Решение № 277 от 26.5.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 243/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „КЕТИ – К.Х.“ ЕИК 114024197 със седалище и адрес на управление •••••••••••••••••, представляван от К.П.Х., ЕГН •••••••••• срещу Решение № 65/23.02.2021 г. постановено по АНД № 20204430201784 по описа на Районен съд – Плевен. С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 104/17.08.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което е наложено на основание чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските производители във вр. с чл. 50, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители на ЕТ „КЕТИ-К.Х.“, ЕИК 114024197 г., представлявано от управителя К.П.Х., административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева. Касаторът чрез процесуалния си представител адв. Ц.Ц. обжалва решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Излага съображения, че в решението си, съдът е разгледал едностранно събраните доказатателства, на които не е извършен цялостен анализ, както и, че неоснователно са игнорирани представените разпечатки от карти на ИСАК, за които е посочено, че липсва датиране за кой период се отнасят. Сочи, че същите са датирани с дата 12.05.0202 год. и са изготвени от С.Й.К. – началник на Общинска служба по земеделие - гр. Плевен, която се явява и актосъставител, съответно и свидетел по делото. Твърди, че от същите може да се установи, че стопанисваните от касатора имоти в съседство с процесиите, са засяти с друг вид земеделска култура, а именно „рапица зимна“, което обстоятелство е в пълно противоречие с многократното споменаване в решението, че са били засети с пшеница. Сочи, че за посочения в решението имот /на стр.7/, масив 86, съдът е направил извод, че след като този имот е обработен и засят с пшеница, и тъй като липсват други съседни имоти, то оттук следва извод, че процесиите имоти за засети от касатора, също с пшеница. Твърди, че този извод е неправилен като навежда доводи, че от представените 4 бр. декларации от ДФЗ – Разплащателна агенция, се потвърждава регистрацията за участие по схемите и мерките за директни плащания на площ. Сочи, че от тези декларации и карта на блоковете на земеделското стопанство Директни плащания /2020/, се установява категорично, че процесният имот има и друг съсед, от южната страна, а именно „Х. Н.-Плевен“ ЕООД. Стопанисваният от дружеството имот е засят с „мека зимна“ пшеница. Същевременно от представената декларация-карта от 12.05.2020 год., отпечатана от ДФЗ-Разплащателна агенция, се установява, че всички имоти стопанисвани от ЕТ“Кети-К.Х.“, които са в съседство с процесиите имоти, са били засяти с рапица „зимна“. Твърди, че от същата карта е видно, че процесиите имоти са декларирани от касатора като „ливади за косене“ и за тях не са получавани субсидии, като за зърнена култура. Не отрича факта, че касаторът при сключване на споразумението между земеделските производители относно обработката на землището, е посочил имотите предмет на проверката, но твърди, че тези имоти са посочени като пасище, мера, както това е правено от негова страна и през 2018 год., 2019 год. стопански години. Излага съображения, че посочените по-горе доказателства и свързаните с тях обстоятелства въобще не са обсъждани в решението, а съдът е посочил, че основава изводите си на косвени доказателства, които „в своята съвкупност, съставляват система от факти, свързани помежду си с основния факт и водят до единствения възможен извод за авторство на деянието“. Твърди, че съдът неправилно е приел, че основният факт за наличие на административно нарушение, следва да се доказва с косвени доказателства, което е довело до пълно необснованост на решението, с оглед едностранното тълкуване на събрания доказателствен материал. Счита като необоснован извода на съда, че не е важно в кой момент е извършено самото неправомерно изораване, преобразуване и/или ползване на имота. Твърди, че не е установено какви конкретно агротехнически мероприятия са осъществени и в каква степен - оран, сеитба, жътва, както и, че не е установено и по категоричен начин времето на извършване на твърдяното нарушение. Сочи, че в АУАН е посочено, че към 20.02.2020 год. в имота е имало поникнала култура, а според НП, към същата дата, там е било налице засята житна култура, от които обстоятелства не може да се установи точния момент на извършване на твърдяното нарушение. Претендира разноски. Ответникът по касация – Министерство на земеделието, храните и горите – редовно призован се представлява от адв. Д. С депозиран писмен отговор оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна, немотивирана и недоказана, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя нарушения, поради което моли да се остави без уважение. Излага съображения, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Плевен. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № 3 от 11.03.2020 г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че към 25.02.2020 г., ЕТ „КЕТИ – К.Х.“ изп олзва земя с обща площ 1.997 ха, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“, не по предназначение, като е извършил следното: имотите са обработени, извършени са агротехнически мероприятия и се наблюдава поникнала житна култура. В част от имоти с идентификатори № 17854.37.296 с нарушена площ 1.608 ха, № 17854.37.297 с нарушена площ 0.198 ха и № 17854.37.419 с нарушена площ 0.191 ха по КВС/КККР в землището на с. Гривица, с НТП пасище, мера, община Плевен, върху 1.997 ха земеделска земя, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“, собственост на № 17854.37.296 - Л.И.Х., №17854.37.297 – М.Г.Г. и № 17854.37.419 - И.Л.Л.. С това лицето, като ползвател нарушило чл. 33б, ал. 1 от закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който се забранява преобразуването и разораването на площи, включени в слой „Постоянно затревени площи“. В мотивите си съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят ЕТ „КЕТИ- К.Х.“ е разорал общо 1.997 ха от имоти с идентификатори №№ 17854.37.296; № 17854.37.297 и № 17854.37.419, попадащи в специализирания слой “Постоянно затревени площи”. Идентичността на обработката на разораните части от пасищата с обработвания от жалбоподателя масив № 86 и съседството на разораните части от пасищата единствено с обработвания от жалбоподателя масив № 86, при липса на други съседни обработваеми имоти, са доказателство, че имоти с идентификатори №№ 17854.37.296; № 17854.37.297 и № 17854.37.419, попадащи в специализирания слой “Постоянно затревени площи” е бил разоран от жалбоподателя ЕТ „КЕТИ-К.Х.“. Приел е, че от показанията на актосъставителя и свидетелите се установява, че имотите, обект на проверката, се намират в дере, заобиколени от трайни топографски елементи - гори и захрастени територии, като единственият пътен достъп до имотите, попадащи в слой „Постоянно затревени площи“, е през масив № 86, обработван от ЕТ „КЕТИ-К.Х.“. Съдът е посочил, че тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото карти-разпечатки от програмен продукт CAD1S със сателитни изображения на процесиите имоти. Формулирал е извод, че всички тези косвени доказателства в своята съвкупност съставляват система от факти, свързани помежду си с основния факт, намират се в хармония и водят до единствено възможния извод за авторството на деянието. Приел е, че законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е наложил на основание чл. 49а от ЗПЗП на ЕТ „КЕТИ-К.Х.“ административно наказание имуществена санкция, като е съобразил всички обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и Доклад изх. № 93-7179/27.09.20218 г. на заместник-министър на земеделието, храните и водите. Отчел е, че в процесния случай наложената имуществена санкция 2000.00 лв. напълно съответства на извършеното нарушение - разораване на 1.997 ха, попадащи в слой „Постоянно затревени площи“ и съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът е приел, че горните обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства - Заповед № РД 09-95 от 6.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, Приложения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 5а и 6 към Заповед № РД 09-95 от 6.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, Доклад изх. № 93-829 от 6.02.2020 г. на заместник-министър на земеделието, храните и водите, Доклад изх. № 93-7179 от 27.09.20218 г. на заместник-министър на земеделието, храните и водите, Доклад изх. № РД- 03-5-1 от 12.03.2020 г. на директора на Областна дирекция “Земеделие”- Плевен, Заповед № РД-07-11/17.02.2020 г. на началник ОСЗ – Плевен, Протокол №1 от 25.02.2020 г. на назначената със Заповед № РД-07-11/17.02.2020 г. на началник ОСЗ-Плевен комисия, Разорани ПЗП, установени от ТИ -PA в кампания 2018, Покана от 4.03.2020 г. до К.Х. за явяване за съставяне на АУАН, известие за доставяне ИД PS5801004T89 9, писмо изх. рег. № РД-12-02-3 51/11.03.2020 г. на началник Главна дирекция „Аграрно развитие“ при ОДЗ-Плевен, писмо изх. №РД-03-5-2 от 03.2020 г. на Началника на ОДЗ-Плевен. При така установената фактическа обстановка, съдът е потвърдил НП като законосъобразно и обосновано. Настоящия касационен състав намира така формираният от първостепенния съд извод за неправилен. Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП, в редакцията му към 01.01.2019г., съгласно който се забраняват преобразуването и разораването на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи“, от техните собственици и ползватели. Адресати на забраната по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП към момента на извършване на нарушението - 25.02.2020г. - са собствениците и ползвателите на площи, включени в слой „Постоянно затревени площи, “ и само те могат да бъдат субекти на административно нарушение по този текст от закона. От доказателствата по делото се установява, че ЕТ „КЕТИ - К.Х.“ не е нито собственик нито ползвател на преобразуваните имоти. Собственици на преобразуваните имоти са както следва: 1.608 ха преобразувана площ от имот с идентификатор 17854.37.296 с начин на трайно ползване по КККР „Пасище, мера“, с обща площ 1.620 ха, собственост на Л.И.Х., в землището на с. Гривица, община Плевен, област Плевен. 0.198 ха преобразувана площ от имот с идентификатор 17854.37.297 с начин на трайно ползване по КККР „Пасище мера“, с обща площ 0.2 ха, собственост на М.Г.Г., в землището на с. Гривица, община Плевен, област Плевен. 0.191 ха преобразувана площ от имот с идентификатор 17854.37.419 с начин на трайно ползване по КККР, „Пасище, мера“, с обща площ 0.2250 ха, собственост на И.Л.Л., в землището на с. Гривица, община Плевен. ЕТ „Кети Х. – К.Х.“ е ползвател на масив №86 по сключено доброволно споразумение на землището на с. Гривица, одобрено със Заповед №РД04-193/18.10.2019г., на Директора на ОД „Земеделие“ – Плевен, който е съседен на преобразуваните процесни имоти, поради което и не може да бъде субект на нарушение по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП, към момента на сочената дата на извършване на нарушението -25.02.2020г. В подкрепа на този извод на съда е последвалото изменение на чл.33б, ал.1 от ЗПЗП ( редакция бр.103 от 2020г., в сила от 04.12.20202г ), съгласно който: “Забранява си разораването, преобразуването и/или ползването не по предназначение на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи.“ Пределно ясно е, че с това изменение субект на нарушението по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП може да бъде всяко административнонаказателноотговорно лице, независимо дали е „собственик“ или „ползвател“ на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи.“ Предвид горепосоченото решението следва да бъде отменено като постановено при неправилно прилагане на закона и да бъде отменено наказателното постановление. С оглед изхода на делото и направеното искане на пълномощника на касатора за присъждане на разноски и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът намира, че Министерство на земеделието, храните и горите следва да заплати на ЕТ „КЕТИ-К.Х.“••• разноски в размер на 600 – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно договори за правна помощ на л.5 от а.н.д.№1784/2020 год. по описа на РС-Плевен и л. 5 от к.а.н.д.№243/2021г. по писа на Административен съд Плевен. Водим от горното и на основание и чл. 221, ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, втори касационен състав