Решение № 23 от 26.5.2025 г. на Районен съд - Елхово по дело № 723/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Инициирано е въз основа на жалба, депозирана от В. С. Г. от с.Борисово, общ.Елхово, обл.Ямбол против Наказателно постановление №216 от 27.11.2024 година, издадено от А. Г. Т. – ВПД Началник на РУ- гр.Елхово, оправомощен с МЗ №8121з-595/26.05.2015г., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ административно наказание - глоба в размер на 500.00 лева и отнемане на разрешението за срок от 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ. С жалбата си жалбоподателят атакува издаденото му Наказателно постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-наказателната процедура предвидена в ЗАНН, които нарушения са довели до съществено ограничаване на правото му на защита. Отрича да е извършвал вмененото му с НП адм.деЯ.е като излага подробно фактологията по случилото се на датата – 12.10.2024г. заявявайки, че е участвал в организиран групов лов на дива - свиня в землището на с. Борисово общ. Елхово, обл.Ямбол. Ловният ден е протичал нормално до момента, в който около 14.00 часа служители на Горска стража извършили проверка на организацията и провеждането на лова и разпоредили заедно с тях всички ловци да се придвижат до центъра на с.Борисово и да изчакат служители на полицията от РУ-Елхово. След пристигане на служителите на МВР жалбоподателят сочи, че на всички ловци, в т.ч. и на него е била извършена проверка на документите и проверка за употреба на алкохол, в хода на която техническото средство е отчело 0.55 промила на хиляда алкохол в издишания от жалб.Г. въздух. Несъгласен с показанията на техн.средство жалбоподателят е поискал и му е била взета кръвна проба във ФСМП- Елхово, като въз основа на химическото изследване е било установено наличие на етилов алкохол в кръвта от 0, 28 промила на хиляда. В жалбата си жалбоподателят сочи, че е останал изненадан от съставения му АУАН, с което му е вменено нарушение, което не е извършвал, като отрича да е изваждал и държал оръжие пред Кметството на с.Борисово. Жалбоподателят счита, че при издаване на обжалваното НП е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като АНО не е проверил акта с оглед на неговата обоснованост и законосъобразност, както и не е изяснил фактическата обстановка чрез събиране на доказателства, за да се произнесе и приложи правилния закон. Според жалбоподателя неизпълнението на системата от процесуални правила, регламентирани в чл.52, ал.4 от ЗАНН е довело до съществено нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Изтъква се, че в обстоятелствената част на НП, както и в обстоятелствената част на АУАН липсва конкретно, ясно и точно описание на мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението съобразно изискванията както на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, така и на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН позволяващо правилна преценка за осъществен състав на нарушение и прилагане на правилния закон. Освен това според жалбоподателя липсват и мотиви в НП досежно размера на наложеното наказание. Предвид на тези си аргументи жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез пълномощника ди – адв.Г. Г. от АК-Ямбол заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. Административно-наказващият орган – Началникът на РУ- гр.Елхово към ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото от страна на проц. представител на АНО - юрисконсулт З. А., ред.упълномощена, са депозирани писмени бележки с вх. № 558/04.02.2025г., с които същата заявява, че оспорва жалбата като неоснователна по изложени аргументи. Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна с искане за присъждане на разноски в размерите предвидени по ЗПП, тъй като съгласно решение на СЕС Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приета като противоречаща на правото на ЕС. РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата на Г.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От представените от жалбоподателя в хода на съдебното дирене писмени доказателства – надлежно заверени копия от билет за лов на жалбоподателя № 0070160, членска карта № В 060369, разрешение № 20170337567, изд. на 06.07.2022 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях и приложение към разрешителното, се установява, че жалбоподателят В. С. Г. е ловец със заверена членска карта, издадена от Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ - Сдружение-Елхово, ловна дружина с. Борисово, общ. Елхово, обл.Ямбол и с билет за лов, издаден от Държавно лесничейство – Елхово, заверен за 2024 год. Същият притежава и Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно ловно оръжие № 20170337567, издадено от Началник на РУ-Елхово, валидно до 05.07.2027 год. за личното си оръжие - успоредка, марка „ИЖ“, калибър 12, №9196, което е вписано в приложението към разрешението му, с отразено място на съхранение – постоянният му адрес в с.Борисово, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Шеста оперативна зона“ №2. На 12.10.2024 год. – съботен ден жалбоподателят В. С. Г. и разпитаният по делото като свидетел – Т.М.Т., заедно с още 8 лица, поименно посочени в приложеното по делото на л.10, Разрешително за групов лов от 01.10.2024г., с ръководител на лова – Д. И. Д., участвали в организиран групов лов на дива - свиня в землището на с. Борисово общ. Елхово, обл. Ямбол. След проведения в сутрешните часове на 12.10.2024г. инструктаж за груповия лов, участниците в лова, между които и жалбоподателя, се придвижили с автомобили до мястото, където е следвало да ловуват. В следобедните часове, половин час след като ловците се наредили за втората пусия, ръководителят на лова – Д. Д. се обадил на участниците в лова по станциите им и им казал, че трябва да приберат пушките в калъфите и да се съберат на близкия асфалтов път, където ги чакали проверяващи от ЮИДП- гр.Сливен, които следвало да извършат проверка на документите за лова. Но поради това, че времето се влошило – завалял дъжд проверяващите служители от ЮИДП заявили на участниците да се придвижат до центъра на с.Борисово, пред Кметстовото, където ще бъде извършена проверката. Жалбоподателят Г. след като прибрал ловната си пушка в калъф, я качил в автомобила на св.Т. и заедно с автомобила на свидетеля се придвижили до Кметстовото на с.Борисово. На центъра в с.Борисово, пред Кметстовото около 15.00 часа служителите на ЮИДП-гр.Сливен – П. И. Л., Я. П.в Л. и С. Г. Д. /и тримата на длъжност „гл.специалист“ при ОГГ-ЮИДП-гр.Сливен/, за целите на извършваната проверка по ЗЛОД поискали от ръководителя на лова документите за организирания групов лов, както и от участниците в лова личните им документи, както и ловните им билети, членските им карти и разрешителните им за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. Всички участници представили на проверяващите поисканите им документи. Констатациите от извършената проверка проверяващите служители на ЮИДП-гр.Сливен обективирали в приложения по делото на л.41 Констативен протокол Серия ЮИДП-22 №000817. В хода на извършваната проверка служителите на ЮИДП-гр.Сливен поискали съдействие от служители на РУ-Елхово чрез Оперативния дежурен при РУ-Елхово. На място пред Кметството на с.Борисово се отзовал разпитаният по делото като свидетел полицейски служител К. Н. К. /на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ-Елхово/, който по искане на проверяващите служители на ЮИДП-гр.Сливен пристъпил към извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с инвентарен номер ARPM0847 на всеки един от участниците в груповия лов. Според показанията на св.К. и св.Т. /ангажиран от жалбоподателя/ нито един от посочените от служителите на ЮИДП-гр.Сливен участници в лова, в т.ч. и жалбоподателя не държал в ръцете си пред Кметството на с.Борисово ловно оръжие. Пробите за алкохол на всички участници в ловния излет били отрицателни, с изключение на тази на жалбоподателя Г.. В хода на извършената в 16.17 часа на 12.10.2024г. пред Кметството на с.Борисово, при служебния полицейски автомобил, проверка от св.К. за употреба на алкохол от жалб.В. Г., техническото средство отчело и фиксирало 0.55 промила на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания въздух, проба №01925. Показанията на техническият уред били показани на жалбоподателя, който ги е възприел, но не ги е приел, отричайки да е консумирал алкохол, като е поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване. Същите показания са били възприети и от служителите на ЮИДП-гр.Сливен. Съгласно изискванията на приложимата Наредба №1 от 19.07.2017 година за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. Изм. с ДВ, бр. 81 от 2018г.), на жалб.Г. след като му е било разяснено правото му на изследване, му е бил издаден от св.К. в 16.17 часа талон за изследване № 0012340/12.10.2024г., приложен към АНП, който жалбоподателя приел като е отразил, че не приема показанията на техническото средство. Жалбоподателят Г. изявил желание да се подложи на медицинско и химическо изследване, което се установява и от положения от него подпис в талона за изследване, срещу този начин на изследване. На място, на 12.10.2024г. в 16.25 часа служителят на ЮИДП – Я. П.в Л. в присъствието на другите двама служители на ЮИДП – П. И. Л. и С. Г. Д., както и в присъствието на св.К. К. и на жалбоподателя В. Г., съставил приложения по делото /л.40/ Контстативен протокол Серия ЮИДП-22 №001240, в който отразил, че в с.Борисово при проверка на ЛРД-Борисово, с.Борисово, обл.Ямбол, ловеца В. С. Г., притежаващ ловен билет №0070160, членска карта № В 060369, вписан в разрешително за групов лов Серия ЮИ 008680 от 12.10.2024г. ловува с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие марка „ИЖ“, калибър 12, №9196, като след проверка за алкохол с „Дрегер алкотест 7510“ с инвентарен номер ARPM0846 показанията на дрегера са били над разрешената норма, а именно: 0.55 промила на хиляда съдържание на алкохол. С Протокол за доброволно предаване, приложен към АНП, на място – пред Кметството в с.Борисово, на 12.10.2024г. жалбоподателят В. Г. предал на мл.експерт Д. А.ов Т. ловната си пушка марка „ИЖ“, калибър 12, №9196. Впоследствие с разписка от 16.10.2024г. на жалб.Г. е била върната посочената ловна пушка. След това жалбоподателят Г. е бил съпроводен от св.К. и от св.Т., с автомобила на последния до ФСМП-Елхово, където Г. дал кръвна проба за последващо медицинско и химическо изследване, което се установява от приложения към АНП Протокол за мед.изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен на 12.10.2024г. в 18.25 часа. Видно от отразеното в този протокол жалбоподателят е заявил на медицинското лице, че е употребил същия ден – на 12.10.2024г. около 13.00 часа 100 грама ракия, което е удостоверено с подписа му, положен под протокола. Въз основа на извършеното химическо изследване от експерта-химик в сектор Научно-техническа лаборатория при ОДМВР Ямбол – К. Г. К., резултатите от което са отразени в приложения към АНП Протокол № 241/15.10.2024г., е установено, че в кръвната проба, иззета от жалбоподателя В. Г., се е съдържал етилов алкохол с концентрация от 0.28 на хиляда. На 07.11.2024г. разпитаният по делото като свидетел З. Х. С., на длъжност „мл.пол.инспектор КОС“ при РУ-Елхово в сградата на РУ-Елхово след като поканил по телефон жалбоподателя В. С. Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетелите К. Н. К. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на акта/ и И. И. К. /свидетел по съставяне на акта/, е съставил против жалб.Г. Акт за установяване на административно нарушение №216 серия AД бл.№ 104965 от 07.11.2024г. /приложен към АНП/, за това, че на 12.10.2024г. около 15.30 часа в с.Борисово, общ.Елхово, обл.Ямбол, пред Кметството носи личното си оръжие успоредка, марка „ИЖ“, калибър 12, №9196, вписано в разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №20170337567, изд. от РУ-Елхово, валидно до 05.07.2027г., след употреба на алкохол, установена по реда на Закона за движение по пътищата с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с инвентарен номер ARPM0847, което отчело и фиксирало 0.55 промила на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания въздух с проба №01925 в 16.17 часа на 12.10.2024г., като е издаден талон за изследване №0012340 и връчен в 16.40 часа на 12.10.2024г. По желание на лицето е взета кръвна проба във ФСМП- гр.Елхово, като видно от Протокол №241 с рег.№326р-20115/15.10.2024г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол за извършено химическо изследване на кръвна проба е установено наличие на етилов алкохол 0.28 промила на хиляда. АУАН е съставен по преписка УРИ 261р-23646/06.11.2024г. по описа на РУ-Елхово. В АУАН е отразено, че с така констатираното В. Г. виновно е нарушил чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ. Така съставеният АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и от жалбоподателя, като на същата дата – 07.11.2024г. е извършено и връчването на препис от АУАН на нарушителя, което е удостоверено с подписа му. В седемдневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалб.В. Г. не е депозирал писмени възражения пред административно-наказващият орган. Въз основа на съставения АУАН, А. Г. Т., на длъжност - ВПД Началник на РУ-гр.Елхово, оправомощен с МЗ №8121з-595/26.05.2015г., е издал против жалбоподателя В. С. Г. обжалваното Наказателно постановление № 216/27.11.2024г., като е възпроизвел по идентичен начин констатираното с АУАН административно нарушение, със същата фактология и го е квалифицирал със същата правна квалификация - по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ, като на жалбоподателя Г., на основание чл.184, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е наложено административно наказание - глоба в размер на 500.00 лева и отнемане на разрешението за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е редовно връчено лично на жалбоподателя на 09.12.2024 година, което е удостоверено с подписа му, а на 13.12.2024г. е входирана жалбата му пред АНО с УРИ 261000- 5293/13.12.2024г. С предавателно-приемателен протокол от 09.12.2024г. жалбоподателят Г. е предал на свидетеля З. С. ловната си пушка марка „ИЖ“, калибър 12, №9196 и Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №20170337567, изд. от РУ-Елхово, валидно до 05.07.2027г. От приложената към АНП Заповед №8121з-595 от 26.05.2015 година на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - на Началника на РУ- Елхово да издава наказателни постановления за нарушения по ЗОБВВПИ. Съдът не кредитира приложените към АНП докладни записки, изготвени от свидетеля К. К., мл.екс.Д. Т. и от свидетеля З. С., тъй като съдържанието на тези писмени изложения нямат доказателствена стойност, поради това, че имат естеството на свидетелски показания, дадени не по надлежния ред и начин. Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – З. С. /актосъставител/, К. К. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на акта/, И. К. /свидетел по съставяне на акта/ и Т. Т., дадени в хода на съдебното дирене, както и въз основа на приложените към АНП писмени доказателства, посочени и обсъдени по-горе. Съдът не констатира съществено противоречие между показанията на свидетелите, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно фактологията, предшестваща и последваща съставянето на АУАН. По отношение на констатиране на нарушението съдът кредитира показанията на очевидците - свидетеля К. и на ангажирания от жалбоподателя свидетел Т. Т., като тези двама свидетели са категорични в твърденията си, че пред Кметството на с.Борисово, когато е била извършена проверка от св.К. за употреба на алкохол с техническо средство жалбоподателят не е държал в ръцете си личното си огнестрелно оръжие, а същото се е намирало в калъф в автомобила на св.Т. според заявеното от този свидетел. От така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 14-дневен срок /видно от разписката за получено НП – 09.12. 2024г. и от датата на депозиране на жалбата на жалбоподателя пред АНО – на 13.12.2024г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението. От формална страна: За да се произнесе по жалбата, съдът предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното НП и АУАН констатира, че съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани както в съставения акт, така и в издаденото въз основа на него НП, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, противно на бланкетните възражения на жалбоподателя, обективирани в жалбата му. Съдът намира и че НП е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН, като видно от изложената по-горе хронология по връчване и установяване на нарушителя, то законовите срокове са спазени. Наказателното постановление е издадено и от орган, оправомощен за това със Заповед на МВР, поради което същият се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗОБВВПИ. От материална страна: Съгласно чл. 60, ал. 1, т. 3, б. "е" от ЗОБВВПИ се забранява носенето или употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. При това не е предвидена минимална концентрация, както по ЗДвП от 0.5 промила. Текстът на чл. 184, ал. 1 от с.з. предвижда наказание глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година, за лице което носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата. При гореизложената фактическа обстановка, безспорно установена от събраните по делото доказателства, съдът счита, че жалбата е основателна, но поради следните съображения: В приложената като нарушена норма - чл.60, ал. 1, т. 3, б. "е" от ЗОБВВПИ действително няма определени граници при установеното количество алкохол по надлежния ред. Прието е в обжалваното НП, че случаят не е маловажен и не е приложен чл. 28 от ЗАНН. Съгласно задължителното тълкуване дадено с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д.№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът приема, че в настоящия казус макар деЯ.ето формално да осъществява състава на нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. "е" от ЗОБВВПИ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид представлява маловажен случай, съобразно дефиницията дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В случая се касае за дейност, която по своя характер е с висока степен на опасност за живота и здравето на определен кръг лица, поради което и предполагаемите вредни последици от това нарушение не биха могли да бъдат незначителни. Именно по тази причина след като е отчел характера на обществените отношения предмет на закрила, законодателят не е предвидил и някакъв толеранс по отношение съдържанието на алкохол в кръвта, като предвиди праг до който деЯ.ето не следва да се третира като нарушение, както това е сторено в ЗДвП, но това по никакъв начин не означава, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не намира приложение. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК приложима на основание препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, не е престъпно деЯ.ето, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност, не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Легално определение на понятието малозначителност се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в конкретния случай - административно нарушение/ от съответния вид. В случая измерената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, е толкова минимална - 0.28 промила, че това едва ли би могло по някакъв начин да повлияе на неговите действия и постъпки. В случая наличието или не на положителен резултат обуславя наличието или липсата на нарушение, но концентрацията му не е единствено обстоятелство, което отегчава или смекчава проявената вина, като към това следва да се добави, че това е и обстоятелство, което при наличието и на останалите предпоставки предвидени от закона, би могло да доведе до отпадане на административно-наказателната отговорност. Това е така, тъй като, ако наличието или не на положителен резултат обуславя само наличието или липсата на нарушение, то едва ли по еднакъв начин следва да бъде ангажирана отговорността на извършител с 0.001 промила и като възможност и по малко и на такъв с 0.5 промила, след като минималното предвидената от закона санкция за това нарушение е в размер на 500 лева и след като и в двата случая не следва да се приема, че се касае за пияно състоЯ.е и че подобна концентрация, не може да бъде фактор влияещ върху действията или постъпките на дееца. С оглед на това, очевидно е, че за всеки отделен случай това обстоятелство следва да бъде преценено и обсъдено и след като се вземат предвид и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, да се извърши преценка възможно ли е приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, която може да намери приложение за нарушение от всякакъв вид, стига да са налице предвидените от закона предпоставки. Хипотезата на чл. 28 от ЗАНН се прилага само при наличие на административно нарушение, извършено виновно. Въпросът е кога тя ще намери своето приложение при налично нарушение, в кой случай може да се приеме, че конкретно деЯ.е, с което е осъществен състав на чл. 60 от ЗОБВВПИ, се характеризира с липса или незначителност на вредните последици, проявни форми на самото поведение и други смекчаващи обстоятелства, характеризиращи се с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Няма спор затова, че действително са нарушени правно защитени обществени отношения, но тяхното засягане в случая е незначително, в сравнение с обикновените случаи. В конкретния случай се касае до наличие на алкохол в незначителни размери, извършено от лице, което не е било наказвано за други нарушения по този нормативен акт (по делото няма данни за такива). За да се прецени дали конкретното нарушение попада или не под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, следва да се изходи от целта, поради която законодателят е счел, че същото съставлява съставомерно деЯ.е. Боравенето с оръжие, вкл. неговото съхранение, носене и употреба, съставлява правно регламентирана дейност и източник на повишена опасност, поради което е необходимо лицето, боравещо с тези средства, да е с ясно съзнание, което да му позволява да преценява правилно и обективно обстановката, да взима адекватни решения и да е в състоЯ.е да ръководи поведението си така, че да не застрашава околните. Поради тази причина при редица подобни дейности законодателят изисква лицето, опериращо със средства - източник на повишена опасност /оръжия, МПС, специални машини, химикали и т.н./, да не е употребило алкохол. Количеството алкохол в кръвта на човека определя интензитета и въздействието му върху неговото поведение и в този смисъл това количество играе важна роля и за индивидуализацията на наказателната и административно-наказателна отговорност. И законодателят и съдебната практика отчитат, че различната концентрация на алкохол в организма на дееца разкрива и различна степен на обществена опасност. След като законодателството и съдебната практика безусловно приемат, че нивото на концентрация се намира в пряка връзка със степента на обществена опасност, то тази мярка следва да се приложи и отчете и при възможността за прилагане института на маловажния случай в административно-наказателното производство. Съдебната практика приема, че когато количеството алкохол не е взето предвид при определяне наличието или липса на деЯ.е, то същото следва да има значение поне при индивидуализацията на наказанието. Когато е налице "по- висока степен на пияно състоЯ.е" то "е налице и по-голяма опасност за защитените обществени отношения". /Решение № 169 от 17.II.1969 г. по н. д. № 59/69 г., III н. о. на ВС на НРБ/. Съответно следва да важи и обратния принцип - при ниска концентрация на алкохол следва да бъде отчетена и ниска степен на обществената опасност на деЯ.ето и дееца, която има пряко значение за приложението на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от НК. Високата концентрация на алкохол "прави наложително изтърпяването на наложеното наказание с оглед преди всичко поправянето на подсъдимия, както и по съображения за постигане целите на генералната превенция", следователно ниската такава води до нуждата от неналагане на наказание за първо нарушение и предупреждаване на дееца, че при повторно нарушение наказание ще му бъде наложено. Такива мотиви и изводи са застъпени и в Решение № 1190 от 29. Х.1977 г. по н. д. № 1040/77 г., III н. о. "За степента на вината на водача има и трябва да има значение каква е неговата пригодност да управлява едно моторно превозно средство. Колкото в по-малка степен се проявява въздействието на алкохола върху психофизическото състоЯ.е на този, който управлява автомобила, толкова вероятността за настъпване на пътно-транспортно произшествие е по-малка и, обратно, тя се увеличава при по-голямо въздействие на алкохолна интоксикация. От медицинска гледна точка се посочва, че пригодността на водача правилно да управлява моторното превозно средство намалява с увеличаване на алкохолната концентрация в кръвта му, възможността да настъпи пътнотранспортно произшествие се увеличава.". Същото се отнася и до всяка друга дейност, източник на повишена опасност, каквато е и боравенето и носенето на оръжие. Тежката степен на алкохолна интоксация, макар и да е квалифициращ елемент от състава на редица деЯ.я, е същевременно и отегчаващо обстоятелство, защото извършването на дейност, източник на повишена опасност, или на правно регламентирана дейност с общоопасни средства в такова състоЯ.е завишава степента на обществената опасност на деЯ.ето и дееца, т.к. представлява голяма опасност за гражданите. По аналогия от противното следва да се приеме и правилото, че ниската концентрация е както смекчаващо вината обстоятелство, така и обстоятелство, което може да доведе до неналагане на наказание поради изключително ниска степен на обществената опасност на същото. Съдебната практика приема, че долната граница на алкохолно въздействие върху организма е именно 0, 5 промила (същата не случайно е използвана в този си размер, за да се определи съставомерност на нарушения по ЗДвП). В Решение № 1613 от 13. ХI.1968 г. по н. д. № 1371/68 г., III н. о. се сочи именно тази алкохолна концентрация като "долна граница на алкохолно въздействие", което означава, че при по-ниски стойности такова не е налице или количеството алкохол в организма не може да повлияе върху човешкото поведение. "...консумираният алкохол при така установените количества в кръвта...може да посочи на различни въздействия или на едно незначително въздействие, поради което в никакъв случай не трябва да се приеме наличността на по-тежко състоЯ.е, което води до утежнена квалификация и отговорност." В случая съдът намира, че при стойност на установена концентрация от 0, 28 промила, установени с химическа експертиза, т.е. количество в значителна степен по-малко от тази долна граница на въздействие, което ако не води до пълно отсъствие на състав, то следва да доведе до прилагане правилото за маловажен случай при първо нарушение на дееца и липса на отегчаващи обстоятелства. При положение, че ЗОБВВПИ не въвежда никакви граници и количеството установена концентрация не оказва влиЯ.е върху извода за маловажност, то ще се стигне до абсурдни ситуации, когато при още по-ниски стойности, отчитани не в десети, а в стотни от промила, ще се налага наказание глоба на минимална стойност от 500.00 лв., които последици надхвърлят многократно обществената опасност и се създават условия не за превенция, а за произвол и з а налагане на едно несъразмерно с нарушението наказание, тъй като в административно-наказателното производство, за разлика от наказателното, е недопустимо налагане на санкция под законовия минимум. Поради това законодателят е предвидил именно възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното съдът приема, че деЯ.ето, макар да осъществява от обективна страна признаците на нарушението по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. "е" от ЗОБВВПИ е маловажно и следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай извършеното нарушение е за първи път, а концентрацията на алкохол в кръвта на жалб.Г. е незначителна и това са тези обстоятелства, които определят случая като маловажен и които определят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и за което съдът следва да извърши съответната преценка при осъществения контрол за законосъобразност на обжалваното НП. От горепосоченото следва извода, че в случая изискващите се предпоставки, определящи случая като маловажен са налице, тъй като същият конкретно се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на деЯ.я от този вид, независимо, че законодателя не е предвидил никакъв толеранс, определяйки праг, под който деЯ.ето да не се санкционира като нарушение. Ето защо съдът приема, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Г. за извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Следвало е в случая да не се налага административно наказание, а жалб.Г. да бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание - съгласно чл. 28 б. "а" от ЗАНН. Действително от една страна целта на административните наказания е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани - чл. 12 от ЗАНН. От друга страна обаче не бива да се забравя целта на самия закон установяващ общите правила за административните нарушения и наказания, за реда за установяването им, за налагането и изпълнението им, за осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите - чл. 1 от ЗАНН, при което едно първоначално предупреждение за спазване на нормативните актове, ще има също възпитателно и предупредително въздействие. По този начин в пълна степен ще бъдат защитени правата и законните интереси на гражданите. Поради изложените си съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло поради "маловажност" на случая на административно нарушение. Предвид обаче разпоредбата на чл.63, ал.4 вр.с ал.2, т.2 от ЗАНН, следва да бъде предупреден жалб оподателя Г., че при извършване на друго адм.нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм.наказание. Разноски: С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски следва да се присъдят на жалбоподателя Г., но съдът констатира, че такова искане от тази страна в производството не е направено както с жалбата, така и в хода на устните прения от процесуалния му представител – адв.Г.. Искането на АНО, заявено в представени писмени бележки чрез процесуалния му представител – юриск.З. А., за присъждане на направени по делото разноски – възнаграждение на юрисконсулт за процесуално представителство пред настоящата инстанция, предвид изхода от делото, се явява неоснователно и поради това не следва да бъде уважено. Мотивиран от изложените си по-горе правни изводи и на основание чл. 63 ал.4 вр.с ал.2, т.2 от ЗАНН, Районен съд-Елхово