Решение № 22 от 22.3.2023 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 3/2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Л.Р.В. от •••, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 247/23.11.20 22 г., постановено по анд № 921/20 22 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Решението се оспорва като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка само въз основа на показанията на актосъставителя. Като самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение сочи и обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по всички твърдения за незаконосъобразност, посочени в жалбата. Излага подробни съображения за допуснати нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, при съставянето на АУАН и издаването на НП, ограничили правото му на защита, свързани с липсата на надлежно описание на нарушението /в т.ч. и на датата и мястото на извършване на нарушението/, липса на конкретизация на изпълнителното деяние, по чл.257, ал.1, т.1 Закона за горите /ЗГ/, което се твърди да е извършил. Жалбоподателят твърди също и нарушения на чл.43, ал.5 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като съставения АУАН не му бил връчен по надлежния ред, както и че в същия не била указана възможността за подаване на възражение. Счита, че изводите за извършено нарушение не били съобразени с тежките зимни условия по време на установяване на нарушението и обективната невъзможност за извозване на дървесината до временните складове, посочени в технологичния план. Сочи, че вмененото му нарушение не е безспорно и категорично доказано. Излага доводи за маловажност на случая, като намира, че липсата на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Иска отмяна на оспореното решение и постановяването на друго такова по съществото на спора. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директор на Регионална дирекция по горите- Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. В писмено становище, представено от пълномощник, излага подробни съображения и за законосъобразността на издаденото НП. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС-Кърджали. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 2607/ 15.09.2022 г., издадено от директора на РДГ-Кърджали, с което, на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, на Л.Р.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. С горното решение жалбоподателят е осъден да заплати, в полза на РДГ-Кърджали и деловодни разноски в размер на 100 лв. При извършената проверка за законосъобразност районният с ъд не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Въз основа на приетите доказателства е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; установеното административно нарушение е описано ясно и точно; нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са достатъчно конкретизирани; съставеният акт е подписан от актосъставителя и свидетелите по акта, а отказът на наказаното лице да го подпише, е удостоверен с подписа на свидетел; наложеното административно наказание е съобразено с вида на извършеното нарушение, като размерът на наложената глоба е в предвидения от закона минимум. Прието е за установено от фактическа страна, че при извършена контролна проверка в сечище, находящо се в землище •••, отдел ••, подотдел „••“, на която присъствал и лицензирания лесовъд Л.В., е констатирано, че добитата дървесина била на фигури, разположени по цялото сечище, а не на посочените в технологичния план временни складове. По съществото на спора и след като обсъдил приложените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели, съдът приел, че жалбоподателят безспорно е осъществил вмененото му административно нарушение. Изложени са съображения за доказаност на извършеното деяние, като е прието, че позволителното за сеч е издадено на Л.В., и именно той е бил длъжен да осъществява контрол върху добива на дървесина в съответния подотдел от държавната горска територия, както и да следи за спазването на одобрения технологичен план. Въз основа на горното, съдът е стигнал до извода, че оспореното НП е законосъобразно. Решението е правилно. След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му, като правилно е приложен и материалния закон. По делото са налице безспорни доказателства за извършено от касатора нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г., вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. Съгласно чл.108, ал.3 от ЗГ, лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. От своя страна, с разпоредбата на чл.12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. е предвидено задължение за лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ, след получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Безспорно е по делото, че с позволително за сеч № •••/••• г., на „•••“, с нает регистриран лесовъд - Л.В., е разрешен добив на дървесина в отдел ••, подотдел „••“, находящ се в землище •••, •••, със срок за провеждане на сечта: от 10.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и срок за извозване на материалите от сечището – 31.12.2022 г. Или, по отношение на разрешения добив на дървесина в определената територия и в указаните срокове, касаторът е лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ, носител на задълженията, вменени му с чл.108, ал.3 от ЗГ, по упражняване на контрол за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Установява се от приложените доказателства: констативен протокол серия КОО №120287/24.03.2022 г. и технологичен план №1, както и от показанията на свидетелите М. П. и Н. Я., че на 24.03.2022 г., на територията на горното сечище, в рамките на сроковете за провеждане на сечта и за извозване на материалите, е складирана дървесина от черен бор, разположена извън временните складове, посочени в одобрения технологичен план. При тези факти, съдът намира за установено по делото, че касаторът не е изпълнил контролните си правомощия за спазването на одобрения технологичен план, респ., неоснователен е доводът в касационната жалба, че вмененото му нарушение не било безспорно установено. Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита, поради липсата на пълно описание на нарушението, както и на конкретизация на изпълнителното деяние, което се твърди да е извършил. Видно от доказателствата по делото, наказаното лице е осъществило правото си на защита в пълен обем. В обстоятелствената част на АУАН и НП, нарушението е пълно описано и то по начин, от който става ясно, какво точно нарушение се твърди да е извършил, поради което правото на защита не е ограничено. В случая, видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана, за това, че в качеството му на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ - лицензиран лесовъд, на което е издадено позволително за сеч № •••/••• г. за отдел ••, подотдел „••“, землище •••, •••, не е осъществил контролните си правомощия по чл.108, ал.З от ЗГ, като в периода от 07.01.2022 г. до 24.03.2022 г. е допуснал извоз и складиране на дървесина от черен бор на временни складове, неотразени в одобрения технологичен план за добив на дървесина. Т.е, лицето е наказано за конкретно посочено деяние - неосъществени контролни правомощия по чл.108, ал.З от ЗГ, относимо към санкционната разпоредба на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ. На следващо място, освен на съставения АУАН, процесното НП е основано и на констативен протокол серия КОО №120287/24.03.2022 г., с приложени фотоснимки и скица, като в последната ясно са отбелязани нерегламентираните временни складове в отдел ••, подотдел „••“, землище •••, •••, наред с одобрените такива, поради което мястото на нарушението е ясно и пълно описано. Тъй като случаят касае бездействие на задълженото лице, изразяващо се в неизпълнение на контролни правомощия, касаещи спазването на одобрен технологичен план, датата на извършване на административното нарушение е датата, на която е установено това неизпълнение - 24.03.2022 г. Това е и датата на извършване на проверката, на която е констатирано деянието, и на която е присъствало и задълженото лице, като е подписало констативния протокол, съставен на същата дата. В тази връзка правилно районният съд е отхвърлил, като неотносими към спора, доказателствените искания на жалбоподателя, свързани с установяване на началната дата на извършване на нарушението, както и на периода, в който била добита дървесината. Не се установиха и сочените нарушения при връчването на АУАН. Последният е връчен при спазване изискванията на чл.43, ал.2 ЗАНН, в условията на отказ, оформен по надлежния ред с подписа на свидетел. Във връзка с оплакването, че в АУАН не била посочена възможността за подаване на възражение следва да се отбележи, че правото на възражение срещу съставения АУАН е уредена в закона възможност, но тя не е част от задължителните реквизити на АУАН, посочени в чл.42, ал.1 ЗАНН. Не са налице и предпоставки за прилагането на чл. 28 ЗАНН, във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не са представени доказателства за сочената в жалбата обективна невъзможност за извозване на дървесината до временните складове, посочени в технологичния план, поради тежките зимни условия. Освен това, въпросното деяние касае неупражняване на контролни правомощия, като обстоятелствата, свързани с невъзможността за извозване на дървесината до регламентираните временни складове са неотносими към състава на процесното нарушение. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът