Решение № 2574 от 9.9.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 534/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181; със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, представлявано от Н. А. – изпълнителен директор срещу Решение № 265/16.05.2024 г., постановено по АНД № 358/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-004994/12.02.2024 г. (неправилно посочена дата в касационната жалба 12.02.2022 г.). Посоченото наказателно постановление е издадено от И. Р. М. – главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (надлежно упълномощен), с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), на основание чл. 70 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Решенето се обжалва като постановено при несъответствие с материалния и процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона, което обосновава неговата неправилност и необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева и прави възражение за прекомерност по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (надлежно упълномощен), редовно уведомен, не се явява, не се представлява, представя писмено становище чрез процесуален представител, в което оспорва твърденията в касационната жалба и иска оспореното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Възразява срещу размера на поискания от жалбоподателя за присъждане адвокатски хонорар и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита подадената касационна жалба за неоснователна, а постановеното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Посочва, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Съдът при постановяване на решението не е допуснал нарушения на материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Виваком България“ ЕАД срещу Наказателно постановление № Р-004994/12.02.2024 г., с което за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, на основание чл. 70 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание.

Посочено е в мотивната част на наказателното постановление, че във връзка с жалби, подадени от С. Й. Д. са извършени две проверки в магазин № 4716 на „Виваком България“ ЕАД, с административен адрес гр. Русе, ул. „Христо Ботев“ № 38, както следва:

1. На 24.11.2023 г. по повод жалба на Д., в която сочи, че закупеният от него мобилен телефон на 17.03.2023 г. от посочения магазин на дружеството е неизползваем, защото непрекъснато е на ремонт. Проблема през цялото време е един и същ – апарата блокира когато получи заявка за системна актуализация, свети постоянно, загрява и е невъзможно да се изключи. За тази проверка са съставени Констативен протокол № К-2738305/27.11.2023 г. и Протокол за проверка на документи № К-0133431/27.11.2023 г. 2. На 15.12.2023 г. по повод допълнение, което Д. е направил към подадената от него жалба. Сочи се, че Д. е отишъл на 05.12.2024 г. да получи отремонтиран мобилния си телефон, но след получаването му и при съдействие от служител на дружеството се установило, че телефонът продължава да дава същият дефект. За целта в сервизна карта № 4716341563/05.12.2023 г. е вписан следния текст „ клиентът днес си взе устройството от сервиза и сега отново е в магазина, след като си вкара мейла и пусне системна актуализация телефонът забива и свети дисплея, не реагира на нищо, не може да се изключи. Пращан е за сервиз 4 пъти, това е 5-ти път. Пусната е жалба в КЗП като желае смяна на устройството. Моля да се обърне внимание! “. Съставени са Констативен протокол № К-2738319/15.12.2023 г. и Протокол за проверка на документи № К-0133440/15.12.2023 г. Описани са общо 6 рекламации, като първата е от 16.06.2023 г., а последната посочена от 03.01.2024 г., подадени на следните дати: 16.06.2023 г.; 25.05.2023 г.; 30.08.2023 г.; 07.11.2023 г.; 05.12.2023 г. и 03.01.2024 г. Установява се, че рекламацията от 07.11.2023г. не е приключена до 03.01.2024г., защото при връщането на апарата от ремонт веднага лицето е подало нова рекламация тъй като на практика телефонът не е бил отремонтиран, поради което административнонаказващият орган е приел, че ремонтът или замяната на апарата не е извършен в разумен срок, с което е нарушен чл. 34, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Сочи се в сезиращата този съд жалба, че оспореното въззивно съдебно решение е необосновано. Възражението е неотносимо. Съгласно чл. 63в от ЗАНН Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят неправилно се позовава на касационните основания по АПК (чл. 209) вместо тези по чл. 348 от НПК, където необосноваността не е предвидена като касационно основание. В този смисъл всички доводи в касационната жалба относно необосноваността на оспореното решение следва да бъдат оставени без разглеждане.

Възраженията на касационния жалбоподател са в две насоки - съществени процесуални нарушения, които не са съобразени от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното решение и неправилно приложение на материалния закон.

Относно твърдяните процесуални нарушения, касационният съд съобрази следното:

В касационната жалба са развити подробни съображения относно факта, че в съдържанието на процесното наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението – според твърдението в жалбата, в наказателното постановление е посочено мястото на извършване на проверка, което е различно от мястото на извършване на нарушението. Твърди се още, че не е посочена и датата на извършване на нарушението. Въведените твърдения показват, че касационният жалбоподател не се е запознал подробно със съдържанието на оспорваното от него наказателно постановление. На трета страница от същото, абзац първи отгоре надолу е записано следното: „ Нарушението е извършено на 05.12.2023 г. в магазин VIVACOM 4716 с адрес: гр. Русе, община Русе, , област Русе, бул. „Христо Ботев“ № 38 “. Въведено е още възражение, че липсват мотиви в наказателното постановление относно приложението на чл. 27 от ЗАНН, което е съществено нарушение. Съдът счита, че в конкретния случай тежестта на нарушението е достатъчно обоснована, поради което твърдяното нарушение не е налице. Обратно на заключителното твърдение в жалбата, настоящият състав приема, че въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства по делото и е достигнала до правилни изводи относно спазване на правилата на административнонаказателното производство.

Относно твърдяните нарушения на материалния закон, касационният съд съобрази следното:

Не е налице нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН защото административнонаказващият орган е изпълнил задължението си да провери съставения АУАН относно неговата законосъобразност и обоснованост. Фактът, че в резултат на тази проверка е издадено наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, т.е. че резултатът от проверката не удовлетворява жалбоподателя не е еквивалентен на нарушение на посочената правна норма.

Съдът намира за правилна трактовката на административнонаказващия орган относно неотстраняване на подадената от Д. на 07.11.2023 г. рекламация в срок. Сочи се в жалбата, че тази рекламация е приключена на 05.12.2023 г. и след това е подадена нова рекламация. Приключването на петата по ред рекламация, подадена от Д. с акт за удовлетворяване на същата не отговаря на действителността, защото в присъствие на служител на дружеството безспорно е установено, че ремонт не е извършен – установеният дефект съществува и е писмено документиран в съставената сервизна карта. В този смисъл за дружеството, обратно на твърдяното в жалбата, е напълно наясно за кое действие е ангажирана неговата отговорност, без да има твърдяното обединяване на две различни рекламации. Последното би било налице, само ако по подадената на 07.11.2023 г. рекламация е бил извършен действителен ремонт на мобилния телефон.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Страните по делото са поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Касационният жалбоподател е направил възражение по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН със сезиращата съда касационна жалба. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК; изхода на спора и фактическата и правната сложност на казуса, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател е релевирал своевременно възражение относно претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе