Решение № 2205 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 646/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – [област] против решение № 361 от 07.10.2024 година, постановено по АНД № 416/2024 г. по описа на Районен съд – Перник. С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 29 от 28.02.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – [област], с което на „Топлофикация – Перник“ А., ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], на основание чл. 62 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ), за неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗОПОЕЩ е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева). В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Касационната жалба е връчена на ответната страна. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор. В проведеното на 27.11.2024 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от юк. С. П., пълномощник на касатора, с което се поддържа жалбата и се иска съда да отмени оспореното решение на Районен съд – Перник. В проведеното на 27.11.2024 година съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован, за представител изпраща юк. С. С.. Оспорва касационната жалба и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. В проведеното на 27.11.2024 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Б. М. намира решението на районен съд – Перник за правилно и законосъобразно и предлага същото да се остави в сила. Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните: Предмет на съдебен контрол пред районен съд – Перник, е наказателно постановление № 29 от 28.02.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – [област], с което на „Топлофикация – Перник“ А., ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], на основание чл. 62 от ЗОПОЕЩ, във връзка с чл. 53 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева, за това, че на 19.01.2022 г., на сгуроотвал „7-ми [община]“, собственост на дружеството, находящ се в [населено място], [жк], местност „Кудин дол“, дружеството не е изпълнило оздравителна мярка по ЗОПОЕЩ съгласно т. 7 от заповед № РД-23 от 12.01.2021 г. на министъра на околната среда и водите, тъй като не е извършило техническа и биологична рекултивация на цялата територия на сгуроотвала в срок до 18.01.2022 г., с което не е изпълнено задължението по чл. 26 ал. 1, т. 2 от ЗОПОЕЩ. С обжалваното решение на първата съдебна инстанция наказателно постановление № 29 от 28.02.2024 г. е отменено. За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техен анализ, съвкупен и поотделно, е приел от фактическа страна за установена по несъмнен начин отразената в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и процесното НП фактическа обстановка. Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя в решението е прието, че е допуснато нарушение на императивните изисквания в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, отнасящи се до описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и до посочването на законовите разпоредби, които са били нарушени. Според районния съд в случая фактическо описание на нарушението липсва и в двата акта. Посочени за нарушени са множество правни норми, което води до объркване на нарушителя и до невъзможност той да узнае в извършването на какво конкретно нарушение е обвинен, за да може адекватно да организира защитата си. Районният съд споделя и възраженията на жалбоподателя за неправилно определяне на размера на санкцията, доколкото от съдържанието на обжалваното наказателно постановление не става ясно защо санкцията е определена именно в този размер. Решението е правилно. На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебно следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение, изложил е мотиви относно извършената преценката на доказателствата, а въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя. В резултат на това правилно е установена фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция споделя напълно и направените от районния съд правни изводи, като в този смисъл изложените в жалбата доводи са неоснователни – допуснато в хода на административнонаказателното производството съществено процесуално нарушение, свързано с описанието на неизпълненото от дружеството задължение към държавата и в посоченото му качество, респективно неяснотата на посочените за нарушени законови разпоредби е самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът не намира за необходимо да повтаря така формираните в решението правни изводи, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Перник за законосъобразно – не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в касационната жалба, тъй като проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, включително не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи. Решението ще бъде оставено в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник в касационен състав