Решение № 464 от 18.3.2013 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 458/2013 г.

Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК. Производството е образувано по жалба на Община Родопи – ••••, с посочен адрес: ул.”••••, представлявано от П. С. – кмет против Постановление за разноски от 09.11.2012г., постановено по изп.д.№ 20118270400817 на ЧСИ В. А., рег.№ 827, с район на действие ОС-Пловдив в частта, в която в тежест на жалбоподателя са начислени за заплащане сумите: 15 000 лева – адвокатски хонорар в производството след възлагане по чл.510 ГПК; 481, 80 лева – такси по тарифата за извършени след възлагането по реда на чл.510 изпълнителни действия и допълнителни разноски по изп.дело; 10 424, 06 лева – пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане след образуване на производство по възлагане по чл.510 ГПК. По изложени в жалбата доводи и оплаквания се претендира отмяна на постановлението за разноските на съдебния изпълнител в обжалваната му част, като при условията на евентуалност се прави възражение и за прекомерност на адв.възнаграждение. Постъпил е отговор от „Илва-ХГ” ООД –гр.•••• с управител Х. З. чрез процесуалния си представител адв.И.К. и посочен съдебен адрес: •••, в който отговор по изложени доводи в него стича жалбата за недопустима и неоснователна. Постъпили са и мотиви от ЧСИ В. А. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, излага становище за допустимост на жалбата, но оспорва нейната основателност по изложение писмени съображения. Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното: Жалбата изхожда от надлежна страна, с оглед предмета на жалбата – обжалва се постановление за разноски на съдебния изпълнител и придобилия качеството на длъжник в изпълнителното производство жалбоподател налице е хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК и е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК. В тази насока възраженията на ответника по жалбата за недопустимост на последната поради това, че се обжалва акт на съдебния изпълнител: „Постановление за разноски”, се явяват изцяло несъстоятелни, вкл. становището, че издаването на такъв акт не е регламентирано в ГПК или друг нормативен акт. С разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК/ в ред., доп., ДВ, бр.100 от 2010г/ е регламентирана освен правната възможност на длъжника да обжалва лимитивно посочени в нормата действия и актове на съдебния изпълнител, но и изрично е визирана възможността за обжалване на постановлението за разноските. По основателността. Принудителното изпълнение е инициирано от кредитора „Илва-ХГ” ООД – •••• в качеството на взискател за събиране на вземане по изп.лист от 12.12.2011г., издаден по т.д.№ 74/ 2011г. от длъжника „Агрохимия и механизация на селското стопанство” ЕАД – с.•••• в размер на главницата от 184 467, 01 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2011г. до окончателното й издължаване, както и сумата 24 326, 81 лева-мораторна лихва за забавено плащане и сумата 8 352 лева-съдебни разноски. Видно от преписката по изп.дело от съдебни изпълнител са проведени процесуални действия във връзка с налагане запор на вземания на длъжника, вкл. със запорно съобщение изх.№ 10276/ 29.12.2011г. по молба на взискателя е наложен запор на вземанията на длъжника от Община Родопи на основание чл.507, ал.1 и сл. ГПК, както следва: 184 467, 01 лева- главница, 16 978, 81 лева-лихви, неолихвяема сума- 32 678, 81 лева в полза на взискателя, както и такси по изпълнението и разноски в размер на 8 084 лева и такса по чл.26 от тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 9 680, 99 лева в полза на ЧСИ. С молба вх.№ 03393/ 07.03.2012г. взискателят „Илва-ХГ” ООД –гр.•••• е поискал на основание чл.510, изр.І, пр.ІІ ГПК издаване на постановление за възлагане на дружеството-взискател запорираното в негова полза вземане, което длъжникът по делото „Агрохимия и механизация на селското стопанство” ЕАД притежава срещу Община ••••, като е посочено, че размера на вземането съответства на пълния размер на дълга на „АХМСС” ЕАД. Поискано е изготвяне на сметка на дълга към момента на издаване на постановлението за възлагане. В резултат на искането на взискателя е издадено Постановление за възлагане на вземане вместо плащане по чл.510 ГПК от 08.03.2012г., видно от което и с което е възложено на взискателя „Илва-ХГ” ООД –гр.•••• вземането по изп.лист, издаден на 04.10.2011г. на Окръжен съд-Пловдив – ТО, въз основа на Решение № 419/04.08.2011г. по т.д.№ 339/2011г. на ПОС, което е присъдено в полза на „Агрохимия и механизация на селското стопанство” ЕАД и ОБЩИНА РОДОПИ – •••• вместо плащане на дълга на длъжника „Агрохимия и механизация на селското стопанство” ЕАД към взискателя по изп.д.№ 20118270400817 в размер на 255 951, 17 лева/ към датата на постановлението за възлагане/ по изп.лист от 12.12.2011г., издаден по т.д.№ 74/2011г. на ПОС. Изрично е мотивирано и отбелязано в посоченото влязло в сила постановление за възлагане на вземане от 08.03.2012г., че „ в сумата от 255 951, 17 лева са включени всички такси и разноски по изпълнителното производство, такси към съдебния изпълнител, вкл. и т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраното/ възложено/ вземане. „ / цит. постановлението за възлагане от 08.03.2012г./ Към посоченото постановление за възлагане е приложена справка за размера на дълга към датата на постановлението – 08.03.2012г., както следва: олихвяема сума – 184 467, 01 лева, неолихвяема сума/ по изп.лист/, мораторна лихва – 24 326, 81 лева, неолихвяема сума/ по изп.лист/-присъдени деловодни разноски – 8 352 лева, неолихвяема сума / по изп.лист/, ЗЛ до 08.03.2012г. – 20 644, 58 лева, неолихвяема сума/ по изп.лист/ деловодни разноски / 2 ИЛ/, приети за събиране разноски/ юрист.възнаграждение/, платени авансови такси – 8 391, 80 лева, пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ за изпълнение на паричното вземане – 9 768, 97 лева. Уведомлението за постановлението за възлагане от 08.03.2012г., ведно с приложение на описаната справка на дълга към 08.03.2012г., до жалбоподателя Община Родопи, е получено на 14.03.2012г, видно от съобщение изх.№ 2486/ 13.03.2012г., приложено по изп.дело. С молба вх.№ 05314/ 17.04.2012г. на Община Родопи, представлявана от П. С., имаща характер на придружителна молба, ЧСИ е уведомен и в приложение представено платежно нареждане за пълния размер на дължимата сума по делото в размер на 258 575, 25 лева и искане за прекратяване на делото. С разпореждане, отразено на посочената молба, на ЧСИ констатирано, че „ постъпилата сума не покрива размера на дълга по ИД” и разпоредено издаването на служебна сметка за размера на дълга и остатъка от него за връчване на длъжника. Видно от приложената служебна сметка изх. № 3613/ 18.04.2012г. към описаната по-горе справка на дълга към момента на изготвеното постановление за възлагане от 08.03.2012г. са добавени следните, определени за дължими от длъжника суми: неолихвяема сума: приети за събиране разноски/ адв.хонорар/ в производството след възлагане по чл.510 ГПК – 15 000 лева, неолихвяема сума: приети за събиране разноски такси по ТТРЗЧСИ за извършени след възлагане по реда на чл.510 ГПК, изп.действия и доп.разноски по ИД – 481, 80 лева, както и пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на паричното вземане, след образуване на производството по възлагане по чл.510 ГПК- 10 424, 06 лева. С възражение – искане вх.№ 05651/ 23.04.2012г. длъжникът Община Родопи е възразил относно включените в справката суми, както следва: 9 768, 97 лева – пропорционална такса по чл.26 от тарифа към ЗЧСИ, 10 424, 06 лева – пропорционална такса по чл.26 от тарифа към ЗЧСИ след образуване на производството по възлагане по чл.510 ГПК и 15 000 лева – адвокатски хонорар в производството след възлагане по чл.510 ГПК, с мотив за наличие на двукратно начисляване на адв.хонорар – от 8 000 лева и 15 000 лева, както и двукратно начисляване на пропорционална такса по чл.26 от тарифа към ЗЧСИ. Впоследствие във връзка с проведено от жалбоподателя съдебно производство и указания на съда по ч.гр.д.№ 1810/ 2012г. на ПОС, потвърдено по ч.гр.д.№ 1017/ 2012г. на ПАС, е постановено и обжалваното понастоящем постановление за разноски, видно от което в обжалваната му част относно приетите за събиране разноски в производството по ИД 817/2011г. след възлагане на вземането по см.на чл.510 ГПК са детайлизирани, както следва: пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на паричното вземане – платена от взискателя при възлагане по реда на чл.510 ГПК и част от размера на дълга - 9 768, 97 лева; платено адв.възнаграждение по договор за правна защита от 27.12.2011г. – 15 000 лева; такси и разноски по ТТР ЗЧСИ, както следва: т.4 - изпращане на съобщение – 12 лева; т.5 – връчване на съобщение – 6 броя – по 24 лева, съответно общо 144 лева; т.10 - налагане / вдигане на възбрани-5 броя – по 36 лева, съответно 180 лева; т.31-такса вписване при АВ- 5 броя – по 15 + 2 лева, съответно общо 85 лева; т.31-издаване на скица/ извадка от СГКК-3 броя- по 5, 50+6 лева, съответно общо 34, 50 лева; т.31 – плащане на Български пощи АД за изпращане на книжа с обратна разписка – 6 броя – по 2, 30 лева; т.31-такса дължима на АВ за вдигане на възбрана – 10 + 2, 50 лева, общо 12, 50 лева; както и пропорционална такса по т.26 от тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане, след образуване на производството по възлагане по чл.510 ГПК, дължима към 17.04.2012г. – 10 424, 06 лева. С депозираната жалба се мотивира незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски, като се сочи, че сумите, начисляването в тежест на длъжника на допълнителни разноски след издаване на постановлението за възлагане на основание чл.510 ГПК от 08.03.2012г., вкл. допълнително адвокатско възнаграждение от 15 000 лева за взискателя и разноски за събиране на възложеното вземане в размер на 481, 80 лева, се явява в нарушение на чл.514 ГПК. Също така не се дължи и допълнително начислената пропорционална такса по т. 26 от тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане в размер на 10 424, 06 лева, тъй като същата се явява двукратно начислена изхождайки от правния характер на възлагането на вземането вместо плащане с последицата на цесия вместо плащане, като с това действие само по себе си не се удовлетворява взискателя, докато последния не получи плащане от третото лице. Такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ се начислява и дължи само върху събраната сума. Възраженията на жалбоподателя се споделят изцяло от настоящия състав на съда, като фактическите и правни доводи в тази насока намират опора в представените по делото доказателства и закона. Няма спор в това, че взискателят е инициирал в изпълнителни процес за събиране на вземането си изпълнение върху вземания на длъжника, вкл.и в частност върху вземане на последния спрямо Община Родопи-••••, в резултат на което издадено Постановление за възлагане вместо плащане на основание чл.510 ГПК от 08.03.2012г. с размер на задължението 255 951, 17 лева. Установява се също, че Община Родопи е заплатила изцяло определеното по размер задължение съобразно посоченото постановление за възлагане по чл.510 ГПК, вкл. с изтеклите лихви до момента на плащането, а именно общо сумата от 258 575, 25 лева. Следователно задължението в определения с постановлението по чл.510 ГПК размер се явява и е изпълнено от третото задължено лице изцяло, а включването на допълнителни разноски в първоначалното определеното задължение на длъжника, не съответства на разпоредбата на чл.514 ГПК „ Разноски по събиране на възложено вземане ”, именно разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. При това положение разноските от взискателя за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 02.04.2012г. в размер на 15 000 лева, така и допълнителните разноски за съобщения, връчване, обявления, налагане на възбрани и др. изброени от ЧСИ в приложената справка от 18.04.2012г. и обжалваното постановление за разноски, в общ размер от 481, 80 лева, се явяват при несъобразяване с разпоредбата на чл.514 ГПК, чрез включването им в общия размер на дълга, Незаконосъобразно се намира и повторното начисляване и на пропорционална такса по т.26 Тарифата към ЗЧСИ, каквато изначално се дължи за „изпълнение на паричното вземане”, както предвижда текста на разпоредбата на т.26 от цитираната тарифа и не може да се приеме, че за всеки предприет отделен способ на изпълнение, както е в случая по Глава четиридесет и пета „ Изпълнение върху вземания на длъжника”, следва да се начислява отново пропорционална такса за събиране на вземането. Не се възприемат доводите на ответника и тези в мотивите по реда на чл.436, ал.3 ГПК, свързани с разглеждане на хипотезите ако е налице отказ или неточно изпълнение от третото задължено лице. В случая отказ от третото задължено лице за заплащане на определения с постановлението за възлагане от 08.03.2012г. дълг не се установява по делото, съответно при условията на чл.508, ал.3 ГПК третото лице е внесло определената с постановлението на съдебния изпълнител от 08.03.2012г. като дължима от него сума по съответната сметка. Друго самостоятелно правно основание за начисляване на допълнителни разноски в тежест на ТЗЛ не е мотивирано в обжалвания акт на съдебния изпълнител, вкл. самостоятелно правно основание за предприемане на принудителни действия спрямо ТЗЛ, поради което хипотезите, развити в тази насока не следва да се обсъждат. По така изложените съображения постановлението за разноските на съдебния изпълнител от 09.11.2012г. следва да се отмени в обжалваната му част като незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът