Решение № 12 от 1.2.2013 г. на Районен съд - Монтана по дело № 70581/2012 г.

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, като обективно са съединени брачни искове по чл. 322 ал. 2 ГПК- за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете; издръжката му и личните отношения с другия родител; за ползване на семейното жилище; издръжка между съпрузите и за фамилното име на съпругата след развода. Ищецът- Ц.П.М. xxx твърди в исковата молба, че с ответника са законни съпрузи- сключили граждански брак на 14.10.2008 г. Имат едно дете- С. Б. М., родена на xxx г., което ответникът припознал като свое преди сключване на брака им. Още в началото на съвместния им живот нещата помежду им не потръгнали. Ответникът напускал семейното им жилище и го нямало с месеци. Когато го питала къде ходи и какво прави- не й казвал. Ако задавала въпросите си по-настойчиво, започвал да я напада с думи и да я удря, докато млъкне. Агресивното му поведение към нея влошило отношенията им до степен да не могат да разговарят и да се понасят. От. Месец май 2011 год. се разделили. От месец декември 2011 г. ответникът живее на семейни начала с друга жена. Предвид изложеното счита, че брачната им връзка се е обезсмислила и в брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, което е причина да предяви настоящия иск. Обръща се към съда с искане да бъде постановено решение, с което да допусне развод и прекрати брака им на заявеното основание, по вина на ответника. Останалите обективно съединени искове са: 1./за упражняване на родителски права и местоживеене по отношение на детето на страните- С. Б. М. с ЕГН xxxxxxxxxx, за които ищцата претендира; 2./ издръжката и личните отношения с другия родител - по 80 лв месечно да й бъдат заплащани като майка и законен представител на детето от ответника, считано от завеждане на делото; ответникът да има режим на виждане с детето- всяка първа и трета събота от месеца, от 10 до 18 часа по местоживеене на същото/ при майката/; 3./ за ползване на семейното жилище- в гр. Монтана, ул. Цар Симеон № 19, за което ищцата претендира; 4./ издръжка между съпрузите- не се претендира; 5./ за промяна на фамилното име на съпругата след развода- да носи предбрачното си име- БОРИСОВА. Поддържа исковите си претенции и по същество чрез упълномощения си процесуален представител- адв. К.Г.. Претендира за присъждане на деловодни разноски. От ответника Б.Е.М. xxx не е подаден писмен отговор в рамките на указания срок със съобщението по чл. 131 от ГПК и няма изразено становище по исковете. Доказателствата са писмени и гласни. Представен е социален доклад от Д”СП”- Монтана. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното: Между страните е безспорно и от събраните по делото доказателства се установява, че са сключили граждански брак с Акт № 0205 на 14.10.2008 г. в гр. Монтана. Имат едно дете- С. Б. М., родена на xxx г., което ответникът припознал като свое преди сключване на брака им. Още в началото на съвместния си живот имали неразбирателства. Ответникът напускал семейното им жилище и го нямало с месеци без да казва на ищцата къде ходи и какво прави. Ако му задавала въпросите си по-настойчиво, започвал да я напада с думи и да й нанася побои. Така зачестили скандалите между тях, завършващи с побои над ищцата / дори в присъствие на детето им/ и отношенията им все повече се влошавали. Ищцата не могла повече да търпи агресивното поведение на ответника и от месец май 2011 год. се разделили. От тогава не поддържат връзка помежду си като съпрузи. От месец декември 2011 г. насам ответникът заживял на семейни начала с друга жена. Детото на страните С. останало при ищцата, която единствено се грижела за отглеждане и възпитанието му, подпомагана от родителите си. Ответникът не е участвал преди и след раздялата им със средства в издръжката на същото. Изложената фактическа обстановка се подкрепя както от писмените, така и от гласните доказателства по делото /показания на разпитаните свидетели Любка Славчова и С. Любчова/, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира искът за развод за основателен. В брака на страните е настъпило разстройство, което не е временно и преодолимо. Това негово състояние, характеризиращо се и с фактическа раздяла повече от година и половина обосновава извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка на страните. При установената липса на разбирателство, доверие и диалог между съпрузите, както и това, че всеки от тях води свой начин на живот и че нищо не ги свързва, съдът приема формалното му съществуване за неоправдано както за тях, така и за обществото. Изискванията на закона и морала относно съдържанието на брачния съюз в случая не са налице, поради което следва да бъде постановен искания развод и прекратен брака на осн. чл. 49 ал. 1 СК. Съдът приема на база събраните доказателства по делото, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника. Установеното от гласните доказателства негово поведение към съпругата и детето им обективира вината му. Това негово отношение не отговаря на законовите и морални изисквания на грижовен за семейството съпруг и баща, изпълняващ писаните и неписани норми относно съпружески задължения. Между страните няма спор относно упражняване на родителските права, както е заявено в исковата молба. Доказателствата по делото сочат, че само единият родител- ищцата е полагала и полага грижи за отглеждане на детето С., подпомагана от родителите си. Детето от раждането си насам във времето не е отглеждано в друга среда освен тази при своята майка. В периода на фактическата раздяла ответникът не се е интересувал и грижил за детето. Събраните доказателства дават основание да се приеме, че ищцата притежава онези качества на родител, които са от значение при оценяване възможностите й за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете на страните- С. Б. М., родена на xxx г. Водещият критерий при решаването на този въпрос е защита интересите на детето, които съдът намира, че в случая са защитени. Налице е създадена здрава емоционална връзка между майка- дете. Няма доказателства в подкрепа на обратния извод, За напред детето остава с местоживеене- това на ищцата, която следва да се справя пълноценно с упражняване на родителските права. На бащата следва да се определи режим на лични контакти с детето- да го вижда всяка първа и трета събота от месеца, от 10, 00 часа до 18, 00 часа, по местоживеене на същото. Ответникът не е заявил друг режим на лични отношения и не е оспорил този- по исковата молба. Относно издръжката на детето на страните- С. Б. М. с ЕГН xxxxxxxxxx, следва да бъде съобразено следното: То е на 7 години и половина. Данни за доходите на родителите му не са установени и по-скоро от гласните доказателства би могло да се приеме, че майката не получава такива от трудов или друг договор. Получава дължимите суми по чл. 7 ЗСП за детето- 35 лв месечно. За бащата / ответника/ свидетелите говорят, че официално не работи, а се занимава с неразрешени от закона дейности, вкл. и че излежавал присъда в затвора. При това положение и с оглед пазарната конюктура, стандарта на живот в държавата, нормативно определения минимален размер на издръжка у нас, регламентиран в чл. 142 ал. 2 от СК-1/4 от минималната работна заплата в страната- 310 лв в момента, съобразно критериите в чл. 50, ал. 2 от ППЗЗДет., както и с доказателствата за възможностите на ответника да участва в същата, съдът определя месечно необходимата за детето издръжка в размер на 150 лв, от която ответникът като баща и съгл. чл. 143 СК следва да участва с квота в размер на 80.00 лв. Няма доказателства същият да е с други алиментни задължения. Ето защо искът следва да бъде уважен като основателен в размер на сумата 80 лв. Посоченият размер на издръжка ответникът дължи от завеждане на исковата молба, до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане. Относно ползване на семейно жилище, намиращо се в гр. Монтана, ул. Цар Симеон № 19, съдът приема за основателна претенцията на ищцата и след развода предоставя на нея същото. Съдът намира за основателно искането относно фамилното име на съпругата- след развода тя да носи предбрачното си фамилно име “БОРИСОВА”. Иск за издръжка между съпрузите не е предявен. При този изход на делото и съобр. Тарифата за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат присъдени дължимите държавни такси: Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумите: 25, 00 лв- останалата част от държавна такса за развода; 115, 20 лв- държавна такса съобразно размера на издръжката и 5.00 лв- държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Ищцата следва да заплати по сметка на Районен съд - гр. Монтана сумата 30, 00 лв- държавна такса за промяна на името и 5 лв- д. такса при служебно издаване на изпълнителен лист. На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по водене на делото, в размер на сумата 25.90 лв. Водим от горното, съдът