Решение № 757 от 3.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 513/2025 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 72988 от 26.06.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171, чрез адв. С. Н., и жалба вх. №82309 от 22.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „8- МИ МАРТ“АД, ЕИК 121107832, чрез адв. Д. П., и двете срещу решение № 3590 от 14.06.2024г., постановено по въззивно гражданско дело 3379 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, ЧЖ – IV- E, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 40033/21.08.2023г., депозирана от „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171, както и жалба с вх. № 40072/21.08.2023г., депозирана от „8-ми Март“ АД, ЕИК 121107832, срещу разпределение на постъпления от извършена продажба на недвижим имот, представляващ Сграда с кадастрален идентификатор 68134.1380.2167.4 в размер на 1 405 808 лева, обективирано в Постановление /за разпределение/ от 11.08.2023г. по изп. дело № 20088380400352 на ЧСИ М. Б., рег. № ••• в КЧСИ. Жалбоподателят „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171 - жалба вх.№72988/26.06.2024г. на СГС, поддържа, че разпределение от 11.08.2023г. на ЧСИ М. Б., peг. №••• по изп. дело № 20088380400352, съгласно постановление за разпределение от 11.08.2023г., на сумата от 1 405 808 лв. от извършената продажба в периода 20.06.2023г. - 20.07.2023г. на сграда с идентификатор 68134.1380.2167.4, е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, като иска същото да бъде отменено, както и да бъде отменено атакуваното решение, по подробно изложени съображения. Неправилно съдът е приел, че ЧСИ М. Б. точно е начислил сумата от 37 601, 37 лв. за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Направените изчисления от съда на стр.7 в решението си противоречат – изчислил е, че данъчната основа за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е 33 334, 48 лв., като след добавяне на данъка върху добавената стойност „сумата нараства на 37 601, 376лв.“; ако данъчната основа е 33 334, 48 лв., то след добавяне на данъка сумата става 40 001, 376 лв.; посочено е, че сумата върху която следва да бъде начислена таксата е 1 405 724 лв., като намира приложение б „е“ на т.26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която пропорционалната такса се изчислява по следната формула: 5220 лв. +2% от 1 305 724 лв. = 31 334, 48 лв.; в решението съдът приема, че ЧСИ правилно е определил таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е в размер на 37 601, 37 лв. Никъде в ТТРЗЧСИ не е посочено дали таксите са с включен ДДС или не, което означава, че в посочените суми за такси е включен ДДС. В чл.67 ал.2 от ЗДДС се казва „Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена“. На основание чл.67 ал.2 от ЗДДС, приема, че изчислената такса в размер на 31 334, 48 лв. е с включено ДДС и не следва върху тази сума да се начислява още един път данък добавена стойност - таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде 31 334, 48 лв., а не 37 601, 37 лв. Грешно начислената сума, води до грешен размер на сумата, разпределена към хирографарните кредитори. В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, чрез адв. Е. Д., е подало отговор на частната жалба, в който поддържа становището, че същата е процесуално недопустима, като подадена след срока по чл.275 ГПК, евентуално неоснователна, по подробно изложени съображения. В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр.с чл.463, ал.2 ГПК, Е. Б., чрез адв. Г. С., е подал отговор в на частната жалба, в който поддържа становището, че същата е недопустима, съответно – неоснователна, по изложени съображения. В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „8-МИ МАРТ“АД, ЕИК 121107832, чрез адв. Д. П., е подало отговор на частната жалба, в който изразява становището за основателност на същата, по подробно изложени съображения. Жалбоподателят „8 - МИ МАРТ“АД, ЕИК 121107832 - жалба вх.№82309 от 22.07.2024г. на СГС, поддържа, че разпределение от 11.08.2023г. на ЧСИ М. Б., peг. №••• по изп. дело № 20088380400352, съгласно постановление за разпределение от 11.08.2023г., на сумата от 1 405 808 лв. от извършената продажба в периода 20.06.2023г. - 20.07.2023г. на сграда с идентификатор 68134.1380.2167.4, е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон, като иска същото да бъде отменено, както и да бъде отменено атакуваното решение, по подробно изложени съображения. ЧСИ М. Б. неправилно е начислил сумата от 37601, 37 лв. с ДДС, вместо 31 334, 48 лв. с ДДС за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Не е спазен чл.67, ал.2 от ЗДДС, поради което неправилно е начислен данък добавена стойност. В ТТРЗЧСИ никъде не е посочено таксите дали са с включен ДДС или не, което означава, че в посочените суми за такси е включен ДДС. Съдът неправилно е приел, че данъчната основа представлява размерът на таксата, изчислен съобразно ТТРЗЧСИ. Съгласно чл.67 ал.2 от ЗДДС, таксата, изчислена съобразно ТТРЗЧСИ е с включено ДДС, а не е данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Сумата, която се разпределя е 1 405 808 лв. След приспадане на авансово дължимите такси се получава сума от 1 405 724 лв. Съгласно т.26 б.„е“ от ТТРЗЧСИ върху получената сума от 1 405 724, 00 лв. се определя дължимата такса както следва: 5 220 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв. Така таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се получава в размер на 31 334, 48 лв. Върху тази сума обаче не следва да се начислява ДДС, както е направил ЧСИ М. Б.. Съгласно чл.67 ал.2 от ЗДДС сумата от 31334, 48лв. е с включено ДДС. На стр.6 от решението е посочена данъчна основа от 33 334, 48 лв. Не е ясно как е изчислена тази сума, при условие, че преди това в решението е посочена сума за данъчна основа от 31 334, 48 лв., изчислена съгласно т.26 б.„е“ от ТТРЗЧСИ. В същото време съдът посочва сума с ДДС от 37 601, 376 лв., а ако данъчната основа е 33 334, 48 лв., то сумата с ДДС се получава 40 001, 38 лв. Има несъответствие в изчислените от съда суми. Грешно начислената сума за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ води и до грешно разпределени суми към хирографарните кредитори. В резултат на горното, дългът по изпълнението е намален по-малко, отколкото е следвало да се счете за погасен с постъплението. В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, чрез адв. Е. Д., е подало отговор на частната жалба, в който поддържа становището, че същата е процесуално недопустима, като подадена след срока по чл.275 от ГПК, евентуално неоснователна, по подробно изложени съображения. В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, Е. Б., чрез адв. Г. С., е подал отговор в на частната жалба, в който поддържа становището, че същата неоснователна, по подробно изложени съображения. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбите са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни в производството, имащи право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и са съобразени с чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК. Неоснователни са възраженията за недопустимост на жалбата на „ПРОБИВ“ АД, направени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и Е. Б., и за недопустимост на жалбата на „8-МИ МАРТ“АД, направено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Възраженията са бланкетни, доколкото не се сочат конкретни факти и обстоятелства, които ги обосновават, а позоваването на подаване извън срока по чл.275 ГПК е неоснователно, тъй като жалбите са подадени в законоустановения срок. Разгледани по жалбите са неоснователни, по следните съображения: Производството по въззивно гражданско дело 3379 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, ЧЖ – IV- E, е образувано по жалба с вх. № 40033/21.08.2023г. по описа на ЧСИ М. Б., подадена от „ПРОБИВ“ АД, ЕИК 175275171 - присъединен взискател по изп. дело № 20088380400352 на ЧСИ М. Б., рег. № ••• в КЧСИ, и жалба с вх. № 40072/21.08.2023г. по описа на ЧСИ М. Б., подадена от „8-МИ МАРТ“ АД, ЕИК 121107832 - длъжник по посоченото изпълнително дело, срещу разпределение от 11.08.2023г. на постъпления от извършена продажба на недвижим имот, представляващ Сграда с кадастрален идентификатор 68134.1380.2167.4 в размер на 1 405 808 лв. Жалбоподателят „ПРОБИВ“ АД е поддържал, че неправилно е начислена сума за такса по т.2б от ТТРЗЧСИ- съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, за събраната сума от 1 405 808 лв. следва да бъде начислена такса в размер на 31 336, 16 лв. с ДДС. ЧСИ М. Б. неправилно е начислил сумата от 37 601, 37 лв. с ДДС, вместо 31 336, 16 лв. с ДДС за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Грешно начислената сума, води до грешен размер на сумата, разпределена към хирогофарните кредитори. ЧСИ М. Б. в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано е приел, че трябва да бъде разпределена сумата от 1 368 122, 63 лв. към хирографарните кредитори. Сумата, която следвало да бъде разпределена е в размер на 1 374 471, 84 лв. Жалбоподателят „8-МИ МАРТ“ АД е поддържал, че ЧСИ М. Б. неправилно е начислил сумата от 37 601, 37 лв. с ДДС, вместо 31 336, 16 лв. с ДДС за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, и в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано е приел, че трябва да бъде разпределена сумата от 1 368 122, 63 лв. към хирографарните кредитори – следвало е да разпредели сумата от 1 374 471, 84 лв. /1 405 808 лв. -31 336, 16 лв./. В резултат на което, дългът по изпълнението е намален по-малко, отколкото е следвало да се счете за погасен с постъплението. В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител поддържа становището, че жалбите са допустими, на неоснователни, по подробно изложени съображения. Софийският градски съд е описал фактическата обстановка по процесното изпълнително производство, страните участващи в производството и извършените от съдебния изпълнител действия, по които по същество не се спори, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. Съдът е приел жалбите са допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения: Предмет на обжалване е извършено с постановление от 11.08.2023г. разпределение на суми по извършена публична продан на сграда с кадастрален идентификатор 68134.1380.2167.4, което е валиден и допустим акт, като с оглед съдържащите се в жалбите оплаквания срещу законосъобразността на атакуваното разпределение, предмет на проверка в настоящото производство е правилността на начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. ЧСИ в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по тълк. дело № 2/2021г. на ВКС- ОСГТК е поставил в първи ред на привилегиите вземанията за дължими, но незаплатени авансови такси, възлизащи на общо 84 лв., както и за т.нар. окончателна пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Размерът на пропорционалната такса е поставен в зависимост от материалния интерес, като нейното изчисляване е уредено в т.26 от ТТРЗЧСИ. Доколкото съгласно чл.83, ал.1 от ЗЧСИ пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист, респ. и върху вземанията на държавата като присъединен по право взискател, то именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. В забележка № 1 към т.26 е посочено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, а в забележка № 4 към т.26 - че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Предвид посоченото при определяне на дължимата такса следва да се съобрази размерът на постъпилата от публичната продан сума - 1 405 808 лв., като от нея бъдат извадени авансово дължимите такси в размер на 84 лв. или основата върху която следва да бъде изчислена таксата е 1 405 724 лв. Доколкото последната надвишава 100 000 лв., то приложение намира б. „е“ на т.26, съгласно която пропорционалната такса се събира по следната формула- 5 220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв., в случая 5 220 лв. + 2 на сто от 1 305 724, равняващо се на 31 334, 48 лв. Дължимите на ЧСИ такси за извършваните от тях действия по изпълнения представляват възнаграждения на частни лица, упражняващи юридическа професия. Доколкото съгласно чл.11, ал.1 ЗДДС всяко лице, което извършва услуга е доставчик, за целите на облагане с данък върху добавената стойност качеството доставчик е присъщо и на ЧСИ. На основание чл.12, ал.1 ЗДДС облагаема е всяка доставка на услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в изрично посочените случаи. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в ТТРЗЧСИ такси, не попадат в изключенията, посочени чл. 4 от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания“, те са облагаеми доставки на услуги по смисъла на този нормативен акт. Предвид това, когато доставчикът- ЧСИ е регистрирано по ЗДДС лице, за него възниква задължение за начисляване на данък по чл.86 от ЗДДС. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа в този случай се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от другото лице, без данъка по този закон. Следователно данъчната основа представлява размерът на таксата, изчислен съобразно ТТРЗЧСИ. В случая това е 33 334, 48лв., като след добавяне на данъка върху добавената стойност сумата нараства на 37 601, 376 лева, както правилно е определил и ЧСИ М. Б. в обжалваното разпределение от 11.08.2023г. Настоящият състав на съда възприема мотивите по спорните въпроси изложени от първоинстанционния съд в решението, на основание чл. 236, ал.2 ГПК, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Предвид възраженията в жалбите следва да се има в предвид следното: Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021г., ОСГТК на ВКС - При проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Разпределение по чл.460 ГПК е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът /привилегията/ на удовлетворяването им, като по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител. Спорният въпрос поддържан в първоинстанционното и въззивното производство е правилно ли е изчислена дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20088380400352 по описа на ЧСИ М. Б. е образувано въз основа на молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /взискател/ - за събирането на парични вземания по изпълнителен лист, издаден на 14.11.2001г. по гр.д.№5884/2001г. по описа на СРС, 71 състав, срещу длъжника „8- МИ МАРТ“ АД. Съгласно чл.3, ал.2 ЗДДС, частните съдебни изпълнители /ЧСИ/ са данъчно задължени лица. На основание чл.12, ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси не попадат в изключенията, посочени в Глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС, т.е. те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС и при събиране на съответните такси за осъществяване на принудителни действия по изпълнителни дела за ЧСИ възниква задължение за начисляване и внасяне на ДДС върху нормативно установения размер на дължимата такса, съгласно чл.86 ЗДДС /в този смисъл решение № 2549 от 06.12.2017 г. по ч. гр. д. № 6137/2017г. на Апелативен съд – София; решение № 112 от 27.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3905/2021г. на Апелативен съд – София/. Жалбоподателят „ПРОБИВ“ АД не спори по въпроса дали частният съдебен изпълнител е регистриран по ДДС, трябва ли да начисли ДДС или не, като споделя изложеното от съда, а жалбоподателят „8-МИ МАРТ“ АД не излага конкретни възражения в тази насока. При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда приема, че в случая при изчисляване на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е допуснато твърдяното нарушение в жалбите. Осребрено е имущество на длъжника и е получена сумата 1 405 808 лв., предмет на разпределението, поради което дължимата такса върху събраната сума следва да бъде определена по реда на чл.26, б.„е“ ТТРЗЧСИ. Няма спор, че при съобразяване на забележка № 1 и забележка № 4 към т.26 ТТРЗЧСИ от размера на постъпилата от публичната продан сума - 1 405 808 лв., следва да бъдат извадени авансово дължимите такси в размер на 84 лв. и основата върху която следва да бъде изчислена таксата е 1 405 724 лв. При съобразяване на реда за определяне на дължимата такса по чл.26, б. „е“ ТТРЗЧСИ същата следва да бъде определена в размер на сумата от 31 334, 48лв. без ДДС или 37 601, 37 лв. с ДДС - която е посочена в оспореното разпределение. Направеното възражение с жалбите, основано на твърдението, че в ТТРЗЧСИ не е посочено дали таксите са с включен ДДС или не, и по приложението на разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС, според която - Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, не обосновава промяна в направения извод. Възражението, основано на чл.67, ал.2 ЗДДС, съответно направените изчисления, е направено за първи път пред настоящата съдебна инстанция – в жалбите до СГС, жалбоподателите са поддържали само, че ЧСИ неправилно е изчислил дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 37 601, 37 лв. с ДДС, вместо 31 336, 16 лв. с ДДС, но разгледано по същество същото е неоснователно. Таксите по изпълнението, които се събират от ЧСИ, и реда за определянето им са нормативно определени и не са предмет на договорни отношения, от което следва по аргумент за противното, че след като отношенията между участниците в изпълнителното производство /съдебен изпълнител; взискател; длъжник/ не са договорни – липсват насрещни взаимно съвпадащи се волеизявления /съглашение/, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях /чл.8, ал.1 ЗЗД/, разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС не е приложима. Допуснатата техническа грешка в мотивите на обжалваното решение, в частта, в която съдът след като е описал начина, по който в случая следва да бъде определена дължимата такса по реда на чл.26, б. „е“ ТТРЗЧСИ, предвид постъпилата от публичната продан сума / 1 405 808лв. / и е определил същата в размер на 31 334, 48лв. без ДДС - който извод е споделен и от настоящата инстанция, е посочил, че същата е в размер „на 33 334, 48лв., като след добавянето на данъка върху добавената стойност сумата нараства на 37, 601, 376лв.“, не обосновава различен извод от направения. Това е така, тъй като краен извод не е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на съдебния акт, и изразяването й обективирано в диспозитива /чл.247, ал.1 ГПК/, съответно не е налице липса на формирана воля /чл.250 ГПК/. В случай не е налице твърдяната неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът е формирал воля по предмета на спора, като е посочил ясно реда, по който следва да бъде определена дължимата такса / чл.26, б. „е“ ТТРЗЧСИ/ и е определил същата по размер /31 334, 48лв. без ДДС/. При съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд