Решение № 7542 от 19.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2736/2023 г.

Производството е по реда на чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА“ Е., ЕИК 103562052, с представител С. П. А. – А. против Решение № 384/15.11.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация в част І, с която част е установено, че УМБАЛ „Св. М.” Е. - Варна, представлявано от изпълнителния директор С. П. А.-А., с адрес: [населено място], [улица], е осъществила дискриминация спрямо С. Н. П. по признак „членуване в синдикална организация” по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 8, ал. 3 от КТ. Жалбоподателят намира оспорения административен акт в процесната част за незаконосъобразен поради следните доводи: Създаването и дейността на организация Синдикат на българските медицински специалисти /СБМС/ към УМБАЛ „Св. М.“ Е. е без значение за случая. Заплащане на допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ е по преценка на работодателя. Достатъчно е работодателя да има и устна информация за поведение на служителя с недостатъчен принос, за да се обоснове незаплащане на такова. В случая няма неравно третиране, защото не е нарушено обичайното възнаграждение. Не съответства на фактите, направеното заключение, че от 2200 работници и служители от ДТВ са лишени 14 лица, сред които са и трите ръководители на СО на СБМС. Налице са четири категории лица лишени от ДТВ, като една от тях е тази с „недостатъчен принос“, в която попадат тези 14 лица. Данните за С. П. са получени от главна сестра Г. И., която е представила доклад, въз основа на който определената от съвета на директорите комисия е решила да не й се предоставя ДТВ. Това че П. за първи път е лишена от ДТВ не води до извод, че тя е била по-неблагоприятно третирана по см. на §1, т.7 и 8 ДР ЗЗДискр. Неправилно е прието, че за всички останали лица лишени от ДТВ са налице извършени от тях пропуски и са били поканени да дадат обяснения или са били издадени заповеди за дисциплинарни наказания, защото това важи само за някой от 14 – те лица. Счита, че тези факти са без значение за преценяване спрямо П. налице ли е дискриминация, с оглед установените пропуски в работата й. Оспорва изложените факти в решението, че след учредяване на СБМС са предприети действия по сключване на колективен трудов договор, защото до 02.06.2020 г. такова искане на е правено. Жалбоподателят уточнява, че в становище № АД-4568/04.12.2020 г. и доказателства към него е посочено, че към момента на учредяването на СБМС е налице действащ КТД, със срок на действие до 01.07.2020 г. Н. 01.06.2020 г. е подписан нов КТД в сила от 01.07.2020 г., който на 03.06.2020 г. е изпратен за вписване в Д. „Инспекция по труда“ – Варна. Н. 02.06.2020 г. от СБМС е отправена покана за преговори за сключване на КТД и представяне на документи. УМБАЛ „Св. М.“ Е. е уведомило СБМС за наличието на сключен КТД и е представило исканите документи. Жалбоподателят посочва, че съгласно чл.58 КТ в направление „Човешки ресурси и следдипломна квалификация“ се намира на разположение на работниците и служителите текстът на КТД, тоест след учредяването през м.02.2020 г. на СБМС е имало възможност за запознаване с КТД и срока му на действие. Посочват, че цитирания чл.51а от КТ от комисията не установява, че КТД се изработва от работодателят, напротив той е дело на синдикалната организация или организации, ако са няколко. Намира за неточни констатациите, че актът на дискриминационно отношение – 17.07.2020 г. спрямо П. е в резултат на изостряне на отношенията между работодателя и П., защото е член на ръководството СБМС. Жалбоподателят уточнява, че до 02.06.2020 г. СБМС не е изразил желание за сключване на КТД. Вътрешни правила за работната заплата от 01.01.2020 г. и Методика за допълнително възнаграждение на щатния персонал на основното /дневно/, включително за допълнително възнаграждение на щатния персонал над основното за персонален стимул регламентират реда и критериите за изплащане на целеви награди. Дискриминация е налице при наличие на факти, от които може да се направи предположение, че е налице такава. Намира, че в случая не е нарушен принципа на равно третиране и не е налице дискриминация по признак “членуване в синдикална организация“. Отправено е искане за отмяна на решението в оспорената част, присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание по същество на спора жалбата се поддържа. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. Р., редовно упълномощена /пълномощно л.9 от адм. дело № 2907/2024 г. на ВАС/, поддържа жалбата. Посочва, че е установено, че в лечебното заведение са въведени ясни и строги правила при разпределяне и изплащане на допълнителните трудови възнаграждения, които са целеви, еднократни по конкретен повод. Процедурата по лишаване на С. П. от такова допълнително трудово възнаграждение е проведена в съответствие с тези правила, няма нарушения в това отношение и че липсва каквато й да е причинна връзка между членството на С. П. в синдикалната организация на българските медицински специалисти и лишаването й от допълнително трудово възнаграждение. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение в част І. Ответникът по жалбата – Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В писмено становище, чрез процесуален представител – юрисконсулт С. са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай се претендира такова. Заинтересованата страна – С. Н. П., чрез адв. В. Д. моли да бъде оставено сила решението в оспорената част. Не оспорва, че е проведено производството за получаване на допълнително трудово възнаграждение. Има критерии, според които да не се плати ДТВ, но те са били при ползвани болнични, наличие на молба за напускане, ползване на отпуск предходния месец или относно лица, които са били на някакъв почасов договор към болницата. Не става ясно, на базата на какви критерии С. П. и другата й колега са лишени от ДТВ, като това са служители с над [възраст] стаж. Предходните години, при същата извършена работа, на същите длъжности, те са получавали този материален стимул, а сега този стимул не им се присъжда, само защото в началото на годината те са се идентифицирали като хора, занимаващи се със синдикална дейност, защитаващи правата на медицинските сестри в болницата. Извежда, че на нито един работодател не му харесва някой да го контролира, а тази синдикална организация, специално на медицинските сестри в България, която е новосъздадена е с по-различен профил от досегашната синдикална организация, която е съществувала. Намира за установено по делото, че когато членовете на тази синдикална организация се идентифицират, чрез искане за подписването на колективния трудов договор, по много бърз начин, предходния ден е подписан със старата казионна синдикална организация. Съответно ДТВ се определят малко след това. Счита, че чрез лишаване от ДТВ е заострено вниманието, че трябва да не се противопоставят на ръководството. С. П. няма наказания или започнало дисциплинарно производство. Следва за всички, които са положили равен труд да има равно заплащане, което в случая е нарушено. Претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат. Съдът приема за установено следното от фактическа страна: О. С. Н. П. е подадена жалба с вх. № 44-00-2843/25.09.2020 г. до КЗД с оплаквания за дискриминация, осъществена по смисъла на чл.4. ал.1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.8. ал.З от КТ по признак „членуване в синдикална организация". О. П. е подадена декларация на 06.10.2020 г. по чл.6, ал.2, т.2 от Правила, че няма заведено друго дело или висящо производство по същия спор и е отправила искане жалбата й да се разгледа индивидуално. С разпореждане [номер]/12.10.2020 г. на председателя на КЗД, въз основа на жалба с вх. № 44-00-2843/25.09.2020 г. подадена от С. Н. П., с оглед направените оплаквания за дискриминация, осъществена по смисъла на чл.4. ал.1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.8. ал.З от КТ по признак „членуване в синдикална организация", е образувана преписка № 534/2020 г. по описа на КЗД за производство по глава ІV от ЗЗДискр. и преписката е разпределена за разглеждане от Втори специализиран постоянен заседателен състав. При първоначалното разглеждане на жалбата от КЗД е представен: Трудов договор № 119/06.06.2017 г. сключен между МБАЛ /сега УМБАЛ/ „Св. М.“ Е. и С. Н. П., съгласно който дружеството възлага, а П. приема да изпълнява длъжността медицинска сестра, считано от 07.06.2017 г. с място на работа: 511 Клиника по клинична хематология, посочено е че П. има придобит стаж и професионален опит 9 г., 01 м. и 23 дни, общ трудов стаж 19 г., 03 м. и 05 дни /л.9 адм. пр./. В становище № 44-037-54/03.12.2020 г. /л.23-25 адм. пр./ П. посочва, че и други лица са лишени от ДТВ: К. И., която е член на СБМС, Д. Р. Р. – председател на КНСБ в УМБАЛ „Св. М.“ Е., който е участвал заедно с председателя на СБМС в съставянето на проекта за нов КТД и Д. Ж. - председател на болничната секция на СБМС. Уточнява, че е прекратила трудовото си правоотношение с УМБАЛ „Св. М.“ Е. в началото на м.10.2020 г., тъй като е била силно разочарована от процесите насочени срещу работниците. Уточнява, че Д. Ж., като председател на СБМС, К. И., която се е подписала под пороектопредложението за нов КТД и тя – С. П., като секретар на секцията на СБМС са се легитимирали пред ръководството на УМБАЛ „Св. М.“ Е., като членове на СБМС, поради което е с убеждение, че това е причина за дискриминацията спрямо нея. Представила е Удостоверение изх. № 61/30.11.2020 г. издадено от председателя на Синдикат на българските медицински специалисти, в което е посочено, че С. Н. П. е редовен член на СБМС от 19.01.2020 г. /л.26 адм. пр./. Представено е становище от УМБАЛ „Св. М.“ Е., чрез изпълнителния директор С. А. – А., вх. № 18-00-155/07.12.2020 г. /л.28-29 адм. пр./, в което е посочено, че не оспорва, че на П. не е изплатено ДТВ в размер на една основна заплата за 17.07.2020 г. – ден на „Св. Великомъченица М.“. Възразява, че неизплащането е в резултат на дискриминация. Обосновава становището си с чл.35, т.6 от Вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/, считано от 01.01.2020 г. приети на съвета на директорите с протокол № 01/16.01.2020 г. С посоченото становище са представени следните писмени доказателства: ВПРЗ на УМБАЛ „Св. М.“ Е., считано от 01.01.2020 г. са приети от съвет на директорите с протокол № 01/16.01.2020 г. от заседание на съвета на директорите /л. 33-50 адм. пр./; Методика за допълнително възнаграждение на щатния персонал над основното /дневно/, включително за допълнително възнаграждение на щатния персонал над основното за персонален стимул, съгласно чл.32 от ВПРЗ считано от 01.01.2020 г. /л.33-59 адм. пр./; Доклад от комисията от 3 – ма члена до съвета на директорите на УМБАЛ „Св. М.“ Е. /л.61 адм. пр./; Протокол №13/10.07.2020 г. на съвета на директорите на УМБАЛ „Св. М.“ Е. – /л.61 адм. пр./; Протокол от 13.07.2020 г. на комисия от трима члена /л.64 адм. пр./, която посочва, че в изпълнение на решение на съвета на директорите на УМБАЛ „Св М.“ Е. - Протокол №13/10.07.2020 г. /л.62-63 от адм. пр./ след обсъждане предлага на изпълнителния директор: т.1 да се начисли допълнително трудово възнаграждение /ДТВ „Св. М.“/ в размер на договорената основна заплата за м.06.2020 г., т.3. ДТВ – Св. М. да получат всички щатни служители, които имат не по-малко от един отработен или в платен годишен отпуск ден през м. юни 2020 г., т.4 да се начисли допълнително трудово възнаграждение /ДТВ-персонална награда/ съгласно приложен списък. т. 6 ДТВ – персонална награда да получат служителите съгласно приложения списък, които имат не по-малко от един отработен ден или в платен годишен отпуск през м.06.2020 г., т.7 от ДТВ – Св. М. и ДТВ – персонална награда да бъдат лишени: т.7.4 „Лицата, за които Комисията по настоящия Протокол предлага да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ – персонална награда“, поради недостатъчен принос за резултатите на дружеството. Приложение №3“. Списък на лицата с недостатъчен принос за резултатите на дружеството, Приложение №3, в който е включена медицинска сестра С. Н. П. – /л.65 адм. пр./ и още 13 лица, които са посочени с имена и длъжност. В Приложение №3 е вписано мнение на комисията: гореизброените лица да на получат „ДТВ Св. М.“; Със Заповед № 457/16.07.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. М.“ Е. са утвърдени предложенията в Протокол от 13.07.2020 г. на тричленната комисия, Приложения №1 до №5 и съответните решения на комисията към тях /л.66 адм. пр./; Трудов договор от 06.06.2017 г. със С. П., допълнително споразумение от 20.01.2020 г., с което мястото на работа на П. е в Клиника по клинична хематология, длъжност медицинска сестра и длъжностна характеристика за длъжност медицинска сестра подписана на 14.09.2018 г. от П. /л.67-72 адм. пр./; Искане вх. № ВК-1910/02.06.2020 г. от синдикална организация /СО/ на СБМС до изпълнителен директор /ИД/ на УМБАЛ „Св. М.“ Е., с което е поискано предоставяне на информация за нуждите на колективните трудови договори /л.73 адм. пр./; Покана вх. № ВК-191/02.06.2020 г. от СБМС до УМБАЛ „Св. М.“ Е., на основание чл.52, ал.1, т.2 от КТ, с която е поискано започване на водене на колективни преговори за сключване на КТД /л.74 адм. пр./; Писмо № 11-2183/16.06.2020 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е. до С. С., с което е приветствано искането на СБМС да се включат в процедурата по колективното договаряне. По отношение на искането за предоставяне на документи и информация на основание чл.52, ал.1, т.2 от КТ е посочено, че КТД в отрасъл „Здравеопазване“ е публикуван на интернет страницата на Министерство на здравеопазването. КТД от 01.06.2020 г. е представен в Инспекцията по труда – Варна, съгласно чл.53, ал.3 от КТ. В същото писмо е дадена исканата информация /л.75 адм. пр./; Писмо № ВК-1126/25.03.2020 г. от председателя на федерацията на синдикатите в здравеопазването, с което е отправена покана до УМБАЛ „Св. М.“ Е. за сключване на КТД /л.77 адм. пр./; Заявление изх. № АД 1995/03.06.2020 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е., вх.№2000-441/03.06.2020 г. до директор на „ИА - ГИТ“ – Варна, в което е посочено, че се представя за вписване в регистъра на „ЕА-ГИТ“ - Варна на основание чл.53, ал.3 и 4 КТ, КТД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. от отрасъл „Здравеопазване“ в сила от 01.07.2020 г. /л.78 адм. пр./; Запитване вх. № ВК-2710/31.07.2020 г. от Д. И. Ж., което е отправено до ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., като е поискано да се посочи, защо тя, С. П. и К. И. не са получили бонус по случай празника на „Св. М.“, посочено е, че смятат, че са дискриминирани затова, че са членове на СБМС /л.79 адм. пр./; Отговор № АД 2857/03.08.2020 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е. до Д. Ж., връчен на същата на 04.08.2020 г., в който е посочено, че тя, г-жа П. и г-жа И., са получили в пълен размер полагащото се трудово възнаграждение, определено съобразно клаузите на съответния трудовия договор, подписано от работодателя и всяка от тях /л.80 адм. пр./; Искане вх. № ВК-3812/19.10.2020 г. от Д. Ж. до ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., с което е отправена молба за предоставяне на КТД и е отправена покана за среща с цел запознаването със СБМС в израз на желанието да изградят надеждно сътрудничество и конструктивен диалог /л.82 адм. пр./; Удостоверение изх. № 20/13.07.2020 г. от председателя на СБМС за представителност и легитимност, което удостоверява, че синдикалната организация към УМБАЛ „Св. М.“ Е. с председател Д. И. Ж. е член на СБМС /л.82 адм. пр./; Писмо № АД-3912/21.10.2020 г. от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., с което е поканена Д. Ж. на среща, която да се проведе на 23.10.2020 г. в 15 ч. в кабинета на ИД и е дадена информация относно сключения и действащ КТД /л.83 адм. пр./. С. П. е представила пред КЗД с молба вх. № 44-001070/31.03.2021 г. писмени доказателства описани в същата /л.96-109/ които са: Решение № 5/28.11.2019 г. по ф.д. №3/2019 г. на ОС – Перник за вписване в регистъра на синдикални и работодателски организации при ОС – Перник – СБМС /л.100-101/; Удостоверение от Агенция по висванията за съществуването и представителството на СБМС към 03.12.2019 г. /л.102.103 адм. пр./; Удостоверение № 6/19.01.2020 от председателя на СБМС вх. № ВК-276/23.01.2020 г. в УМБАЛ „Св. М.“ Е., че Д. Ж. е председател на С. С. в УМБАЛ „Св. М.“ Е. и СО придобива всички права и задължения по КТ и действащото законодателство /л.104 адм. пр./; Удостоверение № 4/08.01.2021 от председателя на СБМС вх. № ВК-209/15.01.2021 г. в УМБАЛ „Св. Марина“ Е., че Д. Ж. е председател на С. С. в УМБАЛ „Св. Марина“ Е. и СО придобива всички права и задължения по КТ и действащото законодателство /л.105 адм. пр./; Удостоверение изх. №61/20.11.2020 г. от председателя на СБМС, че С. Н. П., служител в СУ „К. и М.“, [населено място], че е редовен член на СБМС от 19.01.2020 г. приета за такъв на заседание на У. на СБМС, отразено в протокол № 6/19.01.2020 г. /л.106 адм. пр./; Протокол от събрание на СБМС от 19.01.2020 г., в който е посочено, че за секция на СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е. с мнозинство са избрани Д. Ж. - председател, С. П. – секретар и К. И. – секретар, присъствали на събраните са общо шест лица /л.107-108 адм. пр./; Писмо от омбудсман на РБългария № 8950/03.11.2020 г. до С. П., в което е посочено, че въпросите относно наличието на дискриминация са от компетентността на КЗД. Установено е, че жалбата на П. до КЗД е с № 44-00-2834/25.09.2020 г., с тези съображения е прекратена преписката образувана при омбудсмана. С молба № 18-00-51/13.04.2021 г. от адв. С. процесуален представител на УМБАЛ „Св. М.“ Е. пред КЗД по преписка № 534/2020 г. са представени писмени доказателства сред които са: Доклад № 5193/23.03.3030 г. от главна медицинска сестра Г. И. за работата на сестра Ж. /л.119 адм. пр./, в който посочва, че е била извършена проверка на 29.11.2019 г. и са установени консумативи с изтекъл срок на годност и медикаменти с неясен произход. При проверката са установени лични предпазни средства на Ж. – очила, защитни костюми, хирургически маски, маски №95 и защитни престилки. Държала се е грубо и е заявила, че предоставените са с лошо качество, равностойно на липса на такива в спешно отделение. Също така е отправила нападка, че ръководството не се грижи за служителите на СО, защото нямало диспенсър. Дадено е заключение от Г. И., че Д. Ж. с поведението си създава напрежение и настройва колегите си срещу усилията на ръководството на болницата да се справи със създалата се ситуация. Доклад вх. № 10827/02.07.2020 г. от главна медицинска сестра Г. И. до ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. /л.122 адм. пр./, в който е посочено, че ст. м.[населено място] е заявила, че не е в състояние да изпълнява поставените й задачи, защото м.[населено място] открито подронвала авторитета й, настройвала колегите от клиниката, като грубо нарушавала вътрешните правила. Изтъкнато е в доклада, че това влошаване на отношенията между А. и П. е във връзка с проверка, след която П. пуска доклад срещу старшата сестра. Г. И. е заявила в доклада: „С течение на времето м.[населено място] все повече се счита за компетентна да ръководи сестрите по нейния модел на поведение, а именно да отказват лекарски назначения, да не отговарят на телефонни повиквания, като се занимават с други задачи. Това й поведение демотивирало А. в стремежа й да превъзмогне допусканите в работния процес на колектива грешки“. Във молбата от адв. С. /л.115-117 адм. пр./ са посочени причините, поради които в списъка на лица с недостатъчен принос са съответните лица в списъка, като единствено за К. И. не са посочени причини и представени доказателства. О. С. П. е посочено, че причината да е в списъка е доклада от Г. И. – главна медицинска сестра. С Решение № 700/23.09.2021 г. на КЗД е установено, че ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. е осъществила дискриминация, на същата е наложена глоба и са дадени предписания /л.155-164 адм. пр./. Решение е било оспорено. С решение № 264/07.03.2022 г. по адм. дело № 2309/2021 г. на Адм. съд – Варна е отменено изцяло Решение № 700/23.09.2021 г. на КЗД. С решение № 10855/29.11.2022 г. по адм. дело № 5326/2022 г. на ВАС е оставено в сила решение № 264/07.03.2022 г. по адм. дело № 2309/2021 г. на Адм. съд – Варна и е изпратена преписката на КЗД за ново произнасяне по жалбата на С. П. /л.170-185 адм. пр./. С разпореждане [номер]/22.12.2022 г. на председателя на КЗД, поради връщане на административната преписка от ВАС е възобновено производството по преписка № 534/2020 г. на КЗД и е разпределена на Втори специализиран постоянен заседателен състав: А. Д. – председател, З. Д. – докладчик и В. С. – член /л.189 адм. пр./. Предоставена е възможност на С. П. с оглед указанията на ВАС да уточни жалбата си, като й е предоставен 7 – дневен срок от получаване на съобщението, връчено на 13.02.2023 г. Подадена е отговор вх. № 44-00-679/17.02.2023 г. /л.193-195 адм. пр./, изпратен по пощата на 16.02.2024 г. от С. П., след което е подала молба № 44-00-835/27.02.2023 г., изпратена по пощата на 24.02.2023 г. в която е посочила, че оттегля предходната молба и уточнява, че жалбата й е срещу работодателя й - УМБАЛ „Св. М.“ Е., представляван от С. А. – А. и моли да се установи, че ответника – работодателя й е осъществил спрямо нея дискриминация, въз основа на признака „членуване в синдикална организация“. УМБАЛ „Св. М.“ Е. е уведомена за възобновеното производство, предоставен й е срок за становище. В отговор вх. № 18-00-30/23.03.2023 г. /л.205 адм. пр./ е заявено, че поддържа становището дадено при първоначалното разглеждане на преписката № АД-4568/04.12.2020 г. и моли да се приемат представените доказателства при първото разглеждане на преписката. От докладчика по преписката З. Д. е представен Доклад – заключение на председателя на Втори специализиран постоянен заседателен състав на КЗД по приписка № 534/2020 г. и е дадено предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката с призоваване на страните /л.211 адм. пр./. С. П. е призована на 26.04.2023 г. и УМБАЛ „Св. М.“ Е. е призована на 27.04.2023 г. за заседание на КЗД на 20.06.2023 г. С молба от 18.05.2023 г. П. е заявила, че е оттеглила пълномощията за адв. Д. Б. и с молба от 19.06.2023 г. е поискала отлагане на заседанието, за да упълномощи друг адвокат. Молбата е уважена и е насрочено разглеждане на преписката на 03.10.2023 г. О. С. П. е представено пълномощно за адв. Н. Ч. – В.. Н. 03.10.2020 г. Втори разширен заседателен състав на КЗД /председател Джумалиева, докладчик Д. и член С./ е разгледал приписка № 534/2020 г. С Решение № 384/15.11.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация в състав председател Джумалиева и членове Д. и С., в част І, е установено, че УМБАЛ „Св. М.” Е. – Варна е осъществила дискриминация спрямо С. Н. П. по признак „членуване в синдикална организация” по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 8, ал. 3 от КТ. Фактите, които са обосновали приемането на решението е, че УМБАЛ „св. М.“ Е. при провеждане на проговори с останалите синдикални организации не е уведомила СО на СБМС и по този начин работодателят е отказал да приема СО на СБМС като равнопоставена СО. Налице е изостряне на отношенията между С. П., в качеството на член на ръководството на СО на СБМС и работодателя, като акта от 17.07.2020 г. – лишаване от ДТВ е резултат от това. П. е служител в болницата от 2017 г., като лишаване от ДТВ се случва за първи път. Други два чена на СБМС също са лишени от ДВТ – Д. Ж. и К. И.. От 2200 работници и служители, 14 са лишени от ДВТ, като Д. Ж. и К. И. са членове на СБМС. Представения доклад от сестра Г. И. пряк ръководител на П. е нейно лично мнение и липсват доказателства да е споделено, чрез оценка от работодателя. Всички останали служителя освен членовете на СБМС са допуснали пропуски в работата и има предприети действие от работодателя, процедура по дисциплинарно наказание или наложено такова. Прието е че е налице пряка дискриминация от сестра Г. И. въз основа на собственото й лично отношение към П., като не я е третирала еднакво с останалите служители от нейния екип. Не е установено от УМБАЛ „Св. М.“ Е. какви са критериите за „недостатъчен принос“ и от протокол 13.07.2020 г. т.7.4 не става ясно как е преценено от комисията в какъв обем е приноса и липсата на такъв от лишените лица. Прието е, че ДТВ въпреки, че не е част от трудовото възнаграждение е заплащане и за него следва да се прилагат правилата като за трудово възнаграждение, за тъй като под заплащане са разбира обичайната основна и минимална надница или заплата или всяко друго възнаграждение било в брой или в натура, което работникът получава пряко или непряко от работодателя. Не са налице доказателства някой от другата синдикална организация КНСБ да е лишен от ДТВ. Съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 21.11.2023 г., жалбата е подадена в 04.12.2023 г. в 14 – дневния срок по чл.60, ал.1 от ЗЗДискр., от надлежна страна, поради което е допустима в част І от решението. Относно частичната допустимост на жалбата съдът се е произнесъл с определение № 727/19.01.2024 г. по адм. дело № 2736/20203 г. на Адм. съд – Варна, оставено в сила с определение № 4383/10.04.2024 г. по адм. дело № 2987/2024 г. на ВАС. Разгледана по същество жалбата е основателна. Жалбата от С. П. е подадена на 25.09.2020 г., като се сочи извършена дискриминация през м.07.2020 г., не са изминали три години от извършване на нарушението и при спазване на чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. е образувана преписка № 534/2020 на КЗД. Със Заповед № 166/12.12.2022 г. издадена от председателя на ЗЗД е наредено по време на отпуската й от 16.12.2022 г. – 23.12.2022 г. да бъде замествана от Б. Х. Х. – зам. – председател на КЗД, като са му предоставени правомощия по чл.9 от ПУДКЗД /л.62 от делото/. С разпореждане [номер]/22.12.2022 г. издадено от председателя на КЗД в условията на заместване при наличие на компетентност съгласно чл.49, ал.2 от ЗЗДискр. и в съответствие с чл.54 от ЗЗДискр. преписка № 534/2020 г. на КЗД е разпределена на втори специализиран постоянен заседателен състав /председател Джумалиева, членове Д. и С./, поради връщане на адм. преписка с решение на ВАС по адм. дело № 5426/2022 г. за ново разглеждане, страните са уведомени за възобновяване на производството. Предоставена е възможност на С. П. с оглед указанията на ВАС да уточни жалбата си в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, връчено на 13.02.2023 г. Подадена е отговор вх. № 44-00-679/17.02.2023 г. /л.193-195 адм. пр./, изпратен по пощата на 16.02.2024 г. от С. П., след което е подала молба № 44-00-835/27.02.2023 г., изпратена по пощата на 24.02.2023 г. в която е посочила, че оттегля предходната молба и уточнява, че жалбата й е срещу работодателя й - УМБАЛ „Св. М.“ Е., представляван от С. А. – А. и моли да се установи, че ответника – работодателя й е осъществил спрямо нея дискриминация, въз основа на признака „членуване в синдикална организация“. С. П. е уточнила окончателно жалбата с молба от 24.02.2023 г. изпратена по пощата и въведена с вх.№ 44-00-835/27.02.2023 г. в КЗД, след изтичане на предоставения срок за това, който е бил до 20.02.2023 г. Към момента на направеното окончателно уточнение административната преписка не е била прекратена, поради което законосъобразно е прието от КЗД, че уточнението е допустимо. С оглед направеното уточнение от П. законосъобразно в провелото се административно производство дружеството е било ответник. УМБАЛ „Св. М.“ Е. с молба от 23.02.2023 г. е посочила, че поддържа изцяло депозираното при първото разглеждане на преписката становище от 04.12.2020 г. От докладчика по преписката е изготвен доклад, съгласно чл.60, ал.1 от ЗЗДискр. Въпреки дадените указания на ответника с определение № 4159/22.04.2024 г. по адм. дело № 2736/2024 г. на Адм. съд – Варна, не са представени доказателства относно доклад – заключение от З. Д., приложен на л. 207-211 от адм. пр., от коя дата е и на коя дата е представена на председателя на втори специализиран постоянен заседателен състав при КЗД. С чл.59, ал.1 от ЗЗдискр. е предвидено, че проучването се извършва в срок до 30 дни и с чл.60, ал.1 от ЗЗДискр. е въведено задължение докладчикът да изготви заключение и представи преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание. Посочените срокове са инструктивни и неспазването им не е съществено процесуално нарушение. Първото заседание е насрочено за 20.06.2023 г., поради което съдът приема, че най-късно тогава е изготвен доклада от докладчика на състава. Съдебното заседание насрочено за 20.06.2023 г. не се е провело по молба на С. П., с искане да й се предостави срок за ангажиране на пълномощник. Н. 03.10.2023 г. се е провело заседание на КЗД в надлежен състав и със страните по спора УМБАЛ „Св. М.“ Е. и С. П., които са били редовно уведомени, техни представители не са възразили по хода и такъв е бил даден. Това заседание е първото, в което участват надлежните страни по спора, защото административната преписка е върната, поради конституиран ненадлежен ответник. В заседанието на 03.10.2023 г. не са докладвани събраните до този момент доказателства и изготвения доклад - заключение от докладчик Д.. С оглед изявленията на страните е прието, че няма да се сочат доказателства прието е, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и е обявено разглеждане на преписката по същество. От установеното следва, че събраните по преписката доказателства и доклад – заключение изготвен при повторното разглеждане на преписката, в което за пръв път участва УМБАЛ „Св. М.“ Е. не са докладвани съответно приети към административната преписка, с което е допуснато нарушение на чл. 31, ал.1 от Правила за производството пред КЗД. При първото разглеждане на преписката при проведено заседание на КЗД, но в друг състав /А., Д. и С./ на 13.04.2021 г. /л.144 адм. пр./ са приети към преписката всички доказателства, но както беше отбелязано преписката е върната за ново разглеждане, поради процесуалното нарушение – участие на ненадлежна страна, т.е. всички извършени действия с ненадлежна страна – ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. не могат да се счита, че пораждат действие при новото разглеждане на преписката. Поради това е следвало да се докладват всички доказателства и доклад – заключение изготвен от Д., като това не е сторено. Това нарушение съдът приема, че не е съществено, защото посочения доклад-заключение, както и всички доказателства събрани в административното производство, в проведеното открито съдебно заседание на 28.05.2024 г. по настоящото дело са докладвани и са приети към доказателствата по настоящото делото, съответно всяка от страните е имала възможност да ги оспори. Следва, че не е нарушено правото на зашита на страните в административното, съответно съдебното производство. Решение № 384/15.11.2023 г. е издадено от втори специализиран постоянен заседателен състав – председател Джумалиева, членове Д. и С., при наличие на компетентност с оглед разпределяне преписката на посочения състав с разпореждане [номер]/22.12.2022 г. издадено от председателя на КЗД, в съответствие с чл.47, т.1 и чл. 64, ал.1 от ЗЗДискр. В оспореното решение е посочено, че се разглежда жалба от С. П., но на стр.6 от решението е посочено: „Възраженията на ответната страна за липса на дискриминация спрямо жалбоподателката по признак „членуване в синдикална организация“ не се подкрепят от наличните по преписката доказателства и доколкото няма представени годни доказателства от ответната, че принципът на равно третиране е нарушен то следва оплакванията на Д. Ж. за осъществена спрямо нея дискриминация от ответната страна въз основа на признака „членуване в синдикална организация“ да бъдат уважени“. След посочено заключение в решението, КЗД се е произнесла и в диспозитива на решението е посочено, че е установена дискриминация спрямо С. П.. Допуснато е процесуално нарушение, поради направен извод за лице, чиято жалба не е била предмет на административното производство, но съдът приема, че то не е съществено, защото в решението е посочено, че се разглежда жалба от С. П. и изложените факти са свързани с това лице. Решението на КЗД в оспорената част е издадено в писмена форма, изложени са фактически и правни основания за издаването му при спазване на чл.65 от ЗЗДискр. С оглед установеното съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. предвижда - Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По силата на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Н. основание §1, т.7 от ДР ЗЗДискр., "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Проява на пряка дискриминация, е налице когато са осъществени всички елементи от фактическия състав на нарушението: различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая "членуване в синдикална организация“ тъй като съгласно чл.8, ал.3 от КТ, при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Н. основание чл. 14, ал.1 ЗЗДискр, работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; ал.2 - Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време; ал.3 критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Н. основание чл.14, ал.2 вр. ал.1 от ЗЗДискр и при предоставяне или лишаване на ДТВ също е допустимо да е налице дискриминация. Дискриминация е налице, при прилагане на различни правила за сходни положения или при прилагане на едно правило при различни положения, като това различно третиране следва да е извършено съзнателно по признаците на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. От изложената нормативна уредба следва, че в настоящия случай, за да е налице пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална организация”, следва да се установи, че членуването на С. П. в СБМС е оказало пряко влияние при приемане на решение от 13.07.2020 г., т.7.4 от тричленна комисия и издаване на Заповед № 457/16.07.2020 г. от ИД на УМБАЛ „Св. М.” Е. – Варна, с които е прието, че С. П. е с недостатъчен принос към УМБАЛ „Св. М.“ Е. и на база това установяване е лишена от ДТВ „Св. М.“. Н. основание чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. С. П. в производството пред КЗД е представила Удостоверение изх. № 61/30.11.2020 г. издадено от председател на Синдикат на българските медицински специалисти, в което е посочено, че С. Н. П. е редовен член на СБМС от 19.01.2020 г. /л.26 адм. пр./. С това удостоверение тя за първи път официално се легитимира като член на СБМС, защото до тогава членуването й се извежда само от включването и в протокол от събрание. Н. 19.01.2020 г. е проведено събрание на синдикалната организация /СО/ към СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е. /л.107/ и от протокола за събранието се установява че са избрани: Д. Ж. за председател, С. П. за секретар и К. И. за секретар, останалите три лица, които са присъствали събранието са: Р. А. Н. /фамилното име, може да е друго, защото ръкописното му изписване е нечетливо/, Д. И. М., Р. Л. Н. /л.107-108 адм. пр./. С Искане вх. № ВК-1910/02.06.2020 г. от синдикална организация СБМС до изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. М.“ Е., е поискано предоставяне на информация за нуждите на колективните трудови договори /л.73 адм. пр./ и с покана вх. № ВК-191/02.06.2020 г. от СБМС до УМБАЛ „Св. М.“ Е., на основание чл.52, ал.1, т.2 от КТ е поискано започване на водене на колективни преговори за сключване на КТД /л.74/. С писмо № 11-2183/16.06.2020 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е. е приветствано искането на СБМС да се включат в процедурата по колективното договаряне. По отношение на искането за предоставяне на документи и информация на основание чл.52, ал.1, т.2 от КТ е посочено, че КТД в отрасъл „Здравеопазване“ е публикуван на страницата на Министерство на здравеопазването. КТД от 01.06.2020 г. е представен в Инспекцията по труда – Варна, съгласно чл.53, ал.3 от КТ. В същото писмо е дадена исканата информация /л.75 адм. пр./. С. З. № АД1995/03.06.2020 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е. до директор на „ИА- ГИТ“ – Варна, е посочено, че се представя на основание чл.53, ал.3 и 4 КТ, КТД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. от отрасъл „здравеопазване“ в сила от 01.07.2020 г. Удостоверение от председател на СБМС, че Д. Ж. е председател на С. С. в УМБАЛ „Св. М.“ Е. е с вх. № ВК276/23.01.2020 г. по описа на УМБАЛ „Св. М.“ Е. /л.194/, но това удостоверение е само с входящ номер, като няма доказателства да е достигнало до орган на управление или лице, което има право да представлява дружеството, също така това удостоверение не е заявление за започване на преговори за КТД или за други искания спрямо работодателя. Това удостоверение не посочва, че С. П. е член на СБМС. В този смисъл от посоченото удостоверение не се установява безспорно че ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. или друг орган на дружеството е уведомено за съществуването на СО на СБМС в болницата, както и за членовете на този синдикат. Дори и да се приеме обратното, на основание чл.51а, ал.2 от КТ, проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект. Следва, че инициатива за сключване на КТД е следвало да предприеме СБМС, като осъществи първо среща с другата СО, за представяне на общ проект, като в тази дейност на синдикалните организации не е предвидено работодателя да посредничи. В хипотезата на чл.51а, ал.3 от КТ е предвидено, че когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове, от което следва, че работодателят отново не посредничи в преговорите межда синдикалните организации. О. П. № ВК-1126/25.03.2020 г. от председателя на федерацията на синдикатите в здравеопазването, с което е отправена покана до УМБАЛ „Св. М.“ Е. за сключване на КТД /л.77 адм. пр./ се установява, че друга синдикална организация много по-рано е отправила покана за сключване на КТД и не са налице доказателства, че ИД на УМБАЛ „СВ. М.“ Е. или друго лице е препятствало СБМС да участва в започналата процедура по сключване на КТД. От събраните доказателства се установява, че СБМС на 02.06.2020 г. са заявили желание за водене на преговори за сключване на КТД. УМБАЛ „Св. М.“ Е. е отказала да започне такива преговори, като е посочила, че на 01.06.2020 г. е сключен колективен трудов договор, който е публикуван в отрасъл „Здравеопазване“ на интернет страницата на Министерство на здравеопазването. О. С. П. не е оспорено, че е налице сключен на 01.06.2020 г. КТД. Н. основание чл. 57, ал.1 от КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Чл. 58 от КТ предвижда, че работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове. Следва, че е било допустимо сключване на КТД и със СБМС, но след като председателя на СБМС – Д. Ж. е получила отговора от ИД на болницата - №11-2185/16.06.2020 г. не е проявила никаква активност за настояване да се сключи самостоятелен КТД, като представи членовете на синдикалната организация, която председателства и рамките на договора. Отделно от това съдът установява, че въпреки съществуването на СБМС на основание Решение № 5/28.11.2019 г. по ф.д. №3/2019 г. на ОС – Перник за вписване в регистъра на синдикални и работодателски организации при ОС – Перник – СБМС /л.100-101/ и проведено събрание на 19.01.2020 г. на членове на синдикалната организация на СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е. /л.107-108 адм. пр./ не са налице доказателства, че представител на УМБАЛ „Св. М.“ Е. е информиран за съществуването на синдикалната организация до 02.06.2020 г. Към тази дата е бил сключен КТД, поради което не се установява да е препятствано желанието на СБМС да участва в сключването на КТД. Нормата на чл.52, ал.1, т.1 от КТ предвижда, че отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни: да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор. Съобразно чл.52, ал.4 от КТ, по искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си. Към 01.06.2020 г., когато са приключили преговорите относно КТД и е сключен такъв, за работодателя УМБАЛ „Св. М.“ Е. не е било известно, че СБМС съществува и има представител в УМБАЛ „Св. М.“ Е.. Това е станало известно най-рано на 02.06.2020 г. както беше отбелязано и на основание чл.51а, ал.2 от КТ не се установява работодателя да е препятствал възможността на СО на СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е. да осъществи контакт с другата синдикална организация за представяне на общ проект. Също така видно от писмо вх. № ВК-3812/19.10.2020 г. /л.81 адм. пр./ от Д. Ж. до ИД на болницата, с което е представено Удостоверение за представителност и легитимност на СБМС към СО в УМБАЛ “Св. М.“ Е. и посочва, че Ж. е председател, е издадено от председателя на СБМС с изх. № 20/13.07.2020 г., следва че СМБС, са се представили пред изпълнителния директор на УМБАЛ “Св. М.“ Е. с надлежно удостоверение на 19.10.2020 г., тоест след вземане на решение с протокол от 13.07.2020 г. и издаване на Заповед № 457/16.07.2020 г. на ИД на болницата за лишаване на С. П. от ДТВ „Св. М.“. Това се потвърждава и от съдържанието на писмо вх. № ВК-3812/19.10.2020 г. от Д. Ж., която е отправила покана до ИД на УМБАЛ „СВ. М.“ Е. за среща, с цел запознаване с организацията, в израз на желанието да изградят надеждно сътрудничество и конструктивен диалог. Съответно в отговор е изпратено писмо № АД-3912/21.10.2020 г. от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. до м.[населено място] – председател на С. С. към УМБАЛ „Св. М.“ Е. /л.83/, с което ИД е поканил Ж. на среща на 23.10.2020 г. в 15 ч. в кабинета на ИД, за да бъде представена организацията и да представят в детайли задачите си. Действително с отправяне на покана №3/02.06.2020 г. от СБМС до ИД на болницата за започване на преговори относно КТД е посочено, че в екипът за преговори са Д. Ж. – председател, К. И. и С. П. /за последните две не е посочена длъжност в СО на СБМС/, но информирането на УМБАЛ „Св. М.“ Е. не доказва влошаване на отношенията между С. П. и представители и/или служители на дружеството. УМБАЛ „Св. М.“ Е. не е провела преговори, но причината за това е било наличен сключен КТД от 01.06.2020 г. и липса на инициативност от председателя на С. С. Д. Ж. след като е получила на 16.06.2020 г. информация, че има сключен КТД да продължи преговорите за сключване на КТД със СБМС. Тези факти, не са оспорени от С. П.. От изложеното съдът приема, че не е установено членуването на С. П. в СБМС да е повлияло при вземане на решение да бъде лишена от ДТВ „Св. М.“ съгласно протокол от 13.07.2020 г. и Заповед № 457/16.07.2020 г. на ИД на болницата. Относно критериите за преценяване лица с недостатъчен принос: Н. основание чл.35, т.6 от ВПРЗ приложими от 01.01.2020 г. на УМБАЛ „Св. М.“ Е. е предвидено, че ДТВ целеви награди – основание чл.13, ал.1, т.4 от Наредбата /Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ - за сметка на средствата за заплати на щатния персонал, работещ в Дружеството могат да се изплащат целеви награди, в следните случаи: награда за отбелязване на празнично събитие – с общонационално значение с локално значение /за дружеството/, за съсловието. По предложение на Комисия в състав – икономически директор, ръководител направление „Управление финансови ресурси“ и ръководител направление „Човешки ресурси и СДО“, Съветът на директорите на дружеството при съобразяване с финансовото му състояние, може да разреши изплащане на ДТВ като награда за положения труд от персонала и за отбелязване на съответното събитие. Общия размер на наградата и критериите за персоналното разпределение се предлагат от комисията и се одобряват от съвета на директорите. Н. основание чл.11, т.7 от Методика приета съгласно чл.32 от ВПРЗ от 01.01.2020 г. на УМБАЛ „Св. М.“ Е., индивидуално възнаграждение за допълнително възнаграждение над основното зависи от личния принос за постигнатите резултати на структурата. При спазване процедурата по чл.35, т.6 от ВПРЗ е изготвен доклад от комисия в тричленен състав: икономически директор - Дракова, ръководител направление „Управление финансови ресурси“ – Д. и ръководител направление „Човешки ресурси и СДО“ – Й. до съвета на директорите /л.61/. Съветът на директорите е провел заседание, за което е съставен протокол №13/10.07.2020 г. /л.62-63/ за взетите решения, като относимите за случая са по т.1 „да се начисли ДТВ „Св. М.“ в размер на договорената основна работна заплата за м. юни 2020 г., т.3 ДТВ „Св. М.“ да получат всички, които имат не по-малко от един отработен или в платен годишен отпуск ден през м. юни 2020 г., т.7 от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ – персонална награда“ да бъдат лишени: т.7.5 лица, за които комисията по т.9 от настоящия доклад, предлага да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ – персонална награда“, поради недостатъчен принос за резултатите на дружеството и с т.9 е определена комисия в състав икономически директор - Дракова, ръководител направление „Управление финансови ресурси“ – Д. и ръководител направление „Човешки ресурси и СДО“ – Й. В изпълнение на Протокол №13/10.07.2020 г. на съвета на директорите, определената комисия в посочения състав по т.9 е провела заседание, за което е съставен протокол от 13.07.2020 г. /л.64/, с т.7 са определени категориите служители, които да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ – персонална награда“, като съгласно т.7.4 е определено това да са „лицата за които Комисията по настоящия протокол предлага да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ – персонална награда“, поради недостатъчен принос за резултатите на дружеството. Приложение № 3“. Приложение № 3 е представено е в него е посочена С. Н. П. – л. 65 адм. пр. Последвало е издаване на Заповед № 457/16.07.2020 г. от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., с която са утвърдени предложенията от протокола от 13.07.2020 г., ведно с приложенията. От установеното следва, че съвет на директорите в дружеството съобразно чл.35, т.6 от ВПРЗ е определил критериите за получаване и лишаване от „ДТВ – Св. М.“, като една от предпоставките за лишаване е била недостатъчен в УМБАЛ през периода 01.01.2020 – 16.07.2020 г., поради която и П. е лишена от ДТВ. Във ВПРЗ, Протокол №13/10.07.2020 г. на съвета на директорите, протокол от 13.07.2020 г. на тричленна комисия и Заповед № 457/16.07.2020 г. от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. не са установени критерии за недостатъчен принос за резултатите на дружеството, но липсата на такъв критерии не е установен като дискриминация от КЗД и С. П. изтъква и в молба от 27.02.2023 г., тоест след връщане на производството за ново разглеждане, че дискриминацията е въз основа на признака „членуване в синдикална организация“. Липсата на точен критерии относно недостатъчен принос е предпоставка за непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр, но такава не е установена от КЗД. Съдът съобразява, че при провеждане на производството пред КЗД от УМБАЛ „Св. М.“ Е. с молба от 13.04.2021 г. е представен доклад № 10827/02.07.2020 г. от главна медицинска сестра Г. И. до ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., в който е изложено, че ст. м. [населено място] е посочила, че не може да изпълнява поставените й задачи, защото м.[населено място] открито подронва авторитета й, настройвала колегите от клиниката, което грубо нарушавало вътрешните правила. Посочва случай, в който П. е подала сигнал до старша сестра от спешно отделение, тъй като последната е искала информация за неточно попълнени документи от друга сестра различна от П.. Гл. м.[населено място] е изразила становище, че П. се считала за компетентна да ръководи сестрите по нейния модела на поведение, а именно да отказват лекарски назначения и да не отговарят на телефонните повиквания, когато се занимават с други задачи. Посочено е, че А. се опитвала създаде организация за изписване на кръвни продукти, съобразно изискваният, но не постигнала резултат, което се установявало от оплакванията от служителите от Кръвен център респективно Спешно отделение. Този доклад е представен от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. при първото разглеждане на жалбата от П. в КЗД, както беше отбелязано, при първоначалното разглеждане на жалбата производството се е провело без участието на УМБАЛ „Св. М.“ Е., защото като страна е участвала ИД на дружеството, но С. П. е участвала надлежно и не е оспорила доклада от Г. И.. Отделно от това при провеждане на настоящото съдебно производство този доклад ведно с цялата административна преписка е приет към доказателствата, като не е оспорен от заинтересованата страна С. П.. Н. 31.07.2020 г. Д. Ж., в качеството на председател на С. С. е поискала информация от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., поради каква причиня тя, С. П. и К. И. са лишени от ДТВ, като е изразила мнение, че това е членуването им в СБМС. В отговор от ИД на дружеството от 03.08.2020 г., получен от Ж. на 04.08.20202 /л.80/ е посочено, че и трите лица са получили полагащото им се трудово възнаграждение. От дружеството не бил посочен и представен доклада от Г. И. от 02.07.2020 г. Въпреки това с оглед необорване от заинтересованата страна П. на констатациите в него, съдът приема, че те отразяват вярно фактите, а именно че С. П. е създавала напрежение в колектива, отказвала е лекарски назначения, не е отговаряла на телефонни повиквания и е препятствала създадената организация от м.[населено място] за изписване на кръвни продукти, като за последното нарушение имало оплаквания от служителите на Кръвен център и Спешно отделение. Това е предпоставка да се приеме, че са били данни към 02.07.2020 г., че тя има недостатъчен принос към дружеството. С. П. през м.07.2020 г. е лишена от ДТВ за пръв път, а е била служител в дружеството от 06.06.2017 г., но това не води до извод, че лишаването от ДТВ е поради членуване в синдикална организация. В списъка на лицата с недостатъчен принос за резултатите на дружеството – Приложение №3 от Протокол от 13.07.2020 г. на тричленна комисия са 14 лица, сред които са Д. Ж., С. П. и К. И.. Следва да се отбележи, че от Протокол от събрание от 19.01.2020 г. на СБМС е посочено, че на събранието са присъствали членове на С. С. в УМБАЛ „Св. М.“: Р. А. Н., Д. И. М. и Р. Л. Н.. Тези три лица не са лишени от „ДВТ – СВ. М.“, поради което се разколебава твърдението, че членуване в СБМС е основание за неравно третиране на С. П.. Също така заинтересована страна С. П. в становище № 44-037-54/03.12.2020 г. /л.23-25 адм. пр./ пред КЗД е посочила, че и Д. Р. Р. – председател на КНСБ в УМБАЛ „Св. М.“ Е. е лишено от ДТВ, защото е съдействал за изготвяне на КТД. Видно от списък на лицата, за които е прието, че са с недостатъчен принос в него не е включен Р. Р. и от заинтересованата страна не са представени доказателства, че той е лишен от ДТВ. С молба от 13.04.2021 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е. са представени доказателства и е уточнено относно лицата, за които е прието, че са с недостатъчен принос, въз основа на какви факти и обстоятелства са установяванията. От уточнения направени от адв. С. процесуален представител на дружеството пред КЗД и представените доказателства /л.119-139/ се установява, че за 13 от 14 – те лица има посочена причина, като за някой от тях това са дисциплинарни нарушения, съответно започнали или проведени дисциплинарни производства: М. М., И. И., И. М., Ц. Т., С. Н. – Х., Т. И. и И. В., но има и такива, които са лишени от „ДТВ Св. М.“ и е прието, че са с недостатъчен принос към дружеството, поради други причини: С. М. П. и Д. Д. Х. са били с намалено работно време, Е. С. В. не е изпълнява дейност финансирана от НЗОК и К. М. Р., за които е прието, че е на длъжност „работник, поддръжка сгради и шофьор автомобил с 9 места“ в [населено място]. Единствено за К. И. не е посочено какви са критериите, но в случая това е без значение, защото същата не е възразила срещу лишаването й от „ДТВ – Св. М.“. За Д. Ж. е посочено, че е налице доклад от м.[населено място] от 23.03.2020 г. от м.[населено място]. О. С. П. е посочен доклада от 02.07.2020 г. от м.[населено място], за който беше отбелязано, че не е оспорен и съответно оборен с надлежни доказателства. С оглед тези установявания съдът приема, че определянето на П., като служител с недостатъчен принос към дружеството е обоснован. При наличие на писмени доказателства относно въведените критерии за определяне лицата, които да получат ДТВ и представените писмени доказателства от УМБАЛ „Св. М.“ Е., поради какви факти останалите лица, за които е прието, че са с недостатъчен принос към дружеството са изключени от ДТВ „Св М.“, съдът е отхвърли искането на заинтересована страна С. П., тези факти да се установят, чрез разпит на свид. Д. Ж.. Отделно от това, както беше отбелязано С. П. е посочила, че е налице дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ и ответникът е приел, че само такава е налице, ето защото в настоящото производство съдът няма компетентност да разширява предмета на спора. В оспореното решение е посочено, че „В този смисъл настоящия състав приема, че ответната страна УМБАЛ „Св. М.“ Е. не е спазила собствения си правилник, като е допуснал прекия ръководител на жалбоподателката – главна медицинска сестра Г. И. да прояви по отношение на нея пряка дискриминация, въз основа на собствено си лично отношение към нея, като не я е третирала еднакво с останалите служители в нейния екип“. С. П. с молба от 27.02.2023 г. е уточнила окончателно, че жалбата й е против УМБАЛ „СВ. М.“ Е. за осъществена дискриминация въз основа на признак „членуване в синдикална организация“. От установеното следва, че КЗД се е произнесла извън предмета на спора в мотивите, с които е прието, че е осъществена пряка дискриминация от Г. И. спрямо С. П. по признак лично отношение. Съдът също няма правомощие да изменя предмета на спора, с който е бил сезиран административния орган, поради което не следва да се произнася налице ли е осъществена пряка дискриминация от Г. И. спрямо С. П.. От изложеното съдът приема, че оспореното решение е в просторечие с материалния закон, поради което по арг. на чл.146, т.4 от АПК е налице основание за отмяната му. Н. основание чл.143, ал.1 от АПК искането а жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Извършено е процесуално представителство от юрисконсулт Р., поради което на основание чл.24 от НЗПП съдът определя дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. КЗД следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 100 лева. Н. основание чл.75, ал.2 от ЗЗДискр., за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Внесената държавна такса от 50 лева, е недължимо внесена поради което жалбоподателят може по реда на чл.4б от ЗДТ да направи искане до съда за възстановяване на същата, като посочи банкова сметка. Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 143, ал.3 от АПК искането на ответника за присаждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно и съдът го оставя без уважение. По аргумент на противното на чл.143, ал.4 от АПК искането на заинтересованата страна – С. П. за присъждане възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2 от от АПК съдът