Решение № 170 от 28.3.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 1009/2024 г.
Софийски окръжен съдГражданско отделение28.03.2025 г.докладчик Ирина Руменова Славчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.09.2023 год. по гр.д. № 822/2019 год. на Елинпелинския районен съд, допълнено с решение от 27.09.2024 год. по същото дело. Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на стрА.те пред ВКС на РБ. Председател: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П., Георгиев Лилия, М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800501009 по описа за 2024 година С решение от 25.09.2023 год. по гр.д. № 822/2019 год. Елинпелинският районен съд е обявил за окончателен разделителен протокол за имотите, допуснати до делба с решение от 24.08.2020 год. по същото дело, съгласно изготвен вариант на съдебно-техническа експертиза от 12.05.2022 год. на в.л. Кирил Николов, както следва:
ДЯЛ І – УПИ ХVI-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П. с площ 1345 кв.м., ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 133 кв.м. и РЗП 483 кв.м. и второстепенна паянтова постройка с площ 10 кв.м., при стойност на дела 379 450 лева;
ДЯЛ ІІ – УПИ ХVІІ-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П. с площ 1167 кв.м., заедно с построените в парцела едноетажна жилищна сграда със застроена площ 59 кв.м. и второстепенна постройка с площ 50 кв.м.; НИВА с площ 3.632 дка в м. „Буджако“, четвърта категория, съставляваща имот 61248.76.32 в землището на с.Р.П., община Е.П.; НИВА с площ 3.333 дка в местността „Долен кър“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.87.56 по к.к. на землището на с. Р.П.; 1/5 идеална част от НИВА с площ 4.279 дка в местността „Требежо“, осма категория, съставляваща имот № 61248.180.8 по кадастралната карта на с. Р.П.; 1/5 идеална част от НИВА с площ 3.799 дка в местността „Юрто“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.15.6 в землището на с. Р.П., като стойността на този дял е 170511, 14 лева;
ДЯЛ ІІІ – АПАРТАМЕНТ № 81, ет. 2, вх. Г, бл. 307, ж.к. „Н.“ 3 с площ 65, 19 кв.м.;
ЛИВАДА с площ 5.646 дка в местността „БА.ще“, девета категория, съставляваща имот № 012009 по КВС – част от имот № 44063.6205.33 по кадастралната карта на с. Д.Л., община Л.; НИВА с площ 3.275 дка в местността „Требежо“, осма категория, съставляваща имот № 61248.174.78 в землището на с. Р.П.; НИВА с площ 7.629 дка в местността „Бела ливада“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.192.37 по кадастралната карта на с. Р.П.; НИВА с площ 6.712 дка в местността „Конска ливада“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.78.57 по кадастралната карта на с. Р.П., като стойността на този дял е 173 685.88 лева;
ДЯЛ ІV – АПАРТАМЕНТ № 78, ет. 2, вх. Д, бл. 20, ж.к. „Д.“ с площ 58.22 кв.м.;
НИВА с площ 12.598 дка в местността „Хаджийца“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.157.2 в землището на с. Р.П.; ЛИВАДА с площ 10.832 дка в местността „Блатото“ осма категория, съставляваща имот № 61248.169.61 по кадастралната карта на с. Р.П.; НИВА с площ 3.256 дка в местността „Изливо“, пета категория, съставляваща имот № 212263 по КВС – част от имот № 44063.6206.38 по кадастралната карта на с. Д.Л., община Л., като стойността на този дял е 167 239.80 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителката С. А. Х. чрез адв. Ц.. Счита, че решението е неправилно поради материална незаконосъобразност, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е съставил проект на разделителен протокол, като такъв проект не е бил предявен на стрА.те в нарушение на разпоредбата на чл. 350 от ГПК. Освен това оценката на имотите не отговаря на действителната им пазарна стойност, а едната двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 133 кв.м. няма строителни книжа, което обосновава по-ниската стойност на дела, в който същата е поставена. Твърди също така, че когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица, от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Такава делба в случая не е извършвана. Цената на дял І е силно завишена, докато цената на дялове ІІ, ІІІ и ІV е определена по неактуални цени, като същите са силно зА.жени. Моли решението да се отмени изцяло и да бъде изготвен нов разделителен протокол.
Съделителите С. Ш.а, М. Б. и В. Б. оспорват въззивната жалба, като считат, че съдът правилно е определил пазарните цени на дяловете на база заключението на приета по делото съдебно-оценителна експертиза. Противопоставят се на искането на въззивницата за изключване от делбената маса на допуснатите до делба идеални част от посочените по-горе имоти /ниви/, тъй като това е недопустимо във втората фаза по извършване на съдебна делба. Молят съда да потвърди обжалваното решение.
Ответницата М.К. чрез адв. В. оспорва въззивната жалба в частта, с която се иска изключване от делбената маса на имотите, представляващи идеални части от земеделски земи – ниви, тъй като решението в първата фаза на делбата е влязло в сила. Оплакването за порочност на решението поради непредявяване на проекта за разделителен протокол също счита за неоснователно., тъй като този протокол е изготвен въз основа на заключение на приета по делото експертиза, по които стрА.те са имали възможност да вземат становище. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на стрА.те и прецени събрА.те по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С решение № 99 от 24.08.2020 год. по гр. дело № 822/2019 год. на РС-Е.П. е допусната съдебна делба на описА.те по-горе недвижими имоти между съделителите М.Ж.К., С. А. Ш.а и С. А. Х. при равни квоти. Исковете да делба на процесните недвижими имоти по отношение на ответниците В. Б. и М. Б. са отхвърлени като неоснователни.
С решение № 260228/28.06.2021 год. по гр.д. № 197/2021 год. по описа на СОС е отменено решение № 99 от 24.08.2020 год. на РС-Е.П. в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на В. Б. и М. Б. и в частта относно квотите в съсобствеността на процесните делбени имоти и вместо това е постановил делбата да се извърши с участието на тези двама съделители с квоти по 1/8 ид. части всеки от тях, като квотите на М.К., С. Ш.а и С. Х. са в размери по 1/4 ид. части.
В хода на делбеното производство на 28.07.2023 год. е починала съделителката М.К. и на нейно място са конституирА. наследниците й по закон – низходящите Т. Н. М. и Ж. Н. Д.. В хода на делбеното производство на 11.02.2024 год. е починала съделителката С. Ш.а и с определение от 02.08.2024 год. на ЕлПРС по делото са конституарини наследниците й по закон В. Т. Ш., В. Т. Ш., В. Т. Г., В. Д. В. и М. М. Л.. Съсобствеността произтича от наследяване от общия на стрА.те наследодател К.Ж., починал на 26.03.2019 год.
Според приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. Николов от 12.05.2022 год. общата стойност на допуснатите до делба недвижими имоти възлиза на 890 886, 82 лева. Вещото лице е предложило вариант за разделяне, който е възприет и от районния съд в обжалваното решение, според който от допуснатите до делба имоти се обособяват четири дяла, както следва:
ДЯЛ І – УПИ ХV1-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П. с площ 1345 кв.м., ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 133 кв.м. и РЗП 483 кв.м. и второстепенна паянтова постройка с площ 10 кв.м., при стойност на дела 379 450 лева;
ДЯЛ ІІ – УПИ ХVІІ-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П. с площ 1167 кв.м., заедно с построените в парцела едноетажна жилищна сграда със застроена площ 59 кв.м. и второстепенна постройка с площ 50 кв.м.; НИВА с площ 3.632 дка в м. „Буджако“, четвърта категория, съставляваща имот 61248.76.32 в землището на с.Р.П., община Е.П.; НИВА с площ 3.333 дка в местността „Долен кър“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.87.56 по к.к. на землището на с. Р.П.; 1/5 идеална част от НИВА с площ 4.279 дка в местността „Требежо“, осма категория, съставляваща имот № 61248.180.8 по кадастралната карта на с. Р.П.; 1/5 идеална част от НИВА с площ 3.799 дка в местността „Юрто“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.15.6 в землището на с. Р.П., като стойността на този дял е 170511, 14 лева;
ДЯЛ ІІІ – АПАРТАМЕНТ № 81, ет. 2, вх. Г, бл. 307, ж.к. „Н.“ 3 с площ 65, 19 кв.м.;
ЛИВАДА с площ 5.646 дка в местността „БА.ще“, девета категория, съставляваща имот № 012009 по КВС – част от имот № 44063.6205.33 по кадастралната карта на с. Д.Л., община Л.; НИВА с площ 3.275 дка в местността „Требежо“, осма категория, съставляваща имот № 61248.174.78 в землището на с. Р.П.; НИВА с площ 7.629 дка в местността „Бела ливада“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.192.37 по кадастралната карта на с. Р.П.; НИВА с площ 6.712 дка в местността „Конска ливада“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.78.57 по кадастралната карта на с. Р.П., като стойността на този дял е 173 685.88 лева;
ДЯЛ ІV – АПАРТАМЕНТ № 78, ет. 2, вх. Д, бл. 20, ж.к. „Д.“ с площ 58.22 кв.м.;
НИВА с площ 12.598 дка в местността „Хаджийца“, четвърта категория, съставляваща имот № 61248.157.2 в землището на с. Р.П.; ЛИВАДА с площ 10.832 дка в местността „Блатото“ осма категория, съставляваща имот № 61248.169.61 по кадастралната карта на с. Р.П.; НИВА с площ 3.256 дка в местността „Изливо“, пета категория, съставляваща имот № 212263 по КВС – част от имот № 44063.6206.38 по кадастралната карта на с. Д.Л., община Л., като стойността на този дял е 167 239.80 лева.
При този вариант дял първи следва да заплати на дял втори сумата 52210, 57 лева; дял първи следва да заплати на дял трети сумата 49 035, 83 лева и дял първи следва да заплати на дял четвърти сумата 55 481, 91 лева.
С решение от 27.09.2024 год. ЕлПРС е допълнил решението от 25.09.2023 год. по същото дело, като е посочил, че според обявения за окончателен разделителен протокол за уравнение на дяловете се дължат следните суми: дял първи следва да заплати на дял втори сумата 52210, 57 лева; дял първи следва да заплати на дял трети сумата 49 035, 83 лева и дял първи следва да заплати на дял четвърти сумата 55 481, 91 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Правото на собственост върху процесните имоти е възникнало по силата на наследяване от общия на стрА.те наследодател К.Ж., починал на 26.03.2019 год. С решението по допускане на делбата съдът е постановил същата да се извърши при квоти, както следва: по 1/8 ид.ч. за В. Б. и М. Б. и по 1/4 идеална част за М.К., С. Ш.а и С. Х.. В о.с.з. на 23.11.2021 год. пълномощникът на съделителите В. Б. и М. Б. адв. Т. изрично е заявил, че двамата съделители желаят да получат общ дял от делбените имоти.
С оглед това съдът намира, че в случая делбата следва да бъде извършена чрез съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК след групиране на делбените имоти в четири дяла /с оглед изявлението на двама от съделителите, че искат да получат имоти в общ дял/ по варианта, предложен в заключението на вещото лице Николов от 12.05.2022 год. В случая това единственият законосъобразен начин на извършване на делбата е именно чрез съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 от ГПК. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Основният принцип, че при извършване на делба на недвижими имоти всеки съделител следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове от един допуснат до делба имот са с различна стойност, защото чл. 69 от ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. Съдебната практика, според която предпоставка за разпределяне на имотите или съставянето на разделителен прокотол е да се образуват еднородни реални дялове за всеки съделител /решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС на РБ и др./ е приложима в случаите, когато са допуснати до делба недвижими имоти с различен вид и предназначение, напр. земеделски земи и урегулирА. поземлени имоти, жилище и гараж, магазин и жилище и пр. По настоящото дело при така предложения вариант за разделяне във всеки дял е включен по един жилищен имот - УПИ ХV1-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П., ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда; УПИ ХVІІ-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П., заедно с построената в парцела едноетажна жилищна сграда и два броя недвижими жилищни имоти - апартаменти, находящи се в гр. София. Делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, и само ако това е невъзможно или много неудобно - чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. По делото не е налице пречка – „невъзможност или неудобство за теглене на жребий" по смисъла на чл. 353 ГПК /съгласно разясненията, дадени с ППВС № 7/73 г. на ВС на РБ/. Според цитираната задължителна съдебна практика тегленето на жребий се явява невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, които се различават съществено един от друг по площ, обем или стойност, и същевременно дяловете на съделителите са различни, а голямо неудобство – когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. Както беше посочено по-горе, образувА.те дялове са приблизително еднакви по вид, тъй като всички включват имоти, предназначени за застрояване с жилищни сгради, като същевременно дяловете на съделителите са равни. Тегленето на жребий не е и неудобно, тъй като не се установява някоя от стрА.те да е направила подобрения в имота, да е ползвала определена част от него и др. С оглед това единственият законосъобразен и целесъобразен начин на извършване на делбата е чрез изготвяне на разделителен протокол съобразно приетата по делото експертиза на в.л. Николов и теглене на жребий. Недоказано остана оплакването във въззивната жалба, че определените оценки на допуснатите до делба имоти не отговарят на действителната им пазарна стойност, както и че оценката на имота в дял първи - УПИ ХVI-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П. е завишена, а оценките на останалите имоти – силно зА.жена. В проведеното о.с.з. на 26.02.2025 год. пълномощникът на въззивницата изрично заяви, че не поддържа искането, направено във въззивната жалба, за допускане на повторна съдебно-оценителна експертиза. Приетото заключение на в.л. Николов е пълно, компетентно и мотивирано и следва да бъде кредитирано изцяло. Обстоятелството, че се при извършването на делбата ще се дължат значителни суми за уравнение на дяловете не произтича от нецелесъобразното разпределение на имотите, а от факта, че единият от допуснатите до делба имоти, поставен в самостоятелен дял I - УПИ ХVI-208 в кв. 39 по плана на с. Р.П. е на стойност, значително надхвърляща тази на останалите имоти, вкл. на жилищните такива, което обаче няма как да бъде преодоляно чрез извършване на каквото и да било друго групиране на имотите.
Несъстоятелно е и оплакването, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е предявил на стрА.те проекта на разделителен протокол, съобразно изискването на чл. 350 от ГПК. В случая е изготвен един вариант за разделяне на делбените имоти, като проектът за разделителен протокол се съдържа в заключението на вещото лице Николов от 12.05.2022 год., което е било депозирано в законоустановения срок преди датата на отритото съдебно заседА.е, за което стрА.те са били редовно призовА.. СтрА.те са присъствали при разглеждане на заключението и са имали възможност да вземат становище и да направят възражения. Експертизата е приета от съда, като същата съдържа всички необходими реквизити на разделителния протокол – обособените дялове с пълно описА.е на имотите във всеки дял, пазарната оценка на всеки имоти поотделно, както и на всеки дял, респ. сумите, които се дължат за уравнение на дяловете. С оглед това съдът намира, че проектът за разделителен протокол е надлежно предявен на стрА.те.
Неоснователно е и искането на въззивницата да бъдат изключени от делбата следните имоти: 1/5 идеална част от НИВА с площ 4.279 дка в местността „Требежо“, съставляваща имот № 61248.180.8 по кадастралната карта на с. Р.П.; и 1/5 идеална част от НИВА с площ 3.799 дка в местността „Юрто“, съставляваща имот № 61248.15.6 в землището на с. Р.П. с аргумента, че когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица, от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Предназначението на делбеното производство е да ликвидира съществуваща съсобственост, независимо от основА.ето за възникването й. Разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителен протокол не бъде извършена делба с третото лице. Според указА.ята, дадени в т. 4 на ППВС № 4/64 г. по приложението на чл. 283 ГПК (отм.), която отменена разпоредба е идентична с чл. 345 от сега действащия ГПК, съдът допуска до делба този имот /целия имот/, но ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Приема се също така, че делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство. Делба на идеална част от недвижим имот, който е бил съсобствен между наследодателя и трети лица, е недопустима. В случай, че е предявен иск за делба на такива идеални от имоти, същият би бил неоснователен, а решението, с което е допусната делба на такива идеални части - неправилно. По делото обаче решението от 24.08.2020 год. на РС-Е.П. в първата фаза на делбата не е било обжалвано в частта относно допуснатите до делба имоти, а единствено в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на В. Б. и М. Б. и в частта относно квотите в съсобствеността на процесните делбени имоти. С решението в първата фаза на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Този въпрос не може да бъде пререшаван във втората фаза по извършване на делбата. В случая не е налице хипотезата на чл. 345 от ГПК, тъй като до делба не са допуснати целите имоти – нивата с площ 4.279 дка в м. „Требежо“ и нивата с площ 3.799 дка в м. „Юрто“, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, а е допусната делба единствено на притежавА.те от стрА.те в настоящото производство идеалните части /общо 1/5 ид.ч. от имотите/. Поради това за извършването на делбата на посочените идеални части е без значение участието на третите лица в съсобствеността и не е необходимо да се изследва въпросът дали до съставянето на разделителния протокол е извършена делба с тези трети лица. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 345 от ГПК и не е налице основА.е за изключване на посочените два имота от делбената маса.
С оглед това настоящият състав намира, че следва да бъде обявен за окончателен разделителния протокол за имотите, допуснати до делба с решение от 24.08.2020 год. по гр.д. № 822/2019 год. на Елинпелинския районен съд, съгласно изготвения вариант на съдебно-техническа експертиза от 12.05.2022 год. на в.л. Кирил Николов.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд