Решение № 2462 от 25.7.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 368/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.64, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Жалбоподателят „Алфа Естейт“ ЕООД – Свищов, чрез... Б. Е. от САК, е обжалвал решение за верификация по искане за окончателно плащане от 22.04.2024 година във връзка с изпълнението на административен договор №BG05M9OP001-2.010-0778 от 11.10.2018 година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 с наименование на одобрения проект „Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене „Есен“ /решението за окончателно плащане за лаконичност/. Твърди се нищожността на това решение, като в открито съдебно заседание се претендира и отмяната му, като следва да се приеме, че алтернативно се твърди и незаконосъобразността му. Жалбоподателят счита, че решението за окончателно плащане е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, при което е нищожно. В това отношение се сочи, че с влязло в сила съдебно решение №225/09.10.2023 година, постановено по АД №339/2023 година по описа на Административен съд – Велико Търново е отменено предходно решение за отказ да се верифицира сумата, поискана със същото искане за окончателно плащане по договора за БФП, която е от 94 426, 54 лв., като в мотивите на съда изрично е указано как следва да се тълкува и прилага закона от ответника. Въпросното решение е било оставено в сила с решение по АД №11828/2023 година по описа на ВАС. При това положение, при липса на влязло в сила решение за определяне на финансова корекция ответникът издава решение при същата фактическа обстановка, което е нищожно. В открито заседание поддържа и, че липсват доказателства за соченото от ответника основание по чл.64 от ЗУСЕФСУ. Претендира разноски. Ответникът по жалбата, Ръководителят на Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. В представеният по делото отговор /листове 20 – 24 от делото/ развива съображения за законосъобразността на оспореното решение. Сочи, че в акта са налице както фактически, така и правни основания, на които се обляга разпоредения резултат. Всъщност според него релевантни елементи при контрола на материалната законосъобразност на такъв акт са наличието на входирано искане до РУО за верифициране на средства по договор за БФП; и наличие на регистриран сигнал за нередност, , като последната представлява нарушение на договора, във връзка с който е направено искането за възстановяване на средствата, като в процесният случай и двата елемента са налице. Аргументира се, че тезата за нищожността на административния акт с оглед прилагането на чл.177, ал.2 от АПК, е неоснователна. Сочи, че в мотивите към решението на ВАС е посочено изрично, че решението на АСВТ е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от този съд съображения. Всъщност ВАС е приел, че изписаното фактическо основание за предходният отказ за верификация не съответствал на сочената в този акт правна квалификация, като не е налице констатация за принципна незаконосъобразност на акта за отказ от верификация по чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ. В решението било посочено, че всъщност констатираното противоречие препятства съдебния контрол по фактите и представлява формално основание за отмяната на акта. Поради това новият, понастоящем оспорен акт е съобразен с решението на ВАС и неговите съображения за постановяването му, като не се нарушава изискването на чл.177, ал.1 от АПК. Развиват се и други съображения досежно законосъобразността на оспореното решение и досежно неоснователността на жалбата. В открито заседание се поддържа, че са налице фактическите основания за разпореденото с акта, като се иска отхвърляне на жалбата и присъждането на разноски. Прави се и възражение по разноските, претендирани от жалбоподателя. Жалбата е допустима. Същата е депозирана чрез ССЕВ на 7.05.2024 година, като е спазен 14 дневният срок за оспорване с оглед данните за публикуването на решението в ИСУН 2020, от които е видно, че решението е отразено в тази система на 23.04.2024 година. Жалбоподателят е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно и е легитимиран да го оспори. По същество жалбата е неоснователна. Видно е от изложените аргументи в оспореното решение, че ответникът е посочил следното: по постъпилото искане за окончателно плащане /ИОП №3/е налице предходно решение за верификация от 03.05.2023 година, което е било обжалвано пред АСВТ. Този съд с решение №225/9.10.2023 година го е отменил, изтъквайки, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ поради липса на окончателен акт за определяне на финансова корекция, като с решение №3218/18.03.2024 година на ВАС по АД №11828/2023 година, същото е оставено в сила, но по мотиви за формална незаконосъобразност на акта. Посочено е, че е налице искане за плащане, с което се претендират за възстановяване разходите, отчетени във връзка с одобрения проект, в изпълнение на който е сключени съответният договор, но е налице регистрирана нередност /установена и от съда/, като тя е въведена въз основа на сигнал №98, като впоследствие, на 04.05.2023 година сигналът е преквалифициран в съмнение за измамас регистриран №ОПЧР20/19/ЕСФ/078/02. Посоченото е станало въз основа на допълнително събрани доказателства, включително и от съда, като правната квалификация е за нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФС, вр. с чл.65, параграф1 от регламент 1303/2013, като са засегнати всички разходи по проекта. Сигналът е активен /като и към момента на приключването на съдебното дирене не е променен статуса му/. Предвид събраните и преценени поотделно и съвкупно доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 11.10.2018г. между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., рег.№ № BG05M90P001-010-0778-C01 с наименования на проекта: Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене „Есен“ с вх. № BG05M90P001-010-0778-C01 общ бюджет от 216 984, 73 лева, от които европейско финансиране 184 437, 01 лева, като към момента на издаване на акта са били изплатени 122 558, 19 лева. След подаден сигнал от 17.09.2019 година въведен като сигнал да нередност с №98 в регистъра на програмата на 20.09.2019 година, от представител на УО е била извършена внезапна проверка на място на изпълнение на дейността по посочения проект с адрес гр. Свищов, ул. „33 ти полк“ като по време на проверката е констатирано, че обектът е затворен. В последствие, след разговор с представител на дружеството, е бил осигурен достъп до обекта, където се е намирало доставеното по проекта оборудване по проекта. Установено е, че предприятието не осъществява дейност от 11.09.2019г. поради ремонт на оборудването, за което УО не е своевременно уведомен. Управителят на социалното предприятие е пояснил, че от датата на възникналата повреда на оборудването лицата са изпълнявали трудовите си функции на друг обект на жалбоподателя гр. Свищов, ул Хр. Смирненски № 3. На 2.10.2019г. съответно е извършена проверка в офиса на счетоводната фирма, ангажирана с осчетоводяването на разходите по проекта гр. София, [улица]. От данните на счетоводството на жалбоподателя се установява, че са назначени считано от 2.1.2019г. лица по трудов договор, с място на работа “социално предприятие“ Есен, като закупеното оборудване е било доставено на 7.05.2019г. С оглед на това става ясно, че реалното изпълнение на договора започва на 7.05.2019г., а не както е посочено в искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 11.10.2018г.-9.5.2019г. Това плащане е било одобрено от УО за сумата от 79 161, 24 лева на база предоставените в ИСУН документи. Впоследствие, на 7.10.2019г. в присъствието на Управителя на социалното предприятие и на отговорните експерти от УО са проведени телефонни разговори с целевата група по проекта, на които са зададени въпроси, свързани с участието им. Едно от тях е отговорило, че не работи в социалното предприятие, а само получава възнаграждение от жалбоподателя, за което се подписва на платежна ведомост. Друго е посочило, че в обекта работят основно три жени, а друго лице е отбелязало, че му е прекратено трудовото правоотношение с предходен работодател, като му е разяснено, че следва да работи в социалното предприятие, а трудовото възнаграждение ще продължи да получава от предходния работодател, като дружеството жалбоподателя ще заплаща само социалните осигуровки. Единственият му ангажимент е подписване на месечните извлечения за трудово възнаграждение. От извършените служебни проверки от НАП по ЕГН на всички от целевата група се установява аналогична фактическа обстановка – прекратяване на трудовите договори. На 14.10.2019г. е получена информация за резултатите от извършената проверка за спазване на трудовото законодателство от жалбоподателя от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В. Търново, които установяват липсата на инструктаж на място преди започване на работа, както че повечето време, лицата са полагали своя труд в химическо чистене Пролет, собственост на дружеството, а не в Есен, като дейността на двете се припокрива.От получените данни УО е направил предположение, че тези лица са изпълнява функциите си в социалното предприятие за периода от 7.05.2019г. когато е било получено оборудването, до 11.09.2019г., когато предприятие е в престой, поради възникнала авария. След като е установил горната фактическа обстановка УО с решение от 1.11.2019г. е прекратил сключения между страните административен договор на основание чл. 19д, ал.2 от АПК във вр. с чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ чл. 3.56.1 б а и чл. 3.56.2 б. в от административния договор и листове за извършени проверки на място № 1 /1.10.2019г. и № 2./2.10.2019г. С горното Решение, УО на основание чл. 3.75 от договора е указал на жалбоподателя, че в срок от 14 дни от получаване на съобщението следва да възстанови авансово и междинно плащане сума от 122 558, 19 лева. Последното е било обжалвано по съдебен ред като с окончателно Решение № 3859/11.4.2023г. по адм.д. 10024/23г. на ВАС това решение за прекратяване на административния договор е отменено, с основен мотив, че в атакуваня акт УО не е посочил и обосновал с доказателства чл. 19д, ал.2 от АПК, която дава права но същия едностранно с писмено предизвестие да прекрати административния договор, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Аналогична е и разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Както на съда, така и на страните по спора е известно, че е било образувано досъдебно производство по описа на СГП пр. пр. № 00734/21г. срещу неизвестен извършител касаещи неправомерно ползване на европейски средства по горепосочения проект което е било прекратено с Постановление на СГП на 10.8.2023г. По искането за окончателно плащане /ИОП №3/ ответникът е издал решение от 3.5.2023г., с което на основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕСФСУ и §70 от ПЗР на с.з. е отказано верифициране на 94 426, 54 лева, представляваща отчетени разходи с отчетен период 1.5.2019г-14.1.2020г. по проект „Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене „Есен“ с вх. № BG05M90P001-010-0778-C01 общ бюджет от 216 984, 73 лева, за което е сключен административен договор за БФП. Това предходно решение е било обжалвано, като с решение № 225 от 9.10.2023 година, постановено по А№ №339/2023 година по описа на АСВТ, то е отменено. Основният аргумент на съда за отмяната е, че следва актът, с който се финализира производството по администрирането на нередност по същия проект, да е стабилизиран, което обстоятелство не е било налице в този случай. Ответникът е обжалвал това решение по касационен ред пред ВАС, като с решение №3218 от 2024 година, постановено по АД № 11828/2023 г. ВАС е оставил това решение в сила, но по различни аргументи. ВАС е приел, че изписаното правно основание в акта не съответства на сочената правна квалификация. Т.е. ВАС е приел, че оспореният административен акт е формално незаконосъобразен, дотолкова, доколкото обстоятелствата, посочени в основанието му, не се вписват в приложената от органа законова хипотеза. Посочените обстоятелства се установяват от представената пред съда преписка. Какви са изводите на съда? Оспорваното решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, е издадено от компетентен орган – Заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ с оглед представената заповед РД-03-2/01.12.2020 година и предвид разпоредбите на чл.4, т.7и чл.29, ал.1 от Устройствения правилник на МТСП във връзка с чл.9, ал.5, изречение второ от ЗУСЕФСУ. Съдът не споделя твърдението за нищожност на акта, което черпи основанието си от разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК. Според тази разпоредба „Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.“. Видно е от решение № 225 от 9.10.2023 година, постановено по А№ №339/2023 година по описа на АСВТ, че то е постановено в изпълнение на разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, според която „Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.“. Прилагането на тази разпоредба от съда възстановява висящността на производството по издаването на съответния административен акт, като задължава администрацията да се съобрази с дадените от съда задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. За да е нищожен административният акт в хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, в случай, когато административният орган се произнася след отмяна на административен акт по реда на чл.173, ал.2 от АПК, следва органът да е издал новият акт при възобновената висящност на административното производство в пряко противоречие с указанията по прилагането на материалния и/или процесуалния закон, които съдът е посочил в отменителното си решение. В този смисъл е например решение № 6 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2013 г. Както се констатира по-горе, въпреки, че ВАС е оставил в сила решението на АСВТ, то това е станало при излагането на различни мотиви, като именно даденото от ВАС тълкуване и прилагане на закона /в случая на разпоредбата на чл.64, ал.1, предложение второ от ЗУСЕФСУ/ е било съобразимо от ответника при издаването на новия административен акт с оглед възобновената висящност на производството по искането за окончателно плащане, предявено от жалбоподателя. Посоченото тълкуване на въпросната разпоредба е спазено, доколкото в мотивите на оспореният понастоящем административен акт е отбелязано, че същият се издава в изпълнение на диспозитива на постановеното от АСВТ решение, при съобразяване на изложените от ВАС мотиви по тълкуване и прилагане на закона. Изрично е посочено, че за да е налице материална законосъобразност на акта при прилагането на чл.64, ал.1, предложение второ от ЗУСЕФСУ следва да са налице два елемента, първият от които е входирано искане за верифициране на средства по административния договор, а вторият от които е наличие на регистриран сигнал за нередност, представляващ нарушение на договора, по който е направено искането. Отбелязано е в това отношение, че искане за плащане по договора е налице, като обаче е налице и регистрирана нередност, който впоследствие е преквалифициран в подозрение за измама /което обстоятелство се установява и от преписката/. Именно тези обстоятелства са обусловили и разпоредения от ответника резултат, при което както съдът вече отбеляза, не може да се претендира, ме е налице проявление на хипотезата, посочена в разпоредбата на чл.177, ал2 от АПК. Писмото е законосъобразно и по същество. Разходите се верифицират въз основа на документите /чл.60, ал.3 от ЗУСЕФСУ/, представени от бенефициера с всяко искане за плащане, като проверките за верификацията им обхващат проверка по документи на искането, обхващаща и разходооправдателните документи, обосноваващи поисканата за верифициране сума и/или проверки на място – чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Съответно разходите се верифицират, когато са допустими – чл. 62, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание разход, за който възникне съмнение, че е засегнат от нередност, да не се верифицира, въпреки допустимостта му отговаря на критериите, разписани в разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, на разпоредбите на ПМС №189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. и на разпоредбите на НАРЕДБА № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. В случая отказът за верифициране на разходите е на основание проверката за регистрирана нередност и не е обвързан /не е в преюдициална зависимост/ от изхода на производството по приключването на нередността чрез акт за финансова корекция върху засегнатите от твърдяната нередност разходи. Решението за отказ за верификация на разходи в случаите на започната процедура по администриране на нередност /каквато алтернативна хипотеза е предвидена в разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ/ има за цел да ограничи верификацията им, като отказаният за верифициране разход може да се включи в следващо искане за плащане /т.е. този акт не преклудира възможността да се направи ново искане и съответните разходи да се верифицират/. След като на практика релевантно е приложението на хипотезата на чл.64, ал.1, изречение второ от ЗУСЕФСУ, то следва да се съобрази искането на бенефициера до ръководителя на УО и наличието на регистриран сигнал за нередност на предявен за верификация разход във връзка с договора за безвъзмездно финансиране. В случая, както се констатира, е налице сигнал за нередност, впоследствие преквалифициран като съмнение за измама, което е достатъчно основание предявените разходи да не се верифицират. Разпоредбата е императивна и административният орган, при данни за регистрирана и администрирана нередност следва да я приложи. Това, че сигналът за регистрираната нередност впоследствие е преквалифициран, като е прието, че става въпрос за съмнение за измама по смисъла на §1, т.4 от ДР на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, не води до други изводи – вж. например решение № 12290 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2023 г. Жалбата е неоснователна. Разноски: Ответникът претендира разноски на основание чл.143, ал.3 от АПК, които с оглед изхода на спора следва да му се присъдят. Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав