Решение № 171 от 13.11.2025 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 844/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 2024-2922-02-92/03.10.2024 г., издадено от Началник на група „Миграция“ при ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.52, ал.1 от ЗЧРБ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на Ф. Ф.••••, гражданин на Република Турция, роден на ••••, живущ в ••••, паспорт ••••, за извършено нарушение по чл.8, ал.1 и чл.17, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбоподателят Ф. Ф. сочи, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. В случая лицето, обвинено в нарушение, било чужденец, който не владее български, поради което следвало да се назначи преводач. Видно било от преписката, че липсвал превод и при предявяване на самото наказателно постановление. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя. На следващо място, липсвал адрес – място на издаване на АУАН, а също и на наказателното постановление. Липсвало описание на нарушението, както и описание на всички доказателства, каквото било изискването на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Актосъставителят и наказващият орган се задоволили да цитират текста на нарушената разпоредба, която била бланкетна по своя характер. Посочените реквизити в наказателното постановление по извършване на нарушението не кореспондирали с отразените в АУАН обстоятелства. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а алтернативно - да бъде намалена глобата до минимума. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Представил е чрез юрисконсулт писмени бележки, в които оспорва жалбата. Сочи, че в случая имало образувано наказателно производство срещу едно и също лице, по отношение на което за същото деяние било проведено и неприключило административнонаказателното производство. Моли ако съдът разгледа спора по същество, да приеме, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, за което излага подробни съображения. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 03.10.2024 г. служители на РУ-Кърджали установили турския гражданин Ф. Ф., който представил паспорт, издаден от Република Турция. При проверката на документите му било констатирано, че в неговия паспорт липсвал печат, удостоверяващ законното му влизане в Република България. Тогава жалбоподателят бил поканен в група „Миграция“ при ОД МВР-Кърджали. След извършена проверка, още същия ден му бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.8, ал.1 и чл.17, ал.1 от ЗЧРБ, а именно за това, че на 03.10.2024 г. около 09.00 часа в група „Миграция“-Кърджали е установено, че Ф. Ф.•••• притежава паспорт, но не притежава виза или друго разрешение за влизане в Република България, които се изискват в случая, тъй като лицето е гражданин на Република Турция и не може да удостовери влизането си в Република България през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или международен договор. Актът бил съставен от свидетеля Д. Ч. – младши експерт в група „Миграция“ при ОД МВР-Кърджали, а неговият колега К. Г. му съдействал като превел на жалбоподателя съдържанието на акта на турски език. Въз основа на така съставения акт, на 03.10.2024 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което Ф. Ф., гражданин на Република Турция, роден на ••••, бил санкциониран на основание чл.52, ал.1 от ЗЧРБ с „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл.8, ал.1 и чл.17, ал.1 от ЗЧРБ. В атакуваното постановление били възприети напълно фактическите констатации, изложени и в акта за установяване на административно нарушение. Наказателното постановление било връчено на 03.10.2024 г. лично на жалбоподателя, в присъствието на преводач - М. Х.. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д. Ч.; Акт за установяване на административно нарушение от 03.10.2024 г.; Докладна записка от 03.10.2024 г.- 2 бр.; Въпросник от 03.10.2024 г. - 2 бр.; Справка за адресни регистрации на чужденци – АИС АРЧ; копие на паспорт; Справка на ОД МВР-Благоевград от 10.03.2025 г.; Справка на ОД МВР-Кърджали от 18.11.2024 г.; Справка на ОД МВР-Благоевград от 20.03.2025 г.; Постановление на РП-Благоевград за образуване на досъдебно производство от 16.01.2025 г.; Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. на МВР, както и другите приети по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.8, ал.1 и чл.17, ал.1 от ЗЧРБ. Нормата на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Според чл.17, ал.1 от ЗЧРБ, в относимата редакция, чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържат описание на нарушението, датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено. В случая в акта за установяване на административно нарушение е възприето, че на 03.10.2024 г. около 09.00 часа в група „Миграция“-Кърджали е установено, че Ф. Ф.•••• притежава паспорт, но не притежава виза или друго разрешение за влизане в Република България, които се изискват в случая, тъй като лицето е гражданин на Република Турция и не може да удостовери влизането си в Република България през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или международен договор. В атакуваното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел същото словесно описание на нарушението и го е подвел под правната квалификация на чл.8, ал.1 и чл.17, ал.1 от ЗЧРБ. Съдът намира, че това фактическо описание на административното нарушение е непълно и не отговаря на изискванията на закона. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва дата и място на нарушението. Посочено е само кога и къде е установено - на 03.10.2024 г. в група „Миграция“-Кърджали, но не и коя е датата и мястото на извършване на нарушението. Всяко административно нарушение се характеризира с време и място на осъществяване, които следва да бъдат коректно посочени в акта и наказателното постановление. Датата и мястото на извършване на нарушението освен, че са елементи от обективната му страна, очертават и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Тези елементи от обективната страна на нарушението са от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. Като не са посочили дата и място на нарушението, актосъставителят и наказващият орган са допуснали съществен порок, който е накърнил правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво и кога извършено административно нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като е недопустимо едва в съдебното производство да се установяват и вменяват на нарушителя нови факти, които не са били предявени по съответния ред с акта и наказателното постановление. Остава неясно и в какво се състои самото нарушение като изпълнително деяние, доколкото първо се твърди, че жалбоподателят притежава валиден паспорт, но не притежава виза или друго разрешение за влизане в Република България, а след това, че не може да удостовери влизането си в Република България през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или международен договор. Това описание на нарушението не кореспондира с разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, която действително е бланкетна, нито пък с правната квалификация по чл.17, ал.1 от ЗЧРБ. Констатираните пороци съществено ограничават правото на защита на жалбоподателя и правят напълно неясна волята на наказващия орган какво всъщност приема, че е извършеното административно нарушение. Така също, с оглед неяснотите в описанието на изпълнителното деяние, дадено в акта и наказателното постановление, то не би могъл да се направи безспорен извод за осъществено административно нарушение, което да покрива конкретен състав от ЗЧРБ. Пороците са толкова съществени, че възпрепятстват и извършването на проверката за нарушение на принципа ne bis in idem, в каквато насока се навеждат доводи от пълномощника на наказващия орган. От даденото описание на нарушението не става ясно и не може да се установи дали за едно и също деяние паралелно се водят две производства - административнонаказателно и наказателно. Всичко изложено до тук води до извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, а от жалбоподателя не са сторени и не са поискани разноски. Така мотивиран, Съдът