Решение № 23935 от 11.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1637/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано по касационната жалба на „Л. СТРОЙ КОНСУЛТ 1“ЕООД, ЕИК, представлявано от управителя А. А. Л. чрез пълномощник адв. А. М. против решение № 5297/05.12.2024 г., постановено по нахд № 6340/2024 г. по описа на Софийския районен съд. Обосновават се съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че с оглед категорията на строежа (пета категория), компетентен орган за упражняване на контрол по спазване на строителното законодателство е кметът на район „Витоша“ или упълномощено от него длъжностно лице /чл. 223, ал. 1 от ЗУТ/, който е уведомен за започване на строителството, посредством подписване на Протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. С оглед на това и уведомяването или неуведомяването на ДНСК не води до възникване на каквито и да било контролна функция за ДНСК. Излагат се доводи за наличието на всички изискуеми предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не на последно място се навеждат и твърдения, че налагането на среден размер на санкцията противоречи на принципа на пропорционалност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на правния спор с отмяна на наказателното постановление. Алтернативно, претендира изменение на наказателното постановление в частта му относно размера на санкцията, като същата се намали до минимално установения размер Заявява искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Началникът на Дирекция за национален строителен контрол, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Софийската градска прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София - град, XIX-ти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Решението на Софийския районен съд е валидно и допустимо. Предмет на производството пред Софийския районен съд е наказателно постановление №С-3-ДНСК-25/27.03.2024 г., издадено от началника на дирекция за национален строителен контрол, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 22 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „Л. СТРОЙ КОНСУЛТ 1“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение на чл. 158, ал. 2, изр. първо от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Въз основа на събраните по реда на НПК доказателства и доказателствени средства Софийският районен съд от фактическа страна е установил следното: Във връзка с възникнала авария от служители на РДНСК София е извършена проверка на строеж: „Жилищна сграда с подземен гараж“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор], [УПИ]-376, кв.№1, м. в. з. „Киноцентъра-1 ч.“. При проверката е установено на 05.10.2023 г. между „КОНСТРУКТИВАБГ“ООД, в качеството му на възложител и „Л. СТРОЙ КОНСУЛТ 1“ЕООД, в качеството му на лице, упражняващо строителен надзор е сключен договор за упражняване на независим строителен надзор на строеж Жилищна сграда с подземен гараж“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор], [УПИ]-376, кв.№1, м. в. з. „Киноцентъра-1 ч.“. На 16.10.2023 г. е съставен Протокол образец №2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. При извършена проверка по документи и справка в деловодната система е констатирано, че за строеж: „Жилищна сграда с подземен гараж“ в поземлен имот с [идентификатор], [УПИ]-376, кв.№1, м. в. з. „Киноцентъра-1 ч [населено място] в законоустановения срок не е постъпило уведомление от „Л. СТРОЙ КОНСУЛТ 1“ЕООД за заверена заповедна книга за строежа, което обстоятелство е удостоверено с констативен протокол от 16.11.2023 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК София. На 01.02.2024 г. е връчена покана на А. Л. за явяване на 08.02.2024 г. в РДНСК-София за съставяне на акт по чл. 36 от ЗАНН, с предупреждението, че при неявяването му ще бъде съставен такъв в негово отсъствие. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №С-3 от 08.02.2024 г., в присъствието на двама свидетели, срещу „Л. СТРОИ КОНСУЛТ 1“ ЕООД, за това, че като лице, упражняващо строителен надзор не е изпълнило задълженията си, които са му вменени по чл. 158, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ. АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството и е връчен лично на управителя на 12.02.2024 г. Срещу АУАН не е депозирано писмено възражения в законоустановения срок. Въз основа на акта е издадено наказателното постановление, предмет на производството пред Софийския районен съд. Въз основа на така установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Изложил е доводи, че установените в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства сочат по несъмнен начин, че административно наказателно отговорното лице, от обективна и субективна страна е извършило нарушенията, за които е ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Решението на Софийския районен съд е правилно. Касационната инстанция възприема изцяло, съобразно чл. 220 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, установената от Софийския районен съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при осъществената преценка на събраните по делото доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 13, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, като е събрал съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК във връзка с чл. от 84 ЗАНН доказателствата от значение за пълното и всестранно разкриване на обективната истина по случая. Преценил е, поотделно и в съвкупност, събраните в административнонаказателното производство и в съдебното следствие доказателства, писмени и гласни, които са еднопосочни и достатъчни за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване в определените с чл. 102 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН граници. Софийският районен съд правилно е обосновал мотиви за извършено нарушение на чл. 158, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ, което задължава лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите в тридневен срок от съставянето на протокола по ал. 1, а когато такъв не се изисква - преди започването на строежа, да завери заповедната книга на строежа и да уведоми писмено в 7-дневен срок от заверката общината, специализираните контролни органи и регионалната дирекция за национален строителен контрол. По делото не е спорно, че в случая задължението по чл. 158, ал. 2 от ЗУТ в частта му относно уведомяване на РДНСК София не е изпълнено от Л. СТРОИ КОНСУЛТ 1“ ЕООД, в качеството му на лице, упражняващо независим строителен надзор, в 7-дневен срок от заверката на заповедната книга за строежа №71 от 16.10.2023 г. С бездействието си дружеството не е изпълнило изискването на закона, с което от обективна страна е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 158, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба за липсата на съставомерност на деянието, предвид категорията на строежа (пета категория) и уведомяване на компетентния орган за упражняване на контрол по спазване на строителното законодателство (кметът на район „Витоша“), посредством подписване на Протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Нормата на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ изчерпателно изброява държавните органи, които следва да бъдат уведомени за заверката на заповедната книга, като не прави разлика по отношение на отделните категории строежи. Следователно, неуведомяването на който и да е от визираните органи съставлява нарушение по смисъла на чл. чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ и е основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на виновното лице. Неоснователни са и доводите, изложени в първоначалната жалба и повторени в касационната за наличието на всички изискуеми предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на разпоредбата са налице, но наказващият орган не я е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление и на съдебното решение, което го потвърждава, поради издаването им в противоречие със закона ( в този смисъл Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК). В процесния случай касационната инстанция намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице, като вмененото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушения със същата правна квалификация, а не по-ниска. Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция, като в случая тя е от 1000 до 3000 лева. В съдебната практика трайно се приема, че типично обстоятелство, което може да доведе до извод за маловажност на случая е наличието на обективни причини, на които се дължи неизпълнението на вмененото със закона задължение. Макар същите да не представляват основание за отпадане на обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ, наличието им индикира на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и възможност целите на наказанието да се постигнат само чрез предупреждение. В случая нито са изложени твърдения, нито са приложени доказателства, установяващи наличие на такива обективни причини, наложили забавата в изпълнението. Друго обстоятелство, което трайно се приеме в съдебната практика, като основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН е своевременното, срочно и и доброволно отстраняване на нарушението. В случая нарушението не е отстранено доброволно, а периодът на забава – повече от двадесет дни, в никакъв случай не може да се приеме за незначителен и да доведе до извод за маловажност на нарушението. Не може да бъде аргумент за маловажност на случая и липсата на произтекли вредни последици, доколкото нарушението по чл. 158 ЗУТ е на формално, просто извършване, като за неговата съставомерност не е предвидено настъпването на вредни последици и именно това е типичния случай при нарушения с тази правна квалификация. Поради изложеното, логиката в процесния случай е точно обратната на изтъкваната от касатора - ако бяха настъпили вредни последици, това щеше да е изключението от общото правило за нарушения с тази правна квалификация и това би представлявало отегчаващо обстоятелство, което да обуслови налагането на по-висока санкция. Други смекчаващи обстоятелства, които да водят до по-ниска степен на обществена опасност на деянието, нито са наведени, нито са доказани. Кореспондиращата на извършеното нарушение санкционна норма на чл.237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ предвижда налагане на административно наказание на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение по чл. 158, ал. 2 от ЗУТ в размер от 1000 до 3000 лв. Определеният от административно наказващия орган среден размер на имуществената санкция правилно е възприет от въззивната инстанция като съответен на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение. Въз основа на изложеното касационната инстанция приема, че решението на възивния съд е правилно и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд София-град, XIX-ти касационен състав,