Последната се свързва с възможността страните да поставят действието или прекратяването на договора в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, но в разгледания случай условието се отнася до начин на изпълнение на задължение на едната към другата страна и то по безспорно произвел действието си договор. Аргумент в тази връзка е и основният спорен между страните въпрос, очертаващ предмета на спора, а не дали договорът между страните е произвел действието си.

В частния случай на коментирания казус, следва да посочи, че дори да се придаде на договорната клауза правното значение на условие, същата би била нищожна поради противоречие със закона, съобразно чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Това е така, защото според императивната норма на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Приетата и възложената работа, в случая е тази очертана с предмета на договора, видно от който възлагането касае основните, евентаулно – допълнителните услуги предоставяни от изпълнителя, съгласно изричната препратка към т.ІІІ, евентуално – т.ІV от раздел Определения на договора. Никъде в съдържанието на очертаните понятия – не се включват ангажименти на изпълнителя за участието му в изготвянето и сключване на потенциалните договрите на Възложителя (съгласно определенията по т. ІІ от Договора). Именно с Основните, съответно – Допълнително възложените услуги, са и договорените срокове изпълнение, както и плащането по смисъла на т.3.3 и т.3.4 от раздел Начин и условия на плащане от Договора.

Същевременно, договореност, в смисъл, че заплащането на възнаграждението за извършената и приета работа ще стане след настъпване на определено събитие, буквално не говори за освобождаване на длъжника от отговорност, а обвързва настъпване на същото от едно бъдещо несигурно събитие. Това, съобразено и с изискването на чл. 9 от ЗЗД, налага да се извърши преценка дали подобна договореност не противоречи на добрите нрави. По този повод е нужно отново да се нА.ви уточнението, че договорът за изработка е каузален по своя характер, като при него едната страна поема задължение да изработи нещо срещу възнаграждение. Обвързване пораждането на една от престациите с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, зависещо от волята на трето/ти лице/а за договора сочи, че е налице вариант тя никога да не се изпълни, т.е. да съществува в правния мир договор без основание, което е недопустимо и противоречи на добрите нрави. На тази база и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД договорът би бил нищожен в тази му част, от което следва, че съдът следва да замести подобна нищожна клауза с общите разпоредби на ЗЗД (чл. 266) и при наличие на изпълнена от изпълнителя и приета без възражение от възложителя работа последният да дължи заплащане на възнаграждение. В правото свободата на договаряне не е абсолютна и се простри до там, докъдето не ограничава нечии чужди права или не застрашава обществения интерес. Чл.9 ЗЗД признава договорната автономия, но при ограничението да се съблюдават повелителните разпоредби на правото и добрите нрави, с оглед както на правната сигурност, така и на същността на определен вид договори.

Предвид нА.веното цялостносто изложение, съдът намира, че в случая, не е налице неоснователно разместване на имуществени блага, поради което, заявената от ищеца претенция за връщане на даденото по Договор от 06.12.2016г. се явява изцяло неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, неоснователна и недоказана се явява и заявената при условията на евентуалност претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

При този изход на спора съдът не дължи произнасяне по отношение на нА.веното от отвотника възражение за давност.

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, при този изход от спора, ответникът има право на разноски. Искането е за сумата в размер на 4 500 лв., представляващо възнаграждение за процесуално представителсто. Същото е нА.вено своевременно, като е представен Списък по реда на чл. 80 от ГПк, както и доказателства за тяхното извършване.

Срещу размера на претенцията, от ищцовата страна е нА.вено възражение за прекомерност, което при съобразяване с разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения, отнесено към фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно.

Водим от горното, СЪДЪТ