Решение № 9985 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2065/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от директор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [населено място], срещу Решение № 772 от 25.09.2024г. по а.н.д. № 2831/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отмененo наказателно постановление № К24-4-769188-[рег. номер]/08.04.2024г., издадено от Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на „ДЕН“ ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 1834, 80 лева. В жалбата се сочи, че фактическата обстановка е изяснена от районния съд, но не са приложени правилно относимите правни норми. Акцентира се, че неточната квалификация на нарушението в АУАН е без правно значение ако нарушената правна норма е приложена правилно с НП. Сочи се, че даденото от районния съд тълкуване на относимите норми не кореспондира със смисъла и духа на закона. Твърди се, че е реализиран съставът на нарушението по чл. 124, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. С тези доводи се иска обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Ответната страна в производството – „ДЕН“ ООД, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в насока, че изводите в обжалваното решение са правилни и законосъобразни. Моли решението да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение № 772 от 25.09.2024г. по а.н.д. № 2831/2024г. по описа на Районен съд Бургас е отмененo наказателно постановление № К24-4-769188-[рег. номер]/08.04.2024г., издадено от Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на „ДЕН“ ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 1834, 80 лева. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че са допуснати нарушения на чл. 57 от ЗАНН, тъй като е налице противоречие в посочените като приложими норми и не става ясна волята на наказващия орган. Счел е, че липсва посочване на съставомерен признак на нарушението, като е приложена редакция, която е различна от действалата към момента на извършване на нарушението. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна пред Районен съд Бургас е установено, че при извършена проверка на „Ден“ ООД, органи по приходите при ТД на НАП Бургас констатирали, че дружеството не включило в дневника за продажби за данъчен период месец 11.2022г. издадена фактура № 0300000088/01.11.2022г. с данъчна основание 9174 лв. и ДДС 1834, 80 лв., с предмет на доставка – услуга (наем) с получател „Агротракия Интернешънъл Трейд“ ЕООД. Установило се, че фактурата била включена в дневника за продажбите за месец 02.2023г. При тези данни бил съставен АУАН № [рег. номер] от 17.01.2024г. за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, срещу установените факти не са наведени възражения и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви за наличие на вътрешни противоречия в текста на НП, които са довели до неяснота по отношение на вмененото на дружеството жалбоподател нарушение. Посочените по-горе факти са описани в текста на НАП, след което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. С НП на „Ден“ ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1834, 80 лв. на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. По арг. от чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справките-декларации и отчетните регистри (сред които и дневник за продажбите) се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Следователно – при така установените факти, наказващият орган е приел като датата на нарушението 14.12.2022г. Към този момент е действала редакцията на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, според която регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко [рег. номер]. Според чл. 182, ал. 2 от ЗДДС (в действалата към декември 2022г. редакция) при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. Считано от 01.01.2024г. е последвала нова редакция на тези норми, като актуалният текст на чл. 182, ал. 1 от ДДС гласи, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко [рег. номер]. Според актуалната редакция на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 250 лв. Очевидно е, че преди 01.01.2024г. фактическият състав на нарушението е включвал: 1. Издаване на данъчен документ от регистрираното лице; 2. Неотразяването на документа в отчетните регистри (дневници на продажбите или дневници на покупките) за периода, за който се отнася; 3. Определяне за периода на данък в по-малък размер. С новата редакция на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2024г.) е изменена третата от тези предпоставки, като са предвидени възможните последици, при които лицето подлежи на наказание: определяне за периода на данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер. Тази отлика е намерила отражение и в различните редакции на чл. 184, ал. 2 от ЗДДС. Т.е. – до 01.01.2024г., за осъществяване състава на нарушението се е изисквало, като последица от бездействието на регистрираното лице, да е определен данък за плащане в съответния период, който е в по-малък размер от дължимия. Едва след 01.01.2024г., като нарушение е включено и определянето на данък за възстановяване в по-голям размер. Следователно – за пълно описание на нарушението по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, наказващият орган, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е следвало да изложи факти за всички посочени по-горе обстоятелства от фактическия състав на действалата към месец декември 2022г. норма. В текста на АУАН (и на наказателното постановление) е посочено единствено, че задълженото лице не е включило в дневника за продажби за месец 11.2022г. посочената фактура с данъчна основание 9174 лв. и ДДС 1834, 80 лв., за извършена доставка по отношение на друго лице. По никакъв начин в текста на АУАН и НП не е отразено като факти (а дори и като правни изводи) дали това бездействие на задължителното лице е довело до определяне на данък за периода в по-малък размер. Както се посочи – до 01.01.2024г. не всяко невключване на данъчен документ в отчетните регистри е представлявало нарушение, а само това, което е водело до определяне на данък за периода в по-малък размер (това ясно личи и от санкционната норма, която до 01.01.2024г. е предвиждала налагане на санкция в размер на определения по-малък данък, а едва след 01.01.2024г. санкцията е обвързана с посочения данък в неотразения документ). След като липсват твърдения това да се е случило, то съществен елемент от състава на нарушението (правните последици, които следва да настъпят, за да е съставомерно) не е описан в текста на АУАН и НП, което представлява съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и препятства възможността на наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява. Показателно е, че след промяната на разпоредбата от 01.01.2024г. е разширен кръгът от последици, при които бездействието по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е наказуемо, но с оглед периода, за който се отнася процесното нарушение, наказващият орган е следвало да изложи факти, респ. да направи правни изводи, съответстващи на действалия за този период фактически състав на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС и след като не го е сторил това представлява съществено процесуално нарушение. Горните неясноти и противоречия се подсилват и от цитираната в текста на НП като нарушена норма – чл. 182, ал. 2 от ЗДДС (наказанието е наложено на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, а като нарушена е посочена друга норма – чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, което само по себе си също е съществено разминаване). Вече бяха посочени различните редакции на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, които предвиждат по-леко наказание ако лицето е отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен. В настоящия случай от фактическа страна е посочено включване на документа в дневника за продажби за месец 02.2023г., но (макар да е цитирана като нарушена нормата на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС) по никакъв начин не е отразено дали наказващият орган приема (и ако да – на какво основание), че това е данъчният период, който следва месец 11.2022г. Всички тези неясноти и вътрешни противоречия правилно са констатирани от Районен съд Бургас, поради което настоящият съдебен състав напълно споделя доводите в обжалваното съдебно решение, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено по съществен начин и това е основание за отмяна на обжалваното НП. При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи. Голяма част от възраженията в жалбата се основават на възможността при неточна квалификация нарушението да бъде [жк], но с оглед изложеното по-горе в случая не става въпрос за неточна [жк], а за вътрешни противоречия в текста на НП и липса на описание на всички елементи от фактическия състав на претендираното нарушение. Не може да бъде коментирано и възражението, че последващото включване на фактурата в дневника за продажби не може да заличи факта на извършено нарушение, тъй като от контролирания съдебен състав изобщо не е правен подобен извод. Точно обратното – именно наказващият орган е описал като факт, че фактурата е включена в дневника за продажби за следващ данъчен период и е цитирал като нарушена нормата на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, която принципно предвижда възможност за налагане на наказание при последващо включване на документа в отчетните регистри. С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед този изход на спора и предвид липсата на искания за настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав