Решение № 3193 от 31.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5230/2024 г.

Производство по реда на чл. 435 ГПК. Образувано е по жалба на Б. И. Д.-длъжник по изп.д. № 20249230400037 по описа на ЧСИ Г.Ц.Н., с район на действие СГС, изразяващи се в насочване на изпълнение върху недвижим имот, подробно описан в жалбата и собствен на жалбоподателя, който счита за несеквестируем, чрез налагане на възбрана и опис на същия. Жалбоподателят моли обжалваните действия да бъдат отменени. Взискателят „Ю.Б.“ АД навежда доводи, че имотът, предмет на изпълнение, не е единствен на жалбоподателя и не е несеквестируемо имущество по чл. 444, т. 7 ГПК. Частен съдебен изпълнител Г.Н. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че недвижимия имот, предмет на изпълнението няма жилищен характер, както и че длъжникът притежава в съсобственост с майка си Й.Й. Д.а едноетажна жилищна сграда в с. Голема раковица, общ.Елин Пелин, който имот е достатъчен за задоволяване на жилищните му нужди. Съдът, след разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е срещу насочването от ЧСИ на изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо – чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. По същество е неоснователна. С молба на ЧСИ Г.Н., получена в Службата по вписванията–гр.София на 08.03.2024г. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот-първи етаж от западната част на къща-близнак с площ 106 кв.м., находяща се в гр.София, ул.•••••••. С уведомление от 23.04.2024г. ЧСИ уведомил длъжника за насрочен опис на имота, извършен на 25.04.2024 г. По делото не се установява извършването на други действия по изпълнение срещу имота. Съгласно т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия. Същите единствено задържат вещта в патримониума на длъжника и не нарушават забраната за нейното осребряване. С оглед на това, наложената в процесния случай възбрана върху имота и неговия опис не са от естество да нарушат евентуалната несеквестируемост, поради което съдът не следва да изследва въпроса дали представлява годен обект за изпълнение, респ. налице ли са предпоставките по чл. 447, т. 7 ГПК. Предвид изложеното, доколкото по делото не се установяват действия, несъвместими с твърдяната несеквестируемост на недвижимия имот, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Софийският градски съд