Решение № 50 от 18.7.2022 г. на Районен съд - Златоград по дело № 82/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС. Постъпила е искова молба от Б. Р. К., ЕГН ••••••••••, адрес: с. К., общ. Н., обл. С., чрез адв. Е.В., служебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №• срещу О.Н., представлявана от Б.Р. К. - К., адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №•. В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че по силата на давностно владение е собственик на реална част с площ един декара находяща се източната част на имот с идентификатор 51319.12.116, в землището на гр. Н. в местността К. К., който имот е с обща площ 10478 кв. м., начин на трайно ползване Ливада по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.12.118; 51319.12.117; 51319.12.163; 51319.12.162; 51319.12.175; 51319.12.174; 51319.12.173; 51319.12.172; 51319.12.171; 51319.12. 164; 51319.12.114; 51319.12. 111; 51319.12.115; 51319.12.86; 51319.12.89; 51319.12.37; 51319.12.119. Сочи, че има реална част от процесния имот по наследство от неговия баща, която му е дадена от 1984 г. и от този момент я владее явно и необезпокояван от никого, като свой. В имота има построена двуетажна масивна жилищна сграда, която сграда е построена през 80-те години на миналия век. Процесната реална част от имота представлява терена около сградата на ищеца, както и градината към нея. При направена справка установил, че процесният имот, включително и неговата реална част от имота е записан като стопанисван от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 51319.12.116, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, стар номер 003305, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Твърди също така, че в периода от 1984 г. до настоящия момент, вкл. ищецът не е прекъсвал и не е губил владението върху имота, същият този имот постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от ищеца като свой. По този начин и Община Н. не е могла да стане собственик на имота - предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС , нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. На следващо място сочи, че процесният имот, записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24.02.2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). На следващо място сочи и обстоятелството, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот то за ищеца е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесната реална част от имот с идентификатор 51319.12.116, в землището на гр. Н. Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г., I г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на I г.о.; Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на I г.о; Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на II г. о.; Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. II г. о. и Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС) забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай. Моли, съдът да постанови решение, с което да признае спрямо Община Н., Булстат № ••••, представлявана от Б.Р. К. - Кмет на Община Н., адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „ А. С." № •••, че той - Б. Р. К., ЕГН ••••••••••, адрес: с. К., общ. Н., обл. С. е собственик на основание давностно владение на реална част с площ един декара, находяща се източната част на имот с идентификатор 51319.12.116, в землището на гр. Н. в местността „К. к.“ с обща площ 10478 кв.м., начин на трайно ползване „ливада“ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори 51319.12.118; 51319.12.117; 51319.12.163; 51319.12.162; 51319.12.175; 51319.12.174; 51319.12.173; 51319.12.172; 51319.12.171; 51319.12. 164; 51319.12.114; 51319.12. 111; 51319.12.115; 51319.12.86; 51319.12.89; 51319.12.37 и 51319.12.119. В съдебно заседание, чрез адв. В., поддържа иска и моли да бъде уважен. В съдебно заседание на 13.07.2022 г., съдът е допуснал изменение на предявения иск, като претендираната част от ищеца от имот с идентификатор 51319.12.116 да се счита предявена за площ с 800 кв.м., а не за 1000 кв.м., както първоначално е предявен. Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск. Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното. Имот № 51319.12.116 по КВС на гр. Н. е записан като общинска частна собственост и е предоставен на Община - Н. с Протокол по чл. 19 ЗСПЗЗ № 36/28.07.2008 г. За имота не е съставен акт за общинска собственост и към настоящия момент. На приложената към делото Скица № 15- 426159/19.04.2022 г. е отразено, че няма сгради, които да попадат върху имота. Горните обстоятелства се установяват от приложената по делото скица на ПИ № 15-426159/19.04.2022 г., издадена от СГКК – С. Посочения имот се използва за ливада. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Д.С.. Съдът приема заключението, като обективно, компетентно и пълно. От същото се установява, че процесният имот е с материализирани граници – метална ограда, каменен зид, довар, слогове за дървета и колче. В имота има построена двуетажна жилищна сграда. На изток от сградата има черен път. В Община – Неделино целият имот е предаден за стопанисване от ПК – Н. с Протокол № 36/28.07.2008 г., по чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът не е отчуждаван и не са съставени актове за общинска собственост. Целият имот не е внасян в ТКЗС и не са правени постъпки за възстановяването му по ЗСПЗЗ. Процесният имот е с площ 800 кв.м., което е установено при измерване на място. Съседи на процесния имот от всички страни е имот с идентификатор 51319.12.116. Изготвена е и комбинирана скица, на която е повдигнат в жълт цвят процесният имот. С червен контур са повдигнати новозаснетите граници. На комбинираната скица вещото лице е повдигнало в жълт цвят процесния имот и е нанесло и къщата. При извършения оглед, въпреки, че наоколо е имало съседи, вещото лице не е останало с впечатление, да има спор за процесното място. На изток от къщата минава път, който се ползва и от собствениците на съседни имоти. Този път минава и през другите части от този имот, които се владеят от други хора и нямат спорове. Като свидетели по делото са разпитани като свидетели Й. А.Д. и Д.З.К.. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелите, съдът прие за установено, че процесното място е в местността „К. к.“ в землището на Н. Представлява дворно място с къща. Не е оградено, но се знаят границите, като има синори. Къщата е построена около 1980 година и Б. и семейството му живеят там. Къщата е построена от бащата на Б., който я е оставил на ищеца. Ищецът няма проблем с брат си и наследниците на сестра му за това място. Няма спорове и със съседи от Н. за това място. Съседи на процесното място са: от север – Е. К.; на юг – Д. А. К.; на изток – имот на К. и на запад – имот на Е. К.. Б. Р. К. владее процесното място и къщата от около 1980 г. Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС. Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 40-годишна придобивна давност, а именно от 1980 г. Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от други наследници на праводателя или други лица. Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК. Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в производства по чл. 290 ГПК, според която практика, след като един земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред. Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени имоти. По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по съответният ред. ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани с чл. 79 ЗС. В случая липсва доказателство имотът да е общинска собственост, тъй като не е съставен и АЧОС. Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се легитимира, като собственик. В настоящия случай обаче липсва и актуване на имота като общинска собственост (частна или публична). В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение № 428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г. В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на собствениците им – Решение № 197/10.05.20111 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010 г., I г.о. В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не съм им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ. Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Настоящият случай явно е такъв. ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност. Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. Съдът не споделя становището на представителя на ищеца в исковата молба, че дори да се приеме, че процесният имот е бил общинска собственост, не е налице пречка той да се придобива по давност въз основа на Решене № 3/24.02.2022 г. на КС по к.д. № 16/2021 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на §1, ал. 1 ЗДЗС на § 2 от ЗР на ЗИЗС. Това е така, защото на първо място, имотът не е общинска собственост, просто защото не е отнеман по съответния ред и винаги е бил във владение на ищеца, а преди това на неговия праводател. На следващо място, следва да се отбележи, че решението на КС няма да засегне мораториума назад във времето и спряната давност на 01.06.2006 г. ще продължи да тече от датата на влизане в сила на решението на КС. В самото решение на Конституционния съд се сочи, че назад във времето може да има придобити права само в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. В решението си Конституционният съд е изследвал въпроса за приложение на мораториума назад във времето. През 1996 г. за първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат ЗДС и ЗОС. Тази промяна в закона е от 01.06.1996 г. и от тази дата имоти частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност, която 10-годишна давност изтича на 01.06.2006 г., но с измененията на ЗС, с обратна сила, считано от 31.05.2006 г., давността е спряна. Както се посочи по-горе, давността е продължила да тече от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Тоест, ако ищецът бе владял имот, частна общинска собственост, то трябваше да се установява по делото, точно от кой момент, след 01.0.1996 г. е започнал да владее и до 31.05.2006 г. и дали периодът от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. изпълва 10-те години, за да бъде признат той за собственик на основание 10-годишно давностно владение. Ако десетте години не стигат, то би следвало владението да продължи след влизане в сила на решението на КС. Както се посочи по-горе обаче, за ищеца не е нужно в случая да доказва, че е владял в продължение на 10 години имот, частна общинска собственост, защото процесният имот не е такъв. По горните съображения предявеният иск ще следва да бъде уважен, ведно със съответните последици, свързани с разноските по делото. Изготвената скица по делото от вещото лице Д. КР. СТ., преподписана от съдия-докладчика следва да се счита като неразделна част от решението по делото. С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да заплати на ищеца, разноски по делото, в размер на 900 лева. По делото липсва доказателство за платени 10, 00 лева за вписване на исковата молба, поради което, тази сума не следва да се присъжда като разноски. ВОДИМ от гореизложеното, съдът